McDonald's

by **Park Luna** Чет Мар 15, 2012 12:13 am

Коремът ми бясно закурка и завих към МакДоналдс. Влязох вътре и си поръчах огромно меню. Бях на специална диета, но когато човек е гладен може да жертва фигурата си.
Тъкмо оптивах от фантата и се готвех да отхапя от хамбургера, когато някой се надвси над мен и ме попита:
- Извинявай, може ли да седна при теб?
Погледнах нагоре и изпод перуката и очилата познах СиЕл.
- Да, естествено, настанявай се. - махнах торбата от стола и отхапах от хамбургера, след което се заех да изучавам СиЕл на живо.

by CL Чет Мар 15, 2012 12:27 am

Седнах до момичето, което ми се стори доста познато, но не можах да се сетя от къде.Отпих от колата си и тогава като, че ли светкавица бе минала през съзнанието ми-това беше Луна Парк от f (x). Отхапах от хамбургера си и след като преглътнах я попитах:
-Ти си Луна Парк,нали?- казах аз с цялата си наглост.Боже Господи какви ги дрънкам дойде ми да потъна в дън земя. - Ъъм извинявам се, но не мога да мисля на празен стомах.Аз съм И Чае Рин, приятно ми е.-казах аз и се опитах да замажа положението с една усмивка и отново отхапах от хамбургера си.

by **Park Luna** Чет Мар 15, 2012 12:34 am

Ококорих се и едва не се задавих с кюфтето.
- Да, аз съм. - сложих си една глупава усмивка и двете се погледнахме право в очите след, което започнахме да се смеем.
- Не знам защо, но мислех, че си наи-сериозния член на бандата хД - и ето, поредната ми глупост за деня. - Съжалявам, рядко мисля, когато говоря.. - изчервих се до корените на косата си и започнах да си пия фантата.

by CL Чет Мар 15, 2012 12:48 am

-Няма проблем.И аз понякога съм така.-видях,че цялата се изчерви и реших, че е по-добре да сменим темата.
-Чу ли новият албум на Блок Би?-това беше първото нещо за което се сетих.Аз и Парк Бум откачихме по песните в този албум.-Питам те, защото аз съм влюбена в тези песни.
В този момент се чу новата песен на Блок Би и аз започнах да си я тананикам и да се клатушкам насам-натам .Тя само ме погледна с някак странен поглед.Какво ли си мислеше за мен?Спрях да се клатушкам. Отпих от колата си и започнах да ровя из чантата си уж,че търся нещо,защото цялата се бях изчервила от срам.

by **Park Luna** Чет Мар 15, 2012 11:00 am

Усмихнах се глуповато.. Песента наистина беше хубава, но.. за първи път чувах за Блок Би..
- Ъ-ъ-ъ... - започнах аз заеквайки, както всеки път правех, когато се притеснявах, че не знам нещо - не съм ги чувала преди, но песента е хубава.
Чае Рин ме погледна объркано тип "Как може да не си ги чувала?". Изчервих се и задъвках нервно картофките.
- От началото на новата година сме доста заети с издаването на новия ни албум. - усмихнах се нервно и се заиграх с кичур от косата си. Наистина, напоследък едвам смогвах с научаването на текстовете, танцовите стъпки и т.н. и следях новините за F(x), 2NE1, BigBang, SHINee, MBLAQ, Super Junior и Girls' Generation, но явно бях пропуснала много, ама наистина много.
- Ъмм.. такова.. имаш ли си приятел? - пак задъфках картофките и се чуха фенски крясъци. - Оооо, не.. не отновооо..

by CL Чет Мар 15, 2012 12:46 pm

-Явно ще се раздават автографи...-когато казах това се усетих,че съм маскирана и шанса някой да ме познае е малък.
-Не нямам си приятел.Ами ти?-тогава дойдоха пет-шест момичета и я помолиха за автографи и да се снимат с нея.
Една от тези тийнеиджърки ме разпозна и започна още повече да вика.Помолих я да се успокой.Дадох и автограф и я помолих да не казва на никого, че аз и Луна Парк сме тук.Момичето кимна в съгласие.

by **Park Luna** Чет Мар 15, 2012 12:50 pm

- Преди имах.. когато все още бях нормално момиче и ходех на училище. - промърморих унесено след като фенките изчезнаха.
Въздъхнах и се замислих.. Пек Е Вун.. И се разделихме само заради това, че вече съм известна.
- Липсва ми.. много ми липсва. - засмуках нервно от фантата си и понечих да си взема картофче, когато осъзнах, че съм си изяла всичко. Изхвърлих отпадъците в кошчето и пак седнах до Чае Рин, тананикайки си Go Away.

by CL Чет Мар 15, 2012 1:03 pm

-Познато чувство...-в този момент се сетих за бившия си и заедно с нея си затананиках Go Away.
-Щом си известен не може да си нормален.С времето ще преодолеш тази липса.Знам го от личен опит.-казх аз и си доизпих колата.Изхвърлих отпадаците си и седнах до нея.Извадих едно листче и един химикал от чантата си и написах номера си.
-Обади ми се когато решиш.-и подадох литчето с усмивка.

п.с.Аз тръгвам за училище довечера ще съм на твое разполужение. :D

by **Park Luna** Чет Мар 15, 2012 8:41 pm

Погледнах Чае Рин и се усмихнах. Погледнах листчето и го прибрах в чантата си.
- Надявам се скоро пак да се видим. - лепнах си една огромна 20 каратова усмивка до ушите, хванах торбата с книгите и станах от стола. Чае Рин последва примера ми и тя стана.
- Един последен въпрос. Познаваш ли момчетата от BigBang? xDDD Глупаво, знам, но..

by CL Чет Мар 15, 2012 10:19 pm

-Да познавам ги, но от известно време не сме много близки.-след тези думи аз забих поглед в земята.Ще ми се това да се промени, но те слушат лидера си който не ни е привърженик или по-точно на мен, Park Bom и Dara и странното е че това беше от скоро.
-Аз също ще се радвам да се видим скоро.-вдигнах главата си и се усмихнах широко.
Сбогувахме се и аз се отправих на една дълга разходка с неопределен маршрут...

by **Mikki.** Пон Май 07, 2012 10:16 pm

Бяхме решили да си разваляме фигурите, очевидно. Минджи отново се яви на пост в Мак Доналдс както всеки път, в който всяка от момичетата се беше захванала с нещо и изобщо не се интересуваше от това какво правеха другите, което действаше като прикритие. Прикритие за... Биг Мак менюто. Мда, тя определено беше почитателка на нездравословното хранене и определено не се интересуваше от това как я гледаха хората, когато влезнеше през вратата под голямото „M“.
- Обичайното. - каза тя на продавачката, която беше там винаги при посещенията ѝ и беше запомнила нещото, което поръчваше всеки път.. беше го запомнила още от първото посещение там. Е, все пак това е Минзи, няма как да не запомни човек.
След като таблата ѝ беше готова, тя я взе и се огледа наоколо, само за да разбере, че е огромна късметлийка. Имаше една единствена свободна маса с две столчета и стърчаща табелка „М промоция“ по средата. Гонг пристъпи към нея и точно тогава беше момента, в който нечии крак се изпречи на пътя ѝ. Момичето обходи с погледа си непознатия мъж от глава до пети, само за да разбере, че всъщност го е виждала милиони пъти. Б.А.П. Бенг. Йонг. Гук. Човек, който ѝ изглеждаше страшно привлекателно и си го беше представяла не веднъж точно пред нея, говорейки ѝ на някоя доста интересна тема. Е, такива си бяха корейските момчета, особено идолите. Красиви като в мечта. -too much info *изнизва се*-
Очевидно и той се беше запътил към същата маса.
- Нали няма да е проблем да седнем и двамата? Няма други свободни маси, за жалост. - попита тя плахо. Плахо, защото откакто излезе последния им клип Power тя беше започнала да се страхува от него заради агресивните му изблици. Но .. предполагам, това беше неговия начин за показване на мъжественост.

by Гост Пон Май 07, 2012 11:21 pm

Беше му скучно. Адски скучно, а останалите от групата бяха изчезнали на някъде по магазините, оставяйки Йонг Гук напълно сам. Доста гадно от тяхна страна, но младият певец беше свикнал да се движи насам-натам без тях. Не че му пречеше някъде наоколо весело да подскачат Зело или Химчан, но щеше да преживее и без тях. Плюс това имаше план. След малък престой в музикалния магазин, младежът искаше да си похапне нещо доста калорично. Обикновено не му се налагаше да следи за теглото си, но мениджърите бяха обсебени с перфектната външност и нямаше как да не се съгласи, че за да поддържат имиджа на групата, момчетата трябва да са перфектни.
Гук-ши се приближи до едно от любимите му места наоколо - Макдоналдс. Без да се оглежда се насочи към една от празните каси, пред която обаче заплашваше да се появи доста сериозна опашка, и си поръча детско меню с двоен чийзбургер. Окей, вярно, че беше странно, но това си му беше голяма слабост. Сигурно изглеждаше странно лидерът на доста известна група, при това с толкова изразено агресивен стил, да си поръчва такова меню, но не му пукаше. Хорското мнение спря да го интересува на един определен етап, когато реши, че ще прави каквото му харесва - независимо дали ставаше въпрос за музика, или за собствения му живот.
Взе си подноса с храната и замислено се насочи към единствената свободна маса, когато на пътя му се изпречи някакво момиче. По-скоро момиченце. Изглеждаше толкова малка и крехка. За секунда се подвоуми коя е, но бързо поправи грешката си. Как можеше да не познае веднага Минджи?! Любимката на много от звездите - може би най-сладката госпожица от 2ne1. Плюс това също като него изпълняваше рап-частите от песните, така че си приличаха доста. Той се усмихна при въпроса ѝ и кимна:
- Естествено, че няма проблем.
За секунда съжали, че си е взел детско меню и ще изглежда като пълен глупак, но все пак продължи към масата. Изчака момичето да седне и се настани на срещуположния стол. За секунда по между им се възцари мълчание, но той побърза да го прекъсне:
- Не мисля, че се познаваме лично. Аз съм ... Йонг Гук. Приятно ми е да се запознаем най-накрая.
Трябваше да си признае, че на живо със сигурност не е толкова лош, колкото изглежда на клиповете, но той си беше такъв - весел и дори срамежлив понякога. СТранна работа. Нда.

by **Mikki.** Пон Май 07, 2012 11:39 pm

Той прие нейното предложение и двамата се настаниха удобно един срещу друг. Беше ѝ странно да яде Мак Доналдс заедно с друг човек, особено ако въпросния друг човек се окажеше известна к-поп звезда с хубав имидж. Ех, тя и нейния късмет. Но нищо, поне от една страна ѝ беше хубаво - да се видиш на живо с Йонггук не беше често срещнато явление в ежедневието ѝ, затова трябваше да уважи момента и да се държи на ниво... кой знае, можеше пък да направи добро впечатление.
- Минджи~ - представи се тя и му се усмихна топло. Ех, тя и нейната прекрасна eyesmile.
Сега пък за какво щяха да си говорят. За какво си говорят по принцип двама идола, когато се срещнат съвсем случайно в ресторант за бързо хранене и то за пръв път?
- Е, какво те води насам - по принцип трябва да избягваме такива храни, нали така?
Тя подхвана първата тема, която ѝ дойде на ума. Ама то и тя беше една тема. Много... приятно. Да си говориш за здравословно хранене. Като се имаше в предвид, че никой нормален човек не беше дълбок привърженик на този начин на живот - най-вероятно тя щеше да започне да изглежда като странен маниак в неговите очи. Но пък - какво ще прави един маниак на тема здравословно хранене в Макдоналдс?
Докато чакаше Гук-а да отговори, певицата отхапа малко от своя Биг Мак и забеляза как нейния сандвич, изобщо цялото ѝ меню беше в пъти по-голямо от неговото, което я накара да се чувства доста неловко.
*сериозно ли, Вики, нещо по-тъпо не можа ли да измислиш? -.-" сори за скучния пост, обаче.. >.<*

by Гост Вто Май 08, 2012 12:37 am

Тъкмо беше започнал да застрашава хранителните си запаси, когато осъзна, че си е взел значително по-малко количество от събеседницата си. Сигурно момичето се чувстваше неловко, предвид настъпилата кратка тишина. Е, това нямаше да продължи дълго, защото младежът побърза да изтича до касата и да си поръча още едно меню. Така или иначе му се ядеше, защо да не си вземе? Върна се след секунди и се усмихна, отговаряйки на въпроса ѝ:
- Така казват. - засмя се, - Но нещо не обичам да слушам твърде много другите. Пък и нищо не може да се сравни с един чийзбургер с картофки и кола, когато си гладен. Е, освен кимбап. Но май вече отивам към друг тип храна, което ме подсеща, че ще искам десерт. Обичаш ли шоколад, Минджи? Така де, шоколадов сладолед?
Май беше започнал да бърбори много. Отличителна черта за Гук-ши, когато се запознаеше с даден човек. Противно на общоприетото мнение, беше доста общителен и обожаваше новите срещи и сега му се отваряше страхотен шанс да поговори с момичето, което дори капризният господин Дракон (така мислено наричаше G-Dragon) бе одобрил на всеослушание. Странно, може би беше редно да спре да дърдори за храна, но инстинктите в него бяха по-силни от разума, който диктуваше един сух, някак по айдълски, безинтересен разговор, какъвто му казваха, че трябва да води с колегите си. Да ги пита за кариерата им, за бъдещите проекти ... не му се струваше достатъчно интересно, че да го прави.
- Извинявай ако ти досаждам, но съм в добро настроение, а това винаги води такива последици.
Засмя се и отхапа от чийзбургера си, когато забеляза каква играчка има в кутията. По принцип ги събираше, но внезапна идея и вдъхновение го накараха да се засмее като малко дете и да издърпа от найлоновото пакетче сладката плюшена панда, която се усмихваше и помахваше весело.
- Хей, прилича точно на теб. - кимна и подаде играчката на Минджи, - Подарявам ти я.
Засмя се. Колко странно - малката пандичка наистина имаше нещо общо с момичето срещу него. И двете бяха сладки, дребнички и с пухкави бузки.

п.с. не се притеснявай, супер си е постчето ^^

by **Mikki.** Вто Май 08, 2012 1:32 am

Тя се засмя на това колко сладък всъщност изглеждаше Гук-ши щом започнеш да си говориш с него и определено бързо се беше убедила, че няма от какво да се страхува. Беше ѝ доста приятно - нищо, че дотук си бяха разменили около 5-6 думи. Нищо. Има време за всичко.
Стана ѝ много приятно, когато той отиде и си купи още едно меню - не защото изхарчи още пари, или пък защото щеше да качи повече кила, /всъщност ѝ стана малко гузно заради тези факти/ ами защото го направи, за да не се почувства неловко. Или поне тя си мислеше така. Или пък беше прекалено голяма егоистка, за да разбере, че човека наистина е гладен..?
- О, да. Обожавам шоколад. Обожавам всякакъв вид храна, ако трябва да сме по-точни. - отговори тя на въпроса му и се усмихна широко отново. За пръв път от доста време не ѝ беше неловко да си бъбри за такива неща с непознат за нея човек и това я караше да се чувства някак отпуснато.
- Извинявай ако ти досаждам, но съм в добро настроение, а това винаги води такива последици.
- „Досаждам“ е думата, която най-малко бих използвала в дадената ситуация. - уточни Минджи и кимна, взимайки си едно картофче, което в последствие изяде.
Тя забеляза, че той започна да отваря играчката от детското меню, и да не изпадаме в подробности, но това беше една супер сладка панда, а Минкки-а обожаваше панди. Не. „Обожаваше“ е прекалено слабо казано и не може да изрази любовта ѝ към пандите.
- Хей, прилича точно на теб. Подарявам ти я.
Това може би беше най-сладкото нещо, което момче ѝ е казвало някога. Всъщност, не се знае дали имаше предвид това, че пандите са дебелички, или пък че говореше за това колко са сладки те и колко е сладка тя. Дори и да говореше в лошия смисъл - нищо не ѝ попречи да извлече позитивното от казаното. А пък и, щом ѝ я подарява, значи очевидно наистина говори за положителната част на това да приличаш на панда.
- Gomawoyo~ - тя му се усмихна, взе малката плюшена играчка от ръцете му и започна да ѝ се радва. - Пандите са любимото ми животно~

by Гост Пет Май 11, 2012 5:52 pm

Приятно съвпадение всъщност. Не знаеше, че Минджи харесва толкова много панди, но се почувства много удовлетворен, че ги е налучкал и ѝ е подарил играчката. Обикновено си ги запазваше за себе си, но в случая беше сто процента убеден, че малкото животинче беше попаднало в правилните ръце. Е, ако не друго, поне беше избегнал укорителните погледи на останалите от групата, които със сигурност щяха да се опитат да мрънкат, че пак е бил в МакДоналдс и е ял нездравословно. Но че му правеше много впечатление, де. За разлика от тях, Гук-ши имаше така нареченото "право черво", което не му позволяваше да надебелее при никакви обстоятелства.
Късметлия.
Младежът се усмихна и кимна на думите на събеседничката си.
- О. - отпи от колата си, - Мисля, че трябва да я кръстиш. Не може да стои без име.
Посочи пандичката и се зае с втората порция картофки. Ако трябваше да е честен беше страшно доволен, че си е взел още едно меню, защото поне щеше да хапне достатъчно, че да не се чувства гладен след един час.
Но не това беше важното в момента. Срещу него стоеше едно сладко страшно момиче и той се чувстваше малко неловко, защото за разлика от клиповете и живота си на звезда, реалният Банг Йонг Гук съвсем не беше от най-уверените хора. Знаеше, че тя е член на една от най-известните групи в Корея, а и по света, но и в същото време сякаш забравяше, че е някоя от големите "звезди" с безброй фенове и участия. Момичето пред него беше толкова земно въпреки славата, че младежът не можеше да повярва.
Наистина странно.
- Е, реши ли как ще я кръстиш? Предлагам после да отидем да хапнем по един шоколадов сладолед. Аз черпя. А може и повече, де, но сигурно пазиш някаква линия и от компанията едва ли ти разрешават да се тъпчеш, колкото мен. Не че на мен ми дават, но ...
Засмя се и продължи с довършването на порцията картофки.

by **Mikki.** Пет Май 11, 2012 11:05 pm

Минзи наблюдаваше как мъжът срещу нея яде и си мисли. Име за пандата? Не можеше да е толкова трудно.
- Защо да не я кръстя Йонггук? - каза тя и се засмя, взимайки си едно картофче от вече почти празната червена картонена кутийка. И чак тогава осъзна, че откакто бе започнала да си гука сладко с него, тя изобщо беше спряла да забелязва, че всъщност яде толкова много, и че оставаше съвсем малко от голямото меню, което си беше купила. Дали не изглеждаше странно в неговите очи, може случайно да я е помислил за някое прасенце~ Вярно си беше, че в момента се излагаше излишно пред красивия лидер, but oh, well. Happens.
- По принцип ми забраняват, да.. но в момента не ме интересува особено. Така или иначе всички от 2NE1 са заети - никой няма да разбере, надявам се.
Още ядене. Тцтц, Гонг Минджи, засрами се. И още повече, че той предлагаше да черпи. ~~Но.. това означаваше ли среща?~~Не се вдетинявай, момиче. Това е просто сладолед~
Цялата мисъл за срещи и други глупости я притесняваше. Не защото не искаше приятел или нещо такова, просто винаги се чувстваше нервна покрай непознати момчета - нищо, че беше „томбой“. Е, практически тя вече го познаваше, и така или иначе вече се беше изложила достатъчно, така че who cares.
Нещото, което забеляза тя у него беше, че си приличат особено много. На сцената и тя изглеждаше „badass“, но на живо беше съвсем различна - характер, изражения, всичко. Той изглеждаше по същия начин и в момента тя осъзнаваше колко сладка личност е всъщност.

by Гост Пон Май 14, 2012 8:00 pm

Върху лицето му се настани дяволита усмивка. Думите на Миджи за това как другите от групата нямало да разберат за малкото ѝ "прегрешение" с хапването на сладолед го караше да се чувства сякаш е открил огромно парче злато насред поле от въглища. Или поне някой от айдълите, който да прилича до някаква степен на самия него. Не беше толкова наивен, че да не знае как се чувстват останалите звезди под огромния натиск, който им оказваха музикалните компании, но не пък никак не беше очаквал, че точно дребното момиченце пред нещо ще се окаже именно тази находка, която доскоро не беше мислил, че може да срещне сред известните личности.
"Какво странно нещо е случайността. Ако не бях решил да дойда да похапна, едва ли щях да я срещна и вероятно щях да съм с един приятел по-малко. Защото ... ъм, тя няма да се държи като непозната след днешното ни виждане нали?"
Глупави мисли. Разбира се, че щеше да го поздравява, когато се видят. Може би дори щеше да реши да задържи името на пандичката, без да се притеснява, че ако го смени ще го обиди. Минджи не изглеждаше от надутите момиченца, които бяха отхапали своя дял слава и потъваха в безкрайната му сладост, игнорирайки останалите.
Което му напомни, че я беше попитал дали иска да хапнат сладолед.
Йонг Гук-ши разтресе леко глава, за да разсее мислите си и се върна към предложението си.
- Имаш ли любимо място за сладолед? Този тук ... не ми е по вкуса. - засмя се и се наведе леко напред, надничайки в празното си картонче от картофки, но след като установи, че е изчерпал всички запаси, вдигна рамене и се обърна към тъмнокоската, - Знам една европейски сладкарница, там правят страхотен италиански сладолед с нутела, горски плодове и всякакви такива вкусотии.Но те предупреждавам, че ще трябва да се маскиране ако искаме да не привличаме много внимание. Представяш ли си с какви новини ще гръмнат блоговете в интернет ако ни видят как хапваме сладолед. Казвам ти, Миджи, тези фенки са луди!
Беше сигурен, че и тя се е сблъсквала с безкрайните спекулации от страна на безбройните фенове, които не спираха да я свързват с един или друг от известните звезди. Е, те и него бяха набутвали с кого ли не, но всички, които бяха в бизнеса знаеха, че от работа много време за връзки не оставаше. Просто и да иска човек, беше истински трудно да се поддържат нормални отношения, когато шест дни в седмицата тренираш по 10 часа, за да си перфектен на сцената или пък се размотаваш по разни предавания, заснемаш клипове и записваш песни.
Не, не беше лесно да си звезда и да имаш личен живот едновременно.
Именно за това, момчето ценеше малкото истински приятелства, които имаше извън групата си и се опитваше да ги запази. Нещо повече, надяваше се, че това похапване на сладолед ще се окаже своеобразен ритуал, който скрепява бъдещото им приятелство със сладкото дребосъче на 2ne1.

by **Mikki.** Пон Май 14, 2012 9:54 pm

Когато я попита за любимо място за сладолед, тя се замисли и поклати глава. Всъщност, когато ѝ се ядеше сладолед тя просто спираше пред първото павильонче, в което продаваше и си купуваше случайно избран вкус. Но нямаше да отрича, че шоколадовия ѝ беше любимия. Гук погледна към картофките си и когато забеляза, че са свършили се намръщи, което пък накара Минджи да се усмихне. Тя завъртя кутийката си, в която бяха останали 5-6 картофа и я побутна към него, кимвайки.
- Тогава да отидем. – каза тя и плясна с ръце. Мисълта за Нутела я подлудяваше, колкото и рядко да ядеше – тя не можеше без Гутела. ОБОЖАВАШЕ Нутела. Останалото проехтя през ушите ѝ и тя дори не обърна внимание на останалото, което беше казал и чак към края долови това за маскирането.
Момичето поклати глава, което значеше „Напълно съм съгласна с теб и съм подготвена.“ .. все пак не искаше никой да забелязва как отива в Мак Доналдс и яде Биг Мак меню, нали? Винаги носеше в себе си по един чифт очила, шапка, а дори понякога и шал.. но в случая не се налагаше. Или просто нямаше да издържи – навън температурите бяха нетърпими.
- Аз си имам „екипировка“, дори ако си нямаш нищо мога да ти ослужа, защото си нося и един нов чифт очила, който щях да подарявам на Десънг оппа. – в момента единственото, което правеше беше да си измисля оправдания. Беше купила тези очила преди около половин час и не знаеше как щеше да реагира момчето срещу нея ако разбереше, че често купува безполезни неща след като вече си има. Но пък извинението звучеше още по-зле. Сега пък щеше да си помисли, че едва ли не maknae-то е луднала по своя сънбе. Ех, по-добре да беше казала истината. Но беше твърде късно да се поправя, затова просто се опита да замаже положението и каза нещо от сорта на „Всъщност току що реших, че са за него.. но като се замисля на теб биха ти отивали повече. Ако искаш можеш да ги вземеш~“
Пабо Минджи. Обикновено се изказваше подготвена, но когато някое симпатично момче стоеше срещу нея просто не можеше да контролира всичко, което казва.

by **The Black Queen** Нед Май 27, 2012 7:11 pm

След мъките на по-малката Туинс да я събуди тя най-сетне надигна глава от леглото си. Огледа се набързо облече един тоалет и изхвърча в кухнята, защото беше мноооого гладна. За нейна изненада не намери нищо и реши да хапне нещо навън. Добре, че McDonald's беше точно на 2 минути от тях.
Влезе в трапезарията и завари родителите си който обираха чиниите от тяхната закуска. Имаше и за нея, но тя вече си беше наумила, че ще яде навън и това е!
Измоли баща си за малко пари, а той само я попита къде ще ходи, но я нарече Сон Йон. Тя реши да замълчи и да се направи, че нищо не е чула. Даде и пари, а момичето взе чантичката си, обу обувките си и излезе.
Вървеше си бавно и спокойно. Не приличаше на човек, който умира от глад. Пристигна и на входа забеляза една позната фигура да стой на една от масите. Доближи се така, че да не я види и щом видя ЙеСънг да стой там веднага се зародиха няколко плана в главата й. Как ще го наклепа със сос или пък ще го заключи в някоя стая както стана преди около година.
Отиде и си поръча едно детско меню, все пак си беше дете и реши да седне до вокала на Су Джу. Хвана го в момент в който той ровеше нещо в телефона си и тя се настани на стола срещу него по възможно най-тихия начин. Той започна да пие от колата си, но дори не я забеляза.Блек се ядоса и сериозно си мислеше да го наклепа с някой сос.
-Оппа, как си?- Щом я видя ЙеСънг целия пребледня.Загледа я втренчено и не вярваше на очите си.
Малката беше на ясно с програмата на Супер Джуниърите и знаеше, че те днес са в почивка.
-Оппа искаш ли да прекараш деня с мен?- Малката направи едни сладки очички на който никой не може да устой.

П.С.-Това което ми предложи на ЛС съм съгласна и да знаеш нещо не мога да ти пращам съобщения.Сега ще видя дали проблема е от мен...

by **YeSung** Нед Май 27, 2012 7:35 pm

Обожаваше дните, в които беше свободен. Най-сетне можеше да диша сам, а не в компанията на още осем момчета.. Осем ли?!? Девет!! Все пак Кангин се върна от Казармата!
Вдигна глава от възглавницата. Първата работа, която правеше след като се надигне беше да провери дали има СМС-и или пропуснати обаждания.. Е, имаше СМС от Че Рин. "Оппа, може ли да закусваме заедно? Ще те чакам в 9:00 в Макдоналдс!".
Мъжът се усмихна и погледна РийУок, с който делеше стаята си.. Все още спеше!
След това отправи поглед към сачовника - 7:30 . Е, имаше време.
Джонг Уон стана от леглото и отиде до терариума на костенурката си.
- Добро утро, красавице. Как спа? - той я взе в ръцете си и я погушка. - Днес ще има маруля~!
Ходом марш към кухнята. Както винаги Дон Хе и Кюхюн бяха на пост.. Отвори хладилника и взе десетина листа от марулята и пак в стаята. Даде ги на костенурката и отвори гардероба си. Какво да облече..? Оф, на кого му пукаше как изглежда? Важното беше да не го разпознаят.
Грабна едни дрехи набързо, облече се и се изниза по най-бързия и безшумен начин.
След 20 минутна борба с полудели Клоудс той влезе в заведението за бързо хранене. Сложи очилата с тъмни стъкла на очите си и си поръча едно голямо меню. Не следеше въглехидратите, а и нямаше нужда. Колкото и да се тъпчеше не надебеляваше. Даже слабееше..
Седна на една от свободните маси с три стола и изкара телефона си. Започна да пише СМС на Че Рин и тъкмо отпиваше от колата си, когато природното бедствие се появи..
-Оппа, как си? - по лицето му се изписа ужас.. Знаеше много добре коя от двете Куинс беше тя. Луна му беше казала как да ги различава - Сон Йо беше винаги с усмивка до ушите, а Сон Йон беше винаги начумерена, но с дяволско пламъче в оченцата. Е, това пред него беше Сон Йо.
- Аъъъ.. Добре съм Сон Йо-донгсенг. Ти как си? - лепна си една от ослепителните си усмивки мъжът и отново отпи от напитката.
-Оппа искаш ли да прекараш деня с мен? - попита го момиченцето и направи сучешки очички..
Не, не, само не и това! Беше решил да прекара денят с любимата си, но явно нямаше да му се отвори парашута.. Ако не се съгласеше пак щеше да бъде затворен някъде или наклепан със сос, или даже по-лошо!
- Дааа, естествено! За мен ще бъде удоволствие. А ще има ли проблем ако към нас се присъедини и една твоя онни? - Щом ставаше въпрос за какички малката никога не отказваше!
В този момент на ЙеСънг му идеше да се хили като дявол, точно както Туинс Куинс се смееха след поредната извършена пакост, но началото на смехът бее прекъснат от появата на Си-Ел.
- Че Рин, добро утро! - певецът стана от мястото си и дръпна столът на 2NE1-ката. Тя седна. - Запознайте се, а аз ще ти поръчам нещо.
След това се скри в тълпата от хора..

by CL Нед Май 27, 2012 8:36 pm

Сутринта стана в 6:00. Стресна се от някакъв шум и то не какъв да е, а стенанията на съседите. Кой по дяволите го правеше в 6:00 сутринта?? Вече не я свърташе на едно място. Изчака да стане по-примерен час за да предложи на ЙеСънг да излязат на закуска.
Стана 6:45 едва ли нейния ЙеСънг беше станал, но тя седна на компютъра си и му написа съобщение на електронната поща.
Около 7:30 получи отговор. Бяха се разбрали за 9:00. Тя приготви дрехите си. Разходи се из апартамента, но все още никой не беше станал. Стана 8:30 и тя изхвърча от тях. Искаше да се срещне с него да си побъбрят и какво ли още не.
По пътя никой не я разпозна. Беше й доста странно, че все още не е дала нито един автограф.
Щом влезе в McDonald's зоркото й забеляза ЙеСънг, който обаче не беше сам. Беше в компанията на едно малко сладко момиченце с което се смееше. Щом я видя мъжът се изправи и я поздрави с добро утро.
- Добро утро и на теб оппа. - Той й дръпна стола и тя седна.
ЙеСЪнг отиде да поръча и им заръча да се запознаят.
- Ъмм...здравей. - Каза лидерката на малкото сладурче и се усмихна. - Аз съм Че Рин. А, ти си ?
-Парк Сон Йон... - Отговори студено малката. Лидерката реши да изчака гаджето си, защото с малката не вървеше добре.

by **The Black Queen** Нед Май 27, 2012 8:58 pm

- Дааа, естествено! За мен ще бъде удоволствие. А ще има ли проблем ако към нас се присъедини и една твоя онни?
"Онни, ли? Да не би оппа да си има приятелка? Ще види тази!!! " - това бяха първите мисли на Блек след като чу думата онни в изреченията на ЙеСънг.
- Естествено тъкмо ще е по - забавно. - Както си стояха той се изправи.
- Че Рин, добро утро!
- Добро утро и на теб оппа.
Малката ги погледна и от раз разбра, че излизат. Толкова се вбеси, че главата и се напълни с идеи за покушение над двамата.
Мъжът отиде да поръча, а лидерката седна на стола срещу нея и я загледа.
- Аз съм Че Рин. А, ти си ?
- Парк Сон Йо ... - Малката я изгледа с поглед "Ще те разстрелям така да знаеш!". Русото момиче замълча и не проговори повече. Мъжът се върна с две табли. Блек Куин не се сдържа и уж съвсем случайно изтърва колата си в краката на ЙеСънг. Щеше да му го върне тъпкано.
-Оппа, съжалявам. - Отново го погледна с тъжните си и влажни очи.
Както всички си хапваха тихо и кротко малката реши, че е време и двамата да се задавят с въпроса който им беше намислила.
- Шефа знае ли, че излизате? - Двамата се задавиха. ЙеСънг с колата си, която излезе през носа му, а Че Рин с хамбургера си. - Просто питам... - Реши да "поясни" малката. Щеше да го изнудва докато не скъсат, че ще каже на шефа и винаги щеше да получава това което иска. Естествено щеше да каже на Уайт за да го изнудват заедно.

by **YeSung** Нед Май 27, 2012 9:16 pm

ЙеСънг взе едно меню и за Че Рин и се върна.. Личеше си, че нещата не вървят на добре и, че Сон Йо ще се опита да им погоди номер.. А не! Това нямаше да стане!
Той седна между двете и захапа хамбургера си. Побутна леко Блек, за да започне да се храни и се обърна към Че Рин.
- Ъм.. Сон Йо и близначката й са братовчедки на Луна.
Тогава малкото чудовище изтърва колата си върху обувките му. Мъжът подскочи като попарен.
- СОН ЙО, ТИ ДОБРЕ ЛИ СИ?!?!?!? - изкрещя Джонг Уон и стана от стола. Изгледа Блек Куин накриво и изсъска през зъби - Когато се нахраниш ще те заведа при Луна и лошо ти се пише!
Певецът присви очи и пак си седна като продължи да се храни.
Шефа знае ли, че излизате? - хвърли бомбата детето. ЙеСънг тъкмо отпиваше от колата си и тя излезе през носа му, а Че Рин се задави с хамбургера си.
- Да, знае! - Лъжа.. Благородна лъжа! Реши да направи напук на малкото. - Гх.. защо нямам график?! - измърмори си под носа вокалът и мрачно заръфа картофките.
Братовчедката на Луна гледаше накриво русокосата.. Това момиче!
- Виж, Сон Йо, за моята възраст е нормално да си имам приятелка! А и вече трябва да мисля и за брак, все пак вече си имам годинките. Примири се с факта, че няма да съм завинаги твой! Но пък за сметка на това Кюхюн ще е още дълго време в твоите ръчички. Ще простиш ли на Джонг Уон-оппа? - ето го и сладка муцунчица от типа на "aegyo", но всъщност казваше "Направиш ли още една беля - мъртва си!".
В този момент телефонът му извибрира. Извади го. Беше СМС от Сънгмин "Все още няма нападения!". Хах, защо ли? Защото едното от Туинс Куинс беше при него..
Сега оставаше и Уайт да изникне от някъде и циркът щеше да е пълен. Мразеше, когато тези двете му се месеха в личния живот.. Да се месят в личния живот на някой друг, защо точно в неговия?!?
След тези тежки размисли Джонг Уон се изправи.
- Отивам до тоалетната. И когато се върна ако има и едно поражение върху Че Рин никога повече няма да ти проговоря Блеки! - заплаши я и тръгна към тоалетната.

by Sponsored content

McDonald's

McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's

Re: McDonald's