В дорма на MYNAME...

by **Hani** Нед Фев 08, 2015 9:56 pm

Беше минала цяла нощ след обаждането към Чеджин. Нощ, в която бе спала като пън само защото се бе почерпила леко. На сутринта за пореден път погледна към телефона, после отново и отново. Не знаеше какво да прави. Нямаше желание да го безпокои пак по телефона, а и нищо нямаше да излезе от това. Осъзна, че това беше един ог малкото пъти, в които съжаляваше а приключена връзка.
Изпи поредната чаша кафе, мъчейки се да се засмее на простотията, казана от Хьерин . Последните няколко часа беше успяла да се разсее с работа, а и благодарение на момичетата от групата си. По принцип беше доста добра в това да се прикрива, когато е тъжна. И все пак на път към апартамента на момичетата се сещаше за всяка една дума, казана снощи от макнето на MyName. Знаеше, че той бе страдал, когато скъсаха. Със сигурност си бе заслужил всичко това сега, но не беше от типа хора, които успяваха да стоят на едно място и да не оправят проблемите. Чеджин много добре и беше казал, че не я иска. Или може би просто с опитваше да се измъкне и прикриваше останали чувства към нея. Нямаше как да знае, но нямаше намерение да се откаже. Беше егоистка донякъде...
Беше вече следобед, когато реши да вземе нещата в ръце и да потърси Чеджин. Отново, но този път на четири очи. Тръгна към дорма на групата, знаеше къде е, но се надяваше да попадне на Чеджин. Шансът беше супер малък, но нямаше лошо да се надява. С нейния късмет щеше да и отвори лидерът им, който никак не я харесваше.

Пристигна с такси, като благодарение на портиера успя да влезе във входа. Познаваше я. Качи се и звънна на звънеца, след което нервно започна да се помръдва от крак на крак. Вратата се отвори и от там предпазливо се подаде руса глава.
-Ъм...търся ДжинСук....- каза тя несигурно, а Джун Кю я погледна, след което погледна назад.
-Отиде да напазарува...но ако искаш може да го изчакаш вътре. – допълни несигурно той, все още оглеждайки се. Хани харесваше Джун Кю, той винаги беше мил към нея, очевидно дори сега. Тя го последва вътре, настанявайки се на дивана в хола. Рапърът изчезна към кухнята, а тя остана сама, надявайки се Чеджин да дойде по – бързо. Беше започнала да се разколебава относно идването си. Чувстваше се нахална...
-Какво правиш тук? – чу ледения глас на Гън У. Веднага се изправи, поглеждайки по посока на лидера.
-Аз само...- той не я остави да довърши и се приближи.
-Не ме карай да те гоня на сила! Най – малко теб има нужда да види сега...- погледът му беше отвратителен. Мразеше, когато този човек я погледнеше. И това беше така още преди да направи глупостта да скъса с Джинсук. В един момент лидерът я хвана за китката и бавно я задърпа към вратата.
- Хьонг, стига де...- започна да се вайка СеЙонг, облегнал се на касата на кухненската врата, заедно с останалите двама мембъри, но на Гън У като че ли не му пукаше.

by Chaejin Сря Мар 11, 2015 5:44 pm

Чеджин обичаше Ганц - кучето също го обичаше и изобщо щеше да си е цяла приказка - романтична разходка в края на деня, ако не мъкнеше три огромни торби с храна и десетина опаковки крем за бръснене на промоция. Докато се опитваше да балансира между собствената си тежест и неистовите пориви на Ганц да препикае всяко второ дърво в квартала, мислите на макнето се лутаха насам натам, съвсем безцелно. С всяка стъпка му натежаваше все повече. Оставаха му няколко финални метри до входа на дорма, само няколко нищожни метра... Разбира се, нещо трябваше да се обърка.
Наложи се да изтипоса всичките неща на земята, докато успее да си поеме въздух и да попречи на кучето си да маркира портиера. После ги събра набързо и влезе тъкмо навреме в асансьора, преди портиера да го е хванал за косата. Този път май му се размина боя (е, не беше като Инсу да не е горе и все пак). Отдъхна си и погледна лошо Ганц, който май дебнеше удобен момент да препикае и него.
- Пак забравих да купя храна за мен... Damn it. - Отключи вратата на дорма и пусна кучето от каишката, на свобода, пък дано докато е на кеф да препикае Инсу, и се зае с развързването на обувките си. Изнервения глас на лидера обаче достигна до ушите му, преди да е развързал втората си обувка. После чу познат женски глас. Не го беше чувал отдавна, но си го беше припомнил снощи вечерта. Ясно можеше да си представи картинката, която се разиграваше в момента в другата стая и въпреки това не посмя да го направи. Събу обувката си без да я развързва (мразеше да прави така) и влезе с гръм и трясък в "хола", ако някой смяташе кочината, където стояха MYNAME през повечето време, за нещо подобно. Не му трябваше много време, за да загрее за какво става въпрос, не че някой щеше да го забележи ако беше стоял половин час на прага на хола.
- Хьонг, остави Хани нуна на мира. - Промуши се измежду меката мебел и отскубна момичето от ръката на Гъну. Луда ли беше, да идва тук? Какво неизяснено беше останало след вчера? Нямаше значение, първо трябваше да я разкара от погледа на лидера си, и то незабавно. - Аз я извиках, - обясняваше, застанал пред Хани и отстъпвайки с по крачка назад всеки път, когато погледа на Гъну срещнеше неговия - има да ми връща един... крем за бръснене, точно така. Забравих си го и защото ми е подарък от... - На челото на Гъну изпъкна вена - не можеше да го излъже, беше ясно. - О, виж, Мадона ! - Каза и посочи зад Гъну с най-изненаданото изражение, на което беше способен. Лидерът от своя страна погледна назад, "Как по дяволите някой би се вързал?" и остана разочарован, че там беше само Сейонг, който му се ухили до уши. Гъну изгуби няколко секунди в това да му се кара, а когато се обърна отново към макнето не видя никого.
Чеджин беше измъкнал Хани от дорма и тъкмо затваряше външната врата зад гърба си.
- Какво си мислиш че правиш тук?

by **Hani** Съб Мар 14, 2015 12:24 am

Хани се задърпа, но това никак не и помогна срещу ядосания лидер. Той дори не искаше да я изслуша. Макар в момента да се чувстваше раздразнена и засрамена, донякъде можеше да го разбере. Момичетата от групата и биха направили подобни неща, ако някой се беше отнесъл така с нея. Все още плюеха по И Джун, когато станеше дума за него. Историята и с него бе подобна, но като че ли Хани преживя нещата твърде спокойно. Вероятно бе знаела, че той ще я използва, но се бе поддала на чара му. Все пак малко момичета не биха могли, още повече, когато са млади и глупави.

Докато с Гън У се дърпаха, отнякъде се появи Чеджин. Сърцето и подскочи като го видя, а и се успокои. Това не траеше дълго, защото осъзна положението. Макнетата често го отнасяха от съмембърите си, дори в EXID беше така, макар да беше повече от лигавщина. Гън У едва ли щеше да остави нещата така. Чеджин отскубна ръката и от тази на лидера и застана пред нея. Започна да измисля някакво оправдание и очите и се забиха в гърба му. Хий Йон беше от момичетата, които винаги се поддаваха на първичните си чувства. За тях те бяха от голямо значение. Именно заради това, интересът и към него продължи да се засилва, гледайки как се опитва да я измъкне от ситуацията. Ами ако му докараше проблеми и на него? Продължи да го наблюдава заслепена, като не обръщаше внимание на това как Гън У щеше да ги изпепели и двамата с поглед.Той май не я харесваше още откакто беше с Джун. Все забравяше, че са братя. Та той беше прекалено различен от И Джун.

Преди да се усети, Джин Сук я издърпа през вратата, и успя да чуе мърморенето на лидера някъде вътре. Сериозно ли се беше хванал на подобна глупост? През това време нейният възлюбен и зададе въпрос, но тя се зазяпа в лицето му и глупава усмивка се изписа на нейното.
-О, Джинсук!! – изписка тя и му е хвърли на врата, преди да е успял да реагира по какъвто и да било начин. Ау, колко и беше липсвало това. Вероятно щеше да откъсне всеки миг от себе си, затова се възползва да се наслади на момента преди да е успял. Беше възмъжал поне малко, дори в телосложение да си беше почти същата клечица. Беше станал по – висок и лицето му не изглеждаше толкова детско. Този задник Гън У явно не се грижеше достатъчно добре за него, а иначе се правеше на орлицата майка. Хий Йон щеше да задържи подобни коментари за себе си, защото само щеше да ядоса Че Джин. Познаваше перфектно отношенията между мембърите на My Name и бяха като някакви братя. Бъзикаха се помежду си, но същевременно не даваха и дума да се каже против някого. Знаеше, че макнето обича лидерът си, макар тя да не го харесваше. Единствения период, в който беше качил достатъчно килограми, беше когато го бе взела със себе си в къщата на семейството си в провинцията за две седмици и сама се грижеше за него. Две бабички изпълзяха от апартамента, пред който се бяха спрели, изгледаха ги възмутено и си подшушнаха нещо, бързайки да се изнижат.

Певицата можеше да усети, как Че Джин става червен като домат. Чу още една врата да се отваря, и надничайки през рамото му, успя да види как от входната врата на дорма им се измъкна Гън у, следван от Ин Су, вероятно за да го усмирява. Лидерът сякаш бе глътнал бастун, като видя гледката, разкриваща се пред него. Хий Йон се стресна, пусна макнето и хващайки го за ръката го помъкна към все още незатворилия се асансьор на стариците. Вмъкнаха се при тях и вратата се затвори.
Чак когато се озоваха долу, тя го пусна и отново се загледа в него.
-Аз...не успях да оставя нещата така. А и исках да те видя. Ако си мислиш, че ти звъня, само когато съм пияна, грешиш. Е, виж...сега не съм. – приближи се и му дъхна, главно възползвайки се от факта да приближи лицето си към неговото. Разнесе се аромат на мента, заради спрея и за уста, който беше използвала преди да позвъни на вратата им.
-Наистина ми липсваш...- тя сведе поглед. Знаеше, че е красива, както и че напоследък много мъже я искаха. Но също така знаеше, че Че Джин не беше като всички. Него не би могла да върне само с чара си и жестовете на близост. Тях ги правеше не за да го прелъстява...всъщност усещаше, че има нужда от тях.

by Chaejin Съб Апр 04, 2015 7:54 pm

Имаше моменти, в които Чеджин подлагаше на съмнение умсвените способности на любимия си хьонг, но този беше най-великия. Нямаше търпние да му го натяква до края на живота, че и след това. Хани от друга страна не му оставяше достатъчно време да осмисли нещата - беше обратно в живота му едва от няколко секунди, а вече му създаваше проблеми.

По - рано днес беше оглавил черния списък на охраната на входа, а вече беше и централната тема на комитета по махленство на пенсионираните баби с увиснали гърди (Чеджин си беше мислил че това са някакви подплънки за упора на гръбначния стълб, докато Инсу не му обясни подробно за тях, като не забрави да отбележи, че има шанс единствено с някоя подобна бабичка). Беше се изчервил и приличаше на ходещ кетчуп, докато се опитваше да избяга от техния поглед.
Чеджин беше щастлив да установи, че охраната я нямаше на обичайното място. Може би сега щеше да му се отдаде възможност да изрази на глас възмущението си.

- Аз... не успях да оставя нещата така. А и исках да те видя. Ако си мислиш, че ти звъня, само когато съм пияна, грешиш. Е, виж...сега не съм. - Дъхна насреща му. Чджин можеше да усети добре познатия аромат на мента, Хани винаги носеше спрей за свеж дъх в чантата си, абсолютно винаги. - Наистина ми липсваш...- Продължи и направи пауза, която Чеджин намери за удачна да се намеси. Истината е че имаше да и казва много неща, но не знаеше откъде да започне. Ако можеше, би бил груб с нея, би я наранил, за да не си вади грешни изводи, да не се хваща за всяка негова дума. От личен опит знаеше, че от думите боли повече, от колкото от удър, и всеки нормален човек би искал да ги забрави още в момента, в който те бъдат произнесени. Но той не беше от хората, които нараняват другите, може би и затова наранения беше винаги той.

- Наистина не знам какво да направя, нуна. Как да те накарам да разбереш, че всичко между нас свърши? - Усети как тона му започва да се повишава и веднага замълча. Не искаше да и вика. - Ти... наистина ме нарани. И аз не мога да го забравя, това е. Нека приемем че проблема е в мен, че аз съм този, който е повреден. Всеки на мое място би ти простил всичко, ти си Хани от Екзит, фен камерата ти има повече гледания от цялата ни дискография... Имаш хиляди обожатели, защо си се заинатила с мен? Защо се подиграваш така с мен? - Несъзнателно я хвана за ръката. Не искаше да избяга, преди да чуе каквото има да и каже. Сигурен беше, че не и се слуша, но той имаше нужда да говори. Чувстваше се нищожно малък, в сравнение с крехкото момиче пред него. Сегашния и образ, образа на изкусителката с безкрайните крака, не му беше познат.
Караше го да се чувства като мижитурка, а не като мъж.
- Знаеш, че си ми първата. Давай, смей се - "хаха, Джинсок си е нямал нито едно гадже преди мен, какъв загубеняк"... - Имитацията на гласа и се получи по-комично, от коклото му се искаше. - Но аз бях влюбен в Хий Йон, а не в Хани. Каквото и да ми кажеш, ти не си момичето, което обичах. Но и аз не съм онзи хлапак, имам предвид... сега поне имам смелостта да ти кажа каквото искам в очите.

Пусна ръката и, осъзнал че вече стиска китката и прекалено силно. Не знаеше дали да е горд със себе си, за дето най-сетне изрече мислите си на глас, или да се срамува, защото мислите му бяха по-тъпи и от кучето му.

by **Hani** Съб Апр 18, 2015 10:04 pm

Хий Йон замълча и го загледа с големите си очи. Не и се случваше често да се сетрахува от това, какво ще и каже някой мъж, и че ще бъде отрязана. Само че този път страхът и си беше факт. След малко той намери сили и започна да говори. Явно сега беше времето да си каже всичко, което иска. Тя също искаше това, независимо, че вероятно нямаше да и хареса. Предпочиташе да са искрени един с друг. Явно все пак наистина го харесваше или дори обичаше. А може би не можеше да преживее, че някой се опитва да и се изплъзне? Не знаеше, но се надяваше да не е второто. А и може би не беше, защото след всяка негова дума сърцето и забиваше по – силно, но не заради хубави причини. Усещаше нещо като болка в областта му. Това, което казваше той беше точно това, което се стоварваше върху нея всеки ден. Той мислеше като всички други. Дори той вече не виждаше Хий Йон, а Хани. Хани и беше донесла много успехи, но и беше взела доста неща в замяна. Очевидно беше прогонила Че Джин от себе си завинаги. А може би не? Може би щеше да успее да си го върне някак?

-Джин Сук...-опита се да се намеси, но не успя, защото той имаше доста неща за казване. Тя не погледна нито веднъж пръстите му, които се бяха увили около китката и, вероятно за да я държат наблизо. Нямаше нужда от това, тя нямаше да избяга от него. Той все още не бе разбрал колко луда може да стане тя, когато е влюбена. Тепърва може би щеше да разбере. Хани го изслуша, разбра всяка негова дума, но нещо в нея нямаше да и позволи да се откаже да тича подире му. Едва се сдържаше да не заплаче отново. Как не се сети по – рано, че го кара да се чувства по такъв начин? Не искаше да го кара да се чувства така.
-Не ме интересува колко други мъже ме харесват – ръката и вече беше свободна, но тя така или иначе нямаше намерение да ходи никъде. Не бе дошла тук с толкова големи усилия, за да избяга при най – малката трудност. Имаше намерение да отговори на всичко казано от него. Знаеше, че надеждата умира последна и щеше да се опита да промени мнението му за себе си.

-Ако искаш да знаеш и теб много момичета те харесват, просто все още си твърде зает с другите си задължения, за да го видиш. Все още се изживяваш като дете, но ти порасна. – тя се приближи една крачка и сложи ръка на бузата му. Млъкна за момент, взирайки се и с полуотворени устни. Да, може би на акъл понякога все още се държеше като дете, но на външен вид вече си беше мъж.
-Нямам причина да ти се смея. Това е едно от нещата, които харесвам в теб. Не си като другите, които често само използват жените. Джин Сук, не ти се подигравам...как да те накарам да разбереш, че това съм все още аз? Принудена съм да поддържам имидж пред останалите. Дължа го на групата си, защото...не блестя с нищо друго. – тя сведе поглед, както и ръката си от бузата му.
-Но това съм си аз...когато ми свалят грима и лещите и няма камери наоколо. Ако ми дадеш шанс може да успея да ти го покажа. И ако си повреден както казваш че си...да те поправя. - за пореден път направи необмислена стъпка.

Приближи се още повече и долепи устните си до неговите. Нещо повече – впи се в тях, все едно има нужда от въздух и само той може да и го даде. Уви ръцете си около врата му и се отпусна. Ако искаше да я отблъсне, така можеше да го направи с лекота. А тя самата знаеше, че не би трябвало да избързва и да го притиска по този начин, но от това бе имала нужда дълго време. В момента не и пукаше за никого наоколо, нито за това, че може някой да мине и да ги види или пък скъпите му приятелчета да слязат долу да си го прибират. Не и пукаше за нищо.

by Chaejin Пет Апр 24, 2015 2:23 pm

- Ако искаш да знаеш и теб много момичета те харесват, просто все още си твърде зает с другите си задължения, за да го видиш. Все още се изживяваш като дете, но ти порасна.
Чеджин не знаеше как да реагира на казаното. От една страна всичките му вътрешни органи се преобърнаха от смях, когато чу най-сексапиланата жена, която познаваше да говори по този начин. Той знаеше, че освен Гъну и майка му, жените болни от любов към него са по-малко и от хората, измрели от чума през последните десет години. Не трябваше да се разсейва, Хий Йон беше решила да излее душата си пред него, а дори не беше пияна. Трябваше да я уважи. Чеджин беше свикнал да чува от нея неща, които никой друг не му казва. Хий Йон или Хани, тя винаги щеше да е специална за него. Може би беше единствената, която някога щеше да го види в подобна светлина, на порасналото дете. Единствената жена като цяло, която някога го беше виждала извън образа на макнето и която го беше харесвала така. Знаеше, че няма да намери друга като нея. И все пак тя се беше променила. Чеджин знаеше идеално с колко точно мъже беше ходила, и колко още я харесват. Нямаше право да ревнува - един смотльо като него нямаше място в живота и вече. Щеше да си живее безгрижния живот и да се надява някой някога да хареса мъжа, който беше погребан в момчето.
Не можа да се отлепи от Хани, когато го целуна. Не го очакваше, разбира се, освен това знаеше, че не е редно. И все пак беше тя, за момент целуваше момичето, в което беше влюбен, първата му и все още единствена любов. Когато усещаше устните и, долепени до неговите, не беше нужно да я вижда, за да знае че е Хий Йон. Срам го беше, задето сърцето му бие толкова силно, за дето тя може да го усети. Сигурно беше жалък, говореше едно а тялото му правеше друго. Приближи тялото и по-близко до своето, колкото и да не му се искаше тя да усети как ръцете му треперят, докато го прави. Мразеше се, че е толкова неуверен, но точно сега нямаше голямо значение.
Беше изгубил представата за време отдавна. Не знаеше колко точно е продължила целувката им. Накрая успя да се отлепи от нея, колкото и усилия да му коства това. Погледа му беше забит в земята, нямаше сили да я погледне. Изведнъж всичко стана прекалено сериозно. Хий Йон беше говорила прекалено много и знаеше, че е сега е негов ред. И въпреки това думите му не намираха правилния път, сякаш гласните му струни бяха закърнели и неможеше да произнесе звук. Накрая просто я прегърна, момичето което може би все още обичаше. Нямаше право да застава на пътя на Хани, само защото не беше достатъчно силен да забрави Хий Йон. Беше егоист прекалено дълго, може би през целия си живот. Не искаше да си го признае, но да я остави трябваше да бъде първата му мъжка постъпка. Игнорира факта, че зрението му отдавна се беше замъглило. Не смееше да я погледне в очите, за това и каза тихо, все още държейки я в прегръдките си.
- Общия ни път трябва да свърши тук, Хий Йон. Знаеш, че така е най-добре. - Целуна я по бузата и я притисна силно до себе си, преди да продължи да върви напред, без да я поглежда. Не искаше тя да види как момчето плаче, докато мъжът си отива.

by **Hani** Пет Апр 24, 2015 3:18 pm

От доста време не бе усещала това чувство на безкрайност. Мислите и витаеха някъде, и единственото, върху което можеше да се съсредоточи беше учестения ритъм на сърцето му. Чеджин обгърна тялото и с ръце и го притисна към своето. За момент Хани се почувства истински щастлива и надеждата засия като факел в сърцето и. Беше ли успяла да го спечели отново на своя страна? Беше трудно за вярване, но в момента момчето пред нея беше единственото, което иска в живота си. Искаше и се той да е глътката и свеж въздух от целия този натоварен график и забързан живот. Дори не се замисляше за скандалите, които могат да последват. Сега бяха по – известни от всякога и не знаеше как нещо такова ще се отрази на нея и момичетата и. Но в момента реши да бъде себична и да не и пука.

Даде си сметка, че не го преследва само защото го има за „лесна плячка“. Тя не го виждаше по такъв начин и със сигурност не искаше да му се подиграва за нищо. Беше ценен за нея и можеше да каже, че наистина го обича. Въпреки многото и връзки, тя все пак изпитваше чувства. Някак си бе успяла да преживее останалите си бивши, но не и него. Точно той, който сякаш се виждаше като нищожество за разлика от всички тях. Колко искаше да му помогне да спре да мисли по този начин. Познаваше го достатъчно добре, за да знае какво заслужава той и то не беше да мисли за себе си по този начин. Той заслужаваше повече от всичко – повече слава, повече фенове и повече части в песните. Може би и заслужаваше по – добра от нея, защото в крайна сметка тя бе отговорна за случващото се в момента. Това, че той в момента я виждаше като едва ли не голяма звезда и перфектна жена, не я правеше такава. Често и тя имаше самочувствие, но точно в момента не го искаше.

След известно време, той беше този, който прекъсна целувката им. Тя не знаеше колко време е минало, но определено беше доволна. Веднага щом се отделиха един от друг, тя вдигна поглед, за да изучи лицето му и реакциите му, но той от своя страна беше забил поглед в земята. Хий Йон прехапа долната си устна и отмести поглед в страни, не искаше да го затормозява допълнително с втренчения си поглед. Знаеше, че в такива моменти му е нужно време, за да обмисли думите си и да започне да говори. Щеше да го изчака колкото е нужно. Малко след това той я прегърна. Меката му, топличка прегръдка я успокои и я накара да се усмихне. Не криеше, че можеше да стои така и цял ден. Но тя нямаше представа, че това не е за да и даде надежди, а за да ги разбие на пух и прах. Думите се откъснаха от устните му, резки и уверени, макар тя да можеше да усети треперене в дрезгавия му глас. Хваната неподготвена, тя усети как съзнанието и се опитва да осмисли казаното. Стомахът и се сви и сърцето и започна да бие прекалено учестено. Започна да усеща риданието, което се зараждаше някъде в гърлото, предизвестено от неприятна буца. През това време Джин Сук я целуна по бузата и я притисна силно.

Тя се притисна още по – силно в прегръдката му, повтаряйки си „Не,не,не,не...“. Не можеше дори да го каже на глас, защото буцата и пречеше. Не искаше да го пуска, ако сега го пуснеше, щеше да си отиде. Не искаше да си отива. Но силите и не бяха достатъчни. Лесно бяха преборени от Чеджин, който тръгна в неопределена посока. Може би както никога досега, тя се почувства разбита, гледайки със замъгленото си зрение отдалечаващия му се гръб. Протегна ръка след него, без да осъзнава, че се държи като луда. Нямаше как да го хване, беше вече далеч. Някак си успя да се възпре и да уважи решението му да остане сам. Познаваше го добре, и бе сигурна, че се бе разплакал. Не искаше да потъпква достойнството му, следвайки го. Краката и се подкосиха, и тя се строполи на пътя, без да усеща физическа болка. С периферното си зрение видя лидера в един от прозорците горе, но не му обърна внимание. Зарида с глас, макар и пресипнал и почти беззвучно. За щастие почти нямаше хора наоколо, дормът на момчетата беше на доста забутано място. След 1-2 минути, в които тя не помръдна от мястото си, усети някого до себе си. Вдигна поглед и видя Гъну, който се беше спрял за момент, наблюдавайки я. Най – малко това искаше сега - той да я вижда в такова състояние. Точно той! Извърна се на другата страна и прикри лицето си с ръце. ГънУ не каза нищо и тръгна по посока на ЧеДжин. Явно в крайна сметка той го познаваше по – добре от нея, сега със сигурност знаеше къде да го намери. Поне беше сигурна, че Чеджин няма да е сам.

Беше и нужно време да се съвземе и да се изправи на крака. Преви гърба си и обгърна тялото си с ръце. Сложи качулката на главата си. В крайна сметка никой не трябваше да вижда това жалко подобие на Хани от EXID.

by Sponsored content

В дорма на MYNAME...

В дорма на MYNAME...

Re: В дорма на MYNAME...

Re: В дорма на MYNAME...

Re: В дорма на MYNAME...

Re: В дорма на MYNAME...

Re: В дорма на MYNAME...

Re: В дорма на MYNAME...

Re: В дорма на MYNAME...