Victoria's secret

by **Zico** Нед Авг 09, 2015 8:13 pm

Времето беше прекрасно за Август месец. Птичките пееха, слънчицето грееше, подухваше лек ветрец, дечицата тичаха, пищяха и си играеха на площадката, майките им клюкареха, кучетата си вършеха нуждите около дърветата и пожарникарските кранове. Общо взето - идилия.
Е, в ден като днешния се очаква да си на плажа на остров Чеджу, Пусан или Инчон, да си на пикник със семейството си в парка или просто да излезеш навън на по кафе с приятели. За съжаление нито едно от тези неща не беше в плановете на У Джи Хо или по-известен като Зико, лидерът на Block B, текстописец, продуцент и корава бисквитка. Още със събуждането си беше нервен, а целия свят му беше виновен за всичко.
- Хайде, Дракула. Направи ми услуга и се разбързай малко, ако обичаш - Зико замрънка на двегодишното хъски, което ентусиазирано душеше ( или четеше вестник ) около дървото, на което бяха спрели в парка.
Всъщност не се оказа толкова гадно да имаш куче за домашен любимец, както той си мислеше в началото, докато Саманта така упорито го убеждаваше да й вземе хъски. В крайна сметка той склони и ето ги сега - в парка, душещи около дърво. Поправка. Дракула душеше. Джи Хо го чакаше да приключи.
Още в началото, когато го взимаше, му беше пределно ясно кой ще го разхожда, къпе и тъй нататък, но трябваше да угоди на госпожица Банг. В противен случай нямаше да го остави намира, докато не получи това, което иска, а на него му е слаб ангела що се отнася до нея. Поне с кучето се разбираха чудесно и нямаха абсолютно никакви проблеми. Зико още със запознанството им му беше показал кой е алфа мъжкаря в глутницата. Дракула беше навсякъде с него - звукозаписното студио, трапезарията ( имаше си свои стол и чиния! ), бекстейджовете, залата за тренировки, дорма на Block B, близкия магазин, банята, тоалетната даже. Дори спяха и пускаха лиги на сън заедно. Връзката им наистина беше НЕЩО, въпреки че по документи животното се водеше на Саманта Банг. Като цяло... тя беше по частта с игрите и готвенето на закуската, обяда и вечерята. Понякога го разхождаше сутрин и вечер, когато У го нямаше.
- Хайде, де. Направи ми услуга и се разбързай - започна да мрънка Зико за пореден път днес.
По-рано си трошеше нервите с поредния текст за завръщането на групата. Беше нещо като в творческа криза. Всичко, което му дойдеше на акъла или беше прекалено вулгарно, или не ставаше и за боклук. Беше изкарал нервите на Саманта с мрънкането и беса си, та... така го натириха да разхожда Дракула. Да охлади страстите, както се беше изразила възлюбената му.
Дракула най-накрая реши да се отлепи от дървото и лека по лека стигнаха до дома им, където Саманта ги чакаше на вратата. Едвам свали каишката на животното и тя го задърпа пак към вратата.
- Какво сега...? - изохка безпомощно рапърът.
Банг обаче беше прекалено развълнувана и едвам успя да хване нещо с Victoria's secret от всичките й обяснение.
Единствено от префърцуненото наименование му стана ясно какво ще става - ще се влачи подире й, повдигайки палче на всичко, което му покаже и ще се харчат пари.

by **Samantha** Пон Авг 10, 2015 10:13 pm

Поредният нов ден от живота й. Преди година и нещо щом отвореше очите си първата й мисъл беше „Ще се справя ли с поредния ден?“ Тогава тя все още беше нова тук, не се чувстваше в свои води, но сега беше напълно наясно, че няма какво да я изненада от новия ден. Южна Корея успя да се превърне в нейн дом, място където да живее, да работи, да се забавлява и … да обича.
Огледа се около себе си. Джи Хо беше излязъл вече на разходка с най-невероятното куче на света, а именно нейното. Синеокото четириного беше най-любимото и същество след самия Зико. Братята й и сестра й бяха къде, къде по-назад в класацията. Те се намират в една графа, която повечето хора наричат „черен списък“.
Днес в плановете й влизаше пазаруване. Тя можеше абсолютно всеки ден да ходи по магазините, но днешният ден го беше отбелязала за пазаруване на точно определено нещо, а именно на бельо! Отдавна не си беше харчила парите за това. А определено имаше нужда от някое друго ново попълнение в този отдел на гардероба й.
Преоблече се. Къси панталонки, прилепнал потник и обувки на не много висок ток. Облекло, което е напълно подходящо за толкова горещ ден. Направи си сутрешния портокалов фреш и го изпи набързо. Погледна часовника си. Много скоро Зико трябваше да се прибере Щеше да го вземе със себе си. Много държеше на мнението му за нещата, които си купува. Точно и затова почти винаги го взимаше със себе си. Ако той не одобри нещо тя никога няма да го вземе от щанда и да го внесе в дома си.
Тъкмо изпи и последната глътка от сока си, когато чу, че Зико и кучето се прибират. Саманта грабна чантата си от плота в кухнята и тръгна по посока на входната врата. Джи Хо тъкмо освободи кучето от синджира му, когато Саманта го хвана за ръката и го изведе отново навън. Зико не се противеше и дори не попита къде ще ходят. След като затвори вратата и го поведе навън, Саманта реши да му проясни.
- Искам да дойдеш с мен до един магазин. Имам нужда да си купя разни неща за гардероба ми – говореше му докато вървеше напред към целта си, която не беше много далеч по нейните представи.
След не повече от 25 минути стояха пред вратите на магазина за бельо и то не кой за е, а самия Victoria's secret. Саманта без да се колебае влезе, държейки Зико за ръка. Започна да се оглежда, за да види какво има изложено по манекените. След това погледна и Джи Хо. Не можеше да прецени дали е изненадан от това, че го е вкарала в този магазин или просто си представяше как от някоя съблекалня ще излезе някоя хубава мадама само по бельо. Със сигурност щеше да яде бой, ако е второто.
- Помогни ми… - измрънка Саманта и започна да разглежда по щандовете. - Наистина е много трудно да си жена.

by **Zico** Вто Авг 11, 2015 5:25 pm

Джи Хо просто вървеше подир Саманта подобно на послушно кученце. Останалите членове на Block B доста го подиграваха за това, че прави всичко, което владетелката на сърцето му му каже, но не разбираха. Може би, единствено Минхьок по се сдържаше, но то беше, защото имаше доста богат опит с дамите и се беше опарвал най-много. Останалите почти не млъкваха и не изтърваваха възможност, в която да пуснат по някоя и друга шегичка по негов адрес. Остроумието им беше безгранично, както и това на Зико, затова и си го връщаше при всеки удобен момент. Доста го биваше в това, а и беше далеч по-гадно и обиждащо от това, което те правеха. Типично в негов стил.
Вървяха близо половин час до крайната дестинация, заявена от госпожица Банг. През акъла му минаваха вече какви ли не безумни предположения колко време ще продължи този път. Предишния път бяха отишли в 12 на обяд, когато трябваше да обядва и стояха там, докато МОЛ-а заяви, че затваря врати! Имаха и далеч по-дълги посещения - от 8 сутринта до затварянето.
Пазаруването за него, а и за всеки мъж, беше едно безкрайно досадно занимание, независимо дали беше за жената до него или за себе си, или пък за някой друг. Най-вече частта с избирането на дрехите. То мрънкане, то разглеждане на размерите, цветовете, шарките. Направо полудяваше тогава! Пробването им беше малко по-интересно, защото си виждаше момичето в какви ли не дрехи - я тесни, я по-изрязани, я супер секси. Тогава направо живваше.
И май... това беше единственото положително нещо на това пазаруване. Но... да си кажем правичката, хранителните магазини бяха далеч по-атрактивни за него и за стомаха му. И за кучето!
Най-накрая влязоха във въпросния магазин. При това какъв магазин! За бельо! Веднага му блеснаха очите! Щеше да се наслади на приятелката си по сутиен и прашки. Дантелени по възможност! ( И щеше да огледа другите девойки в магазина, за да намери някоя, която е калибър на Минхьок, че да му запуши устата. )
- Помогни ми… - Банг започна да оглежда щандовете. - Наистина е много трудно да си жена.
Зико я изгледа сюпризирано. Далеч по-трудно е да си мъж! Особено мъж в магазин за бельо, пълен с млади момичета, влизащи и излизащи от пробните!
- Сами, портокалче мое, много добре знаеш, че всичко ще ти стои идеално - У се подсмихна подкупващо. - Още повече, че няма да оцелее след първата си среща с мен в леглото.
Той повдигна рамене и започна да оглежда сутиените, бикините и прашките, наредени на закачалки. Взе един сутиен в розово, който вървеше комплект с бикини в същия цвят.
- Мисля че този нюанс на розовото ще се съчетае идеално с кожата ти. А и чашката - рапърът опипа дунапренчето - е мекичка. Съдейки по размера, също така - премери на ръка, - ще ти залепне!
Две девойки бяха спрели до тях и гледаха шокирано ту него, ту Саманта. Избягаха набързо, щом лидерът на Блок Би ги стрелна с лошия си поглед тип "К'во зяпате? Не сте ли виждали двойка да пазарува в магазин за бельо?!"

by **Samantha** Сря Авг 12, 2015 8:19 pm

Всяка друга би я попитала дали не е полудяла, за да докара приятеля си в магазин за бельо. Все пак тук беше пълно с най-различни момичета, които всеки един момент може да излязат полуголи от съблекалнята. На госпожица Банг обаче никак не й пукаше. Тя имаше пълно доверие на Джи Хо. И беше повече от сигурна, че нямаше да й кръшка, но все пак от време на време го държеше под око. За всеки случай.
- Сами, портокалче мое, много добре знаеш, че всичко ще ти стои идеално – една усмивчица изгря на лицето му. - Още повече, че няма да оцелее след първата си среща с мен в леглото. – той повдигна раменете си, а Саманта се намуси.
Зико също като нея започна да разглежда закачалките. Хората със сигурност биха ги взели за доста странна двойка. Всяко момиче беше само тук, някоя и друга беше с приятелката си, но никоя не беше с гаджето си. Ето и затова доста от тях ги загледаха, но на Саманта някак си й беше все тая какво си мислят за нея. Животът в Щатите я беше научил на много неща и едно от тях беше да не обръща внимание на хорските погледи и приказки зад гърба й. Щом за зад нея, значи само могат да й дишат прахта.
- Мисля че този нюанс на розовото ще се съчетае идеално с кожата ти. А и чашката е мекичка.
Сами погледна в ръцете му и кимна. Цветът й харесваше.
- Съдейки по размера, също така ще ти залепне! – той измери чашката с дланта си. Сами и на око можеше да каже, че това ще й стане.
Знаеше, че няма да сгреши, ако го вземе със себе си. Поне щеше да каже с какво би му харесало да я види. Саманта се спря на едно дантелено бельо в класически черен свят. Започна да го оглежда, за да се увери, че размера ще й стане. Знаеше, че приятелят й си пада по дантелите. Затова реши да го попита и за него.
- Това харесва ли ти? – бутна му го в ръцете и пак започна да разглежда. – Искам нещо червено! – заяви Банг и започна да разглежда какви неща в червен нюанс предлагаха в този магазин.
Тя грабна розовото, черното и червеното бельо, което двамата с Джи Хо бяха избрали. Всичко й харесваше.
- Трябва да го пробвам преди да го купя. Не искам да ми стиска някъде или да ми е прекалено широко – измрънка под носа си и тръгна към съблекалните. – Джи Хо, идваш ли?– попита го без дори да се обърне, за да провери къде точно се намира приятеля й.

by **Zico** Чет Авг 13, 2015 2:58 pm

Оглеждаше бельото, което беше взел. Определено щеше да се радва да гледа приятелката си как се разхожда в дома им, облечена с него. Как сяда в скута му, докато работи върху нова песен. Как го съблича бавно, за да я дразни и накрая я чука на канапето.
Бяха минали едва няколко секунди, откакто мисълта беше минала през хубавата му главица и вече го беше вдигнал. Ето така му влияеше тази госпожица Банг! Като наркотик - колкото повече поемаше от нея, толкова по-зависим и жаден ставаше за всяка частичка от нейната същност, тяло и... всичко! Обожаваше я и не можеше да си представи как би живял сега без нея. Изтръпваше само при мисълта Саманта да я няма. Ако един ден се разделяха, това най-вероятно щеше да бъде края за него. Щеше да се съсипе емоционално и да стане много по-голям боклук от онзи, който беше в миналото. Щеше да започне да се дрогира с каквото му падне и накрая щеше да умре в кашон от хладилник под някой от мостовете над река Хан.
Беше станал наистина... зависим от Банг. Тя беше станала неговата муза и без нея не можеше да твори.
Портокалчето му се беше спряло до бельо в черен цвят и... дантела. О, да. У Джи Хо обожаваше дантелите и приятелката му знаеше това изключително добре. Все пак, с нея откри този си фетиш.
- Това харесва ли ти? - попита го, но дори не дочака отговора. Знаеше го, така че нямаше смисъл.
Бутна бельото в ръцете му и го повлече нататък, заявявайки че иска нещо в червено. Е, това вече щеше да му дойде като удар.
- Щом искаш - вземи си. Не съм те спрял - каза Зико.
Тя започна да оглежда стоката в цвета, в който искаше. Накрая грабна нещо и му го бутна в ръцете.
Лидерът на Блок Би огледа трите видове, които държеше. Определено нямаха да издържат и до първата си среща с него.
- Трябва да го пробвам преди да го купя. Не искам да ми стиска някъде или да ми е прекалено широко.
Джи Хо кимна разсеяно, продължавайки да оглежда бикините и сутиените в ръцете си. Тръгна бавно след нея без да гледа пред себе си. Стъпа на криво, не успя да се задържи на краката си и се свлече с цялата си тежест върху някого. Беше затворил очи и не можа да види в първия момент, но щом ги отвори, само дето не изпищя като някоя женичка. Под него стоеше някаква мацка, ама като казваме мацка - НАИСТИНА мацка. И беше само по бельо! И не беше азиатка!
Джи Хо веднагически направи опит да стане, но се подхлъзна на полирания под и отново се стовари отгоре й.
– Джи Хо, идваш ли? - чу Банг, която беше до пробните вече.
- С-сами - заекна мъжът.
Направи пореден опит да стане, при което ръцете му се озоваха върху гърдите на момичето под него.

by **Samantha** Пет Авг 14, 2015 2:35 pm

Чу някакъв шум зад себе си, но предположи, че някой е съборил нещо от щандовете или е изтървал някоя закачалка с бельо. Нямаше да се учуди дори, ако самия Джи Хо е сътворил нещо такова. Затова и реши да не се обръща, а да продължи напред все едно не е чула абсолютно никакъв звук. Тогава обаче до ухото й достигна гласът на Зико, който викаше името й и звучеше адски изплашено. Обърна се, очаквайки да види как У Джи Хо подпира рафт, който е на път да падне или обира закачалки от пода, който лъщеше от чистота днес, но видя нещо съвсем друго…
Нейният Зико в момента се намираше върху едно непознато момиче. Какво момиче, цяла жена. От това, което се виждаше Саманта можеше да предположи, че е модел, който работи за голяма компания. Тялото й беше изваяно до най-малката прегъвка, която имаше. Погледна лицето й и установи, че не е тукашна госпожица. Чертите й баха доста красиви, което я навеждаше на мисълта, че е от старият континент, а не от Съединените Американски Щати.
Дори не осъзна какво виждаше в момента, но щом ръцете на приятелят й се озова върху гърдите на хубавицата, сякаш излезе от недоумлението, в което беше попаднала. Усети как кръвта й кипва, как всичко в нея започва да се навдига и как всеки момент можеше да счупи нещо в земята от яд. Усети силен прилив на ревност във вените си. Не можеше да повярва, че Зико правеше това в нейно присъствие. Искаше да го вдигне от там и да го нарита по най-жестокия начин на който е способна, а тя може много, повярвайте ми. Стисна едната си ръка в юмрук и загледа момичето право в очите с най-яростния поглед, който притежаваше. А тя сякаш напук й се усмихна съвсем лекичко и едната й ръка от пода се премести на гърба на Джи Хо. Саманта едва успя да се овладее да не й смаже физиономията с 10 сантиметровите си токове, както си лежеше с мазна усмивка под Зико.
- Джи Хо, стани от там – опита се да го каже максимално спокойно но със сигурност раздразнението в гласа й се беше усетило. Онази сякаш искаше още повече да раздразни Саманта и сложи и другата ръка на кръста му. Сами за момент затвори очи. Наистина трябваше да се успокои, защото в противен случай щеше да се наложи служителите да викат линейка.
- Добре ли сте? – попита нахалната с възможно най-странния акцент на който беше способна. Това беше сигурен знак, че от съвсем скоро е тук.
- Да, добре е! - отговори Саманта вместо Джи Хо, наведе се и махна ръцете на тази от гърба му. Нямаха никаква работа там! Ако направи още нещо със сигурност щеше да яде бой.

by **Zico** Пет Авг 21, 2015 11:14 am

Нямаше си ни най-малка представа как се беше насадил по този начин. Подхлъзнал ли се беше, прекалено се беше разсеял ли... самият той не знаеше какво се беше случило, че да се озове отгоре мацката. За всеки случай се огледа да не би наблизо да седи някой мъжки, който я придружава, защото тогава му беше спукана работата. Може и да изглеждаше като мутра, но беше много далеч от този имидж.
Саманта се обърна към тях и буквално остана поразена от гръм, когато видя какво прави Зико. Знаеше много добре какво се върти в главата й и това включваше убийството му. Най-вероятно оръжието щяха да бъдат 10-сантиметровите й токове и сутиена й. След това щеше да изхвърли тялото му във водите на река хан. И така никой нямаше да чуе нищо за него.
Идилия.
Определено щеше да излезе много добър убиец от Саманта Банг. Както и от всички Банг. С полу-сестра й бяха от един дол дренки.
Джи Хо направи пореден опит да си вдигне туловището от мадамата, но не му се получи. Ръцете му продължаваха да се движат върху гърдите й, а раздразнението на приятелката му растеше.
- Джи Хо, стани от там - Сами опита да прозвучи максимално спокойна, но не й се получи.
- Опитвам, по дяволите - почти извика в отчаянието си, а тая под него явно беше решила да играе мръсно. За какво иначе й беше да си слага ръцете на гърба му!?
Определено нямаше да излезе жив от магазина на Victoria's secret. По-добре да звънеше отсега на погребалната агенция, за да му запазят парцел.
- Добре ли сте? - не-азиатката го попита с възможно най-странния акцент. Беше дори по-зле от портокалчето му, когато стъпи за първи път на корейска земя!
Рапърът тъкмо отвори уста, за да отговори, но гореспоменатата побърза да отговори вместо него.
- Да, добре е! - гласът й прозвуча прекалено до ухото му и целия настръхна.
Беше до него и махна ръцете на непознатата от него. Вече можеше да си поеме спокойно дъх. Сега оставаше само да стане от нея. Тъй като обувките му се хлъзгаха по пода, се претъркули от другата страна и аха! да скочи на крака, когато онази, върху която се беше стоварил, му се качи отгоре.
- Скъпи, недей да бягаш, красавецо - "измърка" непознатата.
- К'во искаш от мен? Разкарай се от слабините ми! - хвана я за раменете и я избута назад, така че да падне от него.
Този път изправянето му беше увенчано с успех. Стъпи си здраво на краката, изгледа с неприкрита погнуса към непознатата и най-накрая погледна Саманта.
- Портокалче, имаш ли мокри кърпички? Имам чувството, че ще хвана трипер от тази.

by **Samantha** Пон Сеп 07, 2015 3:27 pm

Искаше да изкрещи на онази да се махне, но имаше чувството, че ако го направи ще излезе като отчаян вик, а не като заповеднически крясък. Усещаше как очите й се насълзяват, което може да се случи само веднъж на високосна година. Не беше от онези слаби момичета, които плачат за щяло и нещяло. Животът така я беше тракал, че всяко едно нещо, което не е смърт или .. май е само това, не й се виждаше никак тъжно, но сега откри още една слабост в себе си. Можеше да се разплаче от яд, който в случая беше предизвикан от една европейска кокона. Не обичаше да споделя нещата си, а Джи Хо със сигурност беше нейното момче, което означава, че не го дава за нищо на света.
- Скъпи, недей да бягаш, красавецо – тя сякаш напук на Саманта се качи отгоре му и продължи с простотиите си.
- К'во искаш от мен? Разкарай се от слабините ми! – Зико я хвана за раменете и без да му пука, че е жена и я избута от себе си.
Джи Хо най-сетне се изправи, но госпожица Банг гледаше само онази пред нея. Можеше да се види, че ако очите й бяха направени от смъртоносни лазери, непознатата до сега да беше умряла поне сто хиляди пъти.
- Портокалче, имаш ли мокри кърпички? Имам чувството, че ще хвана трипер от тази – Зико я попита, а тя единствено го погледна.
Беше сигурна, че онази няма да се откаже. Виждаше го в очите й, които сякаш крещяха „Ще ти го взема, Саманта. Пак ще си онова самотно момиче, което идва от Щатите, за да си спаси задника от цялото семейство“. Видя как онази направи една крачка по посока на Джи Хо, след като се изправи от земята. Последва и втора и така се озова пред него отново. Този път Саманта нямаше да остави нещата така. Застана между тях, избутвайки Зико леко назад и заставайки лице в лице с онази.
- Слушай, мърло – започна Саманта, без да подбира думите си. Беше й кимнало и не можеше да мисли как да й говори. Всичко просто бълваше от нея – Разкарай кокалестия си задник от моето момче, защото в противен случай екстеншъните ти ще оберат прахта от пода на магазина, ясна ли съм? – без дори да дочака отговора й, сложи ръцете си на раменете й и я избута назад. В САЩ не беше никак покорно момиче и нищо не я спираше и тук да я ступа на секундата. Непознатата направи две крачки назад, а Самната се обърна към Зико. – Нямам мокри кърпички – беше по-начумерена от буреносен облак, но най-сетне отговори на въпроса му.

by **Zico** Съб Сеп 19, 2015 10:24 pm

По всичко си личеше, че тази изключително грозновата особа ( или поне по неговите стандарти, които бяха изключително странни ). Дори се беше осмелила да "хвърли ръкавицата" в краката на Саманта. А това означаваше бой, докато една от тях умре. Е, не буквално, де. Но Джи Хо вече определено знаеше коя ще е победителката и то не само, защото беше обвързан с нея и я обичаше. Просто психически, а и физически, неговото портокалче беше далеч по-издръжливо от тази, която направо му се беше нахвърлила. Откъде знаеше ли? Ами, просто си личеше. Четеше хората като отворена книга независимо дали ги познаваше или не. Понякога се чудеше дали е дар, или проклятие. Не беше особено приятно в някои моменти.
В отговор на въпроса, Сами единствено го изгледа. По погледа си четеше, че му е повече сърдита, дори бясна, но в момента беше прекалено заета с това да си защитава територията. Крясъците и точните мерници можеха да почакат, докато се приберат в дома им.
Европейката стана от пода и тръгна отново към рапърът. Тази определено прекрачваше всички граници. Беше изключително нагла, а в Южна Корея рядко се срещаха такива индивиди, най-вече благодарение на факта, че корейските чеда бяха възпитавани изключително строго и консервативно.
Банг избута Зико назад. Това предвещаваше буря. В магазина щеше да стане изключително грозно, особено ако онази си отвореше устата. Всеки, който познаваше Саманта, знаеше изключително добре, че тя не цепи басма на абсолютно никого. Имаше си уста и я използваше изключително добре, както в говоренето, така и в правенето на вълшебства с члена между краката на лидера на Block B.
- Слушай, мърло - гласът на Сами беше заплашителен. Не я обвиняваше. Все пак си защитаваше територията.
Онази изглежда никак не се впечатли, защото направи чупка, вирна бюст и се опита да привлече погледа на У. Само дето очите му бяха намерили много по-хубаво място и то беше в деколтето на приятелката му.
– Разкарай кокалестия си задник от моето момче, защото в противен случай екстеншъните ти ще оберат прахта от пода на магазина, ясна ли съм?
Пришелката само изсумтя и зяпна, когато Банг я избута назад. Джи Хо също не беше по-малко изненадан. А на отговора, че няма мокри кърпички, мъжът не успя да реагира. Накрая едвам кимна.
- Да се прибираме вече, а? - попита той щом се излезе от транса, в който беше влязъл. Грабна бельото, което момичето му си беше харесало и тръгна към касата, за да плати. Накрая хвана торбичката, в която бяха бутнали бельото и зачака Саманта да си донесе задника.

by Sponsored content

Victoria's secret

Victoria's secret

Re: Victoria's secret

Re: Victoria's secret

Re: Victoria's secret

Re: Victoria's secret

Re: Victoria's secret

Re: Victoria's secret

Re: Victoria's secret

Re: Victoria's secret

Re: Victoria's secret

Re: Victoria's secret