Hollys Coffee

by **Cory** Пет Яну 31, 2014 1:46 pm

Какво си мислеше, че прави?
Не можеше да се познае. Буквално. Идеше му да си върже въже за тавана, да се качи на столче, да си сложи примката на врата и да се обеси. Разбира се, А Йонг знаеше защо е с нея.... или той поне така си мислеше. От вчерашният им разговор, Ханбьол остана с впечатлението, че тя не знае. В онази декемврийска вечер, когато я беше поканил да излязат, той й обясни всичко. Но дали беше разбрала точните му подбуди поради, които тръгна с нея? Харесваше я като жена - наистина беше обаятелна, красива и чаровна, но не се чувстваше привлечен по какъвто и да е начин от нея. Нямаше чувства към нея, не усещаше пеперудите в стомаха си, нито вълнението. Лъжеше Юра, а и не само нея, единствено за едно нещо - че е напълно здрав и му нямаше нищо. Тази лъжа го изгаряше отвътре. Душевната му болка от това, което правеше, беше много по-силна от физическата, която изпитваше заради сърцето си. Беше ужасно... Мразеше да лъже. Гадеше му се от факта, че човечеството и светът е изграден от тези коварни същества, а именно лъжите. Само братовчед му знаеше за заболяването, което тегнеше върху организма му.
За Бога. Дже Ин не знаеше, че си има "приятелка"?! Е, беше време да научи. В главата му вече имаше изградена тактика. Правеше го единствено, за да я накара да...изревнува, може би? Искаше да разбере дали тя изпитва същото, което той към нея. Шансът за това беше 50/50 и... просто нямаше начин чувствата му да са споделени.
- Ханбьол, какво си се отнесъл? Нямаше ли да ходиш на среща? - тупна го по рамото Кьо Мин.
Чанг не го очакваше и подскочи. Тотално беше забил пред компютъра през последните 48 часа. Даже не се беше хранил като хората - беше на половин рамьон и до там. Коремът му жално изкурка.
- Ох, колко часът е станало? - огледа се уморено, докато разтриваше слепоочията си. - О, Боже! Закъснявам!
Вокалът на LED Apple се изрита по възможно най-бързия начин от компанията. Хубавото беше, че кафенето, в което щеше да се състои срещата, е близо до Starkim. Беше на две преки от "Hollys Coffee". Сто на сто, тя вече беше там. Това беше втория път, в който закъсняваше за среща с момиче.
- Вече трябва бележки на челото си да пиша - мрънкаше си, докато вървеше бързо към кафенето.
Спря се малко преди да отвори вратата. Стисна дръжката й и огледа внимателно. Беше полу-празно - няколко изтупани с официални костюми си пиеха кафето, имаше няколко ученички и разбира се, А Йонг. Чанг приглади дрехите си, пое си въздух и отвори. Отправи се направо към нея.
- Извинявай, че закъснях, но изгубих представа за времето. Добре, че Кьо Мин ми напомни - той се почеса смутено зад врата, дръпна стола срещу нея и седна. Усмихна се смутено. - Отново съжалявам. Ще отида да си поръчам и идвам веднага!
Певецът стана от стола и отиде на касата.
- Един зелен чай с много захар и едно Лате Макиато - извади портмонето си, постави парите и зачака да му дадат поръчките. Не след дълго ги оставиха на плота, взе ги и се върна при нея.

by **Dee Yeon** Нед Фев 02, 2014 1:11 pm

Не знаеше какво се случва.Просто се чувстваше как се чувства по-лека и от въздуха.Сякаш не усещаше нищичко.Беше празна?Твърде уморна от всичко.От всички.Нищо не минаваше през главата й.Всичко вървеше с главата надолу.Хьери и Мина отидоха в онова омразно за Юра предаване ,а пък Со Джин беше изчезнала някъде.Нищо не казваше.Е поне си личеше ,че тя беше щастлива,което стигаше на младата рапърка.Специално беше говорила с мениджъра да я освоби за няколко дни.В първия отиде при семейството си ,а втория спеше цял ден.Ето че и третият настъпи.Имаше среща със Ханбьол.Гаджето й.Имаше нужда да се види с него.Просто имаше нужда от точно него.Не знаеше защо.Просто искаше да прегръща някой и просто да мълчи ,а не всички да я питат уж загрижено "добре ли си".Не искаше такова внимание.
Денят беше адски студен.Ако не беше топлата служебна кола на компанията сигурно А Йонг щеше да замръзне макар ,че се беше опаковала с дебело яке и дебел шал.Нарочно беше тръгнала по-рано защото мразеше когато някой я чака.Всъщност си беше отвеяна и често закъсняваше за тренировки,но сега щеше да чака важен за нея човек.Наистина й липсваше.Не се бяха виждали от доста отдавана.Той беше зает със разни ангажименти ,а и Юра заради тези промоции на новия албум нямаше много време.Тя имаше чувството ,че нещата между тях започват да пропадат.Харесваше Ханбьол ,но нещо й говореше ,че става нещо.Беше твърде заслепена от чувствата си и не се осъзнаваше.До сега.Сърцето й се беше свило защото мислеше ,че той ще я скъса.Не беше готова ,не искаше да е сама отново.
В кафето беше много топличко и приятно.Миришеше на канела и ванилия.Може би пак щеше да си наруши диетата и да се натъпче с ухаещите курабийки ,които се надушваха от сигурна един километър.А Йонг се отправи към една свободна маса и седна на стола.Вдиша дълбоко и въздъхна щастливо.Чувстваше се щастлива и й оставаше само да чака своя любим.Не й пукаше щеше ако трябда да чака цяла вечер.Тъкмо щеше да изкара телефона си и да поиграе на него ,когато нещо трепна в нея.Веднага вдигна глава и го видя.
- Извинявай, че закъснях, но изгубих представа за времето. Добре, че Кьо Мин ми напомни .-на лицето й се появи срамежлива усмивка и й се искаше да отбие поглед ,но просто не можеше.-Отново съжалявам. Ще отида да си поръчам и идвам веднага!
Певицата го проследи с поглед и когато той вече беше с гръб със скоростта на светлината мушна телефона си и започна да приглажда косата си.Скоро той се върна със напитките.
-Благодаря ти оппа.-каза тъмнокосата и придърпа едната чаша към себе си.Наведе се и вдиша от аромата от издигащатата се пара.Ммм беше просто уникален.Ето защо обичаше толкова много зимата.Дори най-обикновените напитки бяха така изкушаващи и те стопляха.Беше прекрасно. Тя се усмихна и вдигна погледа си към този на Ханбьол.
-Ох ,пари~.-изохка когато отпи малка глътка от своята напитка.-Мм,колко е вкусно.Ама как знаеше какво исках да пия?-почуди се след като сконфузено се подсмихна.

by **Cory** Пон Фев 03, 2014 10:08 pm

Постави двете чаши по средата на плота. Не знаеше кое щеше да предпочете Юра, затова и изчака да си вземе първо тя едната напитка. Тъкмо седна срещу нея, когато А Йонг придърпа Лате Макиатото към себе си. Ханбьол леко се усмихна, поглеждайки към чашата със зеления чай. Значи, беше преценил правилно, че приятелката му ще предпочете кофеина пред топлата прегръдка на приятния зелен чай с много захар.
-Благодаря ти оппа - каза му членката на Girl's Day.
Усмивката на вокалиста на LED Apple продължаваше да стои на лицето му. Обичаше да я гледа щастлива. В нея имаше някакъв чар, който привличаше мъжете. Именно заради него тръгна с нея. Не устоя просто, а и от предишната му връзка беше изминало доста време. С госпожицата се чувстваше доста добре, не го притискаше, не го разпитваше. С една дума, всичко беше идеално. Макар напоследък да не се срещаха често заради ангажиментите и графика си, винаги намираха време да поговорят по телефона, да разменят някой sms или да се мернат за кратко в някоя предаване или в сградата на някоя телевизия. На него доста му допадаха тези кратки срещи. Бяха изпълнени със загадъчност и някаква мистериозна романтика, която той страшно много харесваше. Не знаеше дали за нея е така, но за него беше доста сладко. А и щом я видеше да се изчервява, когато го види, се чувстваше супер, адски специален.
-Ох ,пари~ - изохка А Йонг след като отпи от кафето. -Мм,колко е вкусно.Ама как знаеше какво исках да пия?
Ханбьол вдигна чашата с чая пред лицето си и също отпи малка глътка. Опари езика си, но не обърна внимание на болката. Вместо това само се усмихна още по-широко.
- Телепатия, А Йонг, телепатия - смигна й. Отпи още една глътка. - Искаш ли след това да отидем у нас и да те черпя обяд? Не съм те водил в къщи... - замисленият му глас изуми дори него. - Ще ти сготвя нещо вкусно! Не че се хваля, но съм доста добър готвач. Обожавам френската кухня. Ами ти? Кажи ми какво обичаш и ще ти го сготвя! Обичам да готвя.
Изведнъж започна да говори, говори, говори и да говори. Понякога като му се отвореше устата, доста трудно се затваряше. По принцип не говореше много, много, като някои хора. Понякога мълчеше с дни, без да продума и думичка, а след това беше буквално като оръдие от думи. Най-често това се случваше, когато беше в творчески период и не можеше да напише дори и думичка за нова песен.
- Лате Макиатото вкусно ли е? Не съм пробвал тукашното. В Starburcks го правят точно, както го обичам. Може ли да опитам? - любопитно попита Ханбьол, гледайки ту димящата висока чаша, ту малката срамежлива усмивка, която беше изгряла на лицето на Юра. - Знаеш ли какво? Много си красива, когато се усмихваш така срамежливо.

by **Dee Yeon** Съб Фев 08, 2014 6:52 pm

- Телепатия, А Йонг, телепатия –каза Хьнбъол и намигна бързо.Юра се усмихна и погледна надолу към ръцете си.Заради него беше открила ,че така лесно можеше да се притесни.Дори не знаеше ,че е толкова срамежлива на моменти.Още от малка се е изявявала като смело небоколебимо момиченце.Правеше всичко което й щръкнеше в главата.Някой я предизвикваше да скочи от пързалтака?Скачаше.Някой предложи да прескочи някоя широка локва.Правеше го.Беше готова на всичко.Даже и със момчета се беше била.Точно затова сега й беше чудно защо реагира така когато е с него.Всичко изглеждаше толкова нереално.Сякаш се намираше насред някой филм.И всичко това беше просто игра.Нейната героиня беше щастлива и самата тя не го осъзнаваше.В реалноста тя се чувстваше шипнотизирана.Дори не можеше да се опише.
- Искаш ли след това да отидем у нас и да те черпя обяд? Не съм те водил в къщи... Ще ти сготвя нещо вкусно! Не че се хваля, но съм доста добър готвач. Обожавам френската кухня. Ами ти? Кажи ми какво обичаш и ще ти го сготвя! Обичам да готвя.-изстрелваше Ханбьол.Отново накара А Йонг да се ухили.За да скрие своята хепи-психо-смайл ,тя отново отпи от напитката си ,която сякаш беше изстинала малко и сега можше да усети страхотния вкус на латето.Обичаше кафето.Обичаше абсолютно всичко което имаше кофеин вътре.Кофенина винаги й помгаше да се отпусне и да е онази А Йонг.Под негово влияние беше много лигава.Легава ,но поносимо лигава.Просто обичаше да радва хората и щеше да го прави независимо дали ще я помислят за луда.Обичаше кара хората да се чувстват обичани защото самата тя знеше какво е да не си.Наистина при мисълта за детството й ...Беше ,беше..наистина самотно.
- Лате Макиатото вкусно ли е? Не съм пробвал тукашното. В Starburcks го правят точно, както го обичам. Може ли да опитам?... Знаеш ли какво? Много си красива, когато се усмихваш така срамежливо.
–думите на момчето я осъзнаха и тя опита да фокусира погледа си върху неговия.Отново усети как бузите й се зачервяват.Опита се да сдържи усмивчицата ,която отново цъфна на лицето й и преглътна със трудност .Погледна към високата чаша.Разбира се ,че щеше да му даде,но беше забравила как се говореше.Нещо с устата беше свързано май. Много мразеше когато Ханбьол я караше да се чувства така.Мразеше това чувство защото знаеше ,колко кратко траеше и как се изпаряваше.Нямаше обаче за какво да се тревожи защото знаеше ,че той пак щеше да я подтикне към него. След всичко което се беше случило Ким А Йонг тя се беше влюбила.
-Ами..кхъм, ето оппа.Вкусно е!Но не ми го изпивай!-опита се някак да прикрие леко треперещия й глас.След като опита беше неуспешен,тя просто побутна чашата към него и вдигна поглед към неговия.Усмихна му се и се облегна назад.-Със радост бих дошла у вас ...обаче ми е неудобно.Ако искаш нега да ядем в някой ресторант .Нали каза ,че идваш от работа.Нека си починеш сега,не е нужно да ми готвиш,а и за да се задоволи моя апетит наистина си е нужен цяял ресторант.-засмя се Юра и повдигна виновно рамене.Беше си така.Единствено тя не спазваше диетата.

by **Cory** Съб Фев 08, 2014 9:12 pm

Ханбьол с известно задоволство гледаше как А Йонг се изчервява. Не се сдържа и се усмихна. Въздействаше й наистина доста и това си личеше дори и от самолет. Не знаеше на какво се дължи това - на умението му да говори или на това, че е до някаква степен чаровен? Наистина имаше благ характер, не можеше да се сърди на никого и беше адски мил. Умееше и да говори. Казваше винаги точните неща в точните моменти. За това и доста хора не го харесваха, но за разлика от много хора, от години не плащаше данък Обществено мнение. Може би, откакто се скара с баща си, а от тогава бяха минали 5 или 6 години. Горе-долу, откакто с Дже Ин се преместиха от Бризбейн и се установиха тук. Смениха няколко апартамента и къщи, но най-накрая се задържаха в апартамента на покрива. След това се появи и Бионсе, която вкара някаква светлина в съществуването му. Ако не беше тази котка и Дже Ин, може би, отдавна щеше да се е самоубил.
-Ами..кхъм, ето оппа.Вкусно е!Но не ми го изпивай!
Гласът й странно трепереше, а жалкият опит да го прикрие беше бързо разкрит. Погледна я любопитно. Защо се опитваше да прикрие нещо такова? А и Чанг не беше казал нищо толкова... особено. Не беше заговорил за полов живот, разни играчки или нещо такова? С какво толкова беше успял да я накара да се изчерви и да се разтрепера? Не беше страшен, нямаше да я изяде. Или просто Юра се беше влюбила в него...?
Въпросът, който се появява тук е: А Ханбьол влюбен ли е в нея? Самият той... не можеше да определи. Вече и самият не знаеше какви са чувствата му към рапърката на Girl's Day. Беше прекалено сложно. Чувствата в него се преплитаха като два урагана по средата на Тихия океан. Единият се наричаше Дже Ин, а другият А Йонг. И изведнъж ураганът наречен А Йонг започна да надделява над Дже Ин. Какво се случваше? Да не би да се влюбваше в тази засрамена усмивка, която винаги излизаше на лицето на Юра?
Беше напълно възможно.
Тя побутна високата чаша към него. Погледите им се срещнаха, а момичето се облегна назад.
-Със радост бих дошла у вас ...обаче ми е неудобно.Ако искаш нега да ядем в някой ресторант .Нали каза ,че идваш от работа.Нека си починеш сега,не е нужно да ми готвиш,а и за да се задоволи моя апетит наистина си е нужен цяял ресторант.
Смехът на Юра отекна в ушите му като камбанки. Айш. Тя сериозно ли се притесняваше? Не веднъж го беше водила в дорма на групата й. Какво толкова щеше да стане ако този път тя отидеше в неговия дом?
Джейсън внимателно отпи от сламката на Лате Макиатото, което беше поръчал за нея. Да, наистина беше вкусно. Точно както го обичаше. Следващия път щеше да поръча и за себе си. При това задължително! Отбеляза си го умствено в бележника с напомняния, който имаше в главата. Не че му служеше, де... Със същия финес се отдели от розовата сламка.
- Няма от какво да се притесняваш, зайо - сдържа се да не се засмее вокалистът на LED Apple. - Ако ти е неудобно заради Дже Ин, бъди спокойна. Тя е в университета по това време на деня.
Много добре знаеше защо й е неудобно и причината имаше едно име - Ким Дже Ин. Джейсън още в началото й беше обяснил връзката между двамата, но разбира се, беше премълчал факта, че беше започнал... лека полека да хлътва по нея. Не можеше просто да й го изтропа току-така.
Отново отпи малка глътка от кафето й, след което побутна чашата към нея.
- Не се притеснявай за мен. Обичам да готвя, а и това ми е един от начините, с които си почивам - обясни Ханбьол. - Аз... не обичам да ходя по ресторанти. Проблемът не е в парите. С тях нямам никакви проблеми - е, не е тайна за никого факта, че баща му държи верига хотели и казина в цял свят, а майка му е една от най-известните писателки в момента. - Причината е там, че не обичам друг да ми прави храната. Не знам как са я правили, през какво е минала и да... Просто, самата мисъл, че може да е заразена или нещо такова, ме отвращава.
Заради болестта си трябваше да се пази изключително много. Нямаше смелостта да й каже, че е болен, а и не искаше да я притеснява допълнително. А Йонг си имаше достатъчно работа, че и за него да мисли.

by **Dee Yeon** Съб Фев 22, 2014 11:16 am

Истината беше ,че Юра доста завиждаше на Со Джин.Не не беше от онази омразна, зелена завист.Просто често се поставяше на неното място и си мечтаеше.Лидерката им имаше всичко.Имаше красота,талант имаше се и вече любим.О,да определено тя го заслужаваше ,но просто Юра ,която понякога гледаше отстрани ,се натъжаваше.
- Няма от какво да се притесняваш, зайо -отвърна Ханбьол ,а при нарицателното име което използва младата рапърк се ухили широко.Винаги е намирала тези ..думички за банални.Всички по телевизията ги използваха.Там винаги е изгеждао клиширано.Но сега.Чувайки на живо не можеше да не се усмихне.Чувстваше как сърцето й се разтопяваше.И за всичко главен виновник беше Ханбьол.
-Ако ти е неудобно заради Дже Ин, бъди спокойна. Тя е в университета по това време на деня.-Дже Ин ли?Защо отново я споменаваше.При чуването на найното име Юра сведеле бързо погледа си ,но после бързо го върна.За щастие усмивката й се зедържа не си мръдна от мястото,колкото й да трепереха устните й. Тя уж беше приела факта за Дже Ин.Момичето наиситна беше добро ,а и съдейки по разказите на гаджето й ,тя беше неизменна част от живота му.За нищо на света нямаше да го кара да спре да я гледа или разни подобни неща.Да ревнуваше ,но и беше твърде заслепена от тзи странна любов ,която я беше завладяла.Не се притесняваше въобще.
- Не се притеснявай за мен. Обичам да готвя, а и това ми е един от начините, с които си почивам-каза й той след като отпи нова глътка от кафето й и й го върна.-Аз... не обичам да ходя по ресторанти. Проблемът не е в парите. С тях нямам никакви проблеми .Причината е там, че не обичам друг да ми прави храната. Не знам как са я правили, през какво е минала и да... Просто, самата мисъл, че може да е заразена или нещо такова, ме отвращава.
-О, добре,ясно.Нави ме.-съгласи се бързо А Йонг докато отпиваше големи от кафето си.Скоро се откъсна от сламката и си пое зедъхано въздух.Винаги пиеше бързо. Потърси с поглед този на Ханбьол ,и щом го намери ..нещо..нещо се беше променило.Сякаш..Очите му просто.Добре ли беше?
-Леле,ама да знаеш ,съм доста гладна.Заради теб се опитах да ..намаля малко храната.Не искам да се търкалям до теб.Като казахме храна..-замисли се театрално.-Ей сега се връщам.-каза бързо и стана. Притича към касата където още от одеве беше забелязала едни уникални сладки.Несъзнателно ,улиза устните си докато й й ги опаковаха в готина кутийка. Сладките представляваха някаква огромна курабийка ,съдейки по аромата беше канелена ,а отгоре й имаше кубчета шоколад.Щом плати ,А Йонг тръгна да се връща.На около метър от масата им тя се спря гледайки гърба на Ханбьол.Колебаеше се.Поклати глава с лека усмивка на лицето и отново завървя напред.Щом стигна,се наведе и го целуна по бузата бързо.
-Имаме и десерт вече!-обяви и постави кутийките на масата.Седна обратно на стола си и побърза да отвори едната .Докато се бореше с капака каза замислено:
-Аз взех и за Дже Ин.Дано..да ги хареса.

by **Cory** Сря Фев 26, 2014 2:55 pm

Защо лъжеше? Защо се заплиташе в собствените си лъжи като кукла на конци? Като една бездушна марионетка? Или това беше просто някакъв вид благородна лъжа? Такова нещо като "благородна лъжа" не съществува. Лъжата си е лъжа - тежка, лека, без последствия или с тях, няма значение. Лъжа е!
Той беше човек, който мрази лъжата повече от абсолютно всичко на света. А сега я употребяваше, за да не кара другите да страдат по негова милост. Ханбьол не искаше да притеснява близките си хора с проблемите и болестта си. Това че беше на неговата глава му беше предостатъчно. Ако другите го мислеха, самият той щеше да се притеснява за тях повече отколкото те за него. Единствено братовчед му У Бин знаеше. Трябваше да каже на някого, не можеше да крие прекалено дълго и за да си начеше клюкарския нагон, го каза на У Бин. Дори и завещанието му беше отдавна приготвено! Само чакаше адвокатът му да го вземе и да раздаде всичко написано на хартията, на новият му собственик. Дори прощално писмо до Дже Ин беше написал. Не се знаеше кога болестта на сърцето му ще се обади. Това можеше да стане по всяко време, защото порокът не пита, а директно изненадва.
-О, добре,ясно.Нави ме.
Джейсън се усмихна. Знаеше, че ще успее да го направи. Абсолютно винаги успяваше Но усмивката му бързо загасна, точно както свещ загасва, когато я сложат в среда без въздух. Проследи всяко едно от движенията, които А Йонг направи. А после, когато тя потърси очите му... момчето някак си помръкна. Но защо? Абсолютно всичко си беше нормално. Или пък не беше?
-Леле,ама да знаеш ,съм доста гладна.Заради теб се опитах да ..намаля малко храната.Не искам да се търкалям до теб.Като казахме храна.. - тя се замисли - Ей сега се връщам.
Членката на Girl's Day стана от мястото си и тръгна към касата. Ханбьол въздъхна леко, вдигна чашата с чая и отпи голяма глътка. Беше поизстинал, така че нямаше вероятност да се опари.
Айш. Тя сериозно ли се подлагаше на разни неща заради него? За господин Чанг нямаше значение дали момичето до него е дебело или слабо, грозновато или красиво. Той не гледаше повърхностната красота, която е трайна и е до въпрос на време. За него беше важна онази красота, която се крие отвътре. Повечето женски айдъли бяха грозни отвътре и вокалът на LED Apple се отвращаваше от това. Но Юра.. тя беше различна. Някак си, странно, но сладко наивна. Скромна. Тиха. И щеше да й готви! Джейсън точно това хареса в нея. Още в първия път, в който я видя..
Усети нечий устни върху бузата си. На лицето му изгря лека усмивка. А Йонг се беше върнала, а в ръцете си носеше три кутии с някакви огромни курабийки. Не курабийки или курабий, ами корабийща. Очите му станаха в същата форма като тяхната.
-Имаме и десерт вече!
Веселият глас на момичето го накара да се засмее.
Тя остави кутийте на масата, седна си на мястото и започна да се бори с капака на едната.
-Аз взех и за Дже Ин.Дано..да ги хареса.
- Бъди спокойна. Дже Ин харесва всичко, което става за ядене. И тя като теб се храни доста добре. А като отворихме дума за храненето... - Джейсън замълча. Не знаеше как да подхване разговора.
Между двамата настана доста неловко мълчание. Чанг потропваше нервно с пръсти по масата. Отново отпи от чая си. Защо не можеше да заговори?
- Не искам да гладуваш заради мен или заради, който и друг да било. Имаш прекрасна фигура. Яж, колкото ти се яде. Не си поставяй граници. Обибвката на човека е просто прикритие на това, което крие отдолу. Аз лично гледам вътрешната красота, защото тя е по-важна - отново отпи от зеления чай и се усмихна. - А ти си красива и външно, и вътрешно. Не ме интересува дали ще си дебела или слаба. Каквато и да си - аз те харесвам и ще те харесвам. Дори и да си като буренце, което се търкаля до мен, аз с гордост ще казвам, че си моята приятелка, защото знам, че си човек с прекрасен характер.
След тези пламенни речи, певецът взе една от неотворените кутий. Повъртя я в ръцете си. Имаше формата на детелина. Леко се усмихна и я отвори с лекота. Пое от аромата. Ах, канела... А парченцата шоколад отгоре му говореха и намигваха.
- Искаш ли да тръгваме? Нямам търпение да ти сготвя каквото поискаш - вокалистът се засмя. Да, готвенето наистина му беше страст.

п.с. - ако искаш пиши директно в апартамента му :з

by Sponsored content

Hollys Coffee

Hollys Coffee

Re: Hollys Coffee

Re: Hollys Coffee

Re: Hollys Coffee

Re: Hollys Coffee

Re: Hollys Coffee

Re: Hollys Coffee

Re: Hollys Coffee

Re: Hollys Coffee