Бар "Mr He"

Борам впери озадачения си поглед към онзи край на заведението, в който
бе видяла "обекта" си. Разбира се, обекта далеч не бе някой непознат.
Юни... Тоест, Кюхюн седеше в другия край на бара, почти в края на едно достатъчно голямо, полу-закрито сепаре. Както почти никога досега, той беше сам. Сякаш като по чудо цялата му компания от шумни приятели или гримирани, пърхащи с очички девойки, липсваше. Това я изненада малко по-малко от посърналото му лице. Всъщност, тя не можеше да каже със сигурност дали бе отчаян или ядосан. Възможно бе да е по малко от двете. Често се случваше тези две състояния да вървят ръка за ръка или поне да се следват.
В този момент обаче играта на психолог от разстояние бе последното, което Со Йон желаеше да прави. При това на подобно място. Макнето на Super Junior стоеше на метри от нея и сякаш подсъзнателно... направо я викаше при себе си. Както винаги, момичето дори не се замисляше дали това или онова е уместно. Дори да си помислеше, винаги като че ли стигаше до извода, че това, което е приятно и не вреди в голяма степен на другите, е напълно уместно. Все пак животът не й бе даден за да ... гледа Кюхюн отдалеч, например. Съвсем обикновен пример. Познаваха се, все пак. Неуместно и невъзпитано щеше да бъде да го подмине. На всичкото отгоре той със сигурност бе наясно с факта, че нейното познанство с него не опираше само до поздрави с кимане.
Лидерката се запъти право към мястото до Юн, което сякаш точно заради нея бе останало празно досега. Тя се измъкна ловко от двете момчета /тези, за разлика от него, наистина бяха просто случайни познати/, които бяха застанали от двете й страни на високите столчета пред самия бар, чудейки се какво по-завъртяно питие да й поръчат. Без да погледне никого, тя стигна до заветното сепаре. Токовете й дори не се чуваха от музиката в заведението. Бе станало достатъчно късно и светлината бе намалена, а звуците - достатъчно усилени. Дори й се счу, че чува Lovey Dovey... Сякаш не я бе слушала достатъчно в собственото им звукозаписно студио...
- Някой ще се помисли, че си сводобен - Со Йон не само бе стигнала до него, ами направо бе седнала до Кюхюн и бе казала първото си изречение съвсем близо до ухото му. Пошегува се, тъй като точно в този момент мелодията на Sexy Free And Single зазвуча из бара. - Не можеш да стоиш сам просто така.
След като изненаданото в началото му лице се обърна към нея, тя се усмихна спокойно и кръстоса краката си.
- Ще ми поръчаш ли едно като твоето? - тя кимна към чашите пред него, все още усмихната. - След това ще можеш да ми разкажеш спокойно.
Не очакваше от него да разкрие душата си пред нея. Но щеше да бъде добре, ако можеше да му помогне някак. Всякакъв начин я устройваше, стига да не се налагаше да гледа посърналото красиво лице на младичкия член на SuJu. Казано честно, повече й харесваше, когато гледаше с онази своя леко злорада, но изключително привлекателна усмивка.

Беше изпаднал в отчаяние и самосъжаления. Мразеше да се кара с Бора, но това беше заложено в гена и на двамата. Просто им бяха такива характерите.
Кюхюн вдигна чашата с уискито и отпи солидно голяма глътка. Алкохолът прогори гърлото му. Върна чашата на мястото й на масата и се загледа в празното пространство. В бара вървеше T-Ara - Lovey Dovey. Мислите му се завъртяха около една от мембърките - Борам.
- Приятели.. пх.. - измрънка тихо той и започна да прави кръгове по стъклената маса с едната чаша. Тежка въздишка се изтръгна от гърдите му и разтри леко очите си.
До ушите му достигна познат до болка глас. Глас, който чуваше доста често по телефона.
- Някой ще се помисли, че си сводобен. Не можеш да стоиш сам просто така.
Чо повдигна главата си. До него на сепарето се беше настанила най-спокойно Со Йон. А първото изречение беше казано направо в ухото му. Ъгълчетата на устните му се извиха в лека усмивка.
"- Свободен, а..?" - помисли си наум бившето макне на Super Junior и осъзна от къде го е измислила. В заведението звучеше "Sexy, Free and Single".
- Ще ми поръчаш ли едно като твоето? След това ще можеш да ми разкажеш спокойно.
- Ще ти поръчам. - леко въздъхна той и стана от удобното ъгълово диванче.
С бавна походка се доближи до бара и поръча соджу и уиски за дамата. Взе двете бутилки и двете чаши и се върна при Борам. Постави поръчката пред нея и си седна. Отвори двете бутилки на Со Йон и й наля. След това наля и на себе си.
- Наздраве. - чашите им се чукнаха. Кю изпи съдържанието на един дъх, а тя беше отпила съвсем малко. - Вече не съм сигурен дали все още съм in relationship или съм отново single.
Не се престраши да си излее душата. Отстрани сигурно изглеждаше като пияница, която е на върха на отчаянието. Отново разтърка очите си и погледна към женското същество до него. Искаше да я пита нещо.. Как върви работата, например? Нее, беше прекалено изтъркано.
- Джонг Уон-хьонг се жени в края на месеца. А се беше заклел, че ще сключва брак след като закръгли 30. - засмя се леко. Всъщност, кого залъгваше? Беше му гадно на душичката и това си личеше и от самолет.
Отново въздъхна и напълни чашата си. Започна да я бута напред-назад. Чудеше се дали да каже какво му е или да не каже. Накрая се престраши. Нищо нямаше да му стане ако сподели на някого, нали? На другите трима от L.S не можеше да се довери, а за момчетата от Super Junior въобще не можеше и да си помисли. Бяха му доста сърдити, особено Джунг Су.
- Скарах се с Бора.. след два месеца почивка от скандали. - най-накрая измрънка Кюхюн и сведе глава.

В началото той сякаш отбягваше темата. Така де, той действително я отбягваше. Ала това не продължи дълго. По някаква причина Со Йон усещаше, че пред нея той не би могъл да се сдържа дълго. Въпреки че имаше до себе си човек, с когото би трябвало да е така откровен. Не знаеше дали причината е в това, че бяха свикнали един с друг, с взаимното си ненатрапчиво присъствие в живота на един - друг. Или пък беше в това, че отношенията им не бяха така задължаващи... Че това... "познанство" между двамата бе някак по-различно от обичайните връзки. Не знаеше. Но беше факт, че Кюхюн не успяваше да сдържа поривите си особено дълго пред лидерката на T-ara. Разбира се, това не се случваше когато наоколо бе пълно с познати хора. Ала когато бяха сами... На живо или пък не...
Което бе едно от онези неща, които Борам не успяваше да определи като неуместни. Както и да извърташе философията си, стигаше до факта, че нещата се случват така, както са "писани". Беше й приятно. И това беше достатъчно. Харесваше й да му помага. Почти всякак, както можеше. Харесваше й начина, по който не говореха прекалено много и излишни неща, и по който и кратките разговори казваха всичко, а след това им олекваше. И нямаше нищо неуместно в това. Харесваше й как...
- ... след два месеца почивка от скандали... - го чу да казва накрая. Наистина ли бяха минали два месеца? О... Все пак, радваше се, че е имало толкова много време, в което се е чувствал... добре?
Со Йон отпи една сравнително голяма глътка от чашата си, като през цялото време гледаше Юн в очите. Предполагаше, че и на него не му бе особено лесно. Девойката свали чашата си към масата.
- Съжалявам, че се случват такива неща... - ръката й потупа леко коляното му. Имаше предвид досадни - съжаляваше, че му се случват такива досадни неща, които трябва да понася и заради които трябва да разваля настроението си. Но го разбираше. Навярно не можеше просто така да се откаже от някого само защото се карат.
- Знаеш, нали? Връзките са като работата на пълно работно време - тя се усмихна окуражаващо, след като преметна косата си назад. Разбира се, че щеше да го подкрепи. Нямаше смисъл да говори глупави и досадни неща като това, че "трябва да скъса с нея понеже му досажда и очевидно си върши каквото поиска". Всеки имаше правото да прави каквото си поиска. Затова Борам не бе обвързана. И не се чувстваше никак зле от това положение. - Ако не си сигурен, че си готов... не се захващаш.
Той й хвърли поредния поглед, докато гълташе наведнъж съдържанието на следващата си чаша. Милият. Ръката й леко стисна коляното му преди да се отдръпне бавно и не посегне отново към нейната чаша.
- Но... - течността от голямата глътка, която отпи, прогори пътя си надолу по гърлото й. - Ти никога не си бил от несигурните.

Со Йон беше права.. както винаги. Връзките бяха като работата - захващаш се само ако си готов, а ако не си - работата да върви на майната си.
- Отново си права, Йон Со. - каза тихо Кюхюн. Лидерката на T-ara може да беше с две години по-голяма от него, но той никога, ама никога не я наричаше "нуна". Изрично си го беше забранил! Всички други момичета, които бяха по-възрастни от него наричаше така, но не и Борам.
Певецът за пореден път я погледна. Този път тя изпразни наведнъж съдържанието на чашата си. Ръката й стисна леко коляното му. Кюхюн леко се размърда и я изгледа с крайчеца на очите си. "- Какво целиш, Со Йон?" - мина през ума му, бързо като стрела.
- Но... Ти никога не си бил от несигурните.
Чо се покашля и наля в чашата си от соджуто. Отново започна да прави кръгове с чашата пълна с алкохол. Течността в нея се плискаше, сякаш се луташе из поречието на река, гонена безпощадно от агонията.
- От къде си толкова сигурна, че никога не съм бил от несигурните, Сон Йо? - гласът му разцепи настъпилата тишина между двамата, на две. Беше негов ред да плъзне леко ръката си по полу-голото й бедро. - Бора може да се държи като кучка, изпитваща невероятно голяма нужда да ми прави мръсотии, но поне си заслужава... за разлика от някои други.
С това "за разлика от някои други" контрастираше бившата му приятелка, с която беше излизал от есента на 2010 до пролетта на 2011 - ХуаЙонг, бивша членка на Т-ara. Връзката им беше доста... едностранна. Тя беше влюбена в него, той пък изобщо не я зачиташе. И точно това беше причината да скъсат. Но сега с рапърката на SISTAR беше различно - и двамата имаха чувства един към друг, ревнуваха се взаимно. Всъщност, Бора доста го ревнуваше от Борам. Двамата с лидерката бяха наистина доста близки, даже прекалено близки.
- Между другото, как върви с двете нови членки, Арън и Дани? - изведнъж изпита неимуверно голяма нужда да смени темата на разговора. Нямаше голямо желание да говори за проблемите, които имаше с гаджето си.

Ако не го познаваше, Борам щеше да си помисли, че соджуто е размътило съзнанието му и го кара да скача така налудничаво от тема на тема. И, все пак, не можеше да не забележи, че колкото и нарочно да не му се искаше, Кюхюн не подминаваше въпросите или коментарите й. Едва след като инстинктивно й отвръщаше, навярно се сещаше, че не му се говори и моментално сменяше темата. Со Йон беше съгласна с него и нямаше желанието да го насилва да споделя. Дори напротив - ако по този начин настроението му, наред с онази усмивка, щеше да се върне, то така да бъде. Само дето трябваше да успява да следва темпото, с което Юн променяше разговора всеки път.
- Хм... - тя завъртя чашата си, имитирайки несъзнателно неговия жест. - Наред е. Не мисля, че ще има проблеми.
Тя върна погледа си на неговия и забеляза, че той също следеше действията й.
- И двете изглеждат мили... - говореше машинално, тъй като не влагаше особено количество разсъждения над подобен въпрос. По-скоро бе заета с друго...
Заведението продължаваше да се пълни с хора. Ставаше все по-шумно и сепарето, в което двамата седяха, сякаш ставаше все по-далечно. Заради прииждащите посетители Со Йон и Кюхюн започваха да се забелязват все по-малко, имайки предвид, че стояха на доста отдалечено от входа място. Като че ли всичко се случваше така, че удобството и на двамата да бъде на първо място. Много скоро шансът някой да ги забележи от пръв поглед стана наистина малък и Борам се радваше на това, че можеха да си седят там, необезпокоявани от никого.
Оставяйки чашата си намира за момент, лидерката обърна внимание на чуждата ръка, която все още не бе променила местоположението си. Очевидно Юн нямаше проблеми с това едната му ръка да бъде заета за малко. Все още успяваше да върши всичко и само с другата. Дори да не го изказваше гласно, харесваше й. Но нямаше смисъл да изказва очевидни или незначителни за момента неща като това. Все пак, темата беше друга.
- Надявам се, че нямаш други проблеми... - продължи тя, потупвайки застаналата му на бедрото й ръка. - Това ще се оправи. Не се притеснявай.
Казвайки последното, тя се бе навела към него, опитвайки да надвика музиката, но и все пак да не се случи така, че всички да чуят какво казва. Разговорите й си бяха лично нейни. Е, в случая - и негови.

дъ фък муза няма -.- съжалявам хд

Тя му отговори, че двете изглеждали мили. Ама.. как само изглеждали?! Вече не се ли познаваха добре? Кю се сети за проблемите, които T-Ara бяха имали заради ХуаЙонг. Леко се намръщи. Не искаше да си спомня за това време. ХуаЙонг и нейните вечни драматизми.. Беше добра актриса, грешка нямаше момичето! Определено мястото й беше в корейската версия на "Дързост и Красота".
- Надявам се, че нямаш други проблеми... Това ще се оправи. Не се притеснявай.
Тя потупа леко ръката му. Беше се навела леко над него. Бившето макне на Super Junior я изгледа жадно. Леко злорадната му усмивка се извади на показ. Преди Борам да се отдръпне от него, Кюхюн я хвана в обятията си и я сложи да седне върху него.
- Мисля, че така ще се чуваме по-добре. - прошепна й в ухото Чо. - Надявам се да ти е удобно така.
Езикът му леко мина по бузката й, но бързо го прибра и я погледна право в очите. Погледът й беше леко объркан, но объркаността премина в диво пламъче. Това го накара да се подсмихне и я притисна още повече в себе си. Разделяха ги общо на общо някакви си 3-4 сантиметра.
- Ще ме зарадваш ли по някакъв начин?

П.С - И аз нямам муза. Съжалявам *вдига бяло знаме*

Определено близостта не го притесняваше. Това бе една от причините Борам да го харесва и да го смята за едно от най-симпатичните същества. Това момче успяваше по някакъв начин да подлуди повечето момичета - понякога дори с действия, които далеч не бяха за пред очите на невинни хора - и въпреки това да запази своето миловидно излъчване. Така си беше - детското му лице с широките си, сладки очи бе способно да възприеме за секунди онова мъжко излъчване, готово да размеква женските колене. Определено на човек му идеше да открадне това творение само за себе си. За жалост нямаше как да стане, тъй че Борам се радваше да моментите си с него.
- Мисля, че така ще се чуваме по-добре - гласът му звучеше много по-дълбоко от преди. Метаморфозата се бе случила. Цялото му същество се бе променило, беше се изменило в един далеч по-седуктивен образ и неговата първичност се харесваше на момичето. - Надявам се да ти е удобно така...
Бе снишил децибелите си и използваше това като причина да говори много по-близо до ухото й. Гъделичкащото действие на плътния му глас, в комбинация със самоувереността му караха нещо в стомаха й да се разбужда, потръпвайки.
- Ще ме зарадваш ли по някакъв начин? -въпросът му последва действията му. Озадачеността на Борам бързо се стопяваше. Тя познаваше признаците на промяната в поведението му. Освен това наистина харесваше тези признаци и с удоволствие ги приветстваше. Юни бе едно от малкото същества, които лидерката даряваше със своето търпение, желание и симпатии едновременно. Наистина колцина бяха тези, към които тя изразяваше и трите неща. Вероятно бе търпелива към много хора, както и симпатизираше на много, ала тези три неща наистина рядко вървяха в комплект. Това момче някак си бе спечелило въпросния "комплект" и се нареждаше сред съществата, които "не знам защо, но са важни и държа да са при мен". Независимо по какъв начин, кога или как.
Девойката постави едната си длан върху ръката, обгръщаща кръста й. Другата си ръка преметна през врата на Кюхюн и се заигра с косата му така, сякаш подреждаше разсеяно, ала старателно кичурите му. Доближи лицето си до неговото и погали носа му със своя.
- Надявам се, че ще успея да те разведря - тя говореше, почти опирайки устните си в неговите и се усмихваше всеки път, щом той понечеше да приближи устата си още повече. - Няма да те гледам отчаян, мили, прекалено си сладък...
Тя отново погали чуждите устни със своите, намествайки се по-удобно в скута му. Долепяйки се почти напълно до тялото на Кюхюн, тя го погледна в очите и потупа нежно дланта му върху кръста си. Отмести внимателно падналата пред очите му коса и дари лицето и устата му с поредица кратки целувки, сякаш се грижеше за нещо свое, което имаше навика да утешава. Не че в това нямаше никаква истина. Донякъде беше точно така. Кю се срещаше с нея в моментите, в които имаше нужда от разтуха, от малко истинско внимание, което не е обвързано със задължения или нещо подобно. Ала тя нямаше нищо против това. Според нея фактът, че тя бе едно успокоение, един самотен и приятен остров, не беше нито срамен, нито неуместен. Нали това беше идеята на всичко? Да им бъде приятно? Никакви задължения, никой друг, само вниманието им един към друг. А колкото до навика за утешаването... Борам се чувстваше точно така от време на време. Това също така не представляваше проблем. Фактът, че Кю бе по-малък от нея я радваше също толкова, колкото и начина, по който я гледаше. По някаква причина това, че тя бе "голямата", й действаше наистина възбуждащо и понякога пробуждаше в нея и някакви странно изкривени закрилнически инстинкти. С две думи - нуждаеше се да защитава онова, което й носеше такава наслада.
- Кажи ми какво искаш - подсмихна се лидерката, продължавайки действията си отпреди малко. - Изпълнявам желания, стига да възвърнем доброто ти настроение. Можеш да пожелаеш почти всичко от нуна...
Тя проследи с устни неговите, карайки го да реагира на това, че тя го дразнеше така и да се приближи още повече. Борам знаеше много добре, че той никога не я бе наричал нуна. Предполагаше и, че няма да започне. Като цяло не държеше особено на това. По нейно мнение, той си бе еднакво въздействащ, както и да я наричаше.

Една почти голяма, доволна от себе си, усмивка цъфна на лицето на Борам. Познаваше го. Познаваше Кюхюн толкова добре, че чак изтръпваше при мисълта. Той нея - също. И това й харесваше неимоверно много. И двамата знаеха какво би се харесало на другия до такава степен, че си говореха всички тези неща само заради "спорта" и за да се поглезят взаимно.
Девойката проследи с поглед сядащия до нея Кю, след което прехапа устна за момент. Точно там, където чуждият език бе минал преди малко, оставяйки онова приятно познато чувство на мекота. "Досети се сама, миличка"... Поредното реторично предложение. Обичаше така... Борам обичаше когато Кюхюн я нарича с различни галени имена. Звучеше й като... като точно това, от което има нужда. Разбира се, най-силно изтръпваше, когато я наречеше нуна в някой от онези моменти. Не знаеше защо, просто го изпитваше без никаква причина. Ала той рядко го правеше.
- Хм... - от устните й излезе нещо между промърморване и кикот. - Но как да изпълним това желание... ?
Примигвайки с очи на сантиметри от лицето на Кюхюн, тъмнокоската спусна ръката си по вътрешната страна на чуждото бедро, като че просто й бе по-удобно или пък се подпираше. Знаеше как действаше подобен мимолетен жест, разбира се. И не беше като да не знаеше отговора на въпроса си. Просто... просто го дразнеше. Вълнуващ беше начина, по който раздразнения до краен предел Кюхюн се опитваше да вземе каквото му се полага. Не че в крайна сметка не го получаваше винаги. Тя може и да беше по-голямата от двама им, ала мъжкото присъствие винаги взимаше думата си и, в крайна сметка, оставяше Борам безпомощна.
И двамата знаеха, че тя се "досеща сама". Лидерката на T-ara не пропускаше възможността си да развълнува момчето и да го отвлече от мислите му. Особено когато и двамата знаеха, че точно тук не можеше да се случи нищо особено. В така известен бар вероятността да ги забележат бе доста висока, а Борам знаеше, че последното, което и двамата искаха, бе да развалят прекрасната им "връзка", за която бяха наясно само те. Така че Кюхюн не можеше да си позволи да направи нещо повече от това да се намества по-удобно на дивана в сепарето, чудейки се как да поугаси страстите си.
- Жалко, че... - продължи тя, мърморейки и плъзгайки ръката си нагоре по бедрото му. - У нас е пълно с хора... Не мога да се върна там. Не и с теб под ръчичка, миличък.
Тя му се ухили, търсейки в очите му онова, което искаше да чуе. Решителност.
- Кю... Надявам се, че домът ти е празен в момента. След като имаш такива "специални" желания...

п.п. съжалявам за на две на три написано нещо, просто сметнах, че наистина тук няма какво да се прави повече. ако все още имаш желание, можеш да пишеш направо у вас или... каквото поискаш. ^^ целувки, твоята Борам.

Беше ми затворила преди да се усетя.Очакваше се. Преглътнах болезнено и ударих поредната чашка на екс. Какво ли правеше една от най – големите звезди на Корея в този бар и защо се наливаше? И аз не знам. Понякога просто ми беше нужно да се отпусна спрямо алкохола и да забравя за всички грижи и проблеми. Може би и ми беше самотно, макар да бях заобиколен от хора. Понякога се чувствах прекалено стар. Все още не бях стар, но изведнъж бях започнал да се държа прекалено сериозно спрямо нещата, да се задълбочавам в работата си и да не мисля за друго. След като излязох от казармата предположих, че е заради това, че ми е липсвало всичко това. Но ето че продължавах, превръщайки се в абсолютен работокохолик.
Защо се обадих на Бом? Знаех, че не и е до мен сега. Предполагам че тя беше тази, за която мисля през малкото пъти, в които се напия. Вече отдавна не беше Боа – не можех да бъда по – благодарен за приятелството, което запазих с нея. А и знаех, че вече е щастлива. От друга страна винаги се връщах към Бом. Мислите ми ме връщаха там. Може би сега се изложих, звънейки и в това състояние, но нямаше как да се замисля за това.
-...и тогава тя ми изневери! – дочух и това ме върна към разговора с двамата мъже до мен. Бях се намирил в компанията им още когато дойдох. Бяха по – възрастни от мен, бяхме странна картинка за този бар може би. Доколкото знаех тук идваха по – млади по принцип. На единия жена му му изневерявала, другия имал стабилна работа, но семейството му били прахосници. Едновременно с това и двамата пиеха заради многото работа и сивото ежедневие. Не и споменах с какво се занимавам, само казах,че съм в развлекателния бизнес, но и двамата стигнаха до заключението, че при мен вероятно било най – забавно. Да бе. Ама те можеха да си се напият на спокойствие, а мен само да ме снимаше някой и след броени минути щях да съм навсякъде.
Поредните шотове, които вдигнахме с момчетата и започнах да не си усещам главата. Държах доста на пиене, и си личеше предвид незавидното количество, което бях изпил. Не се напивах често, но когато го правех, беше в нечовешки количества. Едва ли щях да победя някой руснак в надпиване, но все пак си беше нещо.
По едно време усетих ръка на рамото си и чух познат глас да ме нарича по познат начин. Обърнах се с неприкрита изненада и видях Бом. Тя седна на свободния стол от дясната ми страна. Известно време не успях да откъсна поглед от нея. Или съм много пиян, или тя някак е дошла.
-Господа, ето я най- красивата жена! – казах малко по –силно, и хванах ръката и. В трезво състояние нямаше да реагирам по подобен бурен начин и тя най – добре знаеше това. Може би и затова се изненада. Погледнах я с някакво доскоро прикривано обожание. Така, както я гледах, когато бяхме заедно. Скоро не се бяхме виждали, само се бяхме чували от време на време по телефона. Бях се опитвал да говоря с нея, но тя известно време прикриваше проблемите си от мен. И това, че я виждах красива не беше защото съм пиян.Винаги е била такава за мен и винаги ще бъде. Не ми влияеха нито пластичните и операции, за които всички я хулеха, нито хубавото и тяло, на което завиждаха. Никой не можеше да я опознае така, както и аз и да види колко красива всъщност е външно и вътрешно.
-Защо си тук? Как ме намери? Не трябва да излизаш по това време и на такива места! – залях я с въпроси и закрилнически съвети. При това едва говорех. Очевидно няколкото чашки, след като се бяхме чули ми бяха повлияли и ме бяха накарали да забравя, че съм и казал къде точно съм.

Следях с изненада как тя ми отговаря на въпросите и си поръчва от същото като моето. Леко се разочаровах, когато каза, че искала просто да посети бара. Не че и вярвах напълно. В този момент бях самоуверен и си помислих, че може би е дошла заради мен. А може би не беше самоувереност, а желание наистина да бъде така. Засмях се и пуснах ръката и, след като осъзнах, че още я държа. Макар и пияният ми разум да ми вдъхваше копнежи, не можех да и го причинявам. Не искам да се възползвам от нея по какъвто и да било начин. Или дори да изглежда, че го правя. Жена като нея не трябваше да остава на това място, но да си призная не можех да измисля как да я измъкна, без да изглеждам подозрителен. И се притеснявах дали ще мога да се изправя на краката си, а не исках да се излагам. Отново се изсмях без причина. Под влиянието на алкохола, жалкото ми състояние пред нея ми се виждаше чак смешно.
- Не знам, Бом. Просто почувствах нужда да си излея ежедневните грижи в алкохола - отговорих и на въпроса защо се наливам. Имах предположения, но нямаше да и ги кажа. Все пак едно от тях беше тя. Беше минало време, не е като да се бяхме разделили вчера. Но когато мислите ми се върнеха при нея, чувствата се връщаха двойно. Как да и кажа подобно нещо, след като ме беше страх да не я объркам и нараня. Отново се засмях. Тя нямаше да разбере защо се смея, щеше да се чуди "колко ли е пиян този". Но аз си знаех. Самият факт, че все още не и вярвах, също така усилията и да изглежда сериозна спрямо това, че е дошла, защото и се е идвало. Тя не обичаше точно такива места. Също така не би и отивало. Такива места и начин на поведение не се връзваха с ангелския образ на Бом, изграден в ума ми. Може би прекалявах понякога с това да я обрисувам като богиня, но тя самата го беше предизвикала у мен. Характерът и, държанието и, интересите и, песните и. Как да я видиш по друг начин? Някога спирах ли да се усмихвам, когато е наоколо? Често се чудех дали най - голямата ми грешка не е била да я пусна да си отиде заради едните му ангажименти. Никога не съм крил пред себе си, че съжалявам за раздялата ни. Прикривам го пред останалите, но не и пред себе си. Явно все пак мъжкото ми его си беше все още тук.
Когато барманът остави чашката с узо пред нея, се извърнах да наблюдавам. Не исках да я подлагам на това, но пък не можех да пропусна възможността. Щеше да интересно. Като повечето нормални хора, тя със сигурност бе опитвала соджу и подобните местни алкохоли, виждал съм я. Но това не беше особено традиционно и корейците почти не го пиеха.
- Не знам дали това ще ти харесва. - казах и с усмивка и с леко предизвикателство в гласа. Доколкото я познавах щеше да го приеме като точно такова и да го опита.
- Малка глътка. - казах, преплитайки език. - Обещай да бъде малка! - подпрях глава на ръката си, облягайки лакът на бара. Щастието от това, че е наоколо и я виждам след известно време ме беше накарало отново да се държа като лигав младеж. Често с нея се държахме като глупави гимазистчета, когато бяхме заедно. Предполагам просто така си действахме един на друг. И това сега беше поредното доказателство.
Чукнах чашката си в нейната и повдигнах вежди. Бях забравил, че скоро трябва да спра, преди да се строполя мъртво пиян и да заспя. Не исках да заспивам, когато тя е наоколо. Бяха прекалено ценни такива мигове, все пак не знаех кога пак ще се видим.