Дормът на JYJ и Himchan, или "добре дошли в кучкарника"

Бях се настанил в колата на Мики, на задната седалка заедно с Лала. Ючун седна на шофьорското място, наду си музиката и не каза нищо през целия път. Ама той какво си мислеше? Аз не се възползвам от състоянието на момичето, именно заради него не мога да я заведа до тях. Ама този Ючун е много глупав понякога. И дребнав. Добре де, спирам се. Когато съм пиян имам навика да критикувам всеки. Емили не се беше събуждала в последните петнадесет минути.Трябва да се грижи повече за себе си, многото пиене не е полезно нито за здравето, нито за реномето. Не трябва да и се позволява да пие вече толкова. Намусих се на тези си мисли. Много е хубаво ако аз можех да я държа под око, но дори нямам това право. Сигурно вече няма да се видим. Много тъжно...може би сега алкохола ме кара да си мисля така, но ми е гадно. Сега нямаше кой да ме гледа, и тя спеше, затова я прегърнах доста силно и си облегнах брадичката на главата и. Спеше като мъртва, само дано не вземе да получи някое алкохолно натравяне, че не съм в състояние да направя много.
Стигнахме пред къщи и аз слязох с Лала, а Мики си паркира колата в гаража. Успокоих го, че ще се справя с пренасянето и на двама ни в къщата, а той ме погледна предупредително.
- Бъди спокоен, няма да върша глупости. - размахах му пръст, вдигнах момичето на гръб за по - лесно, и влачейки се някак се изкачих до къщата. Ама кой я направи с толкова много стъпала? Сега ми изглеждаха безбройни и все едно щях да се изкачвам на Олимп. Е все пак успях някак, чух как Ючун заключва гаража и побързах да се намъкна вътре. Беше ме страх да не ме хване и да ми изнася лекции пак. Не че ми пука, просто не ми беше до това.
Сметнах за удачно да оставя Лала в стаята си, а аз ще спя на дивана. Е няма как да оставя нея да спи на дивана, разбира се. Добре, че си бях оправил леглото. Още малко мъка с качването по стълбите към стаята ми и май приключи. Оставих момичето на леглото си и осъзнах, че си е изпуснала обувките някъде по пътя. Нямам представа дали в къщата или пред нея, но в момента не ми пука. Ще и купя нови ако трябва. Завих я , и чух приятелят ми да минава навън. Доколкото знам, сега нямаше никой от останалите. Нито Джунсу, нито Химчан бяха в града.
- Ючун, нахрани кучетата! - извиках, защото навън на двора се дочуваше притеснителен лай.
Дочух Емили да се размърдва и се обърнах към нея. Беше отворила очи и ме гледаше, даже свари да се отвие. Приведох се и я завих внимателно, като за малко щях да се изтърся отгоре и, защото губех равновесие. Прекрасен късмет ще е ако след малко падна по стълбите на слизане. Най - много да викам Ючун да ми помага.
- Заспивай спокойно, това е моята стая. - казах с усмивка и я завих внимателно отново. Вече не беше никак червена, дори беше пребледняла. Дори така ми се стори красива като ангел. Може да е от алкохола. Не че не е красива де, нямах това в предвид.
- Да не ти е лошо? - попитах загрижено, като се облегнах с ръце на леглото. Дали ме разбира какво и говоря? Все още ме зяпаше, затова се усмихнах и се отказах от разговора.
- Хайде, заспивай...- казах тихичко и залитайки се изправих да излизам.

Погледнах я изненадано, когато ме хвана за ръката. Помоли ме да не я оставям и че я е страх. Какво и беше страшното на стаята ми? Но пък си признавам, че предложението и ми се понрави повече от всичко на света в момента. Знаех, че не е правилно, но наистина нямаше да я оставя сама на непознато място. Преди да направя каквото и да било тя ме издърпа на леглото ми и се премести на другия край. Дори сложи възглавница помежду ни. Гледах като сащисан. Да, беше ми преминало през ума, че ще има някоя успокоителна прегръдка или нещо от сорта, а тя направо си се врътна на другата страна дори. Усмихнах се на себе си. Това момиче продължава да ме изненадва и това ми харесва. Излегнах се по гръб и се загледах в тъмния таван. Мисълта, че вероятно няма да се видим повече ми се стори болезнена. Лично аз бих се радвал да я видя пак, но не мога да претендирам за това. Не знам дали имам право. Ние тримата имахме забрана да имаме връзки. Гадно е, но всичко си има цена, както и славата. Честно казано не сме само ние, доста изпълнители са така. Просто не винаги зрителите знаят. Животът на звезда понякога може да бъде доста болезен, дори пагубен за някои. Затова при нас има трейни период, в който ти става ясно, че трябва доста да пожертваш и доста да се стараеш, за да постигнеш целите си. След всичко това "оцелелите" могат да дебютират.
Докато размишлявах за глупости, Лала за секунди се оказа до мен и ме целуна по бузата. Леко се стреснах и напрегнах. Тя побърза да се върне на мястото си и се зави през глава, а аз станах и я загледах за няколко минути. Определено беше сладка и забавна и я харесвах. Това разбира се ще ми донесе много проблеми, които ще разбера утре. Сега всичко ми се струва хубаво и наред, но утре ще се разбере тежестта на ситуацията. Ючун със сигурност ще я усложни като ми напомни каква грешка правя в момента. Защото сега само засилвам симпатиите си към това момиче. А така като гледам и тя не е съвсем безразлична. Вероятно звучи надуто, но съм свикнал жените да ме харесват и ако се случи и аз да харесам някоя, със сигурност няма да се предам без да получа сърцето и. Точно това ме притеснява. Какво ще става по - нататък не знам. Най - сетне затворих очи и заспах.
На сутринта се събудих с велико главоболие. Не съм имал такова от месеци. Размърдах се, явно не бях мърдал насън много и тялото ми се бе сковало. В един миг си спомних някои от случките и се стреснах. Извърнах се на една страна...тя беше там. Все още бе там, не е било само сън! Само че сега следваше трудната част. Трябваше да анализирам ситуацията. Приближих се към нея и гушнах възглавницата, която беше помежду ни. С ужас разбрах, че и сега не бях равнодушен. Харесвах я и нямаше какво да направя, за да го спра. Единствения начин е да не се видим повече, което вероятно ще стане. Но сега трябваше да се държа добре. Станах и ми се завъртя свят. Оставих Емили да спи и слязох в кухнята да правя закуска. Вероятно и Ючун не бе закусвал, а доколкото помня днес имаше ангажименти със сериала си и трябваше да изчезва след час. Бях добър готвач и приключих със закуската за някъде тридесет минути. Явно се размириса на хубаво, защото Ючун довтаса на момента, пожелавайки ми добро утро. Явно все пак щеше да отложи конското, което вероятно бе съчинявал цяла нощ. Тръгнах отново към стаята си, за да проверя Лала, а и за да я викна за закуска. Явно бях точно навреме, защото слизаше по стълбите, хлъзна се и ми падна буквално във ръчичките. Не исках да мисля какво можеше да стане ако не съм там.
- Добро утро! - усмихнах се
- Ела да закусиш. - настоях, хванах я за ръката и я поведох към кухнята, преди Ючун да е изял всичко.

Отидохме в трапезарията и се настанихме на масата. С Ючун си размениха по едно никакво "добро утро" и с това се свърши разговора. И на мен ми беше неловко. Вероятно Ючун едва се сдържаше да не се размърмори, Лала вероятно я бе срам, а аз преживявах един от най - ужасните си махмурлуци. Затова просто бях увесил нос и ядях бавно. Да, мълчанието не беше приятно, но нямаше друг избор. От време на време поглеждах Емили с периферното си зрение, изглеждаше не на място и като че ли не и беше удобно. По някое време Мики се махна и останахме насаме. Тогава тя събра смелост...и се извини. Започна да обяснява и аз бързо я погледнах.
- Не, не се извинявай. Не си навлякла проблеми, аз имам вина, че ти позволих да пиеш толкова...- а я гледах, но тя не смееше да ме погледне. Явно и двамата бяхме приключили с яденето и без това не ни се ядеше толкова. Главата ме цепеше, все едно някой рови вътре. Извъртях се напълно към нея и повдигнах главата и, за да ме погледне. Чувствах се много добре в присъствието и, сякаш не исках да си тръгва. Особено като знам, че дори не знам че нямам никакъв избор, и вероятно няма да имаме причина да се срещнем пак. Даже не знам какво си мисли за мен. Рядко попадам в такива ситуации, по принцип не оставам без думи, без да знам какво да кажа. Затова просто стоях и я гледах. Само това. За да може и без това загнездилият се образ в съзнанието ми да се запази още по - добре. Май че я сънувах тази нощ, нищо че беше близо до мен.
- Има нещо...което ме притеснява. Но не знам как да го кажа или опиша. - наистина не намирах думи и само си напъвах мозъка, все едно съм изправен пред въпрос на живот и смърт. Не свалях поглед от нея, опитвайки се да намеря отговор в очите и. Струваше ми се, че и тя ме гледа особено, или на мен ми се искаше така. Дори и да не е вярно, не бих се отказал докато не я спечеля, но не е въпроса в това. Не трябва! Всичко само ще стане по - сложно. А си мислех, че съм недосегаем...имунизиран. Ами не знаех как да и обясня за чувството, а и не трябваше. Затова реших да подмина темата.
- Добре ли си? Пребледняла си... - каза като се приближих малко към нея. Да, аз съм джентълмен, с Химчан сме джентълмени, но сега главата не ме слушаше, и затова не можех да стоя далеч от нея. Но пък наистина изглеждаше бледа като платно и това ме притесняваше. Забравих за главоболие, за махмурлук...забравих за всичко. Изведнъж ме чална нещо и изтърсих по бързата процедура.
- Мисля, че те харесвам!! - заявих и миг след това ми се прииска да се ударя шамар. Как можах да го кажа така? Явно просто не исках да го задържам в себе си и имах нужда да го кажа и ето как стана....
Ами браво на теб, глупако, сега се оправяй със ситуацията. Погледнах на другата страна, а тя май се изненада доста. Не каза нищо в близката половин минута. Ами какво да каже, биваше ли да се изпусна така? Сега ще си помисли, че съм несериозен, защото снощи се запознахме. Аз бих си го помислил на нейно място. Въпреки цялата гадна ситуация, не се стърпях. Започнах да се навеждам бавно, забивайки поглед в хубавите и устни. Глупак съм, ама нека поне да съм щастлив. И точно когато се очакваше развръзката, пред очите ми се появи друг образ....
Станах веднага от стола си и се изпънах като струна на китара.
- О не....ШАРЛОТ ОСТАНА ТАМ!!! - развиках се и мигновено се врътнах и тръгнах към вратата. Не можех да помисля, че оставих тази, която харесвам, за да си прибера колата. Ама колата е ценна! Много ми е ценна!! АМИ АКО И СЕ Е СЛУЧИЛО НЕЩО?? Ще разфасовам бавно и мъчително всеки, който посмее да нарани моята Шарлот. Обух си набързо обувки и излязох от къщата, изтичвайки надолу по улицата, където успях да си спра едно такси. Успях да изчакам Емили, която явно ме беше последвала и след това заповядах притеснено на шофьора да кара към клуб Миднайт. Дано скъпата ми кола е добре и да е била добре през цялата нощ на паркинга. Чак ми се свиваше сърцето...

Ако някой ми е докоснал скъпоценната кола и с пръст, света ще му се стори тесен. Само за това си мислех през целия път. Напълно забравих, че Емили е до мен. Въобще не ми дойде на ума какво точно прекъснах, когато се сетих за Шарлот и не се замислих за чувствата на момичето. По - късно щях да съжалявам за това. Загледан през стъклото, изминалото време ми се стори доста дълго. Слязох пред клуба, Лала ме последва и веднага се втурнах към паркинга. Тя беше там! Точно там, където я оставих. Отидох с бързи крачки до нея и видимо се успокоих.
- Шарлот, ти си добре! - възкликнах и прокарах ръка по лъскавата и броня. Идеше ми да я прегърна направо, но на време се усетих, че Емили е отзад и вероятно ще ме помисли за луд. О, боже......напълно забравих за нея. Как можах? Обърнах се към нея и я погледнах. Не изглеждаше добре. Вероятно от дълго време насам и е било лошо, а аз чак сега разбирам. А и .... изведнъж хукнах, без обяснения, без нищо и сега не знам какво си мисли. Явно колкото повече одъртявам, толкова повече изглупявам. Как можах да действам така? Да, това е Шарлот, но може би отказах Лала от мен завинаги. Дано просто реши, че все още съм пиян и не съм изтрезнял. Така ще бъде най - добре.
- Хайде....да се връщаме. Ще го говорим там - погледнах я, защото не знаех какво още да кажа.
- Понеже от бързане, забравих да заключа. - усмихнах се и започнах да се чувствам като тъпак. Аз наистина забравих да заключа, тя излезе след мен. О, сигурно и Ючун не е хранил кучетата, и сега са изгладнели и подивели. Дори Херкулес не видях тази сутрин да се разхожда из къщата...
- Наистина трябва да се връщаме! - заявих решително и отворих вратата на Лала да влезе, след което се вмъкнах на шофьорското място. Друго си е да карам Шарлот.
Бях малко увеличил газта и не говорихме много по пътя. Все пак редовно поглеждах, за да видя дали не и е прекалено лошо. Доста се държеше, пред всичко, което беше изпила. Усмихнах се на себе си. Аз съм глупак, и наистина я харесвам. Аз, великия Джеджунг, който редовно беше шипван с Юно и който си мислеше, че ще остане сам до края на живота си, защото не се поддава лесно на женския чар. Явно и аз си имам слаби места, като всички други. И това европейско момиче ми ги намери. Стреснах се и си върнах погледа напред. Не бива да се разсейвам, докато карам.
Стигнахме отново вкъщи и влязохме. Не изглеждаше като някой да ни е обрал, или изобщо да е влизал, така че всичко беше наред. Доста от кучетата бяха надали вой, защото са гладни. Чуваше се доста. Преди да направя каквото и да било за тях, трябваше да се опитам да смекча положението, макар че каквото и да кажа, вероятно ще звуча глупаво.
- Извинявай за станалото. Май съм все още малко пиян. - засмях се на глупостта за пиянството, която все пак реших да вмъкна - А и колата ми наистина е важна за мен. Извини държанието ми отново - усмихнах се на момичето.

- Няма нищо - отговори само това, а аз все пак се почувствах като глупак още повече. Сега щеше да е неловко и да не знаем какво да си кажем.
По едно време тя попита за врявата, която кучетата ни вдигаха. Боже, напълно бях забравил за тях! Толкова се бях унесъл в мисли и се бях засрамил, че игнорирах домашните си любимци. Преди да и отговоря, отнякъде се пръкна Херкулес и започна да ми се радва.
- Здравей, момчето ми! - хилнах се като репичка и веднага клекнах, за да си играя с него.
- Гладен си, нали? Ей сега ще те нахраним. Лала, запознай се с Херкулес. - вдигнах поглед към момичето, което ни гледаше.
- Харесваш ли кучета? - попитах я набързо. При мен отговора беше ясен, и аз и Мики и Химчан обожавахме кучетата, за Джунсу така и не разбрах. Май той не беше особено доволен, когато го вдигахме рано, за да ги храни. Редувахме се по принцип. Сега няма никой тук, освен мен, така че трябва да ги нахраня. Вдигнах Херкулес на ръце и се изправих.
- Извинявай, ще трябва да ги нахраня първо. Лаят, който чуваш е от кучетата ни навън. Имаме...доста кучета. - казах, все едно е нещо обичайно. - И мислим да си вземаме още.
Да, Химчан си беше харесал нови породи. А аз имам навика специално за това да угаждам на малкото братче, защото и аз обичам породисти кучета.
- Би ли искала да ми помогнеш? Трябва да нахраниш Херкулес, докато аз сторя това за останалите. - усмихнах се широко. Дано не и се стори прекалено нагло, че я моля това. Повечето ми гости винаги са обичали да се занимават с дакелът, затова предположих, че и на нея ще и допадне. Посочих към една врата на няколко крачки от нас, след което я хванах за ръката и я поведох натам. Влязохме и вътре беше като килерче за кучешки храни, играчки, купички и всякакви щуротии, които Мики намери в зоомагазина на центъра. Обичаме да харчим купища пари за кучетата.
- По чувалите с храна можеш да се ориентираш коя става за дребните породи, ето тази е. - посочих и единия чувал с храна. - Намери и по - малка купичка за него. Благодаря ти. - усмихнах се още веднъж помъквайки два чувала и няколко грамадни кучпи за големите кучета и я оставих. Добре де, това също беше подло. Излязох в двора и наредих купите масата, която използвахме по принцип за тази цел. Напълних няколко и се върнах, за да взема още, понеже не бяха достатъчно на брой. Изглежда, че Лала се справяше с нейната задача. Напълних всички кучи и оставих на всяко куче. Бяха особено радостни да ме видят днес, май не се бяхме виждали от три дни, заради задълженията ми и напиването ми снощи. Оставих кучетата да се хранят и се върнах къщата. Емили беше дала храна на Херкулес и стоеше до него. Седнах до нея.
- Май доста добре се справяш с кучето. И мисля, че те харесва много. - и как да не я хареса....

Крайно време беше да поговоря с нея, без да бъда разсейван от каквото и да било. Не знам какво още имаше да говоря, преди да избягам от къщата първия момент бях тръгнал да я целувам, но така и не стана. Вероятно и не трябва, прекалено е рано. Сега вече колкото и да ми се искаше, нямаше да го направя.
Веднага след като ми каза, че също харесва кучето, тя се изправи и ми съобщи, че трябва да си тръгва. Усмивката ми мигновено се стопи и се загледах в очите и. Изглеждаше напълно сериозна, но сякаш се бореше със себе си. Може би искаше да остане, на което се надявах. Но не бях някой, който ще я държи тук насила. Нямам това право, особено след всичко, което каза. Вероятно близките и не знаят къде е се притесняват. Сега се замислих, че дори не знам с кой живее. Толкова много неща все още не знаем един за друг. Но пък я чувствам по - близка, отколкото трябва. Дали ще имам шанса да науча още неща за нея? Вероятно ще имам, ако сам реша да направя това.
Накрая сведох глава и се съгласих:
- Добре...-дори не знаех какво повече да кажа. Аз и казах, че я харесвам, но за нея не знам. Не и оставих време да ми отговори, а сега едва ли щеше да го направи. Аз съм виновен, защото много често имам навика да се държа като глупак. По принцип успявам да го прикрия, но явно наистина я харесвам.
- Няма за какво да ми благодариш, за мен беше много приятно. - отговорих и.
И тя просто си тръгна. Обърна гръб, обу се и си тръгна! Последвах я до входната врата и я
- Нека поне те закарам! - не се сдържах, опитвайки се да прекарам поне още малко време с нея. Тя от своя страна ми благодари и каза, че нямало нужда. Увехнах набързо.
Облегнах се и гледах как излиза и се отдалечава. Някакъв глас ми крещеше "спри я бе, спри я", но ето че още си стоях на входната врата. И за момент се обърна и ме погледна. Дали щеше да се върне? Още от сутринта ме гони страхът какво ще стане след като си тръгне. Наистина ли нямаше да се виждаме или да общуваме. Може би щеше да е така. Именно заради това не исках да си тръгва така ненадейно. Но...наистина нямах право да я задържам. Тя се врътна и си продължи пътя, хващайки някакво такси.
Въздъхнах и затворих вратата със сила. Емоциите ми сменяха и сега взе, че ми стана нервно.