Taekyung's hanok

" Презвъни ми, когато си пред външната порта" написах набързо и се заех да си доразчистя стаята. Прибрах нахвърляните дрехи, прибрах си постелката, върху която спях и измих набързо пода. Не че беше чак толкова мръсно, нито аз голям чистофайник, просто не исках да изглеждам немърлив пред жена. Да, беше ми най - добра приятелка, познаваше ме що за стока съм от доста време, но все пак не исках да се излагам. Облякох си някакъв бежов панталон и риа на карета, която ми беше леко голяма и изглеждаше като взета назаем от хазяина ми. Само за информация - моя си е. Не направих грешката да се загащя, затова си изглеждах нормално. Никога не съм имал кой знае какъв стил на обличане.
Въздъхнах, когато осъзнах че мисля прекалено много. Как ще мине всичко, дали няма да ми се обади в последния момент и да каже, че има друга работа? Дали ще постои половин час, и отегчена ще избяга при някой друг? Не го правеше често. Знаех, че се старае да стои при мен, колкото и да имаме различни интереси. Това беше и една от причините да ... я харесвам толкова време. Поне се опитваше да ме разбере. Крайно време беше да спра да гледам на нея различно от на приятелка, и да си продължа живота. По - добре така, отколкото да съсипя всичко и да остана без приятели.
Беше вече късно следобед, но навън все още беше сравнително топло. Може би беше добра идея, че я поканих у нас. Беше някак по - хладно. Не се бяхме виждали скоро, със сигурност имахме за какво да си говорим. Тя беше заета с нейните си неща, а аз трябваше да се занимавам с новата ми работа. Макар да не бях най - добрият мениджър все още, харесваше ми това, което правя. Макар че в университета изглеждаше по - лесно. Докато си играех със страниците на някаква книга, телефонът ми иззвъня. Не и отговорих, а се втурнах да излизам. Исках просто да проверя дали е навън, а не дали ми звъни, за да отмени срещата ни. Върнах се набързо, позагладих рошавата си коса в едно огледало и пръснах малко от новия парфюм, който си бях купил с първата заплата. Изскочих през входната врата по домашните си хлепки и се усмихнах, когато видях Сери да стои и да се взира в телефона си.
-Здравей! Влизай. Извинявай, че трябваше да ми презвъняваш по телефона, но хазяите по принцип спят обеден сън, който продължава и до сега. - Направих и място да влезе, доколкото помня знаеше стаята ми къде се намира, беше идвала и преди.
- Настанявай се, искаш ли нещо за пиене? - казах и като влязохме вътре. Бях постлал две възглавнички до ниската масичка.

Докато тя влизаше, аз я следвах по петите като някое щастливо кученце, при това с грейнало лице и очички. Да, претендирах, че вече не я харесвам, но това не ми пречи да се радвам като я виждам. А и не съм от типа хора, които могат да погребат чувствата си към някого без никакви следи. Тя ме попита какво ще правим.
- Като за начало ми разкажи какво ново при теб. Не сме се чували много често напоследък, нали и двамата бяхме заети. Така де, ти повече...- както винаги започнах да говоря пълни глупости и неща, от които няма нужда. Така или иначе ми беше свикнала. И очевидно търпеше.
- А, чакай малко! - казах, обърнах се и излязох от стаята, оставяйки Сери сама. Отидох до малката кухня, помъквайки със себе си една стара, малка тава, която хазяите сигурно бяха купували още като млади, толкова беше стара. Бях сложил една кърпа отгоре, за да пази съдържанието вътре топло. Типично по селски. Занесох я набързо в стаята си, а приятелката ми ме наблюдаваше. Върнах се за малкия, изрисуван с цветя чайник и за две чаши. Каза, че не иска нищо за пиене, но аз вече се бях подготвил. След като надонесох всичко, което ми трябваше и го поставих на малката масичка, седнах на втората възглавничка и се усмихнах.
- Направих ти курабийки! - рекох и отдръпнах кърпата от тавата. От там се понесе приятният аромат на нещо сладко и печено и се видяха купчина сладки във формата на сърца, мечета и патета. Явно в този живот никога нямаше да осъзная колко гейски изглеждах понякога. Продължих да се усмихвам широко и побързах да и налея чай, както и на себе си.
- Заповядай. Хайде сега разкажи ми всичко случващо се около теб. Как си? - сложих лакти на масата пред себе си и облегнах глава на юмруците си, взирайки се в красивата ми най - добра приятелка с лека усмивка. Вероятно изглеждах като някое дете, което очаква да му разкажат приказка.