Кафенето

Хонгбин и Че Йон седнаха на една от свободните маси, чакайки сервитьорката.
- Ъм, ъм, ъ, такова... аз.. искам да ти кажа нещо..ъм.. - започна Че Йон, сякаш не бе сигурна какво прави. Хонгбин я погледна въпросително. - Заради теб.. ъм, ъ.. реших да откажа цигарите и да намаля алкохола.. - Бин се усмихна, когато чу това. Явно се радваше, че Чени най - сетне щеше да започне да се грижи за здравето си. Не след дълго, сервитьорката дойде, бе красива млада корейка на не повече от двадесет и две.
- Добър ден! - поздрави учтиво тя, а двойката кимна в знак на приветствие. - Какво ще поръчате?
Че Йон си поръча фанта и обичайното дълго кафе без захар, а Хонгбин този път бе заложил на сок Капи и късо кафе, явно го бе страх, че няма да може да заспи вечерта. Чени нямаше същите притеснения, тъй като дори да е изпила сто енергийни напитки *а тя определено може да го направи!*, можеше да заспи и да не се събуди поне четиринадесет часа. След около десетина минути поръчката им пристигна. Че Йон взе фантата си и бавно започна да отпива от нея, след което изпи кафето си на екс. Тя мразеше принципа "Кафе се пие бавно", мразеше го. Явно Бин бе същия, тъй като и от неговото кафе не оставаше много.
Почти едновременно изпиха газираните си напитки, след което платиха сметката и се отправиха към хотела отново.

Хонгбин и Че Йон бавно влязоха в кафенето (откъдето между другото имаше страхотен изглед) и седнаха на една от свободните маси. Зачакаха сервитьорката...Че Йон започна да говори нещо, но сякаш леко я беше срам да си го признае...кой знае. Хонгбин се зачуди какво става. Отначало даже си помисли, че тя ще скъса с него и сърцето му се разтуптя силно. Тя му призна, че само и само заради него е отказала цигарите и намалила алкохола. Той се почувства направо..върховно. Колко много се радваше, че любимата му ще започне да се грижи за здравето си... Сервитьорката дойде и двамата си поръчаха. След около 5 минути поръчката пристигна. Започнаха да пият питиетата си. Когато бяха готови се отправиха към хотела.