House Yoo's :3

by Youngjae. Нед Фев 23, 2014 1:24 am

Голяма къща на два етажа
House Yoo's :3 4397210ff5b86e89

1-ви етаж
Всекидневна
Кухня
Баня
1 стая
2 стая
3 стая
Стая за отдих
2-ри етаж
Всекидневна
Баня
1 стая
Стаята на Йонгдже
3 стая

by Youngjae. Нед Фев 23, 2014 1:43 pm

Най-сетне се прибрах в дома си. Признавам, че съм доволен от обиколките и гледките ми стана лошо. Качих се нагоре. Хврърлих всички куфари, покупки и глупости. Отворих първата стая, която мернах. Закрачих нервно из нея и започнах да я разглеждам. "Чудесно, точно в тая стая ще остана, тази стая ще е моята". Започнах да се събличам като разхърлях дрехите из стаята и се проснах на леглото. Имах нужда от един здрав сън след изморителните разходки...

by **♕ T.O.P ♕** Нед Фев 23, 2014 5:30 pm

Отново щяха да се видят.
Момичето се усмихна някак си тъжно, защото нямаше да се виждат известно време след това. Отвори гардероба си и надникна вътре. Огледа внимателно с какви дрехи разполагаше. Странно, че пазаруваше почти, даже може да се каже всеки ден, гардеробът и се пръскаше по шевиците, що бе речено, а тя никога нямаше какво да облече! Проклятие. Явно трябваше да спре да харчи за ново облекло и щеше да си намери подходящи дрехи за всеки случай?
След около тридесет минутно умуване какво да избере днес, облече една раирана блузка, къса поличка и тънък чорапогащник. Разгледа обувките си и избра едни черни обувки на нисък ток. Върза косата си с кичур от нея, както майка и и бе показвала, взе коженото си яке и на бегом излезе от дома си, изваждайки бележката, на която си бе записала адреса му преди малко. Хм, явно мястото бе близо. Запъти се натам.
Извади телефона си и чифт бели слушалки от джоба на якето, като разгледа с какви песни разполагаше плейлиста и. Все пак винаги всичко ставаше по - бързо, ако имаше музикален съпровод.
Когато си хареса какво да слуша по пътя, от разсеяност за малко да се блъсне в някаква жена, която изглеждаше на около четиридесет и пет, петдесет. На средна възраст. Извини и се, поклони се и продължи по пътя си.
Огледа се, пресече улицата, а точно там се намираше дома на момчето. Изглеждаше отлично отвън. Не се и съмняваше, че така ще е и отвътре.
Отвори вратата, а там я чакаше той с букет от червени рози. Китайката се хвърли в прегръдките му и го целуна.
Влязоха вътре, а тя не пропусна да отбележи:
- Хубаво местенце.

by Youngjae. Нед Фев 23, 2014 5:51 pm

Затворих телефона и се отправих в тоалетната да се опрая. Изумих се като влезнах, честно казано още не я бях рагледал. Измих си лицето и заприличах на човек. Ох куфарите още бяха по пода и ме мързеше да ги вдигам, още по-малко да ги оправям. Облякох някви дънки, първите които хванах и тениска. Тръгнах да търся гребен
- Ох!-изкрещях, защото стъпих на нещо на какво не знам. Ми така е като е разхвърляно. Определено ми трябва персонал.Сетих се, че розите, които поръчах са долу ...
- Този тъп ли е или на тъп се прави? Ясно му казах да ги занесе в дома на Сонг Чан Ли, не тук...Идиот - нахулих го набързо. Обух си кецовете, пооправих кочината, като събрах на едно място куфарите. Сега изобщо не ми беше до тях. Излезнах от стаята и започнах да разглеждам къщата. Влизах от стая в стая, прекрасно. Само едно нещо ми липсваше и тоа е персонал.. "ах непременно ще си намеря такъв". Слезнах на 1-вия етаж. Всекидневната ми се виждаше обикновена, може би трябва да подновя някои неща, но сега изобщо не ми се занимава. След като се върна "може би". Кухнята беше страхотна, признавам, че дизайнера има вкус. Гледката от терасата беше прекрасна и градината също. Така се разхождах от стая в стая. Изведнъж чух, че се звъни. Сетих се, че това тряба да е Чан Ли, никой друг не знаеше къде живея. Запътих се към варата, а споменах ли, че носех розите. Как се зарадва като ме видя...или пък розите. Прегърна ме и ме целуна, все едно не сме се виждали с години. Отвърнах и не ми се искаше да я пускам, но на вратата ли да стоим?
- Хубаво местенце. Усмихнах се в знак "да". Поканих я вътре в кухнята на терасата, където гледката беше невероятна, но на кой му пука за гледката, ако гаджето ти е толкова ослепително?
- Искаш ли нещо? Дори не знаех какво имам. За сега ще те обслужвам аз, но после ще си наема персонал.
Зачаках да ми отговори. "Ох къде ми е възпитанието". Подадох й розите, а тя се зарадва.
- Заминавам и не знам за колко време, затова искам да ме придружиш... Непослушен съм и ми трябва как да ме строява. Пошегувах се, но тя се натъжи.

by **♕ T.O.P ♕** Нед Фев 23, 2014 6:55 pm

Йонгдже я разведе из дома си. Огледа кухнята, а след това излязоха на терасата. Чудесна гледка. Дамата ахна от изненада.
- Искаш ли нещо? За сега ще те обслужвам аз, но после ще си наема персонал.
Мило, но тя не искаше нищо сега. О, не, поправка. Имаше нещо, което определено искаше - да е с него. Само това. Напълно и стигаше.
Той я измъкна от размислите и, като набута огромния букет в ръцете и, което я зарадва.
- Заминавам и не знам за колко време, затова искам да ме придружиш.. непослушен съм и ми трябва как да ме строява.
Това тотално и смрачи хубавото настроение. Някои хора поднасяха лошите вести с подарък, за да не помрачат нечие настроение или да не предизвикат гнева му, ама тук не се получи.
- Не знам ще мога ли.. момент. Хрумна ми нещо.
Извади телефона си и потърси номера на шефката си. Ох, дано го пазеше.. бе си чистила списъка с телефонни номера, можеше и да го е махнала по погрешка.
Когато пред погледа и попадна името "Франческа Грийн", успокои се. Натисна върху надписа и и се появи прозорче, от където да си избере откъде да звънне - скайп или телефон. Както обикновено, избра телефон.
Когато американката вдигна телефона, китайката пристъпи към съществената част. Не бе много изненадана от отговора, но започна с мрънкането и опяването, че било важно. Знаеше, че доникъде нямаше да стигне и най - много да си навлече някоя и друга неприятност, но от опит глава не боли, както се казваше.
След доста време убеждаване, накрая Грийн се съгласи. Перфектно! Благодари и затвори телефона, като едва се сдържа да не изпищи от радост.
- А къде ще ходиш?.. И за какво съм ти толкова?
Не се сдържа да попита. Беше и любопитно, но сякаш имаше нужда да знае къде отиваше момчето.
Погледна го, очаквайки отговора му.

by Youngjae. Нед Фев 23, 2014 7:37 pm

Дразнех се от телефона й. Боже колко време си джитка и агххфх.. дразня се. Идеше ми... айде да замълча.. Най-сетне разговора приключи. Слава богу иначе да съм откачил. Беше щастлива, явно са я пуснали. Добре иначе щях да я отвлека и без нейното знание..хахах..мечти. Нервно станах от стола и започнах уж да наливам вода, като поне сто пъти я разлях по пътя към масичката. Така ще е като ревнувам от телефона й. Почти стигнах до масичката когато тя ме запита глупости
- А къде ще ходиш?.. И за какво съм ти толкова? Изпуснах чашата, а тя се разби в пода. Тцтц само това ми липсваше. Погледнах я, като повдигнах едната вежда.
- Ти сериозно ли? Ще замина за Ню Йорк, но мислех, че не те интересува стига да си с мен? И какъв е тоя въпрос "за какво си ми"? Замълчах и седнах на стола до счупената чаша. Хванах ръката й и заговорих.
- Нужна си ми, за да живея, за да съм щастлив. Ако не заминеш с мен ще умра от мъка и самота. Времето лекува - глупости, тва са бабини глупости. Дали като се върна ще ме чакаш, и дали всичко между нас ще е такова, каквото е сега?Наистина ли ми задава този въпрос. Ах мислите в главата ми започнаха да се блъскат една след друга.
- А ти, щастлива ли ще си без мен?
Бях объркан и не знаех защо я попитах това, но исках да разбера. Пуснах ръката й и станах от мястото си, като се приближих към терасата. Очаквах отговора й.
- Добре, няма да те карам да идваш с мен, но не знам после като се върна дали ще те потърся. Върнах се на мястото си, извадих си телефона и почнах да си играя на онази птича завладяваща игра. Хич не ми беше до нея, но бях ъм тъжен и не исках да ме вижда такъв, затова се направих, че ми е забавна играта и дори не погледнах към нея. Свърши ми енергията и трябваше да оставя телефона. Вдигнах глава и погледът ми се срещна с нейния. Какво по... тя се беше насълзила. Станах от мястото си и се запътих към нея. Прегърнах я.
- Само те карам да страдаш, явно не те заслужавам.Тя започна да говори... а аз я слушах.

by **♕ T.O.P ♕** Нед Фев 23, 2014 8:35 pm

Момчето държеше чаша с вода, която изпусна. Сега хилядите малки кристалчета просто бяха на пода и блестяха под светлината, която лампата разпръскваше.
- Ти сериозно ли? Ще замина за Ню Йорк, но мислех, че не те интересува стига да си с мен? И какъв е тоя въпрос "за какво си ми"?
Тя сведе поглед надолу. Разбра накъде биеше. Преглътна тежко и отново го погледна. Той седна на стола, хвана ръката и и каза, че му е нужна, за да живее, да бъде щастлив. Каза и, че ако не замине с него, може би би умрял от мъка по нея.
- Времето лекува - глупости, тва са бабини глупости. Дали като се върна ще ме чакаш, и дали всичко между нас ще е такова, каквото е сега?
Тези му думи накараха сърцето и да се свие от болка. Явно наистина бе права. Мразеше, когато бе права.. проклето шесто чувство. Интуицията и подсказваше, че това нямаше да свърши добре.
- А ти, щастлива ли ще си без мен? - попита Йонгдже. Чан Ли просто поклати глава едва забележимо и отново преглътна буцата, заседнала в гърлото и. Той наистина ли я питаше това?.. Сякаш не знаеше отговора. Тя му вярваше. Беше и необходим. Показваше му го.. или поне се надяваше. - Добре, няма да те карам да идваш с мен, но не знам после като се върна дали ще те потърся.
Край, ясно беше. Всичко бе дотук. Много добре. Знаеше си, че ще стане така. Знаеше го. Не просто го мислеше. Когато интуицията и подскажеше нещо, дори фактите мълчаха.
Погледна към него. Не я отразяваше. Дори не си правеше труда да я погледне, а просто си играеше на телефона или си пишеше с онази и си уреждаха среща някъде.
Когато благоволи да я погледне, очите и вече се бяха напълнили със сълзи. Тези солени сълзи, чиято диря рано или късно щеше да изсъхне, но спомена за тях - никога. Прегърна я и и рече:
- Само те карам да страдаш, явно не те заслужавам..
- Благодаря ти. Много ти благодаря. Отдадох ти се, бях с теб, обичах те, а ти сега ми говориш така. Знаех си, че така ще стане! Знаех си.. никога не съм значела нищо нито за теб, нито за когото и да е било друг. - имаше нужда да му го каже. Трябваше да го направи. Сега един Бог знаеше какво ли ще си помисли за нея, но не и пукаше.. малко. - Бих те последвала до всяко кътче на света. Но е ясно, че твоите думи са празни. Сигурно си казвал това на много момичета преди мен.. ето затова толкова се дърпах, когато батко ми ми каза, че ще се местим. Искам си Китай! Искам да се върна!.. Далеч, далеч от тук.. далеч от тази проклета Корея, в която нямам приятели, нямам хубави спомени..

by Youngjae. Нед Фев 23, 2014 9:01 pm

бях с теб, обичах теСеризно ли обичала ме е, а сега? Оф по дяволите само провалям нещата. Глупак, започнах да се обиждам.
- Слушай, нямам такива намерения, нито да те оставя, ако това ще те успокои няма да заминавам. Оставам.Опитах да я успокоя, да я уверя в думите си и да я накарам да не страда.
- Хей, обичам те и няма да спра да те обичам. Не искам да чувам глупости от рода на "Искам в Китай", аз не те пускам. Тук до мен ще си останеш. Прегърнах я, а после я целунах. Тя ми се усмихна и отвърна. Телефона, ах този проклет телефон се раззвъня. Погледнах беше Дехьон. Зарадвах се, преди да вдигна целунах Чан Ли и се отдалечих. Разговорите с него винаги са били успокояващи. Разговорът беше дълъг както винаги. Погледнах към Чан Ли, която се дразнеше. Приключих и тя дойде при мен. Целунах я, тя много ясно отвърна.
- Прости ми, че мислиш, че беше грешка вчера. Погледнах я в очите и й се усмихнах, тя също. Прегърнати на терасата, колко романтично xD

by **♕ T.O.P ♕** Пон Фев 24, 2014 4:49 pm

- Слушай, нямам такива намерения, нито да те оставя, ако това ще те успокои няма да заминавам. Оставам! - каза и той. - Хей, обичам те и няма да спра да те обичам. Не искам да чувам глупости от рода на "Искам в Китай", аз не те пускам. Тук до мен ще си останеш.
Хахаха, понеже той така си мислеше. Сонг стига само да си навиеше на малкия пръст нещо, то винаги, ама винаги. Без изключение, всеки път ставаше. С радост би се прибрала у дома, но явно имаше нещо, което я караше да желае оставането си в Сеул. Колкото и да не харесваше корейците и като цяло Корея, искаше да остане.. странно, а?
Разсея я от размислите и Йонгдже, който я прегърна, а след това целуна. На лицето и се появи широка усмивка.
Е, точно в този момент.. отново скапаният му телефон звънна. Прекъсваше момента, който и да беше. Чудеше се дали и този щеше да свърши на парчета някъде на пода като предишния му.
Просто стоеше и гледаше раздразнено, въртейки очи с досада, когато най - сетне проклетият разговор приключи. Нямаше да пита кой е, не я интересуваше. Все едно тя нямаше право да говори по телефона.
Когато най - сетне приключи разговора си, тя отиде при него и го целуна. Усмихнаха си се един на друг.
- Прости ми, че мислиш, че беше грешка вчера.
Отново се усмихнаха, а в главата на Чан Ли изникна въпроса "грешка ли беше". Помнеше какво бе обещала на брат си - не и преди брака, но явно щеше да е поредното обещание, което щеше да наруши.
- Няма проблем.. хареса ми, не мога да отричам. - погледна го в очите. След това погледът и се спря на часовника и забеляза, че вече е станало късно. - Ох, трябва да си ходя.. вече е станало късно и вероятно Мей Ли се тревожи..
Прегърна го отново, взе якето си и излезе от дома му. Може би някой път пак щеше да му погостува.

by Sponsored content

House Yoo's :3

House Yoo's :3

Re: House Yoo's :3

Re: House Yoo's :3

Re: House Yoo's :3

Re: House Yoo's :3

Re: House Yoo's :3

Re: House Yoo's :3

Re: House Yoo's :3

Re: House Yoo's :3

Re: House Yoo's :3