Спалнята

Хьосънг удостои с чест дамата с червената рокля доста по-дълго време, та чак блееше в нея. Беше й леко странна. Имаше някакъв изискан стил. Затова и не чу много от думите на русокосият пред нея. Изкара се от мислите си и да най-сетне отби поглед от новодошлата. Ухили се като тиква срещу момчето на думите, които прозвучаха като пародия на заплаха. И пак се отнесе. 
-Ъъ да има причина.-измърмори тя тихо, надявайки се той да я е чул. -Странна особа ми изглежда. Но външният вид често лъже.  

Хьосънг внимателно проследи как странницата избута куфара на Минхьок. Честно казано изпитваше съжаление за момчето, кой знае как ще се отнесе с него, а той беше приятен. Определено би се радвала на приятелството му. Леко се раздразни и й идеше да стане и да си отвори голямата уста. Ето една, която на пръв поглед изобщо не й хареса и може би щеше да има проблеми с нея. 
-О тя само да посмее да те избута. -каза тя сериозно, като повиши тона, с надеждата да я е чула. 
-Аз ли?Аз ъ..ами.. огледа се и ..А с Лайт.-Толкова се беше отнесла, че даже беше забравила за него, а той стоеше на леглото и само наблюдаваше съквартирантите.

Хьосънг се засмя на изказването му. Прозвуча така, сякаш се готвят да го убиват. Това момче определено знаеше как да я разсмее. Тя отдели погледа си от момичето и върна вниманието си на Москвич, който беше забравила да гали. Порадва му се още малко. Усети умората, която напираше в нея и нямаше търпение да се просне в леглото па ако ще и на една четвърт от него. 
-Аз също го познавам и сме приятели. Записахме дует заедно, не знам дали си я чувал песента, I Forgot You. 

- Аз съм Сон Сънг Хуан или Сон Уенди -представи се момичето поемайки ръката който й беше протегнал Де.На въпроса  дали неговия куфар лежи на леглото до другия багаж Дехьон закима утвърдително при това няколко пъти.Когато видя как се оглежда Уенди и той последва примера й и обходи с очи случващото се наоколо.Колко много съкваритарнти в една стая само!Скоро погледите им отново се срещнаха и Чонг се усмихна отново на момичето.
-Кимчи е най-сладкото нещо което съм виждал.-сети се да й каже гледайки мило към прасенцето в ръцете й.-Обожавам много,кимчи ,баба ми го прави най-хубаво.Пък свинското е любимото ми месо!-отнесе се вокала и даже се замечта.Докато се смееше ,Чонг потупа леглото, канейки Уенди да седне ,вместо да стърчи като паметник

Г-ца Джун се усмихна на Минхьок, когато той й каза, че знае песента и че е много хубава. Да, такава е. Тя беше най-известната от албума на Лайт и се радваше на невиждан успех, и точно тя беше виновна за това. Хьо погали кученцето, а после се наведе и го целуна по главичката. Повдигна се и се усмихна сънено на Минхьок.
-Аз ще пазя теб от.. -кимна с глава към дамата, седяща  на неговото легло. -А ти мен от Лайт. -засмя се тя на глупавата си шега.
-Беше ми приятно, Минхьок, но ще си лягам.-усмихна му се тя сънено. -Лека нощ, сладък малък Москвич. -погали го за последно тя, а после тръгна към леглото си. Издърпа черният си куфар и го отвори. Изкара си парцалките, с които щеше да спи.
-Лайт, там е Минхьок разбрах, че сте приятели.-посочи му тя с ръка момчето, което се намираше недалеч от тяхното легло, след което някак си успя да излезе от спалнята и тръгна да търси банята, за да се преоблече.

Все пак Уенди седна на леглото.Ухиления Дехьон я проследи с поглед дори и когато вече беше на до него.Беше много сладичка ,когато сгуши още повече Кимчи.Когато тя се опита да зададе въпроса си Де се наведе леко към нея за да го чуе по-добре.Явно все още се притесняваше .
-Ами да.-отвърна на първия й  въпрос потупвайки отново леглото.-И не,може и да не го изям.Вместо него ще изям теб защото твърде сладичка.Обичам сладко.-отново се хилна Дехьон.Това беше една негова шега която иронизираше себе си.Само ако можеше Уенди да я схвяне.Само ако можеше да разбере ,че той свързваше всичко с храна.
-Шегувам се.-каза й през усмивка легайки назад .Въздъхна дълбоко и се замисли...какво му се прияде.Един поглед кос към Уенди му бе достатъчен ,че да му се прияде нещо много сладко.Като мъфини например.