След три дена; Сеул

Оставаха няколко дни до края на почивката на Питър. И после - отново всеки ден в залата, отново разни досадни дечица и другите момичето и момчета от групите, които често се мислеха за нещо голямо. А Питър страшно мразеше подобни неща. Отиде до кухнята и отвори шкафа. Извади някаква зърнена закуска. Пак ли трябва да ям това - ядоса се той. Поредната глупава диетична храна на Трейси. Затърси нещо друго - нищо! Празно. Празни шкафове. Празен хладилник. Това е! Беше време да отиде до магазина, да купи нещо и да се опита да сготви. Влезе в спалнята, съблече анцуга и облече едни панталони. Сложи тениската си, взе очилата и излезе.
Влезе в колата и запали. Тръгвам към най - хубавия супермаркет - помисли си момчето. След случката с Луна беше много по внимателен като шофира и определено се стараеше онези мисли да не нахлуват в главата му. Караше и пускаше различни станции. Нямаше ли нещо не кпоп? Намери някаква и я остави - и без това почти пристигна.
Наближи и видя табелата на магазина. Той беше доста голям и явно доста пълен, ако се съдеше от огромния поток хора. Както и да е - необходимо беше да се запаси с много храна! Смяташе да покани скоро приятели и все пак трябваше да ги нахрани с нещо.
Паркира и слезе от колата. Беше му като тик, затова отново я огледа - и тя отново си беше перфектна.
Влезе в магазина и най - унизителното беше, че буташе количка - чувстваше се като пенсионерка, която току що е взела пенсията и пазарува. Огледа първо зеленчуците и плодовете. Макар че си падаше по чипса, бирата и разните други вредни храни, той от малък обожаваше плодовете и зеленчуците. Напълни количката с какво ли не, а после се отправи към другите неща. Взе някакво месо - идя си нямаше какво да прави с него, после взе и малко алкохол, картофки - с тях можеше да се справи, и бекон. Отправи се към сладките неща. Там имаше доста хора. Измежду всички забеляза едно момиче. В пъвия момент му се стори, че е Сън Йонг, затова се запъти към нея.
- Как сме Сън Йонг? - попита той.
Тя с обърна, но - това определено не беше тя.

Каква глупост! Какъв позор! Питър се почувства като пълен глупак. Точно преди миг беше убеден, че това е Сън Йонг, а после... непознатото момиче се обърна и:
- Ъмм ... имате грешка.
За момент той просто гледаше лицето и - беше наистина красива, имаше толкова прави и идеални черти, а кожата и беше бяла и гладка. Сигурно стоеше така доста време, защото постепенно видя как лицето и придобива озадачен вид.
- О, извинете... май съм се припознал... - измрънка той и най - накрая отмести поглед.
Чак след това осъзна, че момичето има странен акцент - явно не беше тукашна, но нищо лошо - и той всъщност не беше. Реши, че е време да сложи край на неловката ситуация и да спаси поне мъничко достойнството си, затова смяташе да се усмихнае, да се обърне и да продължи, но в този момент тя отново проговори.
- Съжалявам, за тъпия въпрос, но къде са касите?
- Ъъ, касите ли? Да, да - ела с мен, ще ти ги покажа.
Той обърна количката със стоката и тръгна напред. Момичето го следваше. Какво трябваше да направи сега, за да изглежда джентълменски? Да и бута и нейната количка - едва ли. Не искаше да се държи като глупак пред нея. Беше изключително странно, но откакто видя лицето и - сякаш се влюби. Това беше силно казано - просто може би му е лошо. Обърна се леко, за да види дали тя е след него. Като се замисли се беше влюбвал само веднъж. Тогава беше на четиринадесет, а тя се казваше Рейна. Имаше мила усмивка и красива коса. Беше с година по - голяма от него и си имаше приятел. Той тренираше заедно с Питър, но не се отнасяше добре с приятелката си. Скоро скъсаха и той смяташе, че ще има шанс с Рейна. Често и казваше здравей, понякога тя го гледаше на тренировките, но скоро спря да я вижда. Чудеше се къде е отишла и един ден разбра, че е заминала за Америка... Да, така свърши неговото първо влюбване. Отново погледна момичето.
- Ето ги касите - каза и той - да ти помогна ли с нещо?
Отидоха на една, която беше празна и и помогна да сложи покупките си. След като ги маркираха, те ги сложиха в торби и Питър взе нейните, за да ги носи. Излязоха от магазина. Тогава му хрумна, че не иска тя просто да си отиде. И за да не се случи това, той трябваше да направи нещо.
- Искаш ри да те... закарам?

- Ъъ, касите ли? Да, да - ела с мен, ще ти ги покажа.
Сам тръгна след него без да се поколебае. Опита се да запомни от къде точно минава, за да не се губи следващия път. Къде се е видяло човек да се губи в супермаркет? Сами се чувстваше като индианец в магазин. Уж беше от голям град в който на всяка крачка има подобни магазини, но тя се изгуби. По пътя момчето се обърна към нея, за да провери дали го следва. Ами, прав си беше! Някаква с "невероятен" корейски да те помоли за помощ не си беше всекидневие, при това в супермаркет. Трябваше да провери, дали не му е вързала някоя тенекия.
Най-сетне достигнаха до касите.
- Ето ги касите, да ти помогна ли с нещо?
- Не, благодаря! Направи достатъчно.
Ако се беше усмихнала, хич нямаше да е зле! Ама, тя е като направена от лед и ако я видиш да се усмихва трябва да си сигурен, че ще спечелиш от лотарията! Голям късметлия ще трябва да си. Момчето й помогна да сложи покупките си на лентата. Женска, зад касата, взе да ги маркира. Напъха ги в торби, а Сам плати и като се обърна непознатия се беше натоварил с нейните торби. Ама, какво става тук? Отправи се към изхода, а американката го последва като послушно кученце. Спряха се на изхода, а той я попита дали иска да я закара.
- Не е ли странно да предлагаш транспорт на непозната? - Попита го тя. - Приятно ми е аз съм Саманта. - Момичето се представи и подаде ръката си. След като узна и неговото име тя му постави условие ... ако можеше да се нарече така. Просто не искаше да остава длъжна на никого, пък и момчето й се стори много симпатично от самото начало.
- Ще ме закараш, но ще влезеш в къщата ни, за да те почерпя, ясно? - Той кимна и двамата отидоха на паркинга, като Сам го следваше, защото тя не знаеше къде е колата му.

Питър не знаеше как изобщо се престраши да и предложи да я закара. Беше изключително странно. Просто ей така да предлагаш на непознат?!Няма значение - той го направи и ако трябваше да бъде честен - не съжаляваше. Двамата се бяха спрели на изхода. Момчето очакваше отговора и, като тайно си мислеше, че тя ще отрече и ще му каже, че е простак, защото си позволява да навлиза в личното пространство на непознато момиче. За негова огромна изненада - се случи нещо далеч по - различно.
- Не е ли странно да предлагаш транспорт на непозната? - попита първо тя и точно когато той щеше да се оправдае момичето допълни - Приятно ми е аз съм Саманта.
Ох - отдъхна си вътрешно той. За негово щастие тя се държа доста приятелски. Това е добре - помисли си Питър.
- Приятно ми е Саманта - аз съм Питър Парк. - Щом изрече това в съзнанието му плувнаха моменти от миналото му. Сети се как винаги щом изречеше името си, другите моментално решаваха, че ще го наричат Питър Пан. Той нямаше нищо против, защото най - близките го наричаха така. Отърси се от спомените. Погледна си часовника, а момичето каза:
- Ще ме закараш, но ще влезеш в къщата ни, за да те почерпя, ясно?
- Да, разбира се... няма проблем - само да не ти преча или да ти взимам от времето.
Усмихна и се и тръгна напред. От далеч видя колата си - как нямаше да познае своето бебче. Беше все така лъскава и прекрасна. Приближи я, а момичето вървеше до него.
- Ето тук - съобщи той. После отвори вратата и и каза да влезе. Щом тя се настани, Питър заобиколи, хвърли бързо поглед към предницата - надяваше се да е перфекна - така и беше, а след това влезе и той.
- На къде да карам. - попита момчето.
Сам му обясни и те потеглиха. По пътя той я попита какво да пусне, дали и е топло, за да увеличи климатика и дали не кара твърде бързо. Все глупави въпроси, но не знаеше за какво точно да говори с момичето. Минаха доста път - къщата и беше далеч от супермаркета. Накрая стигнаха. Питър слезе и отвори вратата на Сам. Заключи и тръгна след момичето. Тя го въведе в къщата и - беше наистина хубава.
- Тук ли живееш? - попита той. - Красиво е.

- Приятно ми е Саманта - аз съм Питър Парк.
Първото което изникна в съзнанието на Сам беше Питър Пан - любимия филм ... изобщо любимия герой на най-малкото момче на семейство Банг - Никълъс. Точно сега той доста й липсваше и може би това беше единственото което искаше да види от предишния си живот. Сега просто искаше да изживее всичко което не е могла да направи до сега.
Момчето показа къде стой колата му. От далече си личеше, че е доста поддържана. Все едно току-що е излязла от завода. Той отвори вратата и каза на Сам да влезе. Тя това и направи. Момчето огледа колата си и тогава се качи. Попита я на къде да кара и момичето даде адреса на новия си дом.
По пътя я питаше климатика да пусне ли, на топло ли на студено ли, дали не кара прекалено бързо и такива леко глуповати въпроси. Сам само отговаряше, че няма нужда и че не кара бързо. Не искаше да се натрапва на Питър. Беше му истински благодарна за това, че й помогна.
След около двадесет минутно мотане по улиците на Сеул, те най-сетне се добраха до прословутата къща. Момчето отвори врата и тя слезе. Попита я дали живее тук и отбеляза, че е много красиво.
- Тук живеем аз и още едно момиче. Сега ще ви запозная.
Сам отвори вратата и покани госта. Поогледа се за Джи Хий, но не я чу. Погледна на шкафа в коридора и видя една бележка написана на английски. Определено Джи Хий мислеше за Сам и нейните премеждия с езика. Та на бележката пише, че е излязла с Хенри. Пу, този китаец как я дразнеше ...
- Явно днес няма да се запознаете. Излязла е.
Сам заведе госта си в големия хол и му каза да я изчака. Също така отбеляза, че може да и включи телевизора. Тя отиде до кухнята и сложи продуктите на мястото им. Върна се в хола.
- Питър, да ти предложа нещо за пиене?
Ами така се правеше. Питаш госта какво ще пие. Или може да го питаш и какво ще яде?!Ами, за сега ще го карат на пиене.