Be young, be dope, be proud

by **Ren.** Вто Окт 21, 2014 10:38 pm

Последните дни бяха запълнени с концерти, тренировки и фен мийтинги. Предстоеше турне. По принцип Рен обичаше турнетата, но точно сега му беше все едно. Не се беше случило кой знае какво, но в последно време той просто не беше себе си. Всичко му беше неутрално, маловажно и сиво. Вече беше сигурен, че най - накрая пубертетът пуска и него и то по много гаден начин. Чувстваше се самотен, макар да беше заобиколен от хора. На всичкото отгоре не знаеше какво иска, защото зарязваше момчетата от групата си и си се разхождаше сам. Техните настроения не подхождаха на неговото. Не можеха да го разберат точно сега, макар половината да бяха точно на неговите години. Бяха си диви и щастливи, не им пукаше за нищо и вероятно нямаха натрапчиви мисли като Рен. О, и някои от тях си имаха гаджета, за разлика от Рен.
Все още не можеше да преглътне обичта си към Кахи, може би възможно най - неподходящата жена. По ред причини може би. Не можеше да я обвини, че не го иска. Просто беше достатъчно смел, за да опита. Тя имаше нужда от мъж, не от момченце, на което с визията сякаш сменят целия пол.
А сега... Чонг Сохьон. Мислеше си за нея често. Тя не звучеше особено впечатлена от него. Щеше да продължава да и досажда още и още, може би този път нямаше да остане незабелязан или отхвърлен. Може би новата му по - мъжкарска визия щеше да пожъне успех? Рен нямаше как а знае.
След поредните ангажименти с групата отново излезе да се разхожда. Беше изпил някаква енергийна напитка днес и определено имаше енергия в излишък. Замаскира се колкото можеше, като че ли не му беше до купища папарашки снимки или дори снимки с фенове. Заради това и определено нямаше да се разхожда по центъра. Мина да си вземе някакъв ванилов шейк от едно магазинче на улицата, и за негово щастие аджумата дори не го погледна. Направи голямата грешка да тръгне по някакви непознати места. Бяха добре направени улички, макар да нямаше толкова жилищни блокове. Може би бе минал дори промишлената зона?
- Мога ли да бъда по - тъп? - каза си ядосано, без дори да се огледа. Наоколо и без това нямаше никой. Не му се беше случвало да се загуби в Сеул, но ето, че го направи. Извади телефона си и включи gps-a. Още преди да успее да се упъти,батерията му умря. Единственото, което успя да разбере, че е доста далеч. Явно и мястото на фенмийтинга е било доста на края на града. Умно. Забеляза някакъв преминаващ човек и побърза да го догони.
- Извинете, малко се изгубих. Може ли да ми кажете къде съм и как да стигна поне до Олимпик Парк? - попита доколкото можеше учтиво.

by Chaejin Вто Окт 21, 2014 11:22 pm

Не беше нито най-топлото, нито най-приятното време през деня. Може би точно това подтикна Чеджин да излезе от залата за тренировки. Това беше онази отвратителна черта у него, която го караше да прави най - глупавите и неадекватни неща на света в най-неподходящия момент - както когато реши да напомни в поздравителната си реч на сватбата на братовчедка, си с колко точно момчета от неговия клас беше спала. Well, в крайна сметка тя беше тази, която искаше незабравима сватба.
Сложи слушалките си и излезе по възможно най-бързия начин - нямаше намерение да купува храна, взема дрехи от химическо чистене или да прави каквото и да е, което другите от групата го караха да прави обикновено, да си макне си имаше своите минуси. Предимно минуси всъщност.
Оптимизъм не беше най-често съпътстващото го чувство, а напоследък съвсем се беше изтрило от речника и ума му. Покани за участия и концерти бяха рядкост, а напоследък дори не трябваше да носи шапка очила, когато излиза. Случвало му се беше да го разпознаят на улицата точно два пъти, като и двата пъти го бяха объркали с някой друг. А последния път една аджума на годините на майка му се опиташе да отгатне двайсет минути как се казва, като изброи всички възможни мъжки (и женски) имена на айдъли, спортисти и членове на парламента и пак не позна.
Беше насъбрал някакъв скрит гняв срещу айдълите, които в крайна сметка успяват. Онези, с които го бъркаха обикновено. Истината е, че не пожелаваше на нито един такъв да му се изпречи на пътя точно сега.

- Извинете, малко се изгубих. Може ли да ми кажете къде съм и как да стигна поне до Олимпик Парк? - Попита го някакво момче. Чеджин го огледа - беше се навлякъл като за снежна буря.

- Олимпик Парк? Да тренираш ли си тръгнал? - Не осъзна кога се беше ухилил. - Няма ли да се поизпотиш малко с всичките тия парцали?

by **Ren.** Вто Окт 21, 2014 11:45 pm

Човекът насреща май се опитваше да се пошегува с него, но Рен не беше особено духовит в последно време. Даже никак. Насили се да се усмихне, но доколко му се получи беше загадка за него.
- Всъщност физическата активност не ми е характерна черта. - каза с обичайния си, леко меланхоличен глас. Последно беше прозвучал по - живо, когато си говореше със Сохьон по телефона. Пред феновете не беше истинско, а просто добре изиграно.
- Наистина се загубих, а Олимпик Парк е долу горе близо до дормът, в който живея. - обясни макнето доколкото успя. Спести на непознатия подробностите около лошия си късмет и това, че дори му падна батерията. Отделно Рен никога не е бил добър в ориентирането и никога не е познавал Сеул достатъчно добре. И на всичкото отгоре понякога го беше страх от подобни по - празни места. Напоследък обичаше да остава сам, но където му е познато. Например парка, или стаята му, когато Бекхо го няма или е при другите....
Огледа се объркано. Беше напълно непознато. Задуха лек вятър, който му напомни малко от казаното от събеседника му, което за малко да забрави да отрази.
- Понякога съм малко зиморничав. - отговори, увивайки ръце около тялото си. Дори с тези дрехи, ако започнеше да се усилва този вятър щеше да се разтрепери.
- О, и да не игнорираме факта, че е напълно възможно да съм започнал да се разболявам. Заради което ще ме убият. - изкоментира нехайно. Никой нямаше да се зарадва на подобно развитие точно сега, когато гласът му наистина му трябваше. Върна погледа си на човека пред себе си.
- Ами на теб? Не ти ли е студено така? - вярно, че все още не беше зла зима, но доста си беше застудяло. А и беше късна есен. Поне за Рен беше късна есен. Обичаше меланхолията, скрита в есента. Сякаш нещо остаряваше или умираше. Нещо познато. Докато чакаше отговора на момчето заби поглед някъде надолу, унесен в досадните си и задълбочени мисли. Като че ли се надяваше, събеседникът му да е разговорлив, за да го измъкне от тези мисли. Често му помагаха разговорите с непознати, или малко познати хора. Бяха неангажиращи и обикновени. Също така съвсем нови и индивидуални, както индивидуалните хора.
Точно сега имаше чувството, че момчетата от групата му не го разбират достатъчно, а не му се искаше да тормози отново Сонгми или някой от приятелите си.

by Chaejin Сря Окт 22, 2014 12:41 am

Изглежда момчето се беше загубило наистина. Чеджин никога не се губеше, за него беше непонятно как някой може да се изгуби и то в град като Сеул, където има табели с карта за почти всичко, дори за градските тоалетни. Може би трябваше да направят и за навлечени, загубени момченца в края на града. Защо обаче "момченцето" му се струваше познато?

Може би нямаше да го разпознае изпод всичките натрупани дрехи, ако не беше говорил толкова дълго . Повечето от думите му минаха покрай ушите на Чеджин, на него му беше интересно друго. Обърна му внимание чак накрая, когато другия обяси как "ще го убият" ако се разболее и се сети за собствения си мениджър, който казваше абсолютно същото нещо, заплашително размахващ термометър пред лицето му. Тогава фокусира погледа си, който до този момент се рееше в пространството около събеседника му, на самия него. Приличаше точно на онова русото момиче от онази банда, как и беше името... беше ги запомнил главно заради русото момиче, което отначало беше харесал, и от което се отказа в момента в който Гъну му обясни че е изцяло мъжка група.

Сега обаче не приличаше никак на момиче. И Чеджин го бяха накрали да си отреже косата след първите няколко фотосесии, не че я харесваше особено дълга, просто и за това го бяха накарали - да я пусне, само за да може да я отреже. Logic.

- Студено? На мен? Не. На мен ми е само горещо, за това недоумявам не намери ли нещо по-леко, за да си закриеш само лицето. - На Чеджин му стана някак забавно, беше въодушевен че знае нещо, което момчето пред него не. - Все си мислех, че и на другите айдъл групи им раздават готини смартфони, но ако gps-а ти не бачка... Всъщност защо просто не те оставя тук? Ще е много сладко да те гледам как търсиш пътя към дома, Рен. - Беше успял да си спомни името му. Засмя се на иронията да срещне някой айдъл точно сега, както си беше помислил преди няколко минути. И въпреки това, Рен изглеждаше достатъчно изтормозен, да го тормози и той. Повече тренировки, предположи.

- Как мислиш? Да те заведа ли у вас или да те оставя тук, докато се стъмни?

by **Ren.** Вто Окт 28, 2014 7:47 pm

Едва ли момчето насреща имаше намерение да му помага изобщо. Това не докара почти никаква промяна в настроението или физиономията на макнето. И без това си беше достатъчно сдухан предварително.
- Късна есен е, не мисля, че имам нужда от нещо по - леко. - отвърна той, подръпвайки ръкавите си и закривайки голите си пръсти. Ако не беше желанието му да се разхожда и да си избистря мислите на чист въздух, би се зарадвал да мое да се телепортира на топло и сигурно в дорма.
- Трябва да имаш много дебела кожа. - спомена без да се замисли, оглеждайки човека пред себе си. Времето си беше хладно. Не Рен беше странния със всичко, което беше навлякъл, а именно събеседникът му - с тези дрешки сякаш канеше настинката и всичките плъзнали есенни вируси на седянка. През това време другото момче спомена за смартфоните и джи пи ес-а, но Рен не сметна за нужно да му обяснява липсата си на батерия, затова просто го игнорира. Стомахът му беше започнал да къркори, и вече наистина би дал всичко да си е в топличкия дорм, където често се оплакваше от нападките на Бекхо и Минхьон, които се опитаха да го боричкат, пускайки по някоя шега как се бил превърнал в мъж....
Да, често сменящото му се настроение сега го биеше по главата, че си е зарязал групата, която може и да не го разбира, но щеше да цъфне със всичките си чукала и да го прибере. Ако имаше батерия на телефона, разбира се.
Последната шега на събеседника му успя да му привлече вниманието и да му разкара мислената картинка на топлия дорм, пълен с храна.
- Не е нужно, просто беше достатъчно да ми кажеш как да стигна до Олимпик Парк. Но както и да е, ще се справя някак. Мерси. - отговори му макнето съвсем малко по - сдухано отпреди. Едва ли се забелязваше чак толкова разликата. Точно щеше да направи крачка и да тръгне в предполагаемата посока, когато се усети, че този го беше разпознал, и думите му бяха доста...красноречиви.
- Другите? И ти ли си айдъл? - попита тихо, след което леко повдигна козирката на шапката си, заглеждайки се в младежа. Да определено имаше външен вид на звезда, но Рен не загря това по - рано. А и не смяташе че наоколо може да се намери друг освен него, независимо дали известен или не. Първото по - малко вероятно....

by Chaejin Чет Окт 30, 2014 8:42 pm

Чеджин изпитваше смесени чувства. Сякаш му стана студено, само от описанието на дрехите му, произнесено на глас.
Харесваше му да да се занася с Рен, най-вече защото в него виждаше голяма част от себе си. В крайна сметка, човека когото най-много ненавиждаше на този свят беше самия себе си.
- Не кой-знае колко добър. Пък и айдъл е... как да кажа, прекалено шаблонно. Предпочитам ентъртейнър, не мога да сложа ръка на сърцето си и да кажа че съм достатъчно добър, за да се нарека "айдъл", разбираш ли? - Замълча. Говореше повече от колкото трябва. На макнетата не им се полага да мислят задълбочено, най-вече на него, ако искаше да запази образа си на безгрижния и не особено интелигентен пубер от "оная-как и беше името-група" дето замества Шайни. На "оня русия" от "оня клип" дето плачеше за майка си, докато другите се бият с лошите. - Не съм толкова гаден, ще ти помогна. Насам.- Тръгна в посока към парка, без да се обръща назад за да провери дали Рен го следва. Изглеждаше прекалено отчаян за да се лута сам.
Не искаше да се представи или да обясни от коя група е, просто нямаше смисъл. Рен беше точно като него, най-младия в групата си, и в същото време той никога нямаше да го разбере, защото неговата група не беше "оная", защото за хората те си имаха име. И може би защото просто изглеждаше някак отнесен в неговия си свят на айдъл-проблеми, за които Чеджин никога не се беше притеснявал.
- Съжалявам. - Каза, продължавайки да върви без да поглежда назад. - За преди малко. Тона ми, сещаш се. Не исках да прозвучи така. Или може би исках, но пак съжалявам. - Засмя се вяло.
Радваше се, че в момента вървят а не стоят на едно място. Настроението му спадна изведнъж и беше сигурен, че ако бяха на мрачната уличка от преди малко, щеше да стане съвсем зле. Можеше да си представи целия сценарий - как се прибира и ГънУ го гледа подозрително, докато вечерят. Забелязва че е сдухан, забелязва го само той. ГънУ беше най-добрия му приятел, от както и двамата започнаха да тренират. Той беше не само по-големият му брат, не само лидера, беше единствения който го познаваше истински и знаеше колко му е трудно постоянно да бъде "щастлив". И така трябваше да си остане, ако искаха да имат поне едно участие този месец.

by **Ren.** Нед Ное 16, 2014 8:23 pm

Саднатото макне беше започнало да наблюдава събеседника си с интерес. По принцип не следеше чак толкова много останалите групи, но все пак се почувства неприятно, че не може да го разпознае. Често се случваше да завижда на другите как са по - известни и по - успешни, макар повечето от техния бранш да работеха еднакво усилено. Затова просто не следеше чак толкова много, освен някои, на които се възхищаваше. Рен мразеше да споделя тези си чувства, макар да е човешко. Хората не биха харесали подобно мнение, а той често бе принуден да не показва истинското си аз. Всъщност всеки в кей поп индустрията познава това нещо.
- Повечето от нас са така. - отвърна безчувствено на казаното от него. Понякога и той самият не смееше да слага себе си под етикета "айдъл" или "звезда". Там някъде винаги имаше някой по - известен, който да му напомни, че Рен не е кой знае какво. Просто не смееше, за да не се почувства не на място. А и феновете бяха капризни, за тях скромността краси човека. Особено в по - безизвестните групи.
Докато обмисляше всичко това, другият се съгласи да му помогне и го подкани да тръгнат. Рен кимна леко, макар другарчето вече да му бе обърнало гръб.Последва го мълчаливо, обмисляйки дали не е малко неловко. Макнето не беше най - приятният събеседник в момента, а не знаеше какъв е по характер събеседникът му. Нямаше как да не му е благодарен, след като се съгласява да му помогне в такъв момент.
- Не съм се обидил, или нещо...няма проблем.- побърза да каже Рен, след като другият се извини.
- Просто в последно време так си изглеждам и не е заради теб. Едва ли ти се слушат тъпи проблеми. - каза, след като натика студените си ръце в джобовете. Вдигна очи и отново се загледа в другарчето си. Може би нямаше да се окаже толкова лош. В началото му се струваше малко странен, но Рен обичаше такива хора. Както и известни личности, които понякога....да кажем...излизат от светлината на прожекторите и се смесват с останалите хора. Мда, и помагат на изгубени хора като Рен. Крайно време бе да научи собствения си град.
- Как се казваш? - гласът на макнето отекна звънко след една - две минути. Не че му пречеше да вървят и да мълчат, но щеше да се зарадва поне да знае с кого комуникира. Вече беше усвоил крачките му и вървеше до него. Вероятно бяха странна двойка. Преди биха били още повече. Всеки би ги помислил за момче и момиче, ако Рен не беше заприличал вече на момче.

by Chaejin Нед Ное 16, 2014 9:09 pm

Чеджин не се извиняваше, на него всичко му беше простено още преди да го е направил - най-често му се разминаваше с подвикване или метнат по негов адрес предмет, но сметна че ситуацията го изисква по един или друг начин, колкото и вяло да прозвучи от неговата уста. Беше загубил тренинг за такива неща и го каза задавено, сякаш не беше говорил дълго време преди това. Въпреки всичко Рен прие извинението.
Очевидно света на другото макне не беше по-розов от този на Чеджин, с единствената разлика че проблемите му, вероятно, бяха съвсем различни. Подсмихна се, докато слушаше скалъпеното му обяснение. Разбира се, че беше жена - това изражение не можеше да го сбърка. Въпреки че не се бше случвало точно на него, Чеджин имаше богат опит в разчитането на различните изражения на някой негов хьонг - имаше си цели четирима вкъщи. Всеки от тях беше различен - един си изкарваше всичко на него, било то хубаво или не, друг се държеше с него като с пет-годишния си внук, и все пак по това определено си приличаха.
- Как се казваш? - Въпросът на Рен го накара да спре и да се обърне назад. Тръгна да върви на заден ход, физиономията на Рен, сякаш го водеше на зъболекар а не към парка, го забавляваше.
- Зависи. - Каза, наклонявайки главата си леко на една страна. - На теория е ДжинСук, но никой освен майка ми не ме нарича така. Или някой хьонг, когато му се кача на главата. Всъщност доста често напоследък си чувам пълното име. - Пак говореше много. - Но за теб е Чеджин. - Спря рязко, като спря и Рен с протегнатата си ръка, която се удари в него. - Сещаш се, ме-сси-джи? - Изтананика последната част на изречението, може би Рен щеше да се сети за най-известната песен на неговата група. А може би не, защото не беше чак толкова известна по принцип. И все пак щеше да го накара да се замисли за нещо друго, различно навярно от някоя известна, хубава нуна, която му се беше настанила в главата.

by **Ren.** Вто Ное 18, 2014 10:51 pm

Обичайното положение на корейски айдъл – прякорът ти е като втора кожа и доста често е много по – познат от истинското ти име. А истинското име – нещо, което сякаш няма значение и никога не е имало. Дори приятелите от детството, ако си имал такива, забравят за него. И в крайна сметка единствените, които продължават да те наричат с него са родителите и роднините ти. Рен беше привикнал с прякора си, дори може да се каже, че му харесваше повече от името. Уважаваше избора на родителите си, но вече рядко споменаваше името си. Рен беше неговата нова самоличност, по – познатата и нещото, което сякаш си беше лично негово.
Оказа се, че това лично нещо на събеседника е Че Джин. Беше му дооста познато, дори прекалено. Този беше нечие макне. Рен познаваше макнетата, защото се бе интересувал от тях, когато дебютира, а и след това. Нали все пак и той е макне, обичаше да следи другите макнета и техните животи. Да си макне е нещо, което само другите макнета биха разбрали. Рен се усмихна, решавайки да не спомене своето истинско име, едва ли имаше нужда от него сега.
По едно време ръката на Че джин препречи пътя му, удряйки се в гърдите на макнето. Рен го изгледа въпросително, а той каза нещо, което го накара да се замисли. Изтананика една част от него, може би беше дума от песен.
-От MyName ли си? – запита тихо, дори не знаеше дали другият е чул. Въобще не беше сигурен, само знаеше, че Минхьон понякога ги слуша, и може би те имаха такава песен. Щеше да е неловко да е сбъркал, и най – много онзи да го изостави да се оправя сам.

by Sponsored content

Be young, be dope, be proud

Be young, be dope, be proud

Re: Be young, be dope, be proud

Re: Be young, be dope, be proud

Re: Be young, be dope, be proud

Re: Be young, be dope, be proud

Re: Be young, be dope, be proud

Re: Be young, be dope, be proud

Re: Be young, be dope, be proud

Re: Be young, be dope, be proud

Re: Be young, be dope, be proud