Японската сладкарница "Men ame"

by **Light.** Съб Апр 05, 2014 9:26 pm

Все още някъде вътре в себе си усещаше, че там, наблизо "се крие" сестра му. Всъщност, тя дори не знаеше за съществуването му със сигурност, но все пак - братски инстинкт, от който той бе почти лишен.
Дни преди да дебютира, бе поразпитал "малко" в приюта как се казва и кога е роден, като след доста настояване и ненапразни заплахи, му казаха истинското му име и рождената му дата. Защо пък не? Лайт бе убедителен човек, юмрукът му - още повече. За него това бе най - лесния начин да си проправи път през нещо. Спечелиш ли им страха, печелиш им и уважението.
Усети се, че Хьо Сънг вероятно го чакаше, зяпайки идиотски, молейки се скоро да се появи отнякъде, за да я води в сладкарницата, където бе обещал, ама той трябваше малко да пооправи косата си, изглеждаше ужасно, колкото и невъзможно да звучеше това.
Среса се, след което си взе бърз душ, а в главата му още се въртяха случките от съня му сутринта. Спомняше си нещо, но бе забравил да го запише на хартия, черно на бяло.
Хвана тъмносинята си хавлия и влезе в банята.
Взе хавлията си, обърна се и излезе от тази стая, когато бе приключил с къпането си. Отново гребенът му се озова в ръката му, защото трябваше да вкара косата си в някакъв приличен ред, облече случайни дрехи, на които даже внимание не обърна и на бегом излезе от онзи не много малък ад, който Лайт наричаше свой дом.
Тръгна бавно към дома на Хьо, който се намираше в един от богаташките квартали, близо до центъра - квартал, който няма нищо общо с крайните квартали. Но все пак, той харесваше разположението на дома си. Но нямаше нищо общо и с Кангнам, където само си бе мечтал, че кракът му ще стъпи в този живот. Но ето, че мечтите се сбъдват - сега той бе една млада процъфтяваща звезда, редовно му се налагаше да посещава това място, на което бяха събрани всички известни идоли.
След не много крачене стигна, а тя го посрещна с нежна усмивка, прегръдка, наричайки го "Дже Джин". За него това не бе името му - името му бе Лайт. С това прозвище бе израснал, настояваше така да му казват. "Дже Джин" звучи твърде нормално и корейско, скучно, не му харесваше. А и бе неестествено от една страна - около двадесет години всички да го наричат "Светлина", а изведнъж да започнат по име. Тъпо бе. Дразнеше го.
Той отвърна на прегръдката и, хващайки я за ръка.
- Смятам да те водя в японската сладкарница, отворена наскоро, съгласна?
Всъщност, не му пукаше тя навита ли е, знаеше, че сладкото бе единственият и стимул да излезе с него. На него също. Колкото и да не му личеше, обожаваше да яде такива неща. Явно бе човек с доста бърз метаболизъм, щом не му личеше. Четиридесет и пет килограма за момче, което яде шоколад и сладолед постоянно си бе постижение.
Започна да тича бързо, а тя изглежда не можеше да смогне на темпа му. Но бе нетърпелив да яде, какво да се прави. А в "Мен аме", сладкишите бяха превъзходни.
- Ходила ли си? - попита спокойно. - Ако не си, мога да ти препоръчам някои торти, които задължително трябва да опиташ.

by Woo Kevin Съб Апр 05, 2014 10:09 pm

- Довиждане! - извиках набързо, събрах си нещата, прегърнах момичетата и излязох от компанията. Имах среща с Лайт, а тя беше пред дома ми. Фък дъ шит, казах му да ми каже къде директно да отида, той не. Хванах едно такси, като му казах на къде да кара. Закопчах си колана и се облегнах назад. Имаше задръстване и то е нормално, все пак ударих пиковия час, няма що. Пътуването беше досадно и бавно, имах чувството, че шофьора караше ужасно бавно. Нервно и досадно е да чакаш колите една по една да минат. Най-накрая минахме и ние. За около половин час стигнах. Платих на шофьора и слязох. Запътих се към нас, за да се преоблека. В този си вид изглеждах ужасно, най-много да уплаша хората в заведението. Тъкмо исках да отключа, когато видях Лайт "Е няма що. Явно ще вървя така" Извъртях очи и поздравих момчето с привидно широка усмивка. Името "Лайт" ми звучеше много късо и някак дразнещо, затова го нарекох по собственото му име, което привидно не му хареса, а на мен пък колко ми пука.. Хвана ръката ми и побягна "Ама ей аз съм от плът и кръв и до сега работех като вол, пък ти искаш да тичам след теб? О, не си познал" на косъм да му изкрещя. Момчето продължи да си тича, което ме ядоса...
- Аааааа, спри бе човек, дърта съм да тичам като теб и освен това сега се прибирам от работа! Имай малко милост.
Сякаш говоря на стената разбираш ли? Той продължи най-нагло да търчи и да ме дърпа, като че съм парцалената му кукла. Щял да ме води в японска сладкарница, пита ме дали съм ходила там. "Не, човек, никога не съм ходила" Еее този път ще си замълча. А и какъв беше този риторичен въпрос? Естествено, че съм ходила. Всички сеулски сладкарници съм посещавала, и честно вече ми писна. Разгеле след тооооолкова дърпане, пристигнахме. "Омо ръката ми все още е цяла" - това е добре, измърморих си и се усмихнах. Влязохме. Естествено сервитьорите ме познаха и ме поздравиха. Отведоха ни на моето ВИП запечатано място и ни дадоха менюта. "Ама за какво ми е изобщо меню, след като знам всичко на изуст"?
- За мен парче бисквитена Торта с Маскарпоне, но да не е много голяма. - засмях се. Колкото и да обичам торти, особено пък тази, сега изобщо не ми се ядеше толкова много. В компанията бяха донесли бисквити и всякакви такива, та ядох като прасе. Добре, че не ми личи, е поне не толкова. - Хммм - отворих менюто - натурално сокче от праскова с 2, най-много 3 ледчета. - Сервитьорката ми кимна и записа. Попита и Лайт.
Когато записа и неговата поръчка, се оттегли.
- Лайт, нямам много време, страшно съм уморена! Дойдох само да те поздравя и да отпразнуваме дуета и си тръгвам. Обещавам ти по-голямо празненство в деня на издаването на албума ти.
Усмихнах се и зачаках тортата си. Пречувствах, че няма да мога да я изям.

by **Light.** Нед Апр 06, 2014 7:10 pm

След като двамата удобно се настаниха на мястото в ъгъла, на което обикновено Лайт, а вероятно и Хьо стоеше, дадоха им две менюта. Ала нито един от двамата не си направи труда да разгледа, очевидно тя също знаеше всичко в него.
Момичето си поръча бисквитена торта с маскарпоне. Колкото и да бе вкусна, имаше и по - хубави предложения. Сервитьорката сладко и се усмихна, после записа, а Джун отвори менюто си, за да види списъка с напитки и си поръча прасковен сок с малко лед. Момичето написа в тефтерчето си и това, след което се обърна към наскоро дебютиралия певец, питайки го той какво ще желае. Естествено, отговорът му бе обичайния - тирамису с добавена канела, както го обичаше и "Спрайт" с повечко лед и лимон. Бе вкусно. А пък и обичаше газирани напитки.
След като момичето записа на листче това, което и той си избра, отиде някъде, а Хьо Сънг се възползва от момента, за да му каже, че няма да остава много дълго, тъй като е твърде уморена от работата и и му обеща, че веднага след излизането на японския му албум, ще го отпразнуват по - добре, а сега е с него само, за да го уважи.
Той се усмихна някак си леко тъжно, след което и рече със спокоен тон:
- Няма проблем. Все пак се радвам, че въпреки графика ти, се нави да дойдеш.
Всъщност, при него такива екстри, наречени емоции, от рода на "щастие", "тъга", "любов" и всякакви такива бяха "вън от строя", така се бе научил, но всяко правило си има изключения. А и напълно я разбираше, което бе странно за човек, който се интересуваше почти само от себе си. Той самият бе зает напоследък, особено около Каташи и неговия перфектен японски, Лайт се чувстваше така, все едно е слабоумен. И хал хабер си нямаше от този език, а пък и как щеше да си дере гласните струни, тоест да пее Deep Six в началото?
Забеляза момичето, което носеше тортите им, усмихна се и поиска сметката. Тя остави сладкишите, след което се усмихна, кимна и каза, че след момент ще им я даде.
Момчето започна да яде бавно, наслаждавайки се на вкуса на кафето. Истинското кафе - горчиво, без захар. Идеално за разсъняване, от каквото той в момента имаше нужда. Отпи глътка от напитката си, след което се обърна към Хьо:
- Очаква ли се скоро завръщане от групата ви?
Secret и 2NE1 бяха единствените женски групи, които той следеше изкъсо, някои от останалите също харесваше, но самото им звучене бе някак си по - лигаво от тяхното. И все пак, слушаше главно мъжки групи, и то по - конкретно рап. Бе му по вкуса точно такава музика, причините - неясни.
Обърна се, за да види дали сервитьорката идваше и видя фигура на момиче с дълга коса, която му изглеждаше много позната. Не бе възможно да е тази, за която си мислеше, но щеше да разбере дали е прав, след като Хьо си тръгне, защото нямаше намеренията да я оставя. Би изглеждало некултурно. Принципно на Лайт не му пукаше за култура и всякакви такива неща, с момичето бяха, или поне се водеха приятели, така че щеше да се съобрази.

by Woo Kevin Нед Апр 06, 2014 7:58 pm

Мирно и кротко си чаках поръчката, което е малко необичайно за мен. Ако някой ми беше казал, че ще седя в японска сладкарница, че ще поръчам малко парче, и си чакам поръчката спокойно, изобщо нямаше да му повярвам и щях да го нарека "Ю'р Крейзи". В случая обаче не ми се ядеше толкова. Всъщност и да се забави поръчката ми няма да възразя. Лайт ми се усмихна някак потайно. Смисъл нямаше изразяване на емоция от негова страна, след като най-сърдечно му казах, че си тръгвам. Излезе така, сякаш се възползвам от това, че той черпи и си бия шута. Изобщо не ми пука какво точно ще си помисли донгсенг. Ето го и момичето, което носеше с бързи крачки поръчките ни. Чудно ми е как не се преби това девойче. "Сигурно е свикнала". Остави тортите и със същото темпо отпраши за сметката. Лайт нападна своята тирамису, а аз стоях и гледах чинията. Не знаех дали да я ям или да си я сложа за после. Но нали уж да уважа момчето. Въздъхнах съвсем тихо. Взех си вилицата и я ръгнах в тортата. Отчупих си малко парче и го изядох. Така 3-4 пъти и се отказах. Беше си страшно шоколадова и бързо ми писна. Бутнах чинията навътре и отпих от сока си, внимавах да се не полея, което не беше изключение. Винаги, ама винаги щом пия нещо, трябва да се полея, ако пък ям бързо, после 2 часа поне са ми нужни да изчистя остатъците от косата, дрехите, лицето си. Такова прасенце съм си, че не е чудно, че съм сама. Оставих сока и погледнах към Лайт, който буквално нагъваше тортата си. Засмях му се, а той ме разпита - Очаква ли се скоро завръщане от групата ви?
Какво значи това, да не би да сме изчезнали? Зачудих се какво да му отговоря и докато умувах, момчето наблюдаваше съседната маса. Сигурно си е харесал някое момиче или пък момче? Засмях се и се върнах на зададения му въпрос:
- Това е изненада за феновете, приятели, роднини, любовници, че дори и за ванга. Нямам право да разпространявам какво се случва в групата ни, главно защото съм лидер и моята задача е да пазя тайна, но може да следиш новините на TS Ent. - отговорих сериозно. Нямам намерение да обяснявам какво се случва, а и не искам. Извърнах поглед от Лайт и посегнах към чинията. "Може да не спя цяла нощ от преяждане, но от угризения на съвестта, че съм оставила това блаженство ще се самоубия". Завъртях отново вилицата и отчупих парче, след парче. Стана ми ужасно тежко, но ината в мен не позволява да си тръгна и да я оставя така усмихваща ми се. Когато изядох и последното парче, бутнах яростно чинията, а тя за малко да падне на земята и да се разпръсне по нея. "Упс". Вдигнах чашата и отново отпих от портокаловото си сокче до дъно. Оставих чашата и доволно се усмихнах. Признавам беше ми ужасно тежко и не знам как ще се прибера цяла у дома, но пък щастлива, че няма да ми тежи на съвестта. Поговорих си още малко с момчето, хвалейки го за песните, които бях чула. Разказах му и за симбиозата от похвали, носещи се в компанията по мой и негов адрес. Бижу. Погледнах си часовника и се обърнах към момчето:
- Много ми беше приятно, Лайт, но е време да тръгвам. Благодаря ти за почерпката, за дуета, за всичко и обещавам да се реванширам. Усмихнах се и му подадох ръка, като я стиснах. Да го прегърна, това означава да мина през цялата маса. Още веднъж му се усмихнах и станах. Взех си чантата, помахах му за довиждане и си тръгнах. Помахах на персонала и нервно избутах вратата. Сладкарницата не беше толкова далеч от дома ми, но на мен ми беше ужасно тежко и едва вървях. Отидох на стоянката, като се набутах в първото такси, казах на шофьорчето на къде и той тръгна. Нямаше да погледна храна през следващите 24 часа.

by **Light.** Сря Апр 09, 2014 8:46 pm

- Това е изненада за феновете, приятели, роднини, любовници, че дори и за Ванга. Нямам право да разпространявам какво се случва в групата ни, главно защото съм лидер и моята задача е да пазя тайна, но може да следиш новините на TS Ent.
Хьо Сънг изглеждаше много сериозна. Но все пак му бе интересно какво се случва около тях.
Явно неговата нуна нямаше абсолютно никакво желание да яде тортата, която си бе поръчала, което донякъде огорчи Лайт, но това бе неин избор. Не можеше да я насилва да яде до пръсване. Но бе необичайно Джун Хьо Сънг, лидерката на известната момичешка група Secret да отбягва сладко.
Тя, както се казваше, "с триста зора" реши да отчупи от тортата си малко парченце, след което го изяде, очевидно без никакъв ентусиазъм. Отпи малка глътка сок и повтори действията си пак. И пак. И пак. И пак. Докато не остана нищо от десерта и.
Тя започна да му разправя за това колко доволни били всички, работещи в TS заради 'I Forgot You'. Действително песента си бе много хубава, макар и Светлината да не се радваше много на този стил. Главно, защото бе нежно и лигаво, а неговата сила бе рапът, не пеенето. Вярно, че имаше много хубав глас, но все пак предпочиташе да рапира, отколкото да пее.
Тя изпи и последната капка от прасковеното си сокче и погледна към момчето. Рече му:
- Много ми беше приятно, Лайт, но е време да тръгвам. Благодаря ти за почерпката, за дуета, за всичко и обещавам да се реванширам.
Той само кимна и тъкмо се канеше да я попита "Да те изпратя ли?", когато тя си хвана такси и тръгна нанякъде.
Е, какво пък? Щеше да се възползва. Колкото и долно да звучеше.
Обърна се отново и видя момичето, което подозираше, че му е сестра. Вгледа се в нея внимателно и очакваше всеки миг да му направи забележка, че не е учтиво да зяпа хората, но на кого му пука? Никога той не слушаше хората.
Изяде последното от тортата си и изпи половината му останал "Спрайт" на екс (да, само Лайт може да пие на екс от сламка с такава скорост!), след което се изправи.
Взе якето си, което бе закачено на облегалката на стола му. Бавно се приближи към масата, на която момичето стоеше съвсем само, след което попита:
- Може ли да седна?
Когато получи положителен отговор, попита я:
- Как се казваш?
Аха, сега вече бе сигурен, че това е въпросната. Очите! Очите.
Настани се по - удобно и я наблюдаваше как яде от това, което си бе поръчала. Бе си взела една от любимите му торти.
"Най - сетне успях!" - самодоволно си рече Лайт наум.

by **Park Luna** Чет Апр 10, 2014 3:10 pm

- Су Джин, вдигни си най-накрая задника от пейката! - застана Рам пред момичето, което най-удобно се беше настанило на пейката в залата за тренировки.
Въпросното момиче вдигна главата си от мобилния телефон и погледна съмембърката си. В очите й се четеше ясно раздразнение. Направи физиономия.
- Какво искаш, У Рам? - в гласът й се чуваше тихо ръмжене, което накара по-възрастната от двете да скръсти ръце пред гърдите си.
- Няма ли най-накрая да станеш и да танцуваш? - повдигна веждите си тя.
- Не - кратък и ясен отговор. Абсолютно както винаги. - Точно сега не ми е до това.
Макнето на D-UNIT повдигна леко раменете си и отново зачовърка в телефона си. Винаги беше в мрачно настроение, но днес като че ли й беше в повече от друг път. Дразнеше се на абсолютно всеки, който я заговореше, минаваше покрай нея или нещо такова. Имаше нещо странно. Сякаш нещо в самият свят не беше наред. Е, то това си е ясно, че не е наред по природа, но... като че ли беше много повече от друг път. В нейнят свят не беше наред.
- Су Джин, моля те - лидерката постави ръката си върху рамото на Зин.
По-младата от двете отново я погледна, издиша и стисна устни. Това наистина беше досадно.
- Не ми се моли, онни. Да ти приличам на поп?! - Куак повиши тона си, след което стана и излезе, затръшвайки вратата след себе си.
Останалото мина като в мъгла. В единия момент беше пред тренировъчната зала, в следващия излизаше от компанията, а най-накрая вече вървеше по улиците до D-Business. Беше хладно, а тя облечена с дълга тениска, жилетка, къси панталонки, чорпогащник и чорапи. Студът се впиваше в кожата й, но Су Джин, като че ли не обръщаше внимание. Студът беше в душата й, не в природата около нея. Беше свикнала с него, имаше го за приятел.
Краката й я отведоха до сладкарница. Досега не я беше виждала на тази улица, но миризмата идваща отвътре привлече изцяло вниманието и апетита й. От няколко дена не беше яла стабилно и чак сега си даде сметка за това колко е гладна. Затова влезе и седна на едно от свободните места. Остави мобилния и портмонето си на масата.
- Какво ще желаете? - застана до нея една от сервитьорките.
Доста, ами... приветливо момиче?
- Шоколадова торта от еклери - поръча макнето на D-UNIT. - И сокче от банан и ягода.
Момичето записа, кимна и тръгна, за да изпълни поръчката й. Зин се заслуша в песента, която струеше от телевизора на изпълнението. Не беше чувала песента досега, явно беше нов изпълнител. Погледна към телевизора. Песента свършваше и на лентата се появи името на изпълнителя - Лайт. Песента се казваше "I forgot you", дует с Хьосънг от Secret.
- Пф... - изсумтя Куак, извърна глава и затрака с пръсти по масата, чакайки поръчката си.
Не след дълго тортата и сока й дойдоха. Отпи от сламката малка глътка, а с виличката започна да ровичка в парчето си.
- Може ли да седна?
Зин сви устни, но реши да се направи на мила.
- Да - отговори сухо и изяде първата си хапка от тортата.
Съществото седна пред нея. Момичето го погледна с полезрението си.
- Как се казваш?
Певицата не вдигна главата си, а продължи да яде. Да му отговаряше ли или да не му?
- Куак Су Джин - със същият тон каза името си. Не мислеше да му връща въпроса. - Или е по-добре да се представя така както съм по-добре известна - Зин.
Макнето остави вилицата в чинията си, облегна се назад на стола и си взе чашата със сока в ръка. Отпи още няколко глътки и я върна на мястото й. Най-накрая удостои мъжкото пред нея с погледа си.
- Какво искаш?

by **Light.** Чет Апр 10, 2014 4:13 pm

Въпросната дама очевидно нямаше никакви планове да поглежда към Лайт, просто продължаваше да яде от тортата си спокойно, игнорирайки всичко и всички около тях, включително и него. Най - сетне гласът и се чу и разпори тишината, настанила се удобно между двамата младежи.
- Куак Су Джин - говореше монотонно, без да издава никакъв признак на емоция, каквато всъщност той не знаеше дали тя изпитва нещо - гняв, объркване, ненавист или нещо от този род. Вероятно в момента просто го мислеше за нагъл загубеняк, търсещ с коя да флиртува а в главата му се зароди чудесната идея, че трябва да се научи да чете мисли. Но надали щеше да пожъне особен успех. - Или е по - добре да се представя така както съм по - добре известна - Зин.
Той само кимна леко. Името и - Куак Су Джин се завъртя в главата му и сякаш заби нож в мозъка му. Някак си остави траен отпечатък.
Су Джин, Дже Джин, те не просто звучаха сходно, бяха почти еднакви. Вече бе убеден в твърдението си, но поне засега нямаше да и казва какви си ги мислеше относно тях. Освен за нагъл, вероятно щеше да го помисли и за откачен.
Тя все още гледаше навсякъде, само не и към него, когато бавно се облегна назад, държейки чашата, пълна със сок в ръка и отпиваше малки глътки от розовата течност.
- Какво искаш? - рече му тя, след като най - сетне го погледна. Той се замисли внимателно над въпроса и. Но едно бе сигурно - точният момент да и каже за това какво му се въртеше в главата.
- Приятно ми е. - каза спокойно, опитваше се да говори уравновесено и опитът му бе почти успешен. - Ами.. с риск да ме сметнеш за луд.. - изведнъж спря да говори и очакваше да срещне не особено одобрителния поглед на Зин.
"Не, че не съм, но това вече е съвсем друг въпрос." - рече си наум. Това щеше да и го спести при всички обстоятелства. Но рано или късно тя сама щеше да достигне до това заключение. Поне му оставаше утехата, че е рано който и да е било да си прави генералните изводи и за двамата.
- Може би те сънувам? Да ти е минавало през ума? - замисли се как да продължи, казвайки по най - недиректния начин за какво си мисли от години. - Случайно да имаш братя или сестри?
"Вече си имаш." - помисли се и се подсмихна. Облегна се на красивия кафяв стол, направен от тъмно дърво. Огледа се наоколо, само и само, за да не засича погледа на Су Джин, стояща срещу него.

by **Park Luna** Чет Апр 10, 2014 9:48 pm

Младежът пред нея изглеждаше доста... странен. Имаше абсолютно същата форма на очите като нейната и даже би могла да каже, че си приличат, ако не беше висок като маркуч за поливане на градинките и хърбав като... като скелет. Су Джин можеше да се хване на бас за едно сокче, че от местоположението си може да му преброи всичките ребра от-до. Беше слаб. Направо грозно слаб. Цялата потръпна от отвращение. Всички в днешно време явно бяха вманиачени на тема отслабване и само тя си седеше на удобно на гъза, настанена на някой диван, пейка, фотьойл ( абе, нещо удобно за сядане ) и се тъпчеше с мазни храни като последното прасе. По-добре пухкава и сита, отколкото гладна и грозна. Ега ти стандартите за красота, които се възприемаха от днешното общество.
- Приятно ми е - беше доста спокоен. Су Джин извъртя погледа си и за пореден път въздъхна. - Ами.. с риск да ме сметнеш за луд..
Макнето на D-UNIT за втори път стовари тежкия си поглед върху хърбата пред себе си.
Този индивид сериозно започваше да й лази по нервната система. Не трябваше да се дразни. Беше дошла тук не само, за да си губи времето и парите, а за да се натъпче със сладко, да й се отключи наследствения диабет и да умре на 60 години, тотално забравена и навряна в някой, сложен на гъза на Географията, хоспис. Отпи още една глътка от сокчето си.
- Може би те сънувам? Да ти е минавало през ума?
"- Както й предполагах, този е пълно куку, изтървано от някоя психиатрия. Или поредният психясал, до степен на умопобъркване, фен. А защо не и изтърван от психиятрията фен?!" - умът й крещеше. Този или беше наистина луд, или наистина умееше да се прави на луд. За части от секундата се замисли защо не си беше записала номера на онази психиятрия, покрай която бяха минали онзи ден, докато се връщаха от Пусан. Сега горчиво съжали за това.
- Случайно да имаш братя или сестри?
Хърбата умело започна да избягва погледа й. И по-добре! Ако в момента го засечеше, госпожица Куак със сигурност щеше да пробие дупка в главата му или да го свари като пиле.
Зин изяде няколко хапки от еклеровата си торта преди да отговори. Трябваше първо да си подслади за тази цел и след това да си стовари острите речи на младежа пред нея.
- Ти наистина си много болен - каза тя, клатейки неодобрително глава. - Братя и сестри нямам. А сега ще се преместиш ли на някоя от съседните маси? Има толкова много свободни.
Момичето се усмихна накриво, след което бързо скри усмивката си. За най-сигурно реши да продължи да си чопли из парчето, да си пие сокчето от ягода и банан и да си мисли за своите си неща, които бяха на светлинни години от Земята, Слънчевата система, Млечния път и като цяло Галактиката. Отвъд Крис!

by **Light.** Нед Апр 13, 2014 11:59 am

Дребното хлапе срещу него, което Лайт подозираше, че е сестра му, просто си ядеше еклеровата торта и тотално игнорираше въпроса му. Дали нямаше смелост да му отговори или просто не и се занимаваше с него? И в двата случая, не му пукаше кой знае колко, или поне така си мислеше. Всъщност, можеше и да му пука за нея, ама не и за техните. Нямаше си и на представа в действителност. Като за кукла на конци, лишена от всякакви емоции, хич не се бе допитвал до сърцето си, ако изобщо имаше такова. Това не бе от значение сега, просто го интересуваше прав ли бе и дали наистина нямаше проблеми с психиката, каквото очакваше да чуе. Очакванията му се оказаха реалност.
- Ти наистина си много болен. - докато казваше това, клатеше глава с очевидно неодобрително изражение. Нищо чудно. Всеки нормален би си го помислил. - Братя и сестри нямам. А сега ще се преместиш ли на някоя от съседните маси? Има толкова много свободни..
Тази се имаше за много нещо, само защото беше членка на D - UNIQUE или нещо от този сорт. The Vivid Light имена не помни. А и не ги беше чувал, значи не са чак толкова известни. Тя просто му се усмихна накриво и след това смахнатата и усмивка сякаш се изпари.
- Гледай си работата. - възможно най - "мило" каза и и отвърна на странната усмивка, която Зин му бе отпратила. След това смекчи тон, не очакваше да стане. - Наистина ли не разбираш намека ми? Случайно просто ей така да забелязваш външна.. а може би не само външна прилика между нас двамата?
Идеше му да изкрещи това силно така, че да ги чуят навсякъде, но наскоро дебютиралата звезда нямаше планове да се излага. Нямаше планове да излага и Су Джин, тя вероятно бе достатъчно добра в това и без негова помощ.
- Ако искаш, ще направим кръвни тестове. Ако се окажа прав, ще бъдеш длъжна да ме зачиташ като твой брат, колкото и да не ти се иска. А ако падна, ти избери какво да правя.
Намигна и някак закачливо и разтегли устните си в лека усмивка, придавайки си леко плашещ вид. Нямаше намерение да прави точно това, за което си мислеше с нея, но стига само тя да изявеше желание, нямаше против. "Дават ли ти - взимай, гонят ли те - бягай". Или в неговия случай "гонят ли те - стой си най - нагло и показвай колко си отворен". Винаги.
Огледа се наоколо и отново се облегна, чакайки отговора на дребосъчката срещу него. Истината е, че той далеч не очакваше сестричката му да е толкова ниска, разликата им бе поне десет - петнадесет сантиметра. Вероятно ако се изправеха един до друг, Лайт би се почувствал като някакъв небостъргач. Изведнъж си повдигна самочувствието още повече, ако бе възможно, разбира се..

by **Park Luna** Пон Апр 14, 2014 3:29 pm

- Гледай си работата.
Точно такава реакция беше очаквала ,така че не му обърна особено много внимание. Да казваше и да прави каквото си иска. На лицето на Су Джин беше прекалено ясно показано, че й е през пуканката за него и за някой другиго. Може би, й пукаше единствено за У Рам... при това съвсем, ама съвсем мъничко. Имаше съвест и сърце, макар да не го показваше. Самото й държание беше нещо като защитна стена срещу грубият, жесток и егоистичен свят пред, който беше изправена вече вече толкова време. Когато беше малка прекалено много хора се изредиха, за да я стъпчат. Все едно им беше парцалена кукла без душа. А всъщност тя също беше човек. Отвръщаше на хората с държанието, което бяха заслужили. Нито повече, нито по-малко. Ясно и точно.
- Наистина ли не разбираш намека ми? Случайно просто ей така да забелязваш външна.. а може би не само външна прилика между нас двамата?
Ооо, разбираше намека му и още как. Но тя просто нямаше нито брат, нито сестра! В мъглявините на спомените си й се мяркаше тук-там едно момченце, но нямаше абсолютно никакъв спомен за него. Родителите й и казваха, че нещо се е объркала и че синове нямат. Но тя усещаше, че крият нещо. Въпреки това, не се ровичкаше там, където не й е работата. Господин и госпожа Куак я бяха научили от малка да не си вре носа там, където не трябва. И не го правеше. И все пак, първите няколко години от живота й бяха пълна мистерия. Нямаше нито една своя бебешка снимка в семейния албум. Всичко започваше от 5-тата й година. Все едно до тогава я е нямало. Понякога я обхващаха съмнения, че е осиновена, но нямаше как да е истина. Ако не приличаше толкова много на баща си, щеше да приеме теорията, че е осиновена. Но не.
- Ако искаш, ще направим кръвни тестове. Ако се окажа прав, ще бъдеш длъжна да ме зачиташ като твой брат, колкото и да не ти се иска. А ако падна, ти избери какво да правя.
Макнето на D-UNIT стисна устни, трясна виличката в чинията си и се облегна назад в стола. Беше уморена и дойде тук с цел да се натъпче със сладко и да си почине малко. Не за да й се тресне някакъв, който твърди, че й е брат. Погледна го с умореното си лице.
- Да, умнико. Виждам, че си приличаме в лице. С много хора си приличам в лице - гласът й беше доста нисък, леко дрезгав. - Колко точно ще е голяма вероятността да си ми брат? Дори и да ми се окажеш такъв, не очаквай абсолютно нищичко от моя страна. Просто ще си маркуча, който ми е по-голям или малък брат. А ако не си ми... всеки си продължава по пътя и не ме закачаш.
Много дълбоки разсъждения извади.
Взе си сока в ръка и го изпи на един дъх. Айш... колко досадна и неприятна ситуация. Ами ако този дангалак пред нея наистина й се окажеше брат?! Не че я бъркаше особено много, де.
- Как се казваш?

by **Light.** Сря Апр 16, 2014 4:16 pm

Момчето просто си стоеше спокойно на мястото и я гледаше втренчено и предизвикателно, усещаше как всеки момент имаше деветдесет и девет цяло и девет процентова вероятност да взриви главата и, ако беше просто едно мило лигаво корейско момиченце като всичките смотани тийнейджърски кифли, които го заобикаляха, накъдето и да се обърне. Жалка работа. Нищо лично.
Най - сетне, тя тресна прибора за хранене, който държеше в ръка, а от удара на виличката с чинията се чу силен звук, какъвто той мразеше. Изсумтя.
Бе му странно, че тя не взе чашата си със сок, но пък се облегна назад, като отново насочи погледа си към Лайт. Изглеждаше му капнала от умора. Вероятно тъкмо се бе прибрала от работа, или все още бе на работа.
- Да, умнико. Виждам, че си приличаме в лице. С много хора си приличам в лице.. колко точно ще е голяма вероятността да си ми брат? Дори и да ми се окажеш такъв, не очаквай абсолютно нищичко от моя страна. Просто ще си маркуча, който ми е по-голям или малък брат. А ако не си ми.. всеки си продължава по пътя и не ме закачаш.
Ама той не очакваше никакво поведение към себе си от нейна страна, та камо ли добро, честно казано. Просто го интересуваше дали е прав, или както му казваха - "има нужда от психиатър", "да иде да се прегледа", "дали си пи хапчетата" и всякакви такива глупости. Но не са прави. Бе убеден в това. И сега имаше вероятност да им натресе в лицето този факт.
Ето, че тя направи това, което той все още очакваше - хвана чашата в дясната си ръка и на екс изпи течното съдържание в нея. Не откъсваше поглед от момчето срещу нея.
- Как се казваш?
- Куак Дже Джин. - рече и за да потвърди думите си, от вътрешния джоб на якето си извади личната карта, на която подробно пишеше кой е, какъв е и всякакви такива. Ето какво било да знаеш кой си.
"Но мразя да ми казват по име." - помисли си, ала нямаше планове да го казва на глас, не бе хубаво да си издаваш слабите места, защото после щяха да ги използват срещу теб.
Погледна я отново и съвсем тихо изскърца със зъби, вероятно Зин не го бе чула.
- Има някакъв шанс да ме знаеш, наскоро дебютирах..
Не, че искаше да звучи самонадеян, ама и да звучеше така, на кой му пука? Не и на него, при всички обстоятелства.

by **Park Luna** Пет Апр 18, 2014 8:35 pm

Нужно ли беше чак личната си карта да вади? Пха.. .Явно беше от онзи тип хора, които правят и невъзможното, за да докажат нещо. Зин врътна очи. Това наистина започваше да става мега досадно. А и на този пред нея повече щеше да му подхожда много повече Психар, отколкото Куак Дже Джин. Това невинно име не заслужаваше да стои като заглавие на маркуча.
"- Май и аз имам нужда от психиатър, психолог или нещо такова..."- мина през хубавата й главица, но бързо се отърси от тази мисъл. Може да злобееше като последния кретен и да се изживяваше като Кървавата Мери, кралицата на Англия, но... беше далеч по-нормална от този пред нея. Поне на пръв поглед, де. Даже беше скучно нормална. А и за какво, по дяволите, да ходеше да си пропилява времето в някаква стайчка, лежаща на канапе и говорейки по теми, които в абсолютно никакъв случай не касаят онзи кретен, който ще й води сеансите. Как ли пък не?
Макнето на D-UNIT отново врътна очи, но този път заради самата себе си и тъпите си мисли.
- Има някакъв шанс да ме знаеш, наскоро дебютирах..
Момичето му хвърли един поглед казващ: "Ти сериозно ли? Хахаха.... Забавен!" Не беше никак в час с наскоро дебютиралите кретени от поредните големи компании, а и не я интересуваше особено много. А и от какъв зор да го знаеше? От корейските разновидности на музиката, слушаше само и единствено рап, въпреки че самата тя създаваше поп заедно с У Рам, а преди това с Ю Джин и онова детенце от GP Basic. Затова и следеше само последните неща около любимите си рапъри. Хич не я бъркаше дали INFINITE, SISTAR, 2PM, miss A или разни подобни групички са се завърнали на Music Bank, Music Core, M!Countdown или с шоукейс. Наистина... не й пукаше. А преди като че ли не беше чак толкова голям непукист? Какво се случи с нея, самата тя - Куак Су Джин - не можеше да каже.
- Никакъв шанс да съм те чувала. А и да съм те, най-вероятно не съм обърнала и грам внимание - издекламира като робот и се зае да доунищожи тортата си.
До ушите й достигна едно "Luv me". Извърна се на бавен каданс към телевизора на заведението. Да... бяха пуснали D-UNIT - Luv me. Изръмжа тихичко и отново се върна на заниманието си.
- Дай ми номера си - каза Су Джин, щом изяде и последното парченце еклерова торта от чинията си.

by **Light.** Чет Апр 24, 2014 5:01 pm

Абсолютно никакъв отговор. Не, че Лайт имаше против и двамата да си държат устите затворени точно сега, ама все пак.
След известно време мълчание, Зин му каза, че не го е чувала, а и даже да са и казвали за Светлината, надали е обърнала някакво внимание.
"И по - добре." - рече си наум той. Някак си му допадаше факта, че някой не го знаеше и не го боготвореше, защото бе известен. Мразеше странните трейнита, които търчаха нонстоп из звукозаписната компания около него, пищейки "ДЖЕ ДЖИН ОППА, МОЛЯ ТЕ ДАЙ МИ АВТОГРАФ" и се бутаха коя да го пипне първа, след което щеше да подскача като глупаче, а Лайт просто злобно ги гледаше и съскаше тихо. Мразеше досадните фенки, които нонстоп коментираха нечие завръщане. Колкото и да не го интересуваше "кой какво що" в кейпоп индустрията, все едно трябваше да знае. Кой откъде "ТАЗИ ГРУПА ЩЕ СЕ ЗАВРЪЩА ЕДИ КОГА СИ", "ОНАЗИ ГРУПА СЕ РАЗПАДА". Ама на него какво му пукаше?! Истината е, че за самия него не го грееше, та камо ли някой друг да го интересува. Следеше само U - KISS и 2NE1! Нищо повече. О, да, и Secret понякога. Но тези групи поне си струваха. Имаше такива, които бяха.. пф. И въпреки това, ги харесваха.
Някак си бе странно, но му допадаше, че тя не го е чувала. Той също не знаеше тя коя е, той също не бе от най - известните. Макар и доста да се прочу с 'I Forgot You' заради Хьосънг, 'Loner' и естествено 'Bangarang', а сега бързо си проправяше път към японските чартове със 'Scream Of Pain', 'Deep Six' и 'Rose' (Nidoto modorenai michi o watashi wa,.. - тази част е изключително трудна за изпълнение! Лайт си раздра гласните струни и вероятно Каташи го е помислил за тъп, че не можа две думички да срече и да ги изпее после, но.. шанс.)
Забеляза, че момичето погледна към телевизора. Вероятно пускаха песен на нейната група. Погледът на момчето също се спря там. Да, беше прав. Зин тихичко изръмжа и продължи да яде.
Той просто се облегна назад. Гледаше в малкия екран, стоящ на стената. Не звучеше зле, но може би му бе твърде лигаво и сухо.
Когато не остана нищо от тортата на Су Джин, тя студено му каза да даде телефонния си номер.
- И защо да го правя? - замлъкна. След това завъртя очи с досада. Преди да започне момичето да го пришпорва, продължи да говори. - Добре, добре.
Издиктува го бързо и се надяваше, че е успяла да си го запише, защото нямаше планове да повтаря.

by **Park Luna** Съб Апр 26, 2014 8:24 pm

Защо му поиска номера? За да се свърже с него през някоя нощ и да му се изхили като някой дявол от дълбините на Ада? Или просто, за да й пълни телефонния указател? Най-вероятно щеше да го изтрие след известно време, когато реши, че има прекалено много номера на хора, с които не общува. Поради такова решение, изтри номерата на абсолютно всичките си съученици. И сега, когато й звъняха, тя просто не им вдигаше, защото беше непознат номер. И на сбирките им не ходеше. Просто не намираше смисъл да го прави. Не изгаряше от желание да се среща с хора, с които сега не желае да има абсолютно нищо общо. Бяха я предавали не веднъж, а когато дебютира, веднага започнаха да й се мазнят. Беше наистина доста забавно да ги гледа как й се молят, за да вземе автограф от този и онзи оппа и тази и онази нуна или онни. И тя не го правеше. Мразеше тези същества наречени "съученици". Пет години за нищо я нямаха и накрая какво? Станаха й най-големите фенове. Су Джин им се присмя на тъпотата. В онзи момент, бяха най-жалкото нещо, което дотогава беше виждала.
- И защо да го правя?
Зин стисна юмрукът си. Едвам се сдържа да не му се изхили най-нагло на среща. Нямаше да го моли да й дава номера си, ако си нямаше причина. Разбира се, той нямаше откъде да знае. Не я познаваше. Никой не я познаваше.
Нямаше абсолютно никакво намерение да му дава зор. Ако щеше да го дава. Не й беше нито важно, нито нещо от сорта. Все някога щеше да го намери. А и нали каза, че е известен? Тогава просто нямаше начин да не го открие под дърво или камък.
Лайт издиктува цифричките набързо. Макнето на D-UNIT ги записа по възможно най-ленивия начин. Не помнеше цифри, затова и го написа, както й звучеше най-благозвучно. Ако щеше, дори и грешен номер да беше. Не й пукаше.
- Лековерен си - подсмихна се злобно момичето, заключвайки мобилния си.
Вдигна ръката си, правейки знак на някоя сервитьорка да си донесе задника до нея.
- Сметката, моля - проговори, изгаряйки Дже Джин с очите си.
Извади портмонето си, докато онази идваше с касовата бележка. Постави сумата до празната си чаша и чиния, след което се изправи.
- Много ти здраве, Куак Дже Джин - кимна му. - Ще се видим скоро. Да видим какво ще кажат родителите ми по въпроса относно.. хм.. брат ми?
Въздъхна с досада, врътна се и излезе от сладкарницата. Време беше да започне да лази по нервната система на У Рам. Беше пощадена... досега.

by Sponsored content

Японската сладкарница "Men ame"

Японската сладкарница "Men ame"

Re: Японската сладкарница "Men ame"

Re: Японската сладкарница "Men ame"

Re: Японската сладкарница "Men ame"

Re: Японската сладкарница "Men ame"

Re: Японската сладкарница "Men ame"

Re: Японската сладкарница "Men ame"

Re: Японската сладкарница "Men ame"

Re: Японската сладкарница "Men ame"

Re: Японската сладкарница "Men ame"

Re: Японската сладкарница "Men ame"

Re: Японската сладкарница "Men ame"

Re: Японската сладкарница "Men ame"

Re: Японската сладкарница "Men ame"

Re: Японската сладкарница "Men ame"

Re: Японската сладкарница "Men ame"