Библиотеката

Марк дълго време се колебаеше дали да влезе в огромната Библиотека. Би било странно момче на неговата възраст да се разхожда из колоните със стари книги. В днешно време повечето младежи се чудеха как да се вмъкнат в някой клуб , как да се сдобият с нова камера или телефон ,но малко бяха тези ,които полудяваха ,когато чуят ,че някоя нова книга от любимия им автор е излязла. Марк не знаеше какво точно търсеше. Просто искаше да чете. Освен това беше крайно време да си закупи поредния разговорник на корейски. Наистина все още имаше трудности с об6щуването поради простата причина ,че често се объркваше в думите си и от корейски преминаваше на английски , а после почваше отново - но на китайски. Беше му адски трудно затова и всяка година си купуваше ново издание на един корейски разговорник за да може да научава по нещо повече всяка година. В крайна сметка русокосото момче влезе в огромната Библиотека и веднага щом пристъпи прага свали слушалките от ушите си. Обикновено на места ,като това винаги цареше спокойна тишина , а Марк обожаваше уединението на спокойствие. Младежа се отправи към дългите редици с книги и му отне доста време за да се ориентира за модерната литература. Наоколо нямаше много хора и това беше още по-добре за момчето. Обикновено ,като посещаваше някоя книжарница или Библиотека почти веднага си намираше речник , някоя интересна книга и се забутваше в някой ъгъл или сядаше по средата на малката пътечка ,която разделяше огромните редици с книги.
По едно време И Ен се размина с едно русо момиче. На лицето му се появи усмивка. Беше руса, като него, че и дори по-руса.  Винаги му е било странно да вижда корейките такива. Честно казано дори не знаеше защо и него го бяха курдисали в този цвят. Имаше съмнения ,че Джаксън го е организирал защото и той, като него бе изрусен.  Другото ,което направи впечатление на И Ен бе ,че въпросното момиче държеше книги в ръцете си. С едно рязко движение Марк се обърна и тръгна по следите й. госпожицата явно търсеше още някоя книга и това наистина впечатли Туан. Не можеше да повярва ,че стройно и очевидно заможно момиче ,като това се размотаваше на такова място.  
Марк буквално я следеше и го осъзна ,когато дистанцията помежду им се скъси до три метра. Китаеца се спря ,подсмихна се глуповато и се извърна в противоположната посока. Щеше да е наистина странно ,ако тя го беше усетила затова и се отдалечи тихомълком. Трябваше да намери своите разговорници , а когато ги съзря отдалече се зарадва още повече защото явно бяха докарали още нови. Той си избра един огромен речник с думи и фрази  и се отдалечи от секцията. Сега му оставаше да си хареса книга ,която да чете. Четеше му се нещо леко и хубаво. Може би някоя фантастика? Или може би нещо с любов. Май щеше да заложи на втория вариант. Отне му доста време да открие отново модерната литература ,но когато се приближи до рафтовете видя , че на около пет метра стоеше онова русо момиче и четеше съдържанието на някаква книга.
-Извинете?- каза тихо Марк , приближи се към нея и побърза да се поклони няколко пъти.- Случайно да знаете ,къде мога да намеря някоя романтична книга ? - попита я през лека усмивка.- О, не ме разбирате погрешно ,не ви свалям , просто търся съвременна книга  с любов през очите на някоя жена автор .

- Нищо не съм си помислила .-отговори му най- спокойно русата непозната. Преди това бе кимна в знак на съгласие ,защото на лицето на Марк веднага разцъфтя лека усмивка. Силно се надяваше ,да не я притисни с акцента от който не можеше да се отърве. Някои негови познати ,като хората от екипа доста му се смееха по едно време защото начина по-който , китаеца произнасяше корейски думи бе просто покъртителен. Добре ,че от тогава момчето си бе взело бележка и внимаваше как говори. Може би и затова всички го вземат за някаква мъдра личност. Не ,той просто не можеше да говори бързо на корейски и затова провлачваше едно изречение .Правеше го защото се наблюдаваше и не искаше да прави грешки.
- Значи търсите нещо романтично… -започна госпожицата и този път Марк кимна.– Това може да ти хареса – „Ад и рай“ на Джудит Макнот. Интересна книга е - тя му подаде една книга и той веднага я пое в ръцете си. За момент гледаше корицата й ,но после вдигна поглед за да отвърне на усмивката на момичето пред себе си. Тя беше наистина нестандартна хубавица.
- Може ли да ги държите за момент. Сега се връщам! - каза изведнъж корейката, връчи му своите книги и тръгна бързо на някъде.
-Ъъм?- тръгна неподготвено  да казва И Ен ,но вече бе късно. Русокосата зави зад ъгъла и напълно изчезна от погледна му. Бързите й стъпки се отдалечаваха и някак си заглъхнаха напълно ,когато момичето се бе потопило някъде из тази голяма библиотека. Марк се огледа и осъзна колко тихо наистина бе това място. Лека въздишка напусна устата му и той запристъпва от крак на крак. Чакаше я ,но тя като че ли леко се забави ,но най-вероятно на него така му се е сторило. Не след дълго я видя да идва, а китаеца побърза да й се усмихне ,но когато видя огромната купчинка от книги ,която едва не закриваше главата й , лека по-лека ,усмивката се стопи от лицето му. Незабавно се почувства неудобно. Той стоеше едни мижави книжлета , а младата госпожица с цели романи.
- Това са любимите ми любовни романи. И всички са на Сандра Браун. Ако искате седнете на една маса да ги разгледате - каза му тя и подхвана кулата от книги.
-Да , разбира се, но нека ти помогна.- отговори й бързо Марк и въпреки че вече държеше неща в ръцете си , пристъпи към дамата и пое няколко от романите. Двамата тръгнаха в търсене на масите за четене ,които се намираха тук таме из голямата библиотека. За тяхно щастие , не далеч от тях видяха една такава и тръгнаха право към нея.
-Та казахте  Сандра Браун?- опипа Марк докато стоварваше внимателно книгите. Той погледна за миг към непозната и веднага й се притече на помощ защото видя как някои от книгите ,които тя държеше се бяха разместили и баланса върху останалите се бе нарушил. И Ен й се усмихна мило и започна една по една да оставя книгите върху масата.