Полицейско управление

by **Chanyeol.** Съб Авг 10, 2013 11:44 pm

Ченгетата започнаха да закопчават част от посетителите на заведението, които се намираха в другия край. Да ги закопчават. Само да не пипат тях, защото тогава нещата щяха да станат доста лоши. Особено щом и папа S.M се намеси...
Една група униформени отидоха до бара. Внимателно огледаха младежите накацали по бар-столовете. След това зазяпаха Лорън.
- Трябва да ви зададем няколко въпроса - обърна се един от тях към всички настанили се като мухи без глави и към барманката.
- Ами питайте.. - отвърна му Ло.
- Не тук, а в участъка.
След тези заветни думи, започнаха да закопчават и отбор EXO. Чакайте малко. Тези в ред ли са? Закопчаваха ги все едно в пандиза ще ги водят, а не в участъка. Дафък, бате. Тези пили ли са си хаповете?
- Аз съм лидерът на EXO-M, Крис! - заинати се И Фан и се задърпа.
- Аз пък съм лидерът на Super Junior ИТък - иронично отвърна ченгето, което го държеше.
Изкараха ги всичките навън и започнаха да ги настаняват по разни микробуси. Пълен нокаут! Ако това стигнеше до медиите, с вълчетата на S.M Entertainment беше свършено. За какво тогава въобще дебютираха? Браво на Тао, че не беше с тях. Иначе щеше да има страстни преживявания в малко микробусче със сума ти накъркани и напушени чичовци. Съдба.
Стигнаха до управлението и ги разтовариха. Вкараха ги вътре. Имаше разни преди тях, които разпитваха.
- Свържете се със S.M! - развика се Бекхьон.
Полицаите минаваха и заминаваха покрай тях, никой не им обръщаше внимание. Чудесно. Нямаха намерение да прекарват нощта в тази дупка. На другия ден график имаха децата!
Телефонът на Чаньол започна да звъни. Със Сехун се разбраха само с поглед. Макнето го изкара от джоба му и натисна зелената слушалка. Слава Богу, беше мениджърът.
- Мениджър-хьонг, изкарай ни от тук! - каза Чаньол.
- Къде сте? - попита мениджърът.
- В управлението! - отвърна О.
- Идвам! - и им затвори.
Задниците им бяха спасени, а половин час по-късно вече бяха на свобода. Синчето на босът на корейската мафия успя да убеди мениджъра да освободят и Лорън. Второто благородно нещо, което направи за нея след като я спаси от онзи перверзник.

by **Lauren.** Нед Авг 11, 2013 1:35 am

Вкараха ги в ареста и се държаха с тях като с престъпници. Лорън като никой път беше по-невинна и от малко дете, а те да я тикнат в затвора. Ебаси късмета има това момиче, нали?! Всичко, което носи със себе си остана в бара. Ами ако й вземат номера на Чаньол от чантата? Другото не беше важно, но това беше билета й за щастие и мир. Трябваше да отмъсти за родителите си.
След половин час онези звездички ги измъкнаха, а всички останали останаха в залата за разпити. Имаше да разпитват 6567898765678 пияни същества докато стигнат до Лорън.
- Лорън е свободна. - чу се от един полицай, който се оглеждаше и търсеше притежателката на това име.
- А? - учуди се тя и стана. - Как така съм свободна?
- Не знам, трябва да питате приятелите си. - отвърна й той и се зае с откопчаването на белезниците й.
- Приятелите ми ...? - това я изненада много. Звучеше толкова странно, колкото и "гаджето ми е азиатец."
Първата мисъл, който мина през главата на Лорън е че някой от клиентите й е хвърлил око и я освобождава, за да омачка чаршафите с нея. Жестоко се лъжеше, че тя би му се отблагодарила по този начин. По-скоро би живяла в кашон от плазмен телевизор под някой мост.
Излизаше навън докато си търкаше китките. Доста й бяха стегнали белезниците и сега на тяхно място имаше червени следи, които боляха. Тези определено нямаха милост над хората дори те да са представители на нежния пол. Отвън видя групата младежи от бара и Чаньол. Отиде при тях като постоянно се оглеждаше в очакване някой да й заяви, че я е освободил, но това не стана.
- Добре ли сте? - попита ги тя и започна да ги оглежда и откри, че само на един ръцете му са червени като тези на Лорън. Личи си, че за закопчани от едно копеле, което ако се изправи срещу госпожица Хамилтън бял ден повече няма да види.

by **Chanyeol.** Нед Авг 11, 2013 1:20 pm

EXO, мениджърът, един от изпълнителните директори на S.M и шефът на полицията стояха пред полицейското управление.
- Много съжаляваме за грешката! - извиняваше се шефът.
- Как можахте да ги арестувате?! Хората ви не са ли ги познали?! - викаше човекът на S.M и клатеше глава.
- Приемете нашите най-искрени извинения - поклони се униформения.
Мениджърът и другия скръстиха ръце пред гърдите си. Момчетата не се оплакваха. Това беше първото вълнуващо нещо, което им се случваше след comeback stage им, когато излезе "Wolf".
Синът на корейския бос се подпря на една от лампите. Мина с ръка през косата си и се загледа в съмембърите си. Те обсъждаха ареста тази вечер. Имаха поне за какво да говорят за през следващите няколко седмици. Джи Тао можеше само да им завижда за екшъна.
- Добре ли сте? - попита ги барманката.
- Повече от добре сме! - отговори й Сухо и клекна, за да си оправи връзките на кецовете.
- Вечерта беше интересна! Су Ман няма да съжалява, че ни е пуснал на бар - ухили се Джонг Ин.
- Трябва пак да го направи! - вметна Лей.
Рапърът се загледа в ръцете си. Бяха червено-морави. Нещо средно между домати и червено цвекло. Какъв беше този, мега мощния, че да му остави такива белези?
Отблъсна се от уличната лампа и отиде до барманката.
- Ти как си? - усмихна й се той, а погледа му попадна върху ръцете й. Бяха със същия отенък като неговия. - Явно един и същ ни е закопчавал.
С поглед затърси мениджъра. Видя го, отиде до него и му прошепна нещо. Той му даде една дамска чанта. Отново се върна при Ло.
- Между другото, мениджърът ни е взел чантата ти, така че сега се прибирай. Може да ти се случи нещо - подаде й я Пак.
Огледа се като крадец. След това се наведе към ухото й:
- Не забравяй да ми звъннеш.

by **Lauren.** Нед Авг 11, 2013 3:41 pm

Едно по-дребничко отвърна на Лорън, че са повече от добре. Тя не се интересуваше от него, но поклати глава все едно много й пука.
- Вечерта беше интересна! Су Ман няма да съжалява, че ни е пуснал на бар - засмя се един със сива коса.
- Трябва пак да го направи! - обади се друг.
Чаньол попита Лорън как е. Тя загледа неговите ръце, а той нейните. Щяха да ходят със синини няколко дена.
- Аз съм добре. - отвърна Хамилтън.
- Явно един и същ ни е закопчавал. - отбеляза Чаньол, а тя само поклати глава в знак на съгласие.
Той отиде до един мъж, който беше около 10 години по-голям от тях и се върна с чантата й. Оставаше и да са я преравяли и щеше да ги запатка с нея пред полицейското управление. Не, че има кой знае какво в чантата, просто това си беше чисто нахлуване в личното пространство.
- Между другото, мениджърът ни е взел чантата ти, така че сега се прибирай. Може да ти се случи нещо - загрижи се той.
Лорън си взе чантата от ръцете му и я метна на рамо.
- Не забравяй да ми звъннеш. - прошепна той в ухото й.
- Няма. - смигна му тя.
След това си взе довиждане с момчетата и закрачи към блока си. Високите токчета обаче се бяха набили в краката й за това ги събу и тръгна боса без дори да й пука, че може нещо да се забие в крака й. Доста често се прибираше боса и до сега само веднъж се беше порязала на едно стъкло. След двадесет минути вече си беше вкъщи и се опъваше на дивана.
- Да му звънна ли? - почуди се тя, а в ръката й беше салфетката с номера на Чаньол.

by **Uee** Сря Апр 09, 2014 12:46 am

Кангнам така си дръпна ръката от мен, че за малко да се строполя по лице на земята. За мое щастие успях да се задържа и да не падна. В този момент Хана се върна с леда, който с голямо нежелание ми подаде. Ама тази никак не ме харесва... Така и не мога да си обясня какво съм и направила? Така де какво ме и интересува…
Опитах се да сложа леда на ръката на Кангнам, но говедото не ми даде. Еми, хубаво щом не иска да се оправя. Чувах как някакви не са доволни, че помагам на тоя тук. Истината е, че спасих горкия човек, а те още не го осъзнават. Просто си нямат представа какво става като Кангнам се ядоса. Хич не ти трябва да си навличаш гнева му! А ако го направиш по-добре бягай надалеч. Не знам как се примамих по него. Може би, защото изглежда миловиден и добричък и си мислих, че ами и аз не знам какво… заблуди ме глупака гаден и аз като най-големия идиот чак се влюбих в него. Добре , че се осъзнах и Джонг Ун оппа ми наля и той доста здрав разум. Естествено той отново ме спаси… за какво са батковците иначе.
Точно мислих да се изправям и да ходя да се почистя чух сирени и се огледах объркано. Браво Кангнам и това успя да си докараш… Докато се усетя двама полицай пристигнаха и го подхванаха да го водят в управлението. Всички изглеждаха доста шокирани и едва ли не очакваха той да скочи и на полицай. Е хора новини ,не е толкова тъп.
Изправих се и тупах пясъка от себе си, когато чух, че и мен ме викат. КАКВО? Ама… защо? Единия полицай дойде до мен и мирно ме поведе към колата… Мълчаливо влязох в колата, но вътрешно кипях. Тоя идиот… какво пак ми докара…
След 5 минути спряхме пред управлението и честно казано се чувствах доста засрамена. Просто мениджъра да забрави някога пак да ме накара за нещо общо с този. Не искам! Няма , не ме интересува… няма…
Влязохме в управлението, а мениджърите ни бяха вече вътре и нещо си говореха даже. Погледнах ги подозрително, какво пък имаха да си кажат тези двамата. Мениджърът ми кимна и продължи да говори с него.
-Госпожице, почакайте тук, след малко ще се върнем за вас… - каза ми полицая и се отдалечи, заедно с другия и Кангнам. Личеше си, че той е адски ядосан и му иде да скочи на някой и едвам се сдържа. Трябва да се понаучи да се контролира този човек, какви са тези нвервни изблици… Седнах на един стол и скръстих ядосано ръце, чакайки прекрасния ми мениджър да се сети за моето съществуване. Разбира се, той веднага дотърча при мен.
- Видя ли какво ми докара тази фотосесия? започнах да говоря спокойно. Нямах намерение да викам или да правя сцени, не бях от този тип. - И като ви казвам, че не искам ангажименти…- така и не можах да довърша, защото той ме прекъсна насред изречението.
-Ю Джин, слушай ме сега! –замълчах объркано и погледнах към него. Явно се готвеше да ми каже нещо лошо. Винаги започваше така…
-Ами… ти влияеш добре на това момче и днес си пролича. Само ти го спря.-започна да говори той и честно казано, нямах идея накъде бие.
-Но аз.. – започнах да пелтеча. Не беше истина, че му влияех добре. Просто му хванах ръката в правилния момент. Всеки един можеше да го направи.
-Шшт… не съм свършил все още , изслушай ме. – каза ми сериозно и малко започнах да се притеснявам. Рядко беше толкова сериозен.
-Мисли, че ще е най-добре… ти и той… ами да се съберете пак! – изтърси той. Зяпнах го шокирано и не можех да повярвам какво ми говори тоя. – Не ,не наистина… нали знаеш за пред медиите, феновете. Ще е идеално. Не се притеснявай ще е само докато се пооправят нещата, а и туко виж се съберете наистина – казах той и даже опита да се усмихне. Ама тоя малоумен ли е? Не съм за насилието, но в момента ми идеше да му разбия носа и не ми пукаше, че съм в полицейски управление.
-Аз… никога, ама никога няма да се събера с този! –казах през зъби.
-Виж, мила, нямаш друг избор, за сега си с него и точка по въпроса. Ти си нямаш приятел, така че може, ако имаше щеше да е друг въпрос, но щом нямаш си с него и това е – каза ми някак весело като се изправи и ме потупа даже по гърба. – Аз трябва да вървя… да се погрижиш за гаджето си, чу ли? – продължи да говори безгрижно някакси и излезе от управлението.
В този момент усетих как сълзите започнаха да се стичат по лицето ми и нямаше как да ги спра. Защо трябваше да съм с него?! Аз… не искам…защо?
Обърнах се и видях, че мениджъра на Кангнам говори с него, явно обсъждаха същото нещо. Очаквах да избухне всеки момент, ако не го очаквах да дойде при мен, може пък да му беше забавно. Обърнах се пак на другата страна, за да не изглежда, че ги зяпам и се опитах да се поуспокоя, но колкото повече опитвах, толкова повече усещах безизходицата.

by **Hun** Вто Апр 15, 2014 5:54 pm

Определено ми костваше много. Истината ли? Много мразя куки! Идват наперени, с грозните си униформи и винаги те гледат отвисоко. Винаги се дразня, когато някой се прави на велик, и не ми пука, че аз съм същия.
Бихте казали вероятно "те са тренирани, те са герои, те заслужават уважение". Ами не ме интересува. Дразнят ме, но имат ши*ано разрешение да те арестуват. Стисках зъби, та чак ме заболя главата, но все пак мълчаливо им позволих да ме хванат за ръката и да ме поведат.
- Закопчайте го! Закопчайте този звяр! Чудовище, чудовище!! - ревеше и се сополивеше фотографа, сочейки ме, докато му почистват кръвта, която все още шуртеше от лицето му. Обърнах се, погледнах го като току що излязъл от Ада и той се разрева още повече и се присви на стола си. Успокоени, че съм под контрол още няколко човека се съгласиха, казвайки на полицията, че съм опасен. Не ме поглеждаха, защото аз пронизвах със злобния си поглед всеки един от тях. В крайна сметка глупавите ченгета ми закопчаха ръцете с белезници. Бях бесен, буквално не се сдържах в кожата си. Полицаите го усещаха, и ме наблюдаваха като орли. Поне ми вързаха ръцете пред корема, ако беше зад гърба щеше да е изключително неудобно.
В крайна сметка отведоха мен, Ю Джин, мениджърите дойдоха с друга кола и фотографът и може би още някой щяха да дойда след това. Не обелих и думица, бях потънал в мисли през целия път. Пътуването се оказа по - дълго, защото трафикът по сеулските улици беше ужасен. Влязохме в управлението - аз и белезниците ми плътно до единия полицай, а другия се беше изравнил с Ю Джин след нас. Или я е харесал, или се опитваше да и вдъхва кураж или някаква подобна простотия или го беше страх и тя да не избухне. Не изглеждаше много добре, дори аз го забелязах. Мениджърите бяха пристигнали и дори си говореха. Съвсем нормално, дори изглеждаше приятелски.....даже си бяха доста наблизо.
Докато хранех наум мениджъра си, полицаят заръча на Ю Джин да изчака и ме поведоха нанякъде.
Какво предстоеше след това ли? Регистрираха ме чрез някакви документи, правиха ми снимки и решиха да ме разпитат набързо. Разпита наистина мина бързо. Опитвах се да говоря спокойно, но не ми се получаваше много. Като цяло разпитващият ми повтори няколко пъти "господине, моля успокойте се" и дори ми предложиха хапчета за нерви. Разпитващият беше доста по - разговорлив, отколкото подхожда на такъв като него и започна да ми говори как дори на млади хора им се случвало да получават удари именно на моето място. Защо все на мен такива? Предпочитам да беше като изваден от криминале - сериозен, хладнокръвен и решен да ми измъква думички от устата дори ако трябва да ме измъчва. Ами мислех, че всички са такива наистина. Сбивал съм се и преди де, но мениджърът и адвокатът ми не позволяваха да се стигне до тук. Хубаво е, че имам добър адвокат.
- Ще трябва да ви задържим засега, но можете да разговаряте с мениджъра си, няма да ви слагаме в килия все още.
Страхотно....килия. "Все още". Искам да го убия бе...
Излязох, а страхливците не ми бяха махнали белезниците още. Сраснах се с тях по дяволите, няма да им разруша управлението!! Явно миловидната външност не минаваше пред тези хора. Кой знае на какво са се нагледали. Облегнах се на една стена и мениджъра дойде при мен.
- Ясуо, мисля че трябва да поседнеш. - каза ми с въздишка в думите. Това значеше, че ще му е трудно да ми каже нещо.
- Не, предпочитам да си стоя прав...- казах супер жлъчно и настана мълчание. Вперих поглед в него и присвих очи. Добре де, да чуем колко лоша е участта ми. На електрическия стол ли ще ме водят заради едното сбиване, че чак така го е страх.
- Ще карам направо. Знам, че това няма да ти хареса, и честно казано именно затова се радвам, че още си с белезници. - тъпака се засмя на думите си, но моето изражение още повече се вледени. Усмивката му изчезна и реши да си продължи с изказването.
- С мениджъра на бившата ти си говорихме, и взехме решение. - добре сега....на мен ли така му се струва, или започна да се изчервява. Нещо тук започва да ми намирисва, при това на много лошо. Все пак реших да си мълча. Не исках да го прекъсвам и ми се искаше да разбера какво са решили! При това с нейния мениджър.
- Виж сега....след като се разделихме, проучвахме нещата. Двойката ви има страшно много фенове, и много хора в момента са разочаровани. Особено от слуха, че двамата сте в ужасни отношения. Освен това връзката ви правеше контактите между двете компании много по - лесни. Извода е,че....трябва да се съберете пак.
- КАКВО? - казах малко по - силно, но не ми обърнаха внимание, защото наоколо беше доста оживено. Мениджъра се стресна, погледна пода, пое си въздух и отново започна да говори.
- Ясуо....моля те. Знам, че не ти е лесно, но се изискват жертви. Разбираш ли, това ще е само за пред хората! Има други звезди, които имат забрана да имат връзка. Твоето ще е подобно, само че изискването ще е да си обвързан с нея. А и все пак сте били вече заедно...може да е останало нещо? Пък и погледни я! Красива, секси и достатъчно известна - той посочи с брадичка към стоящата вече сама Юий и двамата обърнахме погледи към нея. Точно в този момент тя откъсна поглед от нас и се обърна на другата страна. Поех си въздух няколко пъти, стиснах силно зъби и го погледнах в очите.
- Аз не я обичах.- казах му заядливо. Окей, признавам си - беше привлякла интереса ми много повече от други, случвало ми се е да си умирам да свърша работа, за да можем да се видим. Но да не забравяме, че това съм аз. Не се влюбвам, не се сприятелявам. Способен съм на чувства и емоции, но те са само отрицателни. Може да съм имал слабости спрямо нея, но лудо влюбен не съм бил. Никога.
- Но ние с мениджъра....-започна отново той, и на мен леко ми кипна. Намалих децибелите на гласа си, но все пак заговорих бързо и заядливо.
- Вие с мениджъра и сте си доста близки май. Какво не си ни казал? Гей ли си? Гей си, нали идиот такъв! Виж се как се зачерви. Тъпак, тъпак, тъпак....- почервенях и аз. Знаех какво е станало. Този не е могъл да откаже на идеята на онзи. Побеснях за стотен път днес.
- Толкова ли си слабохарактерен, мизернико? - започнах да увеличавам децибелите. Мениджъра побърза да се избави от мен, игнорирайки ме и нагло изтиквайки ме към Ю Джин. Заръча "да се изясним" и избяга, защото имал да оправя някакви неща относно мен.
И така стояхме, с гръб един към друг, аз треперещ от яд, тя вероятно трепереща от плач. В един момент се обърнах, а точно по същото време се обърна и тя. От погледите ни, вперени един в друг си личаха негативни чувства. Любов ли? Между нас? Това е смешно.
- Убеди мениджъра си, да не ни кара да правим това! - казах през зъби. Нямаше да съм пред никого във връзка с нея. Добре де, не я мразя чак толкова, не ми е чак такъв трън в очите, колкото вероятно изглежда, но не и не! Аз по принцип си мразя всички.
- О, и не знам дали знаеш, но мениджърите ни май се харесват! Затова моя слуша твоя по този слабохарактерен начин. - продължавах да навалям ядосано. По дяволите....защо? Защо моя мениджър да се окаже обратен и то да се хареса точно с нейния мениджър? Ужас...
Покрай нас мина адвоката ми, водейки полицай, който ми откопча белезниците. Да, той е най - добрия. Започнах да разтърквам китките си нервно.
- Не правете глупости, господин Намекауа. Възможността адвокатът да подаде жалба за физическа повреда е голяма, затова не трябва да правите грешки. Сега ще ви оставя, за да се срещна с разпитващия. Оставете всичко на мен. - какво винаги се усмихна с блестящата си усмивка, и отново си останахме насаме с Юий.

by **Kim Woo Bin** Сря Апр 16, 2014 9:05 pm

Стоях нацупен.В по -ш*бана ситуация не може да попадна.Човек да не паркира колата си и в бъзината да паркира на място за инвалиди.Признах си на момента ,но точно сега съм под такъв стрес ,че не истина просто.На главата ми има хиляди неща.Какво ще правя с братовчед ми ,как ще се оправям със мама,която се е разболяла,как ще заснема всичките 10 реклами ,които трябваше във възможно най-близко време да бъдат пуснати.На всичкото отгоре бях уморен!Човек съм все пак.Ден и нощ работя на пълни обороти.Да вярно си е ,че докато паркирах леко разклатих един стълб и малко изкарах ангелите на една жена ,но чак пък да ме водят в управлението.
Зарових лице в шепите си.Какъв срам.Великия Ким У Бин щеше да виси в пандиза за неправилно паркиране.Принципно имиджа ми в обществото беше много на кантар.Шефовете държаха да ме знаят като bad boy ,но аз напук пък примех онези реклами с прясното мялко и бебетата.Нямах представа ,как щеше да реагира обещството на това ми порвинение.Заради размерите и ролите ,които съм играл ,доста хора смятат ,че съм нкакво надуто копеле ,тежкар някакъв,но това си беше пълна глупост.На доста малко хора съм позволявал да ме опознаят ,но поне те знаях какъв всъщност съм.Например ако ме накаре да избирам между мотор и детенце.При всички случаи ще избера детето.Голям слабост са ми.
Стоях облеглан се назад на стола с кръстосани пред гърдите ръце и изчяквах ,мениджърът ми и екипа ни да оправят нещата с глобата ,която в крайна сметка получих.Раздразнено извъртя очи и изцътках с език с което отново привлякох острите погледи на полицаите.Въх,човек ако пръдне какво ли щха да направят.Отношението им беше под всякакво ниво.
-Готов си.-измърмори Джун Сук ,мениджъра ми докато преглеждаше отново листовките ,които ми лепнаха
-Хьонг ,ама те сериозно ли!?-попитах невярващо като дръпах листите изпод ръцете му.Прегледах ги отгоре -отгоре.Явно бяха напълно сериозни.Въздъхнах дълбоко и отпуснах раменете си. Приятеля ми беше напълно безмълчевен.И той се учуди доста.Давах всичко за да му видя физиономията като са му се обадили да му съобщят ,че клиента му е в полицията за неправилно паркиране и психична повреда на цивилен.Бабичка все пак беше пуснала жалба ,нейната кожа,дърта!
-Трябваше да я прегазя !-изсъсках през зъби спомняйки си случката отпреди час.
Изведнъж високи възклицания,писъци и междуметия едва не ме стреснаха.Боже ,тези фенове .Погледанах въпроситлено ,Джун Сук ,който само повдигна рамене също заинтересован.Даде ми знак да стоя мирен и отиде да провери.Чудесно,просто чудесно.Щях да вися тук още дълго време майче.
-Ейшш~!-почти изгрухтях и се изправих прав.Извадих телефона от джоба си и докато търсех на кой на надуя главата тръгнах да се разхождам.Дори не знаех къде отивам.Скоро се сблъсках със някой.За щастие се оказа Джун Сук ,който изглеждаше доста превъзбуден.Каза ми нещо доста интесено,на което не можах да не се стърпя и да не се изсмея високо.
-Сереозно ли?Тук?Сега?-казах през смях.Изпуках врата си демонстративно и избутах мениджъра си от пътя си.С бързи крачки се раздвижих докато се оглеждах.Никой от моите фенове не подозира ,че съм голям интригант точно затова и сега исках да гледам сеир.Подсмихвах се мазно знаейки ,кой стоеше в дъното на този "скандал" този път.
Ето ,че след като обиколих половината управление най-накрая не намерих с поглед онова което търсих.
Намекауа Ясуо.На лицето ми отново цъфна онази моя усмивка .Тъкмо правих една бодра крачка в него посока ,когато забелязах жената пред него.Коя...коя беше тя? Да не би великият Кангнам,се намираше в полицейското управление защото е налетял на бой заради жена?С коя ръка да се кръстя Господи това е просто нечувано.Явно този сеир щеше да си струва. Развеселено го наблюдавах ,когато не осъзнах ,че всъщност той се злобеше на ...о ...това беше Юий!Усмивката ми мигновено се стопи и усетих как стисвам зъби.Бях наясно с новините и клюките ,които се въртяха около този мъж и си бях направил изводите ,че той имаше особен характер и ужасно поведение.Винаги съм бил върл защитник на жените и точно в момента виждайки злобата ,която то сипеше не можах да се сдържа.
За нула време се оказах до тях.
-Ще ме извинявате,но имате ли някакъв проблем?-казах с тежък глас ,докато не изпусках с очи тези на Ясуо.Боже ,гледайки в тези тъмни ,злобни очи така ми се прииска да му ги разбия.С крайчицето на окото си погледнах към Юий.Бях застанал почти до рамото й в случай ,че тоя както е подпалил да не й направи нещо.Извърнах погледа си отново напреди.В момента не бях Ким У Бин или Ким Хьон Джунг ,сега бях отново Чой Йонг До.

by **Uee** Пон Апр 21, 2014 11:49 am

„Какво да правя?“ –този въпрос се блъскаше в съзнанието ми и не можех да избягам от него. Ситуацията стана доста сложна поне за мен, а за сега не виждах изход. Не исках да съм с този човек нито сега, нито когато и да е било. Да преди се увлякох, но това беше преди да го опозная и да се оправя толкова много. Малко са тези, които знаят колко тежко изживях раздялата с този смешник и то не заради самата раздяла, а защото се чувствах предадена. Заради него дори загубих вяра на мъжете и избягвах старателно всякакви дори наченки на симпатии към някого, просто очаквах зад всяко едно привидно добро лице да се крие по един Ясуо. Джонг Ун-оппа на няколко пъти се опита да ме убеди да се опитам да си върна вярата, но дори неговите думи не ми помогнаха. Просто се затрупвах с работа и се залъгвах с мисълта, че съм прекалено заета за такива неща, но истината си беше, че ме беше страх. Просто не можеха да ме накарат отново да съм с него, дори само зад пред камерите. Нямаше как…
Изведнъж усетих нечие присъствие близо до мен. Обърнах се и видях разгневеното му лице. Явно вече бяха провели разговора… Знаех, че сега ще се размрънка и ще иска аз да оправям нещата, обаче тази каша се забърка, заради неговия проклет нрав. Как може да е толкова избухлив? Защо поне веднъж не се замисли за последствията този човек? Не е тиийнеджър вече, предполага се, че трябва да има мозъчни клетки и да знае как да ги използва и да знае кога да се сдържа.
Ясуо ми заяви да съм убедила мениджъра ми да прекратял това. Ама този чува ли се? Ако знаех как досега да съм спряла този цирк.
-За всичко си виновен ти, не разбираш ли? Ако не се беше нахвърлил на тъпия фотограф сега нямаше да ме карат да съм с теб?! – бях на път да избухна, но се сдържах. Заради този кретен седях с някаква си плажна рокличка насред полицейско управление и честно казано вече не ми бяха приятни мъжките погледи. На всичкото отгоре всички вече бяха усетили, че става нещо и доста любопитни очи ни наблюдаваха, затова трябваше да запазим нормалния тон до колкото е възможно.
В следващия момент Кангнам ми обясняваше как мениджърите ни се харесвали и тем подобни. Ами хубаво, знаех си, че има нещо ,но не очаквах това. Въпреки всичко никога не бих използвала това срещу мениджъра ми, за да спре всички тези глупости. Всеки има право на избор, въпреки че той отне моя…
-По скоро ти се… -започнах, но тогава се появиха адвоката на Ясуо и полицая. Отклоних поглед от него, докато изчакам да свършат разговора си. Аха… значи фотографа искал да повдигне обвинение, честно казано не се учудвах. Не знам аз как щях да им помогна и за какво им беше да ме замесват и как можа мениджъра ми да го позволи?!
След малко махнаха белезниците на Кангнам и пак ни оставиха насаме.
-Виж, защо не убедиш мениджъра си, че не ти влияя добре или нещо такова? –попитах Ясуо, но той само махна пренебрежително, тоест ти се оправяй, от теб очаквам да оправиш всичко. Айшшш този човек, много ме дразнеше.
Изведнъж до нас застана някакъв човек и в първия момент не можах да го видя кой е даже, но усетих, че Кангнам веднага се наежи щом се приближи. Чудно, ако пак избухне и то нас полицейско управление, ще е просто страхотно!
Вдигнах поглед към човека и чак тогава разбрах, че това е У Бин. Ама той какво прави тук? Така де, не може да е на разходка в полицейски управление. Преди да мога да кажа каквото и да било Кангнам заяви ядосано, че няма проблем и да си гледал работата и да не се бъркал където не му е работата. Тези двамата май не се харесваха особено.Изведнъж меме хвана доста здраво за китката мъчейки се да ме издърпа далеч от погледа на актьора.
-Хей, пусни ме! –викнах ядосано и си дръпнах ръката от него. Този нещо много си позволява! Ясуо се обърна и ме изгледа направо на кръв, но не ме беше страх от него, знаех, че не би ми посегнал.

by **Hun** Пон Апр 21, 2014 12:45 pm

Имах чувството, че ще полудея, издивея, и не се побирам в кожата си. Вероятно е наследствено, че имам такъв проблем с нервите, защото имам цветущи спомени като бях малък.Спомени, скрити дълбоко в съзнанието ми. Ако можех, щях да се избавя от тях, но така и не можех, затова се опитвах да не се сещам за тях много.
Ядосваше ме всичко - хората, намиращи се наоколо, гласовете, погледите, факта, че трябва да стоя и да мисля изход от ситуацията точно с нея! Стиснах длани и още малко от погледа ми щеше да започне да пръска тъмна материя по хората. Напрегнах силите си и стоях привидно спокоен. Не бива да се бия тук, и без това положението ми не е никак розово. Ясно е, че много пъти съм се бил и съм правил мръсотии, но мениджъра и адвоката ми не са позволявали да се стига до тук. Вероятно пак щяха да ме отърват, но само ако спра да правя глупости. Единствено това ме държеше да не избухна като Везувий. Това полицейско управление допълнително ми късаше нервите, както и постъпката на мениджъра.
И на всичкото отгоре, за да украси положението, глупачката ми каза, че аз съм виновен. Точно сега ли беше момента да ми казва такива неща, знае че лесно паля. Вероятно и тя е бясна, няма друго обяснение.
- Грешиш! - казах с убийствена нотка в гласа, примесена със непреодолима злоба.
- Замисляли са го, така че това сега беше просто възможност да ни го съобщят! - опитах се да продължа малко по - спокойно, защото ми писна да ме зяпат околните. А не ми се иска да налитам пак на бой. Прокарах ръка от челото си към темето си, в опит да се успокоя. Дори направих две крачки, просто не ме свърташе. Макар и не лидер, като най - голям се очаква от мен да се грижа за онези от групата ми, а аз стоя тук и ми губят времето. Сега имаме доста работа и бих свършил много по - полезни неща в звукозаписното студио, отколкото да сипя отровата си тук. Въздъхнах и отново застанах с лице към нея, като започна да говори. Ами ако можеш щях да го убедя. Вече му го казах, но ми беше заявено, че това би било радост за феновете ни. О, феновете ни много ще се зарадват ако удуша Юий пред очите им. Да, на моменти това ми идеше да направя, но не можех. Тъпо ще ми е да издевателствам над жени, макар да не показвам, че това ми е слабост. Успешно се справям със замазването на очите на хората относно това, като използвам думи. Иначе се чувствам като слабак, че съм безсилен срещу жена. Не съм разбира се, съсипвал съм животеца на някои и съм късал нервичките на много други. А честно казано това действа по - зле на здравето от физическите действия.
По тази причина и махнах нехайно с ръка. Тя има по - голям шанс да убеди своя мениджър, отколкото аз моя. А и колкото и да не искам да се правя на какъвто и да било с нея, тя би имала повече желание да прекрати този цирк. Така че, ще се справи някак и ще се отърва пак измежду капките.
Тъкмо започнах пак да и съскам нещо, когато усетих нечия сянка. Натрапващото се същество попита дали имаме проблем. Наежих се като сутрешен петел и го стрелнах с адовия си поглед. О, това е той! У Бин. Забавлявал съм се на някои негови роли в драми, без да призная пред никой разбира се, но като оставим това ме дразнеше както всяко живо същество на тази земя. А именно сега, само прът с рибешко лице ми трябваше! Опитах се да сдържа гнева си, но не ми се получи:
- Не, представи си нямаме никакъв проблем! Сега си гледай твоята работа и не се бъркай, където нямаш такава! - личеше си, че съм ядосан и злоба струеше от всяка пора на кожата ми. Отделно погледа ми, насочен към него беше като на дявол. Отделно го гледах все едно е нищожество.Много хора се се изненадвали как от на пръв поглед миловиден, мога да се превърна в нещо такова. Е, по принцип погледа ми винаги си беше злобен, но сладникавото ми лице го замаскираше често. Тази пък не правеше нио различно от това да стои и да го гледа като картинка с пейзажче на стена. За да игнорирам този неприятен нахалник, трябваше да се разкарам от него. Все още имах малко останал здрав разум, че съм в полицейското управление. А с Ю Джин имахме да се изясняваме. Нямаше да я оставя на мира, докато не разбера, че ще се погрижи за всичко, и сън няма да и дойде, докато не го направи. Хванах я грубо за ръката и я задърпах някъде настрани. Тя ми нареди да я пусна и започна да се дърпа. Обърнах се към нея и я погледнах с възможно най - изпепеляващия си поглед, но изглежда принцеската вече беше свикнала. Изглеждаше доста смела, което ме ядоса допълнително. Някъде по средата на гнева си усетих как У Бин започва да наваля нещо и усетих силен и неприятен захват по рамото си, след което видях попаднах и на грозната му физиономия срещу себе си. В яда си изтърсих цветуща псувня и със злоба премахнах ръката му от себе си, чак забих пръсти и нокти в ръката му.
- Какво искаш пък ти бе, дръвнико?? - креснах ядосано и едва се сдържах да не го цапардосам. За сметка на това го блъснах силно по гърдите. Може би не изглеждам силен, но в яда си мога да бъда изненадващ. Нямаше връщане назад вече, бях извън кожата си, само една мъничка реакция от негова страна ми трябваше, за да настане меле между двама ни.

p.s Заповядайте на сеира хора, безплатно е :lol:

by **Kim Woo Bin** Сря Апр 23, 2014 3:40 pm

Отлично бях попил любимта си роля на Йонг До и дори красивата Юий ,не можеше да ме разконцентрира.В момента бях доста раздразнен ,а лошото в случая беше ,че тоя продължаваше най-нагло да ме зяпа ,предизвиквайки ме и като добавим факта ,че не съм от най-търпеливите хора сто процента щях да си остана в ареста ,но този път заради побой.Ненавиждах такива отворковци ,като този пред мен.Със самочувствие до небесата -"Вижте кой съм аз!" Такива като него обикновено бяха на един шамар живот ,така че това беше мисълта която ме топлеше ,когато негова милост не отвори уста.През целия си съзнателен живот съм попадал на такива тъпанари и да,признавам ,че със прителите ми се справяхме с тях и ,да ,после вярно ,че бяхме наказвани за действита си ,но нямаше да стоя напълно безучастен при положение ,че този кътил си го просеше!
- Не, представи си нямаме никакъв проблем! Сега си гледай твоята работа и не се бъркай, където нямаш такава!
Моментално присвих очи и усетих как стискам юмруци здраво.Не се бях бил истиски от доста време.От всички филми в които съм участвал ,всичко е било просто актьорска игра и отлично използвах техниката бой,но в реалноста ,когато не снимам принципно не обичам ударите и като цяло сблъсъците.Дори от малък го знаех защото обикновено ходих да надничам под полите на съученичките си вместо да ги бия и закачам.Но за съжаление ,Ясуо нямаше късмет защото все още помня някои нещица от тийнеджърсикя ми живот през който раздавах юмруци за закуска.За момента обаче ,в опит да покажа доброто си възпитание и култура реших просто да преглътна гнева ,който се надигаше в мен.Както и очаквах обаче ,японеца или какъвто е най-смело продължаваше да ме гледа с тея гнусни змийски очи.Дишай У Бин!Скоро обаче чашата преля.
-Хей, пусни ме!-повиши тон ,ядосано Юий и изтръгна ръката си от хищните лапи на мъжът.Заклевам се че усетих как ченето ми изкърца ,а ръката ми мигновено се озова на рамото на тъмнокосия.Можех най-спокойно с едно движение да му прекъсша вратлето,но както винаги предпочетох мирния вариант.
-Хей,човече по-добре вземи се успой ,защото ..-тръгнах да му говоря с нисък едва увладян глас ,когато нещастника грубо отблъсна ръката ми ,обърна се и в очите ме напсува.Не можех да повярвам на очите и ушите си.Тоя най-театрално ми заявяваше какъв пълен тиквеник е и как без дори да се замисля...би посегнал на жена?!Господи на къде отива света!Намекауа Ясуо не заслужаваше да се нарече мъж!
- Какво искаш пък ти бе, дръвнико?? -викна насреща ми тоя и на всичкото отгоре ме блъсна по гърдите.Отстъпих точно една крачка наазд ,когато заковах краката в земята и вече пламналия си поглед в изкрвеното от злоба лице на Кангнам.
Край.Всичкия ми самоконтрол се пречупи ,срина се на парченца ,а аз мигновено изтрелях ръцете си напред подващай ги за яката привличаки го към мен.Ха,тоя беше толкова нисък ,че без проблемно можех да го повигна ,но засега само се надвесих нарочно над него.
-Слушай ме ,нещастнико, просиш си го и ти обещавам ,че със радост ще ти го сервирам!-изсъсках му и леко го разтърсих ,затягайки хватката си.-Извини ни ни се...моментално!-натъртих на "ни" и "моментално"

by **Uee** Чет Май 22, 2014 7:35 pm

Разбира се, че Кангнам ще се разсъска на У Бин, защо не? И защо да не ме задърпа нанякъде? Да съвсем нормално човешко поведение. Защо ли се учудвам?
Можеше просто да каже възпитано, че всичко е наред, а не пак да изпада в нервни изблици. Пък и за какво ме задърпа? И да не исках щях да тръгна с него, защото по никакъв начин не исках да съм обвързана вече с него. Било то и само за пред камерите. А и ако беше отговорил нормално на У Бин, актьорът сам щеше да ни остави. Всъщност не исках да оставам насаме с него, никак даже…Имах чувството, че той очаква от мен, сама да се оправя с този проблем и сама да го реша… Е не е познал! Разбира се, че щях да се боря всячески срещу това, но все пак той беше този, заради когото сме в това положение. Ако вземе ,че се направи на примерен може и да ни се размине, но не господинчото е прекалено велик и дори в полицейско управление имам чувството, че ще създаде проблем. Ю Джин къде ти беше акъла преди няколко години… Как можа да се влюбиш точно в този…Идеше ми да си блъскам главата в някоя стена понякога.
-Трябва ли да правим сеири тук?! –изсъска тихо на Ясуо, но той явно не ме чу, защото гледаше на кръв актьора, чиято ръка дори не бях разбрала кога се е озовала на рамото на Кангнам. Погледнах учудено У Бин, но той не отделяше поглед от Ясуо, все едно двамата се опитваха да се убият с поглед.
Какво им ставаше? Така де не беше станало кой знае какво, а Ясуо се побърка направо, че актьора се появи, а сега се гледаха така. Актьорът говореше съвсем спокойно, на Ясуо, но онова говедо разбира се отново си показа рогата и отблъсна У Бин. Кангнам го блъсна силно и му се развика. Ама какво е това? Вече на нищо не прилича? И мениджърът ми иска да се правя на обвързана с този?!
Седях и наблюдавах като парализирана. Имах чувството, че и актьора ще избухне всеки момент. Той се приближи, до Кангнам и го хвана за яката и му каза да ни се извини. О каза „ни“… Колко мило! Чак се усмихнах, но тогава усетих, че доста погледи се насочват в наша посока. Това не беше добре нито за мен, нито за У Бин, нито за Ясуо. Ако бъдем честни за Кангнам беше най-зле. Две спречквания в един ден, но пък не знаех какво прави У Бин все още тук. Трябваше да направя нещо, защото знаех, че Кангнам няма да се спре и ще налети на актьора, който очевидно нямаше да се даде лесно. Даже май лошо му се пишеше на Кангнам ,ако се сбият, защото У Бин изглеждаше с доста добра структура (да, имах време да поогледам актьора…)… но пък и Ясуо е доста силен като знам, въпреки че не личи и обикновено това е скрития му коз. Хмм кой ли би победил при един бой? Бързо отблъснах тези мисли и пристъпих бързо към тях.
-Ей, вие двамата спрете се! –казах им тихо – Насред полицейско управление сме да му се не види! –допълних бързо, за да се опитам да ги върна на земята, но май никой не ми обърна внимание. Ама на стена ли говоря? Онези седяха и се гледаха с убийствени погледи и не ми обръщаха никакво внимание. Опитвам се да ги вразумя за тяхно добро, а те… Хванах двамата за ръцете в опит да ги разделя, не особено успешен. Накрая и аз щях да изяда някой...
-Спрете се-казах отново тихо, за да не привличам внимание. - У Бин благодаря ти - допълних към актьора, а след това се обърнах към Ясуо- А ти стига си се драчил, той се опита само да помогне! -още му бях много ядосана за всичко. Защо обаче пак останах с чувството, че никой не ме чу?

by **Hun** Нед Юли 27, 2014 2:40 pm

Отново ангели и демони се бореха за надмощие в душата ми. Само че демоните бяха повече и винаги побеждаваха в тази битка. Единствено малките ангелчета, които дори не знам дали вече съществуват, бяха в състояние да чуят думите на Юий, която се опитваше да предотврати нещо голямо. Но не...аз самият бях подпалил прекалено много, за да бъда спрян. Този срещу мен очевидно - също.
Съскането му в лицето ми подпали поредния фитил. Очите ми пламнаха за пореден път. Макнето ни се бъзикаше, че сякаш хвърлям черен огън с тях, както Саске и Итачи подхвърлят Аматерасу със Шарингана си. Но в момента не можех да мисля за това, защото ядът за пореден път бе обзел цялото ми същество. Лесно податлив съм на гнева от малък, много пъти съм се карал с родителите си. Опитаха се да ме заведат на терапевт, относно това, но всъщност ги беше страх да не се изложат. Тоест не знаеха, как ще се държа там.
Този нерез ме хвана за яката и ме разтърси. И на всичкото отгоре ми нареди да им се извиня. На тях??! Не дължа извинение на нито един от двамата, нямаше и да им го дам. Но това беше достатъчно да подпали още повече разрушителния ми гняв. Вече за мен нямаше значение къде се намирам. Не виждах дали има полицаи наоколо, не виждах и не усещах всички погледи, забити в нас. Не чувах нищо, нито Юий, нито хорските приказки, нито каквото повече щеше да ми каже този. Всички мои сетива бяха завзети само от гнева. Стиснах зъби и вероятно изглеждайки като озверяло куче дръпнах глава малко назад. У Бин за пореден път затегна хватката си, вероятно обмисляйки, че се опитвам да се измъкна от нея. Само че секунда след това, аз със все сила забих главата си в неговата, чувайки някакви възклицания на стряскане наоколо. Още някой изпищя, аз вероятно изненадах актьора, защото усетих как ръцете му леко се отпускат. Усетих и болката в горната част на челото си. За момент ми се зави свят и главата ми кънтеше. Май малко прекалих с удара. Може би не трябваше да е с всичка сила. Ако сега загубя съзнание, няма да си го простя после. Премрежих очи, присвих ги, но фокусирах леко замазаното изражение на актьора, което бавно започна да ми се прояснява. Усетих струйка кръв, стичаща се по клепача ми. Но изненада, забелязах и по неговото чело се да се червенее. Би трябвало него да го боли повече, защото аз го ударих. Като бях малък, на блъскащите колички винаги тръскаше повече като те ударят. Дори болеше на моменти. И там се ядосвах много често. Само малка част от гнева ми беше изчезнала с този удар.
- Никакво извинение нито на теб, нито на нея! - заявих ядно и през зъби, забърсвайки набързо струйката кръв, стичаща се от челото ми. Вече беше влязло малко в едното ми око, и беше неприятно.

by Sponsored content

Полицейско управление

Полицейско управление

Re: Полицейско управление

Re: Полицейско управление

Re: Полицейско управление

Re: Полицейско управление

Re: Полицейско управление

Re: Полицейско управление

Re: Полицейско управление

Re: Полицейско управление

Re: Полицейско управление

Re: Полицейско управление

Re: Полицейско управление

Re: Полицейско управление

Re: Полицейско управление