Пейките

by U-know Yunho Нед Сеп 23, 2012 9:22 pm

-Добре добре!Няма да се бавя!Айшшш,че хора...-бързо се измъкна от гримьорната и се отправи към паркинга.
-На къде оппа?-попита го някакво непозвато момиче от компанията.
-На разходка!-усмихна й се въпреки ,че нямаше идея коя е...най-вероятно едно от трейнитата.Бързо я подмина и продължи към асансьора.Лидерът се набута при хората.Асансьра потегли надолу.По едно време Тъки чу момичетата зад гърбът му да си шушукат.
-Толкова е секси!!-долови да казват.Той се усмихна мазно и нарочно се притисна към момичетата.
-О извинете!-обърна се назат уж небрежно и намигна на децата.Те едвам се съвзеха и отговориха.
-Н-няма проблем.
Най-накрая стигна на паркинга.Отиде,запали колата си и се тръгна накъдето му видеха очите.След кратко размишление лидерът се запъти към парка.
Там както винаги беше пълно.Пред фонтана беше претъпкано!Също на пейките около него.
"-Супер"-промълви лидерът и тръгна към най-крайната част на паркът.За негово щастие там беше празно.Той се настани на една свободна пейка извади айфона си започна рови из интернета.
Срещу него беше седнало едно момиче.Тя не беше типична корейка...даже не беше корейка ...може би беше американка.Докато я гледаше изведнъж почуства, че му е позната.Тъки се изправи и се запъти към момичето.
-Извинявай,но ми изглеждаш позната...виждали ли сме се някъде?-попита я.

by Гост Нед Сеп 23, 2012 9:42 pm

Оливиа обичаше, когато можеше да усеща вятъра, който сякаш я гали, а понякога щипе, развява косите и, а широките блузи се веят и я карат да усеща леки тръпки, минаващи по цялото и тяло. Е, днес беше точно такъв ден. Можеше още да се наслаждава на моментите, когато е сама, на моментите, когато никой не е около нея и не и опява, но знаеше, че това ще е за кратко. Скоро щеше да дебютира, а болните амбиции на Шранческа едва ли щяха да бъдат по силите и, но тя някак усещаше, че шефката има симпатии към нея и Антъни, за това нямаше да я разочарова. Беше със силен характер и можеше да се справи с всичко, абсолютно всичко!
Сутринта започна прекрасно, на обяд пък се отдаде на заслужена почивка, а сега смяташе да запълни следобеда като излезе и се полюбува на прекрасното време. Единственото лошо в подобни моменти,единственото, което можеше да я смути бяха мислите за изоставените приятели и роднини, те бяха някъде далеч... сякаш чакащия в предишния в предишния и живот - онзи, който остави в Америка, но от който не се е отказала, и който винаги че очаква. Тук беше по - различно и тя не изпитваше нищо към всички жълтури, но решението си беше само и единствено на Оливиа. Не познаваше никой от групата " си " , освен Антъни и онзи Санди, както тя го наричаше. Може би паркът, онези така приветливи пейки бяха подходящо място за нови запознанства, за които тя не изгаряше, но пък беше любопитна.
Седна на една пейка, беше сякаш в средата на всичко останало и се загледа. Сигурно е седяла поне половин час, гледаща напред и мислеща. И по едно време:
- Извинявай,но ми изглеждаш позната...виждали ли сме се някъде?
Оливиа се стресна. Обърна се и видя някакъв мъж, който очевидно смяташе, че я познава.
- М - моля? - не разбра тя - Не мисля така, но не знам... аз съм Скай, така де - Оливиа... ъъ ти?

by U-know Yunho Пон Сеп 24, 2012 8:17 am

Момичето се стресна
- М - моля? - не разбра тя - Не мисля така, но не знам... аз съм Скай, така де - Оливиа... ъъ ти?
-Аз съм Итък,лидерът на Super Junior.Притно ми е!-стисна ръката на Скай.-Ъмм извинявай...май съм се припознал...-вметна и неловко се почеса зад главата.
-Нищо,нищо!Иначе и на мен ми приятно да се запознаем.-момичето му се усмихна.-Аа ако искаш седни...-допълни докато се отместваше.Тъки усмихнато се настани до момичето.
-И как си ти?-дааа малко странен въпрос при среща с непознат,но просто лидерът винаги е бил приятелски настроен към хората..
-Ъм добре съм...-очевидно и тя се беше очудила от въпроса му.-А ти?
-И аз съм добре!Даже много добре.-усмихна се лидерът,облетна се назат и опъна краката си.-Искам да отбележа,че за амерканка,нали си такава?-попита я.Тя кимна.-Та да за американка говориш доста добре на корейски!-похвали я.
-Мерси.-усмихна се Скай.
-Знаеш ли?!-сепна се изведнъж Тъки.-Сега се сетих коя си!Ти трябва да си от онази нова група от Green Ent.Нали?Да...на мен ми каза Юри.Юри нали я познаваш?И тя е от тази група.-за пореден път успя да стресне момичето.

by Гост Съб Сеп 29, 2012 8:49 pm

- Аз съм Итък, лидерът на Super Junior.Приятно ми е! - първо каза той, а после стисна ръката и. - Ъмм извинявай...май съм се припознал... - той се почеса притеснено по тила и това направи впечатление на Оливиа. Сериозно ли този се притесняваше да говори с нея? Та той беше най - малко на 28. Тя го погледна с недоверие, а после отмести погледа си към другите пейки. Защо той не седне там. Реши да не е студена и противно на инстинкта си тя отвърна:
- Нищо,нищо! Иначе и на мен ми приятно да се запознаем. - Хвърли една изкривена усмивка, а после допълни - Аа, ако искаш седни. - Какво и ставаше? Това не беше тя. Защо беше мила. Ужас! В този момент забеляза глупашката усмивка, разляла се по лицето на Тъки, Пъки или както беше там.
Седяха сигурно десет - петнайсет минути без да си кажат нищо, а после:
-И как си ти? - опита той, сякаш се познават от години. Оливиа се стресна и го погледна объркано.
- Ами... ъъ добре съм... - изрънка тя, а после, за да не разваля явно хубавия му ден попита - А ти?
- И аз съм добре! Даже много добре. - усмихна се лидерът, облегна се назад и опъна краката си. - Искам да отбележа,че за американка, нали си такава? - попита я. Тя кимна. - Та, да - за американка говориш доста добре на корейски! - похвали я.
- Мерси. - усмихна се тя и допълни - Ъмм и ти... - защо го каза? Пфф, какво глупости изтърси. Стана и смешно, затова се обърна на другата страна, а след малко последва и нов въпрос:
- Знаеш ли?! Сега се сетих коя си! Ти трябва да си от онази нова група от Green Ent. Нали? Да...на мен ми каза Юри. Юри нали я познаваш? И тя е от тази група.
Този пък от къде знаеше всичко това ии въпросът, който зададе беше болна тема на Скай още от както разбра с кой ще бъде в група. Защо? Защо тази въпросна Юри е с тях, при условие, че си е имала група - Сошинде или каквото беше. При това известна група, поне така и беше казала една позната, която беше луда по корейското.
- Не знам за тази Юри... да де, исках да кажа, че не знам защо ще е с нас като е поне с 5 години по - стара и си е имала група, но както и да е. - намръщи се Оливиа.

by **Heechul** Пон Яну 28, 2013 10:58 pm

Застанах като статуя и се огледах. Все още не можех да повярвам, че отново съм извън казармата и мога да имам стария си живот. Той наистина ми липсваше много. Все още нито момчетата от групата, нито някой от компанията ми знаеха, че съм вън. Очакваха да е по - късно както и феновете. Все тая. Вдишах дълбоко и се чувствах все едно съм птичка пусната на свобода.
Дългът е важно нещо, но поне пред себе си можех да призная, че не е най - приятното нещо на света.
Реших да се разходя в парка и се насочих натам. "Маскирах" се малко с качулка, защото хората може би щяха да се изненадат.
Сетих се за едни пейки и отидох там. Нямаше много хора, а тези, които бяха вече там нямаше да ми обърнат кой знае колко внимание. Извадих си едно полусмачкано клюкарско списание, което си бях взел днес и го разлистих. Исках да разбера какво става с другите звезди докато ме няма. Веднага попаднах на още едно повторение за разпаднатите преди няколко месеца групи. За тях успях да чуя дори докато бях в казармата. Лошо наистина...
Добре че моята си беше здрава и читава, макар и без Kyuhyun. Със сигурност е много тъжно без него, но ако бяха се разпаднали докато ме няма, щях да ги убия. Докато се бях зачел, се приближи едно момиче но една двойка я изпревари и зае съседната пейка. Имаше още, но те бяха мокри и неочистени. Парка не е най - подходящото време за почивка по това време на годината. Може би скоро и аз щях да отида някъде другаде. Тя погледна към мен и преди да попита, аз се обадих.
- Да, може да седнете тук. - усмихнах се, все пак беше една от първите, на които говоря след като излязох.

by **Hoya.** Вто Яну 29, 2013 2:48 pm

От както Хюна напусна 4minute нещата не бяха същите. Изгубиха доста голяма бройка от феновете си и не се продаваха толкова добре, както преди.
Четирите мембърки на женската група на CUBE се разхождаха из парка. Скоро останаха само три, защото Би-Бомб звънна на ГаЮн да се видят, а тя не чакаше втора покана. Жената веднага хукна при мъжа си. СоХюн от отдавна не се беше виждала с Кевин. Той беше доста зает с проектите на U-KISS в Япония и нямаше никакво време за себе си, пък камоли за нея. Е, отвреме навреме успяваха да се чуят по телефона, но за кратко. Въпреки това, Куон се радваше на тези кратки моменти, в които можеше да чуе гласа на приятеля си.
ДжиЮн също си намери занимание и тръгна към сградата на лейбъла им. Останаха само 2Hyun. Времето беше отвратително и скоро щеше да завали отново. По принцип, лидерката и макнето бяха доста близки, но сега нямаха какво да си кажат. Просто вървяха из парка и гледаха щастливите групички момичета.
Докато вървяха, мениджъра им се обади и повика лидерката. Трябвало да обсъдят някаква самостоятелна фотосесия. Нам погледна извинително макнето и потегли също към CUBE. И ето, Куон Со Хюн остана сама в големия парк. Тежка въздишка се изтръгна от гърдите й и продължи към пейките. Имаше нужда да седне да си почине. Краката дяволски много я боляха. Добре си бяха онни-тата й. На всяка една от тях се откри работа, я среща, я запис, я фотосесия. Само тя остана без занимание.
Не след дълго стигна до желаната дестинация. Почти всички пейки бяха мръсни и влажни, за това се отправи към една суха, чиста и свободна. Двойка влюбени я изпревариха. СоХюн погледна към съседната пейка, която също беше в добро състояние, но заета от мъжко същество. Тъкмо да си отвори устата и да попита дали може да седне, и той я изпревари.
- Да, може да седнете тук.
Рапърката на 4minute се усмихна с благодарност.
- Благодаря Ви. - Тя се поклони леко и си настани дупето на пейката.
Облегна се и отново въздъхна. Пъхна ръчичките си в джобовете на якето и погледна със завист към влюбената двойка на съседната пейка. СънгХюн й липсваше, при това много. Може да излизаха от почти четири месеца, но все още не бяха имали възможността да излязат на истинска среща.
Прехвърли погледа си към мъжът до нея и се опита да огледа лицето под "маскировката". Изглеждаше леко познато, за това се зае да го индифицира. Мъжът я погледна.
- А.. извинявам се. Не трябваше да Ви зяпам.. - Куон се плясна по главата и се поклони в знак на извинение.

by **Heechul** Вто Яну 29, 2013 4:38 pm

Момичето ми благодари и седна. Погледнах я за няколко секунди, докато зяпаше двойката на съседната пейка. Наклоних се леко напред и видях изражението и. Май някой и липсваше. Имам опит в това, макар повечето ми връзки да бяха доста неуспешни. Преди да се е обърнала към мен върнах погледа си на списанието, което четях.
В този момент мернал лицето на момичето до мен там.
" Известната гърл група 4Minute също се раздели с един от членовете си" - прочетох до снимката, на която бяха четирите настоящи членки на групата, и Хюна, която беше отделена. Значи тази до мен беше Сохюн. Разбира се, че я бях виждал и преди, просто всичко в момента ми е объркано.
Погледнах я отново, и забелязах, че ме зяпа. Тя веднага се извини.
- Няма проблем. Ти вероятно също си свикнала да те зяпат. Едва ли ще мине още много време преди да привлечеш вниманието на феновете си - пуснах лека мистериозна усмивка. Напълно типична за новозавърналия се Принц Пепеляшко.
Тя ме изгледа отново и аз повдигнах списанието и посочих с пръст снимка на групата и. Реших, че мога да започна разговор с нея, и без това и на двамата щеше да ни е по - приятно, отколкото да мълчим и тъпеем.
- Аз съм Ким Хийчул. Приятно ми е, госпожице Куон.
Най - много да ме изгледа странно, защото не се очакваше да се виждам скоро. Но изненадите бяха едно от хубавите неща на живота. Нямах търпение да се срещна и с феновете си, но тези дни просто щях да релаксирам и да се срещна със всичките си близки и приятели. За да съм сигурен, че ще продължи разговора ни, казах:
- Как е с групата, след като също загубихте член?

by **Hoya.** Вто Яну 29, 2013 5:53 pm

- Няма проблем. Ти вероятно също си свикнала да те зяпат. Едва ли ще мине още много време преди да привлечеш вниманието на феновете си- отвърна мъжът и по устните му се разтла самодоволна усмивка. СоХюн го изгледа с учуден поглед, а той с пръст показа снимката на 4minute, която, незнайно как се беше намърдала в клюкарското списание, което той държеше. Естествено, на снимката бяха без Хюна..
- Аз съм Ким Хийчул. Приятно ми е, госпожице Куон.
"- Хееним?!?" - помисли си тя. Макнето на 4minute зяпна. Очите й още малко щяха да изкочат. Но той.. такова.. не трябваше ли да стои до септември в онази проклета Казарма?
Ким Хий Чол. Вторият включил се в Super Junior. Единственият, от когото Нам Джи Хюн, Хе Га Юн, Чон Джи Юн, Ким Хюн А и Куон Со Хюн имаха страх. Колкото и смешно да звучи. Девойките наистина се страхуваха от него. На моменти беше доста страшен.
- Как е с групата, след като също загубихте член?
Този въпрос я откъсна от света на мислите и flashback-овете. Погледна Ким и се усмихна мило.
- Ами.. честно казано, не знам. Загубихме голям брой от феновете и вече не се продаваме, както преди. От както Хюна напусна, нещата отиват на разпускане на групата. Не искам това да се случва, но е на път да се случи. Единственото ни спасение е папа CUBE да добави нова мембърка на мястото на Хюна-онни. - Куон наведе глава. Очите й се напълниха със сълзи, но ги преглътна. Не можеше да заплаче точно в този момент.
Беше й гадно заради подлата постъпка на рапърката. Така и не стана ясно защо го направи. Отмести кичур от косата си и пак погледна Хий Чол. Направи опит за ведра усмивка.
- Хееним, ти не трябва ли да си все още в Казармата? От S.M обявиха, че ще излизаш на 1-ви септември. Да не би да си взривил лагера и да са ви разпуснали? - засмя се певицата.
Естествено, беше казано на шега, но... нищо чудно и да го е направил наистина. Този човек беше готов на всичко, за да не прави нищо сложно. Всъщност, кой обичаше сложните неща? Никой не ги обичаше. Но пък чак туитър да ти се види сложен, то тогава значи си праисторически човек!
- А при вас как вървят нещата? Все пак, макнето ви напусна..

by **Heechul** Вто Яну 29, 2013 8:56 pm

Учуденият и поглед ми допадна. Доста често ми казваха, че съм странен. Така си е. След като и се представих тя се замисли, и се изненада още повече. Обърнах се към нея, за да не реши, че лъжа. Не си свалих качулката. Косата ми беше попораснала малко, и я бях вдигнал нагоре с гел. Трябваше да мине време, за да порасне на любимата ми дължина. Но моята бързо расте, така че няма да чакам дълго.
Знаех си, че въпросът, който и зададох не е много приятна тема за разговор. Но пък със споделяне минава по - бързо. Освен това напук на някой неща, които се пишат за мен - аз съм добър слушател.
Сохюн сподели, че са загубили фенове и сега не се продават толкова. Очите и се напълниха със сълзи, но тя ги прикри. Това беше грешна тактика. Но не мога да я обвинявам. Макар че и двамата се знаем, ние не се познаваме. Поставих ръка на рамото и:
- Всичко ще се нареди. Загубили сте едно момиче, но все още сте четири. - усмихнах се насърчително и махнах ръката си, за да не се притесни.
Тя ме попита относно Казармата, като пусна шега, която ме накара да се засмея пак.
- Не съм чак толкова зъл, за да го взривя. Е, може да съм малко зъл на моменти, но не съм взривил лагера.
Реших да поддържам имиджа си. Някъде даже бяха написали, че съм подучил бившото ни зло макне на някой зли трикове. Може и така да е...
- И аз доскоро си мислех, че ще изляза чак тогава, но явно съм човек с късмет. А и септември изглежда тооолкова далеч...-казах отегчено
- Не излязох само аз, а и още няколко човека. Дълга история...
Следващия и въпрос беше свързан с моята група. На него не можех да и отговоря много точно.
- Не знам какво е положението все още. Те не знаят, че съм излязъл. Май ти си първата разбрала, освен мениджъра ми и майка ми. Но съм напълно сигурен, че на всички им е гадно без Кю. И на мен ще ми е гадно.
Замълчахме за малко, а ония на съседната пейка започнаха да се мляскат все едно ще се изядат. От една страна беше добре, зашото не ни забелязваха но...Сохюн отново се загледа към тях, и дори май от нея се изтръгна въздишка.
- Някой ти липсва, нали? - попитах. Не беше длъжна да говори с мен на такива теми, но факта, че съм по - голям с около 11 години ме караше да искам да и помогна поне морално.

by **Hoya.** Сря Яну 30, 2013 3:01 pm

- Не знам какво е положението все още. Те не знаят, че съм излязъл. Май ти си първата разбрала, освен мениджъра ми и майка ми. Но съм напълно сигурен, че на всички им е гадно без Кю. И на мен ще ми е гадно.
СоХюн се усмихна смутено и наведе глава. Онази Франческа Грийн, президентката на Green Entertainment. От както лейбъла беше отворил врати, все повече групи губеха мембъри. Напусналите отиваха в Green. Кое й беше толкова хубавото на тази проклета компания? Компания като компания, само че с президентка с американски произход. Пак добре, че никой друг от CUBE не напусна, защото тогава макнето нямаше да го преживее. Прекалено много се привързваше към хората и накрая свършваше наранена. Такъв беше случаят, когато лейбъла щеше да пуска 4minute. Групата трябваше да е петчленна, а имаха едно трейни в повече. Трябваше да изберат последния мембър. Изборът беше между Канг Джи Хюн, сега вокал на SISTAR и Куон Со Хюн, сегашното макне на 4minute. СоЮ го беше преживяла много тежко, а СоХюн не можеше да направи нищо друго, освен да дебютира.
Онези от съседната пейка започнаха да се мляскат все едно всеки момент ще се изядат. Щом чу звуците от целувка, Куон вдигна глава и погледна към тях. Сърцето й се сви. Отново въздъхна.
- Да, липсва ми.. - отговори след кратко мълчание, момичето. - Той ми липсва. В Япония е. Все пак U-KISS са по-известни там, отколкото тук.
Беше доста мъчително да говори за това, но пък й олекна. Много повече, отколкото, когато сподели с момичетата. Все пак, пред нея стоеше сънбеним, с доста по-голям житейски опит от тях.
- Бих отишла в Япония при него, но от CUBE не ме пускат. Ако ще е за изява или нещо от този род - добре, но ако е поради лични причини - никога. - Момичето се нацупи. Колко бяха несправедливи! Президентът не веднъж й беше казвал, че е време да намери някой, когото да обича. Най-накрая го намери и той не я пуска при него. ГаЮн я пусаха при МинХюк по всяко време и навсякъде, а пък нея не.
"- Още си малка, за да излизаш сама извън Южна Корея." - беше й казал папа Кюб. Той все още я мислеше за онова 16-годишно момиченце от 2009.
- А на теб някой липсва ли ти? - реши да му върне въпроса.

by **Heechul** Сря Яну 30, 2013 10:09 pm

Естествено, че се оказах прав. Определено беше влюбена в този някой, и той и липсваше. След като спомена име на група, схванах всичко. И двамата бяха знаменитости, и двамата имаха ангажименти в различни посоки и на различни места. Не им е лесно със сигурност.
- Във всяка връзка има трудности. И двамата сте известни, което го прави още по - трудно. Имате ангажименти и сте заети. Но пък ти си млада, ще имаш време за всичко.
Един съвет от мен - винаги насърчавайте по - младите от вас, защото така им вдъхвате увереност и не им позволявате да си пропускат щастливите настоящи моменти в планиране на бъдещето.
Тя ми върна въпроса.
- В романтичен аспект...не...- въздъхнах
Все още продължавах да си мисля, че никога няма да намеря подходяща жена. Винаги със всички нещо се объркваше, винаги любовта се усмихваше на околните, и на всичкото отгоре аз бях капризен....Откачена работа да, но младежкия ми дух все още беше тук, а и все пак не съм чак толкова стар....
Минута след като бях казал това, дойдоха четири момичета. Предполагам фенки на младата Куон. Скоро можеха да довтасат и папараци и журналисти. Втасахме я. Не се притеснявах толкова за това, че ще се разчуе веднага за мен, а че може да напишат някоя глупост относно това какви взаимоотношения биха имали две знаменитости с единадесет години разлика. При това едната гаджосана. Не че давахме такъв повод, дори бяхме на двата края на пейката, но жълтата преса можеше всичко.
Обърнах главата си на другата страна и още повече се прикрих с качулката, като от време на време си помагах и със списанието. Чух как едно от момичетата я заговаря, напълно игнорирайки ме.
- Извинете, може ли да се снимаме със Вас? - не звучеше притеснена, че говори със звезда. След около секунди чух следното:
- О...но кой е този? Приятел ли ви е? - прекрасно знаех за кого говори, но не посмях да се обърна.
Чудено...и ако това бяха прикрити журналистки или нещо от сорта щеше да е просто върха. А дори да не бяха...феновете също не обичат да мълчат.

by **Hoya.** Нед Фев 03, 2013 2:20 pm

ХийЧол й отвърна, че в романтичен аспект никой не му липсва. Хм, точно пък той ли не беше влюбен? Това беше интересно, защото откакто беше влязъл в Казармата постоянно излизаха новини за него и Джесика от Girls' Generation.
Со Хюн се усмихна отново и до тях приближиха четири момичета. Макнето на 4minute се притесни доста яко. Хийним се беше маскирал доста добре, но тя не. А тъкмо си мислеше, че никой няма да я забележи..
- Извинете, може ли да се снимаме с Вас? - попита едното момиче. Куон поклати глава в знак на съгласие и стана от пейката. Приближи се до женската и вдигна дежурните два пръста. Сложи на лицето си най-хубавата усмивка, на която беше способна и зачака една от приятелките на момичето, което помоли за снимка да щракне с фотоапарата.
- О...но кой е този? Приятел ли ви е? - попита едно друго.
Певицата за момент се запита какво да прави. Бързо трябваше да измисли нещо, с което да не излезе, че има връзка с Ким Хий Чол. Но... май не го бяха разпознали, което беше добре.
- Това е братовчед ми. Той живее в Сидни, Австралия и много рядко се виждаме. - Рапърката отново се усмихна. Вътрешно си отдъхна. Лъжата звучеше правдоподобна, а и явно четирите тийнейджърки останаха задоволени от отговора, защото се отдалечиха.
Со Хюн въздъхна от облекчение и си тросна дупето отново на пейката. За момент затвори очи и разтри слепоочията си. Обичаше да радва феновете си, но просто сега не й беше до това. А и онези от съседната пейка не спираха да се мляскат. Това я влудяваше!
- Надявам се, че нямаше нищо против да играеш ролята на мой братовчед.. - каза тихо макнето и прибра един кичур от косата си зад ухото.

by **Heechul** Съб Фев 09, 2013 4:59 pm

Прехапах долната си устна и продължавах да се крия зад списанието. Сега всичко зависеше от актьорските умения и бързия ум на Сохюн. Тя наистина оправда очакванията ми, като ме представи за свой братовчед, живеещ в Австралия. Това май проработи, защото момичетата се отдалечиха, като се кикотеха на снимките си със идолката.
- Нямам разбира се. - отдъхнах си и наместих качулката си.
Хората на съседната пейка очевидно смущаваха момичето. И мен започваха да дразнят. То хубаво да се обичат, ама те още малко ще се съблекат и ще направят сефтето. На публично място...
Намусих се и ги изгледах.
- Искаш ли да се поразходим?Тук започна да става леко....смущаващо.
Възрастните дами от съседните пейки вече си обираха крушите и изчезваха. Някой трябва да научи тези младежи на обноски, но не ми се занимава в случая. А и по принцип не ми пукаше толкова.
Погледнах към Сохюн в очакване на отговор. Надявах се да не съм нахален, все пак нямах нищо лошо наум.

by **Hoya.** Пон Фев 11, 2013 8:31 pm

Хий Чол отговори, че е нямал нищо против и намести качулката на главата си. Куон продължи да се усмихва и с полезрението си да наблюдава двойката на съседната пейка. Само как й идеше да отиде при тях и да се разкрещи като идиот, но се въздържаше. Аджумите от другите пейки вече си обираха парцалките заедно с внучетата и аджошитата и потегляха на обиколка из парка. И добре правеха! То, това на онези двамата бива-бива, ама чак пък толкова.. Вече прекаляваха. Още малко, сефтето щяха да си направят на пейката. Горката пейка!
Гласът на рапъра на Super Junior я стресна. Погледна го и премигна объркано.
- Да, нека се разходим. Определено става доста смущаващо. - Тръпки минаха по тялото на младото момиче. Прехапа двете си устни и стана от пейката. Изтупа леко дънките си и с Хийним тръгнаха по алеите. Беше влажно и мрачно. От няколко седмици, Слънцето не беше огрявало Сеул. Още една причина на СоХюн да й е тъжно и гадно на душата.

by **Heechul** Съб Фев 16, 2013 12:10 pm

Доста често предпочитах това време. Не ми харесваше влагата, но пък мрачните дни бяха интересни. Не съм фен на слънцето, като започне да пече ме заболява главата.
Тя се съгласи да се разходим. Станахме и се отдалечихме, сега онези имаха спокойствие, защото бяха изгонили абсолютно всички.
По алеите все още беше леко влажно. Добре че поне онези пейки бяха сухички и ставаха за сядане. Каквото и да си говорим, това време не беше за хубава разходка навън. Просто не знаех къде другаде да отида, не ми се прибираше.
Другите хора явно не бяха като мен, защото парка започна да става все по - празен. Хората се разотиваха, като не ни обръщаха голямо внимание. Мисля, че скоро щеше да завали. Не обичах и дъжда. Капризен съм, да. Обичам нещо междинно като мрачното небе преди да завали. Все още не беше станало такова, но беше на път.
- Какво смяташ да правиш, ако завали? - попитах я, като погледнах небето

by **Tae Joon** Съб Юли 12, 2014 7:20 pm

Отново поредната тежко прекарана нощ.За разлика от обикновено обаче, този път всичко приключи извънредно рано.Почти всички измряха и останалите живи трябваше да приберат изпонапилите се копеленца от компанията.Те Джун естествено си беше читав, е залиташе от време на време, но като цяло алкохола не го беше хванал толкова.
Качи се в едно от bmw-тата си паркирано пред входа на дискотека "High Street" без дори да се обърне на зад да погледне "приятелите си".Знаеше, че никой от там не му е истински приятел, а просто се опитват да използват него и парите му, по-скоро парите на баща му.И даже си мислеха, че успяват, но истината беше, че г-н Чон си ги разиграваше както иска.Оставяше ги да си мислят, каквото искаха да мислят, но когато вече му писнеше и му станеше скучно, щеше да ги прегази всичките наведнъж без да се замисли.
Подкара колата си с мръсна газ и бързо се озова пред дома си.Както обикновено по това време не шаваше никаква прислуга в къщата.Те Джун очакваше да чуе Ън Санг някъде наоколо да се спотайва и да очаква завръщането му, но и нея я нямаше. Богаташчето влезе в стаята си и съблече само якето преди да се тръшна на леглото и да заспи.
На следващия ден се събуди към обяд.Естествено му донесоха закуската в леглото.Те Джун беше свикнал да се радва на такива облаги и на голям лукс.Никога нищо не му е липсвало и не случайно той беше на мнение, че можеше да постигне всичко, което си иска.Досега обаче все още му се бе налагало да положи сам усилия за да получи нещо.
Днес не знаеше какво да прави, не си беше направил никакви планове за през деня и му оставаше само едно.Щеше да се шляе по Сеулските улици.Ако останеше още малко в тази проклета къща, щеше да го хване шизофренията.Оправи се на бързо и се погледна в огледалото.
- Какъв си ми сексав бе! - усмихна се със самодоволна усмивка на образа си.След това изтича до гаража, качи се бързо в колата си, натискайки докрай газта и отдалечавайки се заплашително бързо от голямата постройка.
Реши да си сложи малко разнообразие и напусна богаташкия квартал, в който живееше.Отдавна не беше ходил в парка.Там се настани на една от пейките и се облегна назад вдишвайки дълбоко.Времето беше доста хубаво и реши да му се наслаждава докато не му омръзнеше.Запали една цигара и се отпусна върху металната изработка.Времето обаче започна да си казва думата и след вече почти час, Чон го беше налегнала толкова голяма скука, че не изпускаше фасовете от устата си.Да си сам беше толкова скучно, че направо се равняваше на това да отидеш в някой нощен клуб и да не изчукаш някое секси парче!Ужас.
Tъкмо тръгна да си тръгва, когато очите му мернаха нещо наистина свежо и просещо си един твърд и нажежен мъжки полов орган.Покрай него профуча една руса кака връкрайки си малкото дупенце в супер къси панталонки.Проследи я с поглед и видя как спира няколко пейки по-натам от него.Хвърли недопушения си фас в тревата и тръгна по посока на нещото, което щеше да направи деня му по-интересен.Застана зад надупилата се женска и я ощипа по дупето, усещайки колко беше стегнато.Бързо се отдръпна и продължи напред сякаш нищо не беше направил, оставяйки малкото момченце, което беше до него и гледаше странно случващото се, да понесе последствията... ако въобще имаше такива.

by **Ah Ram ♛** Нед Юли 13, 2014 8:24 pm

Денят бе започнал толкова добре. Беше се прибрала в 3 сутринта, беше спала само шест часа и просто всичко си беше перфектно.
Когато се събуди, А Йон я нямаше и за първи път от сума ти време нямаше да й мрънка, че се е прибрала еди-си-колко-си-късно и че спи до късно. Какво щастие само! Колкото до Бьонгджу, кой го знае накъде беше с другите 12 кретеноидиоти. Като се замислеше, от отдавна не ги беше посещавала в дорма. Трябваше да го направи, да им занесе един тон храна и да ги нахрани както си трябва. Съмняваше се в това, което Согонг забъркваше в тиганите.
И да... Беше сама в дома си. Почти както винаги, откакто майка им почина.
А Рам стана с триста мъки от леглото, взе си един душ, облече се и отиде в кухнята. На хладилника имаше бележка от кака й: "Закуската ти е в хладилника." Момичето врътна очи, отвори вратата и я затвори почти на момента. Имаше само някакъв супер древен сандвич със супер древното месо. И беше развалено. А Йон наистина ли мислеше, че прасе като А Рам ще яде нещо такова?
- Сама ще си сготвя. Не ми трябва винаги да ми оставяш закуска... - измърмори си Ким.
Час по-късно вече се беше натъпкала както подобава и потупваше доволно плоското си коремче на дивана в хола.
Тъкмо си мислеше как ще си поспи сега, когато телефонът й завибрира. Взе го и го отвори. Беше СМС от фирмата, която отговаряше за разните там пратки. Дрехите и аксесоарите й бяха пристигнали най-накрая!
А Рам скокна от мястото си на мига, изпищя от кеф и се качи в стаята си. Облече се със скоростта на светлината и по същия начин напусна самотната къща, взимайки със себе си портмонето, ключовете и телефона си.
Офисът на фирмата се намираше на ъгъла на улицата, на която живееше, така че не й трябваше дълго да върви. Влезе в офиса.
- Аз съм Ким А Рам. Идвам за пратката от Австралия - каза тя.
Двамата зад бюрото я огледаха внимателно, застоявайки погледите си върху голите й бедра и двете издутини под блузката. Девойката никак не се смути.
- Чакам...
- А, да! - стресна се единия. Скокна и й я подаде. - Подпишете се тук.
А Рам се подпря на бюрото, удари си автографа, плати си, взе кашончето с вещите и си излезе по живо по здраво. Реши да се поразходи и да отиде при онито си на работата й и да й даде нещата, които бяха нейни.
Навлезе в парка, тръгна по една от алеите и започна да се оглежда за празна свободна пейка. Нямаше търпение вече да си смени кейса на мобилния телефон и да си сложи обиците с кенгурута.
Най-накрая мерна една. До нея вървяха двама пенсионери, определено също насочвайки се към пейката. Това вече беше въпрос на живот и смърт! Момичето без много да му мисли хукна натам и стигна. Старците разочаровано си продължиха по пътя, а малката Ким щеше още малко да запищи от кеф като някакво животно.
Остави кашона на пейката, надупи се и започна да се чуди как да го разопакова. Погледът й беше супер умен и тъкмо тръгна да прерязва единия край на тиксото с нокътя си, когато усети някой да я хваща за задника.
Ким А Рам подскокна уплашено, обърна се и се огледа. Покрай нея минаваха някакъв младеж и някакво малко момченце. Момченцето я гледаше зяпнало.
- Ей! - викна му Ким.
- Ъъъ... - премигна учудено детенцето.
- Не знаеш ли, че не трябва да се обарват непознати момичета, а?! - продължи в същия дух женската.
- Ама, нуна... аз... не бях аз - още повече се обърка то.
- А кой беше тогава? - нахъса се А Рам.
- Онзи хьонг, който върви напред - то посочи с пръст младежът, който нещо май се захили.
На младата Ким й се изясни всичко.
- Ей, пази ми кашончето. Става ли? Аз ще се оправя с този нахалник... - тя изпука пръстите на ръцете си и тръгна със страшната си посока към дългуча насреща й.
А Рам го побутна леко с показалеца си и изчака той да се извърне. Когато го направи, го посрещна шамар.
- Научи се да не обарваш тази и онази, защото не всички са идиотки и не всички изявяват желание да се въргалят в леглото ти, плейбойче - кимна му А Рам и тръгна към пейката, на която беше седнало малкото момченце и пазеше пратката й от Австралия.

by **Tae Joon** Сря Юли 16, 2014 12:35 am

Стана му твърде смешно и започна да се подхилква, но не беше достатъчно само подхилкването и скоро един бурен смях щеше да излезе от гърлото му.Сложи ръката на устата сии бавно се оттегляше напред докато все още чуваше крясъците на русокоската по момченцето.
Беше доволен от себе си.Все пак женската се развилня и за капак дори не се досети кой беше виновника за това.Или поне така изглеждаше в началото.Изведнъж усмивката му замръзна като онзи мръсен дребосък не започна да се оправдава.Мразеше малките дечица!Бяха толкова мазни и досадни и само пищяха.ИАК.Голяма работа си бяха за някой лесно избухващ като него.Видеше ли дете се опитваше да страни възможно най-далеч.Никак не му допадаше идеята да дундурка някакво ревящо пеленаче на ръце, камоли да сменя памперси.Изобщо не си се представяше като баща.Жена си определено си я представяше, но сякаш в представата му никъде не участваше нещото, което при него определено липсваше - а именно така наречената любов!Представяше си образа на жена, с която редовно би мачкал чаршафите, но не и жена, която би обичал.
Момчето си имаше сериозен проблем с връзките.Много бързо му писваше всичко, но да се върнем на темата. >>> Личеше си, че с тази русата щеше да го закъса.Беше много по-войнствена от останалите и това му се хареса до една степен.Чу стъпките ѝ зад гърба си, но реши да не се обърне все още.Женската го сръга с пръст и ТеДжун реши да я удостои с честта да срещне погледа му.След секунди вече съжаляваше за този си избор!
Още как се обърна го посрещна един силен шамар.Не, че го заболя де, но се ядоса.Нима тя се осмели да го удари?Него!Чон Те Джун?!Първата, която му беше ударила шамар, при това нескопосан шамар!
- Научи се да не обарваш тази и онази, защото не всички са идиотки и не всички изявяват желание да се въргалят в леглото ти, плейбойче - нима първо се осмели да го зашлеви, а сега за сметка на това си позволяваше и да ми кряска в лицето.Нямаше да и се размине просто така!Или може би щеше?Нещо в него я хареса и ядосаната гримаса бързо изчезна от лицето му.Една подла и мръснишка усмивка пробягна по лицето му.Щеше да ѝ даде добър урок и този урок определено щеше да се хареса и на двамата!
Тръгна отново към нея, но тя явно не го забеляза.Както си седна спокойно на пейката, той вече се бе озовал до нея и протегна едната си ръка зад раменете ѝ в нещо като прегръдка.Тя естествено се разбунтува и понечи пак да го удари, но беше силно приклещена от ръцете му.ТеДжун хвана китката на ръката ѝ, с която се опита отново да го фрасне и силно я стисна.
- Скъпа, предлагам ти да не го правиш отново, защото този път няма да ти се размине!Не знаеш, с кого си имаш работа! - за момент физиономията му отново стана сериозна.Все пак каква беше тя, да си мисли, че може да си прави каквото иска с него и при това да го удари.По-скоро той можеше да си прави , каквото иска с нея.Така или иначе тя беше една незначителна мравка, която лесно можеше да стъпче. - А сега нека се върнем на думата.Как се казваш котенце? - погледна я в очите, а ъгълчетата на устата му се завиха в заплашителна усмивка.Искаше да разбере, колко беше годна тази стръв до него.Може пък да си струваше усилията.Беше сигурен, че най-късно до ден щеше да се намира гола, потна и задъхана под него, молеща се за още!

by **Ah Ram ♛** Съб Юли 19, 2014 6:31 pm

Ама този за какъв се мислеше? За Бог ли? Че му е позволено да опипва тази и онази, където му падне? Ха-ха. Определено беше ударил доста яко на камък със същество от породата на А Рам.
Може да беше доста голяма идиотка, да се лигавеше постоянно, да не правеше сериозни неща и да правеше всевъзможни глупости но не беше никак глупава. Училището, наречено "живот", я беше научило достатъчно добре с какви хора да се забърква и какви да отбягва. И онзи нахалитет определено беше от втория тип хора. Не искаше да има абсолютно нищо общо с него!
Ненавиждаше такива хора, които си мислят, че щом имат парите на тате, и могат да купят животите на останалите, които нямат същите финансови възможности. Мразеше ги!
Докато ходеше на училище, заедно с набора си, не веднъж я бяха потъпквали такива хора. Не, това даже не бяха хора! Бяха изроди! Нямаше нищо човешко в тях. Но поне се научи да не им обръща внимание и се имунизира срещу тях. Сега, когато повтаряше годината, и копче не смееха да й кажат. Страхуваха се от нея. И как нямаше да ги е страх след като на завършването миналата година, преби капитана на училищния футболен отбор. Беше опитал да й се натиска, не му се отвори парашута и стана още по-нахален.
Е, Ким А Рам определено не беше човека, от когото искаш да бъдеш набит и да останеш без два предни зъба.
Сестричката на Би-Джу се върна до пейката, взе пратката си и се усмихна на момченцето.
- Може да тръгваш вече. Извинявай, че те задържах - усмихна му се.
- Няма нищо, нуна! - ухили й се в отговор то и си тръгна по пътя.
А Рам се намръщи леко, остави кашона обратно на пейката и седна. Докато осъзнае какво става, онзи който я беше обарял по дупето, се настани до нея. Едната му ръка беше обвита около раменете й.
Този за какъв се мислеше?!?
Ким започна да се бунтува, но беше притисната от него. Дори вдигна ръка, за да го зашлеви, а кретенът й хвана китките. Някак си... беше прекалено близо. Досега не беше усещала мъжко присъствие толкова близо до себе си... като изключим това на Бьонгджу, но с него беше нещо обичайно. Бяха си близки, прекалено при това.
- Скъпа, предлагам ти да не го правиш отново, защото този път няма да ти се размине!Не знаеш, с кого си имаш работа!
О, ама така ли?
Нямаше абсолютно никаква представа кой е и какъв е и определено не я бъркаше ни най-малко. Не желаеше да има нищо общо с този господинчо! Сигурно дори суполивия си нос не може да обърше и трябва някой друг да го върши вместо него!
- А сега нека се върнем на думата.Как се казваш котенце? - и я погледна нагло в очите.
А Рам също се вторачи в неговите, правейки очен контакт. Устоя на отвратителния му поглед. Никак не я трогваше.
- Хич не ме интересува кой си, какъв си и от кой задник си излязъл! - проговори тя през зъби. - За първи път ти удариха шамарче ли? Свиквай, миличък и добре дошъл в реалността! И ако очакваш сега да клекна пред теб и да ти направя свирка, си сбъркал "котенцето". Кой знае какви зарази разнясаш, разглезен богаташки лигльо такъв!
Ким си погледна към краката, извъртя се някак си и го удари с пета по капачката на десния крак. Той се намръщи и от болка, пусна ръцете й. Девойката не се бави и минута повече, стана от пейката и му се изплези. Взе си пратката.
- На магистралата ще имаш повече късмет! Там, ако не за друго, то поне за няколко тлъсти пачки биха ти задоволили нуждите. Но аз определено няма да го направя - продължи да говори злобно. - Гнусар...

by **Tae Joon** Вто Юли 22, 2014 5:12 pm

Момичето определено му хареса.Имаше хубави крака, сладко стегнато дупенце и добре налети гърди.Беше доста хубава и в лицето.Нда, хареса му се много!Щеше да си я получи на всяка цена, независимо колко усилия щеше да положи.Обичаше предизвикателствата, а това му изглеждаше такова!Хех.
Вече беше започнал да прави планове в мръсната си главица, докато съскащия глас на женската не се впи в извращенията в главата му.
- Хич не ме интересува кой си, какъв си и от кой задник си излязъл!За първи път ти удариха шамарче ли? Свиквай, миличък и добре дошъл в реалността! И ако очакваш сега да клекна пред теб и да ти направя свирка, си сбъркал "котенцето". Кой знае какви зарази разнясаш, разглезен богаташки лигльо такъв! - честно казано не го трогна много, е в началото леко се подразни, но след това започна да му става все по-весело.
Така или иначе нямаше смисъл да ѝ се ядосва, все пак не би ударил момиче.. затова му оставаше просто да се забавлява на кряскащите ѝ изблици.Така щеше да я ядоса повече, от колкото ако ѝ покажеше колко ѝ се дразни или прочие.
Русата направи някаква странна маневра, успя да го ритне в капачката и му се изплъзна веднага щом Те Джун разхлаби хватката си.Погледна нагоре и видя ядосаната ѝ физиономия над себе си.Беше толкова секси като се ядосваше..
- На магистралата ще имаш повече късмет! Там, ако не за друго, то поне за няколко тлъсти пачки биха ти задоволили нуждите. Но аз определено няма да го направя.Гнусар... - така говореше, че Чон си помисли как скоро езика ѝ щеше да се цепне на две като на змия.
Те Джун бързо се изправи над нея.Как извираше толкова много злоба, от това малко и, на пръв поглед, кехичко същество?Не можа да си го обясни.
Погледна надолу и за миг очите му мерната някакво име върху пакета."Ким А Рам.." помисли си и се подсмихна.
- Значи се казваш А Рам?Хубаво име си имаш и не само то е хубаво де! - усмивчицата не слизаше от лицето му докато ту гледаше към напечатаните букви върху пратката, ту към нея.
От доста време никоя не му беше привличала вниманието така, както тази русокоска!Беше си казал, че ще я получи, и наистина щеше!Щом решеше нещо винаги го получаваше, независимо как!
Седна отново на пейката и дръпна момичета така, че то да се озове в скута му.Тя отново се размърда и както Те Джун гледаше нямаше да се предаде скоро, но нищо.Можеше да си позволи цялото време на света.
- Така като ми се дърпаш, ме караш да те искам все повече и повече. - измърка в ухото и и спусна едната си ръка по бедрото към коляното ѝ.Усети как потръпна в скута му.

by **Ah Ram ♛** Съб Авг 02, 2014 10:43 am

Боже, този така я дразнеше, че девойчето имаше чувството, че след по-малко от половин минута ще гръмне като експлозив от дразнене. Не! Той трябваше да пукне, а не тя! Не можеше да го изтрайва вече. Лазеше й толкова яко по нервната система просто. Определено щеше да се наложи после да й леят куршум заради индивидът срещу нея.
Глупакът се изправи и се изви с триста метра над нея. За Бога, защо всички бяха толкова по-високи от нея? Идеше й да намери отнякъде трион да му отреже краката и да си ги присъди. Поне веднъж да разбере и тя какво е да гледаш света отвисоко.
- Значи се казваш А Рам?Хубаво име си имаш и не само то е хубаво де!
В първия момент А Рам сестресна, когато този каза името й, но след това се сети, че беше написано на пакета. Трябва да си супер естествено рус, за да не се сетиш да погледнеш натам. Другият вариант е да си кьорав и да ти трябват очила тип лупа. Боже... трябваше да го махне. Не искаше някакъв си голям псевдо "ебач" да научава името й. Все пак беше още девица и се гордееше с това. А този не заслужава да й отнеме най-скъпото и ценното!
Мъжкият седна на пейката, дръпвайки я в обятията си. Близначката на Би-Джу итръпна от погнуса. Кой знае какви болести пренасяше този изрод на изродите и коя последно му е свършвала в скута. Иъл.... Идеше й да повърне върху него, но все още държеше стомахчето си да не изкара всичко, което беше изяла за последните 24 часа.
Започна да се мърда в ръцете му. Щеше да се измъкне от гнусните му ръце по един или друг начин. Не желаеше да бъде опипвана и секунда повече.
- Така като ми се дърпаш, ме караш да те искам все повече и повече - прошепна в ухото й, а стомахчето й се преобърна. Сега май наистина щеше да повърне. Че и плъзна едното си копито по бедрото й, надолу към коляното й.
Момичето потръпна отново. Как не го беше срам?!
А Рам сложи ръцете си зад врата му, приближавайки лицето си към неговото. Бяха буквално на 1-2 сантиметра един от друг. Облиза нагло долната му устна , а след това се доближи до ухото му.
- Пусни ме веднага или в противен случай ще се сбогуваш с топките си и пениса си! - изсъска насреща му.
Свали ръцете си и отдръпна лицето си от неговото. Намръщи се.
- Съветвам те наистина да ме пуснеш, ако са ти скъпи атрибутите. Нали не желаеш да пикаеш седнал? - продължи да съска. - Ще съжаляваш глупако!

by **Tae Joon** Пон Авг 11, 2014 12:09 am

Обичаше да се занимава с малки коврички, но тази тук определено не беше от тях.Така както се дърпаше нямаше да му тръгне късмета на Те Джунии~.Значи имаше няколко варианта - или беше девствена, или беше обвързана, или просто беше от онези, които се дърпаха прекалено много за да привличат вниманието по-дълго върху себе си, но явно не осъзнаваха, че накрая на хората им писваше да бъдат отхвърляни.Тъй като досега не беше споменавала нищо за приятел, оставаха другите две опции.Г-н Чон не можеше да бъде сигурен кое от двете можеше да е, но не си представяше такава мацка все още да не е докосната от никой.E, и така да беше нямаше да откаже да ѝ е първия.Мисълта, че някоя ще е принадлежала само на него му се струваше хиляди пъти по-възбуждаща от това да знае, че се въргаля в леглото с някаква разпоретина, но след като се напиеше такива мисли рядко му минаваха през главата.
Русата отново се размърда в скута му.По едно време явно видя, че няма смисъл и се отказа.Те Джун усети малките ѝ ръчички зад врата си, а лицето ѝ беше скъсило до толкова разстоянието до неговото, че усети топлия ѝ дъх върху устните си.Както се беше наместила в него и начина, по който облиза долната му устна, накараха малкия Те Джун да изтръпне.Как така се получи, че тази непозната, без никакви усилия почти го възбуди не се знаеше.Явно му действаше по съвсем друг начин от останалите жени, с които беше имал афери досега.
- Пусни ме веднага или в противен случай ще се сбогуваш с топките си и пениса си!
Tоплината, която създаваха ръцете ѝ върху врата му изчезна.Очите му срещнаха намусената ѝ физиономия, която го накара да се усмихне.Войнствената част от характера ѝ - само тази част беше показала ЗА СЕГА, определено много му харесваше.
- Съветвам те наистина да ме пуснеш, ако са ти скъпи атрибутите. Нали не желаеш да пикаеш седнал?Ще съжаляваш глупако!
Думите ѝ не го трогнаха много честно казано.Все пак какво толкова можеше да му направи ТЯ на НЕГО, че да съжалява толкова.Можеше само да го измори до смърт if you know what I mean ;), хахаха.
- И какво толкова ще ми направиш за да съжалявам? - забавляваше се.Не беше имал такова развлечение от доста време и сега нямаше да го изпусне лесно. - Според мен говориш прекалено много, без да знаеш някои важни фактори. - тя не разбра умисъла на казаното, честно казано и той не разбра какво точно каза.. абе все тая.
Седна по-назад на пейката така, че да му е по-удобно.Обви ръце около кръста ѝ и я придърпа по-близо до себе си.
- Виж колко удобно сме си седнали, защо пак протестираш? - направи кратка пауза. - Имаш ли си приятел? - не, че него го интересуваха връзките просто да пита, колкото да знае.
Досега не се беше появявала никоя, която да му завърти главата и да тича по нея като кутренце.Беше свикнал те да тичат по него и не си представяше това да е обвързан в сериозна връзка!Да е влюбен??Не мерси!

by **Ah Ram ♛** Пет Авг 15, 2014 5:16 pm

Не можеше да го трае вече! Толкова безкрайно досаден й беше. Просто поредното нереално разглезено богаташче, което си фантазираше, че светът се върти единствено покрай него и че всяка е длъжна да му сяда в скута още в момента, в който го види. Ха! Макар че А Рам ходеше и се натискаше на всички членове на TOPP DOGG по всевъзможни начини, имаше поне малко благоприличие. И си знаеше границите. Просто усещаше, когато на някой започва да му омръзва. Нещо като шесто чувство, може би?
Плюс това познаваше членовете на групата на брат й и те й бяха свикнали, а този беше напълно непознат! Името му знаеше ли въобще?
А Рам премисли за половин секунда и осъзна, че не му знае заглавието.
А той знаеше нейното.
А така.
Можеше да направи каквото си поиска с името й. Добре, че поне не знаеше ЕГН-то, адреса и телефония й номер, защото тогава щеше да стане наистина много, много, ама адски много лошо!
Ами ако се окажеше изпечен крадец, който участва в банда? Не, нямаше да му позволи да разбере къде живее! Не че в дома, в който живееше имаше нещо кой знае колко ценно, но все пак всякакви хора ги имаше. Единствените скъпи неща, които притежаваха единствените представители на семейство Ким, бяха по тях. В случая на А Рам - златно колие със зодията й, а на гърба на зодията й бяха написани датата й на раждане заедно с името. Бьонгджу имаше същото само че с неговото име, а това на А Йон беше с нейните си данни.
- И какво толкова ще ми направиш за да съжалявам?
Нямаш си и на представа просто - помисли си ядно А Рам, а на лицето й се изписа свръх недоволна физиономия.
- Според мен говориш прекалено много, без да знаеш някои важни фактори.
Че какви фактори имаше да знае? Той беше просто поредният богаташки лигльо и тя нямаше намерение да го търпи. Но и по някакъв начин не успя да го разбере. Каза го така, сякаш може да притежава целия свят ако си пожелае.
Изрод... добре де. Не беше изрод. Даже беше много хубав! По външност беше нейн тип, по характер обаче я отблъскаше. Макар и тя да си падаше с перверзно подсъзнание, не го показваше толкова явно.
Господинчото се намести по-удобно на пейката и намести и нея на удобно. Дори обви ръцете си около кръста й. На близначката на Би-Джу й идеше да изкара от някъде брадва, да отсече дървото до тях и то да падне върху тъпата тиква на мъжкия.
- Виж колко удобно сме си седнали, защо пак протестираш?
И ПИТАШЕ?!
- Имаш ли си приятел?
Госпожицата затвори очи за един кратък момент, преброи до 10 на ум, издиша бавно и отвори очи.
- Ако ти беше на мое място и някакъв напълно непознат започне да ти се точи и да се мъчи да те вкара в леглото си, щеше да протестираш като мен. Кретен - намръщи се тя. - Нямам приятел. Но ти определено не получаваш покана за поста.
Ким му се усмихна нагло и се понамести, така че на нея да й е удобно.
- Какво искаш от мен дявол да го вземе? За какво ме тормозиш? - попита почти измъчено и го погледна с големите си тъжни оченца.

by **Tae Joon** Нед Авг 17, 2014 8:38 pm

Радваше се, че беше открил нещо, с което да разнообрази деня си.И това "нещо" определено си го биваше!
- Ако ти беше на мое място и някакъв напълно непознат започне да ти се точи и да се мъчи да те вкара в леглото си, щеше да протестираш като мен. Кретен. - може би имаше нещо вярно в думите ѝ.- Нямам приятел. Но ти определено не получаваш покана за поста.
Сега вече му стана ясно.Нямаше да му се отвори парашута толкова лесно.Сега вече беше на 100% сигурен, че това момиче не беше като онези кльощави хероинови магистралки, на които главите често се явяваха между краката му.Знаеше, че тя може да му даде това, което той иска, но той не можеше да ѝ даде това, което тя искаше.Беше напълно сигурен, че тя нямаше да се остави незащитена в лапите му просто така.Трябваше или да се опознаят и да поддържат връзка за дълго време и тогава да го направят по приятелски, или да тръгне с нея и да ѝ влезе под кожата.Той знаеше, че това му се отдава и нямаше да е никакъв проблем така да направи нещата, че тя да се привърже към него на степен n-та.Просто изведнъж го налегна съвестта.Дали да си играе с нея и накрая да я заебе или просто още сега да си тръгне все едно нищо не е станало.Знаеше какво лайно е, познаваше се и самата мисъл за връзка пораждаше желание в него - да се хвърли от моста при река "Хан".
Докато Те Джун беше потънал в мисли загледан в красивите черти на лицето ѝ, русата му се усмихна нагло.Намести се още малко, явно за да ѝ стане удобно и на нея.
- Какво искаш от мен дявол да го вземе? За какво ме тормозиш? - той погледна в големите ѝ очи, който го гледаха жално.
И изведнъж реши!Просто щеше да си изиграе добре картите така, че да му е в кърпа вързана.Щеше да си свърши работата и накрая просто да забрави за съществуването ѝ.
Изведнъж се изправи на крака и я вдигна заедно с него във въздуха.Пусна я на земята ѝ и подаде пакета, който разнасяше преди малко.
- Идваш на среща с мен! - каза ѝ го направо.
Не приемаше "не" за отговор.Честно казано, отговора ѝ дори не го вълнуваше.Той щеше да излезе с нея по един или друг начин.Хвана я за ръката и я задърпа към прекрасната си лъскава количка, която ги очакваше на 5-10 минути от тук.

by Sponsored content

Пейките

Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките

Re: Пейките