One crazy,crazy night before 7 months

by **Krystal~** Вто Фев 04, 2014 9:28 pm

-Хайде Кристъъл?Само ти и Сол А и Джун Сун се дърпате!какдо ви става?Ще е забавно,обещавам!Ела.Ще сме целия клас!Кристъъъл~
Стоях и с отегчение слушах пискливия дразнеш глас на съученичката си.Не ми беше до това сега.Ненавиждах децата от старото ми училище.Всички ми обръщаха токова отвратително внимание.Сякаш бях повече от тях.В училище аз не бях нищо повече от Чонг Су Джунг,а те?Кристъл,Кристъл та Кристъл.Третираха ме като висички други.Наистина още не обожавах това отношение.Предпочитах да съм нормална,а не постояно да ми се налага да им се усмихвам.Но не,за всички онези аз бях Кристъл ,макнето на f(x) ,Кристъл малката сестра на великатаЛедената Принцеса -Чонг Джесика.Бях всичко но не й Су Джунг.Вече почти забравях старото си аз.Опитвах да се усамотявам,но все щеше да изникне някой. "Онни може ли да предадеш това на Кай оппа??" , "Кристъл-ши ще направиш ли снимка на Донхе-оппа,обичам го" Всичко това минаваше моите граници.Когато спрях да им угаждам те се обърнаха срещу мен.От къде мислите ми излезе прякора Ледената Принцеса?Заради тях спирах да се усмихвам и да бъда самата себе си.Те ме напарвиха такава.Нямах приятели.В днешно време няма такива.От устните ми се изтръгна тиха въздишка.Наведох глава напред и разроших узморено косата си.Ако позволявах на отчаянието да ме тогълне щях буквално да се заключа.Нямах нужда от тово точно сега.Отчаяно имах нужда от нормална среда.Затова изведнъж реших ,че трябваше да им дам втори шанс.
-Окей,Окей.Бройте ме.-казах тихо и размърдах рамената си сконфузено.Още от сега корема ми се сви.Защо толкова ми пукаше какво мислят те за мен?Не разбирах себе си направо.Срамота. Както и да е.Намирах се все още във офиса на компанията и това ми позволяваше да се възползвам от услугите на екипа на стилиста ни.Бързо се опрвавих и скоро вече пътувах към оказания клуб,където щеше да се състои срещата на класа ми. Не се бях изтупала ,даже не облякох рокли защото принципно не хода по дискотеки.Сигурно щяха да ме обяват като монахинята на вечерта.Нямах намерение да пия,щях да се завалявам ,но само това.
Пред заведение от което се чуваше силна музика ме чакаха бившите ми съученици.Отдъхнах си когато видях и Мун Йонг Со ,който също като мен беше идол.Харесвах, го защото до една степен знеше как се чувствам.Имаше и доста голяма тълпа от чакащи хора.Ние явно имахме резевация защото когато почакахме малко цялата група влязохме заедно.В клуба беше уникално.Вибрациите от тонколоните направо разтрисаха тялото ти ,музиката беше уникална.Разпознах го беше нещо на Скрилекс.
-Сапарето ни е ето там!-провикна се Мин Хи и ни поведе.Аз се тътрих отзад.Едни високи момчета ,до Йонг Со ми привлякоха погледа.Отне ми време да загрея ,че това бяха членове на неговата група.Не я знаех,но знаех ,че и те са изнестни.Докато ги зяпах единия отвърна на погледа ми ,което моментално ме смути и аз побързах да се хвана за момичето най-близо до мен.Заговорих я за да ми мине притеснението.Не се обърнах назад повече. Цялата ни група се наместиха в голямото сапре.Аз изчаках послушно и се шмугнах почти последна.До мен седна Йонг Со.Усмихнах му се.Наведох се напред и видях приятелите му.
-Напитки за всичкии~-обърнах рязко главата си и видях ,че вече сервираха някакви чашки.Беше текила мисля?Взех една и изчаках груповия тост.Не бях ипал от доста отдавна и не исках да прекалявам тази вечер.

by **Kyungsoo** Сря Фев 05, 2014 5:18 pm

Преди няколко дни групата му бе дебютирала и сега щяха да ги карат да правят какво ли не. Скапано.
Краката на Хару вече не го държаха, имаше чувството, че ще му причернее всеки момент и ще се строполи на земята, когато обявиха, че това е края на репетицията им. Момчетата с радост напуснаха тренировъчната зала и се прибраха по домовете си, а през целия път Хьон Джун кроеше планове какво ще прави вечерта или по - точно с кой. Така и така беше петък, в петък вечер никой не оставаше сам! Но пък не знаеше кой ще успее да спипа там, където отива, затова реши, че ще го измисля щом види офертата.
**
След няколко часа почивка, реши да се преоблече и да си метне душ. Оправи се за не повече от час. В седем часа вече той бе се настанил удобно на един от големите столове в един от близките барове и пиеше второто си уиски, когато едно момиче хвана погледа му. Позна я веднага, беше онова дете Суджунг от f(x), на Джесика Чонг сестра и. Не, че разликата във възрастта им беше голяма, ама всеки по - малък от него беше дете. Логика!Това лице не можеше да го сбърка. Тайничко си я харесваше и я намираше за секси, а откакто я видя тук бе решил, че тази вечер ще си получи неговото.
Изпи на екс останалото от алкохола си и отиде за поредната чашка, когато някой обяви, че ще има безплатни напитки. Хаха, още по - добре за него. Нямаше да плаща, за да пие. Какво по - хубаво?! А, поправка - имаше - Кристъл да се напие. Щеше да си постигне целта още по - лесно. Той забеляза, че момичето също тръгва натам и реши да побърза преди да са го прередили и безплатната текила да свърши или някой да и се лепне като пиявица преди него. А не им се щеше!
Въпреки, че текилата си падаше малко долнопробна евтина глупост поне за Хару, нямаше нищо против да се напие отрано.
Веднага щом и двамата си взеха напитки и се отдалечиха от хората, която изглеждаха така, все едно всеки момент щяха да се сбият кой да си получи алкохола първи, момчето подаде ръката си и каза:
- О Хьон Джун. Хару по прякор.. Запомни го добре. Ще ти трябва.
Ехидната усмивка отново се появи на лицето му, а след това седна на едно от сепаретата, като направи място на Чонг да седне до него.

by **Krystal~** Сря Фев 05, 2014 7:33 pm

Никога не съм била част от онези момичета ,които нон- стоп да се тътря по баровете в отчаяни опити да забия някой готин пич.Определено не бях такава.Аз бях скучна.Меко казано.Дори не знам как са ме търпяли бившите ми.За разлика от всички други предпочитах да мълча и да гледам любимия си отколкото да се натискам с него.Любовта не се показваше само чрез такива физически дейности.Те даже не бяха и задължителни.Поне за мен.Ама какво знам и аз,та аз съм толкова млада.Първата ми целувка ако щете вярвайте беше когато бях на 16 години.В момента момичета поне две години малки от мен вече губеха девственоста си.Колко бяха жалки.Наистина мразех такива като тях.Заради техните постъпки ,които се разнасяха като „готини клюки” аз и всички останали изглеждахме като отрепки,като някакви пълни загубеняци.Доста отдавна се бях примирила с факта ,че няма да съм като онези момичета .Всъщтоност истината беше ,че никога дори и не съм се замислила да съм такава.
- О Хьон Джун. Хару по прякор.. Запомни го добре. Ще ти трябва.-мъжкия глас и протегната длан моментално привлякоха вниманието ми.Да очакваше ,някой веднага да се лепне да се запозва и да ми иска нещо .Мислено въздъхнах тежко.Тъкмо вдигнах поглед и срещнах неговите очи.Т-това бяха онези от преди малко.Тайничко в мен нещо проговори ,че трябва да се пазя.Имах чувството ,че съм застрашена.Нещо в това момче ме плашеше,но въпреки това аз останах и не откъснах очи от неговите.
-Кристъл.-беше едиственото което казах толкова тихо ,че може би той не ме чу.Опитах да замажа срамежливоста си ,като се усмихна.Не ми се получи ,но пък за това той се ухили .Отново усетих онова залашващо чувство.Не трябваше да оставам с него.Наистина имах лошо предчувствие.Хару се настани на близкото сапаре.Щом нямаше възможност да ме гледа ,хвърлих скирошм поглед към масата на моите съученици.Вече се забавляваха.Въздъхнах тихо .Ръката ми леко трепереше.Все пак погледнах към новия си познат ,който ме чакаше.Усмихнах му се леко глупаво и се запътих към него.Беше ми направил място да седна.Да.При това точно до него.Даже на мен ми се струваше ,че даже беше твърде близо.Ох,не трябваше да идвам тази вече.Вече започнах да съжалявам ,но не го показвах.Както винаги.
-Между другото,вашето макне Джери или по-точно Йонг Со е мой съученик.-казах смутено докато го поглеждах от време на време.Бях притеснена ,което беше странно защото аз рядко се разколебавах от емоционална гледна точка.Просто сега това момче пред мен ми въздействаше така.Доста усилия впрегнах за да не обърна внимание на външността му.Стигаше ми чарът му.
-Знаеш ли какво?Отивам да..отивам да го викна.—изтрелях и почених да стана.Не трябваше да се застоявам така при непознати.Особено ако е петък вечер,намираме се в дискотека и невинната момиче ,се окаже глупачка като мен

by **Kyungsoo** Чет Фев 06, 2014 9:03 pm

- Кристъл. - хаха, колко сладко. Мислеше си, че той не знае коя е? Та нали точно защото бе макнето на f(x) я бе заговорил? Е, тя откъде можеше да знае, все пак бе предпазлив и не издаваше плановете си отрано. - Между другото, вашето макне Джери или по - точно Йонг Со е мой съученик. - Хару кимна. Възможно беше. Само дето хлапето не бе казвало, че имат толкова готини момичета в класа им. Щеше да го посмъмри след това и ако не му се получи, да направи опит да го уреди с Кристъл. - Знаеш ли какво? Отивам да.. отивам да го викна.
О, нима? Очевидно беше, че на момичето и бе неловко в компанията на Хьон Джун и той просто въздъхна тежко.
- Той ще дойде скоро. - намигна и. Нямаше предвид макнето, а нещо друго, но трябваше така да изглежда просто. - А, между другото, значи си чувала за нас?..
Е, всъщност нямаше намерение да вика точно Джери, защото не искаше да вижда какво прави батко му в свободното си време. Мина му през ума да вземе Ред или Те Хи, но бързо размисли. За някои неща човек няма нужда от публика.
Отпи от текилата си, след което отиде за още една. Имаше намерение да вземе и на момичето, защото колкото по - бързо се напиеше, толкова по - добре за него.
Когато отново седна на мястото си до нея, подаде и я и се приближи до нея, на милиметри от устните и. Вместо да я целуне, както може би се очакваше, просто отмести един кичур от косата и.
Взе чашата си и я повдигна, за да.. ъми, може би да вдигнат тост, но..
- И двамата ще запомним тази вечер.
Усмихна се и отпи малка глътка, задържайки я в устата си. Вече не му действаше толкова, но все пак, вкусът си оставаше все така прекрасен.

Извинявай, че е толкоз кратко :/

by **Krystal~** Пон Фев 10, 2014 5:26 pm

Мислено се биех за това ,че все пак съм се съгласила да изляза.Сега можех да се намирам в топлото си меко легло ,или простната до Амбър или сгушена при Джин Ри.Никога не съм била парти персона.То от километри си личеше.Хората винаги са виждали напръв поглед студения ми вид.Със сестра ми бяхме еднакви,което беше странно.Наричаха ни Айс Принцез не напразно.Нашето семейство е странно.Баща ми който е боксьор от малък ме нахъсваше против момчетата.Никога не бил баща за мен.За мен той беше ментор,треньор.Спортувах под негова мотивация.Мама беше същата макар че винаги ми е била слабост.Ето.Ако някой надникнеше в главата ми точно сега щеше да види как си мисля за семейството .Аз,момиче,в дискотека да мисля точно за това.Учудих се сама на себе си.Чак до там ли стигнах. Въздъхнах докато твъргвах да се изправя.Нямах намерения да викам Йонг Со исках да си тръгна колкото може по-скоро.
- Той ще дойде скоро. -възпря ме Хару.Аз се извърнах да го погледна и дори не усетих как отново сядам.От учтивост щях да довърша разговора и после щх да си събера чукалата от тук.Наистина не ми харесваше тук.Тряба просто да спра да се опитвам да се променя защото както виждате опитите ми са винаги неуспешни.Аз винаги ще си остана сдуханата мухла.Дори не ми пукаше!Внезапно усетих прилив на леек гняв.Ядосвах се сама на себе си.Чуденсто.Сега вече съм и луда.
- А, между другото, значи си чувала за нас?..-допълни момчето ,а аз само му кимнах с леко фалшива усмивка.Отново се огледах.досат хора ни гледаха.Притворих очи изнервено след като през главата ми минаха милион мисли като например как в Ес Ем ни е забранено публичното поведение,как ни е забранено да разгласяваме за половиниките си и така нататък. Нова въздишка изпълни дробовете ми .Зачудих се какво извинение да използвам за да си тръгна.Не ми харесваше страното въздействие от присъствието на Хьон Джун.досега не бях чувала лоши неща за него,но като се замисля не бх чувала и добри.Дори и от Джери!Бях готова да стана и без да обеля никаква дума да се омета когато Хару се изправи и се отдалечи от масата.Огледах се помощ.Съзрях една моя съученичка на няколко метри от мен.Помахах и с настойчив поглед и тя тръгна да идва към мен ,но за съжаление господин О вече стоеше до мен.Подаде ми нова чаша текила.Опиха се да прикрия недоверчивия си забит право в чашата поглед.Бях напълно съсредоточена в алкохолната напитка когато усетих присъствието на Хару наистина твърде близо до мен.Положих ниумоверни усилия да не окоря очите си за да може да паднат от мястото им,когато той отмести един кичур паднал почти на лицето ми.Обичах да се забулвам с косата си.Това даже ми беше запазена марка при фотосесиите.Сега усетих как ръцете ми настръхнаха от допира му.Пръстите ми изведнъж се вледениха ,а чашката за малко да се изплъзне от тях.Певеца вдигна своята за тост.Опитах се да проследя действията му и едвам докоснах чашата с неговата.Този определено беше опасен!Едно гласче бясно крещеше в мен да бягам.О,да щях да го послушам.
- И двамата ще запомним тази вечер.-каза той отпи от алкохола.Гледаше ме парво в очите си с някакъв странен поглед.Скоро алколоната напитка в чашата му се беше изпарила .Почуствах се неловко докато отпийвах бавно от своята.Не след дълго и моята също привърши.Усещах вкуса на текилата в цялата си уста.Не бях пила досега такива неща.Никога.Дори и бира не бях лизвала.Само шампанско.Имах неприятното чувство че ще се издрафам.Не бях яла от обяд..мамка му не трябваше да пия на празен стомах.
-Връщам се след малко.-казах на Хару и се опитах да му се усмихна ,но размислих и просто му объра гръб ,отдалечавайки се от масата.Тръгнах право към тоалетните от където спокойно щях да се свържа със някой да ме вземе от това проклето място.

by Sponsored content

One crazy,crazy night before 7 months

One crazy,crazy night before 7 months

Re: One crazy,crazy night before 7 months

Re: One crazy,crazy night before 7 months

Re: One crazy,crazy night before 7 months

Re: One crazy,crazy night before 7 months

Re: One crazy,crazy night before 7 months