Къщата на Kangnam & Ailee~

by **Park Luna** Нед Дек 29, 2013 1:20 pm

Местоположение: Крайните луксозни квартали
Екстри: Басейн ( външен и вътрешен ), оранжерия

[You must be registered and logged in to see this link.]

by **Hun** Нед Дек 29, 2013 6:04 pm

- Хахаха, шегата ти е смешна, Хан Кил! - изсмях му се в лицето и си продължих работата. Лидерът на M.I.B обаче не се смееше на шегата си. Погледнах го и повдигнах вежда.
- Не е шега, хьонг. Аз вече участвах в това предаване, сега явно е твоя ред. Мениджъра току що ми го съобщи по телефона....- каза спокойно лидера и ми размаха пред носа някакво розово флаерче с логото на "We Got Merried".
Като цяло не бях възхитен от идеята. И как да съм? Това е риалити шоу...държат те под шибано наблюдение, дори задника не можеш да си избършеш от тях. Та искат да ме набутат те там. Мениджъра се е съгласил и ще му отрежа познайте кое в скоро време. О, извинете, този птеродактил няма такива атрибути. Или ако ги има са с микро размери. Не му е сега времето да мисля за нещата на мениджъра. Докъде бяхме стигнали? А, да...искат да ме затворят в риалити предаване. По принцип харесвам риалити предаванията, те дават слава, но аз имам един съществен проблем. Това риалити не е от 1-2 часа и ще трябва да си нося маската постоянно. Не мога да покажа на хората истинския си характер, който хич не е цветущ...така съвсем ще загубя фенове. А мениджърът се е съгласил на тази глупост именно защото на групата ни и трябва слава. Еми какво да се прави..ще се жертвам за отбора. Пък и няма да е толкова лошо, нали трябва да ме тикнат с някоя женска.
Оооо, не!! Не си мислите каквото и аз, нали? Ако ми сложат Ю Джин за жена, ще си окача червата на полилея!!! Не могат да посмеят! Но вече ми го бяха скроявали този номер...
Мениджъра се прибра и аз нахлух в стаята му с гръм и трясък. Отне ми само петнадесет минути пълен психически тормоз над него, за да разбера кое ще е мацето. Правех това главно за да не се окажа под един покрив с Юий. Не беше тя. Кое точно е момичето, дори той не ми каза, явно нарочно не са му казали. Само ми каза, че била соло певица и ме предупреди да се държа добре с нея.
На "съдбоносния" ден, бях нагласен, стъкнат, лъснат, с букетче некичозни цветенца и сладникаво личице. Изглеждах като супер миличък халю айдъл. Като гледах физиономията на мениджъра, сигурно му идеше да ме разцелува от гордост. Отворих вратата на колата, а Хана ронеше крокодилски сълзи, за дето ще е далеч от мен. Честно казано и аз не знаех как ще се справя без нея. Свикнал съм постоянно да е до задника ми.
- Хана...-прошепнах
- Бъди наоколо, ако ми потрябваш! - тя закима енергично, а аз се качих в колата. Пътя не беше особено къс, но ми мина бързо. Спряхме пред къща, която беше доста...внушителна. Ех, как знаят каква къща да ми нагласят! Бях в настроение, и това ми го повдигна още повече. Имах настроение деликатно да вгорча нечий живот, но не трябва да си показвам много рогата пред зрителите. Още със слизането, единия оператор беше при мен. Помахах на камерата и се усмихнах в пълния си блясък. Да, ако не издържа до края, поне в началото трябва да се правя на добро момче. Намъкнах се неканен в голямата къща, и се настаних където ми е удобно. Оператора си се лепна за мен, и аз започнах да говоря нещо пред камерата. Глупости като колко съм ентусиазиран за участието си, как нямам търпение да разбера коя е партньорката ми и всякакви такива идиотщини. След най - много 10-15 минути започна суматоха и дочух, че момичето идва. Станах, грабнах си букета и тръгнах към вратата да я посрещна. Ей, ама аз наистина щях да докарам ролята на добро момче. Само че не знам за колко дълго. Надникнах тактично през единия прозорец, след което застанах близо до вратата и зачаках да влезе. Лепнах си възможно най милата физиономия с красива усмивка, изпъчих се и прикрих идиотските си цветя зад гърба. Не обичам цветя...

by **Ailee~** Сря Яну 01, 2014 9:53 pm

-КАКВО? Наистина ли ще участвам във "We Got Merried” ? – развиках се весело като мениджъра ми ми подаде розовото флаерче. Колко хубаво! Много харесвах предаването и винаги като имах свободно време го гледах. Беше ми забавно да наблюдавам двойките и още от началото чаках с нетърпение някога и мен да ме поканят да участвам изглеждаше много вълнуващо.
Взех флаерчето на предаването и разгледах подробно какво пише. Вече нямах търпение да започва ида се запозная с партньора ми. Дано беше някой мил и добричък, с когото да се разбираме добре и всичко да е наред.
-Знаеш ли с кого ще съм? Кажи ми ,че знаеш и че ще ми кажеш! –попитах развълнувано мениджъра си, но той само поклати отрицателно глава. Май той не беше, чак толкова ентусиазиран, че ще участвам. Е той пък, това щеше да е забавно преживяване или поне се надявах, но определено бях много оптимистично настроена за предаването. Все пак любимата ми братовчедка срещна там любовта, как да не харесвам "We Got Merried”. Разбира се, аз не отивах там да си търся приятел, пък и май имах доста силни симпатии към един определен човек, така че определено не ми трябваше друг. Просто се радвах за самото си участие в това предаване. Как ли щеше да реагира онзи човек като ме види в това предаване? Е нямаше да се тревожа сега за това, пък и това беше просто предаване.
Опитах се да измъкна още някаква информация от мениджъра, но той не пожела да ми каже нищо повече, явно щях да науча всичко на място. Е какво пък обичам изненадите…до някъде.
-Ох, добре щом не искаш да ми кажеш нищо, сама ще разбера като му дойде времето – казах му весело и се врънах да се прибирам.
В уречения ден и час си бях събрала багажа и само очаквах колата да дойде да ме вземе. Все още бях много оптимистично настроена и вече доста развълнувана. След около половин час вече щях да съм част от предаването и се радвах. Все още нямах никаква идея кой ще е с мен. През тези дни леко се прокрадваше идеята как искам да е един определен, но нямах такъв късмет. Който и да беше щях да се постарая всичко да върви добре. Не бях конфликтна личност и се разбирах с повечето хора, така че се надявах всичко да е наред.
Колата пристигна и прекъсна мислите ми. Шофьорът прибра багажа ми, а аз се качих в колата. Вече определено бях мнооого развълнувана. Нямах идея даже къде ще ни е къщата или къде се намира. Всичко щеше да е изненада.
Пътят до там незнайно защо ми се стори адски дълъг. Щом стигнахме отделих няколко секунди да се успокоя напълно и излязох от колата като си лепнах една широка усмивка, но като видях къщата направо останах изумена. Та тя беше цял палат… и сигурно имаше и басейн… определено щях да стоя по на далеч от него!
Явно веднага разбраха за появата ми и видях как се насочват към мен оператори и май зад тях идваше партньора ми за предаването. Веднага си върнах широката усмивка. Ето вече видях къщата поне отвън ,сега щях да видя и „съпруга”. Дано да е някой свестен ! Дано, дано, дано.
В следващия момент видях лицето му и буквално ченето ми щеше да падне на пътя. Как е възможно от всички мъжки звезди точно с него да ме сложат. Вървеше срещу мен с някаква тъпа усмивка и се беше изпъчил като някакъв пуяк, явно още не ме беше видял или не беше осъзнал коя съм. Сега на добро момченце ли ще ми се прави тоз. Голям късмет изкарах няма що. СоДжунг сигурно много ще се „зарадва” като види, че съм с този.
Възвърнах бързо усмивка си, май щеше да се наложи за пред камерите да се държа добре с него. Не можех да му се развикам от първата секунда ,в която се появя. Аз не бях такава, винаги гледах да се разбирам с всички, нямах проблеми с никого, но този индивид точно по-добре и за него беше да не го виждам. Сега не знам как ще издържа и ден с него…
Тръгнах към него с уверена походна и усмивка, щом се налагаше щях да се правя на ентусиазирана от срещата със "съпруга" си.
-Здравей, аз съм Ейми- представих му се, все едно не се познавахме и му подадох ръка. – Как си? – допълних уж весело. Хич не ми пукаше как е. Ако зависеше от мен нямаше да е никак добре… Вече въобще не бях развълнувана или оптимистично настроена за предаването. И да поне можех да съм спокойна, че онзи определен човек нищо няма да си помисли.

by **Hun** Пон Яну 27, 2014 5:25 pm

Бях подготвен за каквото и да било в случая най - лошото - Ю Джин или Соджунг. Късмета ми поне относно това беше хубав и не беше нито една от двете. Но пък за сметка на това беше най - добрата приятелка на онази анорексичка. Соло певицата Ейли......защо не ми мина през ума, че и тя е сред заподозрените? Изобщо я забравих и изключих от уравнението...браво. Изобщо нямах желание, тя никога не ме е харесвала, нито пък аз нея. Но какво пък? Може би това е още по - добре. Останах си спокоен, даже успях да се усмихна. Нали трябваше да си поддържам маската, която бях решил да използвам. Сега щеше да е по - трудно...тази ме познаваше долу горе и нямаше да мине номера. Но пък ако тя се държи зле с мен, нея ще изкарат зла. Бива ме във всякакви ситуации мен. Усмихнах се още по - широко на нейното изненадано изражение. Тя се окопити и се усмихна също. Правилен избор, Ейли...това беше най - удачното за теб. Макар че за мен би било по - лесно да вилнееш и да изглеждаш ти като звяр. Нищо...
В главата ми набързо се завъртя план. Тя тръгна към мен и ми се представи. Хмм....сега разбирам. Значи ще се правим и на непознати. Устройва ме! Дори ме попита как съм. Имам си работа с добра актриса, също като мен. Определено ще ми е забавно.
- Приятно ми е, аз съм Ясуо! - по дяволите....дружелюбния ми глас звучи супер достоверно. Явно не е имала късмет. Ще си поиграя с нея, за да ми е забавно, а след това започва екшъна. Ще и съсипя престоя тук и още как. Тя винаги се опитваше да защити скъпата си приятелка от лапите ми. Но изненада, скъпа! Приятелката ти е тъпа и лесна за манипулиране! Някъде в мен се смееше дявол със зъл смях. Да, определено ми харесваше да вгорча живота на онова русо магаре Соджунг както и на онази пръчка Юий. Чувства? Да бе. При мен чувствата са нещо непонятно. Може би съм имал чувства само към майка като малък. Някъде имаше поговорка, че злото не се ражда, а се появява после. Но май съм си роден такъв. Помня когато тормозех всички в детската градина, обичах да чупя играчките на другите и да лепя дъвки в косите на момичетата. Просто обичах да слушам плача им около себе си. Мразех дечицата много, както сега мразя хората.
- Добре съм, макар и доста развълнуван. Ти как си? - аз развълнуван? Развълнуван съм единствено от това как ми иде да налетя на бой на някой и да го забруля с тези цветчета грозни. Да, имам неудържимо желание да се впускам в бой и голям гняв, който за щастие успявам да прикрия. Зяпах я с усмивка няколко минути, колкото да изглеждам като сладура, който лесно се "пленява" от женската красота. След това поклатих едва забележимо глава и се направих на разсеян.
-О, щях да забравя...- връчих и цветята вече с не толкова широка усмивка. Не искам да преигравам все пак. През това време някакви хора ни взеха багажите да ги качват горе. Ама знаят ли как ще ги кача аз тях? Грр...мразя, когато Хана не е наоколо. Всъщност вероятно е наоколо, и ни наблюдава, но няма как да я викна сега тук. Затворих си голямата уста и оставих мъжете да вземат багажа ми. Ейми направи същото.
- Искаш ли да се разходим? Къщата е голяма. - огледах се с ентусиазирано изражение.
- А, и един жизненоважен въпрос...можеш ли да готвиш?Защото аз ям по много, но не мога....-почесах се, където не ме сърби, тоест зад врата и се усмихнах бегло. Направих се и на засрамен. Пффф тази змия най - много да ми сложи отрова, ако тръгне да готви. Не изгарям от желание, ама нали все пак трябва да изглеждам мил.

by Sponsored content

Къщата на Kangnam & Ailee~

Къщата на Kangnam & Ailee~

Re: Къщата на Kangnam & Ailee~

Re: Къщата на Kangnam & Ailee~

Re: Къщата на Kangnam & Ailee~

Re: Къщата на Kangnam & Ailee~