Концерт 1; Бакстейдж

>>>>

О по демоните ДжеДжонг отново забрави за концерта... такъв беше заплес напоследък.Ама имаше си проблеми така че му беше разрешено да забравя.Събудиха го от хубавия сън и погледна момчетата намусено и започа да се оправя за да тръгне към мястото където щеше да се проведе концерта.Имаше чувството че всеки момент косата му ще започне да пада косъм по косъм.Качи се в колата и за не повече от 5 минути вече беше на мястото .Хвана се за главата щом видя колко много хора има вътре .Един индивид от женски пол го задърпа към съблеканите какво сега да не би да смяташе да го изнисли?Но след минута видя че това беше жената която му даде дрехоте които трябва да облече за концерта.Трябваше да изпее Empty със някакво момиче което се казва ХьоРин.Взе дрехите от жената и се преоблече набързо след тоа му показа гримьорната където му оправиха прическата и му сложиха някой друг грим.Беше нервен нормално да е започна да обийкаля наоколо като пумпъл на батерии.Сега се сети че вчера бяха репетирали с момичето с което щеше да пее песента.Видя я в гримьорната и после тя излезе на някъде.изтича до нея и я хвана леко за рамото.
-Няма нужда да се притесняваш всичко ще мине супер.-Каза и се усмихна.

Дойде и техният ред да блеснат под светлината на прожектора заедно с обща песен с 2NE1.
Стаята беше прекалено малка, за да се поберат 18 човека и тройно повече гримьори, стилисти и няколко мениджъра.. Гхх, мразеше толкова много хора в такова малко място.
Една от стилистките му даде закачалка с дрехи. Черно.. Черно.. ЧЕРНО?!?!? Те сериозно ли..?!? Но нямаше мнение по въпроса за дрехите.. Каквото решаха това щеше да бъде.
Отиде заедно с другите от Mysterie в една от петте стаички за преобличане. Съблече дрехите, с които беше и намъкна черните труфила, които му бяха връчили.. Че и за капак черни лачени обувки! ОМГГГ.. Излезе от стаята и седна на един от столовете като царя на царете. Разположи се удобно и една от гримьорките отиде при него с преса за коса. Бяха му казали да си остави косата малко по-дълга и я остави. Жената започна да му я изправя, нищо че по принцип косата му беше права.
До него се настани Дара.
- Здравей нуна Дара. - каза Че Мин.
- Здравей, малък. - отвърна му тя и взе две обеци и се зае да си ги слага на ушите. - Нервен ли си за първото си изпълнение на сцена?
- Честно казано не. - това си беше самата истина.. Не се притесняваше, ама изобщо не се притесняваше. Благодарение на съвета на Икки да не мисли за нищо докато репетира се беше справил с рапа си.
- Малко нови звезди не се притесняват! - усмихна му се Сандара, стана и тръгна към другите момичета от 2NE1.
Макне-то също стана от стола с царствено действие и отиде да седне на някакво червено диванче при Суки, Сторм и Икки, които си повтаряха за последен път "Too Late" и "I'm the best".

О боже горкия Теянг за първи път от няколко години насам беше нервен но малко съвсем малко.Дали щеше да сбърка текста не едва ли при ученето на песента той бъркаше текста със песента на ss501-love ya просто таази песен му се беше забила в главата и не искаше да се махне.Когато той Сънкри и Джи Драгън пристигнаха на мястото на концерта веднага им дадоха някакви дрехи и се заеха да ги обличат.Куон Джи Йонг пак започна да се любува на себе си в огледалото а онова момиче го гледаше странно.Ъх при обуването на дънките ТеЯнг падна на земята .Закашля се и се заблея в стената като се заговори с някакво момиче и после се върна при Минт и Джи Драгън.
-Еее?-Попита не че някой беше казал или направи нещо но...

Seriously?!
I mean seriously?!
Нашият герой стоеше на дивана до Суки, стоеше си и се чудеше какво всъщност се случва. И покрай думите на песните, които двамата репетираха (без да са си направили някой номер като лепване на дъвка в косата на единия или пък надраскване с маркер дрехите на другия, което си беше истинско чудо) в мислите му кръжеше един определен въпрос, който не му даваше мира. Въпрос толкова досаден, че докарваше Сторм до ръба на разконцентрацията.
Дали щяха да му платят вредни?
В смисъл ... цялата тази лудост наоколо беше направо умопомрачителна на моменти. Момичетата някакви групи или пък сами, кой знае, подскачаха насам-натам, говорейки си с айдълите, гримьорите вилнееха като урагани насам-натам, опитвайки се да напудрят всеки срещнат, а господин Драгън вилнееше пред огледалото, изразявайки любовта си към собствената си персона. Не можеше да се отрече, че и Те Хюн изпитваше огромна слабост към личността си, но никога нямаше да тръгне да я изразява по толкова ... шумен и някак твърде фен-гърлски начин. Лигав, всъщност бе по-точното определение. Както и да е. По време на изпълненията му отнякъде към лидера на Big Bang се присъедини и Минт. Беше истински красива с тези дрехи и ...
Окей, сега вече се разсейваше.
Сторм продължи с думите, опитвайки се да изчисти съзнанието си за други мисли. Но пред очите му веднага изникна фигурата на един от треньорите преди два дни, който се опитваше да му дава някакви съвети. Естествено, неуспешно, защото след първите десет минути човечецът предпочете да се махне от залата, за да си няма проблеми с Те Хюн.
„- Искам да се движиш без да се притесняваш, чуваш ли? На тридесетата секунда имаш едно приближаване с подстъп към Суки, направи го, както трябва, за да не я събориш, ок? И да, внимавай с танците около Себастиян. Човекът си разбира от работата, така че не му навлизай в личното пространство - движи се около него, за да виждат колко добре танцува той и да не се съсредоточават върху теб.“
Затвори очи.
И издиша.
Нямаше да се получи така. Щеше да излезе на тъпата сцена, да си изпее тъпите песни, да си изтанцумва тъпия танц и щеше да го направи така, както никой досега! По ягодите, дори щеше да накара цялата публика от откачени фенки да крещи името му. За секунда в ушите му дори зазвуча ха скандиранията на собственото му име и тъмнокосият се усмихна. Мрачна решителност се настани върху лицето му, докато се изправяше оставяйки текста с песните. Застана с кръстосани ръце пред хората си и започна:
- Окей. Това е то. Ще излезем и ще ги разбием. Всички ще запомнят Mysterie и ще се молят да излезем на бис. Това е нашата вечер и вярвам ... не, аз ЗНАМ, че всеки един от вас ще се справи блестящо. Защо ли? Защото сте най-добрите. Разбрахме ли се? Само някой от вас да си помисли друго, обещавам, че ще го накарам да съжалява, че се е усъмнил в себе си. – последното изречение каза с гробовен тон, който въобще не подхождаше на идеята му да надъха другите.
Още повече, че в собствените му уши импровизираната реч прозвуча доста лейм, но Сторм реши да игнорира неудовлетворението си и да не дочака евентуалните подигравки на другите. Трябваше да довърши някои последни щрихи в облеклото и косата си, така че просто се насочи към един ред със закачалки, където да намери някакво подходящо допълнение. Искаше да му се добави, че наистина вярва в тях, защото ги е виждал в действие и е наясно със способностите им. Искаше му се, но не можеше. Беше твърде много против принципното му държание. Против иначе резервираното и студено отношение. Не включи себе си, когато им казваше, че са най-добрите, защото много добре познаваше начина си на танцуване и бе в пълно съзнание, че е далеч от перфектен. Hell, не се включи, защото имаше повече съмнения за собственото си представяне, отколкото тяхното. Не че щеше да прецака песните по някакъв начин, по-скоро щеше да се препъне и да падне или да направи някой друг гаф по време на танците.
Само че ... Сторм никога нямаше да го признае.
Че не е перфектен.
Нито пред себе си, нито пред някого другиго. Защото ... неизказаното не е истина, нали?

След като изпълниха и 2те песни, Mysterie се върнаха в бакстейджа. Ик не се сдържа. Изтича в един ъгъл и се сви там. Сълзите му избиваха все повече и повече. Надяваше се никой да не го види как циври като малко момиченце. Не му пукаше, че може да го изгонят. Беше изложил всички. Всички до един. Нямаше никога да си го прости. Сега не можеше да погледне никого в очите. Сега всички щяха да го сочат с пръст и да му се смеят.

Но де да беше само това.. Любимият му изпълнител от BigBang взе, че му се изсмя при падането и взе да го снима. Икки толкова уважаваше Сънгхюн, опитваше се да му подражава, да прилича на него.. А той му се изсмя. Подигра му се. Това беше още по-голяма болка за Икки. Дори взе да го снима. Каква голяма сензация щеше да е. Може би на списанията щеше да пише 'The new group Mysterie - a complete disaster' или 'Ikki - the unbalanced attention searcher'..

Искаше всичко да свърши, искаше Сторм да му се накрещи едно хубаво.. Заслужаваше го.. Искаше всичко да падне върху него, не трябваше заради неговата глупост да пострадат и Mysterie..

Погледът му се спря върху разбитата врата, която си висеше печално от пантите. Около нея се бяха насъбрали някакви хора, които се чудеха какво точно е станало и кой е вандалът, който го е причинил. Добре че нямаше камери, иначе Сторм щеше да си има много проблеми. В мислите му проблясваха огромни заглавия подчертани със зелено или червено, където името му се кипреше срещу разни епитети като "вандал" и "побойник". Но никой не го беше видял как блъска вратата, така че всичко беше ок. От някъде се появи охранителят от преди малко, който Те Хюн беше запазил и младежът побърза да се изнесе на някъде, за да не го забележи, когато нещо привлече вниманието му.
Беше Икки.
Не можеше да се обърка. Малкият се бе свил в ъгъла и ... ъм ... хлипаше? Очите на Те Хюн се разшириха да формата на малки чашки, докато лидерът най-накрая осъзнае какво вижда. Тъмнокосото момче пред него плачеше и ... нашият герой не знаеше какво да направи. Ако бе самият той в онзи ъгъл щеше да иска никой да не го вижда. Пък и нашият човек никога не го бивало да успокоява хора. Накрая на всеки опит завършваше ядосан или изял някой плесник. Не. Според личните му стандарти щеше да е много грубо и вероятно обидно за Икки ако се приближи без да даде някаква възможност на малкия да се окопити. Облегна се на близката стена и заби блуждаещ поглед в нещо неопределено. Искаше да подреди мислите си, за да могат думите му да бъдат убедителни.
- Кхъм. - изкашля се леко, за да привлече вниманието на Икки. Другото момче като че ли побърза да обърше сълзите си, а може би на Сторм му се стори, - Видя ли онази врата? - не дочака отговор, - Ще кажа само на теб, но аз бях този, който я направи на ... хм, нищо. Трябваше да изляза на сцената, но някой ме беше заключил. Но вместо да стоя и да се чудя на пълната липса на късмет, взех нещата в свои ръце и макар че нанесох малко поражения, успях да стигна на време.
Продължаваше да гледа напред, оставяйки време на Икки да прецени дали иска да се включи в разговора. Нямаше достатъчно опит в комуникация с други хора, защото я избягваше доста старателно, но се надяваше, че този път ще успее да постигне такъв ефект, какъвто иска.
- Мисълта ми е, че ти даде всичко от себе си, за да се върнеш на сцената и да продължиш със следващата песен. Не се отказа. Това е най-важното, донгсенг. Решителността и упоритостта. Какво ако утре вестниците се напълнят със заглавия, че сме провал. Ние знаем, че не сме. Работили сме здраво и заслужихме всеки един миг под онези прожектори. Не се оставяй нито за миг да си мислиш, че сме се провалили.
Знаеше, че е прав. На всеки се случваше да сбърка. Още повече, че беше първия им концерт, а наоколо бе пълно със звезди. Как да не се стресира човек и да направи някоя грешка от невнимание. За няколко секунди мислите на Те Хюн отлетяха по посока на Суки и той се зачуди как тя се справя със случилото се, но не я беше видял след като слязоха от сцената и не знаеше къде да я намери, за да ... ох, и той не знаеше защо. Изпитваше някаква странна нужда да вдъхне кураж на всички и да ги накара да забравят малките си грешки. Странен импулс от негова страна. Тъмнокосият върна вниманието си върху Икки и продължи:
- И не искам да се обвиняваш за случилото се. Че ще те изтормозя на тренировките е вярно и няма как да го избегнеш, - каза го съвсем радушно, - но това не бива да те притеснява много. Вече знаеш какво е отпред и със сигурност няма да повториш малкото объркване от преди малко, нали?
Най-накрая обърна глава по посока на по-малкия и кимна, сякаш, за да потвърди собствените си думи.

Странно беше. Точно Те Хюн? Сякаш друг човек му говореше. Сторм беше нещо много повече от лидер. Той беше истински приятел, който знаеше как да успокоява. Макар и много разстроен, Ик беше някак си потресен. Никога не бе очаквал такива думи от Те Хюн. Това малко му подейства, но него не го болеше толкова заради себе си. Той изложи всички с простотията си. А неговият идол.. ТОР му се беше изсмял. Личеше си, че той го мрази. Но защо? Ик никога не разбираше как може някой, който дори не го познава, да го мрази. Но това си беше чиста злоба - нещо, което Ик не разбираше. Той виждаше само доброто в хората.
Нямаше да е учтиво от негова страна да продължи да си мълчи и да плаче. Сякаш Сторм говореше на себе си. Или на стената. Не, лидерът говореше на него и той беше длъжен да му отговори. Не беше сигурен какво точно да каже.. Но трябваше да опита поне нещо да каже.
- Те Хюн.. Благодаря ти.. Но то не е за мен.. - каза с леко пресипнал глас Ик. Изкашля се, след което продължи. - не давам и пукната пара, че изложих себе си.. Но заради мен сега ще се носят глупави слухове за Mysterie.. Заради моята простотия, всички страдате.. - изкашля се леко, за да си пооправи гласа и си пое дъх - сега заслужавам само и единствено да ме изгонят.. Това заслужавам..
Икки знаеше, че никой нямаше да е на такова мнение, но и никой не можеше да не му потвърди провала.. Та кой беше падал до сега от сцената? Само той имаше честта още на първия си концерт да изложи всички. Сигурно и Neon.M си бяха умрели от кеф.. А те за какво го мразеха?
Ако YG решиха да му дадат още един шанс, Ик си имаше решение вече. Смяташе да си скъса задните части от тренировки. Щеше да покаже кой на кого се смее. За пръв пък Ик изпитваше толкова гняв и болка.. За пръв път от години насам. Но без значение, той щеше да даде всичко от себе си.