Miyoko's

Имаше дни, в които не знаеше какво и се правеше. Не знаеше дали и се мързелуваше, или и се пееше, или и двете, но просто не я свърташе на едно място.
В случая искаше да си отпразнува вече миналия рожден ден с някой интересен и бе избрала с кой. Винаги празнуваше с Шин и явно щеше да направи това отново, беше и станало нещо като традиция. Можеше да го направи още вчера, но явно той вече си бе легнал, когато му писа, нищо чудно, ако пак се беше напил и се удряше във всяка стена, която беше около него. Нищо ново под слънцето. Е, не, че тя не беше същата, но.. на хората им бе странно каква е предвид външността и.
На вратата се позвъня. Момичето стана от така удобния диван, като се запъти към вратата, за да отвори.
Веднага, щом отвори вратата, видя Шин и неговата обичайна усмивка, на която винаги се радваше толкова. Не го виждаше усмихнат много често.. дори не го виждаше много често изобщо, но това беше друг въпрос.
- Миоко - чан! - след тези думи, той я прегърна и отново започна да говори. - Честит Рожден Ден със закъснение, желая ти здраве, щастие, успехи, късмет, любов, естествено. Чакам да намериш по - добър от мен, заслужаваш го. Заповядай!
Когато каза това, подаде и някаква лилава чантичка с подарък. Йоко вече знаеше какво е, със сигурност бе свързано с аниметата или по - конкретно, нещо с нейния така многообичан Сето или Канда, но по - вероятно бе момчето да и е подготвило нещо с Кайба. Странно защо, Амнезия виждаше себе си у този аниме герой.. а хората твърдяха, че нямат нищо общо. Е, въпрос на мнение.
- Благодаря ти! - щом изрече това, тя остави на масата чантичката. - Знаеш, че малко трудно ще се намери, тъй като корейците още ме гледат странно, но.. а и принципно си падам forever alone, така че не разчитай. О, и между другото, не ме наричай Миоко - чан! - след тези думи, тя се усмихна леко, като едва сдържаше смеха си. Вярно, че беше още момиче, но и беше странно някой да я нарича така още. - Но понеже си ти, разрешено ти е. А сега.. да преминем към същинската част - алкохола!
При споменаването на думата "алкохол", очите на Шин светнаха. Тя лепна една усмивка от онези, които сякаш казваха "Да, знам, супер съм" и се запъти към кухнята. Отвори шкафа, в който съхраняваше всичките и запаси от "трите Дж - та", както ги наричаше, след което се разрови дали има нещо интересно, останало из чекмеджетата, в които най - често съхраняваше така порочните и и въпреки това, многообичани цигари.

- Ау, трите Дж - та! - каза момчето и се изкикоти. Да, двамата си приличаха по твърде много неща. - Чаши ще даваш ли, или директно от шишетата?
"А ти как мислиш?" - помисли си тя. Принципно нямаше навика да ползва чаша, когато се събереше с него, защото нямаше смисъл да се прави на възпитана. Е, беше възпитана де, но просто не я интересуваше много - много какво впечатление ще остави у него, защото се познаваха от доста време и си знаеха кирливите ризи, нямаше накъде повече.
- Блек Лейбъл, Миоко - чан! Знаеш как да заредиш човек с настроение!
- Знам, добра съм.
Самодоволната и усмивка озари лицето и отново. Намигна му леко, след което взе бутилка с може би най - любимото и нещо на този свят - нейният единствен чичко Джак. Обожаваше това нещо и не само, защото етикетът с надпис 'Jack Daniel's Tennessee whiskey' беше красив и имаше много дрехи с такъв надпис. Разкош. Отвори я и я остави отново на масата.
- На теб ще ти трябва ли чаша?
Шин само поклати глава, което отново накара Йоко да лепне самодоволното изражение на лицето си. Издърпа си един стол, след което се настани удобно на него, надигна бутилката с уиски и отпи голяма глътка, преглъщайки бавно, за да може да се наслади на съвършения вкус на алкохола.
- Разкажи ми какво става с теб, нещо ново? Как върви кариерата ти?
Вероятно неговият живот не бе някакво смотано еднообразие, какъвто бе животът на Амнезия, затова би и било интересно да разбере какво се случва с него и психичните му отклонения. Е, не беше много ясно тя ли му ги е докарала, но все пак, трябваше да се поинтересува от това още ли ги има. Имаше и такава вероятност, защото имаше странната.. или не много, дарба да побърква всички и може би с него и се бе удала идеалната възможност да я развие малко. А пък и беше хубаво някой да е толкова побъркан, колкото си и ти. Макар и Миоко още да не се бе докарала до такова болестно състояние, в каквото беше бившия и, самата тя не знаеше дали е добре с главата. И все пак, това нейното не опираше чак до такава степен на шизофрения, беше нещо като симпатична откачалка.. макар и да не беше доста симпатична за повечето и събеседници.
Звънкият глас на момчето до нея я измъкна от мисловната и тирада за това какви са. Тя отново насочи погледа си към него.