Зоо магазинът

by Гост Съб Май 25, 2013 10:07 pm

Ммм тези дни сестра ми не спира да мрънка че иска кученце било и скучно по цял ден сама във вкъщи , а защо седи постоянно във домът ни много е болезнено за мен да го казвам но преди година докато се прибираше от екскурзия с приятели катастрофираха някой се измъкнаха с малко наранявания за щастие, но моята малка сладка сестричка вече няма да може да ходи понякога се самообвинявам тя ми звания толкова много пъти да отида аз да я прибера , че нямала доверие на момчето което щяла да кара по пътя за вкъщи голям съм тъпак нали ? И така утре бе рожденият и ден и реших да я изненадам и да и взема едно малко сладко кученце. И така вече беше 25-ти Маи , а аз си спях спокойно докато алармата на телефона не звънна аз се изправих в седнало положение протегнах се към нощното шкафче където беше на скоро купеният ми телефон старият го изгубих в докато ме гонеха няколко фенки не ми е лесен живота ах моето телефонче толкова си го обичах. Разтърках сънено очички и се опънах като някое коте станах измих си очите зъбите и когато реших да си облека дрехите с който щях да се скитам днес забелязах колко съм потен и реши да се изкъпя това ми отне 10-сет минути след което излязох от банята изсуших си косата със сешоара облякох си чистите дрехи и слязох да закуся малката ми сестричка вече закусваше..
- Хей мъник честит рожден ден. доближих се до бея целунах я по близката и й разроших косата..
- Оппа добро утро и благодаря.
- Ще закусиш ли с мен?
- Разбира се , но на бързо че ще закъснея. усмихнах и се и започнах да се храня след закуската побързах да изляза , а сестра ми се провикна.
- Приятен ден бате и да се пазиш..
- Мерси мъник и на теб и този път да не пропуснеш обяда нали ?
- Няма обещавам. каза сладко тя , а аз набързо излязох днешният ден не мина нито бързи нито бавно имахме много робота по новия албум и така след като свършихме за днес аз се качих в моята любима кола ох и нея толкова много си я обичах завъртях ключа , а тя измърка като котенце ох обичам този звук и така потеглех и стигнах до една сладкарница купих и любимата торна и след това се запътих към зоо магазина паркирах на едно от малкото свободни места и се запътих към магазина влязох вътре и започнах да разглеждам животните и накрая стигнах до малките сладки кученца спрях се до мястото където ги бяха настани ли и започнах да ги оглеждам и сега как да избера та те всички са толкова сладки докато ги гледах едно от тях се спря точно до мен и започна да лиже ръката която бях поставих върху скалкото което бе на половината помислих си колко сладко май ще взема него и тъкмо викнах продавачката и й щях да и кажа , че искам това кученце, но с едно момиче изрекохме това изречение заедно двама та се спогледахме и й казах , че аз ще го взема и , че ми трябва спешно друго ...

by Гост Нед Май 26, 2013 5:05 pm

От известно време Хьо Джин ( LE ) се чувстваше доста самотна. Нямаше причина за това. Постоянно беше с другите момичета от групата. Мениджърът им също винаги и навсякъде беше с тях. Когато имаха концерт или фотосесия, гримьорите и стилистите също бяха с тях. Беше толкова много свикнала с тези хора, че те вече бяха станали част от нея. Затова тя се чувстваше самотна, особено в моментите, в които оставаше сама в апартамента на EXID. Момичето искаше да има някого до себе си, за когото да се грижи, да мисли за него и заради когото да няма търпение да се прибере.
LE не можеше да има гадже. За сега. От компанията им бяха казали още в началото, че поне за няколко години няма да могат да имат такива взаимоотношения с момчетата. Тази забрана беше част от договора. Беше минала само една година, затова имаше още дълго време докато им разрешат. Поради тази причина, този някого не можеше да бъде гаджето `и.
Рапърката обмисляше да помоли да се върне да живее при семейството си, но те също бяха като част от нея, затова и тази идея отпадаше.. Оставаше още една идея и нея вече мислеше да я осъществи. - Щеше да си вземе кученце.
Денят в който нямаха много ангажименти, Хьо Джин отиде при мениджъра им, който ядеше в столовата.
- Оппа, ще ме закараш ли до едно място?
- Къде искаш да отидеш? - попита той.
Усмихна се.
- До зоологическия магазин. Искам да си взема кученце.
- Другите съгласни ли са?
Тя кимна. Е, не ги беше питала все още, но ако му го беше казала, той щеше да `и откаже.. Мениджъра се съгласи и стана от масата. Двамата излязоха от сградата и се качиха в колата...
Колата спря пред магазина. Момичето излезе и каза, че няма да се бави. Влезе в магазина. Разгледа всички кученца. Те всичките бяха много милички и сладички, но едно кученце, което се беше спряло пред един човек, `и грабна окото. Една продавачка дойде при тях. Тя и мъжът до нея, едновременно казаха, че искат малкото животинче. Двамата се спогледаха и той каза, че той ще го вземе.
- Извинявай..- каза тя.
Той се обърна към нея. Тогава тя видя, че мъжът бе Чанг Мин.
- Сънбе, задължително ли е да вземеш това кученце? - попита тя учтиво.

by Гост Вто Май 28, 2013 9:06 pm

Тъкмо щях да се обърна и да започна кавга с момичето когато тя каза...
- Сънбе, задължително ли е да вземеш това кученце? обърнах се и се загледах в момичето тя бе с руса коса , очила , нито много висока нито ниска зачудих защо ми каза сънбе затова се вгледах по добре, а това била Хьо Джин....
- А сори Хьо Джин не те познах за момент...
- Мммм а за кучето ми само това ми хареса, а днес е рожденият ден са сестра ми и иска кученце , а аз съм малко придирчив, но този мъник веднага ми хареса.. погледна я малко детински..
- Защо ти не си избереш друго?
- Знам че не е никак кавалерско , ноо наистина искам това кученце..
- Ако искаш може да ти помогна да намериш друго ако трябва ще обиколим цял Сеул ако трябва искаш ли ?
- Ааа? гледах я с надежда ..
- Хайде а .. побутнах я леко е съгласна ли си ?
- Ако си утре ще се срещнем тук в 10:30 искаш ли и ще обиколим щял Сеул ако трябва цяла Южна Корея...
Искаш нали ? усмихнах и се сладко и пак я побутнах...

by Гост Вто Юни 04, 2013 6:05 pm

Момичето се изненада, че той въобще я е познал. Групата `и не беше чак толкова известна, а и от известно време не бяха имали нов албум, заради суб-групата, която сформираха от двете най-добри певици... Двамата се бяха засичали по концерти и тя се радваше, че я е запомнил. Харесваше `и когато някой я разпознаваше.
- Мммм, а за кучето, ми само това ми хареса, а днес е рожденият ден на сестра ми и ска кученце, а аз съм малко придвирчив, но този мъник веднага ми хареса. - погледна я той детински.
LE не знаеше, че той има сестра или по-точно сестричка. Виждаше, че той много иска кученцето и че наистина точно това си е харесал.
- Защо ти не си избереш друго?
Чанг Мин `и каза, че не е особено кавалерско от негова страна. Наистина не беше. Но той я гледаше толкова умолително и с надеждата тя да се съгласи и лекото му побутване, че момичето нямаше как да му откаже. Даже `и предложи утре да се срещнат, за да обиколят целия град, за да може тя да си намери кученце. Това някак я трогна, а и нямаше да остави сестричката му без кученце.
Хьо Джин се усмихна.
- Добре, взимай го. - каза му тя.
Продавачката отнесе кученцето със себе си, за да го приготви за тръгване, докато то махаше с опашка.. Рапърката не съжаляваше, че му го е отстъпила. Имаше много други кученца в магазина и тя смяташе да си избере едно от тях..
- Сънбе, избери ми и на мен едно от всичките кученцата. - помоли го тя, защото честно казано тя не знаеше кое да избере.

by Гост Сря Авг 07, 2013 10:58 am

Беше се видяло, че сам не можеше да се живее.
Вярно, че почти не се прибирам у дома. То пък един дом.
Така де.. В хотела.
Излизам рано, прибирам се късно.
Постоянно по разни купони. На повечето от които самопоканен.
Дори не познавах домакините. Просто ми харесваше музиката и обстановката и отивах.
Бонуса на скъпите хотели.
Можеше да си вземеш и домашният любимец при себе си. Е аз си нямах такъв, но смятах да си взема.
Докато оглеждах клетките с малките сладки кученца едно бяло пухкаво същество от кучешкият вид реши, че съм му роднина заради цветът на косата и ме близна по носа.
Огледах го.
Ми може и да сме роднини.
- Взимам те. Твърде много ми напомняш за мен. Не че аз ближа не познатите около себе си.
Взех кученцето от клетката и тръгнах да търся продавачката, която се беше запиляла някъде.
Толкова се бях залисал в новият член на скромното ни, вече двучленно семейство, че не забелязах момичето пред себе си и я блъснах.
- Опа. Сори за сблъсъка.

by Гост Сря Авг 07, 2013 11:16 am

ГаЮн беше щастлива. За първи път от доста време се чувстваше щастлива заради връзка. С денсъра на Block B не се чувстваше така. Но от както излизаше с Дуджун нещата бяха различни. Той я караше да се чувства като принцеса. Нещо, което никой друг не беше успял да направи с нея.
Тази сутрин вокалът на 4minute се събуди с мисълта, че трябва да си вземе домашен любимец. Момичетата нямаше да имат нищо против, така че щеше да го направи. А и имаха нужда от нещо пухкаво, с което да се занимават, когато имат малко работа.
Хо се облече и отиде в кухнята. Направи си една купа с корнфлейкс и си го изяде. ДжиЮн и ДжиХьон бяха излезли вече. Хьона и макнето спяха. Певицата остави бележка, че отива до зоо магазина и излезе. Той се намираше наблизо, така че нямаше да отнеме много време. Най-много, един час. Трудно избираше какво да вземе.
Тя влезе в магазина и започна да оглежда клетките на котетата и кученцата. Хареса едно бебе коте с тигрова шарка. Една от асистентките се приближи.
- Ще го вземете ли? - попита тя.
- Да, ще го взема.
Асистентката изкара животинчето от клетката му и го даде на ГаЮн. То се сгуши в певицата, а тя го притисна до себе си.
- Ще огледам още малко и ще платя- обясни Хо, а жената й кимна, след което се отдалечи.
Докато вървеше из магазина, някакъв мъжки се блъсна в нея. Извини се. Това беше Хьонсънг. И ако това не е лош късмет...
- Нарочно ли го направи, пабо?! - писна ГаЮн. - Защо го направи?!
Забеляза, че държи куче.
- Горкото животинче! Как ли ще го тормозиш? Сигурно ще го направиш за якичка.

by Гост Сря Авг 07, 2013 11:26 am

Не ми стигаха безкрайните крясъци на лапетата в хотела ами сега и тази.
Човек вече не може и да се блъсне без да иска.
Ми тя да гледа къде ходи. Хората за това имат очи. Да гледат, за да не стават инциденти.
Прегърнах си кученцето и я огледах.
В ръцете си държеше някакво подобие на котка.
Не харесвах котки.
Момичето ми се разкрещя и ме попита дали нарочно съм се блъснал в нея.
- Да бе нарочно. От какъв пък зор?
- Горкото животинче! Как ли ще го тормозиш? Сигурно ще го направиш за якичка.
- Аз не съм някой бракониер или нещо от сорта? Аз не тероризирам животни. Но като те гледам ти убиваш.
Отново я огледах и започнах да се смея.
- Косата ти прилича на умряла катерица. Май ти си убийцата. Хората са измислили перуките. Не е нужно да убиваш горкото животно.

by Sponsored content

Зоо магазинът

Зоо магазинът

Re: Зоо магазинът

Re: Зоо магазинът

Re: Зоо магазинът

Re: Зоо магазинът

Re: Зоо магазинът

Re: Зоо магазинът

Re: Зоо магазинът

Re: Зоо магазинът