Tell me that you're mine

by **Lee Joon.** Пон Дек 14, 2015 12:46 am

Бахму и шибания ден! Един такъв дъждовен и неприветлив. Какво настроение би могъл да има човек в такова мрачно време? Ни да излезеш навън, ни да си останеш у дома и да спиш. Скуката вилнееше навсякъде из къщата на И Джун. Нищо не му се правеше, което е свръх необичайно поне за него. Просто си седеше, пльоснат на фотьойла, краката върху масата и закусваше с бира. Сигурно третото кенче за днес, а денят едва бе започнал. По едно време клепачите му започнаха да натежават и да се унася в сън. Може би виновно е тъпото време или това, че покрай наближаващите празници всичко е мирно, тихо и повече от скучно. Значи вече е време да си почине и той. Отпуснат на мекото си фотьойлче, той заспа с бира в ръка. Да се надяваме да не направи някое по-рязко движение и да не си измие красивото лице с нея. Събуждането от този род няма да е особено приятно.
......
Welcome in world of the sleep!

Чанг Сън мирно си седеше на столчето и гледаше с презрение момченцето, което продаваше наркотици в един от клубовете, които посещаваше и който в общи линии си беше негов. Продавай барем хубава стока, бе келеш! Онзи продължаваше да му обяснява как клиентите били доволни и се връщали за още. Правеше опити да си спаси кожата, като излиза с евтини бакалски сметки. Правил му оборот. Джун се засмя и стана от стола си.
-Значи казваш, че е добра и клиентите са доволни? – кимна и се приближи към момчето, което му се струваше на не повече от 22-23 години. Той взе един пакет с бял прах от бюрото, джобното ножче и направи дълок разрез на пликчето. –Сега ще проверим колко е качествена. –изсипа малко количество от бялото съдържание на плота на масата и погледна от високо момчето. –Заповядай, аз черпя! –онзи придоби дори по-бял цвят и от праха на бюрото. А, приятел без да се изпускаме сега!
-Благодаря, аз не употребявам наркотици. – отговори с треперещо гласче, на което Джун отново леко се изсмя. До сега никой не е отказвал на почерпката му. "НЕ" в неговия речник не съществува! Щом отказваш с добро, тогава ще я опиташ с лошо. Мъжът постави свободната си ръка на главата му и я натисна към прахчето, така че носът му да е изцяло покрит. Естествено, получи съпротивление от негова страна –Започвай да смъркаш! –заповяда му през зъби. Момчето ще-неще изпълни нареждането. Джун реши, че това му е малко и с другата ръка започна да изсипва още от прахчето и да го принуждава да изсмърка и допълнителното. В един момент момчето спря да се съпротивлява и се отпусна. Отиде си от свръхдоза. Лека му пръст! Едно от нещата, които най- много мразеше, е да го гледат в очите и да го лъжат. Да го мислят за расъл в саксия и пасъл трева. Чанг Сън пусна главата му и изрита стола му, така че трупът да падне на земята.
- Боклуци ще ми предлага той! –започна да го рита, за да си изкара яда, който за кратко време го бе обзел. В офиса му влязоха охранителите на клуба и неговите така наречени доверени хора. Джун прескочи безжизненото тяло на земята и тръгна да излиза от стаята. – Почистете! Не искам да виждам никакви боклуци, като се върна! – съобщи със заповеднически тон на хората си, след което излезе. Нуждаеше се от свеж въздух, за да възвърне предишното си спокойно състояние, а тук определено нямаше да успее. С доста бързи крачки напусна бара и се оказа навън. Студеният нощен въздух, разтърси кожата му, понеже си беше облякъл едно нищожно тънко яке, а под него само с блузата си без ръкави. Сякаш е Петровден. Всъщност той не се боеше от болестите изобщо. По-скоро те се плашеха от него и много рядко го застигаха. Мъжът отключи колата си, качи се в нея и с подкара с мръсна газ, без да знае на къде, без да спазва светофари или да зачита пешеходните пътеки, още по-малко пък пешеходците. Докато караше, си спомни за елитния клуб, който обичаше да посещава, когато бе част от айдълната сфера. Когато всички го смятаха за доброто и смирено лице на Емблек. Чак сега осъзнаваше колко заблудени в действителност са тези хора. Това място е единственото, което малко или много го успокоява, защото е различно. В него няма всичките тези мизерници – наркомани, пияници, разни проститутки и т.н., които ги има по останалите клубове. Напротив - всички или повечето от клиентите са айдъли и/или важни клечки.
Все завоя с чудесен дрифт, паркира пред въпросния клуб, изгаси двигателя и излезе от колата. Охраната го позна, макар и да е минало доста време от последното му посещение, и го поздрави. Чанг Сън в отговор на поздрава му, му метна ключовете на колата, казвайки му да я премести след което влезе вътре. Мястото не се бе променило кой знае колко, с единствената разлика, че има индивиди които не познава. Явно ново-дебютанти. В този клуб можеш да видиш какви ли не звезди – от едва изгряващи до вече паднали, но въпреки това греещи и незабравящи се.
И Джун се усмихна и продължи да върви напред. Спря се на бара.
-Налей ми двойно!
Направи му впечатление, че дори и барманът е новак. Цели пет минути чака да му изпълни поръчката, направо го отегчи. Баси мудният тип! Докато нервно си потропваше с пръсти по барплота и се оглеждаше, забеляза група секси девушки да се настаняват на едно от големите сепарета. Изглеждаха точно като след концерт. Добре му беше познато това уморено чувство. Погледът му падна върху краката на една от тези госпожици, които крака му се сториха страхотни. Огледа я цялата от главата до петите и прехапа устни. Дам, готина кака. Ама и късмет извади!
Когато най-накрая уискито бе пред него, той си взе чашата и без всякакъв свян се запъти към сепарето на момичетата. Остави си чашата на масата и се разположи точно срещу тази с готините крака.
-Ето ме де. Обещавам ти, няма да скучаеш повече! –усмихна ѝ се мазно, когато тя го погледна, напълно игнорирайки останалите женските погледи, които се бяха впили в него. Вече си набеляза жертва и на нея никак няма да ѝ е лесно да се отърве.

by **Jo Sojin** Пон Дек 14, 2015 11:49 am

Чувстваше се изцедена. Целият и ден бе минал в тренировки покрай предстоящия им концерт. Краката и се бяха схванали, ръцете и бяха отмалели, а главата и се въртеше като географски глобус.
Отключи вратата, след което я отвори и влезе. Заключи от вътрешната страна, окачи палтото си на закачалката и след секунда вече се намираше в леглото си, унасяйки се в заслужения си и бленуван сън.
***
Концерт. Концерт. Концерт. Сума години беше тренирала, а така и не бе свикнала с живота назнаменитост. Беше си истинско предизвикателство това да пееш, танцуваш и да изглеждаш добре в едно и също време.
Танцът към Drama беше към своя край, а частите с текст на Соджин бяха минали. Това беше едно от последните неща, които ще представят на сцената. Оставаха още две изпълнения, за които младата айдълка нямаше сили, но въпреки това не грохна на сцената и направи именно това, което се очакваше от нея - даде всичко от себе си. Не си позволи да покаже и за миг, че нещо не беше наред с нея.
Финалът бе пред нея и затова пусна лекия си чар в действие, а когато обявиха края на концерта, момичетата машинално потеглиха зад сцената, където щяха да направят среща с феновете си.
Хора на различни възрасти, от различни етноси, бяха дошли да се снимат със своите любими певици. Со също засне доста снимки и си направи доста селфита с фенове, чиито лица после грейваха от радост. Обожаваше това чувство!
Искаше да се сним и още, но мениджърът им даде знак, че трябва да приключат, след което Соджин унило тръгна към съблекалнята.
Там се остави на гримьорката си да и освежи грима и да и среше косата. След минути вече се чувстваше като нов човек. Умората още се цедеше през тялото на дамата, но сега беше значително по-бодра.
Когато всички момичета бяха готови, мениджърът им каза да се качват в лимузината, а той самият зае мястото, намиращо се непосредствено до шофьора.
Зад него се настаниха Сънга, Минха, Къмджо и Соджин, а най-отзад се разположиха Кьонгри, Хьона, Ерин и Хьеми.
След минута колата тръгна по прашните завои, Соджин се отпусна и тъкмо щеше да заспи, когато шофьорът каза, че са пристигнали. Няколко часа щеше да се проточи това афтърпарти, на което дамата хич не желаеше да ходи, но поне следващият ден щеше да е почвен. Ако се прибереше в три сутринта, до пет следобед щеше да си спи спокойно. Заслужена почивка, ако питате мен.
Слязоха от превозното средство една по една и влязоха в бара, където повечето настоящи и залезли вече звезди се помещаваха.
Още от входа, бяха упътени до тяхната маса и се настаниха. Всяка 'муза' си поръча по нещо за пиене, а Со реши да пие стандартния коктейл 'Блъди Мери'.
След като питиетата им дойдоха, някакъв хубавец дойде при тях и се настани срещу госпожица Чо, стояща почти в самия край на сепарето (а той се намираше на другия), а до нея имаше празно място, колкото един човек да се побере.
- Ето ме де. Обещавам ти, няма да скучаеш повече!
Соджин го изгледа така, все едно бе паднал от Марс, Минха се изплаши, Хьона се задави със соджуто си, а Кьонгри изглеждаше така, все едно някой я е изпрал през грозното лице с мокър парцал току-що. Дали беше изненадана, че някой толкова готин обръщаше внимание на някоя друга, не на нея самата?
Ерин стана и отиде на друга маса, Хьеми позеленя, а Къмджо възкликна:
- И Джун!
Ерин мигом се завъртя, Сънга зяпна, а нашата героиня запази хладнокръвие. Този да не си мислеше, че може да има всяка?
- Аз да съм казвала, че иска още едно звено в компанията? Така, като гледаш, не ми е скучно, дори без твоята компания. - с едно грациозно движение посегна към чашата си, отпи малка глътка и впери поглед в него пак. - Какво ще желаеш?
Нищо, че беше супер красив, щеше да се прави на недостъпна.
Забеляза как онзи я оглеждаше и за миг и се стори супер противно и нахално, но до известна степен вече беше свикнала с това и далеч не беше необичайно явление, предвид оскъдното си облекло от концерта, което не бе сменила.

by **Lee Joon.** Пон Дек 14, 2015 7:12 pm

Каква сцена само се разигра до него! Истински театър. Що за чудо, що за паника? До толкова ли успя да стресне госпожиците с натрапчивото си присъствие, че така се разбушуваха? След цялата тази еуфория, Джун дочу един тънък женски глас, съобщаващ името му. Той усети някаква смесица от емоции в този гласец - на радост и изненада едновременно. Да, май наистина първо трябваше да поздрави момичетата, а не така да им се натресе и даже да ги игнорира. Сигурно са решили, че е забравил за възпитанието си. Е, до някъде е така!
С периферния си поглед видя как едно от момичетата стана и се прехвърли на съседната маса. Джун моментално отдели поглед от "набелязаната" и се обърна назад, поглеждайки женския беглец.
- Мястото ли ти заех? - засмя се. - Няма проблем, ела да седнеш в мен!
Достатъчно засрами айдълката и се обърна напред. Тя би трябвало да се е почувствала голяма късметлийка предвид, че получи подобно предложение и то от Великия и Известен И Джун. Той си взе чашата и започна да пие.
-Аз да съм казвала, че искам още едно звено в компанията? - сепна му пиенето. Направо му приседна на човека и си спечели погледа му. - Не ми е скучно дори и без компанията ти. Тя вдигна чашата си и след това се допълни. Джун повдигна вежда. Толкова усилия ѝ костват да говори с него, та чак устата ѝ пресъхна. И този поглед. Баси, гледаше го сякаш е изпил съдържанието от чашата ѝ и я е напълнил с друга течност. Усмихна се съвсем лекичко и се изправи, понеже се бе пльоснал на сепарето, сякаш си е в леглото.
- Скъпа, не съм те питал дали ме искаш. - реши да се направи на интересен. Никога не иска разрешение за нищо. Винаги си прави каквото на него му харесва и му е през талисмана какво е мнението на останалите.
Огледа се. Авее кои са тези, дявол да ги вземе? Не му приличаха на рукита, а нямаше спомен да ги е виждал. Оглеждаше си ги най-нахално всичките и в крайна сметка погледът му пак се насочи към избраната. Жените около тази маса сигурно се питаха защо заговори точно нея, а тя пък вместо да лети в небесата от щастие, е седнала да му се надува и сопва. Ако така ще я карат, няма да е доволен нито той, нито тя. И Джун си проправи път с поглед по врата ѝ през кичурите коса и продължи надолу, докато каката не реши да парира заниманието му, слагайки лактите си на масата и подпирайки главата си. Ало, той не ти прави нищо друго освен да те оглежда! Нима е забранено? Плюст това трябва да види дали си струва да се занимава с теб.
От толкова голяма женска компания, алкохола и задушеното място, му стана горещо. Тук един прозорец да отворят или направо климатик да сложат, за да не измрат звездите от липса на въздух! Джун свали якето си и го остави да падне свободно някъде зад себе си. В момента изобщо не му пука за него. Отново се изтегна назад на диванчето и вдигна единия си крак върху другия. С това си поведени държеше да покаже на девушките, че няма абсолютно никакво намерение да става и че ще им прави компания докато не му писне. И най-хубавото е, че никоя нищо не му казва или пък няма кураж да го направи. Пресегна се и си взе чашата след което се обърна към момичето, до което седеше и се усмихна широко.
- Наздраве! - тя отвърна на поздрава му. Ето една, която ще е доста лесна за подчинение. Всъщност, защо изобщо му трябва да се забърква с другата, след като така като ги гледа всички женски на това сепаре са повече от доволни че точно той ще им прави компания и биха направили ако не всичко, то достатъчно за секунда от вниманието му. Джун изтегна ръката си на облегалката на диванчето точно зад гърба на седящата до него и изпи остатъка от алкохола си на екс. Остави празната чаша на масата и погледна към чернокосата, която изглеждаше все толкова кисела. Другите момичета дори започнаха да го заговарят, а тая дори не трепна, дори не се усмихна.
Джун нарочно се приближи и прошепна нещо в ухото на жената, седяща до него. Изглежда доста се зарадва от предложението му и получи кимване от нейна страна. Чанг Сън се изправи, а след него и тя. Не му беше нужно да поглежда към останалите, за да разбере, че умират от ревност. Усещаше го. Дами, такъв си е той - обича да дразни жените. Преди да тръгне натам, на където е решил, И Джун се обърна към чернокосата. Само да не вземе да си помисли, че се е отказал от нея. Охо, ще има да взема ако е така. Той абсолютно никога няма да се откаже преди да е получил това, към което се цели!
- По-късно ще ти кажа какво искам. Бъди търпелива! - намигна ѝ и след това ѝ обърна гръб, предоволен от себе си тръгна към дансинга. Беше поканил момичето да танцуват, макар че хич не му се танцуваше. Искаше просто да разучи коя е недостъпната. Имаше си цел и скрити замисли, а тази му се струваше идеална за целта си, защото доста бързо си разплете езика. Още преди той да я е питал за името ѝ, тя вече се представи. Хьеми? Нищо не му говореше това име.
Правеше се, че танцува, но всъщност тайничко наблюдаваше тази чернокосата и тя, както и съмембърките ѝ, гледаха към него.
- Хьеми - погледна я - как се казват колежките ти?
Тя веднага започна да изрежда имената им и тогава лампичката му светна и се сети коя група са. Не бе запален привърженик на 9muses, но ги е чувал.
След като получи всички отвори на въпросите, на които подложи бедното момиче и няма ползва повече от Хьеми, той спря да импровизира танц и ѝ предложи да се връщат при останалите. Докато тя си сядаше на мястото, той се почуди как да заговори въпросната Чо Соджин или по-скоро да я подразни.
- Соджин, чашата ти е празна, искаш ли нещо? – по погледа ѝ разбра, че се учуди. Ами да, да чуеш името си от устата на И Джун е рядкост. Той никога не е назовавал жените по техните имена, просто защото не ги е знаел, а и не му трябваше да ги знае.

by **Jo Sojin** Пон Дек 14, 2015 9:35 pm

- Скъпа, не съм те питал дали искаш.
Този явно наистина си беше нахалник по природа, пред камерите изглеждаше супер мило и добро чедо, а в действителност? Ужас. На Соджин и се гадеше, в момента усещаше как коктейлът и щеше да си излезе оттам, откъдето го е поела. Да не говорим за безуспешния му опит да забие колежката и. Беше си чак гнусно, но пък от друга страна нещо вътре в нея я разчовърка и се почувства малко тъпо, че някоя друга получаваше вниманието на хубавеца. Колкото и да му се радваше и да си плакнеше очите с него, нямаше да си позволи да я имат за поредната, дето е готова да си продаде душата на Дявола, за да получи и капка от безценното внимание на господина.
Погледът на Къмджо беше такъв, все едно гледаше едно от онези хипнотизиращи въртящи се кръгчета, Кьонгри още се гневеше вътрешно, а Ерин беше видимо поласкана от желанието му и сякаш някакъв механизъм отвътре я дращеше да изпълни волята на хубавеца.
Въпросният се беше настанил до Со така, все едно си беше у дома, а тя с отвратена гримаса се дръпна малко по-близо до Минха, или поне доколкото и беше възможно. Не оспорваше привличането, което въпросният "И Джун" я караше да изпитва, но това не беше нищо повече от поредната лъскава опаковка на поредните гадни бонбони с отвратителен вкус, които струваха толкова, че една заплата на средностатистически кореец е неспособна да плати.
Той малко си пооправи стойката и и кръстоса крака, така както госпожица Чо беше направила. От това полата и се повдигаше леко, а тънките и крака изглеждаха още по-дълги, до известна степен дължеше това на черния, съвсем тънък чорапогащник, който носеше.
Онзи още се намираше срещу нея, а тя всячески правеше така, че да не осъществи очен контакт с този нахалитет! Можеше да усети ледения му поглед по себе си, но пък външно не издаде какъвто и да е признак на емоция или вълнение. Всичките музи я гледаха така, все едно току-що бе убила човек, защото не се водеше по акъла на всеизвестният айдъл, не беше готова да свали небесата в краката му и не го издигаше до висините на бог. Нямаше намерение да му се преклонява така, сякаш беше огромна, плюшена панда, донесена и от полярна мечка за Коледа. Просто надут хлапак с брилянтна външност, от каквито Корея гъмжеше. Тез пък, все едно за пръв път виждат хубав мъж...
Хьеми вече вървеше нанякъде с този, явно беше първата съчка, пречупена под неговия натиск, коя ли щеше да е следващата? Сънга? Предвид с какво богоговение го гледаше, нищо чудно тя да беше следващата мушица в неговата тънка и преплетена мрежа, а?
Устните на чернокосата се свиха в съвършено тънка и права линия, когато с периферието си скришом наблюдаваше какво онзи правеше с колежката и. Той се опитваше да танцува (безуспешно...), но явно и говореше нещо, нашата героиня не успя да дочуе. Но не и и пукаше. Той беше рекъл, че по-късно ще и каже какво иска, но тя в интерес на истината не умираше от желание да знае.
Изведнъж чу името си, произнесено от Хьеми, дали той я разпитваше относно Со? Усещаше нещо около този мъж, а това определено не и харесваше.
Когато той явно изкопчи необходимата му информация, отново се запътиха към тях и заеха местата си.
- Соджин, чашата ти е празна, искаш ли нещо?
Дори не бе осъзнала кога бе пресушила до капка коктейла си, гледайки любопитно в останалите шест момичета, докато онзи забиваше Пьо, но никоя не отвръщаше на погледа и, защото всички те зяпаха в "Джун". Бяха като наивни малки шестокласнички, в чието училище се бе появил нов батко в горния клас, а те вече бяха хлътнали до една и само с появата си той им бе завъртял умовете като захарен памук. Беше малко глупаво от тяхна страна, но пък жени са, не е изненадващо. Това, че просто главната танцьорка на групата бе решила да се държи непоколебимо, не беше гаранция, че и те биха го свършили.
Усмивка се появи на лицето и. Дяволита усмивка, която вероятно изпълни онзи с някаква надежда, а тя машинално я отне.
- Искам да се махнеш от тази маса и да спреш да нарушаваш блажения ми покой, защото в момента не ми е до глезльовци като теб.
Всички я стрелнаха с отровни погледи, сякаш току-що бе напсувала президента, а Хьеми я смъмри:
- Какви ги говориш, полудя ли!
От своя страна, Хьона я скастри:
- Млада си още и си глупава, и не оценяваш вниманието, което ти се оказва! Дръж се любезно!
Ерин започна да се обяснява като ученичка:
- Ама той е страхотен! Мил е! Виж го, и се държи така любезно с теб, и всички ние го харесваме! Да не си пияна?!
Започнаха да си шушукат за това, което Чо бе произнесла, а на нея и беше смешно. И макар да не се смееше, очите и ясно издаваха това, което изпитва.
- Хайде де, мъж като мъж! Все едно не сте виждали такива досега..
Завъртя очи с досада, стисна чашата си, с цел да си обуздае емоциите и лекия пристъп на гняв (и чудно как не я счупи!), изправи се и с едно бързо движение вече се озова на бара, поръчвайки си втори коктейл, но този път беше друг, отпи малка глътка и се запъти към масата си.
И изведнъж ей така, докато си стоеше, знаменитият И Джун стана мокър като кокошка, защото коктейлът на нашата кротка и спокойна, и незаменимо мила Соджин, се бе озовал магически върху него.

by **Lee Joon.** Вто Дек 15, 2015 5:48 pm

И Джун седна на предишното си място и се заговори нещо с Хьеми. Тя се опитваше да привлече изцяло вниманието му, но за съжаление нямаше да ѝ се получи. Въпреки че тази е някак забавна, а той търсеше точно това – забавление, защото все още бе ядосан от онзи боклук и шибаната му стока. Нуждаеше се от една вечер с приятна компания, каквато сам си намери в лицата на женската група. Единствена от всички, която не отвръщаше на усмивката му и продължаваше да го гледа злобно, бе тая Соджин. Именно тази, която той си хареса. Леле, какви маниери! Точно в този момент е грозна. Всяка жена, която се мръщи, чумери и се прави на злобна, е грозна! Но пък е интересно да се сблъскаш с такъв тип жени. Оная се ухили и Джун я погледна учудено. Тая смени усмивката си. Скъпа, полудяваш!

- Искам да се махнеш от тази маса и да спреш да нарушаваш блажения ми покой, защото в момента не ми е до глезльовци като теб.

БО? Правилно ли чу? Тъкмо щеше да каже нещо, когато колежките ѝ го предвариха и започнаха да ѝ се карат, редувайки се, да го защитават. Сякаш се нуждаеше от адвокатки и не може сам да я научи къде ѝ е мястото, но реши да не ги прекъсва. Никога не прекъсвайте караница на жени. Седи си и им гледай сеира! Джун през цялото време следеше физиономията на Чо Соджин, която въртеше очи, сякаш се „присмива” на думите на съмембърките си.

- Хайде де, мъж като мъж! Все едно не сте виждали такива досега..

Така като я слушаше, тази която не е виждала мъж, е точно тя. Ми нормално с такъв характер! Никой нормален мъж не би искал вещица до себе си. Може пък и преценката му да е грешна и да е имало мъже в живота ѝ, но те далеч не са били такива като Джун – мъже в пълния смисъл на думата, а са били или меки китки, или момченца.

Видя я как стисна празната си чаша от гняв. Леле, това е черта само за мъжете и обикновено защото нещо не им харесва или пък не е тяхното. На тая какъв точно ѝ е проблемът? Вече започваше да го дразни и усмивката му постепенно започна да изчезна от лицето му. А изчезне ли напълно, тогава става лошо.

Другата причина може да е, защото е маскирал се мъж в жена. Щеше да е ебаси излагацията, ако тая се окаже тоя. Да си е набелязал мъж, това би била най-голямата издънка в живота му и никога нямаше да преживее подобен шок. Женската подви опашка и стана от мястото си, заедно с чашата в ръка.

-Извини я, концертът не мина според очакванията ѝ! – опита да я защити Хьеми и Джун кимна. Да, естествено, знаеше какво е когато се надвикваш с крещяща публика цели 3-4 минути и после нямаш глас, но И Джун не бе направил нищо, с което да предизвика подобно остро държание. До сега никоя не му е говорила и отговаряла по такъв начин и определено това държание изобщо не му се харесваше.

Тъкмо щеше да се обърне, за да види къде изчезна чернокосата, когато усети нещо мокро да се слива с черната му коса и секунди след това течността се разля надолу по лицето, раменете и блузата му. Хьеми изпищя, а Джун стисна зъби, но запази спокойствие и стоицизъм. Момичетата се изредиха да му подават коя кърпички, коя обикновени салфетки, за да се почисти. Чанг Сън не прие нищо от това, което му се предлага, изправи се и погледна към кучката, която го заля с тази гадост. Някаква лигла се опитва да се подиграе с И Джун? О, не е познала. Тя пожела той да си тръгне – добре. Мъжът сграбчи китката ѝ със своята ръка, затягайки хватката си възможно най-силно, сякаш ще я прекърши, и я задърпа нанякъде. Женската отказваше да върви и се дърпаше, но колкото повече дърпаше ръката си, толкова повече той я стискаше и ѝ причиняваше болка. Хватката му бе много силна и никоя жива твар до сега не е могла да се освободи от нея. Получи куп обиди от нея по свой адрес, но ги преглътна и ги игнорира. Само след секунди, тя ще се моли и ще съжали за всичко, което му каза и което направи.

В крайна сметка я заведе в тоалетните с душовете. Нуждаеше се да измие от косата и лицето си тази гадост, защото целият лепнеше. Блъсна Соджин в стената на банята доста грубо, така че да ѝ причини болка и пусна горещата струя на душа право върху нея. Стисна двете ѝ рамене и я остави да се гърчи в ръцете му от топлата вода, която течеше отгоре ѝ. Цялото помещение се задими от горещата пара. Като я изкъпа добре, той рязко завъртя другото кранче и потече ледената вода.

- Точно това ти трябва. Един хубав леден душ, за да се успокоиш. Много е здравословно да се редува топло и студено, стимулира кръвообращението и човек намира грешката си и се из-ви-ня-ва! – намекна ѝ, че очаква да му се извини, след това отново завъртя кранчетата и нахлу горещата вода, а после пак студената. Игра си така няколко пъти с редуване на ту гореща, ту ледена вода и накрая я спря, и остави Соджин да си почине. Достатъчно я простуди и изгори. Според него това ѝ бе достатъчно наказание. Ако и това не помогне и не успокои страстите ѝ, просто не знаеше какво да я прави. Гледайки лицето ѝ, гневът му изчезна и пак се засмя като идиот. Мокрите ѝ дрешки бяха станали прозрачни и под плата се личеше светъл сутиен. Джун затисна тялото ѝ в стената заедно със своето и придоби сериозен вид.

- Надявам се, че си взе поука и няма да ми се налага да ти мия голямата уста със сапун! –след което отново ѝ се усмихна, пусна я и увеличи разстоянието помежду им. Обърна ѝ гръб и свали блузата си, изстисквайки водата от нея. С крайчето на окото си забеляза как мократа го оглежда и разтегна ъглите на устните си в лека и едва доловима усмивчица. – Между другото, този сутиен не ти отива, слива се с кожата ти! – каза го с единствената цел да я засрами и изглежда че успя, защото женската закри с ръце бюста си. Какво толкова има да крие! То нищо не се вижда, освен един бледорозов сутиен. Пък и няма нищо, което да скрие.

by **Jo Sojin** Вто Дек 15, 2015 7:55 pm

Това сякаш си го изпроси.
Онзи хвама здраво китката и, стисна я и сякаш искаше да изпотроши всичките кости в нежната ръка на Со. С какво бе заслужила това? Нашата любима, мила Со, никому нищо не сторила, неспособна даже на муха да посегне! Не бе свършила нищо нередно, тя просто бе казала на знаменития "И Джун", че не му иска шибаната компания, че е мъж като всеки друг мъж, и го бе поляла с коктейл току-що. Така де, да правиш тези работи, е нещо съвсем в реда на нещата. Готова съм да се обзаложа, че е нещо съвсем нормално да поливаш случайни хора с алкохол в барове,не мислите ли? Всички ние го правим ежедневно! А и за нея не беше нищо необичайно - веднъж една руса гад я изкара извън контрол в една дискотека и въпросната изрусена персона свърши с размазан грим върху грозното си лице, но това не беше нищо - нашата мила и кротка айдълка беше напът да и изгаск гнусната цигара в още по-гнусното лице, което изглеждаше така, все едно някой е минал през него с товарен влак, после се е сетил, че е забравил нещо, върнал се е по същия маршрут и е продължил пътя си, после пак се повърне отново и най-сетне се реши да продължи пътя си.
Онзи я водеше нанякъде, а тя безпомощно се мъчеше да си отскубне ръката от железния му захват. Да и я бяха притиснали с менгеме, пак нямаше да боли толкова! Тоя тип да не се опитваше да и остави доживотна травма?! Що за мъж?!?
След малко вече се намираха в някакво помещение, явно баня, а след още по-малко, госпожицата вече се намираше плътно прилепена до стената. Завъртя някакво кранче, след което стисна раменете и с всичка сила, а веднага струя гореша вода я заля. Това беше твърде горещо дори и за нея! Болен мозък!
Изведнъж врящата вода бе заменена с вледеняваща, от която тя цялата настръхна. Мамо!!
Този взе да и се обяснява как редуването на топло и студено било полезно, бла-бла-бла, и натърти, че тя трябва едва ли не да му се извини, че той бе се натресъл просто ей така на музите, които го повишаваха до нивото на някое божество, нищо чудно скоро и храм да му издигнат!
Продължи да редува горо и студено, но сякаш тялото на Соджин вече се приспособи и свикна, но той спря. И по-добре.
Вече до такава степен я беше притиснал о стената, че ако имаше как, вече щеше да я е пробила и да е отишла в съседното помещение. Тоя започна да и се хили насреща. Тя бе изкривила скулите си в изражение, което е способно да срутва сгради, а тоя и се смееше насреща?!?
- Надявам се да си взе поука... - бла, бла, бла, как ли пък не. Тъпанар!
Каза и, че сутиенът и не и отива и се слива с кожата си, след което тя погледна и установи, че освен да е мокра до кости, дрехите и прозираха. Закри си бюста с ръка, след което 'И Джун' богът тръгна към вратата.
- Единственото нещо, за което ще се извиня, е че се възползвах от услугите именно на майка ти на Е79! ДА ЗНАЕШ, ЧЕ НЕ СТРУВА!!! - крещеше Соджин гневно, а онзи и хвърли такъв отровен поглед, че за миг замръзна и съжали за думите си. - Така де... извинявай... - заговори спокойно, но но в нея я човъркаше да си намери майстора. - Съжалявам, че вашите не са се пазили в оная нощ, в която са те създали! Психопат, извратеняк!
Окей, това беше малко в повечко даже и за Со, ама не се сдържа. Изверг!!
Какво ли щеше да стане? Дали да избяга? Но не беше в неин стил да бяга. Стоя си на едно място, гледайки мъжа с неприкрит бяс, а изведнъж на вратата се изпречи Минха:
- Какво е ставало тук?!
Изглеждаше тъй, все едно всеки миг щеше да се прекръсти, а госпожица Чо само и каза, че не и влиза в работата какво и що е било. Така де, самата истина.
Взе една кърпа, която за късмет стоеше близо до нея и уви горната част от тялото си с нея. Пък дано не падне..

by **Lee Joon.** Пет Дек 18, 2015 4:16 pm

Е, от всичко това, поне се убеди, че не е преоблечен мъж, а действително си е жена. И с тези прозрачни и прилепнали за тялото дрешки.. Абе, външно хубава, вътрешно грозна. Това бе заключението, което нагледно си извади за нея и може би никой не бе в състояние да го убеди в противното.
Опушеното, задимено помещение сякаш изхаби и последната капка въздух в И Чанг Сън. Имаше нужда от свеж въздух и уединение, за да се успокои и да пречисти белите си дробове. Грешка направи, като дойде тук да търси спокойствие, но смяташе да я поправи на секундата. Тъкмо стигна вратата, когато онази си отвори устата. Джун се закова на мястото си и се обърна към нея, поглеждайки я строго, но не защото се обиди от това, което тя каза, а защото му омръзна от пищящия ѝ глас. Само кряка тая бе, друго не знае да прави! С микрофони ли е вечеряла? И в кое време живее? Псувните на майка отдавна бяха излезли от мода. Караше го да изпитва мнителност в доброто ѝ възпитание. Защото е нормално един мъж да псува, но жена да псува на майка, това вече е недопустимо. Много се съмнява, че ако майка ѝ я чуе какви ги говори и как псува, ще остане в екстаз, защото едва ли е възпитала по такъв начин дъщеря си. Самият той започна да избягва употребяването на тези цинизми и почти ги зачекна от речника си. Изцътка с език и поклати глава, а след това се обърна с лице към вратата и тръгна да излиза, когато тая пак се обади.
-Съжалявам, че вашите не са се пазили в оная нощ, в която са те създали! Психопат, извратеняк!
В прав текст да си го кажем, той не чуваше думата „психопат” за първи път от уста на жена. Много пъти е бил сравняван с луд, ненормалник и още куп думи, които от доста време вече не му правеха впечатление. Даже напротив - те го караха да се чувства някак добре. Важното е да се чувстваш добре и няма никакво значение какво ще е заключението на хората! Правилно.
Единствено го ядоса, че глупачката не спира да го предизвиква, а после седи хленчи и мрънка. Дали ако Соджин знаеше на какво е способен щеше да се забърка с него, да го предизвиква и ядосва? – Надали. Та с нея дори не се запознаха, не знае нищо за него. Тогава защо не се запре, а продължава! И какво всъщност цели с това? Да го ядоса още повече ли, ами поздравления успява. По принцип той бе човек, който никога и по никакъв начин не би наранил жена, но тази си го изпроси. След като я „изкъпа”, до някъде съжали, защото и това не е достатъчно. Трябваше да е маалко по-груб и да я подложи на по-дълго мъчение, до там че да започне да се моли за милост и то на колене. Или пък не трябваше да я закача, след като вижда, че не ѝ е приятно. Може би просто трябваше да забие една-две от момичетата ѝ и да я остави тъз 'хубостница'. Но това все пак е И Джун. За него няма нещо невъзможно и щом си е казал, че ще подчини тази лигла, значи ще го направи колкото и сложно, и бавно да стане това. Все пак ще стане. Чанг Сън се обърна и тръгна към нея видимо ядосан. Щом желае ще ѝ покаже какъв психопат и извратеняк, както тя го нарече, може да бъде.
- Искаш ли да ти покажа колко съм извратен, а?
Точно стигна до нея, когато вратата на банята се отвори и влезе нейната приятелка. Изглеждаше стресирана от сцената, която завари. Джун, гол от кръста нагоре, приятелката си мокра, а дрехите ѝ прозрачни и полепнали по тялото ѝ. Какво да си помисли човек в такъв момент? Даже той се изненада, че момичето не даде вик до бога. В момента се опитваше да разчете мислите в главата ѝ, но те бяха закодирани.
-Какво е ставало тук? – попита тя с нескрито изумление. Чернокосата за миг отдели надутия си поглед от мъжа и го насочи към съмембърката си. Доста студено се отнесе с нея, направо я изгони. О, сигурно защото няма търпение да останат отново насаме.
- Не виждаш ли, къпем се. Искаш да се присъединиш към купона, или направо да заемеш мястото ѝ? – реши да отговори на въпроса ѝ и леко изкриви устните си на една страна, а двете айдълки веднага го стрелнаха с поглед. Чо Соджин се мъчеше да го изгледа кръвнишки, но вместо това ѝ се получи някакъв смешен поглед и Джун леко се подсмихна, противно на гнева си. В този момент въобще не му пукаше дали момиченцата от групата ѝ ще си променят мнението за него или ще продължат да го вдигат на пиедестал. Той разгърна мократа си блуза и я облече. Може би достатъчно се задържа тук в компанията и ако продължи, може би щеше да направи нещо, което определено не желаеше. Да прекрачи моралните си ценности и да посегне на една кифла. Не целеше да я нарани, защото И Джун бе абсолютно убеден, че тя го дразни нарочно само и само да привлече вниманието му. Държи се сякаш не го харесва, но погледът ѝ казва друго, когато се засече с неговия, или пък когато го види да гледа към друга и да си говори с друга. Ядосва се, когато той не ѝ обръща внимание и прави нещо, с което да го привлече. Като случката със заливането: Джун сладко си говореше с Хьеми и какво направи Соджин - заля го, за да насочи погледа му изцяло и единствено към себе си. Или пък, когато той се обърна да излиза и тя го спря с думите си. Абсолютно същото. Такива като нея му бяха пределно ясни и точно заради това не искаше повече да си образува излишни нерви. Нервната му система и без това си беше достатъчно опъната. Вероятно трябваше да остави Соджин да се оплаква на приятелката си или ако ще и на Буда, че Джун се е държал изключително грубо с нея. В крайна сметка каквото повикало – такова се обадило.

by **Jo Sojin** Вто Мар 15, 2016 10:22 pm

Тази реакция от страна на Джун всъщност беше нещо, което подсъзнателно нашата героиня очакваше още от самото начало. Тъкмо щеше да побегне (ако краката и още имаха силата да я държат, разбира се, защото имаше непрестанното притеснение коленете и да не се подкосят, да падне, да не може да се изправи и на тоя да му скимне да я заключи в банята.. що за съзнание имаш бре, момиче?), когато Хьеми реши, че е най-подходящият момент да нахлуе (което впрочем си беше вярно). В този момент Со и беше безкрайно благодарна.. някъде надълбоко в себе си. Ама щяха да се изясняват за това по-късно. Сега се надяваше само да я измъкнат от тоя малък ад, дето се вихреше там, в банята.
- Какво е ставало тук?
Очевидно тя беше изненадана, съвсем нормално. Кой нямаше да се шокира, ако види Чо Соджин мокра до кости, ризата и - прилепнала по тялото, едва прикриваща бюста си с някаква кърпа, а И Джун - тук-там влажен, за разнообразие, и по-кисел от лимоните в градината на баба. В момента в съзнанието на Со беше картинка на приятелката и с увиснало до земята чене, което като че ли извън ума и също беше напът да види..
- Не виждаш ли, къпем се. Искаш да се присъединиш към купона, или направо да заемеш мястото и?
"КАЖИ ДА, КАЖИ ДА, МАМКА МУ, МОЛЯ ТЕ, КАЖИ ДА!!!" - съзнанието на окъпаната девойка буквално крещеше, ама тя не можеше да отрони и думичка. Нямаше смелост всъщност - щеше да изглежда като пълна глупачка, ако си позволи нещо такова. Не, че вече не се беше злепоставила предостатъчно.
Само ако имаше как някоя друга да се наслади на бленуваната от (почти) всяка женска, компания на Джун и всичко, случващо се тук, което включва вече достатъчно изложената Соджин, да се свършва, тя официално би била готова да признае, че съществува такова нещо като рай (пълни глупости, просто щеше да ликува от щастие, че не е полугола и затворена в тясно помещение с някакъв самовлюбен темерут).
Погледът и на двете момичета бе прикован в него. Хьеми го гледаше изумено и същевременно с някакво благопочитание, сякаш току-що е ударила шестицата от тотото (да беше и нашата героиня я ударила, вместо да се занимава с тоя кретен тука, какъв ли щеше да е животът?), докато в момента Со искаше да излее целия си гняв, бликащ вътре във вените и, в един поглед, ама сякаш не се получаваше много-много добре. Не е имала достатъчно време и възможност да си упражни лошото гледане, не за друго - никой не и е лазил преди по нервите така.

Стояха и се гледаха. Тримата. So deep! You can drown a fish in it, bitch~! Чак ставаше неудобно (да, сякаш дотук не беше неудобно). По едно време Хьеми се сети, че тишината беше разяждаща:
- Е, да ви оставям да се... къпете?
Последва интересен поглед към Со. Това беше абсолютно неочаквано, моме! Защо просто не хвана своята другарка за мократа ръчица, не я издърпа извън тъпото кафене и не я прибра в дома и, където да няма разглезени тъпанари, които да и влизат под кожата по тоя гнусен начин? Другият път никакви афтърпартита за новата членка на Музите! Мерси, Джун! Много мило!
Изглеждаше, че "пичът" също се засили да ходи нанякъде, но не след след Хьеми, и именно тогава Соджин разбра, че има нещо гнило - не тя беше тази, която контролира своите мисли, своите действия, своите чувства. Сякаш беше в една паралелна вселена, в която нещо друго имаше въздействие над тялото и, в един сън, който определено не и харесваше... именно за това се държеше като пълна глупачка (не толкова, защото и се искаше, ама не отричаше, че и беше някак забавно... ама по принцип в реалността, когато си беше себе си, не си падаше чак толкова цапната в устата).
- Какво имаше в предвид с ... да ми покажеш колко извратен си всъщност? - тихо, едвам едвам, прошепна тя. Мамка ти проклета, Соджин!!! Кой дявол те би по главата да изръсиш нещо подобно, ти сега демонстрация ли искаш, или какво?! Ха дано тоя да не те е чул, че тогава лошо ти се пише, девойче...
"Демоните да ме вземат..."
"Не те щем" сякаш и отвръщаха те и това беше някак смехотворно. Да не би да полудяваше?!

by **Lee Joon.** Сря Мар 16, 2016 1:13 pm

* В процес на влизане в кондиция *

…..

- Е, да ви оставям да се... къпете? – изкоментира приятелката на Со Джин и се изниза от задимената тоалетна. Той просто остана втрещен. Вместо да измъкне приятелката си, гледайки, че определено не е доволна от целия цирк, настанал в банята, тя побърза да си обере крушите и да ги остави. „Е, признавам ти, драга, чудесни приятели имаш”..

Лицето на Емблек реши да последва примера на тази, която току-що напусна сцената. Не му се занимаваше повече с тази. Тъкмо се обърна да излиза, когато хоп, тя реши все пак да му напомни какво е тръгнал да ѝ прави.

- Какво имаше в предвид с ... да ми покажеш колко извратен си всъщност?

Той извъртя глава и я погледна въпросително. Явно наистина гори от желание да се запознае с извратеното му съзнание, което в интерес на истината много си обичаше. Правеше го някак различен и открояващ се от останалите послушни корейски плейбойчета. В развинтеното му въображение се отвори нова сцена, която доста му хареса и с която е очевидно, че 99% поне забавлението ще е за него, а за останалия 1% - тя да му мисли. „Съншайн, ще те накарам да съжалиш, че ми напомни!” Тръгна към нея, с едно бързо движение я хвана за китката и започна да я дърпа към вратата. Ще си продължат купона на друго място. Девойката се дърпаше и отказваше да върви. Ех, защо всички жертви трябва да правят живота му възможно най-сложен! Понеже тя не остави друг избор у него, той се наведе, подхвана коленете ѝ и я преметна през рамото си, след което спокойно си продължи напред, без изобщо да обръща внимание на креслата на рамото му, която изричаше за цвят някоя и друга псувня и удряше малките си юмручета в изваяния му гръб. Опитваше да използва и краката си, но на този етап те бяха тотално блокирани. Излязоха от тоалетните и тръгнаха по коридора, водещ към задния изход на клуба, където се намираше и паркингът.

- Млъквай вече, след малко ще разбереш колко съм извратен! – процеди през зъби и затисна хватката си. Е, със сигурност после ще има следи от пръстите му на красивите си колене. В крайна сметка се озова пред колата си в паркинга и пред него се появиха точно 2 проблема. Единият от тях беше ключовете на колата му, които останаха в охраната, а другият е тази Со Джин, която не спря да вика, а на това тихо и доста близо до улицата място със сигурност някой ще я чуе и ще ѝ се притече на помощ, което само ще го затрудни допълнително. И така и стана. Слухът на Джун долови нечии стъпки, които отекнаха някъде зад него.

- Пусни жената! – чу мъжки глас и лекичко се подсмихна. Не е като да не е знаел, че това ще стане, предвид певачката на рамото му. Тя пък видя някаква защита в лицето на мъжа, който извика и който само след минута ще е покойник, и пак се разбесня. – Чуваш ли, бе педал, пусни момичето! И Джун се обърна и го погледна злобно. Опитваше се с поглед да му намекне да се разкара, но онзи или не разбираше езика на тялото, или се правеше, че не го разбира, и продължи да му се ежи насреща. Срам за природата си, честно! Чанг Сън нямаше избор, пусна женската и както си знаеше, тя избяга. После ще я гони и ще се разправя с нея. Сега има друга работа. Стисна ръката си в юмрук, приближи се до онзи и я запрати в слепоочната част на лицето му, при което той залитна, но успя да се задържа на краката си. Естествено, върна удара. Двамата мъже започнаха да се бият жестоко, като надделяващият естествено беше лицето на Емблек. Той стоварваше юмруците си в цялото тяло на „героя” един след друг. Когато най-накрая онзи се намираше в краката му, И Джун започна да му говори нещо и да го рита където му падне. Накрая, за да е пълна картинката и смъртта истинна, извади пистолета си със заглушител от задната част на колана си, и прониза тялото му с няколко куршумчета. Гневът вече напълно го обзе и той и да искаше не можеше да го обуздае. Прокара палеца си по дясното ъгълче на устните си и изтри кръвта от тях . В паркинга настана мъртвешка тишина, която бе нарушена от женско мъцане. Той мигновено извъртя глава по посока на стона и я видя. Тая Со Джин не беше избягала, а се беше скрила зад една кола. Seriouslyyy?? Ама че глупачка! Нямаше ли по-надеждно скривалище, за бога! Мъжът тръгна към нея, тя изпълзя от иззад колата и побягна, но с тези токчета не успя да стигне далеч, а той бе по-бърз от нея, и много бързо я хвана. Стисна лакътя на ръката ѝ доста силно, извъртайки я с лице към себе си, а с другата заби дулото на пистолета си в главата ѝ.

- Съветвам те да млъкнеш и да не ме дразниш повече, ако не искаш ти да си следващата! – изръмжа насреща ѝ се и кимна с глава към лежащия на земята кръвясал труп. Тя гледаше уплашено. Вероятно никога не е виждала кръв в такова голямо количество на едно място, или не е ставала пряк свидетел на убийство. Сама си е виновна. Ако не беше пищяла и не го беше призовала на помощ, никой нямаше да пострада. Мъжът пусна ръката ѝ и лекичко я сграбчи за вратлето, нали все пак е изнежена дама от високата прослойка. Поведе я към колата си. Понеже нямаше как да я отключи по друг начин, му се наложи да се лиши от още един патрон от пълнителя на пистолета си, след което го хвърли на предната седалка в колата. Промуши свободната си ръка и отключи задната врата, натиквайки я вътре.

- Кроткооо! – стисна краката ѝ с лявата си ръка, а с другата издърпа колана колкото се може повече и ги омота в него. Направи здрав възел. Този възел му се струваше познат – подобен на този, с който връзваше ръцете на жертвите си след убийствата в криминалната драмата „Каптонг”, т.нар. "рибарски възел". От всички филмови прожекции, в които бе участвал, тази роля най-много си харесваше, макар че героят му нямаше почти нищо общо с него самия (аве форумния герой ;дд). Джун никога не би посегнал на жена, за разлика от психопата Рю Те О, чийто жертви бяха само жени. Всъщност изобщо не знаеше защо прави това и какво ще прави с нея.......

Той затвори вратата и се настани на шофьорското място, но пред него цъфна нов прекрасен проблем. А сега как да запали шибания двигател?

by Sponsored content

Tell me that you're mine

Tell me that you're mine

Re: Tell me that you're mine

Re: Tell me that you're mine

Re: Tell me that you're mine

Re: Tell me that you're mine

Re: Tell me that you're mine

Re: Tell me that you're mine

Re: Tell me that you're mine

Re: Tell me that you're mine

Re: Tell me that you're mine