It's not too late, it's never too late..

親愛的日記，
Това не може да продължава така. Не издържам тук, в Корея. Липсва ми роден Китай. Защо, защо, защо? Защо нашите решиха, че трябва да се местим в друга държава? Какво ли не бих дала, за да се върна отново в Тайджоу. Сега ако се прибера и потропам на вратата на някой приятел, ще ме попита "Ти коя си?!", убедена съм. Искам да се върна там. Обичам това място. Тук единствените ми приятели са Мей Ли, Минджи и Сън Хи. Освен това, работата с Франческа Грийн е изключително трудна. Не знам дали се държи с мен така, само защото не съм корейка или просто иска от мен да стане нещо, което аз не искам - някаква развалина, която само трябва да си напъва проклетите гласни струни, да се вихри на сцената и да се прави на щастлива, че е в Корея само и само да не разочарова феновете си. Обичам феновете си, но просто не издържам. Носят се някакви смотани слухове, че госпожица Грийн обича най - много мен, но съм убедена, че не е вярно.
Ох.. не знам какво ще правя. Да се надяваме, че скоро ще мога да се върна в родината отново. Има много хора, които искам да навестя. Дали ще мога да разубедя нашите да се приберем в Китай макар и за малко? Корейците не ме харесват много. Правя се на пълен непукист, но всъщност, не издържам и умирам вътрешно. Но кой се интересува от това?! Имам чувството, че целият свят е срещу мен тук. Не се чувствам като себе си, нищо не е същото. Нищо..
Трябва да говоря ежедневно на този проклет корейски език, да пиша на корейски, съвсем скоро ще забравя китайската граматика, усещам. Добре, че е Мей Ли, с която винаги да мога да поговоря на родния език. Напомня ми на родината.. хубаво е да намериш китаец като теб в тази държава. Чух, че две от момичетата на Miss A също са родом от Китай, но не ги познавам. Обаче може би трябва? Объркана съм. Не мога да продължавам така.
Това е от мен засега, благодаря ти, че мога да ти споделя всичко..