♡SHE ACTS LIKE SUMMER AND WALKS LIKE RAIN♡

by **Takuya Terada** Съб Окт 22, 2016 9:30 pm

Такуя хапеше долната си устна нервно, докато се приготвяше. Толкова време пред огледалото не бе прекарвал никога. От половин час стоеше и се контеше, чудейки се какво да облече и как да направи косата си. Трябваше всичко да е точно, все пак срещата му не беше с кого да е. Не че тази персона би нарекла това 'среща', по-скоро 'приятелско излизане', но за нашия герой това си беше чисто и просто среща.
Държеше се като влюбен тийнейджър. Казешини стоеше на метър от него и му се смееше на кокетността. В момента наистина си беше смехотворно отстрани, но нещо отвътре го драскаше жестоко.
Когато най-накрая успя да се пребори с косата си, Терада заби поглед в гардероба, където бяха наредени стотици дрехи, но не и нещо, с което да впечатли дамата.
Беше напът да се отчая и да заеме нещо от Шин, когато очите му се спряха върху съвършения тъмносин костюм, който същата тази госпожица му бе подарила за рождения ден. Предполагаше, че това щеше да я зарадва.
Внимателно облече ризата, а след това - сакото, обу панталоните и върза вратовръзката смело. Сложи розовата кутийка с подаръчето в джоба на сакото.
Прокара ръка през косата си отново, извади изпод леглото си една кутия с черни официални обувки, обу ги и слезе по стълбите почти набегом.
Отключи колата си с дистанционното, зае шофьорското място и запали, поемайки към кафенето, в което се разбраха да се срещнат.
Нещо под стомаха му все още се връзваше и развързваше непрекъснато, продължаваше да хапе долната си устна притеснено.
След няколко броенк минути вече се намираше пред заведението и си търсеше място за паркиране. Точно навреме - пет минути преди уговорения час.
Но какво, ако тя вече беше там? Дали нямаше да изглежда обсебен? Да се изложи?
Излезе от колата, заключвайки я, и с бързи крачки влезе в кафенето. Едва се сдържаше да не се разтрепери толкова силно, че да предизвика земетресение от седма степен по Рихтер, но сякаш нещо щракна, щом видя, че нея я няма все още. Настани се на едно сепаре, извади кутийката от джоба си и я остави на масата.
Рин се появи с малко модерно закъснение, а Такуя се изправи и отиде при нея, усмихнат широко. Беше много радостен да я види, нещо, което не чувстваше към всяка жена..
Пристъпваше ведро, стискайки кутийката в ръката си:
- Честит Рожден Ден за пореден път! Каквото имах да ти пожелая, направих го, сега ти желая само здраве - най-важното. - даде и подаръка. - Беше ме срам да дойда с празни ръце, затова ти нося нещо. Ужасен съм в избирането нна подаръци, но се надявам, че ще ти допадне..
Прегърна я нежно и почувства топлина и спокойствие, нещо отдавна забравено, но само след миг беше готов да се зашлеви през лицето сам. Глупак!
Отдръпна се, стреснат от собствените ск действия и заби поглед в земята. Прецака всичко

by **|RIN|** Пет Ное 04, 2016 10:26 am

Стоеше пред огледалото и просто се гледаше. Точно днес ли трябваше да се събуди с дълбоки синини под очите? Рин се намуси. Знаеше, че може да ги прикрие, но нещо я човъркаше. Гримьорските и умения бяха доста прилични, но открито се замисляше дали да не се обади на гримьорката си. Наистина ли беше толкова важно за нея? Такуя Терада ли беше толкова важен за нея. Често се гримираше сама дори за някои важни светски събития. На устните и цъфна неканена усмивка при мисълта за мъжът. Хвана четката за коса и започна да разресва косата си като малко, срамежливо момиче, все още с усмивката на лицето си.
В крайна сметка започна процедурата сама. Не искаше да губи повече време. Не искаше да бъде с прекалено тежък грим, затова набързо и с плавни двеижения намаза лицето си с малко би би крем и пудра, като се надяваше да е уцелила най – светлия отенък на първото и да не се окаже по – тъмен от светлата и кожа. Сложи не много дебел пласт очна линия, кокетно излизаща от ъгълчетата на двете и очи и червеникаво матово червило, не твърде леко, но не и твърде искрящо. Напълно подходящо за стила. А и специалните неща винаги изискват най – силния коз – червеното червило. Ето, че пак беше признала, че е специален.
Още преди това беше облякла прилепнала, черна рокля. През последните две седмици отново беше на диета, така че и хареса как стои роклята. Пръсна си малко парфюм, взе си сако и тръгна. Намъкна се по най – бързия начин в колата си, защото след горещия душ отпреди да излезе, студения въздух не се хареса на кожата и.
По пътя размишляваше. Дали не беше сгрешила, искайки тази среща? В първия момент дори го беше подметнала, не очаквайки, че той ще се съгласи с такава охота. Може би трябваше да остави всичко да приключи още след онова парти.
Реши просто да види какво ще излезе от тази среща. Може да греши. Може да не е това, което си мисли. Просто това вълнение и беше чуждо. Тези чусвта не бяха познати.
Пристигна пред кафенето пет минути след уговорения час. Смяташе, че така е модерно и винаги го правеше. Влезе с вдигната глава в уютното кафене, надявайки се да не се претрепе на не особено ниските си обувки. Спря за момент,оглеждйки масите, и видя Такуя, който вече беше тръгнал към нея и се усмихваше. Моментално и тя се усмихна, но се опита да не е прекалено широко. Чувството и за самосъхранение, което не вярваше на мъжете, и подсказваше да не показва колко точно е голям интереса и. Но не вярваше да успява да се сдържи пред това лъчезарно момче. Честити и отново, даде и някаква кутийка...и я прегърна. Тялото и се напрегна, но тя не се отдръпна. Усети как между телата им сякаш прехвърчат искри. Чудеше се какво е това и дали и той го е усетил. Преди да успее да вдигне ръцете си и да го прегърне на свой ред, той вече се беше отдръпнал. Изглеждаше засрамен. Преди да осмисли действията си, тя протегна ръка и я постави под брадичката му. Повдигна нежно главата му и се усмихна.
- Благодаря ти отново. Не трябваше да се харчиш за още един подарък, но знам, че ще е невъзпитано да не го приема. По – важното е, че ми отдели от времето си, това ме радва повече. – и това от материалистичната и алчна Намекауа Рин, дами и господа. При това съвсем искрено.
- Нека седнем. – каза меко и двамата се отправиха към масичката. Не беше пропуснала да забележи, че е с онзи костюм. На този мъж като че ли всичко му стоеше перфектно. Дамата не бе виждала друг такъв, а поркай нея модели колкото щеш. Но никой не беше като него.
- О, колко е красиво...- беше отворила кутийката с подаръка му.
- Мисля, че доста си те бива с подаръците... – за първи път в живота и и стана неудобно от това, че мъж и подарява скъп подарък. Досега винаги ги бе използвала само за това. Защо и сега не се чувстваше нормално? Мигом се скара на себе си. Не искаше да сравнява Такуя с останалите. Него не би си позволила да нарани или ограби. Не!
- Много се радвам, че те виждам отново. Как върви при теб? - заговори с възможно най – кадифения си глас. Сега беше момента да го опознае колкото се може по – добре. И то него, а не материалното му състояние.
- Чете ли мненията след ревюто? Хората са очаровани от теб. Май сега всеки те иска. – засмя се, но казаното не беше шега. Такуя си беше доста известен, но сега още повече дизайнери му се лепяха най – вероятно. Рин се беше издразнила на своя колежка дизайнер, която искаше г-н Терада за своето ревю, и караше Рин да и уреди възможност. При това интереса и не беше само професионален. Рин нямаше да го направи. Ха, да се оправя сама.

♡SHE ACTS LIKE SUMMER AND WALKS LIKE RAIN♡

♡SHE ACTS LIKE SUMMER AND WALKS LIKE RAIN♡

Re: ♡SHE ACTS LIKE SUMMER AND WALKS LIKE RAIN♡