Забраната за скъпи мобилни телефони в училище

Зари, аз нямам този проблем с нета, понеже му скапах wi - fi - то по някакъв начин. Горкото телефонче.
А пък нямам 3G, но не отричам, че си правя селфита със съученичка в час по български език и литература. Просто защото не ме бърка за господина, това е.
Ето сега разговора с баща ми:
Кака:
- Въвели са забрана за внасяне в училище на телефони за над петдесет лева.
Аз:
- А, на нас не ни пречи, ние сме със смартфони. (шегувах се, разбира се)
Тате:
- Ходи направо с таблета, не може телефони, но за таблети нищо не е казано. (само да вметна, 3G таблет е)

Бяха ми казвали, че настояват телефоните да се оставят на бюрото на учителите по време на час, ама никой не ми бара моя, освен аз! Нещо като усойница съм и съм готова да хапя и отровя това, което ми барне моето. (как прозвуча..)
Ако на някого му трябвам, не ме касае в час ли съм или не, излизам и говоря. Освен ако не е час по английски език, тогава вече ме е страх.
Мисълта ми е, че просто няма сила, която ще ми казва да не ходя с телефона си на училище, предвид, че го ползвам и като часовник, защото моят часовник е някъде по дяволите, а не си струва да давам нови двадесет и пет лева за нов, като Сони - то ми върши перфектна работа за това. А единственият шанс да отида с по - евтин телефон там е баща ми да ми се навие за Galaxy S2 или 3, което ще стане вероятно догодина или подогодина. До тогава - ще ми търпят този телефон и дума да не става за по - евтин, още повече на цена без едната нула отзад на Xperia - та.
А ако пък не ме пуснат в училище - здраве да е, баща ми ще ме извини, след като си имам оправдание.

Някои хора и преди осемнадесети живеят, няма какво да си кривим душата.
Адски много мразя някой да ми опява, че може да ползвам обикновен телефон за 10 лева, а не този, с който съм и че е пълна загуба на пари. Разбирам, прав е. Така е, наистина тези пари можех да ги дам за нещо по - полезно, ама ти го рече, технологията е нашето бъдеще.
Айде бб, отивам да си взема телефон за 9 и 99, за да се съобразявам!
Хайде не! + че този ми телефон беше докоснат от Орлин Павлов и е ценен! Просто ще си ходя с какъвто телефон желая.
Пък и не вярвам на някого да му влиза в работата с какво съм отишла в училище, при условие, че има 'лапета с по - скъпи от моя. Сещам се веднъж преди две или три години вървя си аз най - модерно из първия етаж, отивах на уроци по рисуване при госпожата, която ми преподава сега и виждам дете в първи клас, дето ако е стигнало 1,3 височина светът ще е негов, държи iPhone чисто нов модел. Плюс, че малко или много вече съм голяма (поне за себе си, малко или много аз раста, на акъл и на възраст), че да си държа този телефон.
"Ще намалеят кражбите", ок, ок. Само дето те знаят ли, че с полицията може да си намеря телефона много бързо? Разбира се, ако е изключен малко трудно, ама все пак мога.
Плюс, че ако някой се опита нещо да ми направи, тате веднага ще е при директорката, или пък момчетата (мразя някои от време на време, ама помня как преди две години скочиха на бой на един, който ме беше замерил умишлено със снежна топка в ухото безпричинно и ме болеше цял ден) ще му го изкарат не през носа, ами през не знам къде?
Звуча като човек, който разчита някой друг да му пази гърба, но просто знам какви са обстоятелствата, а и когато аз пазя нещо, все тая материално или не, нищо и никой не е способно да ми го вземе. Просто имам твърде силна воля, това е.
А и директорката ни е пич, така че едва ли би въвела забраната. И двете директорки са мои хора, така че съм малко или много привилигерована. Дано е в мой плюс, разбира се.