Скромния апартамент на Дже Хи + Яхтата

by **Jae Hee** Пон Апр 28, 2014 7:04 pm

Chapter 1 - Апартаментът

Всекидневна 1:

Трапезария:

Всекидневна 2:

Всекидневна 3:

Всекидневна 4:

Спалнята на Дже Хи:

Спалня 2:

Спалня 3:

Баня:

Коридорчета:

Chapter 2 - Яхтата

Spoiler:

by **Jae Hee** Нед Дек 21, 2014 6:59 pm

На яхтата

Морето беше спокойно, леките вълни почти безшумно се плискаха в не много малката бяла яхта на по - големият Чонг. Не я беше посещавал от известно време. Напоследък работата се оказваше доста по - важна и на него не му оставаше много време за забавления. Нещо, което със сигурност не се нравеше на разглезения наследник. За разлика от брат си често не можеше да се откъсне от задълженията си. Напоследък беше особено внимателен, имаше чувството че всички в компанията настройват баща им срещу близнаците. Това си беше и вярно донякъде - самият Дже Хи бе чул как онези старци - подчинените на баща му се опитат да се сдобият с власт по подмолен начин. Бяха сгрешили! Само Чонг Дже Хи и Чонг Те Хьон можеха да съществуват накрая. По - големият не изключваше и варианта някога да се наложи и да се изправи и срещу собственият си брат, ако започнат да ламтят за пари и власт и двамата. Но не усещаше нещо такова да е близо във времето.
Днес беше зарязал всичко - работа, мръсни сделки, скандали с някой и вгорчаване на животи, за да се върне на яхтата си. Обичаше това място. И то не по сантиментален начин, това бе просто поредната яхта, беше сменил няколко. Просто беше достатъчно луксозна, за да я обича. Двата му злобни добермана също бяха с него, но оставени в специалната си стая на най - долния етаж и в най - скътания ъгъл. Местоположението обаче не значеше, че стаята им не е хубава.
Дже Хи стоеше на горната палуба, облегнат на парапета и гледащ слънцето. Щеше да започне да залязва. Харесваше му, когато слънцето залязва, и най - вече когато е обагрено в червено. Богаташът беше прекалено повърхностен, за да се зарадва на нещо толкова малко и сантиментално като глупав залез. Харесваше му асоциацията с това как нещо изтлява и умира. Чонг беше облечен в бяло - нещо средно между елегантен и градски стил. Харесваше как бялото стои на едрото му тяло. Интересното в цялата ситуация бе, че не смяташе да прекара времето си сам. Беше поканил на вечеря една може би..специална дама. За него нямаше специални. Достатъчно беше, че бе красива. Това я правеше специална в неговите очи. Беше като лъскава вещ, нещо, което много други мъже искат. Нещо, което и той искаше, защото беше чуждо. Знаеше, че тя не е сама, не се интересуваше дори от името на певеца или актьора, с който се беше срещала. Беше решил да действа още преди да му подшушнат, че нещата между двамата не вървели. Това наистина не го интересуваше, беше просто бонус.
Надяваше се тя да дойде. Не беше човек, който приема откази и отсъствието на това, което иска. Дори да изглежда романтичен, той не е. Мъжът мечта само за златотърсачки и...кхъм...нимфоманки.
Тя дойде с началото на залеза. Дже Хи и подаде ръка, за да и помогне да се качи на яхтата. Поздрави я, макар леката му усмивка да беше прекалено изкуствена. Както всички други. От масата, която бяха нагласили за тях се виждаше залеза, така че бе дошла на време. Нали жените обичаха тези неща? На наследникът рядко му се налагаше да мисли за подобни неща.
- Добре дошла. - каза той, след като я поздрави. Качиха се на горната палуба.
- Вечерята ще е готово скоро. - информира я. Колкото и да не си личеше, че има други хора на яхтата, такива имаше. Нали не бихте предположили, че Чонг Дже Хи ще готви или ще поръчва от някъде? Или ще си го носи сам на масата?
Тук би трябвало да я попита как е, но не беше особено добър в това да се интересува от останалите.

by **Bora.** Пон Дек 22, 2014 10:11 pm

Бора нанесе червеното червило на устните си, след което огледа внимателно в огледалото срещу нея. Идеално поставени очна линия тип "котка" и червено обагрени устни. Черните й коси бяха небрежно събрани в кок, захванат с фиба. Подсмихна се доволно. Беше съвършена... както винаги, разбира се. Хех. Все пак говорим за Юн Бора, рапърката и главната танцьорка на SISTAR. Ако тя не е съвършена, то тогава кой друг?
Хьоджунг. и Джихьон стояха на леглото зад нея и я наблюдаваха притеснено. СоЮ беше притиснала до себе си плюшената овца на рапърката и хапеше устните си нервно, а Хьорин беше скръстила ръце пред налетите си гърди и гледаше онни-то си изпитателно. Само макнето липсваше в този филм, наречен така любовно от тях "Да спасим Бора онни от вечеря с богаташ!" Ох, колко сладурско от тяхна страна само. Моля някой да посипе дорма с пудра захар.
Рапърката стана от стола пред тоалетката и за сигурно стотен път се огледа в огледалото, сложено на гардероба. Изкусително червената рокля описваше идеално всяка една извивка от сексапилното й тяло, а червените токове спомагаха за ефекта. Беше красива, секси и успяла, напълно заслужила мъжкото внимание върху себе си.
- Стига си се зяпала, че ще закъснееш - обади се лидерката на четиричленната женска група. В гласът й се долавяше леко раздразнение примесено с притеснение. Реши да го игнорира, защото иначе можеха да се скарат.
Бора единствено се обърна към нея и й кимна вяло.
Наистина ли искаше тази вечеря на яхта да се състои? Можеше да съблече роклята, да събуе токовете и да се облечете с така удобните за нея клин и широка тениска, а краката й да си почиват в пухкавите чехли. Но не. Щеше да отиде и да натрие носа на Пак Дже Бом, който очевидно си мислеше, че щом има Юн Бора в ръцете и леглото си може да си прави каквото пожелае. Хах, може би в някой друг живот. Е, за негова информация, той не беше единствения мъж, съществуващ на тази Земя и тази вечер го доказваше. Бора може да беше жена, но не беше никак глупава. Беше красива и успяла Жена с главно "Ж" и мъжки характер.
Колата, уредена й от тазвечерния й кавалер, я чакаше на паркинга пред входа. Без много, много да се мае, тя се качи и потеглиха към пристанището. Шофьорът беше така добър да я информира къде ще се състои вечерята, а след това тактично пусна музика и млъкна. Пътуваха в пълно мълчание.
Най-накрая колата спря на пристанището и шофьорът й помогна да слезе. Бора единствено го удостои с кимване, при което мъжът я поведе към меко казано огромната яхта, стояща на един от кейовете. Слънцето вече беше започнало да залязва, а лъчите му някак си се бяха насочили всичките върху високият мъж облечен в бяло и стоящ на палубата.
- Добър вечер - поздрави кратко Бора, щом стъпи и с двата си крака на яхтата и пусна ръката му. - Няма значение кога ще е готова храната. Все пак имаме цялата нощ пред нас.
Лека усмивка се изви на устните й. Беше напълно достатъчна и беше още толкова фалшива. Точно като неговата.
- Радвам се да Ви видя в извънработно време, господин Чонг.

by **Jae Hee** Чет Яну 29, 2015 6:56 pm

Чонг даде знак на дамата си за вечерта да го последва. Дръпна и стола като джентълмен, какъвто беше само когато му изнася или сам го поиска. След секунди беше и на своето място срещу нея и се взираше за момент в лицето и. Тя заговори първа, а той само и се усмихваше съвсем леко. Напоследък му се налагаше да говори доста повече за работа и очевидно му трябваше време, за да смени обстановката.

-Аз Вас също, госпожице Юн. Благодаря, че приехте поканата. – Чонг Дже Хи говореше спокойно, определено можеше да мине за доста приятен и изискан мъж. Това и беше имиджа му тази вечер, както и предните пъти, в които беше виждал Бора. Макар да използваше жените като вещи, почти винаги се отнасяше с тях като с луксозни вещи. Маркови вина, които трябва да се поднасят внимателно или лъскави коли, които трябва да се поддържат. Нямаше да показва лошите си страни пред нея сега. Не я познаваше достатъчно добре, не знаеше дали се интересува от положението и състоянието на един мъж. Не всички жени бяха еднакви, макар той да бе свикнал да ги получава по един и същи начин. Или благодарение на състоянието си или благодарение на външният си вид.

-Изглеждате прекрасно, както и миналият път. – Дже Хи реши да използва баналните комплименти, които присъстваха винаги в подобен тип вечери. Жена която знае, че е красива и мъж, който просто се опитва да започне разговор. И още повече – опитващ се да направи добро впечатление. Големият Чонг не го правеше заради това. Осъзнаваше, колко глупаво и клиширано звучи всичко това, но предпочиташе да изгражда образа на типичния богаташ, отколкото дамата да го види като чудовището, което е за повечето около него.
-Как сте? Как върви животът в музикалният бизнес? Разсейте животът на скучният работохолик. – не беше свикнал да се усмихва, затова през повечето време стоеше с обичайното си изражение, но в очите му можеше да се види интерес към нея. Какъв точно си остава загадка, но важното е, че го има. Не се страхуваше от отхвърляне, за него жените бяха променлив фактор, но все пак не би останал никак доволен, ако го направят. Може би защото не бе свикнал жените да му се дърпат.

Въпреки красотата на Бора, той не стоеше на тази маса с ясното съзнание само да я вкара в леглото. Това беше обичайното забавление, което получаваше от жените, но и знаеше, че понякога трябва да се потрудиш поне малко. А и изтънчените жени от ранга на Юн Бора съвсем не са лесни, дори за червив от пари бизнесмен. Затова Чонг Дже Хи от време на време оглеждаше всяка извивка на тялото и , но в крайна сметка очите му винаги се спираха върху нейните.

by **Bora.** Съб Яну 31, 2015 11:26 pm

В момента стоеше срещу красив мъж с невероятни маниери и купища пари в кредитни карти, банки и в брои, с които можеше да си позволи дори да я купи, ако поиска. Защо обаче стигна до тук и да седи срещу него? Нуждаеше се от нещо ново. Нещо, с което да се разсее от всичката помия, с която светът я беше залял през изминалите няколко месеца. Нуждаеше се от мъж за тази работа. Момичетата от SISTAR, колкото и да ги обичаше и да й бяха скъпи, единствено посипваха раните й със сол и не й помагаха. Караха я да се връща там, където тя не желаеше. А всички мъже, които познаваше, също не й помагаха. Или бяха прекалено смотани, за да не я разберат, или гледаха на нея само като вещ. Затова се нуждаеше от някой друг... Някой, когото не познава. Определено Чонг Дже Хи беше доста подходящ за това.
- Нямаше причина да откажа. Не всеки ден те кани самият господин Чонг Дже Хи - увери го Бора с лека усмивчица на лице.
Дали можеше обаче да се поддаде и даде така лесно на мъж с толкова власт? Сама си нямаше доверие понякога. Даваше го или прекалено лековерно, или прекалено съмнително. Май дори самата тя не знаеше какво иска. Замисляйки се, наистина беше така. Но знаеше едно - не искаше да бъде с мъжа, с когото би трябвало да е по принцип в момента. Какво беше тя за него? Започваше да има чувството, че я възприемаше просто като вещ, с която да се фука наляво надясно и нещо, което да задоволява, когато му скимне. Е, рапърката на SISTAR беше жена със суров характер и определено не беше попаднал на някоя, която ще търпи нещо такова. Именно заради това претърпяваха толкова много скандали, раздели и събирания.
Във всичко това имаше само обещания, обещания и пак обещания... Обещания, които никога не се изпълняваха.
- Хаха, благодаря Ви. Оценявам комплимента - тих смях излезе от устните на госпожицата. Знаеше много добре, че е красива. Можеше да спести думите, с които да й чеше и без това начесаното самочувствие.
От какъв мъж се нуждаеше всъщност? От някой, който да я издига на пиедестал и да вижда само нея. Да я кара да се чувства като "единствената жена на този свят". Такива мъже за съжаление изглежда не съществуваха.
- Хмм... Животът в музикалния бизнес е както винаги цветен като дъга, но и същевременно черен като дълбока нощ без звезди и луна. Точно като една голяма лъжа. Цветен, защото има толкова много нови изпълнители, които си вярват, че го "могат" само, защото са духали на шефа. Черен заради всичкият тормоз, крясъци и бой, които ние, айдълите, поемаме всеки ден... Иначе аз съм добре. Като се замисля сега, май няма нищо чак толкова интересно. Само скандали за привличане на внимание и помия, която дори прасе би отказало да яде - една голяма въздишка излезе от нея и го погледна.
За съжаление това беше болезнената истина.
Някакъв мъж, очевидно играещ ролята на сервитьор, донесе бутилка червено вино "Пино Ноар". Наля в двете винени чаши, остави го на масата и се скри зад една от вратите.
Госпожица Юн взе чашата и го поднесе към носа си. Пое от дъха на виното, а на устните й изгря поредната усмивка.
- Съдейки по аромата, предполагам че е стара реколта. Може би... 1995? Предполагам, че сте платили доста - отправи поглед към кавалера си за вечерта. - Мога да кажа с гордост, че разбирам и от вина. Не само от различни видове грим и дрехи.
Можеше да види интересът, който блестеше в очите му. Това си беше комплимент за нея.

by Sponsored content

Скромния апартамент на Дже Хи + Яхтата

Скромния апартамент на Дже Хи + Яхтата

Re: Скромния апартамент на Дже Хи + Яхтата

Re: Скромния апартамент на Дже Хи + Яхтата

Re: Скромния апартамент на Дже Хи + Яхтата

Re: Скромния апартамент на Дже Хи + Яхтата

Re: Скромния апартамент на Дже Хи + Яхтата