Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 31 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 31 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 143, на Нед Окт 13, 2024 7:49 pm
Планина Пектусан
5 posters
Страница 1 от 1
Park Luna- SM Ent.
- БФФ : CL, Sulli., Zinger~, Minsu, The Cow Milka
Половинка : Ilhoon ;3
Брой мнения : 2362
Join date : 07.03.2012
Re: Планина Пектусан
by Lana Чет Яну 02, 2014 2:02 am
Беше хладен зимен ден, и около планината Пектусан не се навъртаха много хора. Мястото беше изключително красиво, независимо от сезона, и често бе място за отдих на сеулските граждани, както и на хора от цялата страна. Някои обаче идваха тук и по работа. Така беше при осемнадесетгодишното момиче, което стоеше безпомощно под една скала. Тя се отпусна по гръб и се загледа в небето. Знаеше, че ще е опасно, знаеше и че нищо няма да е същото. Беше мислила много пъти, че не трябва да се захваща точно с това, но не виждаше дурго, което да и е такава страст. А сега дори имаше врагове в правителството. Това доказваше само едно - те със сигурност за замесени в укриването на доказателства за извънземен живот. Корейското правителство, американското, руското...всички бяха едни и същи. Лана много добре знаеше какво се прави в някои военни лагери. Ето примерно американският военен полигон, наречен Зона 51...там нямаше нищо обикновено. Един ден щеше да отиде и там, но как би могла, ако не можеше да се справи дори в собствената си страна?
Именно тук, в района на планината Пектусан са били забелязвани странни светлинни тела и летящи обекти. Класика в жанра! Не можеше да се вярва на всякакви такива подмятания, но напоследък не се беше случвало Лана да има за какво да се хване. Затова беше принудена да изследва местността, и предпочиташе първо да е по светло. Беше гадно да си сам по много причини. Ако видиш нещо и не го заснемеш или докажеш, няма кой да ти повярва, и дори не знаеш дали ти се е привидяло. Другата причина е ако...пострадаш. Именно заради това госпожица Муун беше прекарала седем адови часа под тази скала, замръзваща и безпомощна. Беше паднала от скалата, телефона и нямаше обхват тук и единият и крак беше сериозно наранен защото само при мърдането му усещаше ужасна болка. Не разбираше нищо от медицина и анатомия и не можеше да каже дали е счупен, но при тази болка би трябвало да бъде...
Викаше и викаше, но нямаше никой наоколо. Беше почти премръзнала, затова накрая и остана просто да чака. Скоро щеше да се стъмни. Не си беше представяла края си толкова нелеп...
Не искаше да бъде такъв. Но имаше ли избор в момента. Започна да размишлява над живота си, мислейки колко неприятна би могла да бъде смъртта, когато и се стори, че чува стъпки някъде горе.
- П-помощ...- процеди някак измежду устните си . Бяха измръзнали както всичко друго по нея. Опита са да повтори призива по - силно и задраска с нокти по скалата до себе си. Може би и се причуваше. Много често така става.
Именно тук, в района на планината Пектусан са били забелязвани странни светлинни тела и летящи обекти. Класика в жанра! Не можеше да се вярва на всякакви такива подмятания, но напоследък не се беше случвало Лана да има за какво да се хване. Затова беше принудена да изследва местността, и предпочиташе първо да е по светло. Беше гадно да си сам по много причини. Ако видиш нещо и не го заснемеш или докажеш, няма кой да ти повярва, и дори не знаеш дали ти се е привидяло. Другата причина е ако...пострадаш. Именно заради това госпожица Муун беше прекарала седем адови часа под тази скала, замръзваща и безпомощна. Беше паднала от скалата, телефона и нямаше обхват тук и единият и крак беше сериозно наранен защото само при мърдането му усещаше ужасна болка. Не разбираше нищо от медицина и анатомия и не можеше да каже дали е счупен, но при тази болка би трябвало да бъде...
Викаше и викаше, но нямаше никой наоколо. Беше почти премръзнала, затова накрая и остана просто да чака. Скоро щеше да се стъмни. Не си беше представяла края си толкова нелеп...
Не искаше да бъде такъв. Но имаше ли избор в момента. Започна да размишлява над живота си, мислейки колко неприятна би могла да бъде смъртта, когато и се стори, че чува стъпки някъде горе.
- П-помощ...- процеди някак измежду устните си . Бяха измръзнали както всичко друго по нея. Опита са да повтори призива по - силно и задраска с нокти по скалата до себе си. Може би и се причуваше. Много често така става.
Lana- ♥ I live to let you shine ♥
- БФФ : Jae In, Takuya Terada
Половинка : Portgas D. Ace <3
Брой мнения : 111
Join date : 07.06.2013
Re: Планина Пектусан
by Seohyun. Чет Яну 02, 2014 2:37 am
Колко е хубаво, когато имаш малко време да си починеш. Разбира се, дори в тези дни имам дълги списъци със задачи за вършене, но днес беше различно. Бях решила да се кача до планината Пектусан, за да остана насаме с мислите си, да тренирам малко и да подишам свеж планински въздух. Полезно е за здравето! Попитах Тейон и Суйонг онни дали искат да ме придружат, но те не бяха особено въодушевени от идеята. Затова се облякох добре, за да не ми е студено, сложих всичко, което смятах за необходимо в една раница и се отправих натам.
С такси стигнах до началото на планината, а от там поех пеша нагоре бавно. Времето не беше много лошо, но усещах леко подухване на вятър и щипане върху бузите си. Продължих с равномерно темпо до лифтовете, които щяха да ме преведат през терен, който щеше да е твърде труден за това време. За щастие предположението ми, че няма да има много хора беше правилно. Това беше и една от причините да избера именно тази дестинация. Виждаха се няколко отдадени скиори на малки групички, но те вече се отправяха към града.
Когато слязох от лифта, вече бях прекарала два часа в път, по-голямата от която в задръстванията из Сеулските улици. Огледах се, за да преценя терена и да определя най-вдъхновяващото място за размисли за живота. Около мен имаше оголени скали, няколко самотни дръвчета и една горичка, а от другата страна едно малко хотелче, което от своя страна изглеждаше доста топло и уютно за студени нощи. Може би ще се отбия там на връщане. Отправих се към горичката. В нея се скитах поне половин час преди пред мен да се разкрие нова гледка спираща дъха. Навсякъде около мен беше заобиколено с дървета, а само пред очите ми имаше полукръг, който се спотайваше в тази част на планината. Беше като убежище за хората, търсещи спокойствие и връзка с природата. Поех няколко крачки напред и осъзнах, че стоя на стръмна скала, наподобяваща клиф. Не погледнах надолу, поне не все още. Сега наистина се радвах, че бях взела фотоапарата с мен. Приклекнах и оставих раницата до мен, отворих я и претърсих с ръка набързо съдържанието и. Когато напипах фотоапарата, го приготвих с определените настройки за тип на снимка и се приближих колкото мога до края на скалата. Погледнах през обектива с усмивка, която замръзна в същия миг, в който и сърцето ми прескочи един удар. Чух вик. Някой викаше за помощ.
Бързо преметнах фотоапарата през рамо и започнах да се оглеждам като виках:
- Къде сте?
Най-накрая отчаяния тих стон ме насочи към края на скалата. Погледа ми автоматично се стрелна надолу и с ужас видях момиче, което беше легнало безпомощно и се опитваше да се изправи.
- Господи! - възкликнах.
Очите ми се напълниха с ужас, а паника обзе цялото ми тяло. Без да се усетя вече бях коленичила и се наведох колкото мога по-надолу към момичето. Но от това нямаше никаква полза, тя беше твърде далеч, за да я стигна. Нямах и никакво въже, за да и го хвърля и да я изтегля. Дори не бях сигурно, че мога да направя подобно нещо.
- Добре ли сте? Наранена ли сте някъде? - извиках към непознатата с надеждата, че е добре.
С такси стигнах до началото на планината, а от там поех пеша нагоре бавно. Времето не беше много лошо, но усещах леко подухване на вятър и щипане върху бузите си. Продължих с равномерно темпо до лифтовете, които щяха да ме преведат през терен, който щеше да е твърде труден за това време. За щастие предположението ми, че няма да има много хора беше правилно. Това беше и една от причините да избера именно тази дестинация. Виждаха се няколко отдадени скиори на малки групички, но те вече се отправяха към града.
Когато слязох от лифта, вече бях прекарала два часа в път, по-голямата от която в задръстванията из Сеулските улици. Огледах се, за да преценя терена и да определя най-вдъхновяващото място за размисли за живота. Около мен имаше оголени скали, няколко самотни дръвчета и една горичка, а от другата страна едно малко хотелче, което от своя страна изглеждаше доста топло и уютно за студени нощи. Може би ще се отбия там на връщане. Отправих се към горичката. В нея се скитах поне половин час преди пред мен да се разкрие нова гледка спираща дъха. Навсякъде около мен беше заобиколено с дървета, а само пред очите ми имаше полукръг, който се спотайваше в тази част на планината. Беше като убежище за хората, търсещи спокойствие и връзка с природата. Поех няколко крачки напред и осъзнах, че стоя на стръмна скала, наподобяваща клиф. Не погледнах надолу, поне не все още. Сега наистина се радвах, че бях взела фотоапарата с мен. Приклекнах и оставих раницата до мен, отворих я и претърсих с ръка набързо съдържанието и. Когато напипах фотоапарата, го приготвих с определените настройки за тип на снимка и се приближих колкото мога до края на скалата. Погледнах през обектива с усмивка, която замръзна в същия миг, в който и сърцето ми прескочи един удар. Чух вик. Някой викаше за помощ.
Бързо преметнах фотоапарата през рамо и започнах да се оглеждам като виках:
- Къде сте?
Най-накрая отчаяния тих стон ме насочи към края на скалата. Погледа ми автоматично се стрелна надолу и с ужас видях момиче, което беше легнало безпомощно и се опитваше да се изправи.
- Господи! - възкликнах.
Очите ми се напълниха с ужас, а паника обзе цялото ми тяло. Без да се усетя вече бях коленичила и се наведох колкото мога по-надолу към момичето. Но от това нямаше никаква полза, тя беше твърде далеч, за да я стигна. Нямах и никакво въже, за да и го хвърля и да я изтегля. Дори не бях сигурно, че мога да направя подобно нещо.
- Добре ли сте? Наранена ли сте някъде? - извиках към непознатата с надеждата, че е добре.
Seohyun.- SM Ent.
- БФФ : Siwon!!!
Половинка : -
Брой мнения : 120
Join date : 09.08.2013
Re: Планина Пектусан
by Lana Чет Яну 02, 2014 3:05 am
Загледа се в някакъв силует горе от скалата. Май наистина беше живо същество. Погледа и беше малко премрежен, но самата мисъл, че най - сетне някой я е намерил, я накара да се свести. Присви очи и фокусира силуета по - добре. Беше момиче, виждаше хубавата и коса. Хмм, какво ли правеше сама тук. Бе самотно да се разхождаш сам точно тук. Явно Лана не бе единствената. Момичето я попита как е и дали е наранена. Със доста усилия Лана успя да се изправи в седнало положение и да се облегне на скалата. В действителност я болеше цялото тяло. Чувството да премръзнеш е отвратително. Момичето знаеше, че в последния етап чувството е все едно кожата ти гори и вероятно това и влияеше подсъзнателно, защото на моменти усещаше точно това по кожата си. Погледна нагоре и се опита да говори колкото се може по - силно, за да я чуе.
- Все още се държа но...-момичето се закашля. Чудесно, освен всичко със сигурност щеше и да настине. Това беше огромен проблем. Лекарствата са станали ужасно скъпи и не можеше да си ги позволи. Пък да не говорим ако хванеше някой бронхит или пневмония, които да я вкарат в болница. Тогава съвсем нямаше да се справи. Ооо боже! Ами то пак ще трябва да отиде до болницата. За около половин минута се вглъби в тези мисли и забрави да довърши отговора си. В момента не можеше да си позволи наистина нищо, трябваше ли точно на нея да се случва? Дорева и се, но само въздъхна, опитвайки се да не мисли за това и да се съсредоточи във физическата болка. Така забравяше за мислите.
- Кракът ми...- опита се до продължи силно и с равен тон
- Мисля, че е счупен. Ще може ли.....ще бъдете ли така добра да извикате помощ.... - започна да си личи говорния и дефект - заекването.
- Мисля, че ако .... остана тук още дълго .... ще измръзна. - нямаше друг избор, освен да помоли момичето за помощ. Вероятно беше наистина жалка гледка, не обичаше да е такава, но точно сега имаше много по - важни неща, за които да мисли. Докато чакаше отговора на момичето още веднъж извади телефона си и провери обхвата. Нямаше. Може би е от мобилния оператор. Отправи поглед отново нагоре и се насили да говори.
- Имате ли ... обхват? - така може би поне малко можеше да спести пътя на непознатата. Ако реши да и помогне, разбира се.
- Все още се държа но...-момичето се закашля. Чудесно, освен всичко със сигурност щеше и да настине. Това беше огромен проблем. Лекарствата са станали ужасно скъпи и не можеше да си ги позволи. Пък да не говорим ако хванеше някой бронхит или пневмония, които да я вкарат в болница. Тогава съвсем нямаше да се справи. Ооо боже! Ами то пак ще трябва да отиде до болницата. За около половин минута се вглъби в тези мисли и забрави да довърши отговора си. В момента не можеше да си позволи наистина нищо, трябваше ли точно на нея да се случва? Дорева и се, но само въздъхна, опитвайки се да не мисли за това и да се съсредоточи във физическата болка. Така забравяше за мислите.
- Кракът ми...- опита се до продължи силно и с равен тон
- Мисля, че е счупен. Ще може ли.....ще бъдете ли така добра да извикате помощ.... - започна да си личи говорния и дефект - заекването.
- Мисля, че ако .... остана тук още дълго .... ще измръзна. - нямаше друг избор, освен да помоли момичето за помощ. Вероятно беше наистина жалка гледка, не обичаше да е такава, но точно сега имаше много по - важни неща, за които да мисли. Докато чакаше отговора на момичето още веднъж извади телефона си и провери обхвата. Нямаше. Може би е от мобилния оператор. Отправи поглед отново нагоре и се насили да говори.
- Имате ли ... обхват? - така може би поне малко можеше да спести пътя на непознатата. Ако реши да и помогне, разбира се.
Lana- ♥ I live to let you shine ♥
- БФФ : Jae In, Takuya Terada
Половинка : Portgas D. Ace <3
Брой мнения : 111
Join date : 07.06.2013
Re: Планина Пектусан
by Seohyun. Чет Яну 02, 2014 3:33 am
Започнах много да се тревожа, когато момичето спря по средата на изречението си и се закашля, а след това замлъкна и дори стоя неподвижна. Щях да започна да я викам, ако не виждах че гръдният и кош се движи достатъчно, а някъде около лицето и излиза пара от топъл дъх. Затова просто оставих да се възстанови и грабнах раницата. След това направих опит да намеря нещо, каквото и да е, което ще ми е полезно в тази ситуация, но преди да успея да видя всичко, което бях взела тя проговори отново.
- Да, разбира се! - отговорих на първите неща, които каза.
Заекването ме притесняваше. Дали не беше причинено от студа. Боже, ами ако измръзне!? Какво да правя сега? Хванах се за главата и разроших косата си, а след това въздъхнах тежко. За щастие въпроса на момичето ме насочи към някаква посока. Бързо извадих телефона от джоб си и погледнах чертите, показващи обхвата. Липсваха! Нямах обхват и нямаше как да се обадя за помощ!
- Не, нямам обхват! - извиках по-силно. - Опитайте да останете будна! допълних секунди по-късно.
След това отново започнах да бъркам в чантата си. Книга, гребен, плод, и всякакви работи, които по принцип нося в чантата си, но нищо полезно....освен може би...да! Намерих малкия термос, в който си бях сипала горещ чай преди да тръгна и задържах ръцете си на него. Все още беше топъл.
- Извинете! - извиках непознатата, за да привлека вниманието и. - Ще ви хвърля термос с топъл чай. Използвайте го, за да се стоплите. - казах, след като привлякох вниманието и.
Тя ми даде сигнал, че е разбрала какво се изисква от нея и аз се наведох колкото мога повече и пуснах чая, така че да падне някъде около нея. След това се чу тихо тупване и топлата напитка беше вече при измръзналото момиче. Но това нямаше да и помогна, а само да подобри нещата за кратко. А и скоро щеше да стане тъмно и тогава вече нямаше нищо, което да направим!
Трябва да извикам помощ! Това е единственият начин да и помогна. Но как? И от къде? Тогава в главата ми изникна спомена за малкото хотелче, което бях видяла. Беше минал половин час откакто го видях за последно, което означава, че с бягане може да стигна до там и за 15-20 минути.
- Госпожице? Аз ще извикам помощ, а вие не губете съзнание! Пестете сили и се стоплете.
След като извиках тези думи развих шалът, който предпазваше врата ми от студената милувка на вятъра. Потреперих, а след това хвърлих и него върху момичето. Нямаше да и помогне с кой знае какво, но поне е нещо. Дано да не припадне докато се върна. Но точно преди да тръгна в главата ми изникна нов проблем. Щях да намеря хотела, но как да се върна на същото място, така че да намерим момичето? Всичко наоколо изглеждаше еднакво, а в тази гора и наближаваща тъмнина всичко беше възможно! Но тя разчиташе на мен, затова без да се бавя повече грабнах няколко неща от чантата и се затичах с всичка сила навътре в гората.
- Да, разбира се! - отговорих на първите неща, които каза.
Заекването ме притесняваше. Дали не беше причинено от студа. Боже, ами ако измръзне!? Какво да правя сега? Хванах се за главата и разроших косата си, а след това въздъхнах тежко. За щастие въпроса на момичето ме насочи към някаква посока. Бързо извадих телефона от джоб си и погледнах чертите, показващи обхвата. Липсваха! Нямах обхват и нямаше как да се обадя за помощ!
- Не, нямам обхват! - извиках по-силно. - Опитайте да останете будна! допълних секунди по-късно.
След това отново започнах да бъркам в чантата си. Книга, гребен, плод, и всякакви работи, които по принцип нося в чантата си, но нищо полезно....освен може би...да! Намерих малкия термос, в който си бях сипала горещ чай преди да тръгна и задържах ръцете си на него. Все още беше топъл.
- Извинете! - извиках непознатата, за да привлека вниманието и. - Ще ви хвърля термос с топъл чай. Използвайте го, за да се стоплите. - казах, след като привлякох вниманието и.
Тя ми даде сигнал, че е разбрала какво се изисква от нея и аз се наведох колкото мога повече и пуснах чая, така че да падне някъде около нея. След това се чу тихо тупване и топлата напитка беше вече при измръзналото момиче. Но това нямаше да и помогна, а само да подобри нещата за кратко. А и скоро щеше да стане тъмно и тогава вече нямаше нищо, което да направим!
Трябва да извикам помощ! Това е единственият начин да и помогна. Но как? И от къде? Тогава в главата ми изникна спомена за малкото хотелче, което бях видяла. Беше минал половин час откакто го видях за последно, което означава, че с бягане може да стигна до там и за 15-20 минути.
- Госпожице? Аз ще извикам помощ, а вие не губете съзнание! Пестете сили и се стоплете.
След като извиках тези думи развих шалът, който предпазваше врата ми от студената милувка на вятъра. Потреперих, а след това хвърлих и него върху момичето. Нямаше да и помогне с кой знае какво, но поне е нещо. Дано да не припадне докато се върна. Но точно преди да тръгна в главата ми изникна нов проблем. Щях да намеря хотела, но как да се върна на същото място, така че да намерим момичето? Всичко наоколо изглеждаше еднакво, а в тази гора и наближаваща тъмнина всичко беше възможно! Но тя разчиташе на мен, затова без да се бавя повече грабнах няколко неща от чантата и се затичах с всичка сила навътре в гората.
Seohyun.- SM Ent.
- БФФ : Siwon!!!
Половинка : -
Брой мнения : 120
Join date : 09.08.2013
Re: Планина Пектусан
by Lana Пет Яну 03, 2014 2:26 am
Момичето отговори на въпросите на Лана. Явно бе готова да помогне.
- Блаодаря ти..-прошепна съвсем тихо, макар че знаеше, че няма да я чуе. Непознатата я предупреди да остане будна. Щеше да го направи. Бе издържала тези мъчителни часове, още малко нямаше да са и проблем. Лана бе борбена личност, макар понякога да бе съвсем трудно да се бориш. Но наистина нямаше намерение да умира тук, а отнякъде се появи и това момиче, което си бе чисто спасение от съдбата. Шанса да се появи някой точно днес и точно тук беше съвсем малък, но ето че стана.
Непознатата привлече вниманието и, като каза, че ще хвърли термос. Това беше все едно са ти предложили вода в пустинята. Наистина би било уникално, ако можеше да пийне нещо такова, за да се стопли. Знаеше, че това няма да направи чудеса, но поне щеше да и помогне малко. Лана даде знак, че разбира и след малко термоса падна до нея, като се отмести леко, за да не я цапне по тиквата. Само това оставаше. Горкото момиче сигурно щеше да се почувства виновно без причина. Уведоми я, че ще иде да потърси помощ и Лана изкриви замръзналите си устни в усмивка. Искаше да и благодари, но сякаш нямаше глас. Чувстваше се слаба. Не се бе хранила добре последните няколко дни, защото парите и заминаха за отопление. Много е трудно през зимата.
Определено щеше да остане будна. Нямаше да се предаде. След като въздъхна, усети как нещо леко и меко цопна върху главата и. Свали го - беше шал. Усмихна се пак и го сложи през лицето си, както и на малка част от врата си. Миришеше на много приятен, елегантен парфюм. Лана също искаше да има такъв, но се постара сега да не мисли за това. Такива малки жестове и такава успокояваща топлина в студеното време значеха повече. Шалчето и помогна повече, отколкото си представи. Тя си отвори термоса и отпи малко от топлата напитка. Щеше да си я пази максимално дълго. Наистина беше приятно. Знаеше, че ще трябва да си почака, но имаше воля.
Стъпките, които отекваха и се отдалечаваха от нея бяха неприятни. Скаш не желаеше да остава отново сама. Но нямаше избор.
Минутите отново се движеха прекалено бавно. Определено със шала и термоса беше много по - лесно. Заради студа крака и не болеше чак толкова, но самата Лана се чувстваше ужасно. Усещаше. че това момиче прави всичко възможно да и помогне и няма да я остави. Не знаеше откъде може да бъде сигурна, просто го усещаше. Топлата напитка в термоса почти беше свършила. Накрая Лана не се сдържа и доизпи остатъка, който и се отрази адски добре. Тя се сви, облегна се на студената скала и се опита да прочисти ума си. Гледката пред нея беше неописуемо красива. Зазяпа се в нея, опитвайки се да се разсейва от всичко. Не беше никак лесно. Отделно от това беше започнало да се стъмва. Това беше най - големия страх на уфоложката. Дали момичето би могло да намери пътя обратно. Дали не би могло да се изгуби, заради нея? Лана нямаше как да не се притесни и за това. Не искаше да бъде причина за страданието и на двете. Всички притеснения и свитото и сърце изчезнаха, когато отново дочу стъпки и май гласове. Дано не и се причува. Вдигна глава с надежда да е нейната спасителка.
- Блаодаря ти..-прошепна съвсем тихо, макар че знаеше, че няма да я чуе. Непознатата я предупреди да остане будна. Щеше да го направи. Бе издържала тези мъчителни часове, още малко нямаше да са и проблем. Лана бе борбена личност, макар понякога да бе съвсем трудно да се бориш. Но наистина нямаше намерение да умира тук, а отнякъде се появи и това момиче, което си бе чисто спасение от съдбата. Шанса да се появи някой точно днес и точно тук беше съвсем малък, но ето че стана.
Непознатата привлече вниманието и, като каза, че ще хвърли термос. Това беше все едно са ти предложили вода в пустинята. Наистина би било уникално, ако можеше да пийне нещо такова, за да се стопли. Знаеше, че това няма да направи чудеса, но поне щеше да и помогне малко. Лана даде знак, че разбира и след малко термоса падна до нея, като се отмести леко, за да не я цапне по тиквата. Само това оставаше. Горкото момиче сигурно щеше да се почувства виновно без причина. Уведоми я, че ще иде да потърси помощ и Лана изкриви замръзналите си устни в усмивка. Искаше да и благодари, но сякаш нямаше глас. Чувстваше се слаба. Не се бе хранила добре последните няколко дни, защото парите и заминаха за отопление. Много е трудно през зимата.
Определено щеше да остане будна. Нямаше да се предаде. След като въздъхна, усети как нещо леко и меко цопна върху главата и. Свали го - беше шал. Усмихна се пак и го сложи през лицето си, както и на малка част от врата си. Миришеше на много приятен, елегантен парфюм. Лана също искаше да има такъв, но се постара сега да не мисли за това. Такива малки жестове и такава успокояваща топлина в студеното време значеха повече. Шалчето и помогна повече, отколкото си представи. Тя си отвори термоса и отпи малко от топлата напитка. Щеше да си я пази максимално дълго. Наистина беше приятно. Знаеше, че ще трябва да си почака, но имаше воля.
Стъпките, които отекваха и се отдалечаваха от нея бяха неприятни. Скаш не желаеше да остава отново сама. Но нямаше избор.
~~~
Минутите отново се движеха прекалено бавно. Определено със шала и термоса беше много по - лесно. Заради студа крака и не болеше чак толкова, но самата Лана се чувстваше ужасно. Усещаше. че това момиче прави всичко възможно да и помогне и няма да я остави. Не знаеше откъде може да бъде сигурна, просто го усещаше. Топлата напитка в термоса почти беше свършила. Накрая Лана не се сдържа и доизпи остатъка, който и се отрази адски добре. Тя се сви, облегна се на студената скала и се опита да прочисти ума си. Гледката пред нея беше неописуемо красива. Зазяпа се в нея, опитвайки се да се разсейва от всичко. Не беше никак лесно. Отделно от това беше започнало да се стъмва. Това беше най - големия страх на уфоложката. Дали момичето би могло да намери пътя обратно. Дали не би могло да се изгуби, заради нея? Лана нямаше как да не се притесни и за това. Не искаше да бъде причина за страданието и на двете. Всички притеснения и свитото и сърце изчезнаха, когато отново дочу стъпки и май гласове. Дано не и се причува. Вдигна глава с надежда да е нейната спасителка.
Lana- ♥ I live to let you shine ♥
- БФФ : Jae In, Takuya Terada
Половинка : Portgas D. Ace <3
Брой мнения : 111
Join date : 07.06.2013
Re: Планина Пектусан
by Seohyun. Пет Яну 03, 2014 4:26 am
Ottoke!? Как да се върна на същото място? Вече бях на десетина метра от мястото, където беше момичето и се спрях, за да не ме чува. Огледах се, за да имам ориентир, но всички дървета изглеждаха еднакви. А дори и да не беше така, когато се стъмни едва ли щях да ги различавам. Нямах и фенерче, освен телефона ми. Погледнах в ръцете си. Набързо бях грабнала няколко неща от чантата си без дори да погледна какво съм хванала. Сега имах на разположение само телефона си, някакво червило, химикалка, и торбичка с фъстъци. Айгу...не бях взела нищо полезно!
Помислих за варианти, но нямах време за дълги размишления и планове..трябваше да действам. Момичето замръзваше, а аз не се бях отдалечила. Имах много път да пробягам, и малко време. Пъхнах телефона и химикала в джоба си, отворих червилото и се приближих до едно дърво. След това направих дебела лента върху кората на дървото с червилото, но това ми се стори грешно. Така замърсявах природата, вредях на дървото, а и цвета се препокриваше с този на кората и почти не си личеше. Затова сложих червилото в другия си джоб и погледнах единственото нещо, което ми остана - фъстъците. При гледката им и моята ситуация се сетих за една приказка, която бях чела в една книга взета от библиотеката. Как се казваше...ох...а, да..."Хензел и Гретел"! Там децата използваха трохи, за да маркират пътя си. Това щях да направя и аз! Освен това фъстъците са част от природата и нямаше да я замърсят. Бях толкова щастлива, че подскочих от радост.
Отворих пакета фъстъци и грабнах една шепичка от тях. След това започнах да тичам със всичка сила, като на всеки десет крачки пусках по един фъстък. Добре, че тренировките ни бяха интензивни и сега не се изморявах толкова много, защото имах още много път да пробягам. Дано момичето не пострадаше повече докато ме чака. Трябваше да се справя с това. Защо онни-тата ми не бяха дошли с мен? Те щяха да се ориентират тук..е, може би Тейон онни нямаше, но Суйонг щеше да успее. И двете щяха да се справят по собствен начин. Но не трябва сега да мисля за това, аз за хотела, към който съм насочена. Опитах да бягам дори по-бързо.
Не знам колко време бях бягала, но вече се задъхвах, а и фъстъците ми бяха на привършване. Не виждах края на гората пред себе си, а небето ставаше по-тъмно с всяка изминала минута. Все още не ми се налагаше да използвам телефона си, за да осветявам пътя, но дали щях да видя фъстъците в тъмното? Докато размишлявах за близкото вероятно бъдеще, не видях един пораснал над земята корен на дърво и се спънах в него. Полетях надолу към земята и се строполих по лице върху нея. Изправих се леко залитайки и се изтупах. Погледнах ръцете си, които бяха одраскани и леко разкървени, но като цяло нямаше сериозни наранявания за мое щастие. Но бях изтървала пакета с фъстъците и те се бяха разпилели. Набързо грабнах колкото мога повече, защото нямах време да ги събирам всички и отново побягнах.
Не след дълго фъстъците свършиха и аз вече нямаше какво да изпускам на земята. В този момент спрях рязко и се огледах. Около мен имаше само клечки и клони по земята, а дърветата бяха високи. Небето беше потъмняло доста. Тогава ми хрумна нова идея. Взех пет-шест клона и отново потеглих с пълна скорост. Спирах се от време на време и забивах клоните вертикално в земята. Но те също скоро се изчерпаха. Вече нямах избор... трябваше да продължа с празни ръце. Поех си дъх за една-две минути и съжалих, че нямах с какво да утоля жаждата си. Отново се затичах. И за щастие вече виждах изхода от гората. Беше само на двадесет метра пред мен.
Когато излязох от гората виждах светлините на хотела. Бяха ги запалили по-рано и това много ми помогна. Изтичах до там и влязох в хотела останала без сили. Служителят ме погледна учудено. Кой знае какво си е помислил, а може би дори ме е познал, но това не беше важно в момента. Отидох при него едва едва поемайки си дъх на големи накъсани вдишвания и казах полагайки големи усилия:
- Извинете.....в гората..едно момиче....помощ.
Той не разбра какво исках да кажа и изобщо не се изненадах от това. Той ме помоли да повторя и аз го направих:
- В гората има едно...момиче, което се нуждае от спешна помощ. Моля Ви, помогнете!
След пет минути вече бяхме събрали десетина човека от персонала и бяхме готови да тръгнем. За щастие те имаха и едно куче-пазач, което също взеха. Нямаше как да тръгнем с кола през горите, което означаваше, че отново ще бягам. Не зная колко щях да издържа и дали ще имам сили за това, но трябваше да се постарая. След като си бях отдъхнала обясних подробно на мъжа какво се е случило и организацията им беше бърза.
Вече бягахме през гората. Много се притеснявах, защото не бях сигурна, че ще се справя с намирането на обратния път. В началото всичко изглеждаше еднакво и се бях отчаяла. Но след петдесет метра бягане навътре в гората видях един от клоните, които бях забила. Последвах следата от клони и не след дълго достигнахме и до първия фъстък. От там нещата станаха лесни, защото кучето успя да се ориентира и успяхме да достигнем мястото сполучливо. Веднага щом видях чантата си на земята разбрах, че съм на правилното място и можех да си отдъхна. Бях напълно изтощена и паднах на колене до чантата си безпомощно, докато мъжете викаха непознатата. Те успяха да се свържат с нея, а аз след като чух гласът и поех дъх, сложих ръка на бързо туптящото ми сърце и затворих очи. Не очаквах такова премеждие да ме очаква в тази планина, когато излязох от дома си днес сутринта!
Помислих за варианти, но нямах време за дълги размишления и планове..трябваше да действам. Момичето замръзваше, а аз не се бях отдалечила. Имах много път да пробягам, и малко време. Пъхнах телефона и химикала в джоба си, отворих червилото и се приближих до едно дърво. След това направих дебела лента върху кората на дървото с червилото, но това ми се стори грешно. Така замърсявах природата, вредях на дървото, а и цвета се препокриваше с този на кората и почти не си личеше. Затова сложих червилото в другия си джоб и погледнах единственото нещо, което ми остана - фъстъците. При гледката им и моята ситуация се сетих за една приказка, която бях чела в една книга взета от библиотеката. Как се казваше...ох...а, да..."Хензел и Гретел"! Там децата използваха трохи, за да маркират пътя си. Това щях да направя и аз! Освен това фъстъците са част от природата и нямаше да я замърсят. Бях толкова щастлива, че подскочих от радост.
Отворих пакета фъстъци и грабнах една шепичка от тях. След това започнах да тичам със всичка сила, като на всеки десет крачки пусках по един фъстък. Добре, че тренировките ни бяха интензивни и сега не се изморявах толкова много, защото имах още много път да пробягам. Дано момичето не пострадаше повече докато ме чака. Трябваше да се справя с това. Защо онни-тата ми не бяха дошли с мен? Те щяха да се ориентират тук..е, може би Тейон онни нямаше, но Суйонг щеше да успее. И двете щяха да се справят по собствен начин. Но не трябва сега да мисля за това, аз за хотела, към който съм насочена. Опитах да бягам дори по-бързо.
Не знам колко време бях бягала, но вече се задъхвах, а и фъстъците ми бяха на привършване. Не виждах края на гората пред себе си, а небето ставаше по-тъмно с всяка изминала минута. Все още не ми се налагаше да използвам телефона си, за да осветявам пътя, но дали щях да видя фъстъците в тъмното? Докато размишлявах за близкото вероятно бъдеще, не видях един пораснал над земята корен на дърво и се спънах в него. Полетях надолу към земята и се строполих по лице върху нея. Изправих се леко залитайки и се изтупах. Погледнах ръцете си, които бяха одраскани и леко разкървени, но като цяло нямаше сериозни наранявания за мое щастие. Но бях изтървала пакета с фъстъците и те се бяха разпилели. Набързо грабнах колкото мога повече, защото нямах време да ги събирам всички и отново побягнах.
Не след дълго фъстъците свършиха и аз вече нямаше какво да изпускам на земята. В този момент спрях рязко и се огледах. Около мен имаше само клечки и клони по земята, а дърветата бяха високи. Небето беше потъмняло доста. Тогава ми хрумна нова идея. Взех пет-шест клона и отново потеглих с пълна скорост. Спирах се от време на време и забивах клоните вертикално в земята. Но те също скоро се изчерпаха. Вече нямах избор... трябваше да продължа с празни ръце. Поех си дъх за една-две минути и съжалих, че нямах с какво да утоля жаждата си. Отново се затичах. И за щастие вече виждах изхода от гората. Беше само на двадесет метра пред мен.
Когато излязох от гората виждах светлините на хотела. Бяха ги запалили по-рано и това много ми помогна. Изтичах до там и влязох в хотела останала без сили. Служителят ме погледна учудено. Кой знае какво си е помислил, а може би дори ме е познал, но това не беше важно в момента. Отидох при него едва едва поемайки си дъх на големи накъсани вдишвания и казах полагайки големи усилия:
- Извинете.....в гората..едно момиче....помощ.
Той не разбра какво исках да кажа и изобщо не се изненадах от това. Той ме помоли да повторя и аз го направих:
- В гората има едно...момиче, което се нуждае от спешна помощ. Моля Ви, помогнете!
***
След пет минути вече бяхме събрали десетина човека от персонала и бяхме готови да тръгнем. За щастие те имаха и едно куче-пазач, което също взеха. Нямаше как да тръгнем с кола през горите, което означаваше, че отново ще бягам. Не зная колко щях да издържа и дали ще имам сили за това, но трябваше да се постарая. След като си бях отдъхнала обясних подробно на мъжа какво се е случило и организацията им беше бърза.
Вече бягахме през гората. Много се притеснявах, защото не бях сигурна, че ще се справя с намирането на обратния път. В началото всичко изглеждаше еднакво и се бях отчаяла. Но след петдесет метра бягане навътре в гората видях един от клоните, които бях забила. Последвах следата от клони и не след дълго достигнахме и до първия фъстък. От там нещата станаха лесни, защото кучето успя да се ориентира и успяхме да достигнем мястото сполучливо. Веднага щом видях чантата си на земята разбрах, че съм на правилното място и можех да си отдъхна. Бях напълно изтощена и паднах на колене до чантата си безпомощно, докато мъжете викаха непознатата. Те успяха да се свържат с нея, а аз след като чух гласът и поех дъх, сложих ръка на бързо туптящото ми сърце и затворих очи. Не очаквах такова премеждие да ме очаква в тази планина, когато излязох от дома си днес сутринта!
Seohyun.- SM Ent.
- БФФ : Siwon!!!
Половинка : -
Брой мнения : 120
Join date : 09.08.2013
Re: Планина Пектусан
by Lana Пет Яну 03, 2014 8:56 pm
Не беше спасителката и. Успя да види 2-3 мъже, но вероятно и момичето беше там.
- Госпожице? Госпожице, отговорете! - подвикна единия и Лана отново се насили да издаде звук. Отговори им и те се размърдаха. Говореха си нещо, но тя не можеше да чуе. Не и и трябваше, вече усещаше едно много приятно чувство. То е когато очакваш да умреш, да бъдеш изоставен или забравен, но после само след секунди всичко да се оправи. Все още я болеше крака, все още се чувстваше като мъртвец, като пътник...но знаеше, че щя и помогнат. Усмихна се и дори и се дорева. Понякога наистина беше много емоционална. Не го показваше чак толкова, но сега нямаше как.
- Ей сега ще слезем при вас и ще ви издърпаме! - викна човекът и Лана отново се върна на земята. Тя се загледа нагоре. Единият от мъжете се спускаше, явно поне си бяха взели и оборудване от онези за скално катерене. Успя да забележи само някакви черни, но сигурни въжета. Определено нямаше да им е лесно да я измъкнат от тук и да я отведат на сигурно. Не бяха и длъжни и госпожицата не знаеше как ще им се отблагодари. Нямаше почти нищо. След малко до нея се намери някакъв млад и доста добре изглеждащ мъж.
- Добре ли сте? Нека погледна! - каза той и се приведе, като започна да оглежда крака и. Лана му благодари тихо и той и се усмихна и и каза да си пази силите. О, колко рядко се намират мили и внимателно мъжки. Той я изправи внимателно, като свърза и нея и себе си с въжето и даде сигнал да ги издърпат.
Веднага щм се размърда, Лана изпитваше ужасна болка заради счупения си крак, но се опитваше да се държи. Идваше и да крещи, но не го направи. Само от очите и леко избиха сълзи. Определено доста емоционален момент и никой не можеше да я обвини за това. Докато се изкачат сякаш минаха векове, пропити с тази мъчителна болка. Вероятно щеше да и се наложи да я усеща докато я приберат някъде. Качиха се и най - сетне Лана успя да види, че хората не са само двама-трима, дори кученце имаше. Не можеше да повярва....заради нея са се вдигнали толкова много хора....
Успя да види и спасителката си. Сега забеляза, че е съвсем млада и повече от красива. Момичето изглеждаше супер изморено, напълно останало без сили. Лана се почувства ужасно. Кой знае заради нея през какво беше преминала. Искаше да се приближи до нея и да и благодари, да я попита как е, но не успя...
Всички, които бяха наоколо се лепнаха за нея, за да видят как е. Успяха да превържат крака и някак, поне докато стигнат до мястото, където щяха да я водят. Вероятно щеше да бъде едно хотелче наблизо, което бе видяла докато идваше насам. Хубавият пич качи Лана на гърба си и каза, че щял да я носи. О, колко мило! Не че имаше друг начин. Тя не можеше да ходи със чупен крак.
Двама от другите мъже вървяха до момичто ,което я спаси.
- Госпожице, вие сте герой...-започна да и говори единия, и Лана не успя да чуе остатъка от разговора. Май я питаха дали е добре и дали има нужда от помощ за ходенето. След няколко минути милото момиче с е изравни с нея и и се усмихна. Лана побърза да и отговори и започна да говори.
- Аз...не знам как ще ви се отблагодаря..- отново заекваше. Винаги се притесняваше да не би да дразни околните с този свой недостатък. Пусна се с едната ръка от гърба на мъжагата и махна шала си, като побърза да и го върне.
- Много ми помогна! Но не можах да взема термосчето ви, съжалявам...- наистина нямаше как да го вземе със себе си. Дори беше забравила за него от напрежението.
- Какъв парфюм е това? - приятелски попита и посочи към шалчето. Наистина и харесваше и едва ли някога щеше да има такъв, но поне щеше да знае името.
Мъжът успя да я издържи на гърба си през целия път и след около половин час започнаха да виждат светлините на сградата на хотела.
- Госпожице? Госпожице, отговорете! - подвикна единия и Лана отново се насили да издаде звук. Отговори им и те се размърдаха. Говореха си нещо, но тя не можеше да чуе. Не и и трябваше, вече усещаше едно много приятно чувство. То е когато очакваш да умреш, да бъдеш изоставен или забравен, но после само след секунди всичко да се оправи. Все още я болеше крака, все още се чувстваше като мъртвец, като пътник...но знаеше, че щя и помогнат. Усмихна се и дори и се дорева. Понякога наистина беше много емоционална. Не го показваше чак толкова, но сега нямаше как.
- Ей сега ще слезем при вас и ще ви издърпаме! - викна човекът и Лана отново се върна на земята. Тя се загледа нагоре. Единият от мъжете се спускаше, явно поне си бяха взели и оборудване от онези за скално катерене. Успя да забележи само някакви черни, но сигурни въжета. Определено нямаше да им е лесно да я измъкнат от тук и да я отведат на сигурно. Не бяха и длъжни и госпожицата не знаеше как ще им се отблагодари. Нямаше почти нищо. След малко до нея се намери някакъв млад и доста добре изглеждащ мъж.
- Добре ли сте? Нека погледна! - каза той и се приведе, като започна да оглежда крака и. Лана му благодари тихо и той и се усмихна и и каза да си пази силите. О, колко рядко се намират мили и внимателно мъжки. Той я изправи внимателно, като свърза и нея и себе си с въжето и даде сигнал да ги издърпат.
Веднага щм се размърда, Лана изпитваше ужасна болка заради счупения си крак, но се опитваше да се държи. Идваше и да крещи, но не го направи. Само от очите и леко избиха сълзи. Определено доста емоционален момент и никой не можеше да я обвини за това. Докато се изкачат сякаш минаха векове, пропити с тази мъчителна болка. Вероятно щеше да и се наложи да я усеща докато я приберат някъде. Качиха се и най - сетне Лана успя да види, че хората не са само двама-трима, дори кученце имаше. Не можеше да повярва....заради нея са се вдигнали толкова много хора....
Успя да види и спасителката си. Сега забеляза, че е съвсем млада и повече от красива. Момичето изглеждаше супер изморено, напълно останало без сили. Лана се почувства ужасно. Кой знае заради нея през какво беше преминала. Искаше да се приближи до нея и да и благодари, да я попита как е, но не успя...
Всички, които бяха наоколо се лепнаха за нея, за да видят как е. Успяха да превържат крака и някак, поне докато стигнат до мястото, където щяха да я водят. Вероятно щеше да бъде едно хотелче наблизо, което бе видяла докато идваше насам. Хубавият пич качи Лана на гърба си и каза, че щял да я носи. О, колко мило! Не че имаше друг начин. Тя не можеше да ходи със чупен крак.
Двама от другите мъже вървяха до момичто ,което я спаси.
- Госпожице, вие сте герой...-започна да и говори единия, и Лана не успя да чуе остатъка от разговора. Май я питаха дали е добре и дали има нужда от помощ за ходенето. След няколко минути милото момиче с е изравни с нея и и се усмихна. Лана побърза да и отговори и започна да говори.
- Аз...не знам как ще ви се отблагодаря..- отново заекваше. Винаги се притесняваше да не би да дразни околните с този свой недостатък. Пусна се с едната ръка от гърба на мъжагата и махна шала си, като побърза да и го върне.
- Много ми помогна! Но не можах да взема термосчето ви, съжалявам...- наистина нямаше как да го вземе със себе си. Дори беше забравила за него от напрежението.
- Какъв парфюм е това? - приятелски попита и посочи към шалчето. Наистина и харесваше и едва ли някога щеше да има такъв, но поне щеше да знае името.
Мъжът успя да я издържи на гърба си през целия път и след около половин час започнаха да виждат светлините на сградата на хотела.
Lana- ♥ I live to let you shine ♥
- БФФ : Jae In, Takuya Terada
Половинка : Portgas D. Ace <3
Брой мнения : 111
Join date : 07.06.2013
Re: Планина Пектусан
by Seohyun. Пет Яну 03, 2014 9:34 pm
Около мен беше пълна суматоха, но не можех да я сравнявам с тази от организирането на концерт. Мъжете, които бяха дошли с мен, за да помогнат на момичето тичаха с бърз ход от един на друг и работеха задружно, за да измъкнат непознатата от мястото, където се намираше. Докато я издигаха с въжета, други вече бяха подготвили нещо, с което да направят временна шина за счупения и крак. Аз все още дишах учестено, но вече бях отпочинала от дългото бягане и от стреса. Мъжете ме подминаваха и аз нямах нищо против това. В момента момичето имаше по-голяма нужда от пълното им внимание за разлика от мен. Аз просто бях изморена и имах нужда да си почина. Вече знаех, че момичето е в сигурни ръце и можех да си позволя този лукс.
Когато мъжете качиха непознатото момиче при нас всички се накупчиха около нея и превързаха крака и. След това едно младо и привидно силно момче я качи на гърба си и бяхме готови да се отправим отново към хотела. Аз се изправих с известни усилия и взех чантата си. За мое щастие вървяхме бавно и не се натоварвах твърде много. Всеки носеше по един силен фенер и навсякъде около нас беше светло. Но все пак беше тъмно и двама мъже застанаха от двете ми страни. Аз им се усмихнах в знак на благодарност, а те започнаха разговор. Казаха, че съм била героиня, за това, което съм направила за момичето. Аз надигнах притеснено ръце и отрекох подобни твърдения. Беше ми неудобно да ме наричат така, затова се надявах повече да не го правят. Мъжете опитаха да ме убедят, но не успяха, защото бях твърдо убедена в позицията си. Дори на онни-тата ми не им е лесно да ме убедят в нещо, щом си го наумя. Не след дълго те смениха темата на разговора. Явно бяха забелязвали, че вървя малко бавно и несигурно, дори няколко пъти леко залитнах. И така ми предложиха да ме подкрепят с ръка или направо да се къча на гърба им също като пострадалата, но аз отказах с широка искрена усмивка. Не бях толкова пострадала или изморена, а и не исках да ги тревожа или натоварвам с подобна отговорност.
Десетина минути по-късно те вече говореха помежду си, а аз се възползвах от тази възможност да погледна момичето. То изглеждаше много изморено и не се и учудвах, но като изключим този факт беше много красива. Реших да се приближа към нея и да видя дали се чувства добре, защото нямах тази възможност по-рано. Това и направих. Дарих момичето с една загрижена усмивка, а тя побърза да заговори. Сподели, че не знае как ще ми се отблагодари. Аз погледнах към земята притеснено и след като върнах погледа си на нея отговорих:
- Няма нужда да ми се отблагодарявате. Много се радвам, че сте добре. Притеснявах се, че няма да успея на време. Радвам се, че сгреших.
Това не изискваше никакъв отговор от нейна страна. Тя просто се пусна с една ръка и отви шала, който чак сега забеляза, че все още е на врата и. Тя ми го върна с думите, че много и е помогнал и не е могла да вземе със себе си и термоса ми. Аз погледнах назад към мястото, от което се отдалечавахме и леко присвих устни. Харесвах този термос..беше с Короро. Е, нямаше какво да направим по въпроса вече. Побързах да се обърна напред преди отново да съм паднала по лице.
- Не се притеснявайте за това. Той не е толкова важен колкото един човешки живот. - казах искрено и се усмихнах.
Тя изглеждаше гузна, но се надявах да не мисли повече за това и да гледа здравето си. Тъкмо щях да сменя темата, когато тя ме попита "Какъв парфюм е това?" посочвайки шалчето. Аз я погледнах леко объркано, докато разбера какво ме пита. Когато най-накрая я разбрах се замислих кой парфюм си бях сложила сутринта. Взех чантата и започнах да ровя в нея, докато не го открих. Извадих малко стъклено шишенце и и го подадох.
- Ето този е. Ако Ви харесва, ще Ви кажа от къде можете да си го купите. - предложих, а тя разгледа хубаво бутилката. Мисля, че запомни и името, а след това ми го върна. Аз го поех и го прибрах обратно в чантата си.
След около половин час светлините на хотела се показаха пред нас. Мъжете отново се разприказваха и няколко от тях се насъбраха около момичето да и обясняват нещо. Аз се отдръпнах по-далече, за да им дам уединение. След десетина минути вече бяхме в хотела - на топло и сигурно.
Когато мъжете качиха непознатото момиче при нас всички се накупчиха около нея и превързаха крака и. След това едно младо и привидно силно момче я качи на гърба си и бяхме готови да се отправим отново към хотела. Аз се изправих с известни усилия и взех чантата си. За мое щастие вървяхме бавно и не се натоварвах твърде много. Всеки носеше по един силен фенер и навсякъде около нас беше светло. Но все пак беше тъмно и двама мъже застанаха от двете ми страни. Аз им се усмихнах в знак на благодарност, а те започнаха разговор. Казаха, че съм била героиня, за това, което съм направила за момичето. Аз надигнах притеснено ръце и отрекох подобни твърдения. Беше ми неудобно да ме наричат така, затова се надявах повече да не го правят. Мъжете опитаха да ме убедят, но не успяха, защото бях твърдо убедена в позицията си. Дори на онни-тата ми не им е лесно да ме убедят в нещо, щом си го наумя. Не след дълго те смениха темата на разговора. Явно бяха забелязвали, че вървя малко бавно и несигурно, дори няколко пъти леко залитнах. И така ми предложиха да ме подкрепят с ръка или направо да се къча на гърба им също като пострадалата, но аз отказах с широка искрена усмивка. Не бях толкова пострадала или изморена, а и не исках да ги тревожа или натоварвам с подобна отговорност.
Десетина минути по-късно те вече говореха помежду си, а аз се възползвах от тази възможност да погледна момичето. То изглеждаше много изморено и не се и учудвах, но като изключим този факт беше много красива. Реших да се приближа към нея и да видя дали се чувства добре, защото нямах тази възможност по-рано. Това и направих. Дарих момичето с една загрижена усмивка, а тя побърза да заговори. Сподели, че не знае как ще ми се отблагодари. Аз погледнах към земята притеснено и след като върнах погледа си на нея отговорих:
- Няма нужда да ми се отблагодарявате. Много се радвам, че сте добре. Притеснявах се, че няма да успея на време. Радвам се, че сгреших.
Това не изискваше никакъв отговор от нейна страна. Тя просто се пусна с една ръка и отви шала, който чак сега забеляза, че все още е на врата и. Тя ми го върна с думите, че много и е помогнал и не е могла да вземе със себе си и термоса ми. Аз погледнах назад към мястото, от което се отдалечавахме и леко присвих устни. Харесвах този термос..беше с Короро. Е, нямаше какво да направим по въпроса вече. Побързах да се обърна напред преди отново да съм паднала по лице.
- Не се притеснявайте за това. Той не е толкова важен колкото един човешки живот. - казах искрено и се усмихнах.
Тя изглеждаше гузна, но се надявах да не мисли повече за това и да гледа здравето си. Тъкмо щях да сменя темата, когато тя ме попита "Какъв парфюм е това?" посочвайки шалчето. Аз я погледнах леко объркано, докато разбера какво ме пита. Когато най-накрая я разбрах се замислих кой парфюм си бях сложила сутринта. Взех чантата и започнах да ровя в нея, докато не го открих. Извадих малко стъклено шишенце и и го подадох.
- Ето този е. Ако Ви харесва, ще Ви кажа от къде можете да си го купите. - предложих, а тя разгледа хубаво бутилката. Мисля, че запомни и името, а след това ми го върна. Аз го поех и го прибрах обратно в чантата си.
След около половин час светлините на хотела се показаха пред нас. Мъжете отново се разприказваха и няколко от тях се насъбраха около момичето да и обясняват нещо. Аз се отдръпнах по-далече, за да им дам уединение. След десетина минути вече бяхме в хотела - на топло и сигурно.
Seohyun.- SM Ent.
- БФФ : Siwon!!!
Половинка : -
Брой мнения : 120
Join date : 09.08.2013
Re: Планина Пектусан
by Mei Li Вто Юли 08, 2014 2:10 pm
-Ейшшш~ Бьон Бекхьон!-изсъсках тихо докато надничах от един далечен ъгъл.Имах перфектната видимост и го наблюдавах от вече 5 минути.Правих някакви странни намусени муцки и едвам се сдържах да не му се нахвърля.Бях му доста бясна.Лизи..какво виждаше в това момиче!?Какво толкова му дадваше тя!Аз какво ли не му дадох!От брат си бях разбрала ,че Господин Бьон щеше да има фотосесия някъде в някакъв природен парк в някаква планина с тъпо име.Корейците и техните наименования просто ме свършваха.Едвам успявах да си поръчам храна заради извратените имена на ястията им.Както и да е.Щом разбрах за местполежиението на въпросната местност за снимките ,вече имах готов план в главата.Знаех от къде да си хвана автобус за да стигна там и аз.В себе си носех и най-старите си сладкиши за него!Ако трябва в устата да му ги набутам.Ейшшш,Пак Лизи ти си следващата ми жертва!
Продължавах да наблюдавам Бекхьон и усещах че почвам да губя търпение.От вече 10 минути кибичеше пред SM Ent. Какво толкова чакаше!Аз само чаках да се качи в колата и да потегли за да може и аз да се добера до спирката и да ги последвам.
-Здравей Мей!-мъжки глас зад мен ме накара да подкоча поне метър над земята и да се хвана за гърдите.Ох,този мъж е като мишка!Пред мен стоеше един от мениджърите на EXO.От всичките трима точно този най-много мразех.Винаги си просеше някоя друг сладкиш или ме разпитваше за мен и Тао.Непрекъснато ми се хилише и вече ме плашеше.Гледах го преценяващо и когато усетих ,че сърцето ми се успокои му се поклоних възпитано и го поздравих вяло.
-Какво правиш тук?-попита ме той правейки крачка към мен.Веднагически отстъпих назад все повече разкривайки прикритието си.Ако Бекона ме видеше всичко с плана ми щеше да е свършено!Погледнах през рамо за да видя че ТОЙ вече гледаше към нас .О ,просто чудесно!Мислено поздравих майката на господин Ким,който продължаваше да се хили насреща ми.А като за черешката на сладоледа ,когато проследи погледа ми и също съзря Бекхьон му помаха. Въздъхнах толкова дълбоко че целия въздух от пресуших дробовете.Превътях очи когато Бьон се приближи към нас.Нямаше да го погледна!Нямаше да го погледна!
-Ами аз тъкмо си тръгвах.-казах през крива усмивка ,метнах раницата на гърба си и тъкмо се извъртях да им обърна гръб ,когато ръката на мениджъра ме задържа.
-О,не ,не,не.Недей.Почакай с нас докато дойде снимачния екип.Носиш ли някакви сладкиши?-развеселено ми чуруликаше .Погледнах го с крайчицето на окото си.Сериозно този мъж ми лазеше по нервите!Ако телефона му не беше извънял и той не беше освобидил китката ми ,заклевам се щях да му отхапя ръката.Ким се извини и се обърна за да проведе разговора си.Аз от своя страна се излъгах и погледнах отново към Бекхьон.Срещнах очите му.Изхъмках му и се извъртях.Е ,явно плана ми се беше провалил напълно!Отдалечавх се с наперена походка когато чух името си изкрещяно от не кой да е ,а от проклетия мениджър.Бях готова да запрепускам бързо напред или да се направя ,че не го чувам,но този мъж си беше бърз и преди са се усетя вече стоеше до мен хванал ме за раменете. Какво по...?!
-Имаш ли планове?!Моля те направи ми услуга!Ела с мен!Ще ти се реванширам!-наваляше като картечница Ким и вече ме дърпаше на някъде.-Бекхьон,хайде!Колата ни чака!-обърна се към него и му направи знак с ръка да идва.Ама какво става!?Отвличаха ли ме!Или ,о Господи,може би бяха разбрали за плана ми и сега щяха да ме водят в управление.Опитах се да се съпротивлявам ,но преди да се усетя вече стоях пред сребрист ван .
-Ч-Чакай те!-опитах се да викна ,но мъжът ме натика на задните седалки и затвори вратата пред носът ми.Очите ми бяха разширени и наистина вече се бях уплашила,сърцето ми хлопаше учестено и едвам си поемах въздух.Погледа ми попадна отново върху Бекхьон който стоеше през една седалка от мен.Премигнах насреща му.
-Как-кво ме зяпаш!-разтреперано му се сопнах.Усетих как колата се приготви да потегли.-Аджуши къде ме водите!-викнах по –уверено ,но колата вече тръгна.
О,Господи,прецакаха ме!
Продължавах да наблюдавам Бекхьон и усещах че почвам да губя търпение.От вече 10 минути кибичеше пред SM Ent. Какво толкова чакаше!Аз само чаках да се качи в колата и да потегли за да може и аз да се добера до спирката и да ги последвам.
-Здравей Мей!-мъжки глас зад мен ме накара да подкоча поне метър над земята и да се хвана за гърдите.Ох,този мъж е като мишка!Пред мен стоеше един от мениджърите на EXO.От всичките трима точно този най-много мразех.Винаги си просеше някоя друг сладкиш или ме разпитваше за мен и Тао.Непрекъснато ми се хилише и вече ме плашеше.Гледах го преценяващо и когато усетих ,че сърцето ми се успокои му се поклоних възпитано и го поздравих вяло.
-Какво правиш тук?-попита ме той правейки крачка към мен.Веднагически отстъпих назад все повече разкривайки прикритието си.Ако Бекона ме видеше всичко с плана ми щеше да е свършено!Погледнах през рамо за да видя че ТОЙ вече гледаше към нас .О ,просто чудесно!Мислено поздравих майката на господин Ким,който продължаваше да се хили насреща ми.А като за черешката на сладоледа ,когато проследи погледа ми и също съзря Бекхьон му помаха. Въздъхнах толкова дълбоко че целия въздух от пресуших дробовете.Превътях очи когато Бьон се приближи към нас.Нямаше да го погледна!Нямаше да го погледна!
-Ами аз тъкмо си тръгвах.-казах през крива усмивка ,метнах раницата на гърба си и тъкмо се извъртях да им обърна гръб ,когато ръката на мениджъра ме задържа.
-О,не ,не,не.Недей.Почакай с нас докато дойде снимачния екип.Носиш ли някакви сладкиши?-развеселено ми чуруликаше .Погледнах го с крайчицето на окото си.Сериозно този мъж ми лазеше по нервите!Ако телефона му не беше извънял и той не беше освобидил китката ми ,заклевам се щях да му отхапя ръката.Ким се извини и се обърна за да проведе разговора си.Аз от своя страна се излъгах и погледнах отново към Бекхьон.Срещнах очите му.Изхъмках му и се извъртях.Е ,явно плана ми се беше провалил напълно!Отдалечавх се с наперена походка когато чух името си изкрещяно от не кой да е ,а от проклетия мениджър.Бях готова да запрепускам бързо напред или да се направя ,че не го чувам,но този мъж си беше бърз и преди са се усетя вече стоеше до мен хванал ме за раменете. Какво по...?!
-Имаш ли планове?!Моля те направи ми услуга!Ела с мен!Ще ти се реванширам!-наваляше като картечница Ким и вече ме дърпаше на някъде.-Бекхьон,хайде!Колата ни чака!-обърна се към него и му направи знак с ръка да идва.Ама какво става!?Отвличаха ли ме!Или ,о Господи,може би бяха разбрали за плана ми и сега щяха да ме водят в управление.Опитах се да се съпротивлявам ,но преди да се усетя вече стоях пред сребрист ван .
-Ч-Чакай те!-опитах се да викна ,но мъжът ме натика на задните седалки и затвори вратата пред носът ми.Очите ми бяха разширени и наистина вече се бях уплашила,сърцето ми хлопаше учестено и едвам си поемах въздух.Погледа ми попадна отново върху Бекхьон който стоеше през една седалка от мен.Премигнах насреща му.
-Как-кво ме зяпаш!-разтреперано му се сопнах.Усетих как колата се приготви да потегли.-Аджуши къде ме водите!-викнах по –уверено ,но колата вече тръгна.
О,Господи,прецакаха ме!
Mei Li- ♥ I live to let you shine ♥
- БФФ : The Twins Queens and Mei Feng
Половинка : My only love -Nutella♥
Брой мнения : 197
Join date : 04.10.2013
Re: Планина Пектусан
by BaekHyun~ Вто Юли 08, 2014 3:05 pm
Бьон Бек Хьон мразеше да чака!Определено това беше едно от най-неприятните чувства и най-дразнещото за него.Нямаше нищо против него да го чакат, но той да чака?Хехехе Bitch, please NO!
Но въпреки това, ето го.Седящ самичък, въздишащ, подритващ малките камъчета в краката му и чуруликащ си сам с гълъбите.
- Къде по дяволите се бавят всички?! - в очите му горяха гневни пламъци, скоро от там лазери сигурно щяха да започнат да се изстрелват.Минаха вече 5-7-8, вече от повече от 10 минути киснеше пред SM.Moже 10 минути да не бяха, кой знае колко, но все пак, за човек ненавиждащ чакането, му се стори вечно.На всичко от горе беше топло, слънцето печеше над него и вече започваше да се изнервя.Ейш, беше забравил дори шапка да си вземе.
По едно време му се стори, че някой го наблюдава.Огледа се на бързо, но тръсна глава.Вече дори щеше да полудее на жегата, започваше да халюцинира.То всъщност не беше чак толкова топло, но от нерви му се стори адска задушна жега.
По едно време гласове привлякоха вниманието му.СЕРИОЗНО ЛИ? Сериозно ли щеше да я види отново?!Това момиче на всякъде го следеше!Не можеше да посети тоалетната дори без да е забелязан от нея!Ето, защо му се стори, че някой го наблюдава.НАИСТИНА ГО НАБЛЮДАВАХА!Сигурно седеше скрита още от както той бе застанал пред входа на компанията си.Ейш този Тао.Правеше му удоволствие явно да наблюдава своята сестра преследвачка, как преследва г-н Бьон, а той от своя страна всеки път се стресира.Веднъж беше дошла на гости на брат си и БекХьон я хвана да го наблюдава през ключалката докато се преобличаше!
Човека до нея беше единия от мениджърите им.Най-сетне да се появи.Toй помаха на певеца, а вокала само извъртя недоволно поглед и бавно, но предпазливо се приближи до тях... до Мей Ли!
- Ами аз тъкмо си тръгвах. - каза женската и тръгна, но глупавия мениджър я спря.
- О,не ,не,не.Недей.Почакай с нас докато дойде снимачния екип.Носиш ли някакви сладкиши?
О супер!Направо чудесно!Прекрасно!Просто перфектно!Вокала направи недоволна физиономия.Изведнъж телефона на г-н мениджъра на ЕХО звънна, той се извини и отиде на страни за да говори.Бьон погледна към .. бившото си гадже, а тя също обърна поглед към него.Изхъмка му най-нагло и се завъртя.Това подразни мембъра на ЕХО-К.
Накрая незнайно как, те двамата се оказаха седящи в сребристото превозно средство на задните седалки.Бекона отново погледна към събеседницата си.Тя явно отново усетила погледа му се обърна пак към него, а в очите ѝ се четеше паника.Мей Ли пискаше насам натам, но накрая на вокала му писна.
- Млъкни малко за Бога!Да не мислиш, че ще те водиме да те коляме?Стига си врякала, наду ми главата.Г-н Ким на къде я водите?Нима имате намерение да я оставите да дойде с нас? - опули се срещу мениджъра си, а той от своя страна кимнам казвайки нещо от сорта, че нямат избор и, че моделката се била отказалал в последния момент.
БекХьон изпуфка възможно най-силно, скръсти ръце пред гърдите си и недоволно я гледаше.Не я изпускаше от поглед, а гневния му поглед шареше по тялото ѝ.
Но въпреки това, ето го.Седящ самичък, въздишащ, подритващ малките камъчета в краката му и чуруликащ си сам с гълъбите.
- Къде по дяволите се бавят всички?! - в очите му горяха гневни пламъци, скоро от там лазери сигурно щяха да започнат да се изстрелват.Минаха вече 5-7-8, вече от повече от 10 минути киснеше пред SM.Moже 10 минути да не бяха, кой знае колко, но все пак, за човек ненавиждащ чакането, му се стори вечно.На всичко от горе беше топло, слънцето печеше над него и вече започваше да се изнервя.Ейш, беше забравил дори шапка да си вземе.
По едно време му се стори, че някой го наблюдава.Огледа се на бързо, но тръсна глава.Вече дори щеше да полудее на жегата, започваше да халюцинира.То всъщност не беше чак толкова топло, но от нерви му се стори адска задушна жега.
По едно време гласове привлякоха вниманието му.СЕРИОЗНО ЛИ? Сериозно ли щеше да я види отново?!Това момиче на всякъде го следеше!Не можеше да посети тоалетната дори без да е забелязан от нея!Ето, защо му се стори, че някой го наблюдава.НАИСТИНА ГО НАБЛЮДАВАХА!Сигурно седеше скрита още от както той бе застанал пред входа на компанията си.Ейш този Тао.Правеше му удоволствие явно да наблюдава своята сестра преследвачка, как преследва г-н Бьон, а той от своя страна всеки път се стресира.Веднъж беше дошла на гости на брат си и БекХьон я хвана да го наблюдава през ключалката докато се преобличаше!
Човека до нея беше единия от мениджърите им.Най-сетне да се появи.Toй помаха на певеца, а вокала само извъртя недоволно поглед и бавно, но предпазливо се приближи до тях... до Мей Ли!
- Ами аз тъкмо си тръгвах. - каза женската и тръгна, но глупавия мениджър я спря.
- О,не ,не,не.Недей.Почакай с нас докато дойде снимачния екип.Носиш ли някакви сладкиши?
О супер!Направо чудесно!Прекрасно!Просто перфектно!Вокала направи недоволна физиономия.Изведнъж телефона на г-н мениджъра на ЕХО звънна, той се извини и отиде на страни за да говори.Бьон погледна към .. бившото си гадже, а тя също обърна поглед към него.Изхъмка му най-нагло и се завъртя.Това подразни мембъра на ЕХО-К.
Накрая незнайно как, те двамата се оказаха седящи в сребристото превозно средство на задните седалки.Бекона отново погледна към събеседницата си.Тя явно отново усетила погледа му се обърна пак към него, а в очите ѝ се четеше паника.Мей Ли пискаше насам натам, но накрая на вокала му писна.
- Млъкни малко за Бога!Да не мислиш, че ще те водиме да те коляме?Стига си врякала, наду ми главата.Г-н Ким на къде я водите?Нима имате намерение да я оставите да дойде с нас? - опули се срещу мениджъра си, а той от своя страна кимнам казвайки нещо от сорта, че нямат избор и, че моделката се била отказалал в последния момент.
БекХьон изпуфка възможно най-силно, скръсти ръце пред гърдите си и недоволно я гледаше.Не я изпускаше от поглед, а гневния му поглед шареше по тялото ѝ.
BaekHyun~- SM Ent.
- БФФ : EXO-s members
Половинка : Dee Yeon <3
Брой мнения : 241
Join date : 03.09.2012
Re: Планина Пектусан
by Mei Li Сря Юли 09, 2014 10:53 pm
-Млъкни малко за Бога!Да не мислиш, че ще те водиме да те коляме?Стига си врякала, наду ми главата.-гласът ,тонът и начина по който ме погледна Бекхьон допълнително ме ошашавиха.Първо не знаех ,че е способен на такъв тон и второ разбеснях се още повече.Наложи се да стисна устни доста здраво и да впрегна всичките си сили за да не му доставя удоволствие да види как почти беше постигнал целта си.Поех си въздух и въздъхнах.Нямаше да се пречупя сега.Имах все още шанс някак си да постигна това за което бях дошла.
-Г-н Ким на къде я водите?Нима имате намерение да я оставите да дойде с нас? -господинчото се обърна към мениджъра си.Веднага погледнах към него за да видя какво ще му отговори.Не бях сигурна какво точно го попита накрая .В кризистни ситуаци понякога напълно изключвах ,особено ако някой ми говореше на корейски език.Отговора на мъжът накара ченето ми едва ли не да увисне.Аз?!Моделка!?Я чакайте малко..
-Я-яяяя!Как така?Ей,господин Ким!Да не искате да кажете ,че аз ще съм моделката?Не разбирам.-обърнах се към мениджъра на китайски.Имах късмет ,че точно той разбирше китайския ми.Останалите почти не вдваха какво им говоря.Затова често си ги обиждах на воля без да разберат какво им навалям насреща им.Погледнах с крайчицето на окото си Бьон ,който стоеше нацупен със скръстени ръце и ме гледаше едва ли не на кръв.На свой ред му се опулих после превътях очи.И последната ми надежда се изпари когато чух отговора на мъжът.Отпуснах тялото си безпомощно назад и се загледах в пространството.Това не ми се случваше!Т-това беше пълна е*авка и с какво за Бога съм го заслужила.
-Но аз не искам!-успях да се измъча да го кажа и хвърлих пореден поглед на Бекхьон,който набързо ми отвърна с едно хапливо "Да не мислиш ,че аз искам" и прекъсна очния ни контакт.Аз от своя страна продължих да го гледам и все още не знах как е редно да реагирам.Да го пребия още сега или по -късно?Може би щеше да е по-добре после защото можех да намеря някой клон с който да го насурвакам хубаво,но пък сега ми беше буквално в ръчичките и нямаше къде да избяга.Всичките ми кроежи започваха бавно да се изпаряват защото ми се зави свят.Не можех да пътувам още повече в кола.Ставаше ми все по -лошо,но гледах да не го показвам заради тая гадина Бьон.Ако трябва да съм честна не знаех на какво се дължеше това силно чувство което усещах към Бекона,сама не можех да си го обясня.Просто знам ли .Помня как бях много щастлива с него ,но всичко се провали заради ..всъщност не знаех каква бе причината.Добре де ,може би факта ,че бях доста ..загрижено гадже.Оф,да ,може би сама си бях виновна ,но не можех да го виждам щастлив сега! Пътувахме вече не знам колко време ,но достатъчно и вече усещах вкуса на закуската ми да се връща в устата ми. На лицето ми цъфна полуумрла усмивка.Може би все пак наистина щях да му го върна.Мухаха.
-Господин Ким...лошо ми е.-казах едва след което се обърнах към вокала на EXO и през едина крива усмивчица му казах изречението, което не мислех ,че някога ще изреча при това на бивш.
-Бьон Бекхьон ,ще повърна върху теб.
-Г-н Ким на къде я водите?Нима имате намерение да я оставите да дойде с нас? -господинчото се обърна към мениджъра си.Веднага погледнах към него за да видя какво ще му отговори.Не бях сигурна какво точно го попита накрая .В кризистни ситуаци понякога напълно изключвах ,особено ако някой ми говореше на корейски език.Отговора на мъжът накара ченето ми едва ли не да увисне.Аз?!Моделка!?Я чакайте малко..
-Я-яяяя!Как така?Ей,господин Ким!Да не искате да кажете ,че аз ще съм моделката?Не разбирам.-обърнах се към мениджъра на китайски.Имах късмет ,че точно той разбирше китайския ми.Останалите почти не вдваха какво им говоря.Затова често си ги обиждах на воля без да разберат какво им навалям насреща им.Погледнах с крайчицето на окото си Бьон ,който стоеше нацупен със скръстени ръце и ме гледаше едва ли не на кръв.На свой ред му се опулих после превътях очи.И последната ми надежда се изпари когато чух отговора на мъжът.Отпуснах тялото си безпомощно назад и се загледах в пространството.Това не ми се случваше!Т-това беше пълна е*авка и с какво за Бога съм го заслужила.
-Но аз не искам!-успях да се измъча да го кажа и хвърлих пореден поглед на Бекхьон,който набързо ми отвърна с едно хапливо "Да не мислиш ,че аз искам" и прекъсна очния ни контакт.Аз от своя страна продължих да го гледам и все още не знах как е редно да реагирам.Да го пребия още сега или по -късно?Може би щеше да е по-добре после защото можех да намеря някой клон с който да го насурвакам хубаво,но пък сега ми беше буквално в ръчичките и нямаше къде да избяга.Всичките ми кроежи започваха бавно да се изпаряват защото ми се зави свят.Не можех да пътувам още повече в кола.Ставаше ми все по -лошо,но гледах да не го показвам заради тая гадина Бьон.Ако трябва да съм честна не знаех на какво се дължеше това силно чувство което усещах към Бекона,сама не можех да си го обясня.Просто знам ли .Помня как бях много щастлива с него ,но всичко се провали заради ..всъщност не знаех каква бе причината.Добре де ,може би факта ,че бях доста ..загрижено гадже.Оф,да ,може би сама си бях виновна ,но не можех да го виждам щастлив сега! Пътувахме вече не знам колко време ,но достатъчно и вече усещах вкуса на закуската ми да се връща в устата ми. На лицето ми цъфна полуумрла усмивка.Може би все пак наистина щях да му го върна.Мухаха.
-Господин Ким...лошо ми е.-казах едва след което се обърнах към вокала на EXO и през едина крива усмивчица му казах изречението, което не мислех ,че някога ще изреча при това на бивш.
-Бьон Бекхьон ,ще повърна върху теб.
Mei Li- ♥ I live to let you shine ♥
- БФФ : The Twins Queens and Mei Feng
Половинка : My only love -Nutella♥
Брой мнения : 197
Join date : 04.10.2013
Re: Планина Пектусан
by BaekHyun~ Нед Юли 13, 2014 2:21 pm
Паниката в очите на Мей Ли се четеше от километри.. и изведнъж превключи на китайски!Беше си нормално де, все пак беше китайка, но Бьон не разбра нито една от думите, които каза.Толкова бързо ги изговори, че БекХьон седеше и я гледаше като попарен.По принцип разбираше това онова и беше научил някои неща, но при бързината, с която момичето ги изстреля му стана лошо докато се опитваше да разбере.Мениджъра от своя страна говореше китайски и нямаше проблем с комуникацията в момента с нея.Може да не разбираше нищо от това, което казаха, но не беше трудно да се досети за какво говореха по реакцията на Мей Ли.
- Но аз не искам! - чу я да казва, а интонацията в гласи го раздразни!Самия факт, че тя не го желаеше вече го дразнеше неописуемо много.Сякаш беше загубил едно от своите завоевания.
- Да не мислиш, че аз искам!? - отвърна колкото беше възможно по-хапливо.
Честно казано, не знаеше защо се държат така гадно един с друг.Това, че се бяха разделили не беше защото се мразеха или не се понасяха.. всъщност тя нямаше вина за това.Какво беше виновно момичето, че БекХьон не знаеше какво иска или по-скоро, знаеше, но не искаше нея, а само си я разиграваше.Някакво гадно чувство се породи в него сещайки се за постъпката си - беше се възползвал от едно наистина красиво, е, малко лудо, но ужасно мило момиче и за капак, сега се държеше така с нея сякаш не беше нормално човешко същество с чувства, а някакъв си налеп..
Беше толкова детинско това, как се държаха един с друг, след като бяха скъсали.Не искаше да се държи така с нея, но нещо от вътре го караше, самия начин по-който му говореше и желанието ѝ да се заяжда винаги с него.Това го дразнеше.. или може би просто си го беше втълпил това в главата и виждаше и чуваше само това, което искаше?Не беше сигурен, но до края на деня щеше да измисли решение!
- Господин Ким...лошо ми е. - гласа ѝ го извади от мислите му.В този момент не усети никакво раздразнение, но при следващото изречение, което избуча в ушите му разтърси всяка клетка по тялото му.
-Бьон Бекхьон ,ще повърна върху теб.
За няколко секунди я погледа с физионимия "Wuuut????", но бързо се осъзна и трябваше да предприеме нещо.
- О, не! Да не си посмяла!! - скъси разстоянието по между им и хвана бузите ѝ с двете си ръце.- Ако ще повръщаш повръщай си върху теб! - обърна главата ѝ надолу към краката ѝ, докато тя му се бунтуваше, но все пак беше по-слаба от него.
- Не! Не в колата! - изкрещя г-н Ким на свой ред.
В колата стана мазало за броени секунди.Всеки викаше, Мей Ли размахваше ръце опитвайки се да издере очите на певеца.БекХьон от своя страна не пускаше лицето ѝ, но и крещеше да спре, защото скоро щеше да изгуби зрението си.Мениджъра се вайкаше от пред, а черешката на тортата щеше да е предстоящото повръщане на сестрата на Тао!!
- Но аз не искам! - чу я да казва, а интонацията в гласи го раздразни!Самия факт, че тя не го желаеше вече го дразнеше неописуемо много.Сякаш беше загубил едно от своите завоевания.
- Да не мислиш, че аз искам!? - отвърна колкото беше възможно по-хапливо.
Честно казано, не знаеше защо се държат така гадно един с друг.Това, че се бяха разделили не беше защото се мразеха или не се понасяха.. всъщност тя нямаше вина за това.Какво беше виновно момичето, че БекХьон не знаеше какво иска или по-скоро, знаеше, но не искаше нея, а само си я разиграваше.Някакво гадно чувство се породи в него сещайки се за постъпката си - беше се възползвал от едно наистина красиво, е, малко лудо, но ужасно мило момиче и за капак, сега се държеше така с нея сякаш не беше нормално човешко същество с чувства, а някакъв си налеп..
Беше толкова детинско това, как се държаха един с друг, след като бяха скъсали.Не искаше да се държи така с нея, но нещо от вътре го караше, самия начин по-който му говореше и желанието ѝ да се заяжда винаги с него.Това го дразнеше.. или може би просто си го беше втълпил това в главата и виждаше и чуваше само това, което искаше?Не беше сигурен, но до края на деня щеше да измисли решение!
- Господин Ким...лошо ми е. - гласа ѝ го извади от мислите му.В този момент не усети никакво раздразнение, но при следващото изречение, което избуча в ушите му разтърси всяка клетка по тялото му.
-Бьон Бекхьон ,ще повърна върху теб.
За няколко секунди я погледа с физионимия "Wuuut????", но бързо се осъзна и трябваше да предприеме нещо.
- О, не! Да не си посмяла!! - скъси разстоянието по между им и хвана бузите ѝ с двете си ръце.- Ако ще повръщаш повръщай си върху теб! - обърна главата ѝ надолу към краката ѝ, докато тя му се бунтуваше, но все пак беше по-слаба от него.
- Не! Не в колата! - изкрещя г-н Ким на свой ред.
В колата стана мазало за броени секунди.Всеки викаше, Мей Ли размахваше ръце опитвайки се да издере очите на певеца.БекХьон от своя страна не пускаше лицето ѝ, но и крещеше да спре, защото скоро щеше да изгуби зрението си.Мениджъра се вайкаше от пред, а черешката на тортата щеше да е предстоящото повръщане на сестрата на Тао!!
BaekHyun~- SM Ent.
- БФФ : EXO-s members
Половинка : Dee Yeon <3
Брой мнения : 241
Join date : 03.09.2012
Re: Планина Пектусан
by Mei Li Пон Юли 14, 2014 2:54 pm
Не беше добра идея да се тъпча така обилно сутринта..вината беше изяло на тайландския ресторант където имах гоооляма отстъпка като редовен клиент.Тао непрекъснато ми е повтарял ,че съм дебела ,но аз въобще не го слушах.Е ,да не се храних като него и нямах намерение да ставам храносмукачка като него и Джонг Ин .Не че другите момчета не бяха като тях ,но тези двамата просто ми скриваха топката.Особено брат ми ,все още се чудя защо за Бога не е станал дебела панда каквато съдейки по обилното ми хранене би трябвало да е .Както и да е опитах се да не мисля много-много върху храната в стамаха ми защото буквално щях след малко да я видя на гледно.Наистина ми беше лошо и наистина имах чувството,че ще се раздрайфам
Премигвах уморено с очи и дори не обърнах внимние на протестът на Бекхьон.Стоях напълно отпусната в седалката и тъкмо щях да погледна певеца за да му се усмихна победоностно отново когато усетих как той хвана главата ми и я наведе надолу притискайки ме така ,че да не помръдна. Разбира се храната в корема ми се разбунтува както и аз самата.Опитах се да се освободя от хватката му ,но всичките ми опити бяха неуспешни.В крайна сметка започнах да размятам ръце като изоглавена докато всички в колата крещяха да не повръщам.Но за нещастие нито техните молитви бяха чути от моя организъм нито моите .
-ПУСНИ МЕ,СПРЕТЕ КОЛАТААААА!-развиках се и се размърдах отново.Чуха се остри свирения от гумите когато шофьора наби спирачки и завъртя волана наляво правейки някаква маневра.Когато усетих че колата е спряла набарах ръцете на Бьон и успях да ги откъсна от себе си.Тъпак ,наистина беше решил ,че ще повърна по него.Не бях способна на това ,но явно той наистина не беше опознал .
Едвам хаванах дръжката на колата и отворих вратата.Буквално се изипах отвън и гърчейки се успях да повърна така че всеки да е додволен.Нито беше върху скъпоцения Бекхьон ,нито във скъпоценната кола.Ейш,ахмаци.Пукаше им само за тяхното .Мразех такива хора .
Поемах си дълбоко въздух когато свърших.Боже ,колко много храна бях погълнала .Отнякъде изникна ръката на мениджър Ким който ме вдигна от земята и ми помогна да се задържа на краката си които бяха сякаш от желе.Притворих очи за да се осъзная,ох,вече се чувствах по-добре.Мъжът мълчаливо ми подаде шише вода от което отпих жадно.Трябваше да прочистя гадния вкус от устата си.Имах нужда от дъвка бе!
Някак си успях да се покача обратно в колата и да седна на мястото си .Свих се и затвотих очи.Не погледнах въобще към Бекхьон и се опитвах по всякакъв начин да се абстрахирам от присъстието му .В момента не ми беше до него.Не знам колко време пътувахме ,но пътуването беше доста по-спокойно ..мисля че аз го проспах защото когато отворих очи само след пет минутки чух как господин Ким каза облекчено :
-Пристигнах ме .
Вдигнах глава и се огледах,явно верно бяхме пристигнали защото бяхме точно до...всъщност къде бяхме?Намирахме се на пред някаква гора явно забравена от Господа.Наоколо имаше само храсти и някакви поляни .
-Ама ние ...къде сме бе ?- попитах с леко дрезгав от дългото мълчание глас .Не сериозно къде се намирах??
Премигвах уморено с очи и дори не обърнах внимние на протестът на Бекхьон.Стоях напълно отпусната в седалката и тъкмо щях да погледна певеца за да му се усмихна победоностно отново когато усетих как той хвана главата ми и я наведе надолу притискайки ме така ,че да не помръдна. Разбира се храната в корема ми се разбунтува както и аз самата.Опитах се да се освободя от хватката му ,но всичките ми опити бяха неуспешни.В крайна сметка започнах да размятам ръце като изоглавена докато всички в колата крещяха да не повръщам.Но за нещастие нито техните молитви бяха чути от моя организъм нито моите .
-ПУСНИ МЕ,СПРЕТЕ КОЛАТААААА!-развиках се и се размърдах отново.Чуха се остри свирения от гумите когато шофьора наби спирачки и завъртя волана наляво правейки някаква маневра.Когато усетих че колата е спряла набарах ръцете на Бьон и успях да ги откъсна от себе си.Тъпак ,наистина беше решил ,че ще повърна по него.Не бях способна на това ,но явно той наистина не беше опознал .
Едвам хаванах дръжката на колата и отворих вратата.Буквално се изипах отвън и гърчейки се успях да повърна така че всеки да е додволен.Нито беше върху скъпоцения Бекхьон ,нито във скъпоценната кола.Ейш,ахмаци.Пукаше им само за тяхното .Мразех такива хора .
Поемах си дълбоко въздух когато свърших.Боже ,колко много храна бях погълнала .Отнякъде изникна ръката на мениджър Ким който ме вдигна от земята и ми помогна да се задържа на краката си които бяха сякаш от желе.Притворих очи за да се осъзная,ох,вече се чувствах по-добре.Мъжът мълчаливо ми подаде шише вода от което отпих жадно.Трябваше да прочистя гадния вкус от устата си.Имах нужда от дъвка бе!
Някак си успях да се покача обратно в колата и да седна на мястото си .Свих се и затвотих очи.Не погледнах въобще към Бекхьон и се опитвах по всякакъв начин да се абстрахирам от присъстието му .В момента не ми беше до него.Не знам колко време пътувахме ,но пътуването беше доста по-спокойно ..мисля че аз го проспах защото когато отворих очи само след пет минутки чух как господин Ким каза облекчено :
-Пристигнах ме .
Вдигнах глава и се огледах,явно верно бяхме пристигнали защото бяхме точно до...всъщност къде бяхме?Намирахме се на пред някаква гора явно забравена от Господа.Наоколо имаше само храсти и някакви поляни .
-Ама ние ...къде сме бе ?- попитах с леко дрезгав от дългото мълчание глас .Не сериозно къде се намирах??
Mei Li- ♥ I live to let you shine ♥
- БФФ : The Twins Queens and Mei Feng
Половинка : My only love -Nutella♥
Брой мнения : 197
Join date : 04.10.2013
Re: Планина Пектусан
by BaekHyun~ Чет Юли 17, 2014 2:48 pm
- ПУСНИ МЕ,СПРЕТЕ КОЛАТААААА! - Мей Ли се развика.Шофьорът зави рязко на ляво и гумите изсвистяха по асфалта.Сестрата на Тао отново хвана ръцете на Бьон и ги отмести със замах от лицето си."Май наистина беше по-добре да я пусна" помисли си вокала.Тя от своя страна го погледна бясно, но той, разбира се, не остана по-назад с гневните погледи.
Едвам излезе от колата и цялата храна, която беше погълнала изригна от нея.На БекХьон толкова му се догади като видя повърнатото, че бързо се обърна на страни слагайки ръка пред устата си.И той понякога си похапваше доста, но този път беше ял наистина малко и нямаше да има шанса да последва примера ѝ и да върне нещата от стомаха си, които все пак се разбунтуваха заради картинката, на която Бьон беше свидетел.Така изглеждаше, сякаш Мей Ли нямаше намерение да свърши скоро.
- Колко ли храна е изяла.. - чу се глава на шофьора, който се хвана едва ли не за главата.Е, роднинската връзка с Тао си казваше думата все пак.Той се тъпчеше като за трима и никога не позволяваше да остане недоядена храна в дорма им!Явно и тя беше наследила този талант.
- Ейш, това момиче... г-н Ким дръжте! - БекХьон извади едно шише с вода от раницата си и го подаде на мениджъра си, който я подкрепяше с ръка.Тя отпи жадно и не след дълго вече се беше озовала през една седалка до него.При влизането си и през цялото време не го погледна, което го подразни.И той не знаеше защо, но просто се издразни.
През цялото време докато пътуваха вокала на ЕХО-К беше загледан през прозореца и сканираше наоколо, а глава му беше напълно празна.Никакви мисли не се появяваха вътре, но за сметка на това тиквата му се люшкаше насам натам, заради лошия планински път, по който трябваше да минат и на няколко пъти здравата се шибна в стъклото на затъмнените прозорци.Ейш, щеше да полудее!
Вече си мислеше, че никога няма да пристигнат до желаната дестинация.В колата беше станало толкова задушно, а на вън си представяше каква жега щеше да е.Слънцето печеше ли печеше.Въздъхна шумно с измъчена физиономия и чу гласа на мениджъра да обявява, че бяха пристигнали.Дори не беше забелязал кога Мей Ли се беше събудила от мечешкия си сън.
- Най-сетне. - БекХьон се поизправи от полулегналото положение, в което се намираше и побърза да излезе на вън.В крайна сметка не беше чак толкова задушно.Беше топло, но имаше хладен вятър, който правеше обстановката доста приятна.
- Ама ние ...къде сме бе?
- В планина Пектусан за фото сесията.Хайде слизай, че ме изнервяш.
Китайката промърмори нещо с досада и го изгледа с раздразнена физиономия.
- Не си мрънкьотете госпожице, ако обичате. - крайчетата на устните му се извиха в иронична усмивка и още преди да ѝ даде шанс да му отвърне затвори врата на колата.
Всички се оправяха за фото сесията.Нагласяха се камерите, оборудване дрън дрън.Подготвяха се облеклата за моделите, но тъй като останалите от екипа бяха пристигнали доста преди тях, вече почти бяха готови.
Едвам излезе от колата и цялата храна, която беше погълнала изригна от нея.На БекХьон толкова му се догади като видя повърнатото, че бързо се обърна на страни слагайки ръка пред устата си.И той понякога си похапваше доста, но този път беше ял наистина малко и нямаше да има шанса да последва примера ѝ и да върне нещата от стомаха си, които все пак се разбунтуваха заради картинката, на която Бьон беше свидетел.Така изглеждаше, сякаш Мей Ли нямаше намерение да свърши скоро.
- Колко ли храна е изяла.. - чу се глава на шофьора, който се хвана едва ли не за главата.Е, роднинската връзка с Тао си казваше думата все пак.Той се тъпчеше като за трима и никога не позволяваше да остане недоядена храна в дорма им!Явно и тя беше наследила този талант.
- Ейш, това момиче... г-н Ким дръжте! - БекХьон извади едно шише с вода от раницата си и го подаде на мениджъра си, който я подкрепяше с ръка.Тя отпи жадно и не след дълго вече се беше озовала през една седалка до него.При влизането си и през цялото време не го погледна, което го подразни.И той не знаеше защо, но просто се издразни.
През цялото време докато пътуваха вокала на ЕХО-К беше загледан през прозореца и сканираше наоколо, а глава му беше напълно празна.Никакви мисли не се появяваха вътре, но за сметка на това тиквата му се люшкаше насам натам, заради лошия планински път, по който трябваше да минат и на няколко пъти здравата се шибна в стъклото на затъмнените прозорци.Ейш, щеше да полудее!
Вече си мислеше, че никога няма да пристигнат до желаната дестинация.В колата беше станало толкова задушно, а на вън си представяше каква жега щеше да е.Слънцето печеше ли печеше.Въздъхна шумно с измъчена физиономия и чу гласа на мениджъра да обявява, че бяха пристигнали.Дори не беше забелязал кога Мей Ли се беше събудила от мечешкия си сън.
- Най-сетне. - БекХьон се поизправи от полулегналото положение, в което се намираше и побърза да излезе на вън.В крайна сметка не беше чак толкова задушно.Беше топло, но имаше хладен вятър, който правеше обстановката доста приятна.
- Ама ние ...къде сме бе?
- В планина Пектусан за фото сесията.Хайде слизай, че ме изнервяш.
Китайката промърмори нещо с досада и го изгледа с раздразнена физиономия.
- Не си мрънкьотете госпожице, ако обичате. - крайчетата на устните му се извиха в иронична усмивка и още преди да ѝ даде шанс да му отвърне затвори врата на колата.
Всички се оправяха за фото сесията.Нагласяха се камерите, оборудване дрън дрън.Подготвяха се облеклата за моделите, но тъй като останалите от екипа бяха пристигнали доста преди тях, вече почти бяха готови.
BaekHyun~- SM Ent.
- БФФ : EXO-s members
Половинка : Dee Yeon <3
Брой мнения : 241
Join date : 03.09.2012
Re: Планина Пектусан
by Mei Li Пет Юли 18, 2014 12:52 pm
- В планина Пектусан за фото сесията.Хайде слизай, че ме изнервяш.-беше първото което ми каза Бекхьон .Не можах да преглътна нито тонът му ,нито драматизма който включваше.Вероятно щеше да си тресне вратата хъмкайки нещо по мой адрес затова трябваше да се подсигуря да си ги получа .
-Аз ли те изнервям ,пф,ще ми дадеш повод наистина да го правя..-измърморих си под носа докато търках сънените си очи щом приключих го удостоих с намръщен поглед.Вземайки раницата си подсмтъкнах няколко пъти и посегнах да поуправя косата си която сигурно приличаше на гнездо в ремонт.Трябваше да си пострижа смотаната коса ,но нямах пари за фризьор пък да моля някой от стилистите в компанията на брат ми.Нямаше как да си го позволя.
-Не си мрънкьотете госпожице, ако обичате.-веднага го стрелнах с поглед ,но беше късно защото господинчото затръшна вратата.Нямаше как да не продължа да си го нареждам и продължавах да си мърморя дори и когато бях вън от колата.Огледах се наоколо и все повече усещах ,че губя надежда и увереност.Можех сериозно да загазя ако объркам нещо .Говорим все пак за S.M Ent. Хората в тази компания не бяха чисти.Знам какво причиниха някои от тях на брат ми и приятелите му.Всички бяха негодници ,всички до един . Докато се оглеждах и разузнавах околносата в която се намирахме .Защо за Бога щяха да правят сесия посред гората?Явно всички храсчета и дръвчета им се виждаха много привлекателни .При мисълта как Бьон позира до някое дърво се изхилих така високо ,че си спечелий няколко погледа от екипя който се щуреше наоколо.
-Ето ги !-викна някой и преди да се усетя към мен търчаха някакви непознати .Гледах като стрелян заек докато ме дърпаха към една бяла палатка.Нямах време за протести затова се оставих . Когато хвърлих поглед в страни от мен видях ,че и Бекхьон също вървеше към палатката ,но защо той си вървеше сам ,а мен ме дърпаха !?Ейш !
Вече се намирахме точно пред гардеробната и гримьорната .Боже колко хора имаше и всичките се вайкаха така чак мен почти паникьосаха.Горкия ми брат какво преживяваше всеки ден с този цирк.За пореден път погледнах към Бекона .Явно той се справяше по-добре от мен..пш той просто беше свикнал не за друго.
-Дайте на момичето онази бяла рокля !-викна някаква жена и секунди по-късно в ръцете ми лежеше дрехата.Гледайки я изхленчих едно ''И това ми било мода ..имам по-хубаво перде'' на китайски .Жените ме избутаха леко настрани към съблекалнята която...беше една.Вмъкнах се бързо вътре и се поколебах все още имах време да се откажа.Тъкмо почвах да си събличам блузата когаго завесата се разтвори и вътре влезе не кой да е ,а Бьон Бекхьон.Моментално Придърпах блузата си надолу за да прикрия голата си кожа.
-Излез.-казах хладно на Бекхьон
-Аз ли те изнервям ,пф,ще ми дадеш повод наистина да го правя..-измърморих си под носа докато търках сънените си очи щом приключих го удостоих с намръщен поглед.Вземайки раницата си подсмтъкнах няколко пъти и посегнах да поуправя косата си която сигурно приличаше на гнездо в ремонт.Трябваше да си пострижа смотаната коса ,но нямах пари за фризьор пък да моля някой от стилистите в компанията на брат ми.Нямаше как да си го позволя.
-Не си мрънкьотете госпожице, ако обичате.-веднага го стрелнах с поглед ,но беше късно защото господинчото затръшна вратата.Нямаше как да не продължа да си го нареждам и продължавах да си мърморя дори и когато бях вън от колата.Огледах се наоколо и все повече усещах ,че губя надежда и увереност.Можех сериозно да загазя ако объркам нещо .Говорим все пак за S.M Ent. Хората в тази компания не бяха чисти.Знам какво причиниха някои от тях на брат ми и приятелите му.Всички бяха негодници ,всички до един . Докато се оглеждах и разузнавах околносата в която се намирахме .Защо за Бога щяха да правят сесия посред гората?Явно всички храсчета и дръвчета им се виждаха много привлекателни .При мисълта как Бьон позира до някое дърво се изхилих така високо ,че си спечелий няколко погледа от екипя който се щуреше наоколо.
-Ето ги !-викна някой и преди да се усетя към мен търчаха някакви непознати .Гледах като стрелян заек докато ме дърпаха към една бяла палатка.Нямах време за протести затова се оставих . Когато хвърлих поглед в страни от мен видях ,че и Бекхьон също вървеше към палатката ,но защо той си вървеше сам ,а мен ме дърпаха !?Ейш !
Вече се намирахме точно пред гардеробната и гримьорната .Боже колко хора имаше и всичките се вайкаха така чак мен почти паникьосаха.Горкия ми брат какво преживяваше всеки ден с този цирк.За пореден път погледнах към Бекона .Явно той се справяше по-добре от мен..пш той просто беше свикнал не за друго.
-Дайте на момичето онази бяла рокля !-викна някаква жена и секунди по-късно в ръцете ми лежеше дрехата.Гледайки я изхленчих едно ''И това ми било мода ..имам по-хубаво перде'' на китайски .Жените ме избутаха леко настрани към съблекалнята която...беше една.Вмъкнах се бързо вътре и се поколебах все още имах време да се откажа.Тъкмо почвах да си събличам блузата когаго завесата се разтвори и вътре влезе не кой да е ,а Бьон Бекхьон.Моментално Придърпах блузата си надолу за да прикрия голата си кожа.
-Излез.-казах хладно на Бекхьон
Mei Li- ♥ I live to let you shine ♥
- БФФ : The Twins Queens and Mei Feng
Половинка : My only love -Nutella♥
Брой мнения : 197
Join date : 04.10.2013
Re: Планина Пектусан
by BaekHyun~ Чет Сеп 11, 2014 12:51 pm
Навсякъде се вайкаха стилисти гримьори и още една дузина народ.Повлякоха бекона на някъде и му подадоха костюма, който трябваше да облече.Без много да му мисли взе дрехата и се запъти към "съблекалнята" - опъната палатка, в която бяха натикани още един куп дрехи.Бьон изобщо не забеляза, че вътре имаше някой.Влезе си като първия пич и дръпна завесата, зад която трябваше да се преоблече.Пред погледа му се разкри полу голата Мей Ли, която го беше изпреварила с преобличането.Тя моментално се прикри и го изгони.
- Излез.- хладния ѝ той едва ли не го разтърси.Изведнъж някаква вина го удари право в гърдите.Явно се чувстваше виновен, че се държи лошо с нея.Това, че бяха скъсали не значеше да се държат като деца.. жалко, че много бързо забравяше за умните си разсъждения в момента.
- Съжалявам, не видях се си вътре. - извини се и побърза да сложи обратно завесата.
Изчака я да се преоблече.Най-сетне момичето беше готово и излезе, а той вече беше забравил за вината си.
- Колко време ти трябва да се преоблечеш? - отново я укори докато я гледаше развеселено.
Тя не го удостои с отговор, а само го гледаше разгневено.Доставяше му някакво странно удоволствие да я дразни и да гледа как се нервира докато се опитва му върне.Като някакво малко беззащитно котенце, което се опитва да те одраска, но не му се получава и затова само хъка.
Огледа я хубаво, от горе до долу, и кимна одобрително.Това явно я притесни или подразни, Бекхьон не беше сигурен кое е точно.Момичето тъкмо тръгна да излиза, когато певеца отново се обади.
- Между другото, Мей Ли имаш много хубави гърди! - засмя се някак приятелски и дръпна завесата за да се преоблече.
До началото на снимките не я мерна никъде.Нито в гримьорната нито някъде другаде.Сякаш се беше затрила от лицето на земята.
Фризьорките и гримьорите творяха върху лицето му по-дълго от обикновено.Вече чак му стана досадно и го заболяха задните части от този стол.Няколко пъти му преправяха грима, но най-сетне приключиха.
Излезе на вън и се огледа.Мей Ли все още я нямаше.
- Къде ли е отишла? - промърмори на себе си и отново се огледа.
Отиде на снимачната площадка и попита къде е, но никой не я беше виждал.Нима си е тръгнала?Не, нямаше как да си тръгне пеша.Търсиха я 10 минути и накрая сама се показа иззад едно дърво.Тя отдавна беше готова и Бекхьон отново я огледа.За първи път я виждаше толкова хубава, не, че преди не беше де.Не можеше да си криви душицата.
- Как може да се разхождаш и да караш всички да те чакат? - попита я, когато се приближи.
П.С. - Ужасно съжалявам, че закъснях толкова с поста .. :/
- Излез.- хладния ѝ той едва ли не го разтърси.Изведнъж някаква вина го удари право в гърдите.Явно се чувстваше виновен, че се държи лошо с нея.Това, че бяха скъсали не значеше да се държат като деца.. жалко, че много бързо забравяше за умните си разсъждения в момента.
- Съжалявам, не видях се си вътре. - извини се и побърза да сложи обратно завесата.
Изчака я да се преоблече.Най-сетне момичето беше готово и излезе, а той вече беше забравил за вината си.
- Колко време ти трябва да се преоблечеш? - отново я укори докато я гледаше развеселено.
Тя не го удостои с отговор, а само го гледаше разгневено.Доставяше му някакво странно удоволствие да я дразни и да гледа как се нервира докато се опитва му върне.Като някакво малко беззащитно котенце, което се опитва да те одраска, но не му се получава и затова само хъка.
Огледа я хубаво, от горе до долу, и кимна одобрително.Това явно я притесни или подразни, Бекхьон не беше сигурен кое е точно.Момичето тъкмо тръгна да излиза, когато певеца отново се обади.
- Между другото, Мей Ли имаш много хубави гърди! - засмя се някак приятелски и дръпна завесата за да се преоблече.
До началото на снимките не я мерна никъде.Нито в гримьорната нито някъде другаде.Сякаш се беше затрила от лицето на земята.
Фризьорките и гримьорите творяха върху лицето му по-дълго от обикновено.Вече чак му стана досадно и го заболяха задните части от този стол.Няколко пъти му преправяха грима, но най-сетне приключиха.
Излезе на вън и се огледа.Мей Ли все още я нямаше.
- Къде ли е отишла? - промърмори на себе си и отново се огледа.
Отиде на снимачната площадка и попита къде е, но никой не я беше виждал.Нима си е тръгнала?Не, нямаше как да си тръгне пеша.Търсиха я 10 минути и накрая сама се показа иззад едно дърво.Тя отдавна беше готова и Бекхьон отново я огледа.За първи път я виждаше толкова хубава, не, че преди не беше де.Не можеше да си криви душицата.
- Как може да се разхождаш и да караш всички да те чакат? - попита я, когато се приближи.
П.С. - Ужасно съжалявам, че закъснях толкова с поста .. :/
BaekHyun~- SM Ent.
- БФФ : EXO-s members
Половинка : Dee Yeon <3
Брой мнения : 241
Join date : 03.09.2012
Re: Планина Пектусан
by Mei Li Съб Окт 18, 2014 7:09 pm
Продължих да гледам Бекхьон свъсено и с намръщена физиономия.Полаган неимоверни уселия за задържа това хладно изражение на лицето поради простата причина ,че виждайки дори са секунда неговите очи ме налягаше една носталгия и ми идеше да седна и да мисля с чесове.Да се връщам назад в миналото ни.Ноооо това се беше минало.Съвсем отчетливо съм го запомнила когато тези думи бха изречени от устните на Бьон онзи ден.Да,ние бяхме просто минало.Минало което за съжаление не мога да забравя.За малко щях да се пречупя за краткия миг в който очите ни се срещнаха.
- Съжалявам, не видях се си вътре.-каза Бекона и притвори завесата.Изчаках няколко секунди ,замръзнала.Накрая просто се оттърсих и се заех да се преобличам.Боже тази рокля беше всъщност хубава.Или поне ми седеше хубаво.Като никога!Доста рядко нося рокли или поли.Поради простата причина ,че не мога да вървя с тях.Истината е ,че ако облека такова нещо ще вървя като викинг.
Когато излязох ,напълно готова ,Бекхьон още чакаше.На хапливата му уж забавна реплика му отвърнах само с един поглед.За мен беше достатъчно,защото всъщност не бях длъжна да му отговарям все пак.
- Между другото, Мей Ли имаш много хубави гърди! -подвикна зад гърба ми той и даже се и засмя.Тогава ми тръмна бушона.Извъртях се готова да го изпепеля с очи ,но тоя вече се беше наврял в съблекалнята.Направих няколко крачки в негова посока ,но наполовината път се отказах.Изпъшках ядосано и излязох от палатката.Тъкмо подминавах другата постройка ,когато една от жените ме дръхна и буквално завлачи на някъде.Грим.Моя най-голям враг.Никога не съм могла да се гримирам.Затова и си направих една операция,за да не ми е нужно да се правя на красива всеки ден при това по няколко пъти.Този вид красота беше категорично фалшива и аз никога не съм я одобрявала ,но какво да се направи.В днешно време обаче тя беше на челна позиция.След като ми ускубаха косата и накрая просто я оставиха да си стои естестено и след като едва не ми изкараха очите със спиралата ,вече бях готова.Скочих от стола и рипнах навън.Вървях бързо и скоро се отдалечих на няколко метра от лагерът на екипа.
-Ахххх.-въздъхнах доста височко ,докато се облегнах на едно дърво.Не можех да го направя.Не можех просто да се снимам.При това с Бекхьон.Водех вътрешна борба със пандата в себе си и в крайна сметка след минута вече се бях решила.Щях да опитам.Не исках да провалям всичко.Отново изстенах и се отлепих от дървото и започна да се връщам по обратния път.Бях забила поглед в обувките си през цялото време.Радвах се че поне не ми бяха дали някакви сандали или токчета и ми позволиха да съм си с черните кубинки.
- Как може да се разхождаш и да караш всички да те чакат?-насреща ми изведнъж се оказа Бекхьон.
-Хъх?-измрънках незагряващо.-Оу.Ами...-тръгнах да му се обяснявам ,но бързо затоворих устата си.-Бе защо ще ти се обяснявам точно на теб,яя~-казах по-скоро на себе си и извърнах погледа си от неговия.Заобиколих го и се отправих към снимачния екип ,който като ме видя веднага се облекчи.Ама мен колко време ме е нямало.Кълна се ,че беше за няколко минути?
-Бекхьон!Къде се дяна пък това момче!Ейш.-завайка се главния фотограф и почна да си вее с ръка.
Аз пък се подсмихнах виждайки реакцията му.
-Яях,Бекон ,айде.-подвикнах през рамо на Бьон.
- Съжалявам, не видях се си вътре.-каза Бекона и притвори завесата.Изчаках няколко секунди ,замръзнала.Накрая просто се оттърсих и се заех да се преобличам.Боже тази рокля беше всъщност хубава.Или поне ми седеше хубаво.Като никога!Доста рядко нося рокли или поли.Поради простата причина ,че не мога да вървя с тях.Истината е ,че ако облека такова нещо ще вървя като викинг.
Когато излязох ,напълно готова ,Бекхьон още чакаше.На хапливата му уж забавна реплика му отвърнах само с един поглед.За мен беше достатъчно,защото всъщност не бях длъжна да му отговарям все пак.
- Между другото, Мей Ли имаш много хубави гърди! -подвикна зад гърба ми той и даже се и засмя.Тогава ми тръмна бушона.Извъртях се готова да го изпепеля с очи ,но тоя вече се беше наврял в съблекалнята.Направих няколко крачки в негова посока ,но наполовината път се отказах.Изпъшках ядосано и излязох от палатката.Тъкмо подминавах другата постройка ,когато една от жените ме дръхна и буквално завлачи на някъде.Грим.Моя най-голям враг.Никога не съм могла да се гримирам.Затова и си направих една операция,за да не ми е нужно да се правя на красива всеки ден при това по няколко пъти.Този вид красота беше категорично фалшива и аз никога не съм я одобрявала ,но какво да се направи.В днешно време обаче тя беше на челна позиция.След като ми ускубаха косата и накрая просто я оставиха да си стои естестено и след като едва не ми изкараха очите със спиралата ,вече бях готова.Скочих от стола и рипнах навън.Вървях бързо и скоро се отдалечих на няколко метра от лагерът на екипа.
-Ахххх.-въздъхнах доста височко ,докато се облегнах на едно дърво.Не можех да го направя.Не можех просто да се снимам.При това с Бекхьон.Водех вътрешна борба със пандата в себе си и в крайна сметка след минута вече се бях решила.Щях да опитам.Не исках да провалям всичко.Отново изстенах и се отлепих от дървото и започна да се връщам по обратния път.Бях забила поглед в обувките си през цялото време.Радвах се че поне не ми бяха дали някакви сандали или токчета и ми позволиха да съм си с черните кубинки.
- Как може да се разхождаш и да караш всички да те чакат?-насреща ми изведнъж се оказа Бекхьон.
-Хъх?-измрънках незагряващо.-Оу.Ами...-тръгнах да му се обяснявам ,но бързо затоворих устата си.-Бе защо ще ти се обяснявам точно на теб,яя~-казах по-скоро на себе си и извърнах погледа си от неговия.Заобиколих го и се отправих към снимачния екип ,който като ме видя веднага се облекчи.Ама мен колко време ме е нямало.Кълна се ,че беше за няколко минути?
-Бекхьон!Къде се дяна пък това момче!Ейш.-завайка се главния фотограф и почна да си вее с ръка.
Аз пък се подсмихнах виждайки реакцията му.
-Яях,Бекон ,айде.-подвикнах през рамо на Бьон.
Mei Li- ♥ I live to let you shine ♥
- БФФ : The Twins Queens and Mei Feng
Половинка : My only love -Nutella♥
Брой мнения : 197
Join date : 04.10.2013
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Talk shit with the prettiest lips. Blow a kiss. Kick a hole in your speaker, and then split
» It's all about you
» @skycriessometimes
» Търся си бивши
» Приятели на форума, станете приятел.
» Ashley's Wardrobe
» H&M
» Money+Fashion+Fame= Namekawa Rin