Суши бар "Юми"

Бях гладна и реших, че трябва да отида в най - близкия ресторант, нямах нищо за ядене вкъщи. За щастие, ресторантът бе на триста метра от нас, а и не бях яла суши от години. Беше голяма изненада - кой да видя там - Ким Юбин. Бяхме най - добри приятелки в прогимназията, но за жалост, не се виждахме често, все пак, тя е по - голяма от мен. Това беше причината да се отдалечим. Отидох при нея:
- Може ли да седна?
- Да, разбира се - отвърна ми тя. Седнах и поръчахме заедно, явно и тя тъкмо бе дошла.
- Как върви твоята работа с Wonder Girls? - попитах.
- Супер, а твоята с Hello Venus, как са момичетата? Какво става с теб? Не сме се виждали от толкова дълго... не знаех, че още живееш в Сеул. - каза тя.
- Наскоро се отделих от нашите и заживях сама... уж. Няколко приятелки и Хонгбин живеят с мен. Наскоро с него си купихме вила в Ханой, страхотно местенце. Добре дошла си ни, не вярвам той да има против - казах и и се усмихнах. След което заговорихме за нейния любовен живот. Оказа се, че е свободна. Не можех да повярвам, тя е абсолютна красавица, как е възможно да си няма приятел. Може и да е поради заетостта, Wonder Girls са доста известни, често имат концерти и т.н., вероятно не и остава време за нея, та камо ли за момче. Или просто не желае да бъде обвързана, няма значение, не желая да се меся в личните и работи, зависи изцяло от нея дали да има приятел или не. Заговорихме се за какво ли още не, съвсем забравихме, че трябва да ядем. Сушито ни бе донесено преди сигурно петнадесет минути, а дори не забелязахме.
- Трябва да похапнем, после ще си поговорим пак. - след като изрекох това, започнах да се храня. Юбин последва примера ми. Когато се нахранихме, платих сметката.
- Аз черпя. Беше ми приятно, че се видяхме. - казах и се усмихнах.
- И на мен. Искаш ли утре да излезем?
- Разбира се, само кажи кога.
Двете излязохме от ресторанта и поехме в различни посоки.

За мое щастие Лухан ме успокои, че няма планове и че няма проблем да ме научи да плувам. Това момче определено ми допадаше все повече и повече. Беше толкова мил, че вече даже започвах да се чувствах съвсем спокойна в негова компания. Точно се бях усмихнала щастливо след като му казах, че аз ще платя и той ми изкара акъла.
- Това никога няма да се случи!! – погледах го стъписано като ми каза това. Изглеждаше толкова сериозен и даже не разбрах за какво става дума. Едвам едвам успях да го попитам, за какво става дума, а той ми обясни толкова сладко, че не се сдържах и пак му се усмихнах. Е ще видим това дали не мога да платя сметката, все пак за днес той беше моя спасител и чувствах, че поне това му дължа. Но честно казано и тези му думи ми допаднаха. Явно наистина беше свестен и нямах търпение да го опозная още.
Лухан предложи да отидем на бара,че може би там има храна и хвана ръката ми да отидем там. Учудващо нямах против да ми държи ръката, по принцип бих се дръпнала, но сега не го направих.
За наше съжаление се оказа, че не сервират храна  на бара, затова щеше да се наложи да отидем някъде другаде.Докато се усетя  Лухан говореше с мениджъра си и имахме кола и се качихме в нея. Дори по време на краткото пътуване с него все още се държахме. Това определено беше странно поведение от моя страна…
Колата спря пред суши бара и с Лухан излязохме от нея и влязохме в заведението. Не беше много пълно и веднага си намерихме къде да седнем. Отдавна не бях идвала тук пък и обичах суши. След като си поръчахме суши отново можех спокойно да се съсредоточа върху събеседника си, който определено ми беше доста интересен.
-Е ,спасителю мой, разкажи ми нещо за себе си? Какво обичаш например? Искам да науча нещо за теб, освен, че можеш да плуваш и си много мил – усмихнах му се отново, май говорех прекалено много и трябваше да млъкна.Пък какво обръщение използвах само, в секундата, в която го казах съжалих, дано не ме помисли за някоя луда и усмивката да прикриеше притеснението ми. Ох, около това момче не можех да спра да се усмихвам, накрая щях да имам мускулна треска на бузите от усмивки. Ама какво да направя, беше толкова сладък и не се сдържах. Ама пък и той много се усмихваше, значи си беше нормално... може би...
Докато се усетя ни бяха донесли сушито, всеки каквото си беше поръчал. Опитах от моето и както винаги беше приготвено страхотно.
-Искаш ли да опиташ? –попитах Лухан и посочих чинията пред себе си. Зачудих се дали да побутна чинията си към него или как да му дам да опита, ако поиска.

Лухан май се притесни от обръщението ми, но не намирах нищо лошо в него. Пък и ми допадаше така да го наричам.  Е разбира се  целта ми не беше да му стане неудобно, просто май го използвах без да се замисля, не исках да се почувства така. Дано неудобството мине бързо ,а аз вече ще гледам да си меря думите.
Той ми разказа се себе си малко. И честно казано това, което чух ме накара отново да се усмихна. Наистина правеше всичко със страст. Като съм гледала техни изпълнения винаги оставам изумена, много са добри и с танците и с пеенето. Чак не мога да си го представя особено като са всички 12 как се справят да имат такъв синхрон и всичко да изглежда толкова добре.
-Не , в никакъв случай не те мисля за откачалка, бъди спокоен. Всъщност аз се чувствам по същия начин за музиката, затова те разбирам напълно. Между другото сте страхотни с групата ви, на сцената винаги си личи колко много влагате в изпълнението. – усмихнах му се мило – Ооо малките пухкави животинки са сладки. Имаш ли домашен любимец? – допълних весело. Вече се чувствах все едно отдавна се познаваме и спокойно мога да си говоря с него и да го разпитвам. Надявах се и той вече да се чувства по-спокоен в моя компания.
След като му предложих от сушито ми и все още се чудех кой вариант е по-добър той отвори уста. Добре ,че ме улесни. Усмихнах се отново и му избрах едно парче . Малко ми потреперваше ръката от притеснение, което беше нещо ново за мен. Аз рядко се притеснявах пред някого. Все пак успях успешно да му подам парчето. Добре, че не го изпуснах на масата., щеше да е голяма излагация.  
На него му хареса и след това ме попита за мен. Обръщението му беше доста забавно всъщност. В първия момент както бях навела глава над чинията си като го чух се изненадах, но ми стана и смешно. Погледнах го внимателно. Той горкия май почваше да се черви, заради това обръщение. Ама на мен ми харесваше, май не трябваше да го мъча повече и да му отговоря просто.
-Мисля, че този прякор много би ми отивал –казах сериозно, а след това започнах да се смея. Така е като не мога да плувам ,какво да правя. Ама пък нямаше да се запознаем ,ако не бях на път да се удавя все пак. Съдба…
-Ами аз обичам музиката като теб, обичам… да се разхождам и госпожица удавник обещава да се научи да плува с ваша помощ господин спасител, за да не се дави повече – казах дипломатично след това се засмях. – Обичам кученца също, най-добрата ми приятелка има много сладко кученце и като отида у тях не го оставям намира- допълних весело.
Като споменах СоДжунг  трябваше скоро да се видя с нея, а и малкия сладур също исках да видя.
-О… знаеш ли ти може да я познаваш или поне да си я виждал. Тя е хмм приятелка с едно момче от твоята група. Със Сехун... –казах му засмислено. Нямах никаква идея дали са толкова близки, знаех само ,че скоро щяха да се виждат за нещо.