Аквариумът

by **Park Luna** Нед Авг 17, 2014 9:16 pm

Spoiler:

by **Tae Joon** Чет Сеп 11, 2014 12:18 pm

Женската не се възпротиви много при влизането.Ето още едно убеждение, че нито една жена не можеше да устои на една лъскава и скъпа кола.Поставия "нежно" да седна на седалката до шофьора и ѝ сложи колана.
- Виж колко съм загрижен.Здравето ти ме вълнува. - тук се усети малка подигравка в гласа му, но Те Джун не направи нищо по въпроса да я прикрие.Обиколи бързо колата, седна на шофьорското място, разбира се, и потегли с мръсна газ на пред.
От тук плана му се виждаше по-добре от перфектен.Нямаше какво толкова да се обърка, нямаше да се влюби в нея и да му трепери сърчицето всеки път щом я види така, че от какво имаше да се притеснява.По-скоро се притесняваше за нея, хахах.Знаеше, че тя ще си отвори обятията и ще го приеме на вътре и направо мед ще ѝ тече на сърцето всеки път щом е с него.
- Е, къде ти се ходи? - попита и хвърли кратък поглед към нея.
Не знаеше къде да я отведе.По принцип водеше момичетата или до някой хотел, или тези които му се харесваха повече ги водеше направо във къщата му.Никога не излизаше на срещи с тях.Тук беше момента да си припомни отминалите време, когато първо излизаше с тях някъде и след това - хоп, следваща спирка леглото.
Момичето тъкмо тръгна да си отвори устата да даде мнението си, когато Те Джун го осени идея.Отдавна не беше ходил до аквариума!За пък да не намине малко.
- Какво ли те питам. - прекъсна я и ѝ се усмихна нагло. - Вече реших къде. - даде газ направо към мястото.
Бързо стигнаха до мястото.През целия път не си обелиха и дума.На няколко пъти той се опита да подхване някоя тема, но честно казано не знаеше какво се очаква от него да говори.Беше лесно, когато момичето е пияно до козирката и се хили на всяка твоя дума.Слезе и ѝ отвори вратата.Тя на нацупена ли се правеше, че не искаше да слезе?
- Слизай! - това прозвуча по-скоро като заповед от колкото като молба.
Женската се направи, че не го е чула.Мразеше да го игнорират.Ако така продължаваше да му лази по нервите щеше да си изпати. - Казах да слизаш! - хвана я и едва ли не я извлече от колата.Тръгна към входа, а тя вървеше до него и хвърляше светкавици от очите си.Гневните ѝ погледи го развеселиха.
- За двама. - плати входа и тръгнаха напред.
Усети, че ако се държи лошо плана му ще се провали тотално.Явно все пак не беше толкова лесно да си мил и грижовен.Опита се смекчи малко тона.
- Била ли си тук преди? - погледна я и се опита да се насили да се усмихне мило.От толкова много подли и подигравателни усмивки устата му сякаш беше свикнала да придобива само тази форма. - От доста време не съм идвал и реших да минем.
Осъзнаваше за какви тъпотии говореше, но какво толкова можеш да си говориш с едно тъпо момиче?
При последното му изречение погледа му се смрачи.Последно беше идвал с майка си тук и всичко изглеждаше просто перфектно.Докато старата кучка просто не си тръгна и не остави една бележка, която му идваше, ако види майка си още веднъж през живота си да ѝ я начука отзад.

by **Ah Ram ♛** Нед Сеп 14, 2014 3:57 pm

Буквално не знаеше какво се случва. Беше се стресирала тотално и беше замръзнала като кукла - не смееше да мърда, камо ли да диша. Хем виждаше и чуваше всичко, хем не.
Просто... този й докара супер стрес. Откъде попадна на този нагъл индивид? А сега и я отвличаше!!!!! Явно днес не й беше късметлийския ден... както винаги
от самото й раждане, досега.
И ВЪОБЩЕ КАК СМЕЕШЕ?!
- Е, къде ти се ходи?
А Рам го погледна с влажен поглед. Сериозно ли я питаше това? Толкова ли не може да се сети къде му се ходи на едно момиче? Разбира се, че в МОЛ-а или по магазините на улица Чомдамдонг. Някое романтично място като Love-lock wall също е добър вариант.
Но не и за Ким А Рам.
Тя далеч не си падаше по такива лигави неща. Да, обичаше да пазарува, но определено не изгаряше от желание да го прави с някакво момче... още по-малко пък с такъв нагъл тип като стоящия на шофьорското място до нея. Единствено с брат си можеше да пазарува и туй-то. Далеч предпочиташе да я заведе в някой терариум пълен с разни гадинки или на влакчето на ужасите в лунапарка. Или пък на кино да гледат някой страшен филм пълен със зомбита, психясали убийци и тъй нататък.
Близначката на Би-Джу тъкмо отвори устата си, за да му отговори, когато той я прекъсна.
- Какво ли те питам. Вече реших къде.
Русокосата единствено врътна очи, скръсти ръце пред гърдите си. Изведнъж й дойде гениалната идея да мълчи като пукал през цялото време и да му се дърпа за всяко второ нещо. Определено беше сбъркал момичето, с което да се занимава и тя щеше да му го покаже, независимо какво ще става. Ким А Рам беше момиче-жена с мнение и го налагаше навсякъде, без да я грее особено за другите. Е, в този случаи щеше да го остави да си направи кефа за известно време, след което да удари бясно накрая, поставяйки го там, където му е мястото.
През целия път мълчаха, което беше добре дошло за нея. Първоначалният й стрес и замаяност вече ги нямаше и сега обмисляше какво да прави. Първо трябваше да види мястото, на което ще.. правят срещата и след това вече да решава кой от всичките си планове да възпроизведе. Най-гениалният, който й дойде на ум, беше да избяга, колкото може по-бързо. Къде й да бяха, все някак щеше да намери изход и да му избяга. Той не е Бог или нещо от сорта, надали е толкова откачен, че да хукне след нея.
Автомобилът паркира пред... аквариума? От всички възможни места, точно това не й дойде на ум. Е, едно можеше да му признае - беше оригинален.
Той слезе и дори й отвори вратата. Нареди й да слиза. А Рам се направи, че ноктите й са прекалено интересни в случая и не му обърна внимание. И моля ви се, извлече я от колата все едно е някакво мръсно животно...
Докато я влачеше към входа, тя не спря да му мята ядосани погледи. Защо нямаше лазерното зрение на Супермен? В момента толкова много имаше нужда от него...
Щом плати входа, тоя я задърпа напред към рибите. И дори й стискаше яката китката. Този силата си ли не знаеше? Болеше.. при това много. Дори очите й се насълзиха от болка.
- Била ли си тук преди? От доста време не съм идвал и реших да минем.
Жалкият му опит за сравнително мила усмивка, се провали. Най-малката Ким беше добра по Психология и като цяло във философския цикъл. Усещаше кога един човек се усмихва насила.
- Само от две седмици не съм идвала в Аквариума - врътна очи русокосата. Пое си въздух и реши да повиши малко тона. - И дявол да го вземе, пусни китката ми или поне спри да я стискаш!Боли ме!
Тя дръпна ръката си, но той не я пусна и дори я стисна по-силно.
- Я! - викна. - Пусни ме,... - и спря. Щеше да го нарече с името му, но се усети, че не знае как се казва. - Между другото, как се казваш?
Стана доста смешно сега.

by **Tae Joon** Вто Сеп 30, 2014 11:57 pm

Това място му напомни за толкова много неща.Как още в началото не се сети какви тежки мисли щяха да го налегнат?Дори не осъзнаваше каква беше причината да доведе момичето точно на това място.Може би неосъзната носталгия?Не си го обясняваше, но това място като, че ли подтисна настроението му още повече.
- Само от две седмици не съм идвала в Аквариума.
Дори когато се опита да се държи горе-долу мило, тя пак се заяждаше.Яйш!На що за опърничаво момиче беше попаднал?!Но нищо, така поне нямаше да скучае.
- И дявол да го вземе, пусни китката ми или поне спри да я стискаш!Боли ме! - при крясъка ѝ почти всички погледи се завъртяха към тях.За части от секундата станаха център на вниманието и любопитните погледи ги следяха с периферното си зрение.
- Не викай толкова, момиче! - процеди през зъби и стисна китката ѝ още по силно.
По принцип не би се ядосал за такава глупост, но вече наистина му беше стигнало до козирката както се казва.Знаеше, че проблема си беше лично негов.Все пак не тя го беше карала да идват тук и да се сеща за дъртата вещица, но какво да се прави.А Рам просто наливаше, така да се каже, масло в огъня.
Русокоската се опита да дръпне ръката си отново, но опита ѝ беше напълно безуспешен.Нямаше как да успее да се откопчи от хватката на Те Джун.Може той да не беше от най-мускулестите, но все пак имаше сила в ръцете.
- Пусни ме,... - и се секна.Това предизвика една от хитрите му усмивчици.Явно девойката пред него чак сега осъзна, че все още не беше научила името му.
- Между другото, как се казваш? - Те Джун се приведе към лицето ѝ и наби една "масльонка" по челото ѝ.
- Ако кротуваш до края на срещата ни, ще го разбереш! - отпусна хватката си и се изправи назад. - И ако сега кажеш, че не си длъжна да изпълняваш това, което казвам.. е, помисли си пак!Ако не го направиш няма да те оставя намира още доста време. - подсмихна се с крайчетата на устата си и я изчака да помисли.
Момичето колебливо кимна и тръгна да каже нещо, но отново бе прекъсната.Това направо му се превръщаше в специалитет.
Те Джун пусна ръката ѝ и този път премести своята около раменете ѝ, като я притегли до себе си.Чак сега усети опияняващата миризма на парфюма ѝ, но разтърси глава и тръгна напред.
- Значи ти често посещаваш аквариума, така ли А Рам-ши? - постара се да изговори името ѝ по такъв начин, че да я накара да настръхне и така изглеждаше сякаш е успял.Усмихна се на една страна и погледна към рибите плуващи от лявата му стана.
- Имаш ли някоя любима риба? - трудно беше да имаш точно една определена от всичките тези в аквариума.Беше невъзможно затова побърза да уточни въпроса си. - Или по-скоро някой определен вид, който ти харесва най-много? - не знаеше защо я пита това.Когато беше малък майка му веднъж го пита и след дълги размишления Те Джун прецени, че любимата му беше една наполовина жълта, наполовина лилава риба и всеки път като ходеха я търсеше.

by **Ah Ram ♛** Нед Окт 12, 2014 8:07 pm

През ума й мина абсолютно всяка сцена, която се беше разиграла. И всичко това в рамките на по-малко от половин час. Обаче, колкото и да премяташе спомените, колкото и да си напрягаше сивото мозъчно вещество, въобще не можеше да се сети дали този някъде си беше споменал името или не. Но щом не се сеща - най-вероятно изобщо не го е споменавал.
Мамка му!
- Ако кротуваш до края на срещата ни, ще го разбереш! И ако сега кажеш, че не си длъжна да изпълняваш това, което казвам.. е, помисли си пак!Ако не го направиш няма да те оставя намира още доста време.
Баси! Колко нагъл беше само! Не можеше да го гледа, диша и зяпа! А-а-а-а! Беше в състояние да откачи тотално заради този тъпанар гаден, който най-нагло я отвличаше по средата на радостта й от пратката.
Айш... Копеленце гадно...
А Рам му кимна само. Какво можеше да му каже? Нищичко. Беше слаба пред него.
Изведнъж ръката му от китката й, се преметна около раменете й. След това я притегли към себе си. Боже, този сериозно ли живееше в илюзията, че всяка втора, която види, си мечтае да излезе на среща с него? Простак! В момента малката Ким предпочиташе да си е в къщи, да се тъпче с нещо и да зяпа някой тъп филм. Не искаше да е тук!
И тогава се сети, че може да му направи някой коментар. Тръгна да го изрича и пак я прекъсна тоя! Беше адски изнервящо!
- Значи ти често посещаваш аквариума, така ли А Рам-ши?
- Налага ми се - въздъхна тежко близначката на Би-Джу.
Изкуфялата госпожа по Биология постоянно ги мъкнеше тук, за да правят разни описи на риби и разните им там системи. А Рам гледаше да зачезва нанякъде, но не винаги й се получаваше. Още повече, че го беше правила вече, когато й беше времето. За повтарянето, в крайна сметка Ким А Рам стигна до извода, че ще е огромна загуба за училището, ако я оставят да отиде в университет. Все пак, тя беше у-н-и-к-а-л-н-а.
Всъщност, не обичаше да идва в аквариума. Прекалено гадни спомени я заливаха, когато го посещаваше. Никога нямаше да забрави, когато собствените й родители, я зарязаха по средата на дългият лабиринт с риби. Както семейство Ким зяпаше морските създания, така изведнъж майка й, баща й, по-голямата й сестра и близнакът й заминаха нанякъде, а тя остана съвсем сама.. насред нищото. След това полицията я върна на семейството, а майка й се развика за дето въобще се е върнала.
Тогава беше на 7 години.
А Рам знаеше перфектно, че е нежеланото дете. Понякога дори си задаваше въпроса защо не са я оставили в дом. Но сега, когато и двамата й родители ги нямаше, никога нямаше да открие отговорите на тези въпроси. Затова просто продължаваше да съществува като изтърсака.
Макар да твърдеше, че обичаше да остава сама, далеч не беше така. Страхуваше се. Страхуваше се да не би да бъде зарязана отново насред нищото.
И все пак настръхна, когато непознатият изрече името й. Имаше някаква странна, възбуждаща интонация..
- Имаш ли някоя любима риба? Или по-скоро някой определен вид, който ти харесва най-много?
Любима риба ли...?
- Нямам - отвърна му без да се замисли.
И наистина беше така. Откакто полицията я върна в дома й цялата трепереща и плачеща, беше намразила рибите.
- Виж, не свързвам аквариумът с хубави спомени... Става ли да побързаме?

by **Tae Joon** Нед Ное 02, 2014 12:10 am

Съжали, че дойде тук.Пъво защото го налегнаха толкова много гадни спомени и второ, защото не изглеждаше на А Рам да ѝ е приятно.Може би просто трябваше да я отведе в някой мол, да ѝ накупува дрешки или на кино?Само не и тук.
Е, така или иначе стореното сторено.Поне щом беше платил да обиколят на бързо и щяха да се ометат.Разтърси глава за да изкара натрапчивите мисли за майка си и отново посвети вниманието си на русокоската.
Мацката без изобщо да се замисли поряза въпроса му.Айш, че опърничава беше, но нищо.Така му харесваше повече.Поне момичето си имаше характер, а не беше една от онези злато търсещи кукли на конци, на които само да им развееш една банкнота под нослето и ти лижат подметките.Дразнеха го, но все пак имаше изгода да ги използва.Един добър секс, понеже те си знаеха работата и после кой от къде е.
Огледа се и забеляза, че покрай тях нямаше почти никой.Днес не стига, че липсваше народ, ами и малкото хора се разотидоха.
- Виж, не свързвам аквариумът с хубави спомени... Става ли да побързаме?
Какво ли е станало?Те Джун си беше любопитен от малък и искаше да разбере защо, но едва ли щеше да му отговори.
- Защо? - все пак реши да попита, но в замяна получи някакво изсъскване от сорта на "Не ти влиза в работата" и поредните лазери от очите.
- Знаеш ли мисля, че трябва да започнеш да бъдеш по-дружелюбна! - подсмихна се и я плясна по гъза.
Момичето естествено се разбунтува и тръгна да му удари плесница, но Те Джун вече беше закален в това отношение и бързо приклекна отбягвайки удара ѝ.В замяна дръпна деколтето ѝ надолу и едва ли не ѝ се изсмя в лицето.Женската този път не предприе нищо, но просто Те Джун така се обърка, защото в момента, в който той се засмя един шамар полетя към него.За щастие момчето реагира бързо и хвана ръката ѝ.
И.. изведнъж усети дежа вю.Нещо в този момент му изглеждаше така сякаш наистина се беше случвало преди.Нещо му подсказа да погледне надолу към китката, която държеше.
- Имаш странен белег. - каза го, а А Рам си дръпна ръката като попарена.
Неща, които беше забравил го осениха от всякъде.Хаха, как може да е забравил малката плоска А Рам, облечена с дрипи.Те Джун избухна в смях, а момичето го гледаше като паднала от Юпитер.Явно тя все още не се беше досетила за миналото, в което съдбите им се бяха свързали.А ето, че и сега отново се свързаха.Значи е било писано просто!
- Знаеш ли какво се сетих сега. - едвам говореше през смеха си. - Гърдите доста са ти пораснали!Очаквах да си останеш все такава стотинка под килим каквато беше. - отново избухна.
Слава Богу, че покрай тях нямаше никой, за да им гледа цирка.
- Как е готината ти приятелка и чакай да се сетя.. как точно ти виках?Плоското момиче ли беше?
Не се беше смял от доста време така.А Рам най-сетне се досети и на лицето ѝ се изписа ужас направо.

by **Ah Ram ♛** Съб Ное 15, 2014 6:17 pm

Искаше да си ходи колкото се може по-скоро. Не желаеше да остава тук, на това място, заедно с него! Най-вече с НЕГО! Искаше да се скрие в дома си под 101 завивки и да не излезе от там до края на деня. Светът отдавна я беше отвратил, а сега дори продължаваше да го прави.
Не.
Това нямаше да стане така.
- Защо?
Сериозно ли я питаше това?!? Откъде накъде му влизаше в работата причината да не понася аквариума!? Всеки има свои причини, за да не харесва нещо или дадено място. Защо него го интересуваше?
- Какво те интересува пък теб? - изсъска тихо, изсумтя и скръсти ръце пред налетите си гърди.
- Знаеш ли мисля, че трябва да започнеш да бъдеш по-дружелюбна!
Ау, и има наглостта да й влива акъл в главата ли? Боже!
А Рам не беше родена с такъв характер. И никога не беше искала да става злобна. Всъщност, беше един много позитивен, страхотен и невероятен човек. И беше изключително чувствителна. Обстоятелствата добавиха тази не много приятна черта - злобата - към нейния характер. Беше просто неизбежно. Докато Бьонгджу изпростя още повече, Арам просто стана злобна.
Устните й се оформиха, за да говори, когато усети онзи да я изплющява яко по задника. Ким подскочи, сви устните си и изпуфтя. Преброи до 10, но не успя да се успокои. Затова вдигна ръката си в готовност да му зашлеви шамар. Оня обаче приклекна и тя пропусна целта. И й дръпна деколтето!
- Тц... - извъртя очи девойчето.
Момчето се захили и тя реши да използва момента. Ръката й отново полетя към лицето му. И той я хвана!
Вече сериозно започваше да я дразни. При това мега яко! А това не е никак полезно.
Особено ако си от мъжки пол.
- Имаш странен белег - изкоментира той.
Сега пък за белега на дланта й заговори. Да, имаше белег - във формата на сърце, нищо особено. Беше го получила по болезнен начин.
Тактично издърпа ръката си от неговата. Сега сигурно приличаше на подплашена сърничка.
Изведнъж той започна да се смее. Погледът й стана объркан. Какво му стана на този? Досега си беше напълно наред. Добре, де, не напълно, ама това...?!? Билетче за психиатрията ли иска?
- Знаеш ли какво се сетих сега. Гърдите доста са ти пораснали!Очаквах да си останеш все такава стотинка под килим каквато беше.
А Рам се ококори. Сериозно ли....?
Ужасът се изписа върху лицето й, а ръцете й се разтрепираха. Не, това не можеше да се случва... Не можеше онзи отвратителен Чонг Те Джун в момента да стои пред нея. Не можеше!
- Как е готината ти приятелка и чакай да се сетя.. как точно ти виках?Плоското момиче ли беше?
Тя наведе глава, а очите й се напълниха със сълзи при споменаването на приятелката й от училищните години. Приятелка, която всъщност се оказа голяма двуличница. Отмъкна й момчето, което харесваше по възможно най-долнопробния и гнусен начин.
Лека усмивчица се появи върху лицето й. Вдигна главата си, а в очите й се появи блясък.
- За онази курва Чин Хуа ли говориш? - тя се изсмя. - "Готината ми приятелка" най-вероятно в момента разтваря краката пред поредния старец, който си бърше задника с пари. И съжалявам, че така те разочаровам за дето вече не съм плоска като дъска за гладене. Както виждаш, под сутиена вече крия две перфектно оформени бебчета. За съжаление няма да получиш честта да надникнеш под него.
Подигравателна усмивка цъфна на лицето й.
- Белегът на ръката ми май още ти харесва, а?

by Sponsored content

Аквариумът

Аквариумът

Re: Аквариумът

Re: Аквариумът

Re: Аквариумът

Re: Аквариумът

Re: Аквариумът

Re: Аквариумът

Re: Аквариумът