Love-lock wall

by **Park Bom** Съб Авг 31, 2013 8:50 pm

Беше решила, да направи нещо с живота си или по-точно да опита да направи нещо с живота си, особено с любовния си живот. От доста време насам бяха `и позволили да ходи по срещи и да си има приятел. Още в старата `и компания `и бяха разрешили, а старата се беше съгласила с това. Е да, Бом беше радостна от този факт, но не `и от факта, че не можеше да си намери приятел, камо ли да ходи по срещи. Точно от този факт въобще не беше радостна. Но колкото и да се опитваше не `и се получаваше. Не можеше да си намери никой. Знаеше причината. Не се срещаше с много мъже, а тези които познаваше лично и `и бяха приятели, не ги приемаше за повече от просто приятели. Затова нямаше с кого да ходи по срещи и вече почти го беше приела...
Но един ден, докато стоеше в стаята за вокална подготовка и четеше вестника, докато чакаше да дойде учителя `и, видя една статия за една стена на любовта, на която си пишеш желанията и ги заключваш с катинарче. Реши, че няма да е лошо да отиде, макар че не вярваше много в тези неща. На снимката във вестника се виждаше, че цялата стена е запълнена с катинарчета, което показваше, че може би тези пожелания действат по някакъв начин.
- Бом, какво четеш?
Не беше забелязала кога е влязъл учителят.
- Нищо оппа. - отговори му тя.
Затвори вестника, с мисълта, да отиде там след вокалния урок.
Качи се в колата и тя потегли към мястото от вестника... Пристигнаха след двадесет минути и жената слезе от колата. Нямаше много хора, поне така видя от далеч, което `и се стори малко странно, защото на снимката от вестника имаше много хора, но като видя камери и снимачен екип, `и стана ясно защо няма хора. Но те не се бяха още приближили до стената, затова тя отиде и заключи предварително написаното `и желание на едно листче...

by Гост Съб Авг 31, 2013 9:18 pm

Напоследък имаше много повече работа от обикновено. Не че имаше нещо против, но всичко това беше много изтощително. Всичките тези пътувания от Токио до Сеул и от Сеул до Токио изцеждаха силите му като комари. Обичаше работата си и феновете, но вече му идваше нанагорно. Вече даже се чудеше къде да се навре или скрие, за да умре.
Щеше да бъде много по-интересно ако бяха целия отбор SS501. Тъпите шеги на лидера, "тормоза" над Йон Сенг.. Всичко това му липсваше. Сам беше скучно. Нямаше кое да те изкара от това отвратително състояние. Какво друго можеше да прави в самолета освен да чете нещо, да слуша музика, да си дърдори с мениджъра? Нищо. А когато бяха петимата поне имаше шум.
- Хайде, Джънг Мин. Стига си зяпал екрана на телевизора. Имаш фотосесия - започна да го бута мениджъра.
Певецът се беше загледал в телевизора на буса. Не спираше да натиска риплей бутона на SS501 - Love like this. Определено доста му липсваха старите времена. Често се чуваше с другите момчета, но... просто не беше същото както едно време.
Пак слезе от буса и се огледа. Намираха се близо до моста над река Ханганг. Двойките май го наричаха Love-lock wall. Беше чувал за нея от Хьон Джунг. Постоянно надуваше главите им за тази стена докато ходеше с Фей от Miss A. Пишеш желанието си на листче, задължително трябва да е любовно, и го заключваш с катинарче. Добре, бе. Защо фотосесията трябваше да е точно на това място!?
- Принце.. - започна отново мениджъра.
- Млъквай, най-сетне - изсъска раздразнено Джънг Мин.
Огледа се и видя масата, на която бяха сложени гримовете. Близо до нея бяха и дрехите. Чакаха го.
Мъжът изпълни дробовете си с въздух. Имаше мирис на морска вода и газови изпарения. Той смръщи леко носа си, след което отиде, за да го оправят.
Пози, чупки, изражения.. Лошо му стана вече. А тези дни не му беше много добре. Може да беше края на август, началото на септември и да е топло, но той по природа не беше от най-здравите и правите. А и върлуваше летен грип.
- Не ми е добре... - едвам измрънка той на фотографа, когато отиде да види поредната снимка.
- Не ме интересува. Отивай на края на стената с това катинарче и се направи, че го закачаш. Постарай се да бъдеш щастлив - инструктира го по-възрастния докато му даваше едно червено катинарче и хартийка.
Пак Джънг Мин се примири със съдбата си. Взе нещата от него и тръгна към другия край. Нямаше много хора заради проклетата фотосесия.
Искаше шум.
Толкова много ли желаеше от проклетия Господ?
Явно да.
Проклятие.
Стигна до крайната дестинация и се приближи до една от стените. Огледа внимателно всички катинари с желания окачени на тях. На 100% всички до едно гласяха: "Искам да съм с него/нея за цял живот!". Мъжът направи физиономия. Глупаци... - мина през ума му, поклащайки глава.
Тогава усети как нечия ръка го потупва леко по рамото с цел да привлече вниманието му.

by **Park Bom** Нед Сеп 01, 2013 3:13 pm

Вече закаченото пожелание висеше с катинарче при другите. Не знаеше дали ще се сбъдне. Не си беше загубила времето, така че не съжаляваше, че беше дошла. Е, беше избягала от тренировките във фитнеса, но и за това не съжаляваше особено, защото го беше правила и в другата агенция, а и не харесваше особено новия си треньор. Въобще не `и обръщаше внимание и не се занимаваше с нея както правеше Хуанг Сабу. Ходеше само от време на време или сама ходеше сутрин да тича, за да поддържа форма, за което, за нейно учудване, не `и се караха. А беше свикнала да го правят. Но все пак тя вече не беше в старата `и компания и трябваше да свиква с това, защото не се знаеше още колко щеше да остане в Green.
Огледа катинарчетата и реши да се снима, за да покаже на другите, че наистина е била там, защото знаеше, че ако просто им каже нямаше да `и повярват. Тя не ходеше по такива места и знаеше, че няма да `и повярват или просто ще `и кажат едно "добре" и въобще нямаше да `и обърнат внимание. Но като се снимаше, щеше да я качи в "Twitter". По този начин феновете щяха да видят нови неща от нея, защото от много отдавна не беше пускала никакви неща и феновете `и не бяха доволни от това. Дара и Миндзи щяха да я видят и може би да `и се обадят. Знаеше, че те стоят по цял ден в социалната мрежа и ще видят всичко. От дълго време не се бяха чували, нито си бяха писали. Не знаеше защо. Сигурно бяха заети, затова не `и отговаряха...
Извади телефона, за да се снима, но имаше един проблем. Не беше добра в това сама да си прави снимки. Винаги някой друг я снимаше. Сега беше сама, защото беше отпратила шофьорът, с мисълта след това да се разходи до апартамента си. Огледа се. Наоколо бяха само хората от снимачния екип и мъжът, който снимаха. Той стоеше само на няколко крачки от нея, но не я забелязваше, защото беше с гръб към нея. Не искаше да притеснява хората, които се готвеха за снимките, а вместо това щеше да притесни него. Снимките му още не бяха започнали, затова според нея нямаше да бъде проблем.
Приближи се до него и го потупа леко по рамото.
- Извинявай...
Той се обърна. Та тя го познаваше. Е, не го познаваше лично, но го беше срещала няколко пъти.
- Джънгмин-ши, извинявай за притеснението, но може ли да те помоля да ме снимаш там? - попита Бом и посочи мястото, където беше катинарчето `и.

by Гост Нед Сеп 01, 2013 4:24 pm

Джънгмин въздъхна. Кой какво искаше пък сега от него? Ако беше някоя от стилистките или гримьорките, щеше да й тегли майната. Въобще не му се занимаваше. А и беше изтупан. Гримът му също беше на ниво. Тогава какво?!
Ръката все още беше на рамото му. Той я погледна с периферията на зрението си. Беше нежна и малка. Дългите изкуствени нокти леко му развалиха гледката, но ръцете бяха хубави. Значи жената се поддържаше или беше известна.
- Извинявай...
Гласчето на съществото от противоположен пол беше доста нежно. Пак се заинтригува, така, леко.
Певецът най-накрая благоволи да се обърне към дамата. Позна я на момента. Не, не се познаваха лично и никога досега не бяха разговаряли, но се бяха засичали по участия в концерти и различни развлекателни предавания. Да. Тя наистина беше красива. Особено щом е близо до теб.
- Джънгмин-ши, извинявай за притеснението, но може ли да те помоля да ме снимаш там?
Пак Бом посочи в една от посоките. Моля? Да я снима ли? Не очакваше тя да вярва в такива неща, но както са казали хората, очаквай неочакваното.
Мъжът погледна към другия край на Love-lock wall, където се намираше снимачния екип. Оправяха нещо, така че нямаше да има проблем да я снима. Или поне се надяваше да няма. Все още не бяха готови да започват снимките.
- Добре. Ще те снимам - отговори членът на SS501 и взе мобилния от ръцете й.
Бом го поведе към мястото, на което трябваше да направи снимката. Застана до стената, направи поза и се усмихна. Сочеше към едно от катинарчетата. Явно го беше с нейното желание или просто беше някое случайно. Но както и да е. Това си беше нейната снимка и той нямаше право да се меси в избора й. Само извъртя очи, след което я засне.
- ПАК ДЖЪНГ МИН!!!!!!! - проехтя от другия край гласът на фотографа.
Джънг затвори уморено очите си. Върна мобилния на Бом и се извърна по посока на гласа.
- ОТИДИ ВЕДНАГА НА МЯСТОТО, НА КОЕТО ТРЯБВА ДА СИ!!! - продължи да крещи като истерик.
- Каква досада.. - каза тихо Мин.
Погледна към певицата и поклати леко главата си. Обърна й гръб готов да потегли към мястото за снимките. В този момент при тях пристигна самият господин Фотограф. Огледа Пак Бом от главата до петите, правейки недоволна физиономия.
- Не видяхте ли, че правим фотосесия?! Глупава ли сте?! Защо разсейвате модела ми?!!!!! - отново започна да повишава диапазона си.
Този път беше ред на Джънгмин да направи физиономия и го избута леко назад.
- Оставете Пак Бом-ши намира! Тя само ме помоли да я снимам и аз се съгласих. Не е виновна тя, а аз! А и какъв ви е проблема? Тъкмо се връщах! - тонът му беше твърд и студен.
Гледаше право в очите грубия фотограф и не трепна. Дори за миг. Този мъж беше толкова груб и неучтив. Как въобще се е сдобил с професията си?

by **Park Bom** Нед Сеп 01, 2013 9:54 pm

Той се обърна назад и погледна към хората в другия край на стената. Не знаеше защо, но имаше чувството, че той няма да приеме. А и защо да приемаше? Непозната, с която се бяха само виждали, го молеше да я снима. Мъжете по принцип не приемаха да правят такива неща или поне тези, които са в живота `и в момента. Затова се учуди, когато той каза:
- Добре. Ще те снимам.
Той взе телефона от ръката `и преди тя да посегне да му го даде сама. Разбираше го. Сигурно бързаше да приключи с молбата `и, за да продължи фото сесията или каквото и там да снимаше. Ако беше тя на негово място също сигурно нямаше да иска много да се занимава с това, особено, когато е заета и изморена. Но просто нямаше как да не се снима и беше принудена да помоли него, за да не притеснява другите хора, които бяха заети. Знаеше, защото виждаше, че е изморен и поради тази причина нямаше много да го притеснява.
Заведе го до мястото, където щеше да я снима. Застана до стената, направи една от нейните пози, които правеше при снимки и посочи катинарчето си, като се усмихна. Той я снима и в същия момент някой извика името му. Бом видя как мъжът пред нея затваря очите си. Предположи, че му е писнало вече от всичкия този шум, гласове и крясъци, които винаги ги имаше по време на подобни фото сесии и заснемане на клипове.. Върна `и телефона и той се обърна по посока на гласа. Боми прибра телефона в чантата си. Последва втори крясък, този път, за да се върне на мястото си. Жената знаеше, че заради нея му крещяха така и искаше да му се извини, но не искаше пак да го притеснява. Чу го, че казва нещо, но не разбра какво. Обърна се към нея и поклати глава. Тя му се усмихна извинително, но той отново се беше обърнал с гръб към нея и не я видя. При тях дойде мъжът, който му крещеше преди малко. Огледа Бом от глава до пети с недоволна физиономия. Тя се смути и сведе глава надолу.
- Не видяхте ли, че правим фото сесия? Глупава ли сте? Защо разсейвате модела ми? - тези думи бяха отправени към нея.
Не посмя да вдигне глава, защото знаеше, че е виновна. Но, когато чу гласа му, твърд и студен, вдигна глава.
- Оставете Пак Бом-ши намира! Тя само ме помоли да я снимам и аз се съгласих. Не е виновна тя, а аз! А и какъв ви е проблема? Тъкмо се връщах!
Не знаеше какво да направи. Несигурно докосна ръката на мъжът пред нея.
- Аз...няма проблем. Знам, че съм виновна. Извинете за безпокойството.- каза и се поклони на човека пред нея както подобава. Погледна към Джънгмин.
- Мерси за това, че ме снима. Ще тръгвам, за да не ви притеснявам повече...

by Гост Пон Сеп 02, 2013 4:49 pm

В хубавата глава на членът на SS501 започнаха да се въртят сценарии, на които отива да уволнява фотографа. От сорта на това как влетява в кабинета на президента на списание "CeCi", за което беше и фотосесията, разказва от край до край случилото се. После президентът вика фотографа, уволнява го, а щастието и мирът завладяват светът на известните отново. Поне докато не се появи друг заядлив старчок.
Какъв му беше проблемът всъщност на този всъщност?
Когато Джънгмин отиде да снима Бом, той даже не беше готов с лентата си. Така че не се броеше. Но не. Все още не беше крещял по моделите си. Певецът и друг път беше работил с него и го знаеше какъв е. Беше се старал досега да бъде в добри отношения с него и това щеше да продължи ако не беше отишъл да снима вокалистката на.. 2NE1. От 2NE1 беше, нали?
Джънгмин и фотографът продължиха да се гледат като котка и куче. Този мъж беше толкова отвратителен по характер...
Усети ръката на жената върху своята. Стана му супер странно и повдигна леко едната си вежда.
- Аз...няма проблем. Знам, че съм виновна. Извинете за безпокойството.
За какво се извиняваше? Не беше тя виновна. Но, да. Жените в Южна Корея нямаха право на мнение. Ако някой от мъжки пол беше направил нещо, те поемаха вината за неговите действия. Колко несправедливо. На запад жените въртяха мъжете на малките си пръстчета. А тук беше точно обратното.
Бом му благодари за снимката и каза, че ще тръгва.
- Не ни притесняваш.. - каза Джънгмин и погледна настрани.
Довтаса още един мъж с фотоапарат в ръка. Този беше доста по-млад от старчока. И беше по-важна клечка от него.
- Здравей, Бом-ши - поклони й се младият. Явно се познаваха. - Ще имаш ли нещо против ако партнираш на Джънгмин-ши за фотосесията?
Господин Пак зяпна. Да му партнира ли? Бяха се разбрали само той да бъде обект на снимките. Но като се замислеше нямаше да е лошо да има партньорка. Щяха да си говорят. И нямаше да е чак толкова тихо.
- На Му Йол... - тръгна да възразява възрастния.
- Никой не те пита, Ки Бум-хьонг! - отряза го Му Йол. - Хайде, Бом-ши. Отиди да те гримират и да ти дадат дрехи за фотосесията. Ще те чакаме тук с Джънгмин-ши.
И да. Пак Джънг Мин нямаше мнение по въпроса. За това просто се облегна на една от стените с катинарчета и направи горчива физиономия.

by **Park Bom** Сря Сеп 04, 2013 8:46 pm

- Не ни притесняваш...
Радваше се, че той мисли така, защото се чувстваше по-малко неудобно пред двамата мъже. Но само той мислеше така. Фотографа въобще не я харесваше, още от самото начало си пролича. Той я обвиняваше за това, че пречи на фотосесията и че разсейва модела му. Да, така си беше. Но тя не искаше да причинява никакви проблеми, просто беше помолила "модела му", както той се беше изразил, да я снима. Нямаше намерение да причинява смут, но ето че го беше направила, без да иска. Извини се, но отново само Джънгмин беше този, който `и прие извинението, нищо че и двамата нищо не казаха по този въпрос.
Дойде един по-млад фотограф, който Бом познаваше. Беше снимал някои от нейните и на 2NE1 фотосесии. Беше много доволна от него. Той беше известен и влиятелен фотограф, но същевременно мил и учтив с хората, които снима. Тя го харесваше, както и работата му. Отдъхна си, когато той дойде, защото надали щеше да издържи още дълго под неодобрителния поглед на по-възрастния фотограф. Сега можеше да се усмихне, без да се страхува от смъмряне.
- Здравей. - поздрави го усмихната тя и се поклони, както подобава.
Малко се зачуди дали да партнира на Джънгмин, защото не знаеше дали самия той е съгласен. Забеляза, че никой не го попита, явно никой не искаше мнението му. Познато нещо, откакто се беше преместила в сегашната компания. Никой не я питаше за нищо... Тъкмо щеше да каже, че е съгласна, когато по-възрастния фотограф тръгна да възразява, за това тя да участва, но Му Йол му каза, че него никой не го пита.
- Хайде Бом-ши. Отиди да те гримират и да ти дадат дрехи за фотосесията. Ще те чакаме тук с Джънгмин-ши.
Джънгмин се облегна на стената. Стана `и неприятно, че не го попитаха той какво мисли, но нямаше какво да направи по въпроса, затова последва една от гримьорките и отиде в една от шатрите, в които щеше да се преоблече.. Облече светло лилава рокля с черен колан с капси. Облече тънко черно елече и черни летни ботуши с токчета. Гримираха я, като преди това премахнаха нейния личен грим, който беше направила сутринта. Оставиха косата и да се спуска по раменете `и, като леко накъдриха краищата на косата `и.
- Готова сте. - каза едно от момичетата.
Бом благодари и излезе от шатрата, като преди това се огледа в огледалото. Хареса се. Бяха я направили прекрасно за фотосесията.. Отиде на мястото, където я чакаха Джънгмин и Му Йол. Застаната пред тях, за да им покаже, че е готова и се усмихна...

by Гост Съб Сеп 07, 2013 7:33 pm

Светът му отново стана крив след като Бом се скри в една от шатрите, които бяха наредени в края на мястото. Ако не се лъжеше, договорът беше да снимат само него, а не някой друг. Но когато се замисли откри, че ще бъде интересно. Само да не ги караха да се целуват, защото тогава щеше да стане мамата си трака. Знаеше породата на фенките си и ако това се случеше просто не му се мислеше за последствията.
- Надявам се, че нямаш нищо против - проговори Му Йол.
- Намери кога да ме питаш - изръмжа Пак, скръствайки ръцете си.
Погледът му се зарея някъде в пространството. Единственото, което подсказваше, че все още е жив беше лекото потрепване на носа му при всяка глътка въздух.
Поклати леко глава, бръквайки по навик в джоба на панталона си. Беше му станало навик да го прави и да изкарва мобилния си, но сега него го нямаше. Беше на масата в съседната шатра на тази, в която оправяха Пак Бом. Напоследък слушаше доста от музиката на Girls' Generation. Да си кажем честно, 2NE1 не му бяха сред любимите женски групи, но имаше песни, които доста му допадаха. Предпочиташе повече на момичешките групи от първо поколение айдъли като Baby V.O.X, Diva, Fin.K.L, CSJH The Grace, S.E.S . Може да ви се стори странно, или дори смешно, но Джънгмин издирваше някои техни дискове. От групите, които бяха активни сега му харесваха само SNSD, Kara, SISTAR. И май е това. 2NE1 също бяха добри, но... не му бяха по вкуса. А той наистина нямаше угода. Голям критик, голямо нещо.
Най-накрая Пак Бом излезе от шатрата. Беше облечена с лилава рокля, черен колан с капси, черно елече и някакви черни ботуши. Сериозно?! Ботуши!? Но по някакъв начин тази рокля я направи да изглежда още по... слънчева. Така да се изразим.
- Виждам, че си готова. Само да си взема фотоапарата и започваме колективните снимки - смигна Му Йол, врътна се и замина да си взима техниката.
Певецът се отблъсна от стената и огледа внимателно Бом. Прецени, че му хареса и кимна доволно.
- Красива си.. - пророни тихо той. Беше трудно да се чуе заради шума, но не си направи труда да го каже отново.
Разтри уморено торбичките, които се бяха образували под очите му.
Фотографът се върна и снимките започнаха. Сценарият беше интересен. Закопчаха заедно едно катинарче заедно. Правеха се, че вървят хванати за ръце. Стояха до стената тип ала "Титаник" като изключим разперените ръце. Трябваше да обвие ръцете си около кръста й, но го.. досрамя. Да, досрамя го. Тази жена го караше по някаква незнайна причина да се чувства слаб. Един вид, нямаше контрол.
- Хайде, Ромео! Какво си се свил като бълха? - ядоса се накрая младия фотограф и се приближи до тях.
- Срам ме е - най-накрая изплю камъчето. А онзи реши да се шегува.
- Бом-ши, вземи го целуни, че да му мине срама - засмя се Йол.
Сега пък дойде и мениджърът на Джънгмин. Само той липсваше, за да бъде сеира пълен. Зашепна нещо в ухото на певицата. Долови от целият разговор едно единствено "Направи го наистина, защото иначе няма да се отсрами".
Винаги се беше притеснявал в присъствието на жени във фотосесиите. И той самият не знаеше защо. Не беше свикнал да е в женски компании. Досега е имал едно единствено гадже и то в гимназията. Но това момиче разби сърцето му. Оттогава не се беше радвал на женска компания като на нещо повече от приятелство.

by **Park Bom** Нед Сеп 08, 2013 3:22 pm

Докато стоеше пред тях се чувстваше неудобно и малко нервна, заради внезапната фотосесия, в която се съгласи да участва, заради по-младия фотограф. Винаги ставаше така преди да започне някоя фотосесия или клип, защото всички я оглеждаха, за да видят дали е достатъчно красива и готова или има още за дооправяне и поправка. Точно тези моменти не харесваше. Чувстваше се сякаш тя е нечия кукла или просто една манекенка. Знаеше, че от една страна това е част от нейната работа и нямаше как да избегне тези моменти, но от друга страна `и се искаше да не се занимава с подобни неща. Двамата мъже пред нея не правеха така, но все пак се чувстваше малко неудобно.
- Виждам, че си готова. Само да си взема фотоапарата и започваме колективните снимки. - смигна Му Йол.
Обърна се и тръгна към шатрите, за да си вземе техниката. Остана само двамата. Бом не знаеше какво да каже нито какво да направи, докато чакаха да започнат снимките. Джънгмин се отдели от стената и я огледа. Не знаеше дали я е харесал, защото не знаеше какво му се върти в главата, но по кимането му можеше да разбере, че може би я е харесал. Той каза нещо, което тя не успя да чуе, заради шума. Фотографа се върна и снимките вече можеха да започнат. Жената знаеше как работи фотографа, затова знаеше, че фотосесията ще излезе много хубава и забавата ще я има.
Закопчаха заедно едно едно катинарче, докато ги снимаха от всевъзможни страни. Правеха се, че ходят хванати за ръце. Стояха до стената, все едно участваха в филма "Титаник". Всичко вървеше гладко, докато не дойде момента, в който той трябваше да обвие ръце около кръста `и. Джънгмин беше застанал зад нея и тя притеснено чакаше момента, в който той щеше да направи, това което трябваше, но нищо не се случи. Бом не виждаше какво става зад нея, затова се обърна назад, но веднага се обърна отново напред, за да не го притеснява.
- Хайде, Ромео! Какво си се свил като бълха? - Му Йол каза ядосано и се приближи до тях.
Тя нямаше нищо против да изчака докато Пак е готов да направи следващата сцена за фотосесията, но явно на фотографа му беше писнало да чака и вече се ядосваше.
- Срам ме е. - най-накрая се обади Джънгмин.
От изненада Бом се обърна към него. Това не го очакваше. Тя самата беше много срамежлива, просто гледаше да не го показва, но не мислеше, че толкова привлекателен и силен мъж ще е срамежлив.. Може би, за да разведри обстановката, фотографа се пошегува.
- Бом-ши, вземи го целуни, че да му мине срама.
Тя погледна изненадано. Въпреки че това беше просто шега от страна на фотографа, не беше шега за мениджъра, който дойде при нея и я помоли да направи всичко възможно снимките да продължат без повече проблеми и за направи така, че него повече да не го е срам, дори и ако трябва да го целуне. Тя не можеше да направи това, та те току що бяха започнали да си говорят, преди се бяха само виждали. Но щеше да се опита да помогне по някакъв начин.
Мениджъра се отдръпна настрани заедно с фотографа и тя отиде при Джънгмин. Понеже знаеше, че никой няма да ги чуе, защото другите бяха отишли достатъчно надалеч, затова можеше да говори свободно.
- Мен същ ме е срам. - сподели тя. - Но успявам да не го показвам и това да не повлияе на работата ми, като си представям, че няма никой около мен или че съм с приятели. По този начин нещото, което правиш става добро и се забавляваш без да те е срам от нищо и никого.
Надяваше се, че му е помогнала поне малко. Усмихна се и тръгна към останалите, като се обърна назад и го погледна.
- Помага, пробвай и ти.
Обърна се напред и отиде при фотографа и мениджъра му, за да го остави малко на спокойствие.

by Гост Пон Сеп 09, 2013 8:15 pm

Жените. Жените бяха противоположния пол. Мъжете никога не разбираха жените, докато жените никога не разбираха мъжете. Двете страни на полюса. Но все пак да не забравяме, че ако го е нямало мъжът е нямало да я има жената. Както и обратното. Ако я няма жената, няма да го има мъжа.
За Джънгмин нежният пол бяха цветя. Нещо непорочно. Нещо, което ако докоснеш ще се разпадне в ръцете ти. Като захар. Той ги боготвореше за разлика от някои силни и вилни индивиди. За въпросните хора, жените бяха просто играчки за задоволяване на сексуалните нужди. А не трябваше да е така. За съжаление с всеки изминал ден популацията на изродите нарастваше. Ех, съдба.
Мениджърът и фотографът заминаха нанякъде, оставяйки певецът и Бом на саме. Мъжкият Пак береше срам в ъгъла приклещен между две стени и сума ти катинари. Определено щеше да отбележе това място в класацията си "ТОП 5 места, които мразя да посещавам". Чудите се защо ли? Защото тематиката на Love-lock wall е любов. А той случайно да е влюбен? Не.
Бом се приближи до него. Джънгмин я погледна с полезрението си.
- Мен същ ме е срам. - сподели тя. - Но успявам да не го показвам и това да не повлияе на работата ми, като си представям, че няма никой около мен или че съм с приятели. По този начин нещото, което правиш става добро и се забавляваш без да те е срам от нищо и никого.
Беше очаквал всичко друго, но е и това. Съветът й беше добър. За съжаление неизпълним от негова страна. Просто не можеше да игнорира всичко, което го заобикаля. Приятели? За съжаление не можеше да си представи Йонг Сенг, Хьон Джунг, Кьо Джонг и Хьонг Джун при себе си. Петимата се бяха разпръснали навсякъде. Хьон Джунг сега беше зает с новата си група. Какъв уникален еталон за лидер. Йонг Сенг си вирееше задника някъде из Южна Америка. А другите двама... другите двама бяха в неизвестност.
На колко години беше вече? Цели 26. А се срамуваше от присъствието на представителка на нежния пол. Но е така, когато не си бил с момиче от повече от осем години. Пич, вземи се в ръце!
- Помага, пробвай и ти.
- Благодаря за съвета - усмихна се леко Джънгмин, а тя отиде при двете длъжностни лица.
Остана сам. Сега какво? Можеше без много да му мисли да избяга. После щяха да направят проблем на мениджъра му и компанията. Ahxahxahxahxa... NO!!!
Най-накрая събра смелост и отиде при тях. Не можеше да продължи тази фотосесия повече. Нямаше сили. Най-малкото пък, трябваше да се държи с Бом като с гадже. Поне такава беше идеята на снимките.
- Без повече снимки! - директно се изказа.
- Моля? - зяпнаха фотографът и мениджърът.
- Чухте ме. Не мога да продължа... - поклони се и погледна към Бом. - За да ти се реванширам ще те черпя кафе и сладолед. Има нещо като сладкарница на другия край на стената. Много е вкусен сладоледа там.
Знаеше, защото мениджърът често му взимаше от сладоледа тук. Така че качеството е доказано.

by **Park Bom** Сря Сеп 11, 2013 11:25 am

- Благодаря за съвета. - каза `и той.
Съвет, който надали щеше да използа, защото нямаше да му помогне особено, макар че на нея винаги и помагаше. От други хора знаеше, че не действа, което означаваше, че само на нея действа. Трябваше да му даде друг съвет, но понеже трябваше да действа бързо, не можа да измисли друго освен това, което си казваше на себе си.
Двамата мъже, при които отиде, за да го остави насаме, все още негодуваха за това, че Джънгмин не се справял с фотосесията, която почти приключвала. Тя си мълчеше, защото това не беше нейна работа. Нейна работа беше да изпълни молбата на мениджъра му, с което не се беше справила доста добре... въобще не се беше справила. Това надали щеше да зарадва и двамата мъже, ако моделът им направи някаква глупост...
Което и стана. Той дойде при тях.
- Без повече снимки!
Това беше глупост. Да заявиш така ясно на двама мъже, по-възрастни от теб и същевременно хора, които искат да си свършат работата си добре. Не можеше да се меси в техните спорове или по-точно разговори, затова се отдръпна леко встрани, колкото да не им пречи.. Мениджъра и фотографа не можеха да повярват на думите му.
- Чухте ме. Не мога да продължа... - погледна към Бом. - За да ти се реванширам ще те черпя кафе и сладолед. Има нещо като сладкарница на другия край на стената. Много е вкусен сладоледа там.
Искаше да му каже, че ще опита, но той определено нямаше да я послуша, затова си замълча. Погледна извинително и двамата възрастни мъже.
- Беше ми много приятно, но явно няма да продължим. - каза тя. - Надявам се някой път отново да се видим.
Поклони се и тръгна към шатрите, където се преоблече, но остана със същия грим и прическа. Излезе навън и видя, че той вече е готов. Мъже, винаги са по-бързи от жените.
- Е, къде точно се намира тази сладкарница? -попита тя и се усмихна.
Фотосесията също беше приятна, но май сладкарницата щеше да е по-приятна...

by Гост Пет Сеп 13, 2013 4:37 pm

Тримата мъже се гледаха на кръв. Мениджърът беше най-недоволен от цялата работа. Сега поне една седмица щеше да се вайка как да обяснява на шефа случилото се. Какво толкова имаше да го мисли? Просто отива при него, казва му директно какво е станало и излиза със стил. Толкова ли беше сложно? А и шефът на компанията му не беше от онези много сръдливи хора. Още на другия ден щеше да е забравил, че въобще се е снимало фотосесия.
Зачака отговор от Бом относно поканата му, но вместо това, тя се поклони на по-възрастните.
- Беше ми много приятно, но явно няма да продължим. Надявам се някой път отново да се видим.
Повече от ясно беше, че пак ще се видят. Фотографът беше от най-известните в момента, така че вероятността е много голяма.
Певицата тръгна към шатрата, в която се беше преоблякла. Джънгмин последва примера й и се скри в съседната. Съблече белите дрехи, с които го бяха облекли. Облече тези, с които беше пристигнал, махна грима от лицето си и излезе. Косата му беше направена, но не му се занимаваше с това да я мие. А и щеше да отнеме доста време, защото фризьорката беше попрекалила с лака за коса. Разбира се, наложи се да чака жената. Всеизвестен факт е, че жените са по-бавни от мъжете. Така че не можеше да й се сърди. Нормално си е. А и самият той също понякога се бавеше. Особено, когато не можеше да намери нещо.
Най-накрая дамата също се появи. Прическата и гримът ги беше оставила. Няма лошо. Макар че предпочиташе жените да са с естествените си лица, а не под маската на сто тона мазила и гримове.
- Е, къде точно се намира тази сладкарница?
Тя се усмихна. Певецът също се усмихна и се приближи до нея.
- До мястото, на което те снимах се намира - отговори Пак. - Да отиваме - подкани я.
Двамата тръгнаха по посока на катинарчето на Пак Бом. Хората се обръщаха след тях и си шушукаха нещо. Най-вероятно сега щяха да тръгнат слухове, но голяма работа. Нищо ново няма да е. А и от отдавна нито той, нито тя бяха замесвани в скандали. Наистина учудващо. Особено щом имаме в предвид пламенната натура на Джънгмин.
Мъжът плавно забави хода си, защото вървеше прекалено бързо. Изчака Бом да го стигне и започнаха да вървят наравно.
- Какво те доведе до Love-lock wall? - въпросът беше от чисто любопитство. Не всеки ден виждаш женски айдъл тук все пак.
Ако трябва да бъдем честни, самият Пак Джънг Мин идваше за първи път тук. Няма лошо. Но се държеше като пълен кретен. Никога не му беше вървяло в любовта. Тогава за какво му е да идва на това място изпълнено със сърчица, купидони, еднорози, цветя и розови мисли?
Членът на SS501 премрежи очи и посочи с брадичка към малката сладкарница. Беше разположена на доста забутано място и за това не беше много известна. И щеше да посочи с пръст, но нямаше да бъде учтиво.
- Ето я! През лятото там продават най-хубавият сладолед, а през зимата страхотни чийзкейкове.

by **Park Bom** Пон Сеп 16, 2013 7:26 pm

Той се усмихна и се приближи до нея.
- До мястото, на което те снимах се намира.
Той я подкани да тръгват и тя послешно го последва.. Малко се учуди на отговора му, защото докато беше до катинарчето си не беше видяла никаква сладкарница. Въпреки че огледала наоколо. Но нямаше смисъл да спори или да продължава да го пита, затова си мълчеше, докато вървеше до него.
Докато вървяха, хората се обръщаха към тях и ги гледаха любопитно като от време на време си шушукаха нещо помежду си. Това беше нормално. Все пак двама известни хора от музикалния бранш отиват заедно някъде. Всякакви неща можеха да си мислят. Бом не им обръщаше внимание. Беше свикнала, а и не можеше да ги съди, защото и тя правеше така понякога, когато имаше нещо наистина интересно. А те двамата в момента може би бяха нещо настина интересно за хората, защото те никога не си бяха говорили или пък срещали, а сега изведнъж вървят един до друг. Е да, беше я грижа за това дали някой ще ги снима и ще го разпространят като скандал, което можеше да навреди и на двамата, но пък тя и доколкото знаеше и той, нямаха никакви скандали от много време насам. Затова реши да не мисли за това и да се наслади на деня.
По едно време изостана и той намали ход, за да може тя да ходи редом до него.
- Какво те доведе до Love-lock wall? - попита той.
Замисли се...
- Исках да пробвам дали всичко това... тези късметчета, които ги заключваме в катинарчета работи. - отговори тя. - Беше ми любопитно как точно изглежда стената и какво има около нея. А и срещнах теб, по случайност.
Тя вярваше в любовта. Падаше се романтичка, но можеше и да мине и без тези "сладки" неща, които правят всички двойки. Бяха `и някак си твърде "сладки"...
Джънгмин посочи с брадичка сладкарницата, която наистина си беше забутана. Според госпожица Пак трябваше да е на по-видно място, заради хубавия `и външен вид... Отидоха до нея и влязоха вътре. Още с влизането, Бом разгледа помещението. Хареса `и, заради уютността, която излъчваше и заради интериора.
Отидоха пред витрината със сладолед. Една жена веднага дойде, за да им вземе поръчката.
- Един с диня, моля. - поръча си тя.
Той също поръча. Жената им каза, че ще им донесе сладоледите, където седнат.
- Искаш ли да седнем там? - Боми посочи с глава столчетата около малкия бар, зад който предлагаха неща за пиене.

by Гост Сря Сеп 18, 2013 9:33 pm

Романтика. От много време насам това нещо беше изключено от ежедневието на Джънгмин. Но и не му липсваше особено. Любовта наранява, но е и нещо много хубаво. Дори и от нея да боли. Майка му напоследък доста често го подпитваше дали си има приятелка. Беше започнала сериозно да се притеснява за сина си. Дори и уредени срещи му уговаряше. Добре, че можеше да ги откаже заради работата си. Поне това понякога му беше спестено, но не винаги. Чусок наближаваше. Тоест, трябваше да прекара време със семейството си и да посети една-две такива срещи. Как ги мразеше... На среща с напълно непознат. Повечето мъже се влюбваха в момиче, което са виждали само веднъж. За разлика от тях, Пак не беше такъв. Трябваше да опознае човека пред себе си и чак тогава да види дали ще се влюби. Най-често не харесваше момичето. Беше от дребнавите хора. Само веднъж му се е случвало да се влюби от пръв поглед.... и това доведе до разбитото му сърце. После го лепи сума ти време с C200. Депресиите също му бяха в излишък.
Усмихна се, когато приближиха сградата на сладкарницата. Тя беше в светло лилаво като мелба, а покривът беше поръсен с кафяви пръчици и с черешка. Наистина сладурско. А пък стъкленият вход беше облепен с лек лилав отенък.
Влязоха вътре. Приближиха се до щанда със сладоледа. Една жена дойде да им вземе поръчките.
Бом си поръча с диня. Мъжът огледа внимателно всички вкусове.
- За мен банан с ягода - поръча.
- Ще ги донеса на масата Ви - поклони се леко жената.
Джънгмин кимна, след което се обърна назад, за да огледа масите. Абсолютно всички приличаха на сладолед във фунийка. Само "вкусовете" бяха в различни цветове. Столовете наподобяваха чийзкейкове отгоре. Отдолу бяха с високи чинии.
- Искаш ли да седнем там?
Пак Бом сочеше с глава към столовете около малкия бар, зад който предлагаха напитките.
- Разбира се. Нека седнем - съгласи се Джънгмин.
Двамата седнаха на бар-столовете. Донесоха им сладоледите. Имаха лъжички, чиито дръжки бяха с формата на пеперудки.
- Ще желаете ли нещо за пиене?
- За мен едно айс фрапе - поръча членът на SS501. Хвана лъжичката и започна да си взима от сладоледа в купичката.
Беше хубав. Наистина хубав. А и беше лично производство. Собствениците го правеха сами от истински плодове и разни други неща. Така че качеството е доказано на 100%!
- Кога ще се завръщате с 2NE1? - попита я.
Истината е, че не знаеше какво става около групите дебютирали след 2008-ма година. Не ги следеше особено много, а и не разполагаше с лукса наречен "време". Следеше единствено новите групи на DSP, CUBE и S.M .

by **Park Bom** Пон Сеп 23, 2013 8:49 pm

- Разбира се. Нека седнем. - съгласи се той.
Отидоха и се настаниха на столовете. Сладоледите им веднага пристигнаха. Беше сложен в сравнително големи купи с лъжички, на които дръжките бяха във формата на пеперуди. Всичко беше направено да изглежда "сладко" и уютно, точно както трябваше да изглежда една сладкарница.. Сервитьорката ги попита дали ще пият нещо. Джънгмин си поръча айс фрапе, но Бом предпочете да пие нещо топло.
- Капучино с много захар.
Отдавна не `и се беше отдавала възможността да пие нещо със захар или да яде нещо, което съдържа захар, поради причината, че беше на постоянна диета. Но това беше в старата `и компания, от новата още не `и бяха казали, че трябва да е на диета. В старата компания треньорът им `и даваше много добри диети, които наистина действаха. Една от тях беше динена диета, откъдето се беше научила да яде сладолед с диня. Оттогава само такъв си поръчваше. Никой от познатите `и не го харесваше, затова когато се купуваше такъв всичкия оставаше за нея.
Гребна си сладолед с лъжичката и го изяде с доволна физиономия. Радваше се че той беше избрал да я черпи точно сладолед, отдавна не беше яла. А и сладоледът, където се намираха двамата беше много хубав. По-хубав от този в магазините. Взе си още една лъжичка...
- Кога ще се завръщате с 2NE1? - попита я той.
Жената въздъхна. Нямаше отговор на въпроса му. Искаше `и се да има, но нямаше. Всъщност никой нямаше, нито тя, нито който и да било. Наистина се надяваше да е много скоро, но познаваше вече и двете компании добре и те не бяха от най-бързите, като ставаше въпрос за взимане на сериозни решения.
- Не знам... - отговори тя. - Надявам се да е скоро.
Питиетата им пристигнаха. Пак побърза да си вземе топлата напитка, защото `и беше станало малко студено от сладоледа, въпреки че вътре и дори навън беше топло, а и тя беше облечена в кожено яке.. Отпи малка глътка, за да не се изгори и остави чашата пред нея.
- Вашата група защо се раздели? - попита тя и погледна към него.
Истината беше, че от много отдавна искаше да разбере отговора на този въпрос, понеже лично тя не го знаеше. Надяваше се въпросът `и да не го разстрои или нещо подобно.. Отново върна погледа си към сладоледа и зачака той да `и отговори.

by Гост Пет Сеп 27, 2013 9:51 pm

Докато чакаше Бом да му отговори, той загреба доста голяма част от съдържанието на сладоледа. Неволно се усмихна, оставяйки топката в купичката. Взе си по малко и го сложи в устата си. Вкусът го радваше по незнайна причина. А и банан с ягода му беше любимата комбинация. Сокове, плодови салати, сладоледи.. Всичко свързано с плодове.
- Не знам... - отговори тя. - Надявам се да е скоро.
Джънгмин изпълни белите си дробове с въздухът, примесен с мириса на най-различни напитки и вкусове. Разбираше я идеално. Той също се надяваше скоро да се завърне с момчетата на SS501. Всичко му липсваше. Да си соло беше изключително скучно. Нямаше с кого да се шегува. С кого да се смее. Бяха му сложили възможно най-големия сухар за мениджър. Една шегичка да пуснеш и този се засяга дълбоко. Не че господин Пак го грееше особено много това, де.
Кафетата им пристигнаха. Певецът взе високата си чаша, доближавайки сламката й до устните си. Отпи малка глътка от студената течност. Вкусът на кафето се смесваше идеално със сладоледа, който ядеше.
Тъкмо си мислеше за това колко е перфектна комбинацията, когато жената му заби въпрос. Въпрос, който го накара да се задави. И едновременно с това да се натъжи супер много. Така му липсваха другите четирима...
Кашлицата му наруши настъпилото мълчание. Удари няколко пъти с юмрук в гърдите си докато се успокои. Преглътна тежко, вдигайки красивата си физиономия към нея. Беше свела главата си надолу. Изглежда се смути заради въпроса, който зададе.
- Самият аз не мога да отговаря на този въпрос, Бом.. - гласът му беше необичайно тих. Едвам-едвам се долавяха нотки на тъга, страх, самота. Но въпреки това ги имаше. - Ще ми се да знаех точният отговор. Да знам защо се разделихме. Официалната версия, която издадоха от DSP, беше че лидерът ни искал соло кариера. Но не е заради това. Петимата си липсваме страшно много. Понякога се виждаме, но не е същото както преди.
След като се изказа до края, заби погледа си в разтапящия се сладолед. После го плъзна по лъжичката с форма на пеперуда. Така обходи цялото помещение докато накрая стигна до Пак Бом. Забеляза, че около долната си устна има малко сладолед. Взе салфетката си, протегна се към нея и избърса внимателно и бавно диненият сладолед. Без да се съобрази, че може да я притесни и смути.
Докато извършваше действието я гледаше в очите. От този очен контакт... почувства странна, приятна топлина в областта на кухината, където се помещава сърдечния му орган.
- Имаше сладолед - невъзмутимо каза Джънгмин.

by **Park Bom** Вто Окт 01, 2013 5:34 pm

Кашлицата му, причинена от това, че се беше задавил при споменаването на въпроса за групата му, наруши тишината. Бом не вдигна глава към него, макар че искаше да види дали е добре, защото се смути, че го попита точно този въпрос. Но наистина, не знаеше, че не трябва да пита това. Въпреки, че тя също се натъжаваше и не обичаше особено да говори за това, че групата `и в момента е разделена, не вярваше че ще реагира така. Иначе не би засегнала темата.
- Самият аз не мога да отговоря на този въпрос, Бом...
Гласът му беше тих, много тих. Тя беше точно до него, затова успя да го чуе. Чу тъгата и всички други негови чувства, които се долавяха в гласът му, въпреки че бяха едвам-едвам доловими. Макар че неговата тъга беше по-силна от нейната, поради причината че неговата група бяха разделени от по-дълго време, а нейната от известно време, тя го разбираше.
- Ще ми се знаех точният отговор. Да знам защо се разделихме. Официалната версия, която издадоха от DSP, беше че лидерът ни искал соло кариера. Но не е заради това. Петимата си липсваме страшно много. Понякога се виждаме, но не е същото както преди.
Джънгмин погледна надолу, Бом най-накрая вдигна погледа си от сладоледа и го погледна. Много съжаляваше, че беше задала въпроса относно групата. Искаше по някакъв начин да го утеши, но не посмя. Единствено мълчеше и го гледаше...
Най-после погледна към нея, но нещото което направи, я изненада. Той взе салфетката си и бавно и внимателно избърса нещо от долната `и устна. Всичко това за нея стана много бързо, но нещото което `и се стори като векове, беше моментът в който погледите им се срещнаха. Докато го гледаше в очите имаше чувството, че се разтапя и сърцето започна да бие по-силно.
- Имаше сладолед. - каза той, невъзмутимо.
По принцип нямаше проблеми с такова държание и близки контакти с други момчета, защото беше живяла доста време в Америка, а там техните маниери и държания бяха съвсем по други и свободни. Но понеже го беше направил той, сърцето `и все още продължаваше да бие силно и имаше едно чувство, което го беше чувствала `и преди. Чувство, което не мислеше, че може да се появи веднага.
- Аз... мерси за... - каза тя и погледна надолу.
Хапна още няколко лажички от сладоледа, докато беше настъпила тишина между двамата... Остави лъжичката в купата.
Искаше да каже нещо, за да не си мълчат и за да разведри обстановката от предишния въпрос, но във същото време `и беше малко неловко, от това което беше станало преди малко.
- Твоят мениджър..., нали няма много да ти вика, затова че прекрати фотосесията? - попита тя.
Въпреки, че беше рандом въпрос, тя го попита точно това, защото отчасти тя също беше виновна за прекъсването на снимките и искаше да направи нещо за него, за да не го отнесе лошо, когато се прибере.

by Гост Вто Окт 01, 2013 11:02 pm

Между двамата отново настъпи онази тегава тишина. Той беше гледал как да се отърве възможно най-скоро от нея, а пък то какво стана. Стана още по-ужасно и нетърпимо.
Действията му бяха доста прибързани и необмислени. Не можеш току-така да избършеш долната устна на момиче. We are koreans. Следователно, имаме си норми за държание и прекрачване на нормативната граница. А наш Пак Джънг Мин я беше прекрачил още много отдавна. Когато беше ученик и се влюби за първи път като патка в котка. Понякога го болеше само при мисълта за тази любов.. Любов като тази, както се пееше в култовата песен на SS501, можеше да те унищожи наистина много лесно.
- Твоят мениджър..., нали няма много да ти вика, затова че прекрати фотосесията? - попита тя.
Пръстите на лявата му ръка нервно затрополиха по стъкленият плот. Мениджър-идиот-хьонг щеше да се кара, но Шефът не. Което е много по-хубаво от това шефът да ти се кара, а мениджърът не.
- Мениджър-хьонг ще ми се кара. При това доста - започна певецът. - За сметка на това, шефът на компанията ми няма да се кара. Има доста свобода от негова страна. Даже още утре ще е забравил, че въобще е имало фото сесия.
Взе кафето си и го изпи на един дъх. Усети как гърлото му замръзва. Лошо. Не можеше да си позволи да изгуби гласа си. Трябваше да си поръча нещо топло, че иначе онези, които отговарят за записите, щяха жив да го одерат.
Успя да привлече вниманието на жената с жест.
- Един плодов чай - поръча с, като се опитваше да задържи гласа си на нормално ниво.
Забърка нервно с лъжичка в сладоледа. Той стана на каша. След като си изпиеше чая щеше да се погрижи и за него.
- Какви мъже харесваш?
Време за малко лични въпроси, скъпа.

by **Park Bom** Нед Окт 06, 2013 1:03 pm

Пръстите на Джънгмин затрополиха по плота. Вече беше сигурна, че ще си има неприятности, щом реагира така. Почувства се по-виновна и затова реши по-късно да му се реваншира с нещо затова, че и тя е малко виновна за това, че ще си има проблеми.
- Мениджър-хьонг ще ми се кара. При това доста. За сметка на това, шефът на компанията ми няма да се кара. Има доста свобода от негова страна. Даже още утре ще е забравил, че въобще е имало фото сесия.
Думите му донякъде я успокоиха, особено това, че шефът му няма да се кара. За това по принцип най-се тревожеше, защото при нея беше така. Когато направеше някоя беля или нещо, което не е много хубаво да прави, и сегашния и предишния `и шеф веднага я викаха в офиса си, за да `и се скарат, въпреки, че тя беше голяма жена и наистина не харесваше да `и казват какво да прави. Но се примиряваше с това понеже `и бяха шефове. Но от друга страна мениджърите `и не `и се караха толкова много, даже въобще, защото знаеха, че вече са `и се карали и това `и е достатъчно, а `и те възприемаха като голяма жена, която може да се грижи за себе си.
- Извинявай, аз също съм виновна за това, че фотосесията се прекрати. - каза и отпи глътка от капучиното си.
Докато той си поръчваше чай, тя изяде вече разтопения сладолед и бутна чинийката настрани, за да види сервитьорката, че е свободна.
- Какви мъже харесваш?
Бом се задави, защото в този момент отпиваше от капучиното. Този въпрос от къде дойде? Жената се изненада... Въздъхна и го погледна. Макар да беше изненадваш въпрос и `и беше малко неловко, щеше да му отговори.
- Как да ти го кажа... идеалът ми за мъж е мъж, който ще обича само мен и е много добър в работата си, каквато и да е тя.
Погледна надолу към чашата си. Все още мислеше, че въпросът му беше много изненадващ и се чудеше защо ли я пита това, толкова рано...

by Гост Нед Окт 06, 2013 6:45 pm

Чаят му пристигна високоскоростно. Взе голямата чаша. Парата танцуваше своето страстно танго над нея. Течността бавно, но сигурно изстиваше. Надяваше се да има захар вътре, за да не моли добрата жена, която ги обслужваше, да му дава цялата захарница, за да я изсипе вътре. Обичаше чаят сладък. Ама не нормално сладък, а супер много сладък! Така че да ти иде да ядеш най-лютивата, горчива храна след това от сладост. Като лимони например. Или мексиканско.
Бом се задави заради въпроса му. За части от секундата се почувства виновен заради това. Можеше да умре на място от запушване на трахеята. Той и неговата уста. Винаги избираше възможно най-невероятните моменти, за да навлиза в опасна зона с въпросите си. Определено трябваше да се отучи от този навик. Малко трудно, но не невъзможно. Два-три месеца в пълна изолация щяха да са му напълно достатъчни, за да говори само, когато трябва.
- Как да ти го кажа... идеалът ми за мъж е мъж, който ще обича само мен и е много добър в работата си, каквато и да е тя.
Джънгмин повдигна веждите си. На лицето му се появи самодоволна усмивка. Отговаряше напълно на нейния критерий! Надяваше се тя да отговаря на неговия. Щеше да е изключително щастлив в такъв случай. Първо, защото я беше харесал. Второто, защото изглежда се разбираха доста лесно. Поне за момента. А той харесваше момичета, с които да е щастлив. Да са му като приятелки. Някоя като него, например. Той беше точно такъв, макар и на моменти да беше като буреносен облак, който всеки момент ще си излее дъждовете, гръмотевиците, светкавиците и другите неща върху вечерния Сеул. Хм. Типично в негов стил, както винаги.
Певецът изпи плодовия си чай на няколко големи глътки. Остави я настрани.
- Интересно - каза замислено той. Подпря глава на лакътя си. - Аз харесвам жени, с които съм щастлив. Като приятели. Като мен.
Не се беше представил в светлата си светлина и сега съжаляваше. Най-вероятно Бом ще си представи някое мрачно момиче, може би, сатанистка или тежка металистка.
- Ти си точно такъв тип - щастлив съм с теб - нервно започна да прави кръгове с лъжичката си в купата със сладолед. - Бих искал да те изведа на..
Не можа да се доизкаже, защото фенски писък го прониза като с трион. Очите му щяха да изскочат още малко. А писъкът излезе от гърлото на едно момиченце на 13-14 години. Помоли госпожица Пак за автограф. Мъжът побърза да извърне глава преди и него да нападнат.
Детето започна да опява за това колко красива и прекрасна е певицата. Защо не кажеше нещо, което не знаем? Но най-накрая се отдалечи. И мъжкият Пак най-накрая успя да каже, това което му беше на сърце.
- Бих искал да те изведа на среща! - изстреля възможно най-бързо преди да са го прекъснали отново.

by **Park Bom** Сря Окт 09, 2013 8:22 pm

Самодоволната му усмивка `и подсказваше, че отговорът `и му е харесал. Изглеждаше така сякаш е чакал точно този отговор от нея. Доста пъти я бяха питали точно този въпрос на интервюта, които се четяха от фенове и други известни личности, затова си помисли, че може би е знаел отговора, но като се замислеше нямаше никакъв смисъл да пита въпрос, чиито отговор вече знаеше.
Бом го наблюдаваше докато изпива чая си на големи глътки. Движенията му, начинът по който говореше и... и абсолютно всичко, което той правеше изглеждаше някак привлекателно. Той като цяло си беше привлекателен и тя смееше да каже дори секси, доста. Подобни мисли `и се въртяха в главата откакто го срещна на моста. Е, беше сигурна, че и на доста други момичета им се въртяха такива мисли и точно поради тази причина той сигурно имаше много фенки.
- Интересно. - каза той. - Аз харесвам жени, с които съм щастлив. Като приятели. Като мен.
Като него. Какво ли имаше на предвид с това? Беше `и трудно да разбере, защото не го познаваше много добре, всъщност въобще не го познаваше. Единствено го познаваше по първите си впечатления, които бяха доста добри. Въпреки не чак толкова доброто му настроение на снимките към някои хора, не се включваше към доброто впечатление, тя го хареса.
- Ти си точно такъв тип - щастлив съм с теб. - каза той и тя забеляза как започна да прави нервни кръгове с лъжицата в купата със сладолед. - Бих искал да те изведа на...
Не успя да си довърши изречението, защото някой изпищя. Оказа се, че писъкът принадлежи на малко момиченце, някъде на 13-14 години. Дойде при Бом и я помоли за автограф. Певицата се почувства поласкана и се зарадва, че има и толкова малки фенове. На листа хартия, която малкото момиченце подаде на госпожица Пак, тя нарисува едно от човечетата, които рисуваше на специални автографи и се подписа. докато правеше това, малката `и казваше колко хубава и прекрасна била. Боми само `и се усмихваше, защото не знаеше какво да `и каже.. Върна `и листа като `и се усмихна и `и помаха с ръка, когато се отдалечи. Жената се извърна към Джънгмин като се опитваше да обмисли казаното от него преди малко, но не успя, защото той довърши изречението си.
- Бих искал да те изведа на среща! - толкова бързо го каза, че ако не го слушаше внимателно, нямаше да успее да разбере какво беше казал.
Тя беше стъписана. Първо, все още осмисляше предишното му изречение, това в което казваше, че тя е негов тип. Това я зарадва, много. Въпреки, че все още не можеше да си обясни защо. Второ, беше шокирана от това, което каза последно. Никога досега още от първото им истинско запознаване не я беше канил на среща. Въпреки че вътрешно наистина много се зарадва, външно не знаеше как да го изрази или по-точно мислеше, че ако го изрази, ще я помисли за странна.
- Аз...
Той не гледаше към нея, които беше добре, защото иначе съвсем нямаше да може да му отговори със смислено изречение. Изпи една глътка от капучиното и го каза.
- Добре, приемам.

by Гост Вто Окт 15, 2013 7:49 pm

Чувстваше се засрамен. За първи път от много години. Като хлапе, което се е обяснило в любов на някоя от каките от горните класове. Кръвта беше придошла в бузите му, а погледът му се местеше от едно място на друго. Не го свърташе. Във всеки един момент можеше да рипне от мястото си и да хукне като хала навън. Искаше да се скрие някъде. Как можа да го изцепи така ни в клин, ни в ръкав?! Защо въобще го каза? Тя беше по-голяма от него. Най-вероятно му се присмиваше на ум. Външно не показваше никаква емоция, но беше сигурен, че му се присмива. Айш, пабо!
Щеше да му откаже срещата. Беше повече от сигурен в това. Как би приела, въобще?! Трябва да е луда за връзване, че да го направи. И той отново щеше да бъде наранен и нещастен заради собствената си идиотска чутура и мекушаво сърце. Може да се държи като грубиян, защото иска да бъде "готин", но сърцето му е меко. Под грубата външност се крие един добър човек, който просто търси своята Жулиета,която да го изкара от Ада, в който е попаднал заради жена от миналото си.
А за какво точно иде реч, ли? Въпросната жена също е била по-голяма от него с три години. Ходили са две години, които са били изпълнени с пеперудки, цветченца, сърчица и всякакви лиготиики. Докато един ден той не я вижда да се целува с по-голям. От този момент нататък не вярва на жените. Поне за известно време.
Джънгмин се беше загледал в един от столовете на сладкарницата. Сърцезереваше го все едно е нещо прекрасно, красиво. И това щеше да продължи ако не се усети.
- Добре, приемам.
Тези две думи го накараха да скочи от мястото си от радост. Цялото му същество се изпълваше с щастие, което не бе изпитвал от много отдавна. Още малко остана и да се просълзи.
- О, Боже.. - задавено каза той. Гърлото му се сви, а заедно с него и стомаха му се върза. - Благодаря, ме прие!
Стана от мястото си, отиде до нея и я хвана за ръката. Погледна я с поглед изпълнен с благодарност. Пусна ръката й и я прегърна. В такива моменти ставаше съвсем неузнаваем. Разнежваше се.
- Кога ще ти е най-удобно?

by **Park Bom** Пон Окт 21, 2013 8:06 pm

Изненада се от собствените си думи, въпреки че знаеше какво ще отговори и усещаше радостта, която изпитваше в този момент. Обикновено не отговаряше толкова скоро. Обичаше да обмисля нещата първо и след това да отговаря на каквото и да било. Не беше вече тинейджърката, която можеше да взима прибързани решения и въпреки това да се отразява на живота `и, да не я интересува особено. Вече бе възрастна, макар че нейните години не се смятаха за много в Корея, а и доста често `и бяха казвали, че на външен вид не изглежда на тридесет години, което си беше хубаво. На нейната възраст ако взимаше прибързани решения `и се отразяваше зле и `и пукаше. Вече бе имала такава връзка с много по-малък от нея, която въпреки че го обичаше, беше прибързана. не искаше това да се повтаря. Но въпреки това беше отговорила на въпроса му доста бързо с ясната мисъл какво може да се случи по-нататък. Но като го гледаше имаше чувството, че щеше да е щастлива, а и засега беше само една среща...
Той скочи от мястото си видимо щастлив. Нямаше как да не се усмихне при вида му.
- О, Боже... - каза той. - Благодаря, че прие!
За пръв път в живота `и някой `и благодареше, че е приела среща. Обикновено хората просто се радваха и казваха "добре", но той `и благодареше, което я зарадва, почувства се някак искана... Джънгмин отиде до нея и я хвана за ръката. Тя погледна нагоре към него, понеже сега беше по-висок, когато тя беше седнала. Той я погледна с поглед изпълнен с благодарност и пусна ръката `и. Прегърна я. Бом не очакваше това, затова си пое въздух. Сега вече виждаше и друга страна от неговия характер, която хареса. Засега харесваше всичко в него.
- Кога ще ти е най-удобно?
Той все още я прегръщаше и певицата не беше сигурна, че може въобще да говори, когато той е толкова близо до нея. Затова се откъсна от прегръдката и му се усмихна. Сега, когато не беше толкова близо до нея можеше да мисли.. Тази вечер и утрешната и бяха свободни, но понеже нямаше търпение отново да е с него, реши да му каже най-скорошното време, по което е свободна.
- Свободна съм и тази вечер... ако и на теб ти е удобно. - отговори тя.
Докато го гледаше осъзна, че е наистина красив и омайващо привлекателен. не беше сигурна дали тези мисли трябваше да ги има, но нямаше какво да направи по въпроса...

by Гост Пет Ное 08, 2013 3:42 pm

Все още я прегръщаше. Тя миришеше толкова хубаво. Е, не беше от любимите му аромати, но определено този му допадаше. При това много. Е, не е като Savex течен с диаманти, който ти омирисва цялата къща на хубаво, но.. Схванахте накъде отиват мислите, нали? Може би трябваше да се въздържи от тази прегръдка, защото Бом определено не я беше очаквала. Или поне да я бе предупредил. Но не. Хора, все пак говорим за Пак Джънг Мин. Тихите води са най-дълбоки. И единственото, което можем да ви посъветваме е да очаквате неочакваното.
Жената леко го побутна и се изтръгна от хватката му. Той се смути. Да, беше прекалил, но не се усещаше, когато го прави. Голям мъж станал, а не се усеща.. Ех, някои хора просто никога не порастват и си остават хлапета. SS501 са много добър пример за това. Само лидерът им дето бе станал малко по-сериозен. Иначе всичко си е както винаги е било. Продължаваха да се лигавят и да вършат детски глупости.
- Свободна съм и тази вечер... ако и на теб ти е удобно.
Това го накара да се усмихне. И двамата бяха свободни. Следователно можеха да излязат. Това, може би, също можеше да се брои за нещо като среща. Макар и по-голяма с три години, Джънгмин се чувстваше като нейн "оппа". Макар реално погледнато да не бе така.
- Аз също съм свободен! - каза Пак и се върна на мястото си.
Чудеше се дали другите от групата имат същия късмет като него - да си намерят момиче. Все още не се знаеше дали наистина ще стане нещо между тях, но той вече я усещаше като "своя". От опит знаеше, че жените не бива да бъдат притискани за нищо, така че просто щеше да я остави. И тя щеше да му даде знак кога е готова за дадена фаза от връзката им. Пак Джънг Мин е търпелива личност, макар и по нищо да не му личи.
- От къде да те взема? Надявам се в 7 да ти е удобно. И да ти казвам ли "нуна"? Или просто Бом?

by Sponsored content

Love-lock wall

Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall

Re: Love-lock wall