Холът

by **Jei** Нед Окт 05, 2014 11:57 pm

-Айшш,чинчаа.-отново промърмори на себе си лидерката и се стовари върху един от диваните .Зави краката си с някакво леопардово одеало и се отпусна.Първия ден беше скучен.Може би утре щеше да е значително по-забавно .Поне така се надяваше Джей ,която вече се прозяваше на дивана.Ох ,беше толкова тихичко .

by **Hansol.** Пон Окт 06, 2014 12:15 am

Тръгна към кухнята, но се спря щом видя, че има някой на дивана. Като се загледа видя Джей. И тогава върза 2 и 2. Сестрата на макнето им също участваше в предаването. А, чудесно! Бяха се виждали не веднъж и това улесняваше много нещата. Със сигурност можеха да си помагат.
- Нунааааа - викна весело Хансол и веднага седна до нея на дивана. - Дехьон те търси, за да ти даде прасенцето ти. От кога го имаш впрочем?

by **Jei** Пон Окт 06, 2014 12:25 am

Джей чу бързи стъпки .Точно щеше да фокусира вниманието си към човека който явно бързешката минаваше през хола,когато чу едсно познато ''Нунааа''
Хансол се седна на дивана до нея .Отне й няколко секумди за да загрее какво се случва.
-Омо ,Хансол!-на свой ред ,възкликна радостно и зае по -прилична позиция .
-Ъъх?Прасе ли?-искрено се учудо Джин Хий повдигайки леко вежди.-Ама аз нямам прасе..Санггьон не съм го взимала с мен .-допълни все още в недоумление

by **Hansol.** Пон Окт 06, 2014 12:30 am

- А, нуна, ще ме обидиш! Аз съм по-голямо прасе от Санггьон! - направи се на разсърден Хансол и после се засмя.
- Не, сериозно. Дехьон каза да те викна да си вземеш прасето от него, че го захапа. Горкият къде го намериха да му го дадат - възмути се Хани. - Има някакво декоративно прасенце в него и каза, че е твое. Сигурна ли си, че не си си взела домашен любимец? - все пак реши да попита той с риск да изяде някой шут.

by **Jei** Пон Окт 06, 2014 12:42 am

Реакцията на Хансол за малко да разсмее лидерката ,но тя все още беше учудена .Наистина нямаше прасе .Та тя едва отглеждаше момичетата лт групата си и ,брат си ..пък домашен любимец да има.Айде не мерси.
-Я-я-я.-провлачи бавно Джей ,гледайки момчето.-Сигурна съм! Объркал се е сигурно.
Изведнъж се осъзна.Огледа стаята после пак погледна към момчето .Ококри очи.
-Омо ,Хансол.Какво съвпадение само!-възклика изведнъж и го притегли за една прегръдка.Не всеки ден й се случваше да се вижда с приятели на брат си.Главно защото той не й даваше.

by **Hansol.** Пон Окт 06, 2014 12:50 am

Джей отново отрече да има домашен любимец. Хансол сериозно се замисли, че онзи горе не знае кой да търси. Най-вероятно се е заблудил, но след това брутално ухапване няма как да не се обърка нацяло. Той знаеше как боли захапване от прасе.
Момичето се развълнува и се спусна да го прегръща. Тогава главата му попадна на мекичко. Рай, бе бате, РАЙ! Хансол само дето не измърка от кеф. Изведнъж се сети за Хьеджонг и затова, че най-вероятно тя гледа. Набързо се измъкна от там.
- Ти намери ли леглото си?

by **Jei** Пон Окт 06, 2014 12:58 am

-Ама ние и леглата ли трябва да си търсим?-попита озадачено Джей щом прегръдката им свърши.Айш ,дори брат й напоследък избягваше нейните прегъдки.Какво им ставаше на момчетата ??Един мил жест от нуна не могат да уважат.
Щом изрече думите си от устата й се изтръгна прозявка ,която Ким опита да прикрие с ръка
-Ох,извинявай .-каза на Хансол измежу прозяването си

by **Hansol.** Пон Окт 06, 2014 1:04 am

- Ами, да, трябва да си търсим багажа - въздъхна Хансол. - Няма защо да ми се извиняваш. Аз обаче трябва да отида да кажа на Дехьон, че прасето не е твое. И хем да видя дали куфара ми е там. Кажи ми какъв е твоят куфар и ще видя дали е в тази стая. Ако се намира там ще те извикам, става ли? - усмихна се Ким.
Щеше да й помогне както може. Все пак искаше да се докаже като един добър донгсенг.

by **Jei** Пон Окт 06, 2014 1:12 am

Джей кимна бавно в отговор за да покаже ,че е загряла.
-Ами добре~.-усмихна му се със своя eyesmile и отпусна ръце на завитите си бедра.-Моя куфар е голям ,лилав със звездички . След като получи своите отговори Хансол стана и се запъти явно към спалнята .Очевидно знеше къде и щеше значително да улесни Джин Хий,която отново остана сама.Въздъхна дълбоко и несъзнателно направи някаква муцка с утните си .

by **Hansol.** Пон Окт 06, 2014 1:25 am

По същия бърз начин слезе по стълбите. Накрая май щеше да се пробва в някакво състезание за изкачване и слизане по стълби. Доста добър щеше да стане тук. Пак се настани на дивана до Джин Хий.
- Куфарите ни не са горе. Не ми се мисли къде може да ги намерим ... - сподели леко притеснен Хансол. Беше гледал предишното издание и онази грозна стая все още му беше пред очите. Надяваше се, да не я има в този сезон.

by **Jei** Пон Окт 06, 2014 1:32 am

Хансол бързо се върна.Лидерката даже го беше подслушала.Съдейки по затварянето на някоя врата горе ,явно спалнята не бе много далеч.
Джей го проследи с поглед и лека усмивка на устните си,която бързо се стопи когато чу думите на момчето.
-Как..как така ?-попита го с лека доза притеснение в гласа си.Как така багажа й го нямаше ?!

by **Hansol.** Пон Окт 06, 2014 1:36 am

- Ами и аз не знам, но нито моя, нито твоя не бяха там. Тоест трябва да има друга стая... нали? - зачуди се сам Хансол и се почеса зад врата.
Силно се надяваше да не му се налага да спи на дивана при това без багаж. Или още по-лошо - да спи на една от каменните пейки отвън. Тръпки го побиха само при мисълта за това. Надяваше се поне тук да има удобно легло на което да спи.

by **Jei** Пон Окт 06, 2014 1:46 am

Притеснение се надигна в госпожицата почти на секундата.
-Дано ,си прав.-каза тихо тя и прехапа долната си устна .Дано наистина беше прав!Джей си носеше доста ценни неща в багажа си.Гледайки неспокойния Хансол ,това още повече се притесни.Ами ако наистина тряваше да спят на дивана !?

by **Hansol.** Пон Окт 06, 2014 11:18 pm

Хансол започна да мисли как да постъпят, защото не разполагаха с много време. Скоро щяха да им изпеят "спрях ли ти тока" и съвсем нямаше да успеят да намерят куфарите си. Тогава по принцип празната му главица се сети нещо.
- Като влизах видях една постройка отвън. Имаше едни дървени стълбички, които водеха до вторият й етаж. Може би е там..? - предположи Хансол и повдигна рамене.
- Искаш ли да отидем и да проверим?

by **Jei** Пон Окт 06, 2014 11:36 pm

Джей изслуша внимателно думите на Хансол след което ги усмисли.
-И аз ги забелязах тези стълбички определено водеха до някъде.-отвърна му замислено докато гледаше в надолу все още мислейки.Скоро щяха да останат и натъмно така че нямаше какво да се колебае.Трябваше да си намери багажа при всички положения!
-Хайде да проверим.-каза с готовност и отви краката си готова да скокне,когато остра болка в глезена й я спря .Джей притвори очи опитвайки се да се абстрахира от болката
-Всъщност ..и-иди ти ,аз ще те изчакам...Малко така...не мога да ходя като хората.-довери му засрамено Ким мсе още отбягвайки очите му.-Паднах.-допълни тихичко

by **Hansol.** Пон Окт 06, 2014 11:48 pm

Тя се съгласи да отидат да проверят дали е прав. Тръгна да се изправя, но нещо й имаше. Крачето я болеше. Хансол я погледна въпросително. Какво й се беше случило, че чак не можеше да се мръдне? Оказа се, че е паднала. Кога успя да се сгромоляса? Хани по-късно щеше да я поразпита.
- А, не, няма да ходя сам! - поклати отрицателно глава Ким. Не му се искаше да я оставя сама. - Ти ще дойдеш с мен!
И още преди да е казала нещо той я взе на ръце, както младоженец взима булката си и я понесе към двора.

by **Peniel** Нед Окт 19, 2014 7:18 pm

Пеньо имаше бегла представа накъде се намира холът, така че доста бързо го намери. Седна на едн от червените дивани и се облегна назад, оставяйки мързеливия, все още полу-спящ Ферари от едната си страна Пикачуто на хьонга си от другата. Щеше да си го държи тук, за да дойде Минхьок по - бързо и да си го вземе от лапите на Пениел. Започна да се прозява в очакване на другите и мисията. Май в крайна сметка не беше чак толкова бодър, колкото си мислеше. И беше гладен...

by **Peniel** Сря Окт 29, 2014 1:31 pm

Почака си известно време, но все още никой не беше дошъл, а и мисията едва ли щеше да започне скоро. Пениел се прозя няколко пъти, след което от скука задряма. В просъница се излегна по дължината на дивана, гушкайки мекичкия, също заспал Ферари. Този котак имаше една много силна дарба - може да приспи дори Торбалан, особено ако го гушнеш, докато си легнал. Пеньо започна да похърква, в унисон с равномерно повдигащото се от дишането тяло на Ферари.

by **Choa ★** Пет Ное 21, 2014 2:02 pm

E, щом като Марк не пожела да го изчака, момичето нямаше избор и си слезе на долу към хола.Благодарение на силната ѝ памет не ѝ беше трудно да намери хола.Беше ѝ нужно само за миг да види нещо и вече го беше запомнила, а колкото ако и кажат нещо.. хаха там нещата стояха различно.Почти веднага казаното ѝ изхвърчаше от главата.Вече даже слабо помнеше, че има да наглежда Хансол и да го държи под контрол.
Чоа слезе долу и първо си помисли, че няма никой, докато не видя спящия на дивана Пениел.Толкова беше сладък - задрямал така.Певицата се подсмихна и отиде до него.Клекна до дивана опитвайки се да бъде тиха за да не го събуди и започна внимателно да гали котето в ръцете му, което от своя страна веднага се размърка.

by **Peniel** Пет Ное 21, 2014 6:58 pm

Пениел не беше заспал особено дълбоко, просто беше задрямал. Отпуснатият му, спящ мозък не можеше да засече колко време бе минало откакто беше задрямал. По едно време Ферари се размърда изпод ръката му, мъркайки. Пеньо не му обърна особено внимание. Почти в синхрон рапърът и котакът протегнаха лапа и ръка. Пеньо, за да се протегне сънливо, а Ферари за да се опита да докопа ръката на момичето. Все още със затворени очи, Пеньо усети нечия мека коса и лице, до което се докоснаха пръстите му.
- Хьонг....мффх- измърмори мъжът, мислейки си по навик че е в дорма и че Ънкуанг обикаля насам-натам. Ама чакай бе, Ънкуанг не е нежен. Отвори бавно очи и видя една от богините съквартирантки, с която се беше заговорил снощи.
- Опа...-изправи се в седнало положение, притеснявайки мъреливия котак.
- Съжалявам... - избоботи и със замах изблъска и котето и Пикачуто на Минхьок на другия край на дивана, освобождавайки с жест място за певицата.
- Как спа, Чоа-ши? - фъфленето и блясквата усмива бяха в действие, а той се беше разсънил за секунди

by **Choa ★** Пет Ное 21, 2014 10:32 pm

Чоа си галеше спокойно котачето, но собственика му се размърда почти веднага, когато котарака започна да издава доволното си мъркане.Айгуу~ беше толкова сладко, певицата нямаше да успее да му се насити за целия сезон дори.
Пениел се размърда и се протегна, а Ферари не изостана и веднага последва примера му.Беше сладко как се протегнаха в един и същи момент.Личеше си, че са сибственик и домашния му любимец.
При протягането си, момчето докосна с ръка бузата ѝ.Това действие малко приличаше на погалване, но Пениел явно още беше прекалено сънен.А и не го винеше, имаше наистина мека кожа, хехе.След като се събуди, той ѝ се извини.
- Не, не!Няма проблем! - усмихна се и размаха ръце пред лицето си.Той ѝ направи място да седне и я попита как е спала.Чоа не почака втора покана и бързо се тупна до него.
- Ами доста добре спах.Съквартиранта ми по легло спи като мумия.През цялата вечер не го усетих да помръдне нито веднъж. - засмя се. - Но пък ми беше наистина удобно и спах като къпана.Ами ти? - усмихна му се и плъзна леко тактично ръката си към котарака. - Надявам се, не ти е било студено.Нали каза, че спиш гол?

by **Peniel** Съб Ное 22, 2014 7:39 pm

Явно първата нощ бе минала добре не само за него. Надяваше се и другите да продължат така, но нещо го караше да мисли обратното. Може би интригите в подобен тип риалити шоута. След последното казано от певицата, Пениел като че ли се позачерви.
- The cold never bothered me anyway...- пропя фъфлещо и леко лигаво, като се засмя след това.
- И аз спах изненадващо....спокойно. Моята съквартирантка по легло се оказа доста разбрана и прие дори това. - продължаваше да фъфли насреща и.
- Каква мислиш ще е първата мисия - приятна или излагаща? - попита, заглеждайки се в отново мъркащия Ферари

by **Light.** Нед Ное 23, 2014 10:26 am

Дойде в хола при останалите, както Биг Брадър беше наредил, седна на дивана и поздрави весело:
- Добро утро!
Очакваше някой да му обърне внимание и силно се надяваше да не си остане само с очакването, знаеше, че все някой щеше да го заговори, но той самият нямаше да се натрапва. Беше си обещал - без лошо впечатление. Нямаше да е себе си в това шоу, но щеше да стигне възможно най - напред и колкото и да се дразнеше на някого, щеше да се сдържа да не го смачка от бой или да му се развика.

by **Choa ★** Вто Ное 25, 2014 1:27 pm

Все пак и Пениел беше спал спокойно.Явно първата нощ и втората всички са я прекарали добре.Надяваше се и за напред да продължи така, но като се сетеше по-натам, като на всички им писне да са изолирани от света и като започнат да се задушават един с друг, колко проблемно щеше да стане.Всеки ще започне да се чуди каква интрига да изплете.
- Радвам се, че си спал добре. - усмихна му се.
Пениел я попита каква мисли, че ще е следващата мисия.
- Ами честно казано нямам си на представа, но предполагам ще бъде нещо излагащо.Все пак всички си умират да гледат излагациите и сбоджите на другите.
В този момента влезе още едно момче в хола, което ги поздрави.
- Добре и на теб.

by Sponsored content

Холът

Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът

Re: Холът