04.01.2016| Кабинетът за вокални уроци

Джонгкук вдиша дълбоко и издиша . Беше сам в служебната кола на помощник-мениджъра и заедно с него пътуваха към компанията. Пътя до там , бе съпроводен с тежка тишина. Господин Сонг , наистина бе гневен на макнето , защото някакви фенки го разпознаха и когато му се нахвърлиха успяха да съборят и него . Младото момче се отърва само с няколко драскотини по ръцете си , но Сонг се сдоби с голямо петно на якето си от разлятото горещо кафе. Честно казано Чон предпочиташе в пъти повече новия главен мениджър. През цялото време , Джонгкук мълчеше , като от време на време измрънкваше някоя друг припев под носа си. Той си слушаше доста надъхваща музика , защото наистина имаше чувството ,че ще му трябва малко увереност особено за това което се приготвяше да направи. След толкова години , днес най-накрая щеше да говори с И Юн А. Ако , обаче не бяха Нам Джун и Джин да го насърчат да направи тази стъпка , макнето със сигурност нямаше да се замисли да избяга някъде. Техьонг , като пример за истински приятел го подкрепи , като го изгони от дорм-а , затваряйки вратата пред носа му с думите „ Айде , Куки , бъди мъж ! Ако не го сториш ,да не си стъпнал тук повече“ . О , да Джонгкук наистина имаше много добри приятели. Единствено Юн Ги го напсува едно хубаво за да го осъзнае , останалите просто кимаха на среща му , правейки се ,че не им е смешно как изглежда макнето им влюбено. Въздишка след въздишка се откъсваше от устните на младока , но когато видя ,че вече са наближили компанията , целия се наежи. На вън бе кучи студ затова той притича през вратите и влезе в лобито. Там се раздели с помощник-мениджъра , който само махна с ръка докато говореше с някакъв фотограф по телефона. Май ставаше въпрос за фотосесията , която бе отменена заради урока на макнето.

За да убие време и нарочно да закъснее , Джонгкук реши да тръгне нагоре по стълбите. Потънал в мисли той за малко да подмине етажа с тренировъчните зали. Колкото повече се приближаваше до кабинета за вокалното обучение , толкова повече растеше желанието му да се обърне и да си тръгне или просто да отиде в залата за танци . Там поне щеше да си изкара всичката енергия , която в този момент бълбукаше вътре в него. В крайна сметка , след няколкократно поемане на въздух и колебане , Чон Джонгкук застана пред вратата и почука леко на нея. Очакваше някакъв отговор , но такъв не последва. Чак тогава тъмнокосият чу нежната мелодия носеща се от пияното. С едно леко натискане на дръжката , макнето открехна вратата и надникна вътре.

И Юн А беше там. Свиреща необезпокоено и изглеждаща напълно нереално в очите на момчето. Едно силно , поглъщащо и напълно непознато чувство го връхлетя . Сякаш за миг , цялата тази картина пред очите му , му се стори като сън. Юн А , свиреше на пияното , музиката се носеше нежно , а Джонгкук стоеше на едно място неспособен дори да помръдне. Когато той , все пак, се отърси от това странно усещане реши , че е крайно време да заяви присъствието си.

- Кхъм!- прочисти гърло и отново почука на вратата , опитвайки се да изглежда възможно най- спокоен.- Може ли да вляза ?