Re: Сватбата

by **Kwon Yuri** Съб Ное 02, 2013 4:43 pm

Добре ,честно,Юри си беше притеснена.Ъм защо ли някак си...Чувстваше се сякаш.Дори не можеше да го опише.А и тя самата днес не се чувстваше себе си.Сякаш беше друг човек.Днес можеше да се усмихва толкова спокойно,усещаше ,че щеше да се забавлява.Как можеше един толкова прост на пръв поглед ден да я промени.
Хьо Йон и Ънхьок също се забавляваха.Както виниги.Тези двамата постоянно се хилеха.Не ги ли боляха лицата ??Юл се пое въздух докато усмивката й бавно не замръзваше и не се топеше от лицето й.Ами Тифани?Къде беше тя?
- Как сте? Спахте ли тази вечер? – каза Донхе ,който дойде при тях.-Чакаме ли още някой или ще влизаме?
-Защо не влизате бе?-чу се веселия глас на Хийчол,който бързо ги подмина със Джесика под ръка.Той беше нейния кавалер така ли?Юри грабна ръката на Фиши.
-Да влизаме,а?Май сме закъсняли!-в гласът й определено се доляваше нотка на истерия и притеснение.Доста малко хора са били свидетели на нея.Куон задърпа мъжът навътре и се огледа за кумът,който гледаше като пръднал заек в люцерна.Явно беше дошъл част.Черната Перла се обърна към Хьо Йон която не беше мръднала от мястото си
-Онни идвайте ,май шаферките се събират!-каза й високо тя ,после се обърна и едвам преглътна.Куон Юри какво ти става?

by **Jessica.** Съб Ное 02, 2013 4:54 pm

Е, не! На мода били закъсненията.. Че са на мода, на мода са, ама е прието женската да закъснява, не мъжкият. В този момент буквално й идеше да го хване, да му блъсне главата в предното стъкло и да го изхвърли през вратата на автомобила по-възможно най елегантния начин. Като старо куче, например. Събраха се заедно, за да направят втори опит и жарта все повече се разпалваше. Връзката им беше доста странна. Караха се през пет секунди за щяло и нещяло, но нито единият се сърдеше, нито другия. Бяха си свикнали на характерите и така си ги бяха наместили. Мир, Любов и Джун да има! Останалото не го мислете. Но Хий Чол и Су Йон определено нямаше да вземат пример от Стефани и Сънг Хьон, че да минат и те под венчилото, въпреки че имаха доста фенове. По-добре да не говорим неща, за които нищо не се знае. Гледането в бъдещето понякога играе лоша шега на хората.
През целият път до църквата, който не беше особено голям, не спря да мърмори на Хийним. АМа как нямаше да му мърмори?! Винаги закъсняваше за абсолютно всичко. По принцип жените са бавни и суетни, но в този случай мъжът е по-суетен, бавен и взискателен от женската. Как може такова нещо?! Чонг винаги се стараеше да се забавя, за да може поне един път тя да закъснее, но досега такъв случай не е имало. Гххх...
- Хийбум не бил добре със стомаха.. Не знам си какво си, не знам защо си - пак мърмореше.
Пристигнаха пред църквата и слязоха от автомобила. Пред сградата бяха събрани няколко познати лица. Ким ги попита защо не влизат и помъкна Су Йон със себе си вътре. Църквата беше мястото, в което тя никога не стъпваше. Беше прекалено... ужасно и непоносимо място за нея. Не издържаше и минута, но заради Стефани щеше да направи компромис този път.
Седнаха на една от многото дълги пейки от страна на булката. Младоженецът стоеше нервен и нямаше никакви показатели за това, че Ейми, кумата, и Стефани са дошли. Къде се бавеха тези двете? Шика можеше да полудее тук. А когато попът започнеше да мърмори, щеше да пукне от смях.

by **Yuji** Съб Ное 02, 2013 4:54 pm

Суйонг още не можеше да повярва, че една от тях е на път да мине под венчилото. Толкова се радваше за нея. Точно Фани го заслужаваше и се надяваше да е щастлива до края на живота си с избраника си. Понеже беше доста романтична понякога, нямаше как по друг начин да реагира в такава ситуация.
Уж стана рано, но мислейки си за най - различни неща, едно от които беше вокалиста на CNBLUE, тя вече бе започнала да закъснява. Понякога може да бъде доста мудна и това е голям недостатък. Роклята на шаферките и стоеше по - добре отколкото предполагаше. Прическата и подхождаше, маникюра беше идеален...
Само дето докато бързаше, взе че счупи нокът. Ами ето, че маникюрът вече не беше идеален. Нали все пак нещо трябва да се провали! Суйонг стисна зъби и се обу. Най - сетне отпраши с колата към църквата. Бас държеше, че Тейон щеше да закъснее дори повече от нея. То бива Суйонг да е разсеяна заради мисли по Йонг Хуа, ама Тейон направо се прехласваше по онзи тип Хьон Джунг. Ама как го хареса и тя такъв? Пристигна пред църквата и забеляза Хьойон и Ънхьок отпред, Юл и Донхе на вратата. Доколкото помнеше, тя щеше да е с Йесънг. Той вероятно бе вече вътре. Суйонг отиде към познатите си, като ги поздрави един по един и влезе вътре. Дочу от Юри, че шаферките се събирали. От своя страна Черната Перла изглеждаше малко притеснена. Лелее...това много рядко се случва.

by **Lee Taemin~** Съб Ное 02, 2013 5:06 pm

Мммм сватба! Това определено щеше да е забавно и Темин нямаше желание да го пропуска. Също така нямаше как да не уважи Тифани, тя винаги е била мила с него и имат добри взаимоотношения.
Не го очакваше, но Темин закъсня! И за всичко беше виновно предаването, в което се беше загледал. Иначе се приготвяше бързо. Костюмът, с който се стъкна не беше най - красияит, но пък кой ще го гледа и него. Нямаше информация, че някой от групата му ще присъства и явно той щеше да представлява Тийм Шайни на сватбата. Ами добре. Вероятно пак ще си седи сам, но това никога не му е пречело. Ех, тези будали от групата му! Къде се запиляват винаги, че трябва все сам да ходи на такива места?
За кратко време пристигна пред църквата. Шаферите и шаферките бяха под тревога. Темин поздравяваше всеки един и се покланяше. Намъкна се вътре и седна от едната страна накрая. Загледа се в Юна и Теянг. Беше ги гледал в "WGM" и много му допада като двойка. Лидерът май се притесни от погледа, затова макнето на Шайни си го премести. Хмм, младоженецът беше вече тук, а булката също закъсняваше. Темин заоглежда. От красавците от групата му нямаше и следа. Както и предполагаше, вероятно той единствен щеше да представлява Шайни. Освен това имаше мааалка надежда, че Джин Ри ще е тук, но тя май е доста заета напоследък. Не я видя наоколо и лицето му малко помръкна.

by Yoona. Съб Ное 02, 2013 5:17 pm

Йонг Бе ми отговори, че вече се чувства прекрасно. Усмивката ми от малка стана още по-голяма. Явно Лалабай се беше усетила, защото тактично се премести до Пак Бом и остави двамата сами. Силните му ръце ме прегърнаха, след което ме целуна по челото. Знаех го какъв е срамежливец и нямаше как просто да ме целуне по устните. Но нищо. Дори само това ми стигаше, за да се почувствам повече от добре, да летя в облаците.
Темин също пристигна и седна на пейката от страната на булката, но пейките им бяха една до друга. Сега съвсем нямах шанс да получа нещо повече от целувка по челото или бузката. Ех.. По-късно в ресторанта можехме да излязем и да компенсираме цялото време, през което не се бяхме виждали. Да се даръжим за ръце, да се разхождаме и да си говорим. Сексът е нещо, за което досега не си бях помисляла. Прдедпочитам еротиката пред самия секс. За мен това е един много по-добър и хубав начин да покажем привързаността и любовта си един към друг. Вярвам, че това, което повече "оцветява" една сексуална връзка, са фетишите. Предиграта е далеч по възбуждаща, поне за мен. Но всеки с мисленето си. Теянг пък може да мисли съвсем друго. Не бяха разговаряли на тази тема, но изглежда беше време да го направим.
- Аз съм повече от прекрасно, оппа. А относно вървенето.. вече закъснявах и нямаше как да отида да ме прегледат. Ще го направя утре. Не се безпокой. Не е нищо сериозно. Но... толкова много ли личи, че ме боли крака? - погледнах надолу към краката си с надеждата да не видя това, което не исках.
Да, наистина си личеше доста. Следователно, трябваше да вървя възможно най-малко. Дали Йонг Бе ще се навие да ме носи? Какъвто е срамежливец, надали.. Трябва да го питам! От опит глава не боли!
- Ще ме носиш ли?

by **Taeyang.** Съб Ное 02, 2013 5:38 pm

Чак сега осъзна колко му беше долипсвала усмивката на Юна. Не му харесваше това, че крака и не е добре, и тя дори не му беше казала подробности как е станало. Но нямаше намерение да и досажда с това, важното беше да мине по - бързо. Йонг Бе се надяваше наистина да не е нещо сериозно, но като погледнеш крака и изглеждаше подут.
Тя му отговори, и каза, че е повече от прекрасно и заради бързането нямала време да иде да го прегледат. Теянг съвсем леко се намуси.
- Всъщност личи...подут е - каза той. Денсърът много, ама наистина много получаваше каквито и да било травми. След толкова години и такива усилени тренировки, той бе станал още по - пластичен, познаваше тялото си и го контролираше идеално. Именно затова и танците му бяха на такова ниво.
Юна го попита дали ще я носи.
- Разбира се! - отговори категорично той. В такива моменти срамежливостта му отиваше на заден план. А и трябва да те хване срам, ако не носиш приятелката си в такъв момент, а не яко я носиш...
Кой нормален мъж не би направил този жест. А щом самата тя го попита, значи дори бе по - зле отколкото изглежда. Теянг и нямаше много доверие относно това. Знаеше, че тя би казала, че е добре, само и само да не се притеснява за нея. Но няма как да стане!
- И не само това...- поде той и повдигна вежди
- Утре съм с теб на прегледа. Така няма да ме спрат да си взема малко почивка, а след прегледа може да отидем на някое хубаво място и да се позабавляваме. Знам, че съм ти липсвал! - пошегува се той и се засмя. Прегърна я с една ръка, така че да се облегне на него. Тъкмо да не и дойда идеи да се връща при приятелчетата си от S.M.
- Е, какво ще кажеш за предложението ми? Ще намериш ли малко време за мен? - направи някаква умолителна физиономия, която почти никога не правеше. Мда. Йонг Бе не прави такива физиономийки.

by Гост Съб Ное 02, 2013 6:05 pm

Не се наложи да чака много. Въпреки, че не се появи булката, се появи гаджето `и. Нейният обичан Хюки оппа. Видя го как паркира колата си зад другите и дойде при нея.
- Здрасти, скъпа. - поздрави я той и я целуна. - Изглеждаш невероятно! - той я отгледа отгоре до долу, което я накара малко да се изчерви. - Нека да изчакаме Донхе и да влезем вътре. Май не са почнали още.
Тя кимна и му се усмихна. Изключително много се зарадва като го видя, беше започнала да си мисли, че ще си остане без кавалер.. Когато го огледа забеляза, че и той изглежда много добре. Толкова добре, че не можеше да спре да го гледа...
Покрай тях минаха Те Янг и някакво момиче, което Хьони не можа да разпознае. Кимнаха си за поздрав и двамата новодошли влязоха вътре. Тя и Ън Хюк продължаваха да седят и да чакат. Все още никой не идваше, а от вътре се чуваха много гласове. Тя като шаферка, заедно с кавалера си, трябваше да влезе точно преди булката, заедно с другите шаферки. Затова трябваше да изчака всички да влязат и да обявят, че сватбата започва. Но това нямаше да стане скоро...
Ким забеляза как Юри идва към тях.
- Йоо. - поздрави ги тя. - кой чакате? Айде да влизаме! Онни, на мен кой ми беше кавалер? Май беше Донхе? Къде е той?
Тя се засмя. Какво друго очакваше от нея? Тя си беше такава и честно казано такава си я обичаше. Много се забавляваше с нея.
- Трябва да дойде след малко, не се тревожи. - каза тя на Юл.
...Не мина много време, когато Донхе се появи като им замаха от далече, както винаги ухилен до уши.
- Как сте? Спахте ли тази вечер? - попита ги той.
Искаше да му отговори нещо, но в този момент се появи Хийчол с Джесика под ръка и ги попита защо не влизат. Редовния въпрос, на който никой не си направи труда да отговори. Поздравиха се и Хийчол завлече Джесика вътре. По-късно Хьо реши да си поговори с Джесика, защото не го бяха правили от отдавна.
Юна също мина покрай тях и ги поздрави, но не се спря и направо влезе вътре. Не знаеше какво `и става, обикновено щеше да се спре и веднага да почнат да си говорят.
- Да влизаме, а? Май сме закъснели! - каза Юри притеснено, хванала ръката на Донхе.
Тя се огледа и се опита да чуе какво става вътре, но не успя. Черната перла и кавалерът `и тръгнаха да влизат, но черната перла се обърна назад и я погледна.
- Онни идвайте, май шаферките се събират.
- Идвам, идвам. - каза тя.
Хвана Хюки за ръката и тръгнаха да влизат вътре, откъдето се чуваха още и още нови гласове.

by **Park Bom** Съб Ное 02, 2013 6:38 pm

Започваше да се чувства странно да стои сама на пейката, но ето че това чувство изчезна, когато се появи Йонг Бе с Емили или както всички я знаеха, Лилабу.
- Бом нуна! - каза той и се настани до нея, като я попита дали са заети местата.
- Здравейте. - поздрави ги тя. - За вас винаги е свободно.
Бом се огледа в тълпата и разпозна Че Рин с мъжа си и детето. Много искаше да отиде при тях, но това щеше да стане по-късно, защото нямаше да е хубаво да стане и да отиде при тях, а и церемонията започваше след малко. Щеше да си говори с тях след това и да се порадва на малката красавица. Честно казано те бяха единствените близки за нея хора в залата заедно с младоженеца и Те Янг. Другите ги познаваше, но не си беше близка с тях. Затова си науми след церемонията в църквата да отиде при Че Рин.
Залата все още се пълнеше и съвсем скоро щеше да започне церемонията. Загледа се в младоженеца, който стоеше на едно място, видимо много притеснен. Разбираше го. Ако тя беше на негово място също щеше да се притеснява. Не можеше нищо да направи, за да му помогне, затова само му се усмихна окуражаващо, когато погледна в тяхна посока.
Усети как някой друг сяда до нея. Обърна погледа си настрани и видя, че до нея се е настанила Емили. Беше `и чудно защо и тогава забеляза, че Юна от SNSD е седнала до Те Янг. Беше дочула, че между тях има нещо, но не знаеше какво. А и това не беше нейна работа, затова не смяташе да им се бърка. Ако го направеше щяха да разберат държанието `и погрешно, както винаги правеха.
Чувстваше се неловко само да седи, затова реши да заговори Лили. Не бяха много близки, но това не пречеше. Обърна се към нея и `и се усмихна.
- Не сме се виждали от отдавна. - каза тя. - Как си?

by **Simon Dominic** Съб Ное 02, 2013 6:44 pm

На въпроса му никой не отговори, защото дойдоха Хийчол и Джесика и те също попитаха защо никой не влиза. Явно на този въпрос щеше да си остане без отговор. Пълна мистерия!
Юри го хвана за ръката. Все пак днес щяха да си партнират и трябваше да покажат малко близост. Знаеше, че госпожица Куон има доста особен характер, но това не значеше, че е ужасна. Просто трябва човек да я опознае и да разбере, че всъщност е много яка.
- Да влизаме, а? Май сме закъснели! - гласът на Юри звучеше доста притеснен. Какво му стана на това момиче..? Никога до сега не е била толкова притеснена и нервна. Явно тази сватба не се отразява само на младоженците, но и на част от гостите им.
- Да влизаме! - съгласи се с нея И и двамата под ръчичка влязоха в църквата, където щеше да се проведе церемонията.
Имаше доста познати и непознати гости. Младоженеца определено доста се беше стресирал, а кума до него не знаеше на къде да гледа и какво да прави. Организация липсваше и при шаферите. Дон Хе нямаше представа къде трябва да отиде. Дано поне дамата му е в час с тези неща, че иначе щеше да стане много интересна ситуация.
- Да те питам нещо под секрет. - каза тихо Фиши на Куон. - Имаш ли представа точно какво се изисква да правим? Букет ли ще носим, бонбони ли ще раздаваме?
Има един букет т.е. една шаферка щеше да го държи, ами другите какво щяха да правят. Тези неща изобщо не бяха ясни на Донхе и за това се обърна към Юри. Все пак не всеки ден му се налагаше да е шафер на сватба. Дори това може да е първият и последният му път.

by **-Lullaby-** Съб Ное 02, 2013 6:52 pm

За разлика от мен, Теянг оппа не остана за дълго сам. Видях че Юна, от СНСД идва насам, и се досетих, че идва при него. Побутнах го и минах на неговото място, за да могат да седнат един до друг. След това май се прегърнаха, аз знаех, че оппа е малко притеснителен, и въобще гледах да не се обръщам към тях.
Вече беше започнало доста да се пълни, беше ми интересно да наблюдавам кой идва. Всички бяха известни и това ми привличаше още повече интереса. И как не, след като преди да дойда тук съм им била фенка на повечето. Хубаво е да не забравяш откъде си тръгнал!
Докато наблюдаваше как биг Санг Хьон видимо стои на тръни, и се опитваше да му дава морална подкрепа, Бом се обърна към нея и и се усмихна, след което я попита как е. Емили се усмихна широко на дамата, и се замисли колко по - невъзпитана е, за да я заговори първа. Но проблемът е, че Лала понякога си мисли, че мембърките на 2ne1 не харесват много нея и групата и. Спомни си, за някакви дразги или проблеми между двете групи. Но не знаеше почти нищо за това, защото точно тогава имаше семейни проблеми и се беше върнала в България за кратко. Въпреки това момичетата от 2ne1 и бяха останали приятни и винаги ги е харесвала. А и Бом беше оправдала славата си, че винаги е мила.
- Доста съм развълнувана честно казано, нищо че това не е моята сватба! - отговори и приятелски Лала. Говорейки си тъкмо нямаше да скучаят, докато дойде булката.
- Ами вие как сте? Как върви работата в Green? - поинтересува се. Честно казано на европейката и беше много празно в YG без всички, които си бяха тръгнали.

by **Taeyeon** Съб Ное 02, 2013 7:38 pm

Днес беше денят на Тифани! Още не можех да повярвам, че тя се омъжва! А и бъдещият и съпруг определено беше добър избор. Бяха толкова сладка двойка и толкова много се радвах за тях, кога ли щеше и мен да ме огрее това щастие да намеря някой точно за мен… Е днес беше денят на Тифани и аз разбира се успах… Ама как иначе, ако не се случи подобно нещо на мен на кой друг…
Скочих от леглото по най-бързия начин и се приготвих за отрицателно време. Погледнах крайния резултат в огледалото и беше по-добър от колкото очаквах. Дали имаше шанс Хьон Джунг да е там…? Май не… ама все пак… СПРИ, Тейон!!! Днес трябва да се съсредоточа в други неща, а не да мисля за сексапилни изпълнители и актьори от други компании. Обух се бързо и излязох от нас и се качих на колата и най-сетне бях на път за църквата. Да се надяваме ,че не закъснявах много ,че Фани нямаше да ми го прости.
Щом пристигнах пред църквата се заех да търся някой познат. Не, че наоколо нямаше много познати, но исках да се видя със Суйонг за малко. Поздравявах всички познати и влязох вътре не бях закъсняла кой знае колко. Суйонг все още беше сама, което значеше, че имах малко време да я видя и отидох веднага при нея.
-Лелее, успах се… ама знаеш ли какъв хубав сън сънувах ...- казах замечтано като се спрях при нея. – Защо не ме събуди? – погледнах я уж ядосано, не и се сърдех, как може човек да се сърди точно на нея.

by **Yuji** Съб Ное 02, 2013 7:59 pm

Кумът и младоженецът изглеждаха доста притеснени. И имаше защо, май булката и кумата и закъсняваха доста. Не че аз не го направих...
И при нас беше малко хаус. Ние не знаехме много какво трябва да правим, а аз стоях като изтокана и наблюдавах случващото се. Разбира се бях наострила уши и следях къде са другите шаферки. Както и предполагах Йесънг беше вече вътре, но нямах никакво намерение да прекъсвам него и семейството му точно сега.
Ох, ами Тейон и тя къде се бави? Почти всички са тук! Лелеее това момиче.
Тъкмо си мислех това, и я видях да дотичва към мен.
Вълна на успокоение се разля във мен. Веднага ми се похвали, че сънувала много хубав сън, и след това ми се скара, че не съм я събудила.
- Ще ми разкажеш после за съня! - отговорих. Да, достя бях любопитна да разбера по каква причина се успа така.
- Но чух те да говориш..- погледнах я изненадано
- Чакай, чакай...да не си бълнувала? - наистина си помислих, че е будна, защото я чух да си говори и мислех, че разговаря по телефона.
- Съжалявам в такъв случай...- казах и погледнах виновно надолу.
- Следващия път обещавам да ти 'лопам по вратата докато не се събудиш, онни...- казах

by **Park Bom** Съб Ное 02, 2013 8:07 pm

Не познаваше много добре Лилабу и от много отдавна не се бяха виждали, затова не знаеше какъв `и е характера нито как се държи с хората около себе си. На пръв поглед изглеждаше някак като Юри, но всъщност може би беше мило момиче, точно като Юри, мила и с добър характер, когато наистина я опознаеш. А тя нямаше нищо против да опознае и момичето до нея, въпреки кавгите между 2NE1 и групата на Лили. Тогава, когато Бом беше все още в старата си компания, отношенията между двете групи не бяха добри, нито държанието им. Но това беше отдавна и Бом смяташе, че трябва да го забравят и да започнат наново. Ако имаше възможност отново да се върне в YG щеше да оправи взаимоотношенията си с всички, с които е била в лоши отношения. Защото когато имаш нещо не го оценяваш, но когато го изпуснеш и то вече не е част от теб, започваш да го оценяваш и съжаляваш, че не си го направил по-рано, когато все още е имало възможност...
- Доста съм развълнувана честно казано, нищо че това не е моята сватба!
Боми се чувстваше по същия начин. Много `и се искаше да разбере какво ли е да си самата булка и как се чувстваш тогава. От отдавна искаше да се омъжи и да има деца. Въпреки че в момента нещата с любовния `и живот отиваха към хубаво, надали скоро щеше да се случи нещо такова. Затова засега просто се радваше на щастието на другите и на чуждите деца.
- Ами вие как сте? Как върви работата в Green? - попита я Емили.
- Добре сме. - отговори тя. - Работата върви добре, без проблеми, но честно казано много искам да се върна в старата компания при вас.
Като заговориха за компании...
- Как са другите от групата ти? - попита тя. С Кара бяха много близки. - Изцяло как сте в YG? Шефа добре ли е?

by **Ailee~** Съб Ное 02, 2013 8:22 pm

Бях със Стефани от сутринта, това беше изключително важен ден за нея , може би един от най-важните. Толкова много се зарадвах като ме покани да и бъда кума и веднага приех. Толкова си подхождаха двамата и толкова ми харесваха заедно, знаех, че беше само въпрос на време да се вземат и да се стигне до този ден и сега адски много се вълнувах, че след няколко часа прекрасната ми братовчедка щеше да е омъжена жена. Представям си на нея какво и е. С Дехьон се бяхме постарали максимално да направим този ден незабравим за тях и дано всичко минеше добре и по план.
С Фани бяхме у тях разбира се и и помогах с подготовката. След като приключихме с всичко и като видях как изглежда братовчедка ми направо щях да се разплача. Толкова беше хубава.
Щом баща и дойде да ни повика за тръгваме, всичко беше готово и след малко бяхме в колата. По пътя минахме да вземем брат и и сестра и и след това тръгнахме към църквата. Всичко щеше да мине както го бяхме планували бях уверена в това.
С булката седяхме най-отзад и не знам за нея ,но аз леко взех да се притеснявам, дали Дехьон е взел пръстените, дали аз щях да си изпълня ролята както трябва… Както се мъчих да се успокоя, че всичко ще е наред колата спря. Погледах към Стефани, но и тя изглеждаше изненадана. Не бяхме стигнали все още, но защо спирахме? Минах напред на седалката и се опитах да попитам бащата на булката тихо какво става. Все пак не исках да притеснявам Фани излишно. Оказа се , че сме попаднали в задръстване… Чудесно точно днес ли трябваше?! Върнах се на мястото си и се усмихнах широка на братовчедка ми.
-Спокойно, всичко е наред, малко задръстване, но скоро ще сме пред църквата. Всичко ще е по план.– казах като се стараех да звуча весело, просто не исках да я изнервях излишно. Извадих телефона си и почти незабелязано написах СМС на Дехьон. Не исках и те да се притеснят. Прибрах телефона си и насочих цялото си внимание към булката, за да я разсейвам с нещо, за да не усети времето. Важното сега беше тя да не се притесни, че може да закъснеем мъничко...
-Сигурно много се вълнуваш! От сега те искам за кума, когато и аз някога си намеря някой и се омъжвам, да знаеш! – казах и весело и се засмях. Имаше време докато и аз стигна до тук, можеше да не е никак скоро, но това не ме притесняваше.
Колата се движеше съвсем бавно и малко почвах да се изнервям, но за щастие след известно време излязохме от задръстването и си отдъхнах. С малко закъснение или не чак толкова малко колата спря пред църквата. Е ,то е модерно да се закъснява…
-Е, готова ли си?- попитах Тифани щастливо.

by **Taeyeon** Съб Ное 02, 2013 8:44 pm

Суйонг изглежда се успокои като ме видя . Ама разбира се, че се появих, просто закъснях и както и казах хубавия ми сън беше виновен. Какво да направя , а и като не си чух алармата както обикновено… Е поне дойдох и то почти на време.
Суйонг заяви, че иска да и разкаже съня и усетих как леко се изчервих. Как да и кажа, че сънувах как съм в WGM не с кого да е ,а с Хьон Джунг… Сватбата беше виновна за тези ми сънища, аз нищо не съм направила… Точно мислих да и кажа, че няма да и кажа, когато тя ми каза, че съм бълнувала. Ококорих се на среща… олеее кой знае какви съм ги плещила на сън… Ужас!
-Блъфираш… не съм бълнувала и го казваш само, за да ме дразниш пък! – заявих и уж уверено. Суйонг разбира се побърза и да ми се извини, че не ме е събудила.
-Е голяма работа не се притеснявай – засмях се. Май вече беше време да я оставям и да си намеря място за сядане, защото май скоро щеше да почне.
-Аз отивам да седна някъде, да пратиш поздрави на Джонг Ун оппа и му кажи, че после задължително, ама задължително искам да го видя! –казах с усмивка и се отдалечих от нея, за да седна някъде. Огледах се за брат ми и разбира се го видях с Джесика... е после все щях да го хвана по някое време сам, да го поразпитам какво става, защото така и нищо не знам.

by **Hwang Tiffany.** Нед Ное 03, 2013 10:33 am

Както всичко си вървеше по план-график, изведнъж автомобилът спря. Ми Йонг погледна през прозореца - не бяха стигнали до църквата. Ами, тогава защо спираха? Сърцето й се разхлопа, след малко можеше да скочи от кухината си и да избяга. Човек без сърце не може да живее. В такъв случай от сега й търсете донор.
Ейми мина отпред, за да попита какво се случва. Тифани и да искаше, не можеше да го направи. Роклята, леко, така, й пречеше да го направи. Най-малкото, че и от балоните на автомобила не се виждаше нищо от двете страни. А талантливото гласче на SNSD щеше да пукне от притеснение. Задръстване ли имаше? Или пък, недай си Боже, катастрофа? Защо точно днеееес? 2-ри ноември беше най-важният ден в живота й и не искаше да закъснява за него.
Ейли се върна от предната седалка и съобщи, че имало "малко" задръстване. Стефани се опита да погледне напред, но Мишел и Лео бяха закрили грандиозно гледката. Тя изсумтя и се примири с положението. Явно малко или много щяха да закъснеят.
- Нямаш си и на представа къде хвърча в момента - отвърна Фани. - Разбира се, че ще ти бъда кума! За теб винаги!
С бавно темпо колата започна да се движи. Беше адски изнервящо. Да му докара на човек някоя нервоза. Но важното е, че все пак, накрая успяха да излязат от тъпото задръстване и да продължат по пътя към църквата. На Хуанг й минаха притесненията и отново беше най-щастливото момиче на света.
Най-накрая пристигнаха. Явно бяха точни с графика или бяха закъснели. Ами, обвинявайте задръстването ако е станало второто!
- Лео, виж колко е часа - помоли я.
Братчето й извади мобилния си, погледна и пак го прибра.
- 13:25 е - кимна малкият.
Тифани отвърна на кимването му също с кимване и взе букета от ръцете на сестра си. Сърцето й сякаш пропусна няколко удара. Преглътна едвам и тъкмо тръгна към входа, когато някакъв с фотоапарат изскочи.
- СЕРИОЗНО ЛИ?! - леко повиши децибелите булката.
Брат й и баща й се заеха да корумпират онзи. Е, налагаше се да почакат докато папарачето не се прибере по живо по здраво преди младоженката да го хване и да го убие. На медиите толкова ли им беше любопитно?! Щеше да има снимки без друго, но не от църквата. Там не беше позволено да се снима, за Бога!
Ми Йонг се огледа и видя, че Ейми не е тук. Най-вероятно беше влязла. Все пак, кумовете трябва да са там, когато булката влиза.
Най-накрая онзи си изнесе кльощавия задник. Фани хвана баща си под ръка. Вратата се отвори. Е, време е..

by **YeSung** Нед Ное 03, 2013 10:52 am

- Разбира се, че се сещам! Един от най-хубавите дни в живота ми - отговори Че Рин с усмивка на лице.
Джонг Ун също се усмихна, а детето в ръцете му започна да шава, размятайки ръчички и крачета наляво надясно. Мъжът я целуна по челото. Мин Ах се засмя и погледна към баща си с най-голямата усмивка, която някога беше виждал. Доста слънчево дете се оказа, че е направил. Типично в негов стил, може би. Той самият беше такъв, когато никой не го ядосваше. Ядосаш ли Йесънг - добре дошъл в Ада. С кой казан да ви обслужим? Та, в крайна сметка стигна до извода, че малката е взела слънчевата му страна. За дяволчето имаше време. По-нататък, когато порасне още малко.
Тримата се настаниха на една от последните пейки от страната на булката. Ми Йонг го беше помолила да бъде шафер и той се беше съгласил. Май щеше да е със Су Йонг. Другите двама шафери щяха да са Дон Хе и Хьок Дже, а шаферките - Юри и Хьо Йон. Това означаваше, че след малко трябва да остави Мин Ах и СиЕл, за да отиде.
Огледа се и забеляза, че доста хора са пристигнали. Включително младоженецът и кумът. Това, което го хвърли в тъча, беше кумът - вокалистът на B.A.P . А Сънг Хьон беше супер препариран. Нормално да се притеснява. Самият той беше така през декември, когато се женеше. Номерът е да успееш да се отпуснеш.
- Много ли слуша мама докато ме нямаше? - попита дъщеря си и започна да я гъделичка. Мин Ах пак започна да се смее и накрая той я прегърна. Боже.. и като си помислеше, че ще пропусне първият и вторият й рожден ден, му идеше да ревне и да не млъкне. Но трябваше да се държи. Ким Джонг Ун е Мъж!!! Точно така! С главно "М"!
Юна, Джесика, Теянг, Лалабай, Донхе, Ънхьок, Хьойон, Юри, Темин, Пак Бом, Тейон, Хийчол.. Чакай малко, Хийчол и Тейон ли? Йесънг се видимо се оживи. С Хийчол не се беше виждал от панти века, но той беше леко зает да се занимава със Су Йон. Хм. Явно си бяха дали втори шанс. Няма лошо!
- Че Рин, ще отида да видя Тейон. След малко и ще започнем, а съм шафер... Добре, че Суйонг е при Тейон. Тъкмо няма да се налага да я търся - с голямо нежелание даде Мин Ах на рапърката.
Намуси се и се вдигна. Добра се до двете членки на SNSD.
- Здравейте! - поздрави ЙеЙе. С Тейон си бяха много близки по принцип и се прегърнаха по приятелски обичай. С другата не бяха най-близките, но също я прегърна. - Как сте? От доста време не сме се виждали!
Вратата се отвори и дотърча Ейли. Ако не го лъжеше паметта, тя беше кумата. Това означаваше, че след малко ще пристигне и булката.

by **Daehyun.** Нед Ное 03, 2013 11:24 am

„Добре ,Дехьон всичко ще е наред.Гостите са тук,младоженеца е тук,пръстените също....Аз съм тук.Остава булката.Боже добре ,че не са сложили като кума ,защото щях да затрия булката...Аййш”-помисли си певеца докато крачеше наляво-надясно пред олтара и се мъчеше да сканира всичките шаферки,когато стана нещо заветно!Телефона в джоба му извибрира.
-Омо!!-каза си той докато със треперещи ръце го вадеше.Имаше СМС от Ейми!Щом го прочете вместо да се успокои вече се чудеше за къде се подпре.Идваха!Булка идваше всечки момент!
-Х-Хьонг приготви се!-каза на Сънг Хьон и бързешката тръгна между пейките.
-Момичета бързо ...По местата!-викна на шаферките и както си тичаше се сблъска със комата.И дамата изглеждаха сякаш 3 Световна почваше!Те се разбраха само с един поглед.Дехьон премигна няколко пъти и кимна на Ейми после продължи към шаферките.
-По местата!-каза на всяка една двойка
Юри и Донхе –на линия
ХьоЙон и Ънхьок –на линия
СуЙонг и Йесънг –на линия
Всичко май беше наред!Чонг се завъртя наколко пъти и после отново цъфна до младоженеца.
-Време е хьонг!-каза му не че това щеше да го успокои .Нито него дори.Ако провалеше с нещо на тази сватба щеше да се метне от някъде преди младоженците да го обезкостят .За това толкова се притесняваше.

by **Hongbin.** Нед Ное 03, 2013 11:49 am

До тях дотърча и Юри ,която ъм за голяма изненада беше притеснена.Айде стига бе!След нея цъфна и Донхе .Хехе сега определено щяха да изпълнят плана.Ънхьок стоеше и усмихнато мълчеше,докато държеше талията на своята половинка.Обичаше приятелите си така.В този момент до тях мина и Хийчол със Джесика под ръка и ги подминаха по-бъразата процедура.Нещата ставаха толкова бързо и ето ,че и Юри съвсем истеряса и повлече Донхе навътре и на всичкото отгоре почна да им вика
-Онни идвайте ,май шаферките се събират!
- Идвам, идвам.-отвърна й Хьони и двамата със Хьок ,хванати под ръка тръгнаха навътре.
Вътре имаше много хора бе.Денсъра се огледа.Имаше много познати.
-Момичета бързо ...По местата!-викна изведнъж кумът
Всички гости се обърнаха да го погледна.Ми да тоя крещеше във църква.
-По местата!-мина през всяка двойка да им каже и те го послушаха.Всички се наредиха както им беше оказано и вече чакаха.Хьок Дже все още развеселено гледаше наоколо .Погледа му подадна на чакащите кум и младоженец.Леле тея всеки момент щяха да си глътнат езиците.В църквата започна да настава тишина.На миналата сватба на Джонг Ун беше малко по организирано и не чак толкова напрегнато,а и после купона беше уникален.Даже младоженеца удари няколко танца.Беше шемет!Рапърът имаше чувство и ,че на тази сватба ще стане яко.
Скоро обаче мислите му бяха изтръгнати.Вниманието му беше привлечено от отварящите се врати.Ето я...

by Гост Нед Ное 03, 2013 2:37 pm

Тя заедно с Хюки, Юри и Донхе стояха по средата на залата, все още не знаейки какво да правят. Су Йонг и Йесънг все още не бяха дошли при тях. Хьо се огледа из помещението. Забеляза Йесънг, който стоеше до съпругата си и детето. Нямаше как да не отбележи колко са сладки тримата заедно. Подхождаха си така, сякаш им е било отредено да са заедно. Ким също си мечтаеше някой ден и тя да сключи брак. Естествено с човек, който стоеше до нея, Хюк Дже, но в момента знаеше, че не му е времето, защото той все още имаше да се лекува. За нея беше по-важно неговото здраве. Тя и така си беше много щастлива.
Огледа се още веднъж и забеляза Суйонг, която стоеше сама. Но не за дълго, защото до нея дотърча тяхната мила лидерка, Тейон. Хьойон си мислеше, че няма да успее да дойде навреме. По принцип тя никога не закъсняваше, но на всеки му се случваше понякога. Лично на рапъкрата много често. За което винаги я смъмряха и мениджърите бяха започнали да `и се обаждат рано сутрин, за да не се успи. От една страна им беше благодарна, но от друга беше доста досадно.
- Момичета бързо... По местата! - чу се гласът на кума.
Вече и трите двойки се бяха събрали и застанаха на местата, на които им беше обяснено да застанат. Хьойон започваше наистина да се вълнува. Нямаше търпение да види Тифани.. Вратите се отвориха и всички се обърнаха в тяхна посока. Красивата Тифани заедно с баща си стояха пред отворените врати.

by **Kevin Kim** Нед Ное 03, 2013 3:54 pm

Рапарът вече се беше превърнал в кълбо от нерви. Имаше още малко време до церемонията, но в главата му се въртяха сценарии как го изоставя пред олтара. Голям песимист беше станал. Трябваше да погледне по-оптимистично на този момент и да му се наслади до край.
Докато с Дехьон си висяха отпред, дойдоха още гости. Шаферите, който бяха членове на Girls' Generation и Super Junior също пристигнаха. В залата видя главицата на Йонг Бе, а около него бяха насядали още негови познати като Бом, Емили, а малко по встрани беше и Че Рин, която беше с детето си и съпруга си. Сънг Хьон се зарадва на присъствието им. Въпреки всичко те го уважиха и дойдоха.
- Х-хьонг, приготви се! - каза му Дехьон.
Сърцето на Чой започна да препуска лудо в гърдите му. Имаше чувството, че всеки момент ще изскочи.
- По местата! - нареди Дехьон на шаферите, които си бяха застанали където трябва.
- Време е хьонг! - каза след това приятелят на младоженеца.
Вратите на храма се отвориха, все едно бяха на забавен каданс. Когато се разтвориха изцяло пред него се разкри бъдещия му тъст и съпругата му, която изглеждаше повече от невероятно. Не, че друг път не изглеждаше така. Просто сега с тази бяла рокля, беше като принцеса .. неговата принцеса.
Двамата бавно закрачиха към олтара. Само за миг погледна към Дехьон. Все едно му даваше сили и отново отправи погледа си към приближаващите баща и дъщеря. Когато дойдоха достатъчно близо, Сънг Хьон взе ръката на Стефани от тази на баща й.
Младата двойка се обърна към свещеника. Дългоочакваната церемонията вече можеше да започне. Всички роднини и приятели на младоженците бяха в залата и най-важното самите те бяха там.

by **SuHo.** Нед Ное 03, 2013 4:19 pm

Докато все още бяха сами в залата си правеха весело. От време на време Джун Мьон им напомняше, че са в църква и трябва да се държат малко по-възпитано като им казваше "По-тихо" или "Шшшшт!", но те изобщо не го отразяваха. Това си бяха неговите "деца" - диванета до доказване на противното. Скоро в залата дойдоха други хора, които Сухо не познаваше, но пък и не беше длъжен. Все пак това не е неговата сватба. До този ден имаше доста време.
- Хьонг...скучно ми е! - чу той от едната си страна където се намираше Сехун.
- Потърпи малко - започна Сухо като сложи едната си ръка на рамото му - ще стане интересно в ресторанта.
По едно време забеляза, че Тао и Кай хукнаха на някъде, а телефона на Пандата беше в режим за снимки. Е, не! Това вече беше прекалено. Тези двамата вярно, че не бяха наред с главата, ама да се снимат в църква беше прекалено.
-Що не се снимате със иконите,а? - излезе тихо от устата на макнето.
- Няма да се учудя, ако го направят! - отбеляза Джун Мьон и въздъхна.
Скоро и младоженеца дойде заедно с кума. Двамата застанаха отпред и зачакаха булката. Шаферите също се наредиха на местата си.
Изведнъж всичко живо млъкна и се обърна назад. Лидерът на ЕХО също го направи и видя, че там са Стефани и баща й. Булката беше много красива, не можеше да го отрече. Не, че друг път и грозна, ама сега все едно беше излязла от някоя приказка. Щом се добраха до олтара, Сънг Хьон хвана ръката на Тифани и двамата се обърнаха към отчето, който все още си оправяше книжките, от които щеше да чете.

by U-know Yunho Нед Ное 03, 2013 4:33 pm

-Закъснява мамка му!-изруга лидера докато нахлузваше панталоните си в следващия момент търчеше към колата си .Принципно той си се успиваше много и нищо не беше в състоние да го събуди ,но този път беше успял да се дигне от и със всички сили се опряваше.С едната ръка се решеше с другата си миеше зъбите.Обличането беше по-интересно.Ама няма да коментираме.Важното беше ,че Чонг Юно вече пътуваше към църквата.Вече закъсняваше затова караше със висока скорост.На някой светофари мина даже на червено.Струваше си бързането заради Стефани.Дойде и нейния ред.Често казано щом получи поканата ,нещо във сърцето му се ...сви.Имаше чувстовото ,че нещо му е било отнето и никога няма да получи.Да те бяха само приятели .Но в крайна сметка започна да се разда за нея.Щом така ще е щастлива.
Гумите силно изсвириха когато денсъра настъпи спирачката.Той трясна вратата и ловко се изкачи по стълбите към входа на църквата.Мъжът приглади дрехите си изпука вратът си и отвори вратата.
Церемонията беше започнала и неговите действа определено привлякоха погледите на всички.ЮнО стоеше като изтукан с лице към тях и не смееше да мръдне.В същия момент направи една смела качка ,когато не видя едно от момчетата най-вероятно кумът или един от шаферите да се свлича .Лол.Лидерът се поклони три пъти ,прекръсти се и седна на близката пейка.

by **Daehyun.** Нед Ное 03, 2013 4:42 pm

Ето ,че бъдещата госпожа Чой се показа на хоризонта.Определон беше една от най-красивите жени които беше виждал.Всички от SNSD бяха уникални красавици.Любимки на Дехьон бяха Тейон ,Тифани и Юна.В момента обаче не ставаше дума за тях.Ставаше дума че часът беше настъпил.След няма и половин час Сънг Хьон и Тифани щяха да са семейство.Колко сладко.И всичко беше организирано от Чонг Дехьон.Каква чест!Това беше най-малкото което можеше да направи за своя хьонг.Точно заради това този ден адски важен за двойката беше и също толкова ценен и за младока.Толко се беше постарал със Ейми и всичко щеше да е перфектно!Докато....
Вратите на църквата се отвориха със лек замах и от там цъфна един висок мъж.Беше задъхан.
"О БОЖЕ АМИ АКО КАЖЕ ,ЧЕ Е ПРОТИВ СВАТБАТА?!?!"-изкрещя на ум Дехьон изцъклил очичките си гледайки във непознатия.Ако го направи сватбата ще се провали ,Сънг Хьон щеше да го учисти.Все пак кумът му беше пратил поканите.Щеше да има ужасни последствия ако този мъж направи нещо подобно.
Вокала на Би Ей Пи целия изтръпна гледайки ,тъмнокосия.Тогава той направи смела крачка напред и в следващия момент Дехьон загуби съзнание.Момчето се свлече като чувал с картофи във нечии малко неудобни обятия.
"Леле боже на часът ме вземи ...по -добре да пукна от твоите ръце от колкото тези на Сънг Хьон... "-кантеше съзнанието му ,докато певеца не си плуваше във черните води на неизвестното

by **SuHo.** Нед Ное 03, 2013 5:07 pm

Докато отчето се подготвяше шум се чу зад тях. По-голямата част от гостите извърнаха глава. Юно отново беше закъснял. Ех, този човек 7 часа ли се оправяше? Не е от женски пол, че да има оправдание. Може би се беше успал. Дам, това ще да е.
Докато си блееше назад усети нещо тежко да пада в него. Погледа и видя кума в безсъзнание в лапите си. WTF...? Сухо стресирано погледан към младоженците, чиито физиономии не бяха по-различни от неговата.
- Какво ще правим? - в такива моменти той говореше. Щом изпадне в напрегната ситуация, Джун Мьон нямаше спирачки. Моля въоръжете се с търпение, ако искате и хапчетата си за кръвно изпийте.
- Звъннете на пожарната или на полицията. Не, не всъщност се обадете на линейката. 112 май, че беше номера им. Да, да точно така! На линейката и й кажете да дойде. Човекът не е добре. Да му махна ли вратовръзката? Да, ще я махна и то веднага. - изрече супер бързо той.
Сухо посегна към врата му и махна плата, който беше увит около врата му. Видя до себе си една листовка на която бяха изписани часовете на литургиите през седмицата. Грабна я и дори не обърна внимание какво е написано на нея. Започна да я развява пред лицето му с надежда, че ще се събуди.
- Вода донесете! Трябва да се опитаме да го свестим преди да е станало прекалено късно. Някой да я държи тая вратовръзка, че ми пречи.. Ако има доктор да се яви веднага!
Джун Мьон започна да изрежда заповедите си и бутна нещото, което беше на врата на Дехьон в ръцете на О Сехун, защото беше най-близо до него. Джун Мьон за момент си помисли, че си е сбъркал професията. Трябвало е да стане доктор в спешното отделение.

by Sponsored content