Апартаментът на Sera

Хубаво е да останеш сам. След няколко уморителни дни, пълни с ангажименти, най - сетне можех да се прибера и да постоя у нас като цивилизован човек поне няколко пълни часа. През нощта завърших снимки за реклама и се върнах от другия край на страната на сутринта. Поспах няколко часа и мързелувах след това. След като Джун излезе като хала от къщата, имах възможност да остана съвсем сам и да се наслаждавам на тишината. Дълго време имах нужда от това. Това продължи докато не разбрах, че скъпото ми протеже си е забравило телефона. Явно много трябваше на някой, затова реших да вдигна. Дамата се канеше да го убива, но имаше нужда от помощта му. Интересни взаимоотношения има Джун с хората. В крайна сметка е по - добре за всички, че жената възложи тази задача на мен. На И Джун не бива да се разчита, когато става въпрос за жени. Определено не харесвам тази негова черта, но какво да се прави.
А аз самият нямах навика да нарушавам спокойствието на някого така, но явно беше наложително. Освен това нямах никакви други задължения, и като цяло госпожицата звучеше наистина разтревожена.
Не се забавих много, беше ми нужно време само да си облека риза и някакви дънкови панталони, защото днес се бях разсъблякъл по гащи вкъщи. Няма по - голяма свобода от това да се разхождаш полугол, а такава се намира само вкъщи. Взех и телефона на Джун с мен, за да не вземе да го потърси още някой по спешност и с бързи крачки стигнах до входната врата на другия апартамент. Благодарение на глупакът Джун, папараци и сасенги научиха адреса ни и доста често обикаляха наоколо, не исках точно сега да ме виждат. Позвъних на звънеца. Дано въпросната жена да ми отвори бързо, защото и аз не се чувствах спокоен, като знам че някой наблизо може да направи глупост. Огледах се дали някой не ме гледа или снима отнякъде и отново зачаках отговор отвътре.

Известно време не чувах нищо от вътре и никой не ми отваряше. Почаках търпеливо, след което на вратата се показа симпатична млада дама. Като напълно възпитан мъж не обърнах внимание на по изрязаните и дрехи. И без това всеки ден около мен имаше танцьорки и певици, облечени дори по - разголено. Кой би предположил, че точно Чонг Джи Хун ще бъде с такова желязно целомъдрие? Е, и аз се развихрям понякога, но това е почти само на сцената. Там ставам друг човек. А на всичкото отгоре аз у нас направо се разхождам по долни гащи, момичето си е облечено.
Все пак и хвърлих преценяващ поглед, не ми изглеждаше трагично пияна, но не ми изглеждаше и добре.
- Знам, че ще прозвучи странно. Приятелката ви явно е приятелка на съквартиранта ми и звънна да го помоли да провери как сте. Но него го няма и ето ме тук. - казах спокойно и леко делово.Всъщност аз винаги си говоря така. Въздъхнах, защото сега осъзнах, че дори не знам името на приятелката за която ставаше въпрос. В телефона на Джун беше написана с някакво идиотско наименование, което ме караше да се замисля относно това дали наистина са приятели. Хубаво е, че той не е тук вместо мен, защото не се знае какво можеше да се случи на горката жена посредством нахалството и развратността му. Пълни противоположности сме, но нямам правото и възможността да го променям както на мен ми харесва. Освен че съм му началник, бивш ментор, донякъде учител, съквартирант и така нататък, аз съм му и приятел.
- Та имате ли нужда от помощ...за нещо? - попитах тихо. Идвайки насам имах повече кураж относно "мисията" си, но сега не бях сигурен какво точно да кажа или направя, или дори дали мога да и помогна с нещо. Да се надяваме и да не съм объркал вратата. Но трябва да е тук. Въпреки съмненията си, запазих вида си на сигурен в себе си. За зрял мъж това е много важно.
Жената пред мен притежаваше от онази пленяваща красота, която те кара да запомниш по някакъв начин притежателката и. Може да не съм като Джун и всички от неговия вид, но няма как да не признаеш женската красота или човешката като цяло. А дори не бях забелязал, че имаме симпатична съседка. Та аз дори не знаех кой живее тук...това доказва колко се задържам вкъщи. Но пък и за съквартиранта ми е нетипично да не надуши когато наоколо има момиче от нейния калибър. Явно нещо повече стои зад всичко това. Може би наистина нещо не е наред?

Не изглеждаше сякаш слуша всяка моя дума, дори на моменти се чудех дали ме разбира. Наистина не изглеждаше чак толкова зле, но премрежения и поглед и напрежението върху тялото и ме притесняваше. Какво всъщност се случваше? Нямаше как да разбера това от пръв поглед.
От своя страна тя ме попита дали изглежда сякаш има нужда от помощ. Изненада ме с този въпрос, затова само повдигнах рамене и не казах нищо. За нещастие не познавах госпожицата, затова не знаех какво точно да кажа или направя. Настана някакво неловко мълчание преди да проговори пак. Все пак аз стоях на вратата и и не казвах нищо, тя стоеше и не казваше нищо. Добре че проговори. Върнах погледа си на нея и отново я погледнах изненадано. Защо ли страдаше душевно? Хубавите хора не трябва да страдат така. Още по - изненадващото бе, че ме покани да и правя компания. Нямах нищо против, но пак си беше странно. Не се познавахме, влизах у тях....много хора биха се радвали да си начешат езиците, ако някой ни видеше. Аз не съм от този тип мъже разбира се, но кажете го на пресата и медиите! Толкова глупости се бяха изписали за мен и Боа, които не бяха верни. Имаше моменти, в които бях ядосан заради тези измислици, и ми идеше да си изпусна нервите, но здравия ми разум надделя както винаги. Не съм се хванал на тази работа, за да правя грешки. Мразех необмилените ходове. Дори все още се "самонаказвам" душевно заради онези скандали с излизането ми от казармата.
След кратък размисъл в крайна сметка кимнах и се усмихнах леко. Дано не си патиш от това, Рейн. Да, имах навика да обмислям всичко повече, отколкото трябва, но не ми се струваше, че трябва да и откажа. Съвсем тактично пратих по дяволите здравия си разум в момента и влязох в дома и, след като ми направи място.
Апартаментът и беше доста приятен и може би леко семпъл. Харесвах такива, а не разхвърляната кочина, в която аз живеех. Джун е разхвърляно хлапе, както всяко от MBLAQ. Все едно като сме ги събирали в група сме правили конкурс за най - разхвърляни и мързеливи момчета. Аз не съм чак толкова, но пък не ми оставаше време. Май ще трябва да си викнем от онези, които чистят домовете. То при нас ще трябва да идва по един такъв най - малко на два дни...
Надявах се момичето да няма гадже, годеник или каквото ида било от този род, защото не ми трябваха разправии. Но пък ако имаше, това че не той е тук, а аз си е негов проблем. Никой мъж не трябва да оставя любимата си самотна, или в лошо настроение. Дори да си по - зает от мен, ако обичаш някого ще намираш начини.
- Позволете поне да се представя. Името ми е Джи-хун. - казеах и с лека усмивка, като все още стоях прав. Все пак трябваше да знае името на този, който е поканила в дома си. Да каниш непознати не е хубаво, затова може би...трябваше да престанем да бъдем непознати.
- И вероятно съвсем не е моя работа, но ако желаете може да поговорим за това ваше душевно страдание. Не съм психолог, но смятам че говоренето помага. - говорех леко фамилиарно, което не беше само за момента. Говорех си така по принцип, освен ако не ми е весело, не давам интервю, не разговарям с фенове или с приятели. Надявах се да не ме сметне за нахалник, но нямаше смисъл от престоя ми тук, ако не и помогнех с нещо. Да не говорим, че съм мъдър за годините си. Мъжете на моите години са доста по - големи нехранимайковци, занимаващи се глупости.

Ето, че се сдобих с името на хубавата дама. По името трудно щях да я разпозная, но в лицето ми беше доста позната. Още като я мернах за пръв път ми се стори, че е айдълка. Нямаше как да не сме се виждали, съседи сме. Или певица, или актриса, или модел. И трите и подхождат, така че може да е и трите. Освен това дори да не познавах някои известни жени, в Казармата често ми се задава въпроси дали познавам тази или онази. Почти всеки си имаше любимка. Тези на Боа и Те Хи бяха супер досадни, затова не контактувах много с тях.
Стигнахме до хола и тя се настани на дивана. Аз се огледах няколко пъти, за да не задържам погледа си върху нея, щеше да е неловко може би. Покани ме да седна. Направих странна гримаса, съпоставяйки нейния апартамент с нашия.
- Ако на това тук кажа мръсно, не знам у нас какво трябва да е....- изтърсих с лека насмешка в гласа, без да осъзная, че може да ме помисли за някои неподреден идиот. Не че не съм де. Рядко чистим, наистина, но при мен е защото нямам време, а на момчетата просто не им дреме. Даже Джун срама няма, и си води момичета в кочинката си.
Осъзнах се, чак когато се настаних на дивана.
- Не заради мен е така де, момчетата ми разхвърлят. - побързах да се изкажа, все пак да не вземе да си помисли, че съм мърляв. Наистина обичах да ми е подредено и когато живеех сам всичко беше наред. Мисля, че е крайно време да се обадя на онези, които минават да чистят домовете. Имаме пари, поне това няма да ни притеснява.
Спрях да мисля за глупости и обърнах внимание на думите, които излизаха от устните на Сера. Кимнах на въпроса, без да я прекъсвам. Да, по някаква причина ми беше хубаво да изнасям лекции на хората, някои биха казали "поучавам". Но аз му викам просто съвети. И разсейка за хората в депресия като нея. И аз съм имал такива, така че знам какво е. Май не ми се е случвало да мисля, че ще умра сам, но пък се е случвало да се страхувам, че няма да открия правилните хора, които да ми лекуват самотата. Спомена и една от женските групи. Значи все пак беше певица, не грешах. Колкото и странно да звучи, понякога на известните им е най - самотно. А явно момичетата от групата и...не бяха особено загрижени.
- Ще ги изслушам - заявих
- Не съм тук, за да стоим и да се гледаме, ще се радвам да помогна. Освен това...няма да умреш сама. Знаем си само имената, не познавам обкръжението ти, но няма да си сама. - бях убеден. Красивите цветя не остават неоткъснати. А тя нямаше да увехне скоро.
- Щом групата ти се отнасят така, приемай ги просто като колежки. Вярвам, че си имаш други приятели. Ето например момичето, което ми се обади беше повече от притеснено. Всъщност, обади се на съквартиранта ми, но имаш късмет, че не той е тук. - въздъхнах и забих поглед в краката си
- Просто...дори приятелите ти да са разтревожени за теб, няма как да са неотлъчно до теб. На всеки се появяват грижи и колкото и да иска да мисли за другите, някои неща не му позволяват. А мисля, че твоето е само период. Ще отмине, а и все някой ще ти помогне да се избавиш от него.
Много пъти през соло кариерата ми се чувствах самотен. Вероятно на нея и е по - гадно, щом си има група и на тях не им пука толкова. Моите хора от своя страна всеки с проблема си. Старая се като лидер да се грижа за тях и мисля, че ми се получава.
- Разкажи ми по - подробно. - обърнах се още веднъж към нея.

Може би ако не бях станал певец, актьор, модел и ентъртейнър може би щях да стана психолог. В кръвта ми е да вече да изслушвам хората и да им давам съвети. Има нещо приятно в това, а и забравям за собствените си грижи. Да слушам хорските проблеми изобщо не ме натоварва по принцип. Не, не се успокоявам от техните болежки, разбирам ги и се старая да им помогна просто.
От друга страна на такива красиви жени не им отива да са тъжни. Вярно е и това, че тъжната красота е атрактивна, но един истински мъж би предпочел да вижда жените усмихнати и сияещи. Щях да се опитам поне малко да я отърва от тези негативни мисли, предвид това, че не се познаваме почти.
Изслушвах какво казва внимателно, като все пак не я гледах втренчено. Може би аз помагах на нея, но тя на мен също. Като цяло в последните две седмици бях като роботизиран. Работа и само работа. Имах прекалено много грижи, струпани на главата. Имах общо с точно три компании и отделно готвехме новия албум на F4. Още повече, че трябваше да правим и промени след като Санг Бом ни напусна. Вярно е, че най - многото работа се падаше на Джи Хун, който трябваше да понаучи и старите ни песни, но и ние се стараехме да му помогнем. Главно аз, нагърбил се с тази отговорност като лидер. А и нямам доверие на Шин, най - много да накара момчето да избяга от нас с някоя дивотия. Та това вероятно не се отразяваше много благоприятно на здравето ми, макар да бях свикнал и преди с много работа. Стресът по принцип не би ме повалил лесно, но ограничих и контактите, темите на разговор с когото и да било отново бяха свързани с работа. Сега за пръв път от доста време си говорех с някого за нещо различно от работа и задължения. И мога да кажа, че ми беше приятно, предвид компанията ми.
- Не мисля, че постъпваш егоистично. Когато човек е в депресия или някакво такова подобно състояние, той е фокусиран върху себе си. Гадно му е и лесно може да изпита чувство за несправедливост спрямо него. Дори понякога се чувстваме предадени от приятелите си, само защото са били заети и не са могли да ни видят или да си поговорят с нас. Това внимание към самата теб не е егоистична постъпка, защото е заложено в човешката природа и може да се асоциира с защитен рефлекс. Няма как да преживяваш нещо такова и да не мислиш за себе си, така че не е егоистично. И приятелката ти го знае, така че скоро всичко ще е наред. Все пак ще ти мине, и след няколко дни ще си като нова. - усмихнах се топло. Не знаех на колко години е, но имаше мисъл на зряла жена, а една такава нямаше да се остави още дълго на депресията. Вярвах, че няма да мине много време, преди да се отърси от негативното. Замислих се над още едно нещо, което каза.
- Юри? Куон Юри? - попитах тихо и леко изненадано. Истината е, че нямах представа с кого говоря, когато ми се обади. На Джун всъщност. Това, което знам със сигурност е, че Джун привидно не я харесва и се съмнявам да не се дърпат.
- Сега наистина съм сигурен, че не си сама. И Джун винаги се стреми да тормози Юри, така че със сигурност не е било лесно да му звънне. - засмях се тихо. Защо ли се мразят? Случаите, в които Джун се отнася така към женско същество са едно на милион, затова е доста изненадващо.
А и да бъдем честни, Джун нямаше да свърши тази работа като хората. По - вероятно е да притесни Сера с погледите си и с глупостите си. А едва ли и беше до това сега. Аз от друга страна можех и цял ден да си говоря с дадена жена, без и да си помисля, че искам нещо повече от нея. Някой ме беше избъзикал, че се държа като монах - мъдрец, но това не е съвсем вярно. Просто знам кога и как да се държа прилично.
Хмм, явно беше податлива на депресии и подобни черни състояния. Изслушах и останалото от разказа и внимателно и явно имаше причина да не се чувства добре. Да мислиш някого за приятел и да ти забият нож в гърба е едно от най - неприятните неща. Несъмнено би докарало известно чувство за самота. И аз съм минавал през подобни неща, имал съм приятели, които са се оказвали конкуренти, имал съм и фалшиви приятели, които са се появили след като добих слава. В трудни моменти се разбира кой наистина е на твоя страна и понякога оставаш доста разочарован от резултата. В крайна сметка се оказах с един двама истински приятели, като не включвам момчетата от Mblaq и момчетата от F4, защото с тях се сближих вследствие на професионални интереси. Но и би ми било доста криво, ако не бяха гладки отношенията в групата ми. Вече може да се каже, че познавам и соло кариерата и работата в група. И двете имат своите положителни и отрицателни страни.
-Щом е така, бих те посъветвал да се разбираш с тях колкото да върви съвместната ви работа добре. А за разчитане можеш да разчиташ на другите, които са ти се доказали като приятели. Вероятно си ги знаеш кои са. - усмихнах се насърчително и все пак се стараех да не звуча сякаш я поучавам. Въобще не ми беше целта това, стараех се да давам приятелски съвети. От години се интересувам и от психология, поне от основите и, затова може би знам това - онова.
- Няма нужда да ми благодариш, за мен е радост. - казах и се облегнах назад. Мъжете биха се избили, за да са на мое място. Може да съм като мъдрец - монах, но и аз съм мъж, и аз имам очи. Да видя ведрина, която бавно, но все пак се промъкваше по лицето на дамата беше доста хубава гледка. И ето че освен тази ведрина, на лицето и се появи и усмивка. Отвърнах и със същото, като погледа ми се задържа върху лицето и, малко повече от предишните пъти. Затова ли не се усмихва често по този начин? Защото действа прекалено омайващо на околните? Да, наистина имаше нещо магическо в тази усмивка. Нека го наречем "хладнокръвие", но винаги съм умеел да го използвам пред жените, така че по принцип не е лесно да се прехласна така.
- Бих искал вода, благодаря. - все пак не закъснях да и отговоря на въпроса. Изпитвах известна жажда, а газирани напитки отскоро отбягвам да пия. Не са особено полезни, а и по едно време имах проблеми с газовете, заради тях.
След като момичето се върна на мястото си,си позволих да кажа нещо, което предварително обмислих дали да кажа:
- Може да прозвучи странно, предвид времето от което се познаваме, но ако някога пак имаш нужда да си поговориш с някого, или се почувстваш самотна, аз също ще съм на среща. - казах сериозно. Въобще не ми беше целта просто да измисля как да си уредя втора "среща" с нея, наистина мислех това. А задоволството от компанията и го приемам като бонус.

( съжалявам, че е малко смотан, ама великият ми пост от предната вечер го изтрих без да искам преди да го пусна и леко ми беше убил желанието)

Реакцията и относно последните ми думи ми хареса. Вероятно много други жени биха приели думите ми като знак на някакви намеци, така е устроено нашето време. Случвало ми се е няколко пъти. В крайна сметка се отказах от всякаква комуникация с тези дами, защото те очевидно не можеха да усетят истинската ми душа. Сега....и мъжете и жените са различни от това, което сме свикнали да четем в книгите или да гледаме в сериалите. Тези неща ни разказват за нещата, които искаме да прочетем или да видим. Човешки отношения, характери, наистина повлияни от реалния свят и живот, но за нещастие само негово отражение. Отражение, което допълва истинския живот, правейки го една идея по - красив. Извода от всичко това - може би ние мъжете сме грешни, та направихме и жените такива. Мина доста време от последната ми връзка и не можах да намеря подходяща жена след Боа. Те не успяваха да разгадаят истинската ми същност. Мислеха ме за човек, какъвто не съм, а претендираха, че ме познават. Затова накрая се пуснах по течението. Така е, не искам да съм сам....но този път нека тя ме намери. Аз ще я изчакам и няма да потърся друга. Мислейки си за тези неща, неволно се усмихван насреща на Сера, виждайки я като една от онези малко жени, които някак успяват да вникнат в теб и да се опитат да те разберат. Не, аз си уважавам всички жени, но една част са различни, а една от многото е специалната. Преди години стигнах до този извод, след като пораснах и започнах да мисля с горната си глава.
- Мисля че си от тези хора, които биха били "досадни" по забавен начин. - усмихнах се
- Защото аз съм скучен и може би ми трябва някой като теб, за да не стана още по - скучен. - вдигнах бавно чашата и отпих от водата си. Нямах нищо против, макар че съм сигурен, че никога няма да я видя в досадна светлина. Мнението, което си бях изградил до момента беше положително. Разбира се, надникнах зад депресията и промъкналата се тъмнина в настроението и, защото те са лъжливи. И сега, когато отново показваше усмивката си, продължаваше да ги прогонва от себе си. А на мен ми носеше положителни емоции. Женската усмивка е като дар, за пореден път се убеждавам в това.
Идеята и с поопознаването ми се стори добра. Имах желание да си поговоря още с нея, а и исках да съм сигурен, че съм я разсеял наистина от тъгата. Въздъхнах и се позамислих какво да кажа. Вече и аз самият не знам как да формулирам такива отговори, след като понякога медиите ме познават по - добре от мен самия.
- Хм..работя към три компании, горд лидер съм на групата F4. Имам малко свободно време, но обичам да го запълвам с четене, гледане на филми и излизане с приятели. Обичам и да пътувам, но предпочитам на почивка, а не по работа - засмях се и след малко продължих - Нямам деца, но следя зорко племенниците ми, които не са малки, но обещах на сестра ми да се грижа за тях. - отново се усмихнах. Майка им доста често прекаляваше относно притесненията си за тях, аз поне им давам свобода. Все пак не са бебета, макар че и за мен си остават хлапета. А Соджунг продължаваше да се забърква в проблеми, така че няма отърване от мен. Поне Хо Уон вече се държеше като мъж и не се забъркваше в елементарни проблеми. Да не надяваме, че наистина е така и не ми крие разни неща. Но големи или не, те са в този бизнес, а тук не е никак леко. Но ще съм на линия за тях винаги.
- Иии след тях момчетата от групата ми и онези бандити от Mblaq. И тях понякога ги следя все едно са деца. Така че имам цял отбор, за който да се грижа и от доста време ми е забавно да го правя. Друго интересно предполагам няма. Работата ми едва ли е по - различна от твоята. Така че ако те интересува нещо ме питай. - след разказа отново отпих от чашата си, като оставих повече от половината и празна.
- А ти какво ще ми разкажеш за себе си? - прикрих интереса си. Исках да узная какво се крие зад тъжната красота, на която бях станал свидетел по - рано.

Не можах да сдържа усмивката си, като каза, че си заслужава да бъда опознат. Чувал съм това толкова много пъти...прекалено много дори...
Никога не мога да съм сигурен дали някой иска да бъде близък с мен заради самият мен или заради звездата Рейн. Вторият можеше да си има всичко. Но с това бе обрекъл първият на доста интриги и фалшиви връзки. Първият хвърляше някакъв звезден прах в очите на околните, карайки да виждат вторият като някаква атракция или безчувствен предмет.Предмет, който в същото време е ценен, скъп, лъскав и желан. "Нека да бъдем приятели с него, защото той е Би Рейн." "Нека да се опитаме да го пленим с чара си, защото той е богат". Именно заради всичко това бях започнал много да избирам обкръжението си, макар на пръв поглед да не си личи. Не си личи, защото съм еднакъв към всички. Обичам да помагам на хората, независимо дали сами фенове или не. Но пък внимавам кого допускам да влезе много навътре в личното ми пространство, защото не веднъж съм страдал от влиянието на тази слава. Тя е като светлина, привличаща околните като насекоми, но аз винаги съм вярвал, че има и такива, които не се подлъгват по тази светлина.
Точно затова в момента бях доста доволен от казаното от Сера. Нейното поне изглеждаше искрено. Тя имаше нужда от някой, който да и напомни, че не е сама, точно затова в момента едва ли и пукаше дали в момента срещу нея стои Би Рейн или някой обикновен мъж от обществото. Имах някакво доверие в нея, макар днес да се запознахме.
Изслушах всичко, което ми разказва без да я прекъсвам. Не го споменах, за да не изглежда изкуствено, но и тя беше интересна личност, макар да не го осъзнаваше. Съвременното общество приемаше за "интересни: личности с бурен социален живот, такива, които рядко се задържаха на едно място. Но не и аз. Харесвах хора с дълбоки размисли, с дълбоко и може би нетрадиционно мислене.
- Долу горе те разбирам за това с бащата. - казах, след като беше приключила и се усмихваше на някакви свои мисли.
- Майка ми беше полицай, и макар не толкова жестока, си беше доста строга. - опитах се да се отърся бързо от мислите за нея, сега не беше момента. Стана ми и тъжно, че не е виждала баща си от толкова малка. Но пък и доста боли, когато загубиш родител. С една болка си спестява друга. Един от законите на живота.
- Аз също обичам да пътувам, значи по някои интереси си приличаме. - отбелязах а след това тя ме покани да видя домашните и любимци. Съгласих се. Бях се сетил какво е ашалотъл, просто не знаех, че се наричат така. Со Джунг ги наричаше просто саламандри като малка.
- Много ще се радвам. - казах с усмивка и двамата се изправихме. Тя ме поведе накъдето трябва.
Наистина бяха интересни животно и не бях сгрешил с предположението си. Наведох се и изравних поглед с аквариума, заглеждайки се в едната животинка.
- Племенницата ми си умираше за такова като малка. Беше го видяла в близкия зоомагазин, но баща и тогава забрани да и подарявам каквито и да било животни. - споделих с усмивка, както по принцип се усмихват хората при такива спомени. Бях получил изрична забрана, след като подарих на Хо Уон куче и на сестра ми и мъжът и сърце не им даде да разделят детето от кучето. Тогава и аз самият бях доста млад.
- С какво ги храниш, трудни ли са за отглеждане? - попитах я с интерес, защото наистина нямах представа от гледане на животни. Особено такива. Може би не е късно да подаря на Со Джунг нещо такова, макар сега и тя да няма много време. Но едва ли ще ми се наложи, след като понякога не се грижи както трябва дори за онова странно животно, кучето и.
- При нас няма никакви животни, защото няма кой да ги гледа. Само животни ми трябват...-казах шеговито. И без това онези са като прасета в кочина, най - вече Джун и Джи О.
- А къде е....Минги? Така ли му беше името? - попитах несигурно и с глуповата усмивка. Нямах представа дали съм запомнил правилното име.
- А, и от тези кой - кой е? Различаваш ли ги? - на мен ми изглеждаха еднакви, но тя би трябвало да си ги различава. Техните имена буквално ги бях забравил, но тя щеше да ми ги напомни.

Каза ми кой кой е и аз ги погледнах отново. Да, така по - лесно се запомнят. Хубави животни са. Иначе аз ако трябва да си избирам домашен любимец, вероятно ще е нещо по...космато да речем. Най - добре куче. Харесвам големи породи кучета, отгледани от стопанина си от малки и привързани към него. Много ми се иска да си взема едно малко и да си го отгледам, но в момента нямам времето, което то би заслужавало да му се отделя. А какъв би смисълът иначе?
Сера отговори на въпросите ми и аз само кимнах.
- Вероятно и те са късметлии, за да те имат за стопанка. - отбелязах спокойно. Очевидно се грижеше добре за тях, все пак. И макар и айдъл, им намираше достатъчно време и на тях. Нещо, което аз не знам дали бих успял да направя.
Преди да ме поведе към клетката на хамелеона, жената ме хвана за ръката. Погледнах набързо ръцете ни, но не направих и не казах нищо по въпроса. Бях изненадан, от приятното усещане, което се прокрадна в мен. Несъзнателно и аз съвсем леко, едва забележимо хванах нейната. Вярно е, че рядко достигам до голяма близост с повечето жени. Това е не защото се правя на велик, или защото се имам за нещо повече. Просто след като минах определена възраст осъзнах, че щастието не е в това да си около или с много жени. Някои от тях са доста ценни и чисти и не си заслужава да бъдат осквернявани. Под "чисти" нямам предвид че са монахини, а нещо друго. А и смятам за неуважително да си играеш с тях както ти падне. Точно заради това аз бях способен да завързвам приятелства без корист с много от тях и да пазя специалното си отношение само за една. А в последните години това специалното отношение го нямаше изобщо, като изключим БоА. А без него има и чувство на самота. Точно заради това сега ми беше приятно да се почувствам близък с някого, при това нежна представителка на женския пол. Докато се беше съсредоточила да търси хамелеона в клетката му, аз бях задържал поглед на лицето и. Дори не слушах много какво ми говори. Не се случва на великия Рейн много често да се заблее и замечтае така. Да не си помислите нещо.
Тя накрая извърна поглед към мен, но аз не махнах своя. Забелязах как се изчерви, извини се и пусна ръката ми. Някак си вътрешно не бях особено възторжен от тази постъпка. Един от малкото пъти, в които не мога да се позная е този.
- Няма за какво да съжаляваш..- казах тихо през усмивка. Ако може да наречем "ръмженето" ми тихо. Просто гласа ми си е такъв.
Най - сетне погледнах и аз напред. Ама той наистина се криел добре. Огледах няколко пъти терариума му и така и не успях да го забележа. Поех си въздух и извърнах поглед от там. Ами много хубаво, аз и по принцип не съм от най - наблюдателните. Освен това и не бях свикнал изобщо с хамелеони. Да съм виждал такъв на живо най - много два, три пъти.
- Колкото и да ми е неприятно да го кажа, аз у нас не бих имал какво да ти покажа толкова. -изтърсих, защото се опитвах да избягам от нещата, за които си мислех преди малко. Не знаех как да си продължим разговора или какво да правим. Причината за това...изведнъж просто спрях да гледам на нея както на съседката, на която трябваше да правя компания. Лека по лека в мен се загнезди онова игриво чувство, когато си около някой, който ти допада. То не изчезва на колкото и години да станеш. Вероятно се променя и може би усилва, когато се ожениш, но няма как да знам от там нататък. Все пак не съм видял всичко от живота все още още. Чувствам се като някой дядо мъдрец, но истината е, че има още много неща, през които трябва да мина.
- Може би трябва да излезем, и да оставим Минги на спокойствие. - казах с усмивка
- А и освен това искам да ми разкажеш за пътуванията си. Аз съм пътувал също доста, но така и не ми се е случвало да се изживявам много като турист.

Позачудих се дали да не и кажа, че аз им забраних да си водят животни. Жените са странни същества и може да ме помисли за безчувствен или че мразя животни. А простата причина е, че те след себе си не чистят, а какво остава след животни? Е, Сънгхо е по - отговорен, но и той е достатъчно мързелив. То и аз съм понякога, но не си признавам.
- Животни не се задържат много в нас. Момчетата не се грижат достатъчно добре за такива. - казах авторитетно с лека усмивка, за да не си проличи, че съм забранявал каквото и да е. Ако някой ден е научат как се чисти, може да си вземат каквото искат. А може би някога и аз ще се престраша да си взема куче или котка.
Сера се съгласи да ми разкаже, като преди това спомена, че хамелеона често бягал от терариума. Огледах се. Не ме беше страх от него, беше ме страх да не го настъпя някъде. Последното нещо, което правя е да си гледам в краката. Тя ме поведе обратно към хола. Много внимавах да не стъпча животинката и. Щеше да е едно от най - ужасните неща, които могат да се случат. Застанах и зачаках. Харесваше ми да я слушам да говори, също така да се усмихва на спомените, които вероятно нахлуваха в главата и при вида на всеки един от сувенирите.
- Пътувала си сама. Каква загуба. - казах съвсем тихо. Ако го беше чула, дано не го е изтълкувала грешно. Загубата се коренеше в това, че никой не е имал щастието да пътува с нея. Иначе може би е било и приятно на моменти. Всеки има нужда да остане сам на моменти - а ако е и на съвсем непознато място...звучи някак разтоварващо. Имаше доста богата колекция, явно бе пътувала много. Моите пътешествия най - често бяха свързани с работа. Падах си и работохолик, и почти не отменях ангажименти, винаги си казвах, че може и още работа. И така до безкрайност.
- Иска ми се и аз да можех така. Но трудно бих се решил - споделих и след това доизслушах разказите и. По едно време се позвъни на звънеца и леко се изненадах. Дано не беше някой, който погрешно щеше да изтълкува малкото ни събиране. Не исках да и създавам каквито и да било медийни проблеми. След секунди дочух добре познатият глас на Мир и през главата ми преминаха стотици сюжети относно това какви проблеми пак са забъркали. Веднага чух и гласа на Сера, който ме викаше и се изправих.
Приближавайки се, видях леко стресираното изражение на Мир и в мен се събуди леко напрежение.
- Хьонг, трябва да се прибереш бързо! Някакъв заплашва да строши носа на Чанг Сън хьонг, а той е мъртво пиян направо! - каза набързо момчето, а аз въздъхнах. Хвана ме леко срам, че и тя стана свидетел на една от магариите на Джун, но какво да се прави. Трябва да побързам, че ако му счупят носа няма да се отрази добре нито на кариерата му, нито на лицето му. А да не говорим, че след всички тези подробности, той е и мой приятел...
- И на мен. Благодаря ти за хубавата вечер. - усмихнах се и тръгнах заедно с Мир.
- Сънгхо няма ли го? - попитах
- Няма го...- отговори тихо рапъра и тръгнахме на спасителна акция.