Lotte Hotel

by **Tae-Hyun** Вто Мар 24, 2015 10:31 pm

Те Хьон пристъпи в лобито на огромния , модерен хотел сякаш си влизаше собствената къща.Беше успял да метне клюбовете от колата си на невзрачното момче ,разбира се беше добавил една едра банкнота с която може би щеше да изкара седмица-две на кимчи и рамен. Не че Чонг много го грееше. Ходейки гордо-гордо ,той премина през големия осветен със златни полилеи коридор и продължи право към залата където се очакваше да е почнало празненството.Достойно закъснял с час и половина ,Те Хьон влезе в още по голяма зала ,пълна със хора.Партито оттдавна беше почнало,но отново това не го грееше особено. Дори не знаеше защо все пак се беше решил да присъства на юбилея на онзи долен нещастник ,който дръзваше да нарече себе си политик - Пак Мьон Су.Неваждаше това копеле, но повече от него не можеше са понася партията му. Всички хора в тази зала бяха такива глупаци и като че ли само Те Хьон го виждаше.Да и той като тях можеше да си позволи много неща ,но поне имаше малко достойнство .Какви нещастници само. Наистина не знаеше как ще издържи дори 20 минути с такива хора.Докато преминаваше през масите пълни с разни дебели накичени ,като елхи жени той категорично реши ,че ще си даде само поливин час преди да си обере крушите от тази дупка пълна с боклуци.Борейки се със напиращия се дързък смях в себе си ,той се приближи към масата на Мьон Су .Виждайки този грозноват ,недодялан мъж Хьон не се сдържа и лицето му сякаш се разполови в гримаса приличаща на усмивка. Когато Пак го видя ,милия ,реши че на Чонг му е много драго да го види и това допълнително го развесели и затова докато се настаняваше на стола ,полу-усмивката му все още стоеше на на лицето му.

-Може да се чувстваш ,поласкан Мьон Су.-каза с нехаен глас ,докато оглеждаше масата и събеседниците си.Еми виждайки хората около него ,вече не му беше до смях.Плачеше му се.Въздишка след въздишка, изпускаха устните му докато се вслушваше в раговорите на приятелите на Пак.Масата бързо избухна в бурен смях ,а Те Хьон се подсмихна сам на себе си.Това му беше за урок.Той погледна към часовника си за да види колко време беше изтекло от наказанието му и с обрано недоволство откри, че бяха минали едва седем минути. За момент той извъртя очи и погледна към тавана. Идеше му сам да се напсува.

-Те Хьон,нима няма да ме уважиш за едно наздраве?-долитна от някъде гласа на Пак. Почти веднага тъмнокосия го стрелна поглед и за секунда задържа тъмните си очи върху неговите,после просто изсумтя през крива усмивка.Нямаше да откаже питие разбира се затова се огледа за най-близкия сервитьор. В полизрението му попадна някаква кекава госпожица ,която обслужваше съседната маса. Те Хьон я изчака да остави поръчката на хората и когато я видя да се покланя възпитано ,веднага повдигна ръка за да я повика с жест.Това което веднага го поздразни беше невниманието й ,когато не го видя ,че я вика или дори, че я гледа .Що за невзрачност!?Чонг присви очи и когато тя мина покрай неговата маса ,се пресегна и я хвана за китката.Изгледа я с един своите погледни след което пусна ръката й , отби поглед и се загледа някъде пред себе си.Искаше очевидно да й покаже ,че тя му е под нивото.Повече нямаше да я погледне.Колкото и да харесваше жените като цяло ,винаги е не е харесвал тези с такава лека работа.Сервитьорка ,уау.

- Джак Даниелс ,с малко лед и две резенчета лайм.-каза като се стараеше да прозвучи колкото се може по-снобско,надменно и възможно най-арогантно.Натърти на всяка дума защото държеше на това което си е поръчал и нямаше да търпи грешки.Накрая добави една престорена въздишка с която целеше да й покаже колко се надяваше тя да знае какво точно си е поръчал.

by **Yoon Ah** Вто Мар 24, 2015 11:27 pm

- Мамка му.. – изруга Юна докато тичаше по улиците на Сеул, за да стигне до новата си работа.
От известно време работеше на две места, за да може да се издържа. В YG й плащаха доста добре, но на този етап парите наистина не й стигаха, а не искаше да се издържа благодарение на приятеля си или на който и друг да било. От няколко дни насам й се налагаше да се грижи и за едно недорасло хлапе от компанията и по-точно за неговия глас. Още не беше дебютирало, а самочувствието му беше вдигнато до няма и къде. Грам уважение нямаше към хората, които са много повече от него.
Връхлетя през задния вход на хотела, а пропуска й се намираше в ръката й. Охраната не й направи никакви проблеми и я пуснаха. Стовари багажа си от компанията в шкафчето си и се зае с обличането на униформата си. Ако можеше щеше да облече дрехи на някоя монахиня в този момент, но вместо това нахлузи черната разкроена къса пола, която едва я прикриваше и бялата риза, която не й беше по мярка и доста я описваше. Добре, че Ходжун не се движеше в тези среди, за да не я види в това състояние.
Момичето грабна таблата и започна да хвърчи измежду масите. Дори не знаеше защо точно тук се е събрал целия този народ, но в момента дори не й дремеше за събитието. Повечето бяха разни чичковци на видима възраст около 35-45 години, очевидно много богати и надути до няма и къде.
Надменното им поведение я дразнеше до няма и къде. Опитваше се просто да не им обръща никакво внимание и затова продължи с това просто да им носи питиетата, които са поръчали или да връща празни чаши на бара.
Изведнъж усети нечия ледена ръка върху своята. Поредният, който си мислеше, че света може да е в краката му само защото има всичките пари на света. За нейна изненада пред нея не стоеше поредният дъртак, а нещо по-младо и по-свежо. Това в никакъв случай не го правеше по-различен от другите в залата. Погледна го и се срещна с две змийски очи. Цялата настръхна от злобата, която излизаше от тях. Той пусна ръката й.
- Джак Даниелс ,с малко лед и две резенчета лайм – каза го с такъв тон, че си заслужаваше един жесток удар по главата с таблата, която стоеше в другата ръка на Юна.
- Идва след малко – отговори му тя, като се опита да прикрие раздразнението си от наглостта му и се отправи към бара.
Докато чакаше поръчката на баровеца отново огледа обстановката по-добре. Всичко блестеше и й напомняше къде е тя в йерархията. Барманът я побутна и й даде питието.
- Онзи каза две резенчета лайм – Юна въздъхна. Момчето врътна очи и сложи още едно резенче. – И аз не мога да ги търпя, но какво да направя?
Барманът само се подсмихна, а Юна се отправи към масата на господина със змийския поглед, който можеше да те накара да си умреш от страх. Взе питието от таблата и го постави точно пред него.
- Ще желаете ли нещо друго, господине? - реши да го попита, за да не я задърпа отново за ръката.

by **Tae-Hyun** Сря Мар 25, 2015 12:14 am

Въбще не обръщаше внимание на присъствието на сервитьорката близо до стола му.Той продължи да си зяпа напред и се правеше ,че слуша нечий разговор или поредната тъпа шигичка на някой от хората на масата.Може би половин час беше твърде голямо очакване за него.Незабавно свали времето на престоя си с петнайсет минути.Поне щеше да се наслади на питие и прясна порций сеир.Мьон Су никога не правех хубави събирания. Самия Чонг Те Хьон беше един от малкото ,които правеха купоните истински. Но уви,сега стоеше на маса пълна с деградирали чичковци и разни дундави женки приличащи на туби. Мислено Чонг си нареждаше да стиска зъби и поне да изтърпи докато питието му дойде и така да може да се разсее от обстановката около него. До ушите му отчетливо достигна отговора на сервитьорката ,обаче той се направи на ударен и дори не трепна.Тя не му беше никва освен това тя си вършеше работата,а той като клиент не се чувстваше длъжен да й благодари ,че му е взела поръчката.Нямаше дори да й оставя бакшиш.Докато се правеше ,че слуша завързалия се разговор на масата без да иска той успя да вслуша в него и за пореден път от както беше дошъл на това място ,съжали че въобще се е пръкнал на този свят за да слуша глупости като от този цветущ вид.Идеше му да се прекръсти ,когато Мьон Су и жена му започнаха да си гукат нещо ухо в ухо. Преглъщайки със жажда ,Те Хьон се надигна леко и изви врат назад за да види дали сервитьорката се задаваше с поръчата му.Той издиша през нос ,като с разочарование се облегна обратно на мястото си.Съдбата беше безмилостна към него в днешно време. Бяха минали едва няколко месеца от като за последно видя Хьона.Да,самата Ким Хьона.Колкото и да му се искаше да си открие някаква възможност да я засече някак ,все не успяваше защото или забравяше или просто беше твърде зает за да моли отдела по навигация да я търси.Честно казано ,се чувстваше неудобно отново да моли за такава услуга.Хората му щяха да сетнат ,че нещо се е размекнал,а това беше нечувано.Имаше моменти в които самия той се сещаше за някакъв момент от онзи ден и миг по-късно откриваше ,че устните му се извиват в крива усмивка всеки път ,щом се сети за винаги готовата да отговаря Хьона. Хапливите й думи взеха да му липсват даже.Нямаше кой така достойно да му се заяде.Нямаше такава жена де.

Потънал в мисли ,Те Хьон осъзна ,че сервитьорката се е върнала с поръчката му ,чак когато я чу да го пита дали желае нещо друго. Чонг извъртя глава към нея за да погледне за миг след което погледна към питието си ,което стоеше непокътнато пред него. Веднагически очите му се свиха ,когато вгледа в чашата.Набързо преброи ледчетата и лайма.Всичко беше точно тъй ,че игричката му с лошия клиент приключи ,когато той взе чашата и съвсем леко кимна на сервитьорката в знак на благодарност.Веднага след това отново обърна главата си наляво за да вслуша с нежелание в разоговора на мъжете. Честно казано в момента се чувстваше гладен и докато ги зяпаше с празен поглед ,всъщност си представяше какво ли ще е предиястието.Тагава се осъзна и видя ,че пред всеки един от присъствашите на масата има чиния със салата .Мамка му ,вярно че беше закъснял.Ръката му моментално се изстреля във въздуха .Той се обърна и потърси с поглед сервитьората.Отново му се наложи да почака за да привлече вниманието й.

-Салата Цезар със риба тон и гръцки маслини ,без чесън.-занарежда отново когато госпожицата беше отново при него .Този път той се беше обърнал почти към нея и я гледаше право в очите.Дори и когато приключи да говори ,той задържа погледа си върху нея.В очите му пламна едно познато пламъче ,което от доста време беше угаснало.Явно все пак играта му щеше да продължи. Устните му се извиха в негова си крива,загадъчна усмивка .

by **Yoon Ah** Сря Мар 25, 2015 8:01 pm

Не, че очакваше кой знае какъв отговор, но поне можеше да каже едно просто „не“. Вместо това Юна получи едно просто кимване. Нямаше какво повече да прави там и дори без да му се поклони му обърна гръб и се върна, за да си върши работата.
Партито имаше маси и за правостоящи. От време на време трябваше и за тях да се грижат затова натовариха нея и още едно момиче с няколко мартинита и ги пратиха при тях. Естествено само слабите пиячи си взеха от него. Повече предпочитаха нещо по-твърдо като уиски и джин.
След около десетина минути отново беше натоварена с един куп празни чаши и ги върна на бара. От там да се оправят с тях.
Усети болка в краката си, но нямаше време да се вайка. Трябваше да издържи цяла нощ, а на другия ден да е на работа в компанията. Няма кой друг да свърши работата й освен самата тя. Щеше да издържи каквото и да и струва.
Отново започна да се придвижва между масите и да взима поръчките на разни хора. Част от нещата, които си поръчваха тя никога през живота си не ги беше чувала, затова просто се опитваше да запомни правилно името им и да го произнесе на готвачите. За щастие до тук и се получаваше много добре. Нито едно не успя да сбърка.
Забеляза, че индивидът с двете резенчета лайм я зове отново. Кой знае какво щеше да иска сега. Отново нещо много специално с точни бройки.
-Салата Цезар със риба тон и гръцки маслини ,без чесън.- отново 120 изисквания в минута. Този наистина си заслужаваше боя.
„И без да си ял чесън отвращаваш хората“ – помисли си Юна и само се поклони в знак, че разбира и се отправи, за да поръча новите изисквания на господинчото.
Понеже нямаше работа за нея просто се настани на бара и оглеждаше хората как се забавляват. Тоест не се забавляваха. Стояха като истукани и просто си говориха за бизнес. Грам чувства нямаше в цялата тази картина. От време на време някоя заблудена двойка си разменяше нежни погледи, но нищо повече.
Щом салатата Цезар беше готова тя я натовари на таблата и я занесе до масата му. Стовари я пред него и дори не му се усмихна. Погледът му я плашеше достатъчно, за да се задържа за каквото и да било друго до него.
- Заповядайте – леко се поклони и набързо се отдалечи от него.
- Ти ли си Юна? – подшушна й някой, карайки я да подскочи.
- Да, аз съм – тя се обърна с лице към индивида. Беше сервитьорка също като нея.
- Отиди зад бара, ако си свободна. Ще ти дадат нещо – и набързо профуча покрай нея с пълната си табла.
На момичето не й беше останал друг избор освен да отиде и да види. За нейна огромна изненада й връчиха два кашона и я накараха да отиде в другия край на хотела, за да ги остави в някакъв склад. Тежка въздишка се отдели от устните й. Закрачи бързо с кашоните през залата, за да не я гледат как минава с тях. Щом излезе от залата започна да следва упътванията, които й бяха дали. Мина през няколко коридора и накрая се озова във въпросния склад, който беше доста голям, а някъде измежду рафтовете трябваше да се намира и мястото на тези кашони.

by **Tae-Hyun** Чет Мар 26, 2015 7:56 pm

Погледа на Те Хьон проследи движението на сервитьорката докато тя се покланяше и след това как си отиваше.Честно казано Чонг спокойно огледа задника й и гледката му му хареса.Полуусмивка украси лицето му и той се обърна отново напред.В днешно време жените какво ли не правеха за да се харесат на мъжете.Правиха си операции ,стягаха си задници оправяха си я някой крак я някоя друга извивка по тялото.Правеха всичко възможно ,че да заличат всичко естествено в себе си и често казано на Те Хьон му беше през оная работа.Жената си е жена. Колкото по-приемлива ,толкова по-добре за него.Това беше мисъл ,която той се мъчеше да възприеме.Нарочно се мъчеше да харесва някоя фалшива за да е сигурен ,че освен отвънка тя е изкуствена и отвътре.Не му трябваше нещо повече от едно удоволствие.Едно моменто удоволствие с което да забрави за момент за лошия си ден,за скапаните си спомени и за неговата същност. Не искаше да се забърква с някои истински жени защото знаеше ,че ще са искрени ,ще бъдат ...просто ще бъдат себе си .Не искаше да има такива връзки.Истината е ,че Те Хьон се страхуваше от обвързване.Не можеше да си представи да е зависим от една единствена жена.Не искаше да обиква никой защото знаеше ,че хората не са като предметите и във всеки момент можеха да променят нещо в себе си или още по-лошо -да си тръгнат. Той беше страхливец защото знаеше ,че много трудно забравя. Паметта с която проклет ,го измъчваше.Можеше всеки един момент да се сети за всеки прекаран миг с Де Хий ,дори само един секунда от спомен можеше да го докара до отчаяно състояние. Не искаше да бъде наранен затова и просто не допускаше никой да се добере до него ,а и самия той вече не изявяваше желание да се сближава с някоя. Нещата в неговото съзнание винаги са били така объркани. Понякога сам не можеше да разбере себи си,какво оставаше токава за хората около него?

Чонг разклати глава за да се оттърве от натрапчивите си мисли и просто заби поглед във масата.Постоя така малко време ,преди да се сети ,че има питие за изпиване и после бягство от тази дупка. Той отпи от ускито си ,след което въздъхна. Чувстваше се много отекчен.Само един поглед наоколо му беше достатъчен за да се отчая още повече. Някакви дами във залата бяха успяли да завлечат мъжете си или любовниците си на дансинга за да танцуват. Поне тази картинка го накара да се подсмихне мъничко.Докато зяпаше хората пред него малко по-шумно се сервира и салата му .Те Хьон вдигна поглед към сервитьорката ,но преди да е успял да фокусира очите си върху нея ,да се врътна и си тръгна.Разбира се измъмри едно почти умряло "Заповядайте" след което се поклони. Обичаше когато имаше такъв ефект на жените. Той се подмихна на себе си докато поглеждаше към салатата.Огледа я набързо,с надеждата да открие нещо нередно в нея,но надеждата му бързо загасна.Когато обаче погълна първата си хапка от салата ,лицето му се сгърчи.Чесън. След кратък момент , приборите на мъжът бяха безмилосто блъснати на масата от самия него. Той набара чашата си и изпи една голяма глътка от уискито.Изправяйки се ,той попи ъглите на устните си със салфетка ,след което и нея захвърли върху масата. Стиснал челюсти ,Те Хьон пресече зялата зала за в търсене на въпросната сервитьорка.Нахалница.Първо му блъска чинията на масата след което се прави на божа кравичка с измрънкано "заповядайте". Двишвайки през ноздри ,той успя да я засече с погледа си.госпожицата явно се беше запътила на някъде.Още по-хубаво.Те Хьон тръгна по петите й ,но когато зави след втория коридор просто се отказа и я реши да я причака.Крайно възмутен ,той извади кутията със цигарите си и невъзмутимо си запали една за да убие повече от времето за чакане. Тъкмо беше преполовил цигарата си ,когато от дъното на коридора се зададе въпросната госпожица. Чонг заби погледа си във нея и докато тя се приближаваше все повече и повече ,той не се отказваше ,беше присвил очите си съвсем леко.

Момичето беше на само два метра от него и когато за малко да го подмине като малка гара ,той прочисти гърло и проговори зад гърба й :

-Не знам ,дали си тъпа или глуха ,затова моля те ...би ли ми казала нарочно ли беше това със салата,а?

Може би тази нахалница работеше за някой от "приятелите му" в онази зала.Може би тя беше част от някой от номерата ,които често онези нещастници си правеха уж като за шегички. Нима някой от тези негодници беше разбрал за непоносимоста му към чесън?

by **Yoon Ah** Съб Мар 28, 2015 4:45 pm

Моташе се из склада, а студеният въздух се забиваше по нагорещеното й тяло. Не искаше да се разболее точно така и силно се надяваше организмът й да не се подаде на течението, което се образуваше в склада.
Най-сетне намери прословутото място и стовари кашоните там. Въздъхна за момент. Искаше й се просто да остане неподвижна и да си почине за малко, но нямаше такова време. Затова просто отново се отправи към вратата, която беше останала широко отворена. Тя я затвори и отново тръгна към залата. Коридора беше празен и тих. Единственото, което се чуваше беше тропота от обувките й. Щом зави вече не беше напълно сама на коридора. Там стоеше не кой да е, а господинът със зловещия поглед.
Юна си вървеше най-спокойно, но вътрешно нещо й подсказваше, че ще се случи нещо. Самият той излъчваше една черна аура, която се надушваше от километри. Юна се опита да се самоуспокои с това, че е тук може би, за да причака поредната уличница, за която ще плати маса пари, за да го задоволи добре или просто чакаше дилара си, за да му донесе поредната доза. Забеляза, че цигарата му е наполовина изпушена, което означаваше, че от доста време е тук и чака нещо или някой.
Тъкмо го подмина, когато чу зад гърба си:
-Не знам ,дали си тъпа или глуха ,затова моля те ...би ли ми казала нарочно ли беше това със салата,а?
Дъхът й секнна и се застопори на място. Гласът му беше също толкова зловещ, колкото и лицето му. Не смееше нито да се обърне, за да го погледне, нито да продължи напред и да се направи, че не е чула нищо в тази гробна тишина където бяха само двамата.
- Моля ..? – попита объркано Юна. Този луд ли беше..?
Все пак събра смелост и се обърна с лице към господина. Наистина не разбираше защо я е причакал точно тук и какво иска да каже с това. Не беше направила абсолютно нищо нередно. Дори беше прекалено мила с него на фона на държанието му.
- Не ви разбирам. Бихте ли ми казали за какво по-точно става въпрос? – Юна все пак държеше учтивия тон, който би трябвало и той да държи, но очевидно парите му му позволяват да прави каквото си иска и нямаше никакво уважение към останалите хора около него. Идеше му да го научи как трябва да се държи с една дама, но той едва ли щеше да го разбере. Със сигурност обаче „тъпа“ и „глуха“ не трябва да фигурират в думите му. Юна не беше нито едно от двете. И със сигурност би го насяла и навяла, ако не беше в положението на най-обикновена сервитьорка.

by **Tae-Hyun** Нед Мар 29, 2015 8:16 pm

Те Хьон най-спокойно беше забил погледа си право в гърба на непозната сервитьорка.Чакаше я да се обърне за да я погледне и в очите .Винаги е знаел ,че очите му сами по-себи са като оръжие.Поне при него те действаха. Той спусна очите си надоло по тила й ,подминаха дългата й ,гъста конска опашка и се привижиха още по надоло.Като мъж ,не пропусна да подмине задника й във стегната къса пола ,която щеше да мине повече за някакъв странен ,широк колан.Очите му най-спокойно се спуснаха надоло по краката и неусетно в главата му щръкна мисълта ,че краката на Хьона бяха още по -хубави,да не кажем един от най-хубавите.За жалост пред него не стоеше самата госпожица Ким ,а някаква сервитьорка. Те Хьон разтърси главата си и си дръпна отново от цигарата.Все още чакаше реакцията на момичето.Явно в действителност беше глуха.

-Моля..? -успя да отвърне най-накрая и все пак благоволи да се обърне леко към мего. Устните на Чонг веднага реагира и ъглите му се извиха съвсем мъничко. Въпреки ,че не приличаше на момиче което би работила за някой от онези тъпаци във залата ,той все още не можеше да изключи този вариант. Почти беше сигурен ,че Пак Мьон Су ,стоеше зад тази шегичка със салата и поличката й. Нещастника щеше да си плати малко по-късно.

-Не ви разбирам.Бихте ли ми казали за какво по-точно става въпрос.-непозната продължаваше да се прави на агънце и макар ,че в други случеи това би докарало удоволствие на Хьон ,сега почти го издразни.Изкуствените любезности и превземки .Мразеше ги.Затова й устните му се свиха в любимата права линия.Продължи да я гледа с безизразен поглед ,като се стараеше ,тя да усети черния пламък ,който се подклаждаше в очите му.Той се отблъсна от стената на която се беше подпрял.Пусна недоизпушената си цигара на килима и я смачка със крак ,след което направи една крачка към нея.Щом разтвори устите си от тях излезе пушек който беше забравил да върне.Мушкайки ръце в джобовете ,той зае някаква поза за не му пукаше особено.

-Става ...въпрос.-започна той правейки още една крачка в нейна посока.Килвайки глава леко настрани той застана почти до нея.- ..че нарочно не си казала ,за чесъна във салата ми.Да се чувствам ли поласкан от невнимателноста ти или да се ядосам защото някой от онези нещастници там ти е платил за да си некомпетентна ?

Те Хьон я изпитваше,безмилостно с присвитите си очи.Можеше да го прави със часове ,но тъпото й изражение просто го дразнеше отвътре.Никой не биваше да го съди.Човека си беше направил изводите.В обстановка пълна със хора от неговия калибър ,какво да се очаква?Това със чесъна във салата му беше възможно най-безобидното нещо което може да се случи.Та хората в дни ,различни от този буквално се избиваха.Самия Те Хьон има сумати белези,да не говорим за поръчките ,които правеше.

-На теб говоря ,кукло.- опита се да я опомни ,но тя стоеше като статуя пред него.Дали въобще беше мигнала защото той можеше да се закълне ,че я видя за последно да го прави преди да й зададе предния си въпрос. Тъпото й изражение го накара да се изхили еднократно след което отново да позволи на усмихната си гримаса да се стопи от лицето му.

by **Yoon Ah** Пон Апр 06, 2015 4:02 pm

Момичето внимателно следеше всяко едно негово действие. Човек като него не беше шега работа и Юна много добре го осъзнаваше. Стоеше си покорно на едно място и се надяваше всичко да мине като по мед и масло и да се отърве само с някой друг вик от негова страна. Най-много щеше да направи така, че да я изгонят от работа.
Той пусна цигарата си на килима без да му пука дори, че може да подпали хотела. Просто я настъпа, а след това гъст облак дим излезе от устата му. Ръцете му си намериха място в джобовете му, които най-вероятно бяха празни.
-Става ...въпрос – той направи още една крачка към нея, но тя не помръдна. Нямаше намерение да показва, че я е страх от него. Още повече, че това изобщо не беше така. Онзи продължи с речта си.- ..че нарочно не си казала ,за чесъна във салата ми.Да се чувствам ли поласкан от невнимателноста ти или да се ядосам защото някой от онези нещастници там ти е платил за да си некомпетентна?
Юна несъзнателно повдигна едната си вежда, но бързо я смъкна. Беше предупредила за чесъна и това, че някой друг не си и свършил работата едва ли беше. Тя просто му занесе поръчката. Не я е правила тя, а и да беше, още по-малко нарочно щеше да му сложи чесън. Не беше чак толкова тъпа, че да си рискува живота.
-На теб говоря ,кукло.
Езикът му я дразнеше адски много. Мълчеше си, защото в противен случай можеше да изтърве някоя дума, която изобщо не трябва да присъства в речника й. Положението й в момента беше на една проста сервитьорка. Смехът му огласи коридора, но бързо затихна. Това беше достатъчно, за да издразни Юна. На нея и без друго не й трябваше много. Опита се да събере мозъка си и да каже нещата така, че да не си навлича повече проблеми с непознатият, който стоеше точно срещу нея.
- Извинявам се за допуснатата грешка от името на хората в кухнята, които са я приготвили – нямаше какво друго да направи освен да се извини. Поклони се пред него. – Аз им предадох, че не желаете чесън в салатата си, но те очевидно не са спазили желанието ви.
Посмя да го погледне в очите, но погледа му си беше все така плашещ. Приличаше на дявол, който е излязъл от Ада, за да си намери жертви и една от тях в момента беше Юна.
- Ако желаете ще ви донесем нова салата – предложи му най-учтиво и отново се поклони в знак на извинение. Сега за една салата нямаше да го правят на проблем, но вече и тя не знаеше какво да очаква.
Реши, че вече няма какво повече да му каже обърна се с гръб и направи първата крачка, за да се върне в залата където най-вероятно вече я чакаха.

by Sponsored content

Lotte Hotel

Lotte Hotel

Re: Lotte Hotel

Re: Lotte Hotel

Re: Lotte Hotel

Re: Lotte Hotel

Re: Lotte Hotel

Re: Lotte Hotel

Re: Lotte Hotel

Re: Lotte Hotel

Re: Lotte Hotel