Мостът Ханганг

by **Kwon Yuri** Чет Май 29, 2014 9:36 am

*също пресича река Хан*

by **Krystal~** Чет Май 29, 2014 10:13 am

Времето беше страхотно.Лятото бързо настъпваше ,а пролетта бавно отстъпваше.Пролетните цветчета все още пълнеха въздуха със свеж аромат,който попиваше във вече влажния за сезона въздух.Слънчицето вече по -смело огряваше земята ,а лекият бриз допълваше перфектността.Но Кристъл не обичаше лятото.Предпочиташе есента.Тогава нито беше студено ,че да замръзне човек ,нито беше топло.За нея това беше перфектност.Въпреки това обаче обичаше нежното слънце да я огрява.Беше толкова приятно.Су Джунг се намераше отново във Сеул.Снимките във Америка бяха спряни за малко за да може двете Чонг да се върнат за мъничко до Корея.Разбира се двете веднага изтичаха да се видят със семейството си, но странното този път е че Кристъл беше спипала сама себе си да се отнася в мислите си към едно име. Ю Мьонг Джун.Спомени се излъчваха пред очите й.Помнеше онази негова срамежлива усмивка,благия му ,нежен поглед ...Мислеше за него все по-често и по-често.Някак си ,това момче ..не можеше да се опишеше.Сякаш мисълта за него я стопляше.Сякаш той беше за нея нейното лично слънчице което да я огрява. Поредната усмивка се плъзна по лицето на младата Джунг.Преди сама да се усети деня след като пристигна в Сеул и се видя със родителите си тя веднага му писа във скайп и ето че сега стоеше на мостът Ханганг във 22:26 часа вечерта и го чакаше.Времето разбира се беше достатъчно нежно и топличко поради което Криси си сложи късите панталонки.Беше грешка защото беше зиморничева и като нищо да се разтрепери като лист.Беше късно да се връща.
Въздишка се откъсна от устните й когато поредния хладен бриз от реката отдолу я лъхна.Наистина не биваше да се облича така.Тя стоеше облегната на парапета и зяпаше тъмната спокойна река .След още няколко минутки в чакане Криси се откъсна от студения метал и започна да се разхожда напред назад за да загрее тялото си.Точно правеше поредното кръгче когато видя позната фигура вървяща към нея.Без да се усети Кристъл вирна ръката си нагоре и я размаха.Широка усмивка се беше появила на лицето й и не се стопи дори и когато сърцето й се стегна заради приближаващия все повече към нея Мьонг Джун.Имаше промяна в нея и тя отлично я усещаше.Не можеше обаче да се опише.Странното обаче беше че същото чувство се повтаряше и повтаряше и за момент ,тя сякаш получи силно дежавю което за секунда я отнесе в мисли за Джун Мьон и Джи Йонг.И при тях беше така.Същите силни емоции които тя изпитваше и накрая същите сълзи които проливаше.Изведнъж тя изпита страх защото в съзнанието си видя как Мьонг Джун й обръщаше гръб и тя отново оставаше сама. Не искаше така да става.Не и с него..
-Здравей~-поздрави го все още през усмивка когато вече беше пред нея.Чувството което в момента свиваше корема й всъщност беше приятно и не го беше изпитвала от доста дълго време .Виновника в този случай беше никой друг освен Ю Мьонг Джун който в момента й се усмихваше с онази усмивка в която Су Джунг се беше влюбила

by **Si Woo** Чет Май 29, 2014 9:10 pm

Време.
Време.
Време.
В момента се нуждаеше от това чудо на чудесата много повече, отколкото друг път. Всичко се случваше прекалено бързо и не можеше да хване нишката на началото и края. В единия момент беше в StarShip, в другия беше в дорма с членките на SISTAR, а в третия беше някъде из Южна Корея за фен-среща, изпълнение или нещо от сорта.
Да, правеше това, което му харесва и използавше таланта си, но... сякаш вече беше спрял да живее. Нямаше време за себе си. Сандър нямаше абсолютно никакви проблеми с известността си, беше свикнал още отпреди това със забързания начин на живот на айдъла, а и си беше едно здраво сеулско дете, докато Мьонг Джун идваше от по-малък град, където всичко беше далеч по-различно. И хората определено не бяха такива.
Неусетно кога, пролетта започна да си отива и да идва лятото. Мьонг Джун не разбра кога смени дългия ръкав с къс и кога започна да се поти повече от обикновено, досущ като товарно добиче по полетата на Китай. Работеше върху японския си дебют, но мислите му не бяха при уроците по японски. Намираха се на сума ти километри в Америка при неговата Кристъл, която снимаше телевизионно предаване с по-голямата си сестра. Чудеше се какво прави, дали е добре, дали е спала, дали си е изяла закуската... От денят, в който се срещнаха в Bubble tea досега, имаха още няколко срещи, една от които беше в предаване. И двамата не знаеха, че другия ще участва, но беше много приятна и радостна изненада. Сближиха се наистина доста и станаха доста добри приятели, но... Ю не искаше да бъде просто приятел или по-глям брат в очите на макнето на f(x). Искаше да бъде нещо повече.
Тази вечер щяха да се срещнат, а нетърпението в гърдите на рукито се надигаше все повече и повече с всеки изминал час. Нямаше търпение да я види след доста дълго време! Щеше да я засипе с въпроси. Щеше да я разпита и за Америка. Той никога не беше стъпвал там...
Заветният час, в който трябваше да тръгва, най-накрая настъпи. Както обикновено, напусна компанията заедно с момичетата от SISTAR, членовете на Boyfriend и K.Will, но този път не ги последва.
- Мьонг Джун-а, няма ли да идваш? - загледа го Мин У.
- Не. Имам уговорена среща вече - отговори с усмивка Роки и се засмя. Обърна се към съквартирантките си. - Прибирайте се и не ме чакайте. На дали ще се прибера скоро.
- Айш, съмнителен си - поклати леко глава Дасом.
Бора допълни нещо, но Ю не успя да я чуе. Вече се беше обърнал с гръб към тях и беше тръгнал по пътя към уговореното им място - мостът Ханганг.
Не му трябваше транспорт, за да стигне до там. Беше преценил внимателно времето, за което да отиде пеша. С такси вероятността да закъснее беше далеч по-голяма заради натовареното движение. Във всеки час задръстванията бяха просто уникални.
Вървеше по улиците, пресичаше и просто се наслаждаваше на приятната лятна нощ в столицата на страната на утринната свежест. Беше наистина приятно. Духаше лек ветрец, но и същевременно беше топличко. И най-важното - все още не се беше запотил като кон. Не си беше сложил слушалките, защото предпочиташе да слуша естествените звуци на света - бибипканията на автомобилите, разговорите на хората, различните звуци, които се чуваха от магазините и заведенията. Покрай него преминаваха най-различни хора.
Отново живееше.
Отново беше Ю Мьонг Джун - човекът. Не беше Роки - айдълът.
Най-накрая стигна до моста, на който щеше да се срещне отново с Чонг Су Джунг и сърцето му отново щеше да хвръкне нанякъде.
Вече я виждаше или поне на него така му се струваше. Не, не беше мираж. Това наистина беше ТЯ. На лицето му веднага се лепна онази негова глупаво-радостна усмивка.
-Здравей~ - поздрави го тя, щом стигна до нея.
Тя също се беше ухилила, което накара него още повече да се хилне. Беше доволен.
- Здравей и на теб - оплези й се той, направи още няколко крачки към нея и я прегърна.
Беше му станало навик.
Ръцете му бяха обвити около кръста й и я притисна максимално до него. Вдиша дълбоко от аромата й. Чувстваше се омагьосан.
Пусна я веднага щом усети, че прекалява. Даде няколко крачки назад и се усмихна отново, но този път смутено. Наведе глава.
- Радвам се да те видя, Су Джунг. Надявам се да си си прекарала добре в Америка и да не заминаваш отново - тъжното личице на Мьонг Джун се взря в това на девойчето пред него.

by **Krystal~** Чет Май 29, 2014 9:54 pm

- Здравей и на теб -каза й Мьон Джун и й се оплези.Направи още няколко крачки и се доближикъм нея и я прегърна.Мислите на Кристъл я бяха пленинил в дъблоки размисли за това дали имаше някаква промяна в любимата й руса косичса.Гледаше го и опитваше да намери някоя очевидни промени или подобрения в момчето.Но такива нямаше .Беше си все същия.
Въпреки че леко се изненадана от стряскащата му близост тя отвърна на прегръдката му.Мигновено усети парфюма му.Съвсем дискретно тя вдиша от него опитвайки се да го запамени завинаги.Докато главата й беше почти до неговата и нямаше как той да й види реакцията Су Джунг се ухили твърде широко след което прехапа устната си за успокои напиращия смях .Чувстваше се щастлива.Толкова щастлива че и се искаше да се развика
Този блаженно райски миг ,за който тя можеше само да си мечтае свърши и момчето се отдръпна от нея ..а тя го пусна.Рязък спазъм сви стомаха сякаш й се караше че го е направила.Но не тя не можеше да си позволи да го задържи.Не можеше.Защото знаеше че той никога не е принадлежил и че никога няма да й пренадлежи.Точно тази мисъл я попарваше за вече десети път.Начина по който той говореше за Хьорин ,неговата менторка и очевидно приятелка караше младата Су Джунг да се чувства странно.Начина по който той се усмихваше и всичко което правеше я навеждаше ,че той беше склонен повече към приятелската зона.Това я съкрушаваше така че какво можеше повече да направи при положение ,че той не й даваше повече очевидни сигнали.Навсичкото отгоре той заслужаваше нещо наистина повече от нея.Заслужаваше някое наистина слънчево и сладко момиче точно като за него.Заслужаваше толкова повече от това което можеше сама тя да му даде.
- Радвам се да те видя, Су Джунг. Надявам се да си си прекарала добре в Америка и да не заминаваш отново
Усмивката на Чонг бавно започваше да се топи върху лицето й,но тя положи усилия и задържа поне краищата си извити в лека усмивчица.
-И аз много,много се радвам!-все пак обаче не успя да увладее думите си и чувайки ги усети как се смути леко..доста.-Всъщност!-побърза да допълни за да замаже положенеито.-Ще се наложи май да се връщаме..Но не съм сигурна.Не се знае.-повдигна рамене и се обърна с лице към реката за да избегне за малко погледа му.Хвърли му един бегъл поглед с крайчицето на окото си след което се придвижи до парапета и се облегна на него.Вдиша от хладния ,вечерен въздух и въздъхна.Обърна се към Мьонг Джун който вече беше до нея също облегнат.
-Наистина съм щастлива че успяхме да се видим.-каза му и се усмихна лекичко-Ъмм,съжалявам че е в такъв късен час обаче...нямах търпение.-точно на последната час извърна главата си напред и го изрече тихичко.Погледа й шараше във въздуха пред нея.Без да се усети за пореден път свиваше устни леко отнесена в поредната мисъл.Не знаеше какво повече да каже.Просто искаше за малко да се наслади на момента,който не искаше да свършва.

by **Si Woo** Пон Юни 02, 2014 8:51 pm

Изгаряше от желание отново да я притегли в обятията си, да вдишва от невероятния й аромат, който го изпращаше на 98723647365782 квадратни километра от Земята и да я целува нежно по бузките или челото.
Той не виждаше в Су Джунг момиче. Виждаше жена. Една зряла жена, която заслужава цялата любов и цялото щастие на света. Тя беше една деликатна пеперуда, която каца от цвят на цвят в търсене на красотата и топлотата на света. Но засега тази пеперудка Кристъл беше срещала единствено гладни мухоморки, които изпиваха кръвта й и я караха да страда.
Ю Мьонг Джун беше различен и никога нямаше да позволи на лицето й отново да се появи тъга. Ако трябваше, дори звезди щеше да сваля от небето, за да не вижда помраченото й лице, сълзите в очите и фалшивата усмивка, с която младата Чонг излизаше в повечето случаи на сцената. Вършеше работата си с удоволствие, но не й носеше щастието, от което се нуждае. Някои хора бяха прекършили крилете й и вече не летеше така свободно наоколо. Даже май вече... въобще не летеше.
Роки изгаряше от желание да поеме цялата й тъга и да я захвърли в бездната, за да не излезе никога повече. Но беше невъзможно. За нея той беше просто по-големият брат, който нямаше. Дотолкова беше friendzoned от нейната прекрасна особа.
-И аз много,много се радвам! - чувайки тези думи, Мьонг Джун не се сдържа и се хилна. -Всъщност!Ще се наложи май да се връщаме..Но не съм сигурна.Не се знае.
Думите й леко го натъжиха и тъпата му усмивка слезе от лицето. Наведе глава. Не искаше тази Америка да му отнема единственото слънчице в този огромен Сеул. Без нея се чувстваше самотен. Така, все едно се лута в тъмен тунел, но не вижда светлината. Всичко го стряскаше. От асансьорите и метрото, до животните и хората. Беше му странно, ново... макар че вече не живееше от вчера тук.
-Наистина съм щастлива че успяхме да се видим.-каза му и се усмихна лекичко-Ъмм,съжалявам че е в такъв късен час обаче...нямах търпение.
Последните й думи бяха наистина тихи. Наложи се Ю да впрегне абсолютно всичко, за да ги чуе. Но все пак ги чу и някак си, го сгряха. Радваше се, че е нямала търпение да се видят. Часът пък беше най-малката подробост.
- Часът не е проблем. За мен също е радост, че успя да ми отделиш време. Значи наистина много за мен - кимна и чак сега приплъзна поглед по нея и дрешките й.
Беше облечена само с риза, под която прозираше сутиенът й, и къси панталонки. Мьонг Джун преглътна тежко и впери погледа си към водите на река Хан. И все пак, отново хвърли едно око с крайчеца на очото си. Човещинка е сега..
Момчето напипа с ръка задния джоб на панталона си. Кадифената кутийка беше там. Изкара я и се обърна към девойката. Леко я побутна, ухили се, хвана едната й ръка и остави кутията там. Вътре лежеше гривна с лунен камък. Не беше нищо особено, но пък за сметка на това, беше от сърце. Беше я купил преди няколко дни и от тогава постоянно я мъкнеше навсякъде със себе си с надеждата да му се отвори възможност час по-скоро да се срещне с Чонг Су Джунг. И най-накрая, успя. Даде й я.
- Ами.. аз.. такова.. - запелтечи пак. - Не е най-скъпото бижу, даже не е нищо особено, за да е в такава кутийка, но пък... надявам се да ти хареса. Висулката е от лунен камък - заприказва се Ю. - Ох, разприказвах се и аз...
Макнето на f(x) отвори кутийката, извади гривната и я огледа. Кимна... и той не разбра защо. Одобряваше ли я?
- Нека ти я сложа - предложи услугите си певецът, взе гривната и внимателно я сложи на китката на Криси, след което я закопча. - Пасна ти идеално.
Но въпреки това не пусна ръката й. Сякаш електричество минаваше през него.
Сега или никога!
Су Джунг се опита да изтръгне ръката си от неговата, но той стисна по-здраво и отказа. Ръцете му минаха към главата й. Обхвана я с двете си ръце, леко помилва едната й бузка и я целуна нежно по челото.
- Су Джунг... аз... ох, толкова е трудно... аз... - дишай, Ю Мьонг Джун! Няма Сандър да ти се смее, я. - Приеми чувствата ми, моля те!

by **Krystal~** Чет Юни 05, 2014 1:52 pm

- Часът не е проблем. За мен също е радост, че успя да ми отделиш време. Значи наистина много за мен
Чу го да казва,но все още гледаше някъде пред себе си.Някъде там в простраството.Умът й ,очите й всичко беше някъде другаде.Трябваше й време да се концентрира и освести малко.Самата мисъл че той е толкова близо до нея.Беше толкова близо ,а и толкова далече.Можеше да протегне ръка и да го хване,да зарови глава в гърдите му и никога да не го пусне.Но преди да успее дори и да го докосне той ще избледнее и ще отлети далеч от нея.За пореден път Су Джунг щеше да заключи за малко сърцето си за да се предпази.Беше толкова лесно ранима,толко уязвима.Особено сега.Особено точно в този момент когато ТОЙ беше до нея.
Су Джунг усети допирът му и й отне поне три секунди да отреагира и да се обърне към него за да откри че собсвената ръка беше хваната от неговата .В дланта й лежеше кутийка. За повече от миг сърцето й спря.Ударите му се възтановиха едва когато ,изненаданите очи се извърнаха към тези на Мьон Джун,който заговори:
- Ами.. аз.. такова.. Не е най-скъпото бижу, даже не е нищо особено, за да е в такава кутийка, но пък... надявам се да ти хареса. Висулката е от лунен камък. Ох, разприказвах се и аз...
"Диша се Су Джунг"-напомни си мислено момичето й за малко да се задави със собствената си плюнка докато преглъщаше.Сърцето й което вече ускоряваше ударате си ,вече безмилостно блъскаше в гръдния й кош и сякаш напираше да излезе.Дали Ю го чуваше?Или пък го усещаше?
Погледа на момичето се върна отново върху кутийката ,която си кротуваше тихичко в ръка й ,но истината бе ,че сякаш този напръв поглед напълно обкновен предмет сякаш изгаряше кожа й и заради него сърцето й неспокойно отброяваше ударите си.
Някак си обаче Су Джунг успя да намери сили да прикрие разтрепераните си пръсти и да отвори прословутата кутийка.Беше толкова любопитна или просто заради препускащата във вените й кръв усещаше това странно вълнение.
- Нека ти я сложа. Пасна ти идеално.-тези думи дори не достигнаха до съзнанието й.Обите бяха приковани не към нежното бижу ,а към пръстите на момчето което така и не пусна ръката й.
Старите спомени се обадиха,старите въгленчата който винаги са лежали неубезпокоявано в пепелта в сърцето й, светнаха и сякаш отново започнаха да горят.Су Джунг трепна от внезапното неприятно и опита да прибере ръката си.Тя погледна нагоре към Мьон Джун със притеснени очи,но следващото което усети как хватката му се затегна ,а това което я накара да затаи въздух бяха устните му които нежно се докоснаха до челото й
- Су Джунг... аз... ох, толкова е трудно... аз... Приеми чувствата ми, моля те!-думите изречени от усните на Ю никак не помганаха Криси да се съвземе.От вече доста време не можеше да върне душата си в тялото.Защо реагираше така??Преди да успее да помисли както трябва ,Кристъл се откъсна от Мьон Джун и отстъпи една крачка назада.Не изпускаше очите му.Пръстите на дясната й ръка пропълзяха по лявата й и скоро достигнаха до гривната.Внимателно я опипа и скоро сведе поглед към нея за да я разгледа по-добре.Беше си глътнала езика и просто не можеше да изрече една дума.Имаше нужда от време да преусмисли всичко какво се беше случило току що.
-Мьон Джун аз..-спря когато срещна очите му.Не може да го каже.Не,наистина не можеше.Той стоеше там.Дори не беше мръднал.Не си тругваше,като всички други.Всъщност беше ли редно да се довери отново на някой.Щеше ли и този път да преглътне всичко.Щеше ли да остави още един човек да напусне живота й оставяйки след себе си рани.Не,белезите вече бяха твърде много.
-Мьонг Джун-аах,аз..-Чонг усещаше онази болезнена буца която се беше настанила в гърлото й.Очите й даже започнаха да щипях заради напиращите солени сълзи.За да им попречи да нарушат прикритието си ,Кристъл ,прехапа устни,поклати и сведе глава.

by **Si Woo** Нед Юни 22, 2014 6:12 pm

Беше го казал.
Беше го казал!
Беше го казал?
БЕШЕ ГО КАЗАЛ?!?!?
В този уникален момент, Ю Мьонг Джун искаше да крещи, удря, цели, но най-вече да крещи с цяло гърло. Лицето му беше червено, ръцете му трепереха, а крясъците просто напираха да излизят от гърдите му.
Но в момента един въпрос беше далеч по-важен от това, което искаше да прави в агонията и отчаянието си.
Как беше успял да го направи?
Кога беше успял да събере цялата тази смелост?
И най-важното - защо го направи?
Най-добре и за двамата щеше да бъде да си останат най-добри приятелчета, да се обаждат един на друг в радостните и тъжни моменти, да се виждам отвреме-навреме и да се връщат назад в сладките си взаимни спомени или спомени от детството.
Да, така щеше да е най-добре.
А сега развали всичко. Като най-вече изгуби приятелството на Чонг Су Джунг.
Къде му беше акълът?
И двамата мълчаха. Мьонг Джун не можеше да понесе това мълчание. Беше по-страшно и от което и да е наказание. Сърцето му препускаше бързо в гърдите му. Сякаш беше забравил да диша.
-Мьон Джун аз.. - започна Кристъл.
Ето. Щеше да го отреже. И това щеше да бъде краят на неговата прекрасна първа любов.
-Мьонг Джун-аах,аз..
Хайде, кажи го, Су Джунг. - крещеше съзнанието му.
Отрежи ме.
Знаеше, че няма шанс. Тя беше прекалено добра за него, а той беше прекалено лигав и чувствителен за нея. На Криси й трябваше някой стабилен мъжкар, който да я защитава и да й дава всичко, което пожелае. Мьонг Джун какво можеше да й даде? Единствено любов. Пари? Нямаше. Слава? Съвсем малка. Но любов... само това беше.
- Су Джунг, аз... - поде той.
Пое си въздух, затвори очи.
Трябваше да го каже.
Приближи се до нея, взе двете й ръце в своите и ги целуна. Това беше достатъчно, за да му дойде смелостта.
- Може да не съм най-добрият, може да не съм най-известният, да не съм най-красивият... Може да съм най-чувствителното същество на тази планета... Може да не мога да ти дам много материални неща, но мога да ти дам нещо друго - любов. Много любов - изговори с тих гласец.
Цялата кръв в тялото му сега се беше заселила в бузите. Сигурно пламтяха и хората щяха да помислят, че има пожар.
- Ще разбера ако ме отхвърлиш... Но ако не любовта ти, нека поне да запазя приятелството ти. Защото то е много важно и ценно за мен. И те обичам. Защото си истинска. Защото си ти. Защото си най-прекрасното и нежно момиче, което имам честта да познавам. И те обичам - Роки потърка леко ръцете й със своите. - Въпреки, че нямам право на избор дали да бъда наранен, мога да избера от кого да бъда наранен. За мен ще бъде привилегия точно ТИ да разбиеш сърцето ми.
Цитираше "Вината в нашите звезди"... но точно в момента тези слова му се сториха най-подходящи за ситуацията. Беше тъпо, да, но безнадеждните случаи изискват безнадеждни действия.
Самият той беше такъв - едно безнадеждно действие, дело на безнадежден случай.

by **Krystal~** Пет Юни 27, 2014 12:32 pm

Всичко изглеждше сякаш беше на забавен кадар.Всеки дъх които плахо си поемаше,всеки удър на свитото й сърце,всяка една искрица която гореше в очите на Ю Мьон Джун,всеки неприятен спомен ,който се завръщаше пред нея разпалвайки тлеещите въгленчета.Тежката пепел ги пазеше и ето че отново те отново горяха изгаряйки гърдите й.Остра болка прониза коремът й ,карайки я едва ли не да присвие очи.
- Су Джунг, аз... -Кристъл чуваше пулсът си да блъска чак в главата си.Кръвта вече препускаше през всички вени на тялото й ,затопляйки го.Нежният глас на Ю й беше достатъчен за да я накара да настръхне точно в момента,всяко негово действие би могло да я погуби. Русокосият се приближи към нея и обхвана ръцете й и ги притисна до устните си.Чонг си пое рязко въздух ,но не вдигна глава
- Може да не съм най-добрият, може да не съм най-известният, да не съм най-красивият... Може да съм най-чувствителното същество на тази планета... Може да не мога да ти дам много материални неща, но мога да ти дам нещо друго - любов. Много любов .. Ще разбера ако ме отхвърлиш... Но ако не любовта ти, нека поне да запазя приятелството ти. Защото то е много важно и ценно за мен. И те обичам. Защото си истинска. Защото си ти. Защото си най-прекрасното и нежно момиче, което имам честта да познавам. И те обичам Въпреки, че нямам право на избор дали да бъда наранен, мога да избера от кого да бъда наранен. За мен ще бъде привилегия точно ТИ да разбиеш сърцето ми.
Борбата,битката ,която Чонг Су Джунг водеше със всичко в себе си беше болезнена.Очите й вече се пълнеха със солени сълзи които напираха да я издадът.Ето че скоро първата ,най-едра ,най-горчива ,се откъсна от окото й се спусна надолу по лицето й.Момичето усещаше топлите ръце на момчето в своите.Усещаше тази топлина за което винаги бе копняла.Топлото сърце на Ю Мьон Джун ,което биеше не далеч от нея..но може би за нея.
Борбата която се водеше досега ,достигна своя финал.И имаше победител.
Без да вдига влажни си поглед ,без да пуска ръцете му Кристъл положи глава върху гърдите на Мьон Джун скоро вече буквално се вкопчи в него.
-И аз ..и а-аз те обичам.-прошепна толкова тихо ,че самата едва се чу.Потърка леко главата си и я положи така че да усещаше перфектно сърцето му.

by **Si Woo** Нед Юни 29, 2014 6:02 pm

Имаше моменти, в които се чудеше как майка му и баща му го търпят още от самото му раждане, а не са се отрекли от него още в момента, в който са го видели какъв е безнадежден случай по характер? Сестра му го обожаваше, защото я разбираше и винаги й помагаше с каквото можеше, докато брат му не можеше да го гледа. Мьонг Хан мислеше, че братчето му Мьонг Джун е гей, а той просто беше артист - чувствителна и нежна душа, която лесно се привързва и бива наранявана. Роки просто колкото и да се разочароваше от хората, продължаваше да ги обича и да им помага, въпреки знанието му, че те го използват.
В главата му се заформиха най-различните варианти, на начина, по който тя ще го отреже. Сърцето го присвиваше само като му минеше през хубавата главица. Добре, че все още не се беше разревал като някое малко детенце за играчка. Да, беше доста чувствителна натура. Признаваше си, че е ревльо, но същевременно беше и мъж. Е, разбира се, само когато го пожелае. А напоследък този рядък феномен ставаше доста често. Защото беше влюбен и виновницата за това желание се намираше пред него. Заради нея можеше Еверест да изкачи без кислородна маска и да извика такси!
Все още държеше ръцете на Су Джунг. Бяха мразовито студени. Леко затегна хватката си около тях, когато тя положи глава върху гърдите му. И се вкопчи в него.
-И аз ..и а-аз те обичам.
Тези силни думи, които изрече с този тих глас... накараха го да потрепери леко. Прехапа устни.
Пусна ръцете й и обви своите около нея.
- Каквото и да става, Чонг Су Джунг, колкото и да съм зает, винаги ще бъда до теб. Никога няма да задавам въпроси, независимо какво се случва, защото знам, че ако желаеш, ще ми кажеш. Ще ти помагам както и с каквото мога. И ще те обичам - прошепна в ухото й, затягайки хватката си. - Промени живота ми за толкова кратко време, както никой друг не го е правил. И знаеш ли какво? Обожавам тази промяна! Щастлив съм, че в онзи ден те добавих в скайп и си уредихме среща.
Не говореше празни приказки. За първи път беше толкова честен пред себе си, пред нея и пред целия свят. Знаеше, че сърцето му бие единствено за нея и нейното спокойствие. И за първи път не беше до нея като нейн приятел, а като нейно гадже.
Пусна я и леко я избута от себе си. Хвана едната й ръка и вдигна главата й, така че да могат да се погледнат в очите. Тя плачеше.
- Не плачи, Су Джунг - каза й нежно. - Повече никога няма да плачеш! Обещавам ти! И да пукна дано ако не си изпълня обещанието.
Хвана и другата й ръка, а погледът му попадна върху гривната. Усмихна се.
- Не я сваляй. Обещаваш ли?

by **Krystal~** Пон Юни 30, 2014 7:18 pm

Все още имаше колебания.Наистина в момента не знаеше кое щеше да е най-добро за нея самата.Да се хвърли отново напред,след любовта после отново да падне и балончето в което живееше да се спука.Дали след това нова ,по-дебела стена нямаше да се издигне пред сърцето й.Дали щеше и този път се изправи на краката си и да вдигне глава,да си поеме въздух и да запази самообладанието си?Щеше да се загуби още повече.Щеше да се лута във фантазиите и мечтите си,да се дави в горчивите си сълзи,да се губи пада.
Юн Мьон Джун ,едно изключително светло име за изключително светъл и топъл човек.Едно приятелско сърце което очевидно тя бе успяла да докосне.Нима любовта беше толкова лесна?Може би това беше просто илюзия.Кристъл чакаше ,чакаше за пореден път това балонче да се спука,но единственото което усети бе топлината която я сгряваше лека по-лека.Пълзеше нагоре по тялото й нежно достигаше до гърдите й където сърцето й забързано отбелязваше развълнувани удари.
- Каквото и да става, Чонг Су Джунг, колкото и да съм зает, винаги ще бъда до теб. Никога няма да задавам въпроси, независимо какво се случва, защото знам, че ако желаеш, ще ми кажеш. Ще ти помагам както и с каквото мога. И ще те обичам -шептеше уверено Мьон Джун.Чувайки изречените думи ,Су Джунг стисна очи в опит да спре напиращите сълзи.- Промени живота ми за толкова кратко време, както никой друг не го е правил. И знаеш ли какво? Обожавам тази промяна! Щастлив съм, че в онзи ден те добавих в скайп и си уредихме среща.-довърши и нежно я отблъсна от себе си.Тя му се подчини и не вдигна главата си,докато не усети пръстите на момчето да повдигат брадичката й.
- Не плачи, Су Джунг.Повече никога няма да плачеш! Обещавам ти! И да пукна дано ако не си изпълня обещанието.-ъгълчетата на устните й се извиха леко.Успя да отбие за малко поглед ,колкото да избърше с пръсти сълзите си,но после отново се вгледа в Мьон Джун,който гледаше гръвната на ръка й .
- Не я сваляй. Обещаваш ли?-каза й нежно и се усмихна с онази усмивка.Тази негова усмивка.Гледайки я ,Криси отпусна най-сетне лицето и отвърна на жест му с една своя лека усмивка.Оглеждайки се в меките му очи изведнъж сякаш получи видение..Виждаше се щастлива,виждаше Мьон Джун до себе си,отново й се усмихваше,нежната му топлина.Странен прилив на енергия зареди цялото й тяло.Вече усещаше пръстите си и не й беше студено.Повече нямаше да й е студено!
-Обещавам,Мьон Джун!Да пукна ако наруша обещанието си.-каза меко и отново пристъпи към него.Обви ръце около врата му , придърпа го към себе си и впи устните си в неговите

by **Si Woo** Пет Юли 04, 2014 7:10 pm

Сърцето му трепкаше, а в коремът му сякаш хвърчаха безброй пеперуди, които се избиват да излязат на слънце. Е, точно сега нямаше да стане. Първо, че беше нощ и второ, че през нощта има луна, а не слънце. Тъй че, пеперудите нямаха никакъв шанс с външния свят към момента.
Мьонг Джун отново се усмихна по своя си начин. Очите му играеха по лицето й. Искаше да запомни всяка една черта от това прекрасно лице, чиято притежателка стоеше пред него. Тя не беше просто красива. Тя беше най-красивата! И щеше да й го напомня във всеки възможен момент. Щеше да й дава повече любов, отколкото можеше да понесе. Щеше да е до нея във всеки момент, независимо дали вече й става досаден или не. Чонг Су Джунг никога повече нямаше да бъде оставена сама!
Чонг също се усмихна. Тази съвсем лека усмивка накара тялото му да се зареди така, сякаш севернокорейски град е бил зареден с електричество за цял Китай. Смятайте просто за каква енергия става въпрос.
-Обещавам,Мьон Джун!Да пукна ако наруша обещанието си - каза тя.
Думите й накараха в душата му да настъпи някакво дяволско спокойствие. Чак се изплаши от това, но пък му достави известно удоволствие.
Кристъл пристъпи към него, обви ръце около врата му и го придърпа по към себе си. В първия момент Ю се изненада от действията й, но бързо се окопити и разбра какво ще става. И ето, че се случи - първата им целувка.
Беше толкова сладко, та чак грешно. Но имаше известна доза романтика - само те двамата, намиращи се на пешеходната алея на моста Ханганг, огряти от светлината на лампите по моста и от изгрялата луна.
Да, беше красиво.
Остатъкът от времето им даже не усети кога мина. Забеляза го чак, когато тръгнаха към дорма на f(x), за да я изпрати. За съжаление и това време мина прекалено бързо и тя се прибра във входа с обещанието, че ще му позвъни на сутринта. Дори го целуна отново.
Когато беше със Су Джунг времето забързваше своя ход. Сякаш искаше да му я отнеме, но Роки нямаше да го позволи.
Обичаше я.

by **G Dragon ♥** Нед Сеп 14, 2014 8:04 pm

Утринното слънце се процеждаше дори и през стъклата на тъмните му очела, дразнейки допълнително замъгленото зрение на мъжа. Лятото отминаваше и оранжевите багри на дърветата посрещаха хладния есенен вятър, каращ светлата му коса да се полюшва лениво. Джи - Йонг нямаше представа къде е и какво се случва за пореден ден. Някъде измежду милионите запои и препушвания бе свикнал с постоянно лакатушештото си положение, тъмнините в зрението, самото му замагляване и неприятната миризма, " луксозен " меланж на канабис, и скоч. Краката му сe тътреха по асфалта, предизвиквайки допълнителни трептения в слабото му тяло. Върховете на рекламните кецове адидас приличаха на нещо многобройно сдъвкано и изплюто, но това бе нормално, тъй като бяха влачени над два километра.
Колите преминаваха бързо покрай неадекватния Джи - Йонг, без да му обърнат ни най - малко внимание. Той бе поредния наркоман- раздърпани, изцапани дрехи (някога бял суитшърт, сега сива калъвка за възглавница, и нефабрично изпокъсани дънки) разрошена, зле боядисана коса, чиито черни корени се подаваха из пластовете рошави кичури, празен поглед, безизразно, бледо лице. Надали и най - голямата му фенка би го познала с милионите инперфектности по запотената му кожа и потънали в тъмни сенки очи.
Може би ако не бе в състояние на пълен транс щеше да се мрази. Щеше да се проклина. Щеше да търси отново и отново онова амбициозно, малко самовлюбено, много трудолюбиво и чаровно момче. Щеше да вика името му. Щеше да крещи. " Джи - Йонг ". " Джи - Йонг, къде си ? ". Щеше да вика по - силно от всички фенки, които някога са изпищяли " Джи - Ди. ".
Беше се изгубил, а този така наречен " Джи - Ди " бе отблъснал всички, които можеха да го намерят отново. Нямаше шанс за онова будно момче, което живееше за музиката и можеше да пише по десет песни на ден. А днес, в продължение на месеци, не можеше да изкомпозира дори три секундна мелодийка. Навярно нямаше муза, а може би мозъкът му напълно бе изключил. Всичките цигари, трева и алкохол бяха излъскали гънките му, изсмукали душата му и го бяха оставили напълно празни.
Какъв бе смисъла да съществуваш щом същността ти бе пустиня? Има ли сила, която да накара семенцето да поникне и да изпъстри пясъка със зеленина, а сърцето ти да забие наново? Битие изпълнено с глухота не бе битие, то бе фотосинтезиране, похабяване на място под слънцето. И навярно Джи - Йонг нямаше право да краде кислород за жалкото си съществуване. И може би само един край щеше да доведе до нирвана.

by **Hyunseung.** Нед Сеп 14, 2014 8:55 pm

Вътрешно сякаш нещо пробождаше младата Джийон с нож и я караше да излиза извън контрол. Дяволски странно. Такъв уравновесен и спокоен, трудно ядосващ се, знаещ си мястото човек като Тара да бъде накаран да се чувства по този начин. Какво се случваше с това хлапе? Нямаше логично обяснение, вероятно както нямаше логично обяснение и за нейното съществуване.
Черните и кубинки потропваха из сеулските улици, по които се мотаеше безцелно, без посока, без лъч светлина, който да и казва накъде да тръгне в тази слънчева и топла заран, грозната и и вече омазнена кафява коса се полюшваше някак си вълшебно и същевременно толкова неестествено, неразумно, нелогично. Ала това не пречеше на лекият вятър да развяваше някой дълъг кафяв кичур. Измачканата и тениска стоеше впита в тялото и, а кръглите и очила замъгляваха нейната видимост. Тъмните стъкла обаче далеч не бяха кой знае каква пречка за проклетото слънце, което тя така и не хареса, дори за всичките си години мижав земен живот.
Момичето вече умираше от глад, почти буквално, а наблизо нямаше и жива душа. Е, всички ли спяха в осем сутринта?.. А както винаги Ким трябваше да се появи като последната откачалка, размотаваща се по улиците във време, което останалите и връстници и приятели намираха за нечовешки рано, когато имаха свободен ден. Тя обаче продължаваше да си мисли, че няма проблеми с психиката.
Мислите галопираха през главата и, като не и оставяха дори секунда мира, за която тя така копнееше и заради която сега бе навън, размотаваща се като непазарен майстор, както баща и би се изразил. Но сякаш тишината можеше да дойде при нея като нежна морска вълна, но не и спокойствието, заветното спокойствие. Заслужаваше поне миг за себе си. Все ангажименти, нямаше време дори да спи. Каква ирония беше животът, нали?
Когато вече най - сетне се примири и остави всякакви бурни мисли да нахлуят в нейния ум, беше разсеяна по един неприятен начин - блъсна се в човек, който имаше по - окаян вид и от нейния. Правата и коса сякаш стана още по - права, когато го фокусира.
- М - мианхе.. - успя да рече. Този явно беше бездомник. Не, че имаше против клошарите де, но. Този си миришеше доста здраво на тютюн, на цигарен дим, на отлежало уиски и на всичко, само не и на шампоан, сапун или други принадлежности, с които можеше да се изкъпе. Не, че трябваше да го съди - сега и тя не беше в перфектен вид, но не бе посещавала банята от два дни. И да - отразяваха и се. Сега сигурно дори батко и би се отвратил от Тара.

by **G Dragon ♥** Нед Сеп 14, 2014 9:54 pm

Нехайната му и крайно неадекватна разходка бе спряна след като тялото му се удари в нещо твърдо. За миг Джи - Йонг пое няколко объркани крачки назад, отблъснат от неизвестния обект. Милиони малки звездички заиграха зад клепачите му докато отпуснатото му тяло се понесе все по - назад и по -назад, изгубвайки пълно равновесие и самоконтрол. Някак си хилавите му пръсти, изстанели през изминалите дни, се уловиха за металния парапет, задържайки го секунди преди да се изтърси на мокрия от вечерашния дъжд асфалт.
На Джи - Йонг му трябваха цели няколко минути и милион мигания преди всичко отново да приеме нормални очертания (имайки на предвид, че бе изгубил лещите си преди два месеца и нямаше намерение да си взима нови) и някакси отново да застане на краката си, които впрочием боляха зверски.
Пред него бавно се откри жена, с дълга, занемарена коса. Нямаше представа коя е, но и не му пукаше. Ироничното бе, че си помисли, че навярно дамата е някоя наркоманка, лутаща се рано сутрин, за да обикаля кофите. Кой го казваше все пак? Човекът, който не се бе докосвал до вода и сапун със седмици.
Изглежда дивата в него проговори, пробуждайки притокът на адреналин и агресия в кръвта му. Коя си мислеше, че е тя? Някоя гнусна, бедна женичка, която най - нахално се изпречква на пътя на Джи - Ди. Нямаше право. Тя бе никоя. Дори не заслужаваше да диша същия въздух, който бе издишала звездата.
Ръцете му, сякаш чужди крайници под ефекта на тревата, се пресегнаха към непознатата, свивайки пръсти конвулсивно колкото повече се приближаваха. Напуканите му устни се разтвориха, а от тях се зананизаха тихи нечленоразделни звуци. Джи - Йонг наподобяваше нещо като зомби в много ранен стадий.
- Коя си мислиш, че си ти? -гласът му звучеше някак далечен, странен и много бавен, приличащ на мелодия стара счупена плоча
Кокалестите му пръсти се обвиха около тъмната й коса и едвам - едвам започнаха да я дърпат. Това бе максималната сила на която бе способен Джи в момента и тя източваше всичката му енергия. Свободната му десница се стрелна право към лицето й, притискайки мудно носът й.
- Знаеш ли... - не му достигна въздух да довърши изречението си, принуждавайки го да си поеме рязко болезнена глъдка въздух -... кой съм аз?
Навярно не. Нямаше ги лъскавите дрехи на Джи - Ди, перфекната коса, гладката кожа, сега покрита с набола брада, а красивата фигура се бе стопила в отвращаващ скелет. Джи - Йонг бе...отвратителен.
Колкото повече опорстваше, толкова повече дъхът му секваше. Гърдите го боляха, изпълнени с отровно, кърваво дихание.

by **Hyunseung.** Вто Сеп 23, 2014 8:06 pm

- Коя си мислиш, че си ти? - едва рече. Този все едно се гавреше с Джийон. Миришеше на дванадесетгодишно отлежало вино в дъбова бъчва и трева, а смееше да и говори като все едно Ким Джеджунг и се беше изпречил на пътя. Ама нямаше начин!! Той не би се занемарил по тоя начин. Беше си гадно. След това си позволи да и докосне косата, а още повече - да я оскубе, или поне да направи опит да го свърши!! Ужасно! Сега.. не, че косата и не изглеждаше отвратително, ама стана още по - зле. Вероятно щеше да се замаже дори повече от сега и щеше да изглежда по - отвратително от преди, ама беше си гадно. Нямаше против клошарите, но този си беше.. ужасен. Беше облечен толкова дрипаво, имаше вид на хубав и може би.. познат(?) човек, но не беше възможно. Сигурно се припознаваше. С бездомник каква работа можеше да има Ким Тара - сестрата на Ким Кевин?! Абсолютно никаква. Не, че се прехласваше по известността на брат си, а скоро и по своята, но нямаше никаква връзка между тези и не знаеше за какво си правеше асоциацията с някой познат в този мръсен скитник.
- Знаеш ли... - после вдиша рязко. Сигурно беше сменил цигарите наскоро. -.. кой съм аз?
- Ъ.. не? - рече объркано Джи и се почеса там, където не я сърбеше, а именно - по главата, повдигайки вежда в объркана гримаса. Егото му беше твърде високо за на човек, който не можеше даже на малкия пръст на корейката да стъпи. - С кого се предполага, че говоря?
И сега ако и изтипосаше, че е някой famous (и не, не говореше за феймъс наркоманите от училището и..), ако участваше в анимация, ченето и щеше да се удари в земята. Принципно компаниите си държаха на звездите, нямаше да позволят на някой известен да се размотава пиян и фиркан по улиците, още повече във вид като този на човека отсреща.
- Не ме удостоихте с честта да ми отговорите в чия компания се намирам. - отново рече полуусмихната Тара, насочвайки погледа си в обеления си сив маникюр, чаткайки върху въображаема стена.

by **G Dragon ♥** Съб Сеп 27, 2014 2:14 pm

- Не ме удостоихте с честта да ми отговорите в чия компания се намирам.- всяка една пропита дълбоко с ирония думичка се забиваше в главата му
Гласът на момичето звучеше далечен, просто еко, достигащо бавно и ехтящо в ушите му. Всичко отново се замагли пред очите му и след миг целият мост се разтресе. Джи - Йонг отново се олови за парапета щом краката му поддадоха заради изненадващото земетресение. Ображдащите го коли криволичеха, раздвояваха се, но не спираха да се движат. Никой ли не забелязваше какво се случва? Куон едвам вдигна поглед към непознатата пред себе си, осъзнавайки, че въпреки непрекъснатото клатушкане на всичко наоколо, тя продължаваше просто да си стои там. Изражението й ни най малко не се бе променило, нито стойката й. Изглежда всичко бе само във въображението му. " Земетресението " бе спряло и той мудно, лакатушейки се, се изправи отново, без да отделя ръка от подпората.
- Сериозно ли?- изсъска Джи - Йонг
Наистина не вярваше, че дори в такова положение някой би посмял да не го познае. Тих смях се прокрадна иззад устните му, напомнящ повече на стържене на метал върху метал, отколкото на кикот. Гърлото го заболя дори при това най - малко усилие да издаде звук и мъжът замлъкна веднага. Може би бяха цигарите или студените напитки, а навярно бе и двете в комбинация.
Треперещите му кокалести ръце се отправиха към тъмните слънчеви очела, предпазващи го от прякото топло слънце. Това бе нещо като драматично разкритие, развръзката на постановка, в която лошият сваля маската си и всички остават напълно шокирани.
Бавно свали очелата, и веднага затвори очите си. Светлината веднага го бе пробола като острие право в зениците, оставайки след себе си парещо усещане. Джи - Йонг се беше превърнал в някакво странно фотофобично същество. Но не бе точно като вампир, тъй като не му бе нужна кръв. Навярно правилната дума бе "таласъм".
Отне му няколко минути преди бавно да разтвори клепачи и да разкрие ужасяващата гледка на разширени зеници, големи почти колкото целия му ирис, и кърваво червена склера. Тревата не бе единственото нещо добринесло за отвратителния огнен цвят на очите му, а навярно дните прекарани без сън. Под тях пък се синееха тъмни, преплетени вени, върху още по - тъмни петна, потвърждавайки образът му чудовище.
- Изненада... - Джи насили напуканите си, посивели устни в изкривена усмивка- Очакваше ли т-това?

by Sponsored content

Мостът Ханганг

Мостът Ханганг

Re: Мостът Ханганг

Re: Мостът Ханганг

Re: Мостът Ханганг

Re: Мостът Ханганг

Re: Мостът Ханганг

Re: Мостът Ханганг

Re: Мостът Ханганг

Re: Мостът Ханганг

Re: Мостът Ханганг

Re: Мостът Ханганг

Re: Мостът Ханганг

Re: Мостът Ханганг

Re: Мостът Ханганг

Re: Мостът Ханганг

Re: Мостът Ханганг

Re: Мостът Ханганг