Свърталището на Shinigami

by **ShiN** Вто Май 21, 2013 9:46 pm

Голяма всекидневна (ет.1)
Хола на 2-рия етаж
Неизполазваната трапезария (ет.1)
Стаята на Шин (ет.2)
Баня (Ет.2)
Барче ;р (ет.2)
Стаята на Sunako(ет.2)
Скъпоценната библиотека на Шин(ет.1)
Стаята на Лолита (ет,1)
Кухня(Ет.1)

by **ShiN** Вто Май 21, 2013 10:47 pm

Колкото пъти да се обръщах към Юри-чан...тя не можеше да ми отговори. В крайна сметка се отказах и се обадих бързо на шофьора от S.M. Нямах доверие на някой таксиджия. Никой не трябваше да вижда Коразон така.
Първоначално се замислих дали да не я заведа в болница, но....щяха да тръгнат разни неприятни слухове, че е пияница или нещо такова. А и тя едва ли е получила алкохолно натравяне, просто не е свикнала. И сам мога да се справя с това. Колата пристигна и я качих на задната седалка. Шофьорът ни погледна изполашено.
- Това....Куон Юри ли е? - дори той прозвуча притеснено
- Нищо и няма, карай към нас! - отвърнах му и седнах от другата страна, като веднага придърпах Юри в прегръдките си, за да съм спокоен.
- Шин, наясно съм с твоите...- започна той
- Нищо няма да сторя, само ще и помогна. Тя се напи, и повярвай ми в наш интерес е да не я виждат! - повиших глас. Той ме изгледа, след което склони и запали колата. През целия път бях забил поглед в лицето на Юри. По едно време май и стана топло, защото се опита да се отдалечи от мен, но аз не и позволих. А точно в момента тя нямаше голяма физическа сила. Най - сетне пристигнахме и аз я качих. С трудност отключих, защото имах само две ръце, но в крайна сметка я внесох в хола и я осавих да се пльосне на едното канапе. Изстъпих се и се замислих.
- Какво да правя сега? - заех поза на мислитеол
- Абеее....алкохола е моята стихия, знам как да го използвам, знам как и да се справя с него. - погледнах към Юри.
- Тя първо трябва да повърне. Задължително.
Изтичах и сложих голямо количесто чай да се вари. Щях да го смеся със "Ърл Грей". Силен е, и дори има кофеин. Така няма да и се наложи да пие кафе. След като повърне,ще и дам да пийне чай и трябва да поспи. Наистина не трябва да експериментирам, защото алкохоолното натравяне в случая е лесно постижимо .
- Сега...как да я накарам да и се догади още повече?
Изтичах и си взех един леген, както и бутилка Узо. Пишеше нещо на гръцки на него. В момента и е много гадно, и ако подуши дори малко алкохоол, направо ще и се мре. А узото има доста натрапчива миризма. Отворих бутилката и я поднесох към носа я.
- Любов моя...ще бъде неприятно. Но трябва. Разклатих шишето, присвих очи и зачаках. Приближих легена за всеки случай.

by **Kwon Yuri** Сря Май 22, 2013 8:53 am

Юри беше пулоумряла.Нито приемаше нито предаваше.Бореше се да не заспи защото просто нямаше да се събуди.За съжаление борбата й със натежалите й очи скоро приключи.
Някак си се озова в една огромна къща.Виждаше замъглено ,но все пак различаваше някои премети и обекти.
Шин я остави на нещо меко.Може би беше диван или канапе.Юл с трудност въртеше глава.Толкова й тежеше ,че все едно беше от стомана.Да не говорим за изгарящата болка във корема й.Трябваше да я яде нещо преди да излезе,но точно в момента беше отново на диета искаше да свали поне 2 килограма защото беше дебела.Искаше да е слаба колкото Юна но я деляха 3 килограми.
- Любов моя...ще бъде неприятно. Но трябва. -чу гласът на японеца.
Една остра миризма направо прониза носът й.Тя сбърчи отвратено лице
-Не...не мога..махни го!-проплака и обърна главата си настрани.-Няма да повърна ...защото корема ми е празен.Остави ме!Искам да спя.-говореше Юл с дрезгав глас.Тя се изправи твърде рязко и изправи.За малко да падне,но отново момчето я хвана.Тя се облегна на едното му рамо.
-Искам да спя Шин..остави ме да спя.-мърмореше с пресепнал глас.
Певеца я поведе на някъде.Юри вървеше със затворени очи и в момента напълно се доверяваше на него да не й позволи да се залепи на пода.Макар и да не му личеше ,той беше наистина силен щом с такава лекота я разнасяше наляво-надясно .
Влязоха във стаята му.Шин се съобрази и не запали осветлението.Помогна на Черната перла да стигне до леглото.Тя седна там и скри лице в шепите си.
Казешини се приближи до нея и й подаде някаква дреха.Юл вдигна бавно глава.Приличаше на памучена туника.Тъмнокосата се загледа в нея.
-Разкопчай ми ципа.-помоли тя и внимателно се обърна към него.Той я разкопча й след като съблече късата рокля се курдиса в дрехата на Шин.Без да чака покана се намести под олекотеното одеало на леглото му.Отпусна уморено глава на меката възглавница.
-Не ме оставяй..-прошепна -Спри лодката...спри я!-мърмореше си и една сълза се търкулна по лицето й.Никога не се беше чувствала така уязвима.Никога не й беше ставало толкова лошо ,че чак да плаче и да се моли всичко да приключи

by **ShiN** Нед Май 26, 2013 9:47 pm

Колкото и да и завирах узото в носа, Коразон отказваше да повърне.
- Стомахът никога не е празен, когато си пияна, защото това, от което си се напила е там и като повърнеш излиза под формата на пяна. Все едно си болна от бяс. - казах умно, благодарение на пиянския си опит. Тя извърна глава и безсилно размаха ръка в опит да бутне моята с шишето. Опитвах се да я спася от болки в главата на сутринта, но не исках да я карам да прави на сила каквото и да било. А и не можех да я гледам да страда. Затова есе примирих с решението и и оставих легена и узото настрани.
Направи грешката да се изправи рязко. Приближих се и и попречих да падне. Вероятно и се беше завъртяла главата и и беше причерняло. Така става.
Чух как казва тихо, че иска да спи.
- Окей..- прошепнах и я придърпах да се облегне още повече на мен. Краката и едва докосваха земята. Със сигурност не ми личеше силата, затова доста често хората оставаха изненадани от мен. Но повечето не знаеха за владеенето ми на няколко бойни изкуства. Тренирал съм доста за тях, а не за правенето на мускули. Чрез тях съм придобил сила, а не чрез бодибилдинг. Но модата тук в Южна Корея са добре оформените мускули и плочки. Това се вижда по повечето ми колеги от мъжки пол. Нищо общо със стила viesual key на който съм свикнал. Но не това е важно сега. Важното е, че преминахме стъпалата благополучно. Отворих вратата на моята стая и не светнах лампата. Трябваха ми няколко секунди, за да привикна с тъмнината. Свикнах. Оставих Коразон да се настани на леглото, след което започнах да тършувам за една памучна тениска, която щеше да и е голяма и минаваше идеално за пижама. Дори на мен ми е голяма, а и аз предпочитам да спя по потник. Аморе ме помоли да и помогна с роклята, и аз изпълнявах. След малко вече се намираше в тениската, надявах се да и е удобно. Добре, че беше изпрана.
Ми Коразон се напъха под завивката и след като постави красивата си глава на възглавницата, аз и помогнах със завиването.
Юри-чан отново каза нещо, а аз се постарах да го чуя. Помоли ме да не я оставям, както и да спра лодката.
- След малко ще кораба, Капитане! - прошепнах нежно.
- И няма да те оставя за нищо на света.
Придърпах си една табуретка и седнах, за да бъда близко до нея. Немислимо е да споделям едно легло с Кралицата ми. На нея трябва да и е удобно. Пресегнах се към нощното си шкафче и отворих музикалната кутия. Тези вече позабравени неща доста ме успокояваха. Имах доста, защото баба ми си ги е събирала и ми даде една част от тях. Нежната мелодия огласи стаята, а фигурките започнаха танца си. Надявах се да успокои Ми Коразон. Бавно се облегнах на леглото. Дори да ми се доспи, няма да мръдна от тук. Както по драмите.

by **Kwon Yuri** Нед Май 26, 2013 10:13 pm

Юл окончателно беше във състояние близко до смърта.Спеше й се адски много ,но проклетата лодка. не спираше и не забавяше ход,даже напротив набираше скорост все по-бързо.Назабележимо за очите на Шин тя се хвана за края на леглото и отвори отново очи.Беше свикнала с тъмнинината и почти различаваше нещата в стаята на япончето,но точно ся не я бъркаше какъв диван има той.Тя изпъшка и обърна главата си.Уух тази проклета лодка!
По едно време няква тиха сладка мелодийка огласи заглъхналата стая.Беше толкова успокоителна и нежна,че чак душицата на Юл трепна!
Певицата облиза пресъхналите си устни и отново затвори очи.
Някак си Куон успя да задреме и за малко напълно да заспи ,но световъртежа й не минаваше ,а и сега за капак запона да й става много горещо.Тя изрита олекотеното одеало и изпъшка.Сви се на топка и започна отново да се мъчи да заспи.
-Шин?-изхълца по едно време.Една топла ръка изникна от тъмнината й я докосна
-Шин ще повърна ...-проплака тя и бавно се изправи в седнало положение.Японеца й каза нещо от сорта да повръща сега.
-Легена...донеси проклетия леген!-настояваше Юри и се хвана за корема.Чу как момчето излиза от стаята.Певицата се свлече от леглото и продължи да се мъчи.След секунда Шин дойде с легна в ръка.Тя отметна гъстата си коса и се наведе напред.
Докато повърщаше по лицето се стичаха малки сълзички.Ъъхх повръщането беше много неприятно.Въпреки че беше изкарала всички течности от корема си ,стомаха все още се свиваше във доста болезнени спазми.
-Банята ...къде е банята?-едвам отрони Юл и сложи ръка пред устата си.

by **ShiN** Нед Юни 09, 2013 10:30 am

Замръзнах като статуя и дори сподавих дъха си, за да не може нищо да смущава моята Кралица. За пръв път да не ми харесва алкохола. Вижте какво причини на Юри-чан. Даже не знам дали ще е същото като си сипя утре малко мента. Все ще мисля за това. По едно време чух гласеца на Коразон да ме вика. Протегнах ръка към нея, за да знае, че все още съм тук, а и да видя от какво има нужда.
Съобщи ми че ще повръща и аз се ококорих. Аз хубаво и казах да се помъчи по - рано, сега щеше вече да е заспала. Едва ли има друг от S.M, който да разбира по - добре от мен от напивания и изтрезнявания. Скочих на крака и препуснах към долния етаж за легена. Слизането по стълбите ми изигра лоша шега и се препънах и търкулнах на най - долното. Ама поне имах късмет. Щеше да е много по - зле ако се бях спънал по - нагоре и си бях счупил врата. На моята Кралица щеше да и се налага да се оправя сама. Но аз няма да го позволя, разбира се. Ако трябва от мъртвите ще се върна.
Грабнах легена и след секунди бях отново в стаята. Подадох и легена и застанах в право положение. Едва ли имаше много какво да повърне - само това, което беше изпила. При мен винаги представлява грозна гледка като на болен от бяс. При приятели пияндета също.
- Съседната врата, точно до тази. - отговорих, и и помогнах да се изправи.
Тя тръгна бавно, не исках да я следвам, за да не я притеснявам, но не можех и да стоя така, защото ме беше страх да не падне или да не се нарани. След като излезе застанах на вратата на стаята си, като имах поглед към тази на банята. Изминаха около десетина - петнадесет минути, и започнах да ставам подозрителен. Разбирам, че се бави, но ми се струваше много време. Приближих се до вратата и почуках леко с пръст.
- Ми Коразон? Всичко наред ли е?
Скръстих ръце и зачаках отговор. Дано след повръщането да и поразмине и да може да заспи.

by **Kwon Yuri** Пон Юни 10, 2013 6:50 pm

- Съседната врата, точно до тази.-отговри момчето и помогна на Юл да се изправи.Т ве още държеше дланта си пред устата ,а другата беше пред корема й.Малко я болеше,но това е защото вече беше напълно празен.Куон усещаше погледа на Шин върху гърбът си ,но това не я спря бавно да се придвижи до банята.
Юри отвори вратата и за секунда се стъписа от гледката.Даже Сай нямаше такава баня.Беше огромнааааа!Че и кресло имаше.Бахти тоя Шин нещо ...мангизи...така -онака.Браво бе!
Юри флегматично се застана пред огледалото и започна да се оглежда.Лицето й беше бяло като чаршаф.Устните й бяха единствено цветно на порцелановото й лице.Спиралата й се беше разтекла...приличаше на пребита!Тъмнокосата подсмъркна и взе малко тоалетна хартия.Напои я с хладка вода и се зае да чисти гримът си.След като приключи пусна кранчето и наплиска цялото си лице.Ъх не се харесваше без грим ,но ако не беше махнала чернилката от лицето си приличаше на проститутка.Тя прокара ръка през гъстата си коса и се подпря на мивката.Затвори очи и изпъшка.Чувстваше се зле!Никога нямаше да пие така..Но как беше възможно така да се напие?Как??Нещо в алкохола?Да не би заради строгата диета?Или...всъщност няма значение от какво беше попаднала в такова състоние,важното сега беше ,че се чувстваше много по-добре.Главицата й все още се вътеше и тя седна на креслото.Подпря ръце на колената си и зарови лице в дланите си.
-Много си тъпа ,Юри!-промърмори на себе си и отново подсмръкна.
тъкмо си бършеше сълзичките от очаците си когато стана и излезе на терасата .Вдиша от вечерния въздух и каточе ли се поупокои.Сигурно щеше да си виси там цла вечер,но Шини почука на врата и измъкна Юри от размишленията й.Тя бавно се обърна и тихо се запъти към вратата.Открехна я
-Добре съм.-каза само докато питваше да избегне погледа му.Притесняваше се ,че като я види колко грозно беше щеше да си помисли че е грозна!
-Ела на терасата.-помоли понеца и му посочи с пръст отворената врата.Момчето предпазливо влезе.-Връщам се след секунда.-каза с дрезгав глас и бързичко се влезе в стаята на Шин.От там взе олекотеното одеало и след като си го наметна като наметало се върна в банята,където завари Шин на същото място на което го остави.Тя го подмина забила поглед в земта и отново излезе на терасата.Дедна на пода и се сгуши в оделато.Скоро и Шин довтаса до нея.Куон вдигна погледа си и срещна очите му.Беше притеснен ,личеше си.
-Аригато,Шини.-каза тихо Юри и задържа погледа си на момчето

by **ShiN** Пет Юни 28, 2013 10:40 pm

След малко любовта на живота ми се показа и заяви, че е добре. Така като я гледах, не беше много добре, но си замълчах. Обвинявах се. Но лека, незабележима усмивка пропълзя по лицето ми, когато я видях. Със или без грим, тя е най - красивото момиче за мен. Няма да я оставя, дори да се омъжи. Ако е щастлива ще се отдръпна и само ще я наблюдавам колко е щастлива. Иначе няма да мога. Вече не мога да живея без моята Юри-чан. Повика ме на терасата, влязох, но тя излезе. Изчаках я търпеливо да се върне. Сетих се за филма "You're my pet". Не ме бъркаше да играя и тази роля, стига да съм покрай нея. Тя се върна, подмина ме и излезе на терасата. Аз се бях загледал в пода и се обвинявах. Вероятно сега ще ме намрази още повече. Винаги, когато с мен и оставям лоши спомени. Като се замисля, нищо съществено не правя за нея. Само и досаждам . Отидох бавно при нея на терасата, като продължавах да я наблюдавам с известно притеснение. Не знам за кой път ще го кажа - предпочитам онази Юри, която ме реже и прави на нищо. Поне знам, че не страда както сега. Момичето ми благодари, а аз се усмихнах леко. Може би и костват доста усилия да го каже. Да използваш добрите думички от сорта "благодаря, моля, съжалявам" е хубаво, но не съм сигурен дали на моята Кралица и е лесно да ги казва. Във всеки случай се почувствах поласкан, че ми благодари. Макар че няма за какво. Аз трябва да и благодаря, че ми се доверява.
- За нищо, Кралице моя. - казах в отговор.
Седнах до нея, като се загледах нагоре в звездите. За щастие от апартамента ми има хубава гледка, но когато и тя ми омръзне просто сядам по този начин и гледам звездите. Стояхме мълчаливо няколко минути. Аз можех да стоя и цяла нощ така, но не смятах да пропилявам нито един момент с нея. Спрях погледа си на красивата, голяма луна.
- Ми Коразон...Знаеш ли историята за Върколака и Луната? - попитах я
- Има я в един от филмите за X-men.
Най - сетне спрях да гледам небето и погледнах към нея в очакване на отговора. Тази история ми беше направила впечатления и я бях запомнил. Особено след многократно гледане на една от любимите ми поредици.

*Извинявай за закъснението, имах оценки за оформяне. *

by **Kwon Yuri** Пет Юли 12, 2013 2:13 pm

- За нищо, Кралице моя.-каза японеца.В гласа му отчетливо се долавяше някаква странна нотка.Да,Шин трябва да си поласка!Явно той осъзнаваше каква чест е това!
Юри тихичко въздъхна,а очите й натежаха.Беше много уморена,но някак си вечерния въздух я разведряваше .Певеца се настани до нея и също вдигна поглед към небето.
Двамата стяха и мълчаха и просто бяха приковали очи в греешата луна.Беше толкова спокойствие,толкова приятно и тихичко докато...
- Ми Коразон...Знаеш ли историята за Върколака и Луната?-попита Шин.
Устинте на Юл се извиха във една тайна усмивчица.Ох ,това момче.
- Има я в един от филмите за X-men.
Тъмнокосия се обърна към нея ,а в очите му се четеше очакване.
-Всъщност не съм гледала..този филм,а и за какво ми е не са ми интересни такива филми.-отговори с равен глас певицата.Истината е ,че тя си падаше по драмите и романтичните комедии и нямаше грам хабер за тези фантастики.Харесваше и психо и ужаси,ама ...Всъщоност беше гледала „Бързи и Яростни”-почти всички части и Джи Ай Джо.Най-любими й бяха филмите на Джеки Чан.Също и аниметата..
-Разкажи ми историята.-все пак го подкани.
Шин започна да говори и говори.
-Готино.-беше едниственият й коментар след историята.
Куон забеляза ,че момчето беше без яке или каквато и да е била връхна дреха.
-Бака!-промърмори певицата и дръпна одеалото към него.Обаче за да може и тя да е на топличко под одеалото се наложи да си мръдне задника си към него.
-Шин ти беше по-малък от мен нали?-попита го.Беше й казал ,но беше забравила беше отдавна още като беше трейни.
Както си стояха мирно и тихо ,накаква черна птица кацна на парапета на терасата,доста близо до тях.
-Шииииииин!-изсъска Юри без да отваря устните си.Когато момчето обърна главата си към нея ,тя му посочи със брадичката си онази проклетия която най-безсрамно ги гледаше със странните си очи.
Юри и Казешини стояха замзнали и се взираха в птицата.Точно тогава чернилката взе ,че отвори човката си и нададе силе писък
-КААААААААААААААА!!!-тя разтвори крилата си и скочи към тях.
Дамцата певци също надодоха вик и набързо се изпрариха от терасата.Задъхани те се спряха до вратата и погледнаха назад.Онуй черното пък ту подкачаше ту литваше към тях
-КАААААА!!!
-ИДВА!!-викна Юл бързо излезе в коридора.
-Насам!-появи се от някъде японеца и я хвана за ръката.Двамата слязоха по стълбите и се озоваха във всекидневната.Огледаха се.
Юри подпря ръце на колената си и дишаше тежко.Ох това беше голям шок.

by **ShiN** Пет Юли 12, 2013 10:41 pm

Въодушевих се веднага, като разбрах, че не го е гледала и не знае историята. Обожавах да я разказва, а трудно намирах някой, който не я знае. Всъщност те хората не я запомнят, но аз съм гледал филмите по 10 пъти и помня всичко. Ауу да не говорим, че скоро излиза "The Wolverine". Като излезе, взимам пет пакета пуканки и айде в киното. Даже ще посетя прожекцията няколко пъти. Няма как да не ми хареса, след като е по темата. Освен това отделно от колекцията си с манга имам такава с комикси. Най - често Марвел и доста солидна маса "X-men", както и част от "The Incredible Hulk", защото Върколакът от X-men има участие и там. След като всички тези мисли минаха високоскоростно през главата ми, се заех с историята. И без това Юри-чан ме беше подканила. Минах малко назад и се облегнах на стената зад мен.
- Преди наистина много време, когато Земята била още млада, Луната си имала любим, с който живеели в света на духовете. Света на духовете се намирал някъде на небето, както в Скандинавската митология Асгард, домът на боговете се намира на небето. Нейният любим се казвал Куакуоку. Били много щастливи заедно. Но и там и тук, и където и да било нещата никога не са лесни. Един друг дух, на име Трикстърс завидял на любовта им и започнал да крои планове как да ги раздели. Той казал на Куакуоку, че Луната иска диви рози. Но диви рози има само на Земята, при нас смъртните. Всеки влюбен мъж би ще направи каквото и да било, за да направи любовта на живота си щастлива. Затова Куакуоку слязъл в нашия свят, за да набере диви рози за своята любима. Но той не знаел, че веднъж дух слезе ли в света на смъртните, той не може повече да се върне обратно. Затова сега, всяка нощ, особено при пълнолуние....Куакуоку поглежда към луната и със болезнен вой произнася името и. Вижда я, но не може да я докосне. Същевременно е толкова близо и толкова далеч. Куакуоку значи върколак. Вълкът обича цял живот една женска. - казах и сведох поглед
Не казах нищо повече, защото Ми Коразон определи историята като готина. Дам, определено се отъждествявах с Куакуоку. Избрах нея и не искам да обичам друга. Сърцето ми вероятно също няма да иска..
"Така че дори да не ме искаш, аз всяка нощ ще вия името,докато те наблюдавам отдалеч. Без да мога да те докосна, Ми Коразон" - мислех си, докато я наблюдавах с лека отнесена усмивка.
Тя ме отвлече от тези натрапчиви мисли, като ми каза глупак и ми метна одеялото. Наложи и се да се приближи до мен. Това ми хареса. Докато отново се бях зазяпал нагоре, някъде по звездите, тя ме попита за възрастта.
- Само една година. Всъщност реално погледнато е и по - малко от година. Няма да те наричам нийчан. - казах и. И да, все още не бях свикнал да използвам "нуна" и "хьонг".
Настъпи кратко мълчание отново и аз си мислех как от апартамента ми се виждат интересни съзвездия, когато чух Юри да зове името ми. Обърнах се и тя ми посочи някаква гарга, която стоеше и ни гледаше. Така като я гледах не ме беше страх, дори ми беше красива. На лунната светлина черните и пера отразяваха блясъка. Но когато изграчи и аз се сетих как такива могат да ти изкълват очите и лицето подскочих и със Ми Коразон побързахме да се махнем. Не успях да затворя вратата на терасата, но затворих тази на банята. Не исках онова да ми изкълве нещо. С Юри слязохме по стълбите и се спряхме в голямата всекидневна.
- Съжалявам за това, което преживя, моя любов. Ще сложа плашило на терасата, за да не те плашат гарваните следващия път като ми дойдеш на гости! - заканих се. Как може гарванът да ми развали мига? Откога чакам такъв. Гррр ще се върна и ще го направя на решето. Утре ще се яде гарваново задушено май.
-Юри-чан? - опитах се да привлека вниманието.
- Ще можеш ли да заспиш скоро, имаш ли нужда от нещо? Утре не си тръгвай веднага....моля те. Искам да видиш готварските ми умения. - усмихнах се широко. В този момент се огледах и стиснах подозрително очи.
- Ми Амор! Отваряй си очите на четири. Тук е прекалено тихо и е съмнително. По принцип Роджър вдига шум. Защо се е покрил? Но спокойно ми амор, няма за какво да се притесняваш от Заека Роджър. Ние сме приятели.

by **Kwon Yuri** Съб Юли 13, 2013 2:40 pm

-Съжалявам за това което преживя,моя любов .Ще сложа плашило на терасата ,за да не те плашат гарваните следващия път като ми дойдеш на гости!-каза Шин
Юри стоеше все още безмълвена,но в следващия момент на лицето ѝ се появи усмивка.Боже каква баналнал ситуация.Направо уникална.Тея гарвани не бяха ли изчезнали от Сеул?!Гълъби имаше ,но теитие..??
-Юри-чан ?Ще можеш ли скоро да заспиш,имаш ли нужда от нещо?Утре не си тръгвай веднага...моля те.Искам да видиш готварските ми умения .-японеца се усмихна широко,а Юл остана вгледана в усмивката му.Как можеше да се усмихва така спокойно?Как го правеше?Куон също се опитваше и като че ли успяваше.За съжаление Юна беше избрана за най-красива,само защото била с най-малко корекции!Да и Юри имаше при това само на очите ,но все пак колкото и да се усмихваше не можеше да надмине Юна .Тя беше любимка на всички![/i
-Ми Амор!Отваряй си очите на четири.Тук е прекалено тихо и е съмнително .По принцип Роджър вдига шум .Защо се е покрил?Но спокойно ми амор няма за щкакво да се притисняваш от Заека Роджър .Ние сме приятели.
Айде пак тоя заек!За какво по-дяволите говореше?Зайци ,гарвани ,плашила?!Това ..тея приказки не ги чуваше за първи път и преди Шин говореше така.По едно време даже и някакви дракони беше виждал.Беше странен.Даже твърде ,но това...някак си не притисняваше Юри.Тя само въздъхна и отново се подсмихна.
-Нека да си лягаме.Уморена съм .-каза на японеца и тръгна нагоре по стълбите.Сигурно сутринта нямаше да може да стане.Ох супер,пак щеше да се разправя със единия от мениджърите.
Остатъкът от вечерта мина като сън.Юри отново легна в леглото на японеца и веднага беше заспала.Нищо не сънуваше такаче сутринта дойде сякаш за пет минутки.Куон се събуди рано защото и се ходеше до тоалетна.Преди да влезе в банята ,тъмнокосата се ослуша.Явно проклетия гарван беше избягал или Шин снощи го беше изкормил.Юл използва тоалетната и отново се залепи за огледалото.
-Айшшш,ужас!У-ж-а-с!-каза на рошавото,недоспало момиче срещу нея.Искаше да се изкъпе ,но очевидно Шини нямаше шампоан за жени.За да замаже поне малко положението ,Черната Перла върза косата си на конска опашка.Това до някъде беше добър ход ,но сега пребледнялото й лице изпъкваше.На плота до мивката имаше някаква вода за уста.Певицата повдигана леко вежди и посегна към нея.Хъ,поне дъхът йа се оправи.Докато се чудеше кое още да пооправи певицата най-накрая усети че главата я цепеше яко.Момичето излезе бавно на терасата и вдиша дълбоко.Протегна се и огледа квартала.От някъде миришеше на кафе.Ох че спокойствие...
Госпожица Куон отвори тихо вратата и се-огледа в коридора.Къде беше Шин?Юри се върна в стаята която беше спала,дръпна одеалото от леглото и си го метна на раменете. Тя слезе плахо по стълбите.Във всекидневната на един от деимоните лежеше Шин.Юри се приближи на пръсти и го погледна от близо.От кухнята мириеше на нещо вкусно.Дете би той да беше направил закуска ..толкова рано?!Глупак,кой го е карал?Вместо да спи той..
Юлстисна устни и тръгна към кухнята .Беше много,много ама много жадна ,гърлото й беше пресъхнало буквално!Тя си сипа и изпи три чаши.Певицата се върна във всекидневната и седна по турски на един от диваните.Гледаше във спокойното лице на Шин.
-Яя,ставай.-каза нормално.Часовникът на стената показваше 08.50 ч.Беше време за ставане.

П.С-Оле много съжалявам за правописните грешки ,то едвам го написах при това през ТЕЛЕФОН!Това е не човешко ..-.- Имам нещо като речник който превръщаа думите ми във съвсем други и просто полудях

by **ShiN** Нед Юли 14, 2013 9:36 pm

Юри-чан каза, че е уморена и аз кимнах. Качи се в стаята. По - късно като заспи, ще мина да я проверя. Сега да си съставя план. Няма да ми е лесно да заспя при мисълта, че Ми Амор е наблизо. Затова ще си легна още по - късно, отколкото предполагам. Ще си наглася аларма, за да стана рано, да направя кафе и някоя закусчица. По принцип Шинигами е нощна птичка и през нощта стои буден, но сега кой го пита. При всички тези ангажименти е цял късмет изобщо да намериш време, за да спиш.
- Какво щях да правя? - започнах с редовния номер - да си говоря сам.
- Аааа да....гарванът.
Качих се на горния етаж и се разтуршувах в единия килер. Намерих си една зилно затъпена мускетарска шпага, която си бях купил от един панаир и отидох в тоалетната. Бавно се придвижих навън, като перех заплашително меча напред. Показах си главата и видях гарвана. Още беше кацнал там и ме гледаше. Излязох и онзи пак ми изграчи заплашително. Изшътках му изнервено, защото ме стресна и насочих меча срещу него.
- На дуел ли ме предизвикваш компандре? - попитах го с мистериозен глас.
- Навлязъл си в чужда територия...но аз не мога да се бия с някой, който не е на моето ниво. И си невъоръжен! И толкова дребен! Не мога да се бия с теб! - заявих.
- Гирр - казах и му помахах с ръка да се махне.
Изведнъж до мен се озова Роджър, който ми каза, че така се гонели пуйки. Още няколко пъти направих опит да го прогоня, а той само ми грачеше. Накрая се ядосах и замахнах с шпагата към него. Той литна и се опита да ме клъвне по главата, но се удари у меча ми. Нищо не му стана, защото меча е много тъп. Гарванът изграчи шумно и отлетя. Аз свалих ръце, с които допреди малко се прикривах и вдигнах гордо шпагата си.
- Аста ла виста.....бейби!!!! Не можеш да се съревноваваш с Шиноминатора!!! - извиках, а Роджър ми се смееше. Послуашах съвета му и се прибрах вътре. Върнах шпагата там, откъдето я бях взел. Отидох пред стаята си и открехнах леко вратата. Ми Коразон спеше спокойно. Аз също се успокоих и слязох в голямата всекидневна. Излегнах се на дивана, като настроих алармата си да ме събуди рано. Пуснах и телевизора, като му настроих таймера след един час да се изключи. Заспах по - бързо, отколкото очаквах. Някъде половин час, откакто легнах.
Чух алармата на телефона ми да звъни с познатата песен на Металика. Не ми се искаше да ставам, но си припомних, че трябва да приготвя закуска на Коразон, преди да се е събудила. Станах в полуумряло състояние и се придвижих до кухнята.
- Какво да направя, какво да направя...? - искаше ми се да и сготвя няколко неща, но за закуска тази идея не е подходяща. По - добре нещо леко. Реших да направя френски тостове, в други страни наричани и "пържени филийки". За целта ми трябваше бял хляб, за щастие имах. Изпържих филийки и веднага започна да се носи хубав аромат. Намазах ги със сладко от ягоди и ги слепих една за друга. Отгоре на всяка двойка сложих по малко ягодов топинг. Ароматът стана още по - хубав. Направих кафе и нарязах ягоди във формата на сърчица и ги подредих в една пластмасова чинийка. Наредих всичко на масата и покрих леко с една салфетка, за да се позапазят, а и за да не влезе някоя заблудена муха и да вземе да ги каца.
Върнах се във всекидневната и се пльоснах. Така съм заспал. Сънувах как с Роджър сме на море. Вдигнахме си задниците от пясъка и седнахме в един плажен ресторант. Сънувах някакви простотии. Ядохме цаца, скара и пихме бира. В кои страни бяха популярни тези неща? Забравил съм.
По едно време някой се опита да ме събуди.
- Роджъъър!! Върни ми цацата...- казах аз, все още сънуващ и се обърнах на другата страна. Започнах да примлясквам и накрая се оригнах много мощно! Такъв ефект дори с бира на екс не се постига. Чух как някой започна да мърмори и със все сила захвърли една от декоративните възглавници по мен. Разпознах гласа на Коразон и се изтърсих от дивана. Станах бързо и запримигвах на парцали.
- Кралице моя....- изстенах и се запрепъвах в масичката. След като пристигнах залитайки до нея се троснах на единия фотьойл и се наведох към нея.
- Добре ли си , как се чувстваш? - погледнах я с полуотворени очи. След сън по принцип изглеждах ужасно. Много трудно се разсънвам.
- Има кафе и тостове. Ако си гладна моля, заповядай в трапезарията. Ей там се намира!
Най - сетне и аз да имам полза от тази пуешка трапезария, по принцип аз не я използвам, но може да ми създаде добър имидж пред моята Кралица. Отворих километрична уста и се прозях шумно. Усетих как е на път нова оригня, затова със замах затворих устата си и сложих ръка на нея.

by Sponsored content

Свърталището на Shinigami

Свърталището на Shinigami

Re: Свърталището на Shinigami

Re: Свърталището на Shinigami

Re: Свърталището на Shinigami

Re: Свърталището на Shinigami

Re: Свърталището на Shinigami

Re: Свърталището на Shinigami

Re: Свърталището на Shinigami

Re: Свърталището на Shinigami

Re: Свърталището на Shinigami

Re: Свърталището на Shinigami

Re: Свърталището на Shinigami

Re: Свърталището на Shinigami