Конферентната зала

Бях на път да се изнервя, защото ме извикаха под тревога тук, а никакви ги няма. Дори Шин не го виждам. Ах, това хлапе...ще трябва доста сериозно да си поговорим. Джи Хун трябва да бъде още по - строг понякога. Чух, че с протежетата си е достатъчно строг, затова си вършат добре работата. Друг е въпросът, че единият от тях е онзи копелдак Джун. И това животно е последователят на Рейн..браво бе. Намерил си е кой да го последва...
С нас Рейн не е никак строг. Вероятно, защото сме по - зрели и по - опитни. Само Шин, който от време на време разваля реномето ни със разни прояви като сегашната. Но пък момчето иначе има качества, които доста помагат на групата ни. Очевидно и той не е безгрешен, както и ние не сме. Ще гледам да не му се карам много, след като успея да го отърва от всичко това.
Вместо да отговори директно на въпроса ми, Тейон започна да ръси някакви глупости. Е, по принцип не бяха глупости, но малко хора действат така в такъв момент. Каза, че съдбата е забавна. Кимах и малко смекчих студенината в лицето си. Все пак момичето нищо не ми е виновно, може би трябва да поработя малко над държанието си. Но какво да направя, като отвътре ми иде?
Каза няколко думи относно въпроса ми. Не ми беше трудно да навържа нещата. Значи Сохьон е прикрила простотиите на Шин, сега и двамата са си изпатили. Започнах нервно да тропам с пръсти по масата. Щом ще прави простотии, не може ли поне да е по - дискретен. Аз колкото и пъти да съм нарушавал правилата, поне не са ме хващали еххх.
Мислите ми бяха прекъснати, защото след като отговори, тя беше тръгнала да сяда, но вместо на стола седна на пода. Изправих се от стола си и протегнах шия, за да видя как е.
- Добре ли си? - въпреки всичко бях длъжен да попитам. Тя се изправи и си беше надянала усмивка, но знам, че това беше за пред мен. Вероятно със сигурност не и е приятно да падне втори път. Дори самото чувство да паднеш пред някого не е приятно. Колкото и да не ти пука за околните все има някакво неприятно чувство. Тя изтърси, че заради тези колелца винаги така ставало. Изгледах я изненадано. Това момиче винаги ли пада от столовете, когато са с колелца? Реших да и спестя въпроса. Мисля, че преживя достатъчно.
- Вероятно си изморена. По - добре стой там, докато не ни удостоят със вниманието си. - опитах да звуча приятелски, но заради хладния ми тон не прозвуча много така. Затова млъкнах. След малко тя отвори темата, поради която и двамата бяхме тук.
- Със сигурност за свързани. - отсякох. Явно знаех повече от нея. Явно тя не разпитва мениджъра си както аз моя.
- Скъпото ми макне са го хванали с алкохол, и явно твоето е било с него. Сега и двамата са го загазили. Предполагам като част от SM най - добре знаеш правилата. От друга страна AVEX са загрижени и затова ме изпратиха мен. - обясних и накратко. Вероятно със лидера ми би и било по - забавно докато чака, но такъв и бил късмета.
- По принцип Би Рейн трябваше да бъде тук,но той е зает. - казах накрая, колкото да не изглеждам чак такъв темерут.

Тейон каза, че за нейното макне било обичайно да помага на хората. Много хубаво качество, но пък понякога изиграва гадни шеги, както в момента.
- Явно макнето ти е доста мила - казах. Беше ми ясно донякъде, че Шин има причини да пие. Той не говореше много за това, но ми беше споменал веднъж. Не посмях и да го питам повече. Японецът е доста странна птица, и понякога е нужно да си внимателен с него.
Лидерката каза, че и се струвам най - подходящ след лидера. След това допълни, че се надява да мине леко за всички.
- Спокойно, ние с теб ще оправим проблема. - тук пак се опитах да се усмихна, и пак не стана. Най - ужасното е, че дори като се опитам да се усмихна изглежда зловещо. Чудесно. Стария ми сладникав имидж вече тотално е заминал в небитието. Но на кой му пука?
- Ако се притесняваш остави всичко на мен. - продължих с уверения си, хладен тон. Струваше ми се мила, така че щом съм дошъл, мога да и помогна. Не се и съмнявам, че би се справила, но можеше да си докара някой проблем и тя с шефовете и. На мен обаче не са ми шефове и не ми пука.
- Не ме е страх от S.M - казах почти през зъби. Мда, те бяха конкуренция, и то голяма.
Тейон напомни, че ми бяха провалили вечерята. Но реално погледнато, същото направиха и с нейната.
- Те провалиха и твоята...и на теб също ти се наложи да оставиш приятеля си. - напомних и .
Както си мълчахме изведнъж тя изстреля въпроса дали Съли си е останала там.
- Предполагам..че да...-отговорих и изненадано. Защо ли беше толкова екзалтирана?
Беше доста странна на моменти. Жалко наистина, че и изпратиха мен, да скучае докато чака. С Джи Хун със сигурност щяха да си намерят много теми за разговор. Всъщност той винаги си намира теми за разговор, независимо от разликата във възрастта.
Отново бяхме млъкнали, благодарение на мен, когато тя похвали новата ми група, и каза, че най - много и харесвала дебютната песен.
- Много си мила, благодаря. - казах и този път се усмихнах. И ето, че не изглеждаше мила усмивка, а напълно заплашителна усмивка. Вероятно заради нея те ме погледна леко стреснато или неразбиращо и аз разбира се побързах да я махна.
- Аз също харесвам някои ваши песни. - казах с равен тон. Наистина момичетата бяха доста талантливи и неслучайно вече бяха доста популярни и по другите континенти.
След това настъпи редовното мълчание, когато аз съм наоколо. Да мълча като темерут? Това изобщо не ми пречеше, но обикновено на събеседниците ми им беше неловко. Облегнах се на едната си ръка и се загледах някъде настрани, отново в празното пространство.
След няколко минути
Вече от цяла минута и половина усещах погледа на Тейон върху себе си. Нямах и представа какво си мисли, вероятно очакваше да кажа нещо. Или пък се чудеше тя какво да каже. Накрая и аз вперих поглед в нея. Почти не примигвах, винаги съм бил много издръжлив в онази игра. Веднага усетих, че се напрегна и и стана неудобно. Вероятно заради погледа ми. Хората доста често го смятат за малко неприятен. Макар, че и причинявах неудобство с него, продължих да я зяпам втренчено. Беше ми доста забавно, защото в момента изглеждаше все едно не може да си намери място.
Явно наистина съм станал доста неприятен за околните. Не за пръв път някой не може да изтърпи погледа ми. Но какво да се прави? Хората се променят.

Кръстосах ръце пред гърдите си и въздъхнах отегчено. Тя заяви, че не я е страх от шефовете, защото имали успехи.
- И ние имахме успехи. Ама шефовете така решиха и не преподписаха договора ни, нали? - казах и само това, и игнорирах другото, че нямало да ме остави сам. Не отиваме на война, тия мишки от S.M. няма да посмеят да се опъват много. Но в такова време не е хубаво да се предоверяваш на шефовете си, дори да си най - голямата мега звезда на корейския полуостров. SS501 сме жив пример за това.
Относно темата Темин и Съли...честно казано бях спокоен.
- Хванах приятеля ти да я гледа по доста интересен начин. - отбелязах със странна нотка в гласа. Надявах се това момче да е подходящо за Съли, защото не исках пак да се разправям с пубери.
- Мисля, че няма да я остави и дори им предоставихме страхотна възможност. - това ме накара да се замисля. Тцтц, Хьон Джунг...кога успя да станеш от дъртите, които като се махнат и младите тогава се забавляват? Погледнах момичето срещу мен. Де да можеше и тя да има техния късмет и поне да е с някой приятен тук. Щеше да е по - добре за нея. А аз кога успях да забравя какво е да се вълнуваш от присъствието на жена? Помня преди с Фей да се обвържем, не можех да си седна на за*ника от притеснение. В присъствието и ми настръхваше косата, която тогава никак не беше къса. Сега няма такова нещо. Предчувствам, че подходящото момиче просто не съществува. Или просто аз съм повреден. Все тая, не ми пука. Останаха ми приятелите, семейството, момчетата ми от старата група, и тези от новата. Както и феновете ми. Ето, че все пак съществуването ми не е толкова безмислено.
На фона на тези леко депресиращи мисли, аз доста се забавлявах като наблюдавах Тейон. Кой да предположи, че точно лидерката на най - успешната момичешка група в Корея е такава? Притеснява се от погледи и прави поразии на всеки 3 минути? Бих казал, че е досадно това, но нямам нищо против момичето, така че е по - скоро забавна.
Бутна си чантата на земята и скочи да си събира нещата. Старото ми аз би се втурнало да и помага, но новото го мързеше. Приведох се малко да погледна. Еми, справяше се и сама. Пък и така най - много да нахлуя в личния и живот. Дамските чанти на жените са забранена зона. Току виж съм набарал някой тампон, или подобна чудесия и на никой от двама ни нямаше да му е спокойно.
Тя заговори, че трябвало да се усмихвам както преди и нямало да си разваля имиджа. Повдигнах вежда и я продължих да я гледам със скръстени ръце. Преди да успея да и отговоря каквото и да било, съдбата за да ми го върне тъпкано....при мен се търколи някаква кутийка и се разпиля до единия ми крак. Явно я беше бутнала, докато си обира другите неща. Наведох се и взех с два пръста едно от нещата, които се изпиляха от кутията. Все пак не бях чак толкова мързелив, че да я карам да идва да лази в краката ми, за да си ги прибира.
- Това как....си го слагаш? - попитах замислено, като оглеждах тампона. Бяха по - малки, отколкото си мислех, че са. Погледнах към нея, превръщаше се в домат. Въздъхнах и се наведох, като ги събрах в кутията и я затворих. Сложих ги пред себе си на масата и зачаках да дойде да си ги вземе. Осъзнах, че не съм отговорил на предишните и думи.
- Усмихвам се. В предаванията и на концертите. Там, където се налага да се усмихвам. - май това се налагаше да го обяснявам на доста хора.
- Усмихвам се, когато имам причина. Очевидно тя е феновете...

Изглеждаше ми весела, и каза, че щели да изглеждат сладки заедно. Ами надявам се, аз като че ли не мога да правя такава преценка. Вероятно щеше да и каже, ако харесва Съли. Както и тя на мен, ако харесваше него.
- Съжалявам, че ще разваля удоволствието но...-винаги ми се налагаше да кажа нещо такова. Или пък винаги аз съобщавах лоши новини на някого.
- Казах и, че я е гледал странно, и тя ми каза, че са просто приятели. И ми изглеждаше искрена...- щом той е добро момче и я харесва наистина, и аз се надявам нещата да се получат. Макар че любовта е безмислено нещо според мен. Или поне от известно време насам.
Докато прибирах разпилените и тампони в кутийката им, Тейон си издрънча главата в масата. Малко се стреснах, но тя не си даде много вид да я боли. Знам, че беше нарочно. Протегна се, взе си кутията, и се настани точно до мен. Погледнах я леко изненадано, но не казах нищо. Тя отблеяза, че било хубаво феновете ми да са повод за усмивка.
- Ами в предаванията се усмихвам, защото ми се налага. Иначе доколко е истинско не мога да преценя. - повдигнах рамене. Лидерката ме попита за ежедневието и дали там никога не се усмихвам. Усмихвам се, разбира се. Все пак не съм чак парче лед.
- Не беше изведнъж. - казах спокойно
- Не знам....може би хората се променят. Пораснах...- това звучеше странно. Малко позакъснях и аз с порастването, ама така се чувствах. Аз като бях на 22-23 се чувствах като на 17. Не че сега се чувствам като старчок, просто е различно.
Игнорирах извинението и. Всъщност не беше толкова досадна, колкото привидно се чувстваше. Дори въобще не беше, просто аз по принцип си се държа така със всички. А ние известните нямаме личен живот. На мен винаги ми се задават лични въпроси и понякога просто не можеш да ги избегнеш. След малко тя се пошегува.
- Не виждам причина.- отговорих простичко - А и аз не бягам...
Пак настана мълчание. Кръстосах отново ръце пред гърдите си. Ако бях сам вероятно много щях да съм се изнервил, че ме карат да чакам така. Остава в крайна сметка Шин и момичето да са оправили проблема сами, и на нас някой да ни върже тенекия. Обърнах глава към нея и я погледнах преценяващо.
- Добре ли си с главата? - тя се обърна и ме погледна странно. Чак тогава разбрах, че е прозвучало двузначно.
- Така де...имах предвид дали те боли? - допълних. Хм, от такъв удар със сигурност ще и се подуе малко. И да, със сигурност ще се подуе. Изправих се, и сритах стола, за да си мине на мястото. Тя подскочи леко, вероятно се стресна. Преди да се извиня или каквото и да било, вече бях изхвърчал от конферентната зала. Сега най - много да си помисли, че наистина съм избягал от нея. С бързи крачки минах по пътя, по който бях дошъл. Бегло си спомням, че някъде бях видял машини за напитки. Намерих ги. И имах късмет! Едната беше за изстудени. Точно това ми трябваше, защото ако не бяха студени нямаше да има смисъл. Взех кенче с Фанта и бързо се върнах в конферентната зала. Стоварих го със замах пред нея и си седнах на мястото. Беше достатъчно хладно, а и в това студено време ще и свърши работа. Малко неудобно заради формата на кенчето, но все пак е нещо.

На нея май и беше доста неловко. Не смееше да ме гледа много. Станах още по - мрачен и се обърнах на другата страна. Знам, че действам така на хората, затова май трябва да огранича контактите си. Не че ми пука, ама просто е неприятно. Горкото момиче се изтормози тука 40 минути с мен. И се преби. Дали по - принцип беше такава, или сега е притеснена заради случая с макнето си? Силно се надявам да е само сега.
Звучеше наистина тъжно като и споменах за усмивките. Не и отговорих нищо, вече се бях изчерпал по темата. Според мен бе по - правилно да не се усмихваш, отколкото да се усмихваш на сила. Освен ако не е свързано с работата, разбиран се. Като ме снимат, или съм в предаване съм весел като репичка, затова хората, които са ме гледали не очакват да съм такъв по характер. Но всички ние носим маски. Всички в този бизнес носят маски, и идилията е само за пред феновете. Това си е тъжната истина, която феновете отказват да приемат. Същото, както ние отказваме да приемем, че повечето фенове ни имат като някакви предмети.
- Не може всички да са еднакви, независимо от годините.- казах спокойно. С това имах предвид, че няма нищо лошо в това да е запазила по много от детството си. Едва ли е прозвучало така, със сигурност не казах с толкова много думи. Моите приказки явно винаги имат скрито значение. Е, това момиче едва ли щеше да подскача от щастие като ме види друг път, затова не ме бърка толкова, че ще оставя лошо впечатление. Макар, че е загуба. Тя е забавна, просто аз съм говедо.
След като и дадох фантата, тя се сети какво да прави с нея. Аз си седях на мястото, изнервен, че ни карат да чакаме. Вероятно и двамата нямахме много свободно време, и двамата бяхме излезли да се видим с някой приятел, а те ни разиграват....
Винаги съм бил в близки приятелски отношения с момчетата от JYJ и отдавна ми стана ясно защо вече не са в тази компания. Май и аз нямам много топли чувства към нея. Поне от това, което съм видял и чул. Изглеждаше леко смешно с това кенче на главата, но мен не можеше да ме разсмее лесно нищо. Ако участвам в някоя от онези игри, в които се печели ако не те разсмеят, ще се превърна в милиардер. Сериозно мога да стоя с покер фейс, колкото и да ми се правят на маймуни.
- За нищо, надявам се да не се подуе. - казах и след това тя ми каза, че по принцип не била такава . Погледнах я изненадано. Нямаше нужда да казва това. Не ми дължеше никакво обяснение. Не и казах нищо, защото някак си не ме биваше в тези приказки. Явно ще има голям късмет, ако не ме види пак. Сигурно от половин час насам ме псува наум. Няма да се изненадам. Отново настана тишина, през която тя предложи да си тръгнем. Може би беше права. Нямах намерение да стоя и да чакам. Докато решавах, че наистина нямам намерение да стоя още тук,тя ме помоли да я изпратя. Погледнах я изненадано и повдигнах вежда. Аз не съм никакъв джентълмен и не е нужно да се правя на бавачка. Свих устни и тъкмо тогава тя каза, че ако не искам нямало проблем да не го правя. Въздъхнах безшумно. Явно все пак има човечност в мен, дори съм с колата си. Не е чак такъв проблем.
- Окей. Нямам намерение да ги чакам повече. - изправих се и потеглих. Обърнах се и я зачаках. Тя си стоеше още там, явно не разбра, че съм се съгласил. То и аз не се изразих както трябва.
- Хайде, аз съм с колата си. - като видях, че се изправя и си взема чантата, тръгнах отново. Стараех се да не вървя бързо, както по принцип правех, защото лидерката бе дребна и едва ли можеше да прави великански крачки като моите. Излязохме на паркинга и се отправихме към колата ми. Следващото, което ще видиш Ким Тейон се вижда само веднъж в живота. Добре де, може и няколко пъти, зависи колко на брой пъти ще се окажеш в компанията на мен и колата ми по едно и също време.
- Липсвах ти, нали красавице? - започнах да си лигавя колата и се хилнах та чак Тейон беше отворила уста отстрани и ни зяпаше с колата. На всички почти им е смешно, но това си е съвсем нормална, чистосърдечна любов между мъжа и колата му.
- Настанявай се. И леко с бебчето ми! - подканих момичето, привидно весел какъвто не бях досега.
Качихме се, сложихме коланите и запалих. Пуснах преди това радиото и зазвуча песента на Rain - Love Song.
Бях отличен шофьор, затова на Тейон и се наложи само да ми каже адреса си и след двадесет и пет минути бяхме там. Двадесет и пет скучни за нея минути, защото не говорех.