Вилата на Сонг Мино / Хале Хикина, Кайлуа, о. Оаху, Хавайски о-ви/

by **Song Mino** Чет Юни 04, 2015 10:45 pm

Скромната виличка

Spoiler:

by **Minju** Чет Юни 04, 2015 11:25 pm

Тъкмо слезе от самолета на семейство Сонг и свежият въздух я връхлетя. Харесваше й уханието на море и на пясък, а още повече й харесваше уханието на купон. Предполагаше се, че с нея трябва да слезе и сестра й Дана, но вместо това най-малката Сонг трябваше да я прикрива и да казва, че е с нея, а всъщност госпожицата си остана в родния Сеул, но преследваше една определена цел, която според Минджу си заслужаваше.
Момичето влезе в скромната им вила. Всъщност много хора биха зяпнали още щом влязат вътре, но на момичето не му правеше абсолютно никакво впечатление. Беше свикнала с целия този лукс и блясък.
Разни хора се разхождаха, за да подредят нещата за предстоящото парти, а Минджу просто отиде в стаята си и се тръшна на леглото. Един спомен изби в главата й, спомен който я накара да настръхне. Пред очите й беше момчето, което приюти в апартамента си за една нощ. А сутринта .. тази проклета сутрин никога нямаше да я забрави. Сякаш нещо в нея се пречупи точно тогава когато го видя полугол в кухнята , с влажна коса. Във високия кретен припозна нещо, а именно идеалът си за мъж.
Часът за начало на купона наближаваше, а на нея сякаш не й пукаше. Не беше от момичетата, които обичат да се контят. За разлика от Дана, която беше женствена в целия смисъл на думата, Минджу така и не се научи да носи рокли освен, ако не е свръх наложително. Като среща с английската кралица, примерно. Затова и си облече едни дънкови къси панталонки върху черен чоропогащник и една бяла тениска. Обу си едни червени кецове и беше готова за купон. Пусна косата си да се спуска палаво по раменете й.
Слънцето залязваше, а музиката отдавна кънтеше из вилата. Минджу излезе от стаята си и затвори вратата на стаята си и се надяваше да не завари никой вътре по-късно, защото щеше да откачи и да вдигне скандал.
Видя братовчедите си и се поздрави с тях. Те бяха организатори на целия този купон, но понеже нямаха толкова яка вила помолиха Мино да им заеме тяхната и той от добро сърце се съгласи на това.
Минджу се огледа около себе си. Имаше какви ли не хора около нея. Момичета, които се разхождат по бански, надявайки се по-късно да влязат в басейна, а момчета само ги оглеждаха и никой дори не искаше да поглежда госпожица Сонг, защото е облечена толкова много. Ами извинете я, че не иска да прилича на уличница. В интерес на истината на нея самата не й пукаше особено много за хорското мнение. Поне едно свястно нещо беше научила от големият си брат, а то е да не й пука.
Тя се отправи към кухнята, за да си вземе някаква напитка когато погледа й се спря на нещо, което я накара да се ококори. Минавайки през хола, тя видя на дивана не кой да е, а онова момче, което до преди няколко дни се разхождаше из апартамента й. Сега просто стоеше и се оглеждаше. Със сигурност гледаше момичетата, които го наобикалят. Минджу набързо се шмугна в кухнята и се подпря на плота.
- Не може да бъде.. – каза съвсем тихо момичето, а от музиката със сигурност нямаше кой да я чуе. Взе си една бутилка вода и реши да се опита да излезе до басейна незабележимо за него.

by **Heojun** Нед Юни 07, 2015 6:33 pm

След петчасово лангъркане в самолета най-накрая кацна на хавайска земя. Направо му идеше да падне на колене и да разцелува асфалта под нозете му. Постоянно пътуваше между Корея и Япония, но за първи път полетът му беше толкова отвратителен. Стюардесите решиха, че могат най-спокойно да го подминат и да не го обслужат. Бабата, до която седеше пък не спираше да му показва снимки на внуците си и пудела си ( въпреки че внучката й беше супер секси по бански ). Друг път поне беше с хьонговците си от U-KISS или някое от момичетата от Laboum и не му се налагаше да търпи останалите хора, но сега... О, сега. Този полет определено нямаше да го забрави в следващите 2-3 месеца и само щеше да се оплаква на другите от компанията.
Всъщност, какво правеше на остров Оаху? Каква работа въобще имаше тук? В момента направо съжаляваше, че се е съгласил да присъства на купончИто, което организираха негови стари съученици. Кой би пропуснал възможността да покани някоя звездичка? Никой, разбира се.
Та, така, де. По този начин Джун Йонг се намери в на остров Оаху. Оставаше му единствено да се установи в хотела и да открие вила Хале Хикина, в която щеше да се проведе купона.
Речено сторено. Чак по-късно вече беше тръшванал сака си до леглото и се беше проснал върху него. Дрехите му бяха залепнали за него, а жегата беше отвратително... И за капак климатикът в стаята не работеше.
На това му се вика тотална каръкщина.
За разлика от климатика, банята работеше с пълна сила. Пусна си водата и се пльосна във ваната заедно с дрехите. Сега пък щеше да умре от студ, но поне се беше разхладил малко или много.
- За к'во въобще се домъкнах до тук - изръмжа Джун, докато цедеше водата от дрехите си. - Ако не друго, то поне мога вече да се похваля, че съм бил на Хавай.
Момчето врътна очи и се хвърли върху огромното легло с бели чаршафи. Цялото стана мокро, но на него определено не му пукаше. Щеше да вбеси камериерките - пак не му пукаше. Искаше да забрави целия полет, цялата бумащина, с която беше затрупан в NH и просто да се наспи както трябва до довечера.
В осем вечерта прекрачи прага на вилата. Още на входа му се лепнаха две руси и синеоки същества. И се започваше.
Не че се хвалеше, но наистина действаше като магнит за жените. Беше приятно, но на моменти адски досадно. Както сега. Едвам се добра дивана, настани си задника, а покрай него се наредиха още един тон клонинги на двечките. Ох, идеше му да хване някой нож и да заколи всичко женско в тази къща.
И тогава я видя - мацката, която го беше приютила за една вечер. Стоеше срещу него и бързо отмести погледа си. Избяга. Още едно познато лице освен това на братовчедите му.
- Дами, извинете ме... - пробва да стане, но беше повлечен надолу.
Сериозно ли?
- Казах да ме извините! - повиши тон, отблъсна ги и тръгна след женската.

by **Minju** Нед Юни 14, 2015 6:19 pm

Минджу дори без да поглежда към хола изхвърча право на двора до басейна. Силно се надяваше младото момче да не я видяло. Искаше така да си остане до края на вечерта и беше готова да се крие от него колкото се налага. Просто не искаше да направи някоя глупост когато застане лице в лице с него.
Забеляза един свободен шезлонг и седна на него. Разните му манекенки си развяваха слабите гъзове покрай момченцата, а Минджу просто си стоеше и си пиеше студената вода. Започна да се замисля как може той да се е озовал тук. Никога преди не го беше виждала по купоните, а изведнъж се появи от нищото на вилата им. Дори не знаеше, че ще има и други азиатци. Мислеше си, че ще е тя братовчед й и двамата му приятели, но те определено бяха много повече от изброените.
Един от познатите й, който е местен, но можеше да борави с корейския и то доста добре, седна до нея на шезлонга и двамата започнаха да си говорят на общи теми. Момичето обаче все едно не беше при него. Главата й не го побираше как онзи висок пръч се беше озовал на Хавайте в НЕЙНАТА вила. Е, не беше точно лично нея, но имаше дял колкото имаха Мино и Дана, но за сега се водеше на брат й. То по принцип всичко се водеше на него, но това е друг въпрос.
Докато си говореха Минджу забеляза, че Джун също е там. Набързо се извърна с гръб и накара своя приятел, който се беше заблял подир една от мацките, да й каже някоя забавна история или нещо, което да я накара да се развесели, защото й е малко скучно. Минджу го слушаше и в крайна сметка започна да се смее на не чак толкова забавната му история. Искаше, ако малкото я види, да си помисли, че така й е супер добре и изобщо да не я търси.
- Много си забавен, Ричард. Утре ще сърфирате ли? – попита Минджу в опит да завърже тема на разговор.
- Не – направи тъжно лице хаваеца. – Времето не е на наша страна и няма хубави вълни тези дни. А сега, ако ме извиниш, ще отида малко при приятелите ми. По-късно пак ще си поприказваме!
Минджу само въздъхна след него и го проследи с поглед как отива при онази същата с плоското дупе и дългите крака. Щом осъзна, че е сама реши да се поогледа. За нейна изненада Джун не беше на онова място, на което беше преди малко. Сигурно се беше прибрал. Минджу си отдъхна и отпи няколко глътки от водата си след което я затвори с капачката. Една топла върна я обля имаше чувството, че отвътре гори. И всичко това само заради мислите за онова малкото, което всъщност не беше толкова малко, колкото й се искаше на самата нея.

by **Heojun** Пет Юни 26, 2015 2:04 pm

Джун Йонг се разхвърча из цялата вила като петел, който го скубят. Единствено липсваше перушината, която да хвърчи около него. Беше направо бесен! Заради онези фльорци, които се бяха залепили за задника му още с пристигането, сега беше изгубил следите на светлокосата нуна. Беше наистина важно да я открие, за да говори с него.
Всъщност, как се бяха запознали с нея? Самият той се чудеше как можа по такъв глупав начин да се озове в дома на девойчето, но вече се беше случило. Нямаше как да върне назад, за да се запознаят по далеч по нормален начин и да не се налага сега да я търси под дърво и камък като някой Шерлок Холмс или Хорейшио Кейн.
А всъщност какво се беше случило? Случи се това, че преди няколко седмици имаше снимки за някакво списание, чието заглавие така и не разбра. Беше късно вечерта, а той се запиля някъде в неизвестното на снимачната площадка. Когато се върна се оказа съвсем сам - хьонговците от U-KISS си бяха тръгнали, а от снимачния екип нямаше и следа. Сам не можеше да се прибере. Започна да обикаля из сградата с надеждата да открие някой, който да му подаде ръка и така попадна на момичетата от The Ark. Лидерката им - нуната, която в момента издирваше - беше така добра да го приюти в апартамента си. Щом стигнаха до дома й тя поиска да му отстъпи спалнята си, понеже бил гост, но той отказа. Прекара нощта на дивана й, а на сутринта го свари с влажна коса и само по панталон. Момичето се изплаши, когато го видя по този начин. Час по-късно напусна дома й и оттогава не я беше виждал. А сега смахнатата съдба правеше това.
За Бога, в онази вечер дори не се бяха запознали, както му е реда.
В полезрението му попадна стария съученик, който се падаше и организатор на купона. Хвана го за ръката и го дръпна към себе си:
- Ти защо не ми каза, че ще има и други корейци освен мен, ти и сестра ти? - скръсти ръце макнето.
- Явно съм пропуснал факта, че и братовчедка ми ще е тук. Трябваше да е братовчедът и другата братовчедка, но те са заети и затова дойде Минджу - започна да се обяснява момчето.
Значи му е братовчедка?! О, прекрасно.
- Минджу значи се казва.... - повтори замислено И и хукна отново да я издирва.
Единствените места, на които не беше проверил, бяха басейнът и градината. Бързо промени това, а детективските му усилия се увековенчаха с успех. Минджу беше седнала на един шезлонг и си приказваше с някакъв местен. Изглежда се забавляваше доста. Нещо жегна Джун и го накара да се намръщи. Значи този беше по-добра компания от него?!?
Момчето остана в скривалището си с надеждата онзи хаваец скоро да се разкара. Сякаш молитвите му бяха чути от Бог, защото малко по-късно онзи се разкара. Значи сега беше негов ред да нападне.
Излезе от скривалището си и уж небрежно се тупна на шезлонга, на който по-рано стоеше онзи. Ухили се широко и й помаха.
- Здрасти, нуна!

by **Minju** Нед Юли 05, 2015 2:36 pm

Дишането й стана по-тежко, а сърцето й всеки момент щеше да изскочи. Това, че не знаеше къде е отишъл я караше да се побърква. Може би се беше прибрал вътре при хубавите какички. Ами да, разбира се. Минджу нямаше как да се сравнява с която и да било. Тя беше едно най-обикновено момиче, което си живееше живот на принцеса, благодарение на това, че късмета й се е усмихнал веднъж в живота й. Със сигурност, ако семейство Сонг не я бяха осиновили сега щеше да живее в някое общежитие, което й е дадено от Южна Корея, за да успее да си стъпи на краката след като е излязла от сиропиталището.
- Здрасти, нуна! – нечий глас я изкара от мислите й. Тя обърна главата си по посока на гласа и видя малкият-голям господинчо да седи до нея на шезлонга и да се усмихва насреща й с 24 каратовата си усмивка.
- Здравей, дребен – поздрави го Минджу и пак погледна към басейна, за да не гледа Джун. Не искаше да го гледа как й се хили насреща. Не можеше да разбере защо, но той й влияеше по някакъв много странен начин.
– Ти какво правиш тук? – попита отново без да го поглежда.
Зададе му въпроса, който я вълнуваше. Нямаше спомен някой да й е казвал, че е супер богат или да го е виждала на многото събирания на богаташките фамилии. Със сигурност някой го е поканил тук и дори го е довел.
Изведнъж някаква група от момичета започна да се навърта около шезлонга. Ама как няма! Той е висок, красив, слаб .. общо взето е мечтата на всяко момиче, но не и на Минджу. Или поне тя така си мислеше.
Една от тях уж случайно се спъна в крачето на Минджу и се озова в скута на момчето с една голяма усмивка на лице. Най-малката Сонг извъртя очите си и ако имаше възможност щеше да я цапне с нещо по главата, а тя самата да потъне в земята, за да не вижда целия този цирк, които се разиграва. Не можеше да повярва, че има момичета, които биха паднали толкова ниско само и само, за да се озоват в скута на някое момче.
- Извинете ме – Минджу стана от мястото си и се обърна към Джун – Беше ми приятно да се видим отново. Дано си прекараш чудесно тук.
След което му обърна гръб и продължи към вътрешността на къщата. Нямаше намерения да се връща отново при басейна. Още повече, ако той беше там с тези. Пък и по това, което виждаше му беше адски забавно в компанията на разните какички, които си ходиха с възможно най-изрязаните бански, които едва прикриваха прелестите им. Така, че едва ли щеше да ги остави в скоро време.

by **Heojun** Пет Юли 17, 2015 8:42 pm

Нуната му изглеждаше някак си... много замислена. Хем беше там - срещу него, хем витаеше някъде съвсем на друго място. Виждаше го в погледа й. Нещо не беше наред, нещо тормозеше съзнанието на нуната, но... какво? За съжаление Джун Йонг не беше телепат и не можеше да прочете мислите й. А как му се искаше само...
След като Минджу най-накрая го забеляза и дори го поздрави, наричайки го "дребен", разбира се, последва въпроса какво прави тук. Макнето на U-KISS въздъхна. Какво толкова имаше в това, че е тук? Тук е и толкова! А и щом е тук значи има някого, който го е поканил. Лично той не придаваше толкова важно значение на това защо хората са тук и там. Просто човекът е точно там в даденото време и толкова! Какво значение има?
- Организаторите на купона ме поканиха - отговори той. - Бивши съученици сме.
Той отново се усмихна със своята гъми беър усмивка.
- Не съм от някое супер богато семейство, но с тях двамата сме наистина близки - разясни макнето.
Тъкмо щеше да й зададе също въпрос, когато басейна беше наобиколен от момичета. Причината - той. Едно от момичетата дори се препъна в крака на Минджу и се озова в скута му. Момчето така се стресна, че чак подскочи, а онази в краката му се подхилкваше все едно беше станало нещо наистина супер весело. Глупачка.
- Извинете ме. Беше ми приятно да се видим отново. Дано си прекараш чудесно тук.
- Ама... ама... - дори не успя да продължи, защото госпожицата вече се беше отдалечила достатъчно. - Не ме оставяй......
Никой не го чу.
- Спасете ме.... - почти изрева.
Беше буквално нападнат от някакви непознати какички, които определено се забавляваха доста добре за разлика от него. На Джун Йонг никак не му харесваше. Не му харесваше такова внимание. Да, беше привлекателен и имаше самочувствието да го покаже, но... не харесваше вниманието. Особено в такива мащаби.
Стана от мястото си, избутвайки грубо четири-пет индивида от женски пол и тръгна подир стъпките на Минджу. Видя русата й коса да се развява и продължи след нея. Щеше да я притисне някъде, за да си поприказват. Видя я да влиза в някаква стая и нахлу след нея. Оказа се банята. Затвори вратата на банята и дори заключи.
- Здравей отново, нуна - ухили се "под мустак" и прибра ключа в джоба на дънките си. - Този път няма да ни притесняват нежелани хора.

by **Minju** Вто Юли 21, 2015 10:04 pm

Просто вървеше напред без да се обърне. Силната музика не й позволяваше да чуе дали някой я вика и да я накара дори за секунда да се обърне и да види какво става зад нея. Наистина не издържаше. Искаше да си легне в леглото и повече с нищо да не се занимава. Да забрави, че музиката, която кънти е от купона в съседната стая и просто да заспи толкова дълбоко, че да не се събуди до утре сутринта.
Първо мина през банята. Затвори вратата и отиде на плота пред мивката. Подпря се на двете си ръце и се загледа в отражението си. Не виждаше нищо нередно там. Е, да, не беше като Хьона, Юна или която и да била красива звезда, но поне също така не виждаше някоя наконтена госпожица, чиито фондьотен, ако се свали от кожата й може да се намажат две филийки хляб, а защо не и три.
Някой с цялото си нахалство реши, че може да ползва банята и влезе вътре с гръм и трясък. Дори чу как заключва след себе си. Този кьорав ли беше? Тъкмо реши да го насее и навее, то въпросният реши да я изпревари.
- Здравей отново, нуна – до болка познатия й глас на Джун Йонг. Това същество някога имаше ли намерение да се спре? Очевидно не... - Този път няма да ни притесняват нежелани хора.
Минджу го погледна почти веднага. Той си стоеше там и се хилеше с онази негова усмивка. Не й харесваше, че беше с него в една стая, при това сама и не в коя да е стая, а в банята. Скръсти ръце пред гърдите си.
- Първо трябва да почукаш преди да влезеш. Може да не е удобно. Все пак това е баня, а не кухня – докато го казваше направи една малка крачка към него. – И второ… не мисля, че има какво да си говорим с теб. Върви да се забавляваш с момичетата. Сигурно вече те търсят под дърво и камък.
Искаше да излезе, но се сети, че той заключи. Погледна към вратата и с изненада откри, че ключа не е там. Веднага разбра, че господинчото го е прибрал някъде. За всеки случай огледа плота да не би да го е оставил там, но го нямаше. Минджу направи няколко крачки и застана точно пред него. Изви врата си, за да може да го гледа право в очите. Това момче си е пило млякото и си е яло зеленчуците за разлика от Хана, която се губеше пред него. Чувстваше се наистина дребна.
- Дай ми ключа за вратата, ако обичаш – подаде ръката си напред в очакване да получи ключа и да излезе. Нямаше да понесе да остане за още дълго тук. Не й беше никак комфортно да са само двамата.

by **Heojun** Пет Авг 14, 2015 9:27 am

По-доволен от това не можеше да бъде. Най-накрая беше намерил тихо и спокойно място, където да си "поприказва" със своята нуна спасителка. Беше заключил, така че абсолютно никой нямаше да ги прекъсне, дори и да искаха. Сега бяха само той - Джун Йонг и тя - Мин Джу. И беше страхотно! По-хубаво не си го беше и представял. Само фонът леко не му харесваше - намираха се в банята на вилата, но... сега и претенции. Не стига, че след толкова време бяха само те двамата, ами и претенции за мястото имаше. Трябваше и на толкова да бъде благодарен. Не се знаеше кога тя пак ще реши да избяга и на него ще му се наложи да се превръща в Шерлок Холмс, за да я издирва.
- Първо трябва да почукаш преди да влезеш. Може да не е удобно. Все пак това е баня, а не кухня. И второ… не мисля, че има какво да си говорим с теб. Върви да се забавляваш с момичетата. Сигурно вече те търсят под дърво и камък.
Казвайки това, Мин Джу направи една малка крачка към него. Ами, не. Не беше познала. Нямаше да се върне при онези полу-голи момичета, които си врат дупетата тип Ники Минаж във всеки добре облечен и красив индивид.
Макнето на U-KISS се намръщи. Защо госпожица Чон се държеше по този начин към него? Въобще не му беше приятно това нейно държание. С какво го беше заслужил? Какво беше направил? Опита си да си припомни дали беше съгрешил с нещо, но не можеше да се сети. Типично по мъжки. За него всичко, което правеше, беше правилно. Още повече, че беше тийнейджър.
Джун вече започваше да се дразни малко или много от това държанието на нуната. Държеше се така, сякаш не го понася. Все едно е чувам и трябва на всяка цена да излезе, за да не прихване и тя.
- Дай ми ключа за вратата, ако обичаш - казвайки това, тя протегна ръката си напред в очакване.
Момчето погледна първо нея, след това вратата и накрая протегнатата й ръка. Намуси се, пъхна ръка в джоба, в който беше пуснал ключа с мисълта да й го даде, но... след това се отказа. Не. Този път нямаше да бъде по нейната. Сега той щеше да се наложи!
Джун извади ръката от джоба си и скръсти ръце пред гърдите си. Сложи си непоклатимото изражение.
- Не - заяви макнето. - Този път няма да бъде по твоята. Омръзна ми постоянно да ме избягваш и да се държиш все едно не ме познаваш. Знаеш ли колко ме наранява това твое отношение към мен?
Ръцете му се озоваха върху раменете й и я притисна до най-близката стена. Затисна тялото й със своето и се извиси... доста над нея. Беше доста дребничка, но него не го интересуваше особено. Беше свикнал да стърчи над другите. Стърчеше дори над по-големите си братя и баща си, за Бога! Никой не знаеше откъде е взел тази височина, но... беше факт, че е висок.
- Кажи ми какво не ми е наред и къде съм сгрешил, че се държиш така - ръката му се озова на брадичката й и вдигна главата й, така че да го гледа.
Очният контакт между двамата най-накрая стана реалност. Джун я гледаше непоклатимо, докато тя сякаш... трепереше.
- Кажи ми, за Бога! - почти извика Джун Йонг, удряйки по стената зад нея. - Толкова ли съм зле? Не съм твоя тип ли?

by **Minju** Пет Авг 14, 2015 3:12 pm

Следеше движенията му много внимателно. Видя как бръкна в джоба си където най-вероятно се намираше ключа. Извади ръката си, но за нейна изненада тя беше празна. Това момченце доста обичаше да си играе с нервите на Минджу, които не бяха от най-стабилните, но все пак беше по-търпелива от брат си.
- Не – каза той категорично. Това никак не се хареса на Чон. - Този път няма да бъде по твоята. Омръзна ми постоянно да ме избягваш и да се държиш все едно не ме познаваш. Знаеш ли колко ме наранява това твое отношение към мен?
Минджу остана като в необрано лозе. Как така го наранява? Та той чува ли се изобщо какви ги дрънка? Тя единствено го избягваше заради личните си предразсъдъци, но в един момент се оказа, че за него това е болка, която не е нанесена умишлено от страна на Минджу.
Усети двете му ръце върху раменете й. За секунди се озова притисната от тялото на Джун Йонг до най-близката стена в стена в банята. Дъхът й секна за момент. Не може да го погледне в очите. Тази близост я притесняваше адски много. Караше я да се чувства неудобно.
- Кажи ми какво не ми е наред и къде съм сгрешил, че се държиш така – Джун Йонг пусна ръцете си под брадичката й, карайки момичето да го погледне право в очите. Изтръпна от това, което видя. В топлите му кафяви очи играеха две пламъчета.
- Кажи ми, за Бога! – Тонът му се повиши. Още малко не му достигаше, за да излезе като крясък, а щом удари стената, съвсем близо до главата й, Минджу подскочи и за момент стисна очите си силно, но след това ги отвори по най-бързия начин. Наистина не знаеше какво да очаква.
- Толкова ли съм зле? Не съм твоя тип ли? – той продължи да задава въпроси.
- Аз… - започна с треперещ глас. Искаше да му каже колко много го мрази затова, че е нахълтал в живота й по този начин, че изобщо не е зле. Искаше да допълни, че със сладката си физиономия беше успял да преобърне живота й с краката нагоре за отрицателно време, но езикът й сякаш се завърза на моряшки възел. Чувстваше как в очите й напират сълзи, но нямаше да им позволи да се появят на белия свят!
- Джун Йонг, просто … остави ме да изляза – едва успя да го каже без да й потрепери гласа и да пусне някоя сълза да потече от очите й. – За теб е по-добре д-да си по-далеч о-от мен - тогава се осмели отново да го погледне в очите. Огледа лицето му. Не можеше да си изкриви душата дори и да искаше. Беше адски чаровен и дори красив. Усети настоятелния му поглед върху себе си. Повече от ясно беше, че си чакаше отговора на въпроса. Това все едно й даде някакви сили да говори и поне да се опита да му отговори на въпроса.
- Джун Йонг не си зле. Съжалявам, че съм те накарала да се чувстваш така, но не е било умишлено. Не те избягвам. Просто сме прекалено различни – допълни и отново отклони поглед от него.

by **Heojun** Пет Авг 21, 2015 12:42 pm

- Аз… - започна Минджу.
Гласът й трепереше. Беше се изплашила, при това здравата. Джун Йонг усети, че той е причината за този страх, но се усети прекалено късно. Айш. Не биваше така да избухва и да й иска обяснения за такива неща. Смисъл, това си е нейния избор. Ако искаше да сподели с него какво не му е наред, щеше да го направи.
Не биваше да прави така, но... все още беше тийнейджър. Действаше импулсивно, а хормоните му бушуваха като ураган. Това съвсем го караше да откача.
- Джун Йонг, просто … остави ме да изляза. За теб е по-добре д-да си по-далеч о-от мен.
По интонацията й имаше чувството, че я е стиснал за гушата и не я пуска. Въобще не искаше да се случва нещо такова, а именно да я наранява и да я кара да страда. Той беше виновен, че сега владетелката на сърцето му ще плаче.
Лидерката на The Ark огледа внимателно лицето му. Макнето на U-KISS пък от своя страна реши да се заинати и да си получи отговора на всяка цена. Искаше да знае къде греши, за да се поправи и за да не допуска тази грешка в бъдеще. А когато искаше нещо - го получаваше. Независимо по какъв начин.
Тя явно разбра, че макнето няма да се откаже лесно, защото разтвори устни да говори. Изглежда най-накрая реши да му каже къде му е проблема и защо не му се получава.
- Джун Йонг не си зле. Съжалявам, че съм те накарала да се чувстваш така, но не е било умишлено. Не те избягвам. Просто сме прекалено различни.
Ей, това направо му дойде като шамар. Не го била избягвала, били прекалено различни... Какви бяха тези глупости, които нуната му ръсеше? Прекалено ясно си личеше, че прави всичко възможно да стои по-далеч от него. А и плюс това, противоположностите се привличат!
Това определено ядоса донякъде момчето.
- Нуна... съзнаваш ли какви глупости бръщолевиш? Да не би да имаш температура? - загрижено постави ръка на челото й, но не гореше. - Дори от самолет си личи, че ме избягваш! Където отида, ти си там, а след като ме видиш - избягваш все едно съм чумав! А за това че сме различни... как въобще мога да го кажеш?
Отново затисна тялото й със своето, а едната му ръка се плъзна по телцето й. Мина покрай заоблените й гърди, докато накрая не се спря до бедрото й.
- Ще ти покажа аз... В момента направо се чудя кое е по-голямото дете от нас двамата.
Дори не се чуваше какви ги приказва. Но имаше една ясна цел - щеше да й покаже кой командва парада и че нещата няма да станат така, както тя си мисли. Нищо, че е по-голяма. Какво са някакви си три години?

by **Minju** Сря Авг 26, 2015 9:33 pm

Дори не знаеше с кой акъл му говореше така. Наистина не трябваше да му говори по този начин, защото не беше права. Много дълбоко в себе си го знаеше, но не искаше да го признае. Потискаше онова отвратително чувство някъде там, но нямаше да може да издържи много дълго и тя го проумяваше, но все пак се бореше.
- Нуна... съзнаваш ли какви глупости бръщолевиш? Да не би да имаш температура? – момчето постави ръката си на челото й, за да провери телесната й температура.
Тя не му отговори нищо. Не беше болна. Единственото, което й имаше в момента е настаналата каша в русата й глава.
- Дори от самолет си личи, че ме избягваш! Където отида, ти си там, а след като ме видиш - избягваш все едно съм чумав! А за това че сме различни... как въобще мога да го кажеш?
Ако чумав беше синоним на нещо красиво и нищо, което я кара да губи разсъдъка си – да, той е най-чумавото същество на тази планета. Момчето не го осъзнаваше, но те наистина бяха различни. Идваха от два напълно различни свята. И идея си нямаше какво може да му се случи, ако влезе в този свят, където не чувствата, а парите играеха. Всичко материално там беше най-горе и повечето свършваха с уредени бракове, за да може нечии бизнес да се развие.
Усети как той се притисна още повече в нея, карайки я да се чувства като в кашон от плазмен телевизор. Дишането й стана по-тежко щом усети и ръката му да пълзи по тялото й. Искаше да изпищи, но не можеше, искаше да му зашие един шамар, но не можеше.
- Ще ти покажа аз... В момента направо се чудя кое е по-голямото дете от нас двамата. – ръката му се беше спряла на бедрото й, а тя имаше чувството, че ще умре тук и сега.
Минджу стоеше и го гледаше. Не можеше да повярва в каква ситуация се намираше в момента. Ако някой й беше казал, че точно тук и точно сега ще е затисната от момче до стената със сигурност щеше са се изсмее. Сега обаче ситуацията беше напълно реална и тя трябваше да се справи с нея по един или друг начин. И със сигурност не тя беше тази, която си играеше и криеше ключа в някой джоб на дънките си.
- П-пусни ме – гласът й трепереше. – Иначе ще викам! – това трябваше да звучи като заплаха, но по-скоро прозвуча като отчаяна девственица, която иска да излезе възможно най-чиста от тук. А и с тази музика навън щеше да е цяло чудо някой да я чуе. След това се опита да го избута от себе си, но неуспешно. Момчето се оказа доста по-силно от колкото си мислеше.
- Какво искаш от мен, за да ме оставиш? – попита Минджу, вече една идея по уверена, но все още трепереща и затисната от тялото на високото момче. - Ще ти дам каквото поискаш...

by **Heojun** Нед Ное 08, 2015 7:37 pm

На Джун Йонг направо му се плачеше. Не искаше да се получава така. Не искаше да бъде в банята на някаква вила на другия край на света. Искаше да се случи в неговото или нейното легло в романтична атмосфера.
Но сякаш в момента не можеше да разсъждава нормално.
Искаше лидерката на the Ark повече от всичко друго в момента. Дори да му предлагаха пари, той щеше да откаже. Защо? Защото единственото му желание беше да отиде на топло в женствеността на Минджу.
По дяволите, болеше го от това проклето желание. Единственото, което му пречеше да я вземе, бяха платът на дънките му и малкото му останал здрав разум.
- П-пусни ме. Иначе ще викам!
Момичето говореше, но гласът й му се стори някак си прекалено далечен. Тялом беше там - пред нея, притиснал я до стената, но духом беше зад двете тела и гледащ потресено. Това наистина ли беше той, или бяха хормоните му?
Тя трепереше. Не. По-скоро се тресеше цялата от страх.
Наистина ли имаше такова въздействие върху женските същества от своята раса? Караше ги да се страхуват от него?
Братята му, ако го видеха сега, най-вероятно щяха да му ударят по една затвратница, за да се осъзнае. За съжаление тях сега ги нямаше, за да вкарат братчето си в правия път и той трябваше да се вкара сам. Напълно сам.
И изведнъж сякаш духът му се върна в тялото, а той се сепна. Дъхът му се зачести. Усети треперещото тяло на Минджу под своето.
И Джун Йонг, свиньо! обиди се сам на ум.
- Какво искаш от мен, за да ме оставиш?
Въпросът й меко казано го стресна.
Махна набързо ръцете си от тялото й и се отдръпна назад. Първо фокусира погледа си върху ръцете, а след това върху нея. Изведнъж се уплаши, точно колкото тя беше изплашена от неговите действия. Къде му беше умът?
- Ще ти дам каквото поискаш...
Думите й бяха точно като шамар. "Ще ти дам каквото поискаш." Чувстваше се точно като Крисчън Грей от "50 нюанса сиво" в този момент, само дето и в трите книги нямаше такава сцена.
- А-аз.... О, по дяволите - Джун Йонг изпъшка. - Искам единствено... Ох, направо ще си го взема.
Приближи се отново до нея, целуна я набързо по бузата и се отдръпна, отдалечавайки се от нея.
- Съжалявам, нуна... - гласът му изведнъж се снижи, а ръката му забърка в джоба. Извади ключа и й го подаде. Загледа се в действията й. Чон го грабна, отключи и излезе от банята.
Макнето я разбираше. Прекалено добре я разбираше.

by Sponsored content

Вилата на Сонг Мино / Хале Хикина, Кайлуа, о. Оаху, Хавайски о-ви/

Вилата на Сонг Мино / Хале Хикина, Кайлуа, о. Оаху, Хавайски о-ви/

Re: Вилата на Сонг Мино / Хале Хикина, Кайлуа, о. Оаху, Хавайски о-ви/

Re: Вилата на Сонг Мино / Хале Хикина, Кайлуа, о. Оаху, Хавайски о-ви/

Re: Вилата на Сонг Мино / Хале Хикина, Кайлуа, о. Оаху, Хавайски о-ви/

Re: Вилата на Сонг Мино / Хале Хикина, Кайлуа, о. Оаху, Хавайски о-ви/

Re: Вилата на Сонг Мино / Хале Хикина, Кайлуа, о. Оаху, Хавайски о-ви/

Re: Вилата на Сонг Мино / Хале Хикина, Кайлуа, о. Оаху, Хавайски о-ви/

Re: Вилата на Сонг Мино / Хале Хикина, Кайлуа, о. Оаху, Хавайски о-ви/

Re: Вилата на Сонг Мино / Хале Хикина, Кайлуа, о. Оаху, Хавайски о-ви/

Re: Вилата на Сонг Мино / Хале Хикина, Кайлуа, о. Оаху, Хавайски о-ви/

Re: Вилата на Сонг Мино / Хале Хикина, Кайлуа, о. Оаху, Хавайски о-ви/

Re: Вилата на Сонг Мино / Хале Хикина, Кайлуа, о. Оаху, Хавайски о-ви/

Re: Вилата на Сонг Мино / Хале Хикина, Кайлуа, о. Оаху, Хавайски о-ви/

Re: Вилата на Сонг Мино / Хале Хикина, Кайлуа, о. Оаху, Хавайски о-ви/