Старата гора

by **Ren.** Сря Окт 15, 2014 10:10 am

Беше скучен есенен ден. Макнето на Nu'est нямаше особени задължения, а малкото които имаше реши да пропусне. От съвсем скоро беше започнал да си позволява да действа на воя глава и мениджърът не беше никак доволен. Беше продължил да се садва заради всякакви глупости, вероятно пубертетът едва сега го пускаше. Започна зле и сега завършва зле. Спомни си как се опитваше да се нагълта с хапчета заради нищо и никакви простотии, когато беше по - малък. Идеше му да си удари шамар.
Излезе от дорма, като внимаваше да не го чуят останалите от групата, защото щяха да го разпитват. Изключи си телефона и започна да се разхожда безцелно. По едно време му щукна идеята да отиде някъде из Олимпик Парк. От доста време имаше желание да се поразходи сам някъде там. По възможност да не го преследват групички с фенки, защото не искаше да се прави на фалшиво весел, лигав и сладък. Всъщност не му трябваше много, за да се засмее.
Паркът беше голям и той тръгна в непозната посока. Никога не го бе обхождал целия така че все още имаше места, които не познава. Това беше интригуващо. А и можеше да си намери някое с по - малко хора. Остави се на мислите си и на подсъзнателната си ориентация, вървейки в абсолютно рандъм посоки.
От няколко минути вървеше в някаква гора, при това напълно без да забележи, че стана по - тъмно и по - непознато. Гледаше си само в краката. Когато осъзна на какво място се намира настръхна. Сърдечният му ритъм леко се ускори, но успя да запази всичко нормално. Преглътна тежко и се обърна, за да търси пътя обратно, но силует насреща му направо му изкара акъла. Направо подскочи, но за щастие не издаде нито звук.

by **Ravi.** Пет Окт 17, 2014 10:24 am

Напоследък почти не ми оставаше свободно време. Ако все пак се намереше такова го прекарвах с момчетата от групата. А тези дни... Тези дни беше адски натоварено и нямах време да подвия крака. Започнах да усещам умората от малкото сън и оскъдната храна.
Да си известен не е толкоа страхотно колкото изглежда.
Феновете ни се радват когато пуснем нов албум или дори само една песен, но те си нямат и на представа колко безсънни ни костват дори един запис на песен, отделно клип, албум с още поне четири-пет песни, къмбек и т.н.
И ще се повторя.
Не е лесно да си известен.

След поредното интервю, което ни взеха за новият албум, който пуснахме преди дни се изнизах без да забележи някой. Днес не исках повече никакви интервюта, снимки, срещи с фенове... Исках почивка.
Толкова ли много исках?
Излязох през задния вход на сградата, нахлупих си качулката и тръгнах напред. Безцелно на където ме отведат крачетата.
Върввях близо час докато не осъзнах къде се намирам.
Старата гора.
Настръхнах от това място. Не бях от страхливите, но това място... Ами страшничко си е. Тук слънце не огряваше дори през лятото.
Беше хладно и зъбите ми затракаха, а мисля, че се изгубих.
Затичах се и едва не налетях на човека пред себе си. Строполих се в краката му със силно охкане. Май си разбих главата.

by **Ren.** Пет Окт 17, 2014 12:14 pm

Кой не би се стреснал от силует в качулка, който тича бързо насреща ти?? Рен се вцепени, даже не може да асимилира ставащото. Това го остави замръзнал като статуя, като нито можеше да раздвижи краката си и да започне да тича нито да отмести или защитава. В случай, че го нападнат де. Не че щеше да успее да се защити от каквото и да било. Не беше от най - силните, макар сега да го принуждаваха да тренира за визията си.
Изненадващо човекът се строполи в близост до треперещия като лист Мин Ки и изохка. Дори само гледката и глухото тупване бях достатъчни, за да се разбере, че е било болезнено. Рен се отърси от страха и веднага направи една крачка към господинът. Очевидно бе човек, а не някакво свръхестествено създание да се надяваме - не някой психопат. Но ако беше последното, едва ли щеше да се строполи така на земята, само да не се сблъскат.
- О, боже добре ли сте? - започна да се вайка макнето, като първо приклекна, но после се изправи и подаде ръка, за да помогне на другото момче. Беше трудно забележимо заради качулката, но на Рен му се стори, че вижда тънка струйка червеникава течност, която се стичаше от едната страна на лицето на непознатия.
- Това кръв ли е? Главата ли си разбихте? - попита невярващо той.
- Съжалявам, че се изпречих на пътя ви...-каза тихо, все още очаквайки някаква реакция от него. Какво се правеше в такива моменти? На Рен не му се беше случвало да е често около ранени и кървящи хора, затова започна да се паникьосва. Дано поне човекът не загубеше съзнание, или нещо от този род, че щеше да стане страшно.

by Sponsored content

Старата гора

Старата гора

Re: Старата гора

Re: Старата гора

Re: Старата гора

Re: Старата гора