FWB

Finally!!! Най-накрая дойде денят, в койти всичките и дружки щяха да се съберат на едно място. Единственият минус беше, че щеше да е в една дискотека, на която тя не беше кой знае какъв любител, само където не и беше даден избор. Пък дано друг път изберат малко по-подходящо място да си прахосат времето.
Откъсна поглед от огромния телевизор, закрепен на стената. Беше се загледала в някакъв скучен филм, колкото да убие някой и друг час, но вече беше останало по-малко от деветдесет минути, които трябваше да използва, за да се преоблече и домъкне в онзи клуб.
Отиде до гардероба си и след по-малко от минута някакви дрехи вече се намираха в ръката и. Нахлузи набързо бялата блуза на черни ивици, жартиери и къси панталонки, след което се позачуди какво да направи с косата си.
Включи машата за коса в контакта, за да се загрее, докато тя се гримира. Нанесе лека основа за сенки, след което експериментира с едва забележима очна линия, след което нанесе кремаво червило на устните си и се зае да оправя косата си.
Когато вече бе готова с къдренето, внимателно я среса, за да постигне един определен желан ефект. Непосредствено след това набра един номер, казвайки на мениджъра си, че отива да се забавлява с приятели в дискотека, като допълни, че не желае никой да я безпокои тази вечер.
****
В точното време, в което женската и компания я искаше в клуба, тя се намираше там, каза, че има резервирано сепаре на нейно име и влезе без притеснение, започвайки да се оглежда за приятелките си. Те стояха близо до бара, като вече пиеха някакви коктейли, говорейки с момчета. Беше наясно, че те щяха да са с половинките си, но не очакваше да вземат и някой, когото тя не познаваше. Е, не беше проблем да се запознае с още някого, случваше се ежедневно.
Взе си чаша, пъла с мента и безалкохолно, подаде една банкнота на бармана за питието и им направи знак да тръгнат към нейната маса. Вечерта едва сега започваше, а въздухът вече бе станал задушлив, остър, неприятен и се бе превърнал в същински калейдоскоп от гадости. Но от друга страна, като за средна класа не беше сравнително зле.
След около два часа сладки приказки с един пич на около нейната възраст, сякаш магически от някое цвете поникна нейната детегледачка Чонг Те Хьон, който си проправи ведмага път към нея, отблъсквайки момчето с абаносовочерна коса, чиято ръка бе на рамото и. Среден пръст от страна на шефа и, което донякъде я развесели, но щеше да си запази изблиците за някой друг път. Сега Те Хьон искаше да говори с нея за нещо и тя се съгласи (а и да не беше, какво му пукаше пък на мего, тя нямаше правото на кой знае какъв глас).
Излязоха на една тераса, където тя вдиша дълбоко, чувствайки се освободена от аромата на сладникав парфюм, евтин алкохол и долнопробна дрога, намираща се в клуба.
Погледна към мъжа, който почти видимо и беше ядосан.
- Какво ще искаш този път, че ми нарушаваш спокойствието?
Всъщност не нарушаваше нищо, онзи, с когото се беше заприказвала, беше много странен, далеч не беше неин тип, но компанията му не беше съвършено неприятна.
Впери поглед в присвитите очи на Чонг, прехапвайки устна бавно и едва забележимо, очаквайки отговор.

Нищо учудващо, той все едно се шокира, задето тя успяваше да намери "покой" на това очукано и долнопробно място. Какви го интересуваше пък него тя в какви нещастни глупости си въвличаше задника тя. Или той ходеше по него, за да отърве своя? Така и не можеше да си обясни сама на себе си защо той така се интересуваше от всяко нейно действие и/или състояние, защото не бе всеобща тайна, че на всеизвестният Чонг Те Хьон не му пукаше за никого и нищо, дори за самия него.
Отметна коса назад, срещайки свъсения поглед на шефа си, който сякаш се бе поотпуснал малко, ама още и беше бесен. Започна да я навиква, че не си вдигала телефона в последната седмица и че едва ли не, той се бил притеснил за това в каква ситуация се е забъркала този път.
В известна степен знаеше, че има нещо в него, което сякаш просто не беше способно да оцелее без нея, но вероятно беше просто високото самочувствие, което Сери така усърдно чешеше.  Но пък сякаш нямаше други, дето биха си продали душата да обръщат внимание на него, а той да им отвръща с това, което заслужаваха.
И дотук хубавата мисловна тирада на Ми Йон свърши. Той просто сякаш не можеше да пропусне да и напомни какво преди година и два месеца ги бе сполетяла с Джей. Тогава тя все още се водеше повече от приятелка на Те Хьон (не, че той има дори приятели, та за гаджета какво остава), но имаше право.
Той внимателно огледа дрехите и, а тя просто очакваше нещо от рода на "какво по дяволите си облякла". Такова нещо обаче все пак не я сполетя. Наум въздъхна с облекчение.
- Добре, че Джун Сънг ми каза къде си.
Добре де, какво нередно имаше, че веднъж тя да излезе от дома си се случваше, без да има някаква работа, ами сега нейната майка Чонг Те Хьон бе тръгнала по следите на мъничкото бебе Сери, което беше крехко и беззащитно, без  каквато и способност да се погрижи за себе си.
- Какво има този път? - повдигна вежда. Нямаше да я безпокои просто тъй, защото хей, видиш ли, го е страх за нещо относно нея. Вероятно имаше някаква длъжност, която трябваше да изпълни и този път.  - Карай по същество.
Госпожица Пак звучеше равнодушно и плашещо безразлично, игнорирайки гнева, който бавно я разяждаше отвътре, че някой и прекъсваше свободното време, което бе вложила в нещо.