Гарата

-Аньонг хасейо Юри.-поклони й се.-Юри , от много време не сме се виждали ... как вървят нещата?-попита я.
-Оппа първо радвам се че те виждам... не сме се виждали откакто напуснах компанията.Иначе ти как си?
-Аз съм добре...как е в новата компания?
-Супер е!...защо и ти не се присъединиш към Green.-попита усмихнато Юри.
-Еми незнам...-простичко отговори ДжеДжонг и поклати леко глава.
-Ела да седнем...-дръпна го за ръкава Юри.Двамата седнаха на една чупена пейка.
-Ухх!-простена тихо момичето като видя залепените дъвки до нея.

-В Green не ми харесва , а и не ми се иска да напусна JYJ , обичам момчетата и минахме през много заедно . А и така групата ще остане без лидер , а не ми се иска това да става.-Каза простично Дже поглеждайки я.-това което каза беше толкова мило...Юри и стана малко неприятно...искаше и се и тя да е като него...но уви вече беше късно...не можеше да се върне обратно.-Аз забравих , че ти напусна СМ .-Засрами се той прикривайки го с лека нелепа усмивка.
-Между другото , защо напусна СМ?-Попита я и се загледа в дъвката която беше залепена до нея .
-Честно да ти кажа...и аз незнам просто една сутрин се събудих и се почувствах че не съм на мястото си...и действай...напуснах.Сега малко съжалявам.-сведе глава тя.

Юри забеляза че ДжеДжонг я наблюдава затова му се ухили весело.По едно време тя дочу тихо къкорене.
-Явно съм гладен , искаш ли да отидем да хапнем някъде ?-Попита я той и плясна леко с ръце като се протегна а гърба му изпука тихо .Преди тя отговори телефонът на лидерът извъння.Той вдигна и последва кратък разговор.
-Извинявай винаги се обажда когато му е скучно.-оправда се и прибра телефона в джоба си.
-Таа ще ходим ли да ядем?Как ми се е дояло рамен...мммм горещ раменнннн!-измърка тя и устата и се напълни със слюнка.Двамата се изправиха.
-Лошото знаеш ли какво е?-погледнаго право в очите момичето.
-Какво?-предпазливо попита ДжеДжонг.
-Незнам да има наблизо ресторант...-обяви Юри

Дните минаваха вече малко по-бързо.В началото на Джунг Су едвам издържаше ,всеки час му се струваше като цяла вечност.Дните си се влачеха толкова бавно ,че на мъжа му се струваше ,че ще побелее на другия ден.Ежедневните задължения не го натоварваха,вече.Даже високия си пост го задържаваше да прави още по трудни и отговорни неща.Колегите му бяха уникални мъже,много силни.За разлика от това което чуваше от негови приятели които вече са били във казармата, разказваха ,колко е самотно и мъчително.Далеч си от семейството ,от прителите ,от  любовта.Казармата беше място само за мъже.Къде са тръгнали тези льольовци?Господин Пак вършеше всичко което му нареждаха със хъс и желание.Той самия беше горд от себе си.И нищо или никой не беше способно да го спре.
-Хуанг Мин О,Хо Мин Джунг,Ким Хонг Бин,Пак Джунг Су и Чой Мьонг Хий .-басовия и дрезгав глас на главния командир изреждаше имената ,които четешете от папката си.Това бяха мъжете които щяха да излязат този уикенд от лагера  за да присъстват на удостоят с присъствието си първото военно училище за сираци.Беше странна сбирка ,но там щяха да присъстват много герои от армията и флотата на Южна Корея.Явно ИТък и неговите колеги бяха истински късметлии.Без предоставен избор военните си събраха багажите и още на следващата сутрин хванаха автобуса ,и от там на влака.За съжаление не им дадоха телефоните и явно военното ръковотство нямаше намерение да раздухва новината ,че някои е излязал от лагера.Това наистина натъжи певеца.Той толкова жадуваше да излезе и да се види или най-малко чуе със приятеите си и семейстовто.Беше пропуснал толкова много събития и рожденни дни.Това го караше да се чувства виновен.
През целия път мъжът гледаше замечтано през прозореца.Чувстваше се свободен.
„Секси,фрии анд сингъл!”-помисли си той и се подсмихна на себе си.
Както и да е .Уикенда мина много бързо.Сбриката се оказа наистина много забавна.Младите сержанти бяха толкова смешни и в същото време сладки.Лидера изведнъж беше почнал да гледа на всички деца като на свои.Чувстваше се баща.Това не беше странно за него ,даже си мечтаеше ,че след като излезе от армията ще намери любовта и ще се ожени най-накрая.Майка му му даваше толкова зор.Искаше семейство и знаеше ,че е готов!
Ето ,че свободатата му беше към края си.Джунг Су носеше черното си сакче във ръка ,беше си сложил черни очила и гордо вървеше редом с колегите си.Резервацията им във хотела беше изтекла още рано сутринта ,а до отпътуването на влака имаше още 5 часа.Имаше точно 5 часа да се наслаждава на времето ,преди да се върне обратно в лагера.
-Хора ,аз отивам да потърся телефон...Защото..Ъм.-опита се да им обясни ,но те отлично разбраха и го побутнаха да върви.Певеца усмихнат тръгна да търси евентуално телефонче.Имаше нужда да говори с някой приятел в момента.Той вървеше все още усмихнато напред, когато се размина със една женска.Двамата се изгледаха и  чак когато се подминаха ,се осъзнаха.
-Не може да бъде Со Джин ,хаха-Тъки каза високо ,изхили се и се извърна към нея.Тя изглеждаше леко шашната.Ами да от кога не се бяха виждали?Тя свали своите очила ,а на лицето й се изписа приятна изненада.
-Така ли ще се подминаваме вече,а?-продължи засмяно лидера докато се връщаше към нея.Може би прибърза ,с това си действие ,а и жената беше още под въздейстивето на изненадата и затова се се шашна още повече когато мъжът я придърпа към една прегръдка,която приключи бързо защото Тък се оттдърпа ,свали цайсите си и усмихвайки се

Определно Со Джин си беше от хората които смяташе ,че може би скоро няма да засече отново.Главно заради работата.Това беше и единствената причина,но беше предостатъчно ...с тяхната напрегната работа.Тя си имаше своя група и той си имаше своя.И двамата имаха ангажименти и задължения ,които не можеха да пренебрегнат.Това беше.Иначе ,ако имаше шанса да се види със абсолютно всички свои познати Джунг Су щеше да го направи.Обачеше своите приятели и близки.Особено тези които му бяха най-близки и го подкрепяха.
- От много време не сме се виждали, оппа.-каза жената и се усмихна.Лидера остана наисниа впечатлен от красотата й.Не че преди не беше красавица ,но точно в този момент след толкова години , не можа да повярва на очите си.Определено тя щеше да е във класацията му за натурални хубавици.На първо място сигурно!Ех,мъжът си спомни колко време прекарваха във залата за тренировки ,във студиото напред -назад из компанията.Преди години беше.Когато той я тренираше ,а тя беше трейни.Бяха много близки .Сумати хора ги курдисваха ,като една от евентуалните двойки ,но двамата твърдоглави Пак до последно твърдяха ,че имат приятелски отношения.Това беше шибаното.Защото Тъки се беше чувствал така ,но после се промени.Беше започнал да гледа на женската като на ...жена!Очите й пълни със блясък,дългата си коса която на моменти прибираше на една отпусната ,но сладка плитка,онези устни които не изпускаха усмвката й.Беше като ангел в очите на певеца.
- А сякаш вчера беше 2009-та година. Как си? Леле.. Колко бързо минава времето! Направо си неузнаваем! Станал си още по-красив! Айш! Най-вероятно дори и в казармата идват сума ти твои фенки.-звънливи глас на Со Джин привлече вниманието му и го накара все повече да се ухилва.Сигурно точно в този момент изглеждаше като идиот.Усмивката му едвам не скъса бузите му и когато тя се доближи до него и не го прегърна пак.Боже ,колко хубаво миришеше...
- Нека седнем на някоя пейка. Или бързаш за влака?
Джунг Су изпъчи врат за да види колко показваше огромния часовник на стената на гарата.
-Ами всъщност имам цели... 5 часа да чакам влак.Изритаха ни от хотела ,защото резервацията ни беше до днес и по някакво правило на хотела трябвало да се опразнят стаите сутринта, за да се почистт и да се настанят нови гости.-обясни той докато се люлееше на пети,със ръце в джобвете и драматично въздъхна.-Ти бързаш ли?За къде си?
Тъмнокосият мъж започна да се оглежда и сканира всички чакащи влакове.Явно я задържаше.Това направо сви сърцето му защото имаха толкова а си кажат.Не знаеше тя как е ,как върви живота й?
-Ако имаш време ,хайде да седнем някъде.-примоли се Тък със надеждата ,че може би не Со Джин не бърза.

В очите на тази жена винаги е имало една магнетична сила привличаща всеки поглед.Потърпевш на този магичен поглед често е бил и самият Джунг Су.Можеше само да се пита как може толкова много красота да се насъбрала във тези блестящи очи?Тази част от нея несъмнено му беше една от най-любимите.По очите можеше да я разгадае най-добре.Думите излизащи от устните са празни изречение в сравнение думите на очите.Макар ,че Со Джин всъщност беше една от перфектините жени които беше срещал.Усмивката ,умът ,гласът крастата ,всичко!Как можеше толкова много перфектност да се насъбере бе?
- Аз също имам доста време до влака. Ще ходя при баба и дядо в Дегу по случай поредната им годишнина. Нека да седнем –тези думи плют усмивката й бяха във състояние напълно да разхлопат сърцето на лидерът.Както и се очакваше ,на лицето му грейна усмивка.
Двамата се настаниха на близката пейка ,която избра певица.Итък сложи своя лек сак на земята и настани стегнати си задник на дървото близо до жената.По едно време обаче ,той усети погледа й и на свой ред също се загледа във особата й.
Всъщност тя не се беше променила чак толкова.Тези неща като друг цвят на косата ,други модерни дрешки всичко това не беше нужно за да се чувстваш красив.А тя определено и без тя щеше да е красива.Още я помнеше със онзи сив анцунг и черния потник,със дългата черна леко разпиляна коса.И тогава беше красива.
- Разказвай! Как е в армията? Да си се чувал с момчетата от SuJu? Като изключим нещата, които всички знаем, какво се случи с теб след като спря да ме тренираш? Много ми липсваше! Новият треньор беше много гаден..-подкани го Со Джин .Тя се настани по-удбно защото го познаваше.Следваше една дълга реч от негова страна.
-Ами ,какво да ти кажа.Тук е мястото където категорично се доказваш като мъж!Няма хънта-мънта.Ставаш ,задължения и това си е.Ден след денСила, издръжливост,смелост ...всичко трябва да ти е даже във повече.Поне при мен е така....Дам..А ми момчета си гледат живота...-лидерът се изкиска и повдигна рамене.-Последно се чух със макнето ,което разбира се не пропусна да ме подразни със бъзици от сорта на „Намерих ме си нов лидер!” , „Жена също ти намерихме ...чака те”...Понякога това момче е голяма гадина!Шегувам се....Аз първо почти нямам възможност да говоря със който и да е било,а и някак си нямам желание.Винаги ме наляга една носталгия....Искам отново да съм на сцената със моите братя.-да определно последното изречение изрече със доза тъга.
-Със мисълта как ще се върна правя всичко с такова усилие и хубавото е ,че не се отчайвам и просто продължавам нищо ,че няма значение новия ден ..и следващи след него..и следващия.-Тъки въздъхна и отби за малко поглед,но после пак го върна на госпожицата.
-Стига съм говорил аз ,бе...Казва й сега ти!Сигурно много си страдала за мен!Липсвал съм ти знам аз!-изхили се върнал настоението си Пак.

Всъщност Со Джин определено се беше променила.Джунг Су можеше да види не чак толкова добре познати нов блясъщ във големите очи.Все още обаче беше красива.Но усмивката й сега изглеждаше хиляди пъти по –прекрасна.Някак си тя беше значимо по –щастлива от колокот я помнеше.Е да той я помнеше винаги уморена заради тренировките .Това беше доста неприятно за него.Сега обаче можеше да свикне на радостта й.Даже тя беше доста заразителна и изведнъж Тък се почстува разчувстван точно като нея.
- Не си си изгубил чувството за хумор, оппа - изкикоти се Пак. - Разбира се, че ми липсваше. При това страшно много. Направо ми разби сърцето, когато ми каза, че вече няма да си ти с мен. Иначе знаеш как минава животът на трейнито - тренировки, малко сън и пак тренировки. През 2010 дебютирах с Мина, Джихе, Джисун и Джиин, но Джисун и Джиин напуснаха малко след дебюта. На тяхно място сложиха Хье Ри и А Йонг. Малко след това и Джихе напусна. Така останахме четири, но пък станахме по-добри! Последните ни два албума се изтреляха на челните позиции в доста музикални чартове. Относно личния живот... все същото. Вълк единак си стоя. Мъжете бягат от мен
Мхъм.Гласът и смехът й също отидоха в графа „Промяна” Лидерът нямаше как да не отвърне на усмиваката й.Даже за оммент се шипотизира от нея.
- По едно време Сънгмин от твоите прояви интерес към мен, но нищо не се получи. Родителите ми са си същите, брат ми също. Няма нищо интересно.
Сънгмин ли?Ама ...какво по?О да определно вълна от ревност заля Господин Пак,но уменията му като актьор не бързо я прикриха.Н-не искаше тя да разбира за това което той чувство.Щеше някак си да се изплаши или не знам.Може би нямаше да ги приеме.
- Липсваше ми.. –прошепна след въздишакта която се откъсна от сочните устни.Беше тъжна.Колкото и да се опитваше ,не можеше да прикрие тъгата ,която ясно се четеше .
-Поздравления за това което си постигнала!Напълно го заслужваш.Успех на теб и момичетата.Оттностно личния живот...Помниш ли какво ти бях казвал.Че това е ,как да го обясня.Почти невъзможно.Защото си под лупа и всички те слудя ииии така не можеш да се съсредоточиш на любимия си.Гледаш да си предпазлива и да не грешиш ,а във люлбовта това е най-интересното.Да имаш силите да простиш ,означава че ти наистина го обичаш...Ох какво говоря и аз.Нещо не разбирам,признавам си!
С това той се засмя.

Защо продължаваше да плямпа така?!Уе??Ех,колко му липсваше това.Искаше да отново с приятлите си и със Со Джин и със сестра и и и със всички фенове !Отново да споделя усмивиките си с всички тях.Не,нямаше да отегли от казармата в никакъв случай ,даже напротив сега се чувстваше тройно по-способен и готов да се бори до края!
Красивото лице на жената пред него ,както винаги успяваше да плени очите му.Неусетно лидерът се подсмихна докато я гледаше.Главицата му се изпразваше за секунди заради тези очи...Айш,Со Джин,какво правиш с него??
- Но въпреки това, оппа, ти си по-опитен от мен в любовта. Имал си приятелки.Помня перфектно този ден и до днес си припомням съветите, които ми даде. Благодарение на тях станах една чудесна лидерка. Поне според мен. А Йонг постоянно се оплаква от мен, че й забранявам да играе на игри.
Итък се засмя и отново се размърда ,облегна гръб назад и отново се съсредоточи в женската.Тя едва беше отвърнала със усмивка,което беше странно за нея.Мъжът беше напът да я попита дали всичко е наред.Усмивката беше нещото което Джунг Су оценяваше най-много в хората.Можеше да си изгради мнение дори само върху нея.Можеше да разгъдае човека на минутата .Беше странно.Но всъщност защо пък да не е странен?Не ,нему пукаше.Важното беше той все още можеше да се усмихва и още по-важното ,че успяваше да кара хората около него да го правят.Ето защо той обожаваше усмивката на лидерката на Girl’s Day .Някак си нейната винаги е била различна.Нямаше обяснение или аргументи за това,просто тя винаги е била по-особена и по този начин любима на певеца.
Леко потънал в мислите си за миналото си със госпожицата ,Тъки се изненада от действията на Со Джин.Той просто застина гледайки я в лицето.
- Оппа... искам да ти кажа нещо, което трябваше да бъде изречено още преди доста време, но нямах нужната смелост.
Мъжкия идол кимна колебливо няколко пъти насърчавайки я с лека усмивка.Беше му много любопитно.Певицата винаги е успявала да го изненадва при това винаги с приятни изненади така че нямаше какво да губи.Щеше да я изслуша във всеки случай.
Очевидно обаче тя се колебаеше,това естествено напрегна и Джунг Су ,който на свой ред стисна ръцете й за да я подтикне още.Любопитстовото му се превърна в притеснеие.
-Пак Джунг Су, обичам те!
-Какво?-изтърси мъжът и я изгледа със отворени широко очички.Дане би това да беше сън??Не беше реално.Дане би Пак Со Джин току що беше изрекла тези силни думи?Тъки премигна няколко пъти.Беше станало малко нелово между тях.Жената беше свела главата си надолу,а като че ли една сълзичка се търкулна по бузата й.Господин Пак пусна освободи едната си ръка и посегна към лицето й.Избърса нежната сълза,погали меката й буза и накрая повдигна брадичката й.Погледите им се срещнаха.Очите на лидера на Su Ju моментално омекнаха.
-Искам да ти кажа нещо, което трябваше да бъде изречено още преди доста време...-започна той цитирайки я дума по дума.-И току що събрах смелостта ,която ми беше нужна.-мило й каза после се изправи ,приглади дрешките си,прочисти гърло и замърширува напред , скочи на релсите , привличайки цялото внимание на хората наоколу.Той заподскача през релсите докато не се отдалечи достатъчно
-АЗ!!!-започна да врещи колкото глас му стигаше.-ОБИЧАМ ,ПАК СО ДЖИН!ОБИЧАМ Я И СЪМ ТОТАЛНО ВЛЮБЕН В НЕЯ.-след това се обърна по посока на любимата си и се изненада видя тя да идва към него.Усмихнато той също се запъти към нея и точно като на по някоя драма двамата се вкопчиха едни в друг стъпили върху една от релсите.
-Обичам те!-прошепна в ухото й след което страстно се впусна към устните й.

Не можеше да поврява!Толкова време беше мислил ,че чувствата му към госпожица Пак бяха просто илюзия ,плод на въображените му,някакви шепоти от сърцето.До последно смяташе ,че я приема само като приятелка ,но не знайно защото в последно време беше почнал да я вижда като жена.Виждаше Со Джин онази същата Пак Со Джин ,но вече при всяка нейна усмивка ,всеки поглед ,допир лидера чувстваше как нещо в него трепваше и после за дълго стоеше вцепенено и накрая се отпускаше.Това чувсто го караше да се усмихва,макар и че беше така да се каже неприятно.Щеше да направи и понесе всичко за нея.Това беше странно.За него беше странно да се чувства така.Принципно Джунг Су винаги е бил ведър и приветлив и независимо нищо усмихнат и приятелски настроен към представителките на нежния пол.Защитаваше жените обезателно.Особено момичетата от компанията и най-вече трейнитата.Днешното поколение се градеше на манипулация ,злоба и насилие.Не ги разбираше,по простата причина ,че той никога не бил като тях.Беше пълна противопложност даже може да се каже ,че е твърде нежен към женските,което подканваше хората да мислят грешни неща и да му преписват вскакви глупости.Това което изпитваше към Со Джин определено вече не беше просто закрила,не беше и приятелство.Той беше влюбен!Боже ,колко бързо ставаше това.Всъщност...той май-беше влюбен в нея още от самото начало,но страното беше защо го осъзнаваше толкова силно точно сега ,а примерно докато я тренираше?
- Нямаш представа колко много те обичам, Джунг Су! –прошепна лидерката.Певеца се усмихна.Все още беше много близо до нея и аромата на парфюма й го опиянаваше.Беше готов да затвори очи да се наслади колкото се може повече на момента ,когато усети как любимата му го удари по твърдите му гърди.Това пък за какво беше? Точно и заради тази мисъл ,го накара да повдигне вежди въпросително.
- Повече не ме притеснявай така! Удар щях да получа! Кръвно сигурно вдигнах.. Знаеш ли как ме притесни? Сега, нека се върнем на перона.
Нямаше как да не се ухили пак.Тък не откъсваше очи от нея докато се оставаше уж да го влачи към перона.Ех,чувстваше се като най-щастливия щастливец на този свят! Щом се се махната от релсите ,двамата отново се върнаха на пейката и се сгушиха един в друг.Какъв ден само.Не можеше да повярва направо.Може би верно това беше просто сън,от кото всеки момент ще се събуди в леглото в лагера и щеше да прегръща юргана вместо нежната и топличка Со Джин.
-Айгуууу,прекалено съм щастлив,чак е нереално.-каза Тъки през усмивка докато си играеше с краищата на дългата кога на жената.След това млъгна и се наслади.Вече си представяше как като се върне от армията и ще започнат всичко и когато ...
-Джунг Су!!-разпозна гласът на колегата си който притичва из тълпата насочен към тях.Какво ставаше ??Прекъсваше ги,глупака!ИТък се размърда и освободи певицата от ръцете си ,но не й позволи да се мръдне от него дори и на сантиметър.Сбръчкано чело на идващия му приятел много го притесни.
-Г-генералът е свикал спешно...ъххх ,събрание.-опитваше си да си поеме въздух мъж .-Изпратил е даже служебна кола и ще ни езскортират ,станало е нещо в базата!
Окей,това наистина беше адски притеснително.Щом чак и Генералът беше замесен.Тъки беше замръзнал на мястото си с окорени очи.
-Хайде,Джунг Се,май сме загазили!-продължи изправения войник докато нервно кършеше ръце.
С едно ловко движение мъжкия лидер ,грабна дисагите си и започна да рови в тях.Сега ако го нямаше.Подаде бързо едно листче с молив на Со Джин и измърмори едно „Номерът ти” като добави една спокона усмивка.Не искаше тя да се притеснява. Докато тя го пишеше ,той намери това което така търсеше.Беше пръстена на майка му вързан на нежно синджиртче.Отледа го после хвана ръкта на жената и го постави в нейната.После докато затваряше циповете на чантата си ,се наведе и я зелуна бързо
-Съжалявам,любов ,дълга ме зове.-целуна я отново .-Не се притеснявай не е нищо страшно.-нова целувка .-Обичам те!