Lawliet's room

by **Yunhyeong** Съб Апр 19, 2014 5:03 pm

Стая в изоставена психиятрия в покрайнините на Сеул
Lawliet's room D22a452250427ae0

by **Lana** Нед Юни 22, 2014 10:24 pm

Разкипя и се кръвчицата като на младо яре, след като шефът и затвори телефона. Защо ли? Ами защото беше непредсказуем и получаваше някакви кризи като няма сладки. А до какво можеше да доведе това? До нещо опасно за него, или за работата на Лана като негова асистентка. Разбира се, че нямаше желание да се разделя с този пост. Той плащаше по - добре от другите и работни места.
Преоблече се набързо, нахлузвайки един обикновен черен потник и една тънка, женска, карирана риза в бяло и черно. Също така едни черни дънки и продънените и отдолу кецове. Повечето неща бяха от дрехи втора ръка.
Взе си такси и потегли към едната пекарна, в която правеха типични японски ягодови тортички, които Ел доста харесваше. Имаше и доста други хубави неща там.В момента бяха крайно нужни, щом е останал без нищо. Момичето даде зор на шофьора минимум два пъти, като вероятно е изглеждала сякаш отива да помага на някой умиращ или болен. Но мъжът звучеше точно така, сякаш страда много. С целия си акъл му беше казала само 15-20 минути, сега щеше да си бие главата относно това. Трябваше да пазарува, та после да стигне до онова....ужасно място, което я плашеше. Но нямаше избор.
Влетя като фурия в огромната сладкарницата, а жената зад щанда и се усмихна. Вероятно момичето беше една от най - редовните и най - големите и клиентки, защото идваше често и купуваше солидни количества от захарни изкупения и калорични бомби.
И този път не беше изключение. Купи няколко парчета от японските тортички, две пълни кутии с насипни желирани бонбони, 3 вида мъфини, 8 шоколада - млечен, натурален, бял, с пълнежи, аеро, бъбли, с фъстъци и един течен. Поне няколко вида бонбони, насипни сладки, близалки, целувки (не знам тия дали имат друго име xD) , шоколадови, карамелени, кокосови десертчета, шоколадови яйца, вафли, марципани, 3 средно големи пасти, руло с крем бруле, крем карамел.
Жената се видя в чудо, докато опакова всичко и го сложи в чантите, а Лана потропваше нервно с крак, защото за нея беше прекалено бавно. Усети се навреме, отиде до хладилниците, понеже за тях винаги и бяха казвали, че са на самообслужване и се награби с най - различни пресни плодови млека, някакви шейкове в чашка, и натурални сокчета с висок процент на захар. Занесеги на жената да ги маркира и и помогна да ги напъха в чантите. Плати някаква велика сума за всичко това и едва излезе с всичките си 5-6 огромни чанти. Чу как двете продавачки коментираха важния въпрос как Лана не надебелява от толкова сладко. А тя се чудеше как шефът и не надебелява от толкова сладко. Шофьора на таксито чак излезе, за да и помогне. Беше изненадан, като му каза накъде да кара. Тя самата настръхваше, като знаеше, че отива на онова място. Мразеше тази...психиатрия, в която живееше детективът. Винаги е смятала изоставените места за плашещи, а това цепеше всички рекорди. Носеха се какви ли не слухове за него.
Пристигнаха там и Лана хем с нежелание, хем с бързане плати и излезе, натоварена с чантите си. Погледна с разтуптяно сърце този труп пред себе си. Трупът на сдание, което някога е било сграда. Сега точно на труп си приличаше, защото беше изоставено и се рушеше. Беше тъмно, мрачно и плашещо. Пое си въздух и влезе вътре.
Точно като вървеше по тези ужасни коридори, си мислеше за всички онези неща, които се говореха за тази сграда. Как откачени доктори изтезавали пациентите си и т.н и т.н. Вървеше бързо, защото я беше страх. Стигна стаята на небезизвестния детектив и малко се успокои, влизайки вътре. Хората казваха, че трябва да имаш страх от живите, а не от мъртвите, но в момента Лана се чувстваше по - спокойна около някой много странен, но жив, отколкото сама, навън в коридорите.
- Шефе? - гласът и отекна зловещо в стаята, а торбите шумоляха силно, защото иначе беше тихо.
- Нося ви сладко...- тя се приближи до него, приклекна и остави чантите.
- В тази торба са шоколадите и напитките, в другата тортите и пастите, а в останалите 3 са всички останали дребни сладки, бонбони и каквото друго намерих в сладкарницата. - побърза да каже за негово улеснение, след което се изправи и отстъпи няколко крачки.
- Искате ли да ви донеса прибори за тортите и пастичките? -попита, спомняйки си че беше измила чиниите и вилиците. Не се престраши да го попита как е.

by **Yunhyeong** Пон Юни 30, 2014 8:49 pm

Щеше да се побърка още малко!
Усещаше как цялата захар в кръвта му се понижава драстично. Още малко и епилепстичен припадък можеше да получи! Кога беше успял да изяде всичкото сладко? КОГА?! Само преди две седмици Лана му беше пазарувала наново, а сега отново... От около два месеца не беше имал нов случай, а когато нямаше, ставаше нереално нервен. Унищожаваше всичко, което съдържаше захар покрай него.
По дяволите, дори нивото му на интелигентност драстично падаше надолу!
Напълно сериозно можеше да стигне до криза. Полудяваше и се побъркваше. Бавно, но сигурно.
Лаулет беше седнал най-кротко на леглото си по обичайния за него начин и зяпаше през прозореца. Прозорец без стъкло. Имаше две дървени летви на него, но и двете бяха избити по средата. Крайовете им се държаха едвам-едвам на гвоздейте си. Гледаше през него и си представяше как асистентката му влетява от там като Супермен, мъкнейки няколко сака със захарни атомни бомби.
Чувстваше се като някой бавно развиващ. Издаваше разни накъсани звуци, пръстите на ръцете му не можеха да си намерят място, а тези на краката му - шаваха. Дърпаше мръсно-бялата завивка и я оправяше пак. Очите му издаваха безпокойство и страх. За първи път оставаше без сладки за толкова дълго.
Лека въздишка се изтръгна от гърдите му и отмести погледа си от избитите греди на прозореца.
- Колко още ще се бави? - измрънка тихо под носа си на японски и обгърна краката си с ръце.
Тресеше се.
Колегите му от Скотланд Ярд и Световната детективска организация много му се чудеха защо избра да живее в изоставена психиятрия, вмсто да си купи удобна къща с голям двор и басейн. Мислеха си, че е като чичо Скрудж - че му се свидят парите. Далеч не беше така. Даже се чудеше къде да ги пръска. Детективът също обичаше удобствата, но този път му дойде в повече. ХДоста хотели отказаха да го приютят за целия му престой на корейска земя. А отговорът на този въпрос е изключително прост - Рюзаки мразеше хората. Гледаше да е по-далеч от тях и да не се навърта много около тях. Затова и само един човек имаше директен достъп до него. Беше намалил контактите на хората с него до минимум. Лана вършеше всичко вместо него и само му предаваше съобщенията.
Стаята в изоставената психиятрия беше направо рай за него. Тихо, спокойно, кротко... Без дразнещи автомобили, викове на деца и хора. Единствено присъствието на птичките и животните се усещаше.
Най-накрая чу напевното гласче на асистентката си. Тя влезе, остави чантите и му обясни кое къде е.
Хм, улесни го.
Лаулет стана от леглото, придърпа сините си дънки нагоре и се запъти към чантите, напълно игнорирайки въпроса й. Шлапането на босите му крака по прашния под отекваше в изоставеното място.
Отвори абсолютно всички чанти. Извади си една голяма кутия с ореховки, голямо блокче шоколад, шоколадово мляко и пакет с гумени мечета.
- Сервирай ми от любимата ми тортичка с чинийка и виличка. Нека бъдем цивилизовани хора, макар и намиращи се в изоставена психиатрия - равният му глас звучеше доста сухо.
Остави нещата, които беше взел върху леглото и прегърна саковете със захарни атомни бомби. Ама така ги гушна, все едно са детски играчки.
След като свърши с разнежванията, се върна на леглото и седна по същия начин. Взе в ръце шоколада, отвори го. Сложил съм ги в и започна да си похапва сладко-сладко.
- Заплатата ти се намира на кухненската маса. Имаш и троен бонус. Прибрани са в портмоне. То е за теб. Гучи е. А самото портмоне се намира в друга торба, чието съдържание също е за теб - обясни детективът, отхапа ново парче шоколад и й се усмихна. -Добра работа!

by **Lana** Нед Юли 27, 2014 3:21 pm

Лана се усмихна едва забележимо. По някакъв начин и харесваше колко е привързан към сладките неща и как им се радваше. В началото и бе странно, но вече бе свикнала.Отново започна да я гложди въпросът - как не надебелява? Лана не ядеше много сладко,но когато го правеше всичко и се лепеше. Обикновено като вземеше заплата я пръсваше за някое проучване, и и оставаха малко пари за всичко останало. Затова често имаше недостиг на пари и все още живееше в онази мизерна дупка. Явно все пак и тя имаше своите лудости. Някои не биха дали и пукнат вон за такъв вид проучване. Но Лана беше различна.
Чу гласа на шефа си и кимна.
- Aye aye, sir! - изчурулика и набързо отиде до съседната стая. Там предварително беше подредила измити съдове и прибори. Това е благодарение на факта, че СуперЛана си беше поиграла с водоснабдяването и тръбите и беше пуснала чиста вода. Макар да не е учила нищо техническо, умееше да се оправя със всякакви повреди и най - често мъжки задължения. Беше се справяла с водопроводи, проблеми с тока и т.н. Ако можеше да работи без сертификати и дипломи за завършено висше, щеше да е в състояние да работи и нещо такова. Предполагам имаше някаква дарба. Беше сръчна и помнеше бързо. Взе една малка чинийка и една малка виличка, точно такива, с каквито се ядът десерти и ги огледа. Все още блестяха от чистота и нямаше ни едно петънце. Беше сложила отгоре им една хартия, за да не пада прах върху тях. Побърза да се махне от плашещата стая и се върна при детективът. Свърши светкавично бързо с преместването на парчето торта върху чинийката и я остави пред шефът си. Отново се дръпна назад и застана тихо. Вероятно бе перфектна за подобен вид работа. Можеше да се справя във всякакви ситуации, беше тиха, ако работодателят има нужда от тишина, можеше да стои на пост цял ден и да чака каквито и да било нареждания.
Гласът на Ел отново изпълни стаята. Като чу, че е време за заплата и троен бонус отгоре, сърцето и заподскача. "Извънземни следи в планините, очаквайте ме". - усмихна се съвсем леко, за да не показва истинското си задоволство. Но още повече и достави удоволствие одобрението на шефа и. Усмихна се широко.
- Благодаря! За мен е чест, сър. - отговори не много силно, Лаулет мразеше, когато викат.
Лана често бе скромно момиче, но никога не отказваше подаръците и авансите от шефа си. Подаръците му винаги бяха перфектни - дрехите и обувките винаги бяха точно нейните размери. Би било проява на неуважение да откаже нещо такова, нали?
Имаше доста хубави дрехи и аксесоари, несъответстващи на финансовото и състояние - всички те бяха подаръци. Тоест, водеха се към заплатата и, но все пак. Щеше да се добере до чантата и всички блага в нея малко по - късно, когато бе сигурна, че детективът няма нужда от нея. Притихна отново и след няколко минути попита:
- Как върви последният случай? - колкото и да не и личеше, заплетените случаи, с които се занимаваше той и бяха доста интересни. Доста често бе използвана като посредник, срещаше се с хората, с които той не искаше да се срещне лично, следователно беше в течение на нещата. Това и доставяше удоволствие. Не бе скучна и обикновена работа.

by Sponsored content

Lawliet's room

Lawliet's room

Re: Lawliet's room

Re: Lawliet's room

Re: Lawliet's room

Re: Lawliet's room