Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 111 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 111 Гости :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 143, на Нед Окт 13, 2024 7:49 pm
Киното
+2
Sulli
G Dragon ♥
6 posters
Страница 1 от 1
G Dragon ♥- Green Ent.
- БФФ : Mint~;Bang Yong Guk;
Половинка : single
Брой мнения : 1849
Join date : 16.02.2012 -
Re: Киното
by Sulli Сря Май 22, 2013 9:03 pm
След дълъг и уморителен ден, най-накрая имах няколко часа на свое разположение. Имах толкова много неща, които исках да свърша, че не знаех от къде да започна. Всяко от момичетата от групата тръгна по свои задачи - някой се прибраха да поспят, други отидоха на пазар, трети да хапнат, а аз...аз дойдох в киното. Защо ли? Защото от известно време въртяха новият филм "A Werewolf boy", който много исках да изгледам, но все не ми оставаше време. За мое щастие днес мениджърът ни пусна по-рано от снимките за корицата на албума и аз се заех първо с тази си мисия.
Купих си билет, пуканки и кора и се настаних удобно в салона на киното. За по.малко от пет минути, той вече се беше препълнил с хора и нямаше свободни места. След няколко минути реклами, които честно казано повечето хора мразеха, но аз харесвах,започна и прожекцията. първите няколко минути ми се стори, че филма може и да не е толкова интересен, но веднага след това мнението ми се промени коренно. По такъв начин бях грабната от прожекцията, че дори за миг забравих, че в ръцете си държа пуканки и единственото, което ми напомняше това бяха сцените, където героите обядваха или вечеряха. Към следата на филма вече бях изяла пуканките си и имах малко кола. Когато дойде сцената в гората много се ядосах на себе си, че не си бях взела носните кърпички и сега гримът ми щеше да се разтече. Добре, че бях с водоустойчива спирала. Когато филмът приключи толкова много ми хареса, че ми се поиска да остана и за втората му прожекция, но реших, че е по-добре да отстъпя мястото си на хора, които все още не са имали възможността да го изгледат.
Излязох от киното и изтърках навлажнените от няколко капки сълзи бузи. След това изхвърлих в най-близкия кош боклуците от пуканките и колата и се отправих към една пейка. Там седнах, прегледах набързо колко пари имам и колко е часа и започнах да размишлявам какво мога да правя сега. Все още беше рано и не ми се искаше да се прибирам. Но от друга страна не биваше и да стоя до много късно - до речем два или три часа през нощта. Размислите ми бяха прекъснати от момче, което се приближи и се спря пред пейката. Аз така я бях заела, че нямаше място за него. Побързах да се преместя само в единият й край и да кажа.
- Съжалявам, не бях забелязала. - казах и се поклоних леко напред в знак на уважение и поздрав,след което лавата ми беше леко наклонена надолу.
След няколко секунди леко надникнах изпод косата си и след това надигнах и погледа си, а пред мен се разкри гледка, която не бях очаквала. До мен стоеше Song Joong-Ki - актьорът, който до преди минути гледах на големия екран в ролята на момчето-върколак.
Купих си билет, пуканки и кора и се настаних удобно в салона на киното. За по.малко от пет минути, той вече се беше препълнил с хора и нямаше свободни места. След няколко минути реклами, които честно казано повечето хора мразеха, но аз харесвах,започна и прожекцията. първите няколко минути ми се стори, че филма може и да не е толкова интересен, но веднага след това мнението ми се промени коренно. По такъв начин бях грабната от прожекцията, че дори за миг забравих, че в ръцете си държа пуканки и единственото, което ми напомняше това бяха сцените, където героите обядваха или вечеряха. Към следата на филма вече бях изяла пуканките си и имах малко кола. Когато дойде сцената в гората много се ядосах на себе си, че не си бях взела носните кърпички и сега гримът ми щеше да се разтече. Добре, че бях с водоустойчива спирала. Когато филмът приключи толкова много ми хареса, че ми се поиска да остана и за втората му прожекция, но реших, че е по-добре да отстъпя мястото си на хора, които все още не са имали възможността да го изгледат.
Излязох от киното и изтърках навлажнените от няколко капки сълзи бузи. След това изхвърлих в най-близкия кош боклуците от пуканките и колата и се отправих към една пейка. Там седнах, прегледах набързо колко пари имам и колко е часа и започнах да размишлявам какво мога да правя сега. Все още беше рано и не ми се искаше да се прибирам. Но от друга страна не биваше и да стоя до много късно - до речем два или три часа през нощта. Размислите ми бяха прекъснати от момче, което се приближи и се спря пред пейката. Аз така я бях заела, че нямаше място за него. Побързах да се преместя само в единият й край и да кажа.
- Съжалявам, не бях забелязала. - казах и се поклоних леко напред в знак на уважение и поздрав,след което лавата ми беше леко наклонена надолу.
След няколко секунди леко надникнах изпод косата си и след това надигнах и погледа си, а пред мен се разкри гледка, която не бях очаквала. До мен стоеше Song Joong-Ki - актьорът, който до преди минути гледах на големия екран в ролята на момчето-върколак.
Sulli- SM Ent.
- БФФ : Lee Taemin; Hani; Jonghyun
Половинка : -
Брой мнения : 138
Join date : 30.04.2013
Re: Киното
by Гост Сря Май 22, 2013 10:08 pm
След заснемането A Werewolf Boy и премиерата му ми се прииска да го гледам пак.
И така едвам се бях измъкнал от мениджъра ми , запалих колата и спрях пред първото кино което видях , но още след влизането ми ме подгониха фенки , а аз побягнах все пак бяха много ако бяха две-три щях да се справя но с толкова много и то сам горкият аз кога е мениджърът или охраната когато ти трябва.
Бягах като луд сякаш стадо разярени бикове ме гоня и какво да правя сега?
Бягах и тъкмо минавах покрай една пейка , когато едно момиче започна да ми се извинява за нищо и сега какво да правя нямах време за мислене грабнах я за ръката и продължих да бягам а тя след мен е не че имаше друг избор де ..
Докато тичах се обърнах към нея и ми се стори позната , а да това беше Sulli от F(x), можеше да нарече късмет или проклятие никой не знае ...
И така едвам се бях измъкнал от мениджъра ми , запалих колата и спрях пред първото кино което видях , но още след влизането ми ме подгониха фенки , а аз побягнах все пак бяха много ако бяха две-три щях да се справя но с толкова много и то сам горкият аз кога е мениджърът или охраната когато ти трябва.
Бягах като луд сякаш стадо разярени бикове ме гоня и какво да правя сега?
Бягах и тъкмо минавах покрай една пейка , когато едно момиче започна да ми се извинява за нищо и сега какво да правя нямах време за мислене грабнах я за ръката и продължих да бягам а тя след мен е не че имаше друг избор де ..
Докато тичах се обърнах към нея и ми се стори позната , а да това беше Sulli от F(x), можеше да нарече късмет или проклятие никой не знае ...
Гост- Гост
Re: Киното
by Sulli Сря Май 22, 2013 10:45 pm
Момчето нищо не каза, а на всичкото отгоре беше задъхан и се оглеждаше трескаво наоколо. Стана ми ясно - бягаше от фенове. На всеки един от нас в даден момент ни се беше налагало да бягаме от фенове, когато нямахме друга опция. Но най-много се бяхме специализирали в бягането от нежелани репортери.
Момчето нямаше много време и явно не знаеше какво да прави. Изведнъж той просто ме хвана за ръката и побягна, като ме задърпа след себе си. Такова нещо не бях очаквала. Едва бях успяла да хвана чантата си и да затичам след него. Високите ми обувки не улесняваха особено тази задача. Оставих го да ме води, а аз само го следвах. По едно време докато бяга се обърна към мен и ме загледа. Явно ме беше познал.
- Внимавайте! - извиках, когато пред нас имаше едно въже.
За щастие той се обърна достатъчно бързо и успя да го прескочи, а аз последвах примера му. За мое щастие направих успешно приземяване и продължихме да бягаме. Вече се задъхвах. Едната ми ръка беше хваната от актьора, а другата здраво стискаше чантата зад тялото ми. Чувствах се като в екшън филм, в който съм актриса с този господин. Стори ми се толкова странно, че не можех да повярвам.
Реших да се обърна и да видя дали феновете му все още ни гонят. И в този момент забавих крачка, той продължи със своето темпо и ме дръпна по-силно, при което аз паднах на земята, а ръката ми се изпусна от новата.
- Охх! - казах аз и стиснах глезена ми, който много ме болеше.
Дали не беше изкълчен? Не! Но при всички положения не можех да бягам така повече. Погледнах към младежа жално, а след това се огледах. Бяхме приковали вниманието върху себе си, което не беше добре нито за мен, нито за него. Феновете му ни настигаха, а се оказа, че сред наблюдателите на тази малка сцена има и репортери. Просто прекрасно! Сега какво ще правим? Не биваше да ни хванат, защото имиджа ми, както и неговия щяха да се развалят, да навредят на кариерите ни и кой знае какви слухове щяха да плъзнат по списанията.
Момчето нямаше много време и явно не знаеше какво да прави. Изведнъж той просто ме хвана за ръката и побягна, като ме задърпа след себе си. Такова нещо не бях очаквала. Едва бях успяла да хвана чантата си и да затичам след него. Високите ми обувки не улесняваха особено тази задача. Оставих го да ме води, а аз само го следвах. По едно време докато бяга се обърна към мен и ме загледа. Явно ме беше познал.
- Внимавайте! - извиках, когато пред нас имаше едно въже.
За щастие той се обърна достатъчно бързо и успя да го прескочи, а аз последвах примера му. За мое щастие направих успешно приземяване и продължихме да бягаме. Вече се задъхвах. Едната ми ръка беше хваната от актьора, а другата здраво стискаше чантата зад тялото ми. Чувствах се като в екшън филм, в който съм актриса с този господин. Стори ми се толкова странно, че не можех да повярвам.
Реших да се обърна и да видя дали феновете му все още ни гонят. И в този момент забавих крачка, той продължи със своето темпо и ме дръпна по-силно, при което аз паднах на земята, а ръката ми се изпусна от новата.
- Охх! - казах аз и стиснах глезена ми, който много ме болеше.
Дали не беше изкълчен? Не! Но при всички положения не можех да бягам така повече. Погледнах към младежа жално, а след това се огледах. Бяхме приковали вниманието върху себе си, което не беше добре нито за мен, нито за него. Феновете му ни настигаха, а се оказа, че сред наблюдателите на тази малка сцена има и репортери. Просто прекрасно! Сега какво ще правим? Не биваше да ни хванат, защото имиджа ми, както и неговия щяха да се развалят, да навредят на кариерите ни и кой знае какви слухове щяха да плъзнат по списанията.
Sulli- SM Ent.
- БФФ : Lee Taemin; Hani; Jonghyun
Половинка : -
Брой мнения : 138
Join date : 30.04.2013
Re: Киното
by Гост Сря Май 22, 2013 11:18 pm
Докато тичахме тя се отскубна от ръката ми и когато се обърнах тя беше паднала на земята държейки глезена си сигурно го бе изкълчила. Цялото внимание се беше насочило към нас и фенките ми ни настигаха , а на всичкото отгоре имаше и репортери сигурно бяха тук за някоя премиера на някой филм. През главата ми минаха милиони мисли една от тях бяха " Да я зарежа ли или да я взема с мен и ако я взема как ?" какво да правя на тясно съм стоях така още няколко минути след което се затичах към нея грабнах я на ръце като някоя принцеса..
- Закрий си лицето с чантата. Тя ме послуша и го закри , а аз си поех дълбоко въздух и се затичах с колкото сила имах и колкото бързо можех , но това мое действие предизвика още повече внимание , а сега не само мой и нейни фенове тичаха след нас , а няколко репортера.. Ами сега какво ще правим..
- Хей добре ли си ?
- Много ли те боли?
- Извинявай , че те въвлякох я това с мен.
задавах и толкова въпроси но преди тя да отговори и на едни от тях видях един служебен вход и се запътих към него ритнах вратата с крах влязох вътре поогледах се с какво да затисна вратата , но още не я бях пуснал на земята и видях , че чистачката е забравила ключа от вътрешната страна на вратата пуснах Sulli леко на пода и заключих вратата. Почувствах малко облекчение.
След това погледнах към нея и й казах да се обади на мениджъра си , а тя започна да рови в чантата си и след секунда ме погледна с тъжни очи и каза че го е изгубила сигурно при падането го е изпуснала. А сега аз започнах да се ровя и за щастие го открих , но имаше един проблем беше ми паднала батерията... Тя ме попита какъв ми е телефона , а аз и казах , че е самсунг галакси с3 , а тя каза че има същия и зарядното е в нея потърсихме контакт и за щастие намерихме включихме го да се зарежда , а сега ни остана само да чакаме ...
- Закрий си лицето с чантата. Тя ме послуша и го закри , а аз си поех дълбоко въздух и се затичах с колкото сила имах и колкото бързо можех , но това мое действие предизвика още повече внимание , а сега не само мой и нейни фенове тичаха след нас , а няколко репортера.. Ами сега какво ще правим..
- Хей добре ли си ?
- Много ли те боли?
- Извинявай , че те въвлякох я това с мен.
задавах и толкова въпроси но преди тя да отговори и на едни от тях видях един служебен вход и се запътих към него ритнах вратата с крах влязох вътре поогледах се с какво да затисна вратата , но още не я бях пуснал на земята и видях , че чистачката е забравила ключа от вътрешната страна на вратата пуснах Sulli леко на пода и заключих вратата. Почувствах малко облекчение.
След това погледнах към нея и й казах да се обади на мениджъра си , а тя започна да рови в чантата си и след секунда ме погледна с тъжни очи и каза че го е изгубила сигурно при падането го е изпуснала. А сега аз започнах да се ровя и за щастие го открих , но имаше един проблем беше ми паднала батерията... Тя ме попита какъв ми е телефона , а аз и казах , че е самсунг галакси с3 , а тя каза че има същия и зарядното е в нея потърсихме контакт и за щастие намерихме включихме го да се зарежда , а сега ни остана само да чакаме ...
Гост- Гост
Re: Киното
by Sulli Сря Май 22, 2013 11:50 pm
Song Joong Ki изглеждаше пред вътрешна дилема.Той стоеше и се оглеждаше притеснено. Личеше, чене знае как да постъпи със ситуацията, която се беше изпречила на пътя ни. След няколко минути мисловни терзания той се затича, стигна до мен, грабна ме на ръце като принцеса и ми каза да се скрия с чантата си. Аз не възразих и веднага покрих лицето си с чантата, но вече беше късно. Няколко от моите фенове ме бяха разпознали и викаха името ми, тършуваха из чантите си и ни гонеха. Вече се чувствах като престъпница, която бяга от полицията.
Момчето бягаше със всичката му останала сила, носейки ме на ръце. Аз прикривах лицето си отчасти с чантата, от части скрита зад широките му мускулести рамене. Бях се хванаха силно за него, защото ме беше страх, че ще ме изпусне или и двамата ще паднем. Бях притворила очи и сдържах виковете си при някой скок за избягване на препятствия.
Момчето ми зададе няколко въпроса бързо, но дори нямах възможност да отговоря. Също така актьорът се извини, че ме е въвлякъл в това негово приключение,а аз само кимнах, надявайки се да е видял жеста ми. По-късно отново щяхме да поговорим за това.
Изведнъж той спря и усетих промяна в наклона при което отворих очи, но го стиснах по-силно. Той надигна крак и с ритник отвори една врата, която явно щеше да е нашето скривалище и спасение от феновете и репортерите, както и от любопитните.
Още не ме бе пуснал и се завъртя рязко, като се оглеждаше. След това внимателно ме пусна на земята и заключи вратата с ключовете оставени във вътрешната страна на ключалката. Когато той направи това и двамата си отдъхнахме, облекчени за миг.
Последва нова заповед от негова страна - да се обадя на мениджъра си. Аз кимнах и затършувах в чантата. Може би я прерових поне шест пъти в рамките на няколко секунди, но нямаше и следа от телефона ми. Явно го бях изпуснала, когато паднах на земята, ами сега? Надигнах жалостен поглед към момчето и отвърнах:
- Телефонът ми го няма. Изгубила съм го при падането.- казах напълно убедена в думите си.
Ето и този вариант отпадаше. Момчето се досети да използва своя телефон, който за наше щастие беше тук. Но по ирония на съдбата, когато момчето понечи да се обади осъзна, че батерията му е паднала. А сега какво ще правим? Отново преродих чантата си и там намерих вероятна искрица надежда. С изпълнени с малки пламъчета очи, отново погледнах момчето и го попитах:
- Каква марка е телефонът Ви?
Отговорът на момчето така ме зарадва, че ако кракът не ме болеше щях да подскачам от радост. Оказа се, че имаме една и съща марка телефони. Аз извадих от чантата си едно зарядно и той разбра на какво се дължеше щастието ми. Момчето пое зарядното и го свърза с телефона си, след което намерихме един контакт и го включихме да се зарежда. Сега трябваше да чакаме да се зареди преди да успеем да се обадим на когото и да било.
Аз оставих чантата си на земята до мен и отново хванах глезена си и опитах да го раздвижа, при което ме проряза остра болка и очите ми се насълзиха. Аз побързах да избърша сълзите преди той да ги е видял и оставих кракът ми да си почива.
- Казвам се Съли. Приятно ми е да се запознаем. - реших да се представя официално на момчето.
И без това се оказваше, че ще прекараме известно време заедно.
Момчето бягаше със всичката му останала сила, носейки ме на ръце. Аз прикривах лицето си отчасти с чантата, от части скрита зад широките му мускулести рамене. Бях се хванаха силно за него, защото ме беше страх, че ще ме изпусне или и двамата ще паднем. Бях притворила очи и сдържах виковете си при някой скок за избягване на препятствия.
Момчето ми зададе няколко въпроса бързо, но дори нямах възможност да отговоря. Също така актьорът се извини, че ме е въвлякъл в това негово приключение,а аз само кимнах, надявайки се да е видял жеста ми. По-късно отново щяхме да поговорим за това.
Изведнъж той спря и усетих промяна в наклона при което отворих очи, но го стиснах по-силно. Той надигна крак и с ритник отвори една врата, която явно щеше да е нашето скривалище и спасение от феновете и репортерите, както и от любопитните.
Още не ме бе пуснал и се завъртя рязко, като се оглеждаше. След това внимателно ме пусна на земята и заключи вратата с ключовете оставени във вътрешната страна на ключалката. Когато той направи това и двамата си отдъхнахме, облекчени за миг.
Последва нова заповед от негова страна - да се обадя на мениджъра си. Аз кимнах и затършувах в чантата. Може би я прерових поне шест пъти в рамките на няколко секунди, но нямаше и следа от телефона ми. Явно го бях изпуснала, когато паднах на земята, ами сега? Надигнах жалостен поглед към момчето и отвърнах:
- Телефонът ми го няма. Изгубила съм го при падането.- казах напълно убедена в думите си.
Ето и този вариант отпадаше. Момчето се досети да използва своя телефон, който за наше щастие беше тук. Но по ирония на съдбата, когато момчето понечи да се обади осъзна, че батерията му е паднала. А сега какво ще правим? Отново преродих чантата си и там намерих вероятна искрица надежда. С изпълнени с малки пламъчета очи, отново погледнах момчето и го попитах:
- Каква марка е телефонът Ви?
Отговорът на момчето така ме зарадва, че ако кракът не ме болеше щях да подскачам от радост. Оказа се, че имаме една и съща марка телефони. Аз извадих от чантата си едно зарядно и той разбра на какво се дължеше щастието ми. Момчето пое зарядното и го свърза с телефона си, след което намерихме един контакт и го включихме да се зарежда. Сега трябваше да чакаме да се зареди преди да успеем да се обадим на когото и да било.
Аз оставих чантата си на земята до мен и отново хванах глезена си и опитах да го раздвижа, при което ме проряза остра болка и очите ми се насълзиха. Аз побързах да избърша сълзите преди той да ги е видял и оставих кракът ми да си почива.
- Казвам се Съли. Приятно ми е да се запознаем. - реших да се представя официално на момчето.
И без това се оказваше, че ще прекараме известно време заедно.
Sulli- SM Ent.
- БФФ : Lee Taemin; Hani; Jonghyun
Половинка : -
Брой мнения : 138
Join date : 30.04.2013
Re: Киното
by Гост Чет Май 23, 2013 9:37 pm
Докато се канех да седна на земята до нея тя изведнъж проговори. "- Казвам се Съли. Приятно ми е да се запознаем." леко се засмях.
- Song Joong Ki и на мен.
- Не е нужно до ми говориш официално.. усмихнах и се отново , а тя кимна в знак на съгласие чудех се какъв разговор да започна с нея по точно на каква тема все пак щяхме да останем тук поле 2-ва часа най-малко ида се надявам мениджъра ми да ми вдигне и да не е сърдит за по рано днес , но сигурно щеше да е все пак му създадох доста проблеми ама какво да се прави и аз съм човек все пак и аз имам нужда от малко веселие от време на време.
А виж какво стана попаднах пак на проблеми канех се отново да седна когато по вратата започна да се удря с всичка сила и да се вика... " Оппа , оппа, оппа отвори вратата оппа хайде... Побиха ме тръпки защо понякога трябваше да са толкова зловещи вече имам страх от тях това ми напомня за едни случай когато едно момиче се беше вмъкнало в дома ми и ме беше завързала за леглото добре , че мениджъра ми ме спаси. Всъщност това беше на скоро след излизането на "A Werewolf boy" все още имам синини по ръцете...
Най - накрая успях да седна все още блуждаещ в ужасния спомен който имам от какво дебютирах , когато тя заговори от нова...
- Song Joong Ki и на мен.
- Не е нужно до ми говориш официално.. усмихнах и се отново , а тя кимна в знак на съгласие чудех се какъв разговор да започна с нея по точно на каква тема все пак щяхме да останем тук поле 2-ва часа най-малко ида се надявам мениджъра ми да ми вдигне и да не е сърдит за по рано днес , но сигурно щеше да е все пак му създадох доста проблеми ама какво да се прави и аз съм човек все пак и аз имам нужда от малко веселие от време на време.
А виж какво стана попаднах пак на проблеми канех се отново да седна когато по вратата започна да се удря с всичка сила и да се вика... " Оппа , оппа, оппа отвори вратата оппа хайде... Побиха ме тръпки защо понякога трябваше да са толкова зловещи вече имам страх от тях това ми напомня за едни случай когато едно момиче се беше вмъкнало в дома ми и ме беше завързала за леглото добре , че мениджъра ми ме спаси. Всъщност това беше на скоро след излизането на "A Werewolf boy" все още имам синини по ръцете...
Най - накрая успях да седна все още блуждаещ в ужасния спомен който имам от какво дебютирах , когато тя заговори от нова...
Гост- Гост
Re: Киното
by Sulli Чет Май 23, 2013 11:46 pm
Той все така изправен пред мен, той също ми се представи и сподели, че не е нужно да си говорим официално. Щом това не му пречеше и аз нямах нищо против. Затова кимнах в знак на съгласие. След което настъпи необичайна тишина.
Телефонът, който беше срещу мен и зад момчето присветна, за да покаже, че е започнал да се зарежда. Считайки моят телефон, който беше същата малка, ще отнеме поне два чаша, за да се зареди. След това вероятно ще час, за да пристигне мениджърът му. И през цялото това време щяхме да сме затворен тук.Какво щяхме да правим цялото това време. Ние дори не се познаваме добре. А аз съм малко притеснителна сред непознати. Щяха да са дълги няколко часа.
Не знам какво е състоянието на кракът ми, все пак не съм доктор, но ако е нещо сериозно цялото това чакане сигурно щеше да влоши нещата. Поне да имах студен компрес за него. Надявам се само това да не повлияе на групата. Но такъв е ефекта от бягането на високи токчета.
Изведнъж по вратата започна да се блъска, а от другата и страна се чуваха виковете на фенките му: "Оппа, оппа, оппа отвори вратата! Оппа, хайде!". Момчето очевидно се стресна, това се четеше на цялото му лице. Аз преместих няколко пъти поглед между него и вратата. Сигурно му беше трудна да се справя със славата. Особено лед такъв успешен филм. А и беше наистина изумителен в него. Само да не беше така тъжен...
Докато Джонг Ки се оглеждаше и се чудеше какво да прави аз започнах да се чудя как ли изобщо се бях озовала в това положение. Ако не бях дошла на кино точно днес, точно в този час и на това място..., ако не бях седнала на пейката и не бях заговорила Джонг Ки..., ако феновете му не го гонеха..., но всичко това беше и някак забавно. Наистина за миг се бях почувствала като във филм. А и, ако не се беше случила, нямаше да се запозная с него. И все пак един въпрос ми се въртеше в главата. И след няколко минути размишления без особен успех реших да го попитам и да видя какво ще ми каже той.
- Може ли да те попитам нещо? - започнах, но преди да съм изчакала да ми отвърне, зададох въпроса си - Защо..ме дръпна със себе си?
Въпросът ми беше от чисто любопитство, а и наистина исках да го разсеям от тази ситуация и да му помогна да се отпусне до колкото бе възможно. Защото, ако само се притесняваше, атмосферата и за двама ни щеше да е доста неприятна и времето прекарано тук щеше да е цяла агония.
Телефонът, който беше срещу мен и зад момчето присветна, за да покаже, че е започнал да се зарежда. Считайки моят телефон, който беше същата малка, ще отнеме поне два чаша, за да се зареди. След това вероятно ще час, за да пристигне мениджърът му. И през цялото това време щяхме да сме затворен тук.Какво щяхме да правим цялото това време. Ние дори не се познаваме добре. А аз съм малко притеснителна сред непознати. Щяха да са дълги няколко часа.
Не знам какво е състоянието на кракът ми, все пак не съм доктор, но ако е нещо сериозно цялото това чакане сигурно щеше да влоши нещата. Поне да имах студен компрес за него. Надявам се само това да не повлияе на групата. Но такъв е ефекта от бягането на високи токчета.
Изведнъж по вратата започна да се блъска, а от другата и страна се чуваха виковете на фенките му: "Оппа, оппа, оппа отвори вратата! Оппа, хайде!". Момчето очевидно се стресна, това се четеше на цялото му лице. Аз преместих няколко пъти поглед между него и вратата. Сигурно му беше трудна да се справя със славата. Особено лед такъв успешен филм. А и беше наистина изумителен в него. Само да не беше така тъжен...
Докато Джонг Ки се оглеждаше и се чудеше какво да прави аз започнах да се чудя как ли изобщо се бях озовала в това положение. Ако не бях дошла на кино точно днес, точно в този час и на това място..., ако не бях седнала на пейката и не бях заговорила Джонг Ки..., ако феновете му не го гонеха..., но всичко това беше и някак забавно. Наистина за миг се бях почувствала като във филм. А и, ако не се беше случила, нямаше да се запозная с него. И все пак един въпрос ми се въртеше в главата. И след няколко минути размишления без особен успех реших да го попитам и да видя какво ще ми каже той.
- Може ли да те попитам нещо? - започнах, но преди да съм изчакала да ми отвърне, зададох въпроса си - Защо..ме дръпна със себе си?
Въпросът ми беше от чисто любопитство, а и наистина исках да го разсеям от тази ситуация и да му помогна да се отпусне до колкото бе възможно. Защото, ако само се притесняваше, атмосферата и за двама ни щеше да е доста неприятна и времето прекарано тук щеше да е цяла агония.
Sulli- SM Ent.
- БФФ : Lee Taemin; Hani; Jonghyun
Половинка : -
Брой мнения : 138
Join date : 30.04.2013
Re: Киното
by Гост Пет Май 24, 2013 5:22 pm
- Ми не знам просто така и аз самият се чудя.. засмях се леко
- Може би инстинкт понякога и аз не знам какво правя... отново се засмях ,но този път по силно , а тя ме изгледа въпросително..
- Как е кракът ти? хванах го леко , а тя изписка леко.
- Извинявай , но мисля ,че ще е по добре ако го масажираш леко започнах леко да го масажирам , а тя ме изгледа засрамено масажирах го минута след което го поставих меко на пода станах и започнах да се тършувам за нещо с което да превържа крака й до колкото знам от личен опит трябва да се завърже здраво. След петнадесет минути тършуване намерих някаква бяла престилка и започнах да я късам на дълги ленти ,след което клекнах до нея повдигнах леко кракът и свалих високите й токчета и започнах да го превързвам внимателно. След като превързах кракът й седнах до нея на пода и заговорих.
- Честно да ти кажа ситуацията е малко забавна не мислиш ли.. отново започнах да се смея..
- От колко време си в развлекателният бизнеса ?
- Може би инстинкт понякога и аз не знам какво правя... отново се засмях ,но този път по силно , а тя ме изгледа въпросително..
- Как е кракът ти? хванах го леко , а тя изписка леко.
- Извинявай , но мисля ,че ще е по добре ако го масажираш леко започнах леко да го масажирам , а тя ме изгледа засрамено масажирах го минута след което го поставих меко на пода станах и започнах да се тършувам за нещо с което да превържа крака й до колкото знам от личен опит трябва да се завърже здраво. След петнадесет минути тършуване намерих някаква бяла престилка и започнах да я късам на дълги ленти ,след което клекнах до нея повдигнах леко кракът и свалих високите й токчета и започнах да го превързвам внимателно. След като превързах кракът й седнах до нея на пода и заговорих.
- Честно да ти кажа ситуацията е малко забавна не мислиш ли.. отново започнах да се смея..
- От колко време си в развлекателният бизнеса ?
Гост- Гост
Re: Киното
by Sulli Сря Юли 03, 2013 10:47 pm
Той отговори, че сам не е сигурен защо и това ми беше достатъчно като отговор. Явно инстинктивно го е направил, както и сподели след тези мои мисли. Той се засмя за втори път, но този път по-силно. Аз го погледах въпросително. Какво ли му беше толкова забавно?
Той ме разсея като ме попита за крака ми. Аз погледах надолу, той сложи ръката си върху глезена ми. Усетих болката, която се появи при това движение, затова лека изписках. Явно беше, че е изкълчен. Нямаше мърдане от тук..трябва да отивам до болницата и сигурно щях да изпусна не само репетициите с групата, а и някое друго представяне.
Момчето отново проговори и привлече вниманието ми. Извини се и сподели, че според него кракът ми има нужда да бъде масажиран. Джонг Ки започна да го масажира, а аз го погледнах, изчервих се и отместих поглед засрамено. Не бях свикнала с такава близост от непознати. Дори бих го възпряла, но знаех, че иска само да ми помогне, а и чувствах леко облекчение в крака. Масажите винаги помагаха.
След известно време момчето спря и стана. Започна да тършува из стаята.
- Какво търсиш? - попитах го любопитно.
Той не отговори на въпроса ми, защото беше твърде съсредоточен в своята мисия. След доста време най-накрая намери някакъв бял плат, който започна да разкъса на дълги ленти. Той клекна до мен и без каквото и да е предупреждение хвана кракът ми внимателно, свали токчетата ми и започна да го увива с белите ленти плат. Аз стоях и го гледах изненадано и леко засрамено. Когато той приключи, остави крака ми внимателно на пода и седна до мен.
- Благодаря ти. - Казах тихо, докато гледах надолу, а бузите ми бяха леко зачервени.
Той каза, че ситуацията ни е леко забавна и започна да се смее. Аз обмислих случилото се и след като осъзнах, че беше донякъде прав се усмихнах. Той ме попита от кога съм в развлекателния бизнес.
- От съвсем скоро. Групата ми направи своя дебют преди не много време. Преди това не работех в шоубизнеса. А ти? - отговорих и веднага върнах въпроса му.
Той ме разсея като ме попита за крака ми. Аз погледах надолу, той сложи ръката си върху глезена ми. Усетих болката, която се появи при това движение, затова лека изписках. Явно беше, че е изкълчен. Нямаше мърдане от тук..трябва да отивам до болницата и сигурно щях да изпусна не само репетициите с групата, а и някое друго представяне.
Момчето отново проговори и привлече вниманието ми. Извини се и сподели, че според него кракът ми има нужда да бъде масажиран. Джонг Ки започна да го масажира, а аз го погледнах, изчервих се и отместих поглед засрамено. Не бях свикнала с такава близост от непознати. Дори бих го възпряла, но знаех, че иска само да ми помогне, а и чувствах леко облекчение в крака. Масажите винаги помагаха.
След известно време момчето спря и стана. Започна да тършува из стаята.
- Какво търсиш? - попитах го любопитно.
Той не отговори на въпроса ми, защото беше твърде съсредоточен в своята мисия. След доста време най-накрая намери някакъв бял плат, който започна да разкъса на дълги ленти. Той клекна до мен и без каквото и да е предупреждение хвана кракът ми внимателно, свали токчетата ми и започна да го увива с белите ленти плат. Аз стоях и го гледах изненадано и леко засрамено. Когато той приключи, остави крака ми внимателно на пода и седна до мен.
- Благодаря ти. - Казах тихо, докато гледах надолу, а бузите ми бяха леко зачервени.
Той каза, че ситуацията ни е леко забавна и започна да се смее. Аз обмислих случилото се и след като осъзнах, че беше донякъде прав се усмихнах. Той ме попита от кога съм в развлекателния бизнес.
- От съвсем скоро. Групата ми направи своя дебют преди не много време. Преди това не работех в шоубизнеса. А ти? - отговорих и веднага върнах въпроса му.
Sulli- SM Ent.
- БФФ : Lee Taemin; Hani; Jonghyun
Половинка : -
Брой мнения : 138
Join date : 30.04.2013
Re: Киното
by Jackson Пон Сеп 09, 2013 12:49 pm
Сутрешните тренировки на Донг О минаха...ъ доста бързо от очакваното.Беше си направил денс упражненията,вокалните педагози набързо оправиха дрезгавия му глас и ето, че Господин Шин беше готов!Е добре де оставаше да мине през офиса на мениджърът и да подпише някакви нови застраховки ала бала ,та след това щеше да отиде да се види със своето БФФ Тиа.Лол той имаше много,много,много приятели ,но нея си я обичкаше най-много.Макар ,че беше по-малка от него това не му пречеше да бъде с нея.А и той не я възприемаше като момиченце ,тя даже беше хиляди пъти по-зряла от него самия.Той още си лигунчеше на своите хьонгове досущ като дете.Ма всъщност какво лошо имаше?!Той си беше припроден оптимист.И обожаваше всичко щастливо и усмихнато.Човек никога няма да го завари във лошо настроение.Евентуално това щеше да стане след някой изтощителен концерт или клип,но той подържаше имиджа си на Слъчице.Добре ,че беше поне Кисоп и Кевин да му се връзват на акъла.Другите вече бяха свикнали докато триото се забавляваше от сърце всеки божи ден.Та както и да е макнето се проблече във гримьорната им ,взе си всички необходими неща като лична карта,пари,кредитна карта,телефон,втори телефон,очила и т.н.Нямаше много време за размотаване защото докато беше във тоалетната тази сутри беше пресметна със точност колко тябваше да се забави за да успее за снимките вечерта.Имаше точно 7 часа и половина да се шлинка със Тиа от които поне 3 щяха да изкарат във киното ,но после трябваше да пали джапанките и да се връща във компанията.Добре ,че поне ХунМин и СуХьон щяха да го изчакат пред компанията да пътува задено със тяхната служубна кола.Кевин щял да ги чака направо там,пък Кисоп така й не даде обяснение къде отива.Може би пак беше зарибен от няко мацка.Евалата поне той се беше уредил...Май?
Скоро Донг О излезе от метрото и пешачката вървеше към киното където му беше срещата сс приятелката му.Ух това момиче наиситна закъсняваше понякога!Щеше да я обезкости ако закъснееше и отово му отнемаше от времото .Както и предполагаше госпожицата не се появи точно.Макнето извади телефона си я набра.
-Яяя,Тиа-ях къде сииии~Пак закъсняваш.Аман от тебе!-каза пулонудоволно пуло на шега.Реакцията на момичето го накара да се изсмее яко.Ех как обичаше кагато се „караха” бяха толкова комични.Може би трябваше да направят тяхно си шоу.Щха да са като пичвете от Weekly Idol
-Я,я,яя ни дей с лошо Тиоо.-натърти през смях.-Айде ,оппа те чака.-изкиска се чакайки отново реакцита й.
След около 4-7мин. Донг О видя тъмнокосата която идваше към него.Той се ухули широко и скръсти ръце пред гърдите си.Щом Тиа стигна до него го сръчка яко във корема.Макнето изпъшка и се наведе.
-Да умреш ли искаш,а?-каза ядосано той и се изправи.Тяму отвърна с Меронг.Момчето също се оплези и дамата влязоха във киното.Йей ,щяха да гледат „Аз проклетникът 2”
Ай лайк ту мулвит,мулвит..Ай лайк ту мулвит,мулвит~
Скоро Донг О излезе от метрото и пешачката вървеше към киното където му беше срещата сс приятелката му.Ух това момиче наиситна закъсняваше понякога!Щеше да я обезкости ако закъснееше и отово му отнемаше от времото .Както и предполагаше госпожицата не се появи точно.Макнето извади телефона си я набра.
-Яяя,Тиа-ях къде сииии~Пак закъсняваш.Аман от тебе!-каза пулонудоволно пуло на шега.Реакцията на момичето го накара да се изсмее яко.Ех как обичаше кагато се „караха” бяха толкова комични.Може би трябваше да направят тяхно си шоу.Щха да са като пичвете от Weekly Idol
-Я,я,яя ни дей с лошо Тиоо.-натърти през смях.-Айде ,оппа те чака.-изкиска се чакайки отново реакцита й.
След около 4-7мин. Донг О видя тъмнокосата която идваше към него.Той се ухули широко и скръсти ръце пред гърдите си.Щом Тиа стигна до него го сръчка яко във корема.Макнето изпъшка и се наведе.
-Да умреш ли искаш,а?-каза ядосано той и се изправи.Тяму отвърна с Меронг.Момчето също се оплези и дамата влязоха във киното.Йей ,щяха да гледат „Аз проклетникът 2”
Ай лайк ту мулвит,мулвит..Ай лайк ту мулвит,мулвит~
Jackson- Who?
- БФФ : GOT7's idiots ; Wendy +TaecYeon
Половинка : ХХХ
Брой мнения : 95
Join date : 05.07.2013
Re: Киното
by IU. Сря Сеп 11, 2013 2:28 pm
Беше много хубав ден. Макар и леко претоварен, знаех, че днес най-накрая ще се срещна с Донг О оппа. Той ми беше най-добър приятел и ми беше тъжно, е не можем да се виждаме по-често, но това е живота на звездата. И двамата бяхме заети с всякакви дейности покрай работа и рядко ни се отваряха часове за шляене или сън. Но не се оплаквах, защото благодарение на това можех да правя любимите си неща - да пея и още повече - да танцувам.
И днес както обикновено след всички срещи с важни хора от компанията като вокални педагози, мениджъри, продуценти, стилисти, фотографи и прочее, имах само още няколко неща за вършене преди да се срещна с Донг О. Когато с момичетата се разпръснахме по задачи, освободихме студиото за следващата група от компанията ни. Чух че Ейли днес има работа в компанията, но за нещастие нямаше да мога да се видя и с нея и с Донг О. Поне с приятелката ми бяхме в една компания и се засичахме от време на време. Това ме успокояваше, защото се спирахме да си говорим и наваксваме пропуснатото. Тя беше изключително талантлива певица и се надявах някой ден да достигна нивото и.
Бях резервирала единия салон за по-късно, защото исках да упражня танците си, а и за да разпусна малко. Напоследък прекалено много неща ми се бяха събрали, затова нямах време да танцувам изобщо. Забързах се към къщата си. Трябваше да се срещна с частните си учители и да вземем няколко урока. Когато стигнах заварих учителката пред вратата. Извиних се за закъснението и двете влязохме. Уроците продължиха два или три часа през които не спирах да си гледам часовника, за да видя след колко време е срещата ми с Донг О. Разбира се ми се скараха за това ми действие.
Най-накрая уроците приключиха и аз изпратих учителката си. Веднага щом вратата се затвори усмивката ми достигна до ушите и аз подскочих като плеснах с ръце. Прибягах до стаята си и извадих дрехите и гримовете. Сложих ги в една чанта и погледнах за пореден път часовника. Прекрасно! Имах още 2 часа на разположение преди срещата. Грабнах чантата и се качих в едно такси. Така стигнах много бързо отново до компанията. С весели подскоци влязох в залата, която бях запазила и хвърлих чантата в единия ъгъл до огледалото. След това направих упражнения за гъвкавост и пуснах песента на Ne-Yo - So Sick. С удоволствие започнах да танцувам на песните от същия плейлист.
Не зная колко време беше минало докато танцувам, но чух хора, които минават покрай врататана залата и се усетих, че имам среща с Донг О. Приплъзнах се до чантата колкото мога по-бързо и взех телефона си. Омо, имах само половин час! Какво да правя сега? Спрях музиката и бягайки изтичах от стаята и отидох до душовете. След това облякох дрехите едни дълги сиви дънки, сива тениска, която много харесвах и се заех с грима си. След това и прическата. И както се очаква за пореден път щях да закъснея, защото когато бях напълно готова вече бяха минали десет минути след уговореното време.
И разбира се телефона ми звънна и беше Донг О. Отворих и той моментално ми се развика. Той не ми се караше наистина, защото много рядко беше в лошо настроение, но въпреки това го удостоих с не по-малко шеговит отговор.
- Яяя, Донг О-ях търпението е добродетел! Като си имаш приятелка така ли ще и викаш...омо... Мрънкало! - изсмях се, когато ми каза да не говоря лошо и че ме чака.
Чух и неговия смях през слушалката. Беше ми много забавно, когато се дърпахме като куче и коте и въпреки това бяхме неразделни като дупе и гащи.
- Ако ме държиш още на телефона оппа ще има да чака много. Брой колко изцепки си правил на сцената и докато ги преброиш ще съм дошла. - подразних макнето на U-Kiss.
Веднага щом затворих телефона се погледнах за последно в огледалото и бях що-годе доволна от резултата. Грабнах чантата и отново отлетях до първото такси в полезрението ми. То ме откара пред киното за 5 минути и аз платих. Огледах се за приятеля си и го фокусирах със скръстени ръце и широка усмивка. Когато стигнах до него го сръчках в корема, за да ги пусне тези ръце и той изпъшка, след което започна пак да ми вика. Аз го удостоих с един прекрасен меронг, на който той отвърна подобаващо. След кратък смях двамата влязохме в киното. Най-накрая! И още по-хубавото е, че щяхме да гледаме "Аз проклетникът 2"! Първата част също бяхме гледали заедно и от тогава често се шегувахме един с друг опреличавайки се на миньончетата.
Стигнахме до касата и поръчахме два билета, пакет огромни пуканки и две големи коли. Докато чакахме да ни дадат всичко, аз подразних отново Донг О.
- Оппа, пак ли ще те смалят до размер "джобно миньонче"? - и му се оплезих.
Той не се сдържа и също ме подразни. След което взехме нещата си и платихме. Бързо се настанихме на местата си и изчакахме залата да се напълни. През това време си взех няколко пуканки и отнесох остро скастряне от страна на оппа.
И днес както обикновено след всички срещи с важни хора от компанията като вокални педагози, мениджъри, продуценти, стилисти, фотографи и прочее, имах само още няколко неща за вършене преди да се срещна с Донг О. Когато с момичетата се разпръснахме по задачи, освободихме студиото за следващата група от компанията ни. Чух че Ейли днес има работа в компанията, но за нещастие нямаше да мога да се видя и с нея и с Донг О. Поне с приятелката ми бяхме в една компания и се засичахме от време на време. Това ме успокояваше, защото се спирахме да си говорим и наваксваме пропуснатото. Тя беше изключително талантлива певица и се надявах някой ден да достигна нивото и.
Бях резервирала единия салон за по-късно, защото исках да упражня танците си, а и за да разпусна малко. Напоследък прекалено много неща ми се бяха събрали, затова нямах време да танцувам изобщо. Забързах се към къщата си. Трябваше да се срещна с частните си учители и да вземем няколко урока. Когато стигнах заварих учителката пред вратата. Извиних се за закъснението и двете влязохме. Уроците продължиха два или три часа през които не спирах да си гледам часовника, за да видя след колко време е срещата ми с Донг О. Разбира се ми се скараха за това ми действие.
Най-накрая уроците приключиха и аз изпратих учителката си. Веднага щом вратата се затвори усмивката ми достигна до ушите и аз подскочих като плеснах с ръце. Прибягах до стаята си и извадих дрехите и гримовете. Сложих ги в една чанта и погледнах за пореден път часовника. Прекрасно! Имах още 2 часа на разположение преди срещата. Грабнах чантата и се качих в едно такси. Така стигнах много бързо отново до компанията. С весели подскоци влязох в залата, която бях запазила и хвърлих чантата в единия ъгъл до огледалото. След това направих упражнения за гъвкавост и пуснах песента на Ne-Yo - So Sick. С удоволствие започнах да танцувам на песните от същия плейлист.
Не зная колко време беше минало докато танцувам, но чух хора, които минават покрай врататана залата и се усетих, че имам среща с Донг О. Приплъзнах се до чантата колкото мога по-бързо и взех телефона си. Омо, имах само половин час! Какво да правя сега? Спрях музиката и бягайки изтичах от стаята и отидох до душовете. След това облякох дрехите едни дълги сиви дънки, сива тениска, която много харесвах и се заех с грима си. След това и прическата. И както се очаква за пореден път щях да закъснея, защото когато бях напълно готова вече бяха минали десет минути след уговореното време.
И разбира се телефона ми звънна и беше Донг О. Отворих и той моментално ми се развика. Той не ми се караше наистина, защото много рядко беше в лошо настроение, но въпреки това го удостоих с не по-малко шеговит отговор.
- Яяя, Донг О-ях търпението е добродетел! Като си имаш приятелка така ли ще и викаш...омо... Мрънкало! - изсмях се, когато ми каза да не говоря лошо и че ме чака.
Чух и неговия смях през слушалката. Беше ми много забавно, когато се дърпахме като куче и коте и въпреки това бяхме неразделни като дупе и гащи.
- Ако ме държиш още на телефона оппа ще има да чака много. Брой колко изцепки си правил на сцената и докато ги преброиш ще съм дошла. - подразних макнето на U-Kiss.
Веднага щом затворих телефона се погледнах за последно в огледалото и бях що-годе доволна от резултата. Грабнах чантата и отново отлетях до първото такси в полезрението ми. То ме откара пред киното за 5 минути и аз платих. Огледах се за приятеля си и го фокусирах със скръстени ръце и широка усмивка. Когато стигнах до него го сръчках в корема, за да ги пусне тези ръце и той изпъшка, след което започна пак да ми вика. Аз го удостоих с един прекрасен меронг, на който той отвърна подобаващо. След кратък смях двамата влязохме в киното. Най-накрая! И още по-хубавото е, че щяхме да гледаме "Аз проклетникът 2"! Първата част също бяхме гледали заедно и от тогава често се шегувахме един с друг опреличавайки се на миньончетата.
Стигнахме до касата и поръчахме два билета, пакет огромни пуканки и две големи коли. Докато чакахме да ни дадат всичко, аз подразних отново Донг О.
- Оппа, пак ли ще те смалят до размер "джобно миньонче"? - и му се оплезих.
Той не се сдържа и също ме подразни. След което взехме нещата си и платихме. Бързо се настанихме на местата си и изчакахме залата да се напълни. През това време си взех няколко пуканки и отнесох остро скастряне от страна на оппа.
IU.- Loen Ent.
- БФФ : Hanbyul, Mark.
Половинка : None
Брой мнения : 73
Join date : 04.07.2013
Re: Киното
by Jackson Сря Сеп 11, 2013 9:50 pm
Може би беше странно,но двамата никога не се бяха карали.Странно си беше всъщност.Но какво толкова всичко изглеждаше перфектно.Поне за макнето.Ех още си спомняше как се запознаха.Никога нямаше да забрави този ден на летището.Бяха във един и същ самолет,през няколко реда.Още си спомняше уплашеното й лице.Дам,Тиа я беше страх от самолети както него от буболечки.Ако ги затвореха във самолет със хлебарки ,най-вероятно двамата ще гушнат букета.
След кратък смях,двамата приятели влязоха във киното.Лол както винаги имаше много хора.Благодарение на Бог,Буда,Крисъс,Шисъз и всичките монаси от Китай никой не ги отрази.Хубаво защото двамата бяха така естествени.Хилваха се от време на време докато всички други идоли се промушваха из тълпите като крадци.Стигнаха до касите където си закупиха два билета.Леле какво ли щеше да стане във тази част първата беше наистина вълнуваща и забавна.От всичките миньончета Господин Шин най-много харесваше онова жълтото еднооко.Айгу~! Веднага след като бяха изгледали пърата част макнето си беше купило играчка на тях.Щеше да си вземе и възглавница,но реши че няма да се охарчва затова си взе чаша .Както винаги тийнейджърите си взеха обичайното.Тоест-голямо меню със голяма кофа пуканки плюс две големи коли.Докато чакаха да им дадат поръчката момичето не пропусне да го подразни.
- Оппа, пак ли ще те смалят до размер "джобно миньонче"? –каза тя и му се оплези.Донг О обърна главата си към нея и присви очи.
-Айшшш,жено...ти не се притеснявай.Освен това ти никога няма да си част от миньоните,арасо?Те са сладки..Хъм.-високомерно вирна брадичката си .Леле с тея си „кавги” .Трябваше някой път да се запишат.След закачките им и след като получиха нещата си и ги заплатиха давамата бързо влязаха във залата която вече я бяха отворили и пускаха хора вътре.Намериха местата си бързо и се настаниха.Зачакаха .Донг О видимо се нацупи защото знаеше ,че сега следваше да чака поне половин час докато дойдат всички и докато мина всичките гадни реклами.Ужас.Поне във залата още не бяха загасили осветлението в този случай певеца изкара телефона си .Искаше да се снимат ,но когато се обърна видя Тиа да се тъпче със пуканките.
-Йоо,не яж мои са си!Ще надебелееш.-каза недоволно и посегна към картонената кутия.Тя я дръпна и мушна още няколко пуканки във устата си .-Не ми казвай ,че пак си взела със масло и сол?...-погледна внимателно.-Защоооо??.-проплака като видя ,че бяха със сол.-Исках със карамел!
Едниственото което излезе от устата на приятелката му беше едно простичко „Ми ,шанс” и повдигна рамене.Донг О се подсмихна.Много обичаше да го затапва това момиче и тва си е.
-Дай да се снимаме като миналия път.-предложи макнето на Ю Кисс докато включваше предната камера на телефона си.Тъмнокосата се съгласи и веднага приглади косата си.То направи същото и пооправи бретона си.Когато и двамата бяха готови ,певците приближиха главите си,рапърът вдигна телефона .Преди обаче да натисне екрана и да заснеме снимката той се сети нещо
-Чакай!
От червената си раница която беше във краката му извади една играчка на миньонче.Това беше изненадата за Тиа, и както предполагаше щом го видя тя се зарадва.Той й я подаде.Отново се приближиха ,но този път между тях стоеше ухилено жълтото човече.Донг О направи муцка със устините си и след като и момичето зае поза засне снимката.ИЗлязоха много хубаво.Най-вече миньончето.Тиа взе да види снимката ,но се поовлече и започна да разглежда останалите снимки във галерията.На няколко пъти се изсмя на някоя друга снимчица .Чакаха и чакаха и ето ,че в залата от –до нямаше свободно място.Загасиха осветлението.
-Айгу нямам търпение!Според теб какво ще стане??Леле ..-развълнува се Донг О и мушна цяла шепа пуканки във устата си.Прокара ги със глъдка кола.Не можеше да си намери място и се усмихваше.
След кратък смях,двамата приятели влязоха във киното.Лол както винаги имаше много хора.Благодарение на Бог,Буда,Крисъс,Шисъз и всичките монаси от Китай никой не ги отрази.Хубаво защото двамата бяха така естествени.Хилваха се от време на време докато всички други идоли се промушваха из тълпите като крадци.Стигнаха до касите където си закупиха два билета.Леле какво ли щеше да стане във тази част първата беше наистина вълнуваща и забавна.От всичките миньончета Господин Шин най-много харесваше онова жълтото еднооко.Айгу~! Веднага след като бяха изгледали пърата част макнето си беше купило играчка на тях.Щеше да си вземе и възглавница,но реши че няма да се охарчва затова си взе чаша .Както винаги тийнейджърите си взеха обичайното.Тоест-голямо меню със голяма кофа пуканки плюс две големи коли.Докато чакаха да им дадат поръчката момичето не пропусне да го подразни.
- Оппа, пак ли ще те смалят до размер "джобно миньонче"? –каза тя и му се оплези.Донг О обърна главата си към нея и присви очи.
-Айшшш,жено...ти не се притеснявай.Освен това ти никога няма да си част от миньоните,арасо?Те са сладки..Хъм.-високомерно вирна брадичката си .Леле с тея си „кавги” .Трябваше някой път да се запишат.След закачките им и след като получиха нещата си и ги заплатиха давамата бързо влязаха във залата която вече я бяха отворили и пускаха хора вътре.Намериха местата си бързо и се настаниха.Зачакаха .Донг О видимо се нацупи защото знаеше ,че сега следваше да чака поне половин час докато дойдат всички и докато мина всичките гадни реклами.Ужас.Поне във залата още не бяха загасили осветлението в този случай певеца изкара телефона си .Искаше да се снимат ,но когато се обърна видя Тиа да се тъпче със пуканките.
-Йоо,не яж мои са си!Ще надебелееш.-каза недоволно и посегна към картонената кутия.Тя я дръпна и мушна още няколко пуканки във устата си .-Не ми казвай ,че пак си взела със масло и сол?...-погледна внимателно.-Защоооо??.-проплака като видя ,че бяха със сол.-Исках със карамел!
Едниственото което излезе от устата на приятелката му беше едно простичко „Ми ,шанс” и повдигна рамене.Донг О се подсмихна.Много обичаше да го затапва това момиче и тва си е.
-Дай да се снимаме като миналия път.-предложи макнето на Ю Кисс докато включваше предната камера на телефона си.Тъмнокосата се съгласи и веднага приглади косата си.То направи същото и пооправи бретона си.Когато и двамата бяха готови ,певците приближиха главите си,рапърът вдигна телефона .Преди обаче да натисне екрана и да заснеме снимката той се сети нещо
-Чакай!
От червената си раница която беше във краката му извади една играчка на миньонче.Това беше изненадата за Тиа, и както предполагаше щом го видя тя се зарадва.Той й я подаде.Отново се приближиха ,но този път между тях стоеше ухилено жълтото човече.Донг О направи муцка със устините си и след като и момичето зае поза засне снимката.ИЗлязоха много хубаво.Най-вече миньончето.Тиа взе да види снимката ,но се поовлече и започна да разглежда останалите снимки във галерията.На няколко пъти се изсмя на някоя друга снимчица .Чакаха и чакаха и ето ,че в залата от –до нямаше свободно място.Загасиха осветлението.
-Айгу нямам търпение!Според теб какво ще стане??Леле ..-развълнува се Донг О и мушна цяла шепа пуканки във устата си.Прокара ги със глъдка кола.Не можеше да си намери място и се усмихваше.
Jackson- Who?
- БФФ : GOT7's idiots ; Wendy +TaecYeon
Половинка : ХХХ
Брой мнения : 95
Join date : 05.07.2013
Re: Киното
by Lay Нед Ное 24, 2013 2:58 pm
Щом си пописа ес ем ес-си със Чан Ми ,Лей можеше вече спокойно да заспи.Наистина нямаше търпение да се върне и да я види.Двамата вече така да се каже имаха връзка.За съжаление ,която трябваше да остане в тайна от останалите най-вече от Джун Мьон.Това момче ако разбереше И Шинг може би щеше да отнесе някой друг удар с пачката банкноти,а пък ако лидера на Ексо използваше цялото си портмоне ....пишете Еднорога мъртъв.Може би всъщност трябваше да постъпи като мъж и да се изправи пред приятеля си и да му каже как стоят нещата,но И Шинг си падаше малко страхливец.Макар че нямаше да позволи братът на Чан Ми да им попречи.Имаше една надежда в него ,че лидера е всъщност няма да реагира толкова остро.Просто не беше невъзможно даже.Беше от онези мили по характер момчета неспособни умишлено да нараняват.По това двамата много си приличаха.
Вечерта както винаги мина твърде бързо и сутринта дойде сякаш за миг.Превъзбуден Лей рипна от леглото .Знаеше на какво се дължеше това негово настроение.Макар ,че въобще не му се искаше да си тръгва му се налагаше.Във родните покрайнини се чустваше по спокоен и някак си по-щастлив.Не,не,не не че във Сеул не му беше готино,но друго си е родния дом.След наградите MAMA ,на които присъстваха представители на семейството му ,Джианг беше останал с тях за още няколко дни.От Ес Ем му позволиха,което вещаеше ,че щом се върне го чака доста работа.
Полетът се оказа също толкова спокоен.На няколко пъти денсъра заспа,а през останалото време си пишеше по Viber с Чан Ми.Днес беше тяхната първа среща.Дам и китаеца по много старанен начи я бе поканил.Но какво да прави ,особено човече си беше.А и точно тя ценеше това му странно качество.Двамата доста си приличаха всъщност.
Както и очакваше на летището в Корея нямаше много навалица.Приятелите му отдавна се бяха върнали и бяха обрали цялото внимание.Сега обаче Лейката можеше спокойничко да се предвижи.Е не съвсем де.Явно някой фенове бяха забелязали ,че той не беше с останалите онзи ден когато те са пристигнали и са го чакали.Някой даже бяха с одеала на рамене.Сърцето на момчето се сви.Защо мръзнеха тези момичта?Само заради него?Това е не човешко.Стана му адски кофти защото не искаше феновете да се подлагат на това...
Щом успя да се добере до служебната кола на мениджъра и го инструктира ,тя потегли първо към Дорма на Ексо,после към компанията и ето че И Шинг вече беше свободен да тръгне към киното за срещата му с Блеки.Пак добре че беше мениджъра ,че щеше да се загуби някъде.
Еднорога стоеше до касите.Беше твърде студено да стои да кибичи отвън.Билетите за филма вече бяха във ръцете му.Оставаше Чан Ми да дойде и двамата да си вземат храна и да се наслаждават на времето им заедно.
-Еднорог оппа~!-беше първото което чу от нея когато я видя да върви срещу него.Тя му се хвърли на вратът заради което танцьора едвам не падна назад,но той се съвзе бързичко и също обви ръчички около нея.
Вечерта както винаги мина твърде бързо и сутринта дойде сякаш за миг.Превъзбуден Лей рипна от леглото .Знаеше на какво се дължеше това негово настроение.Макар ,че въобще не му се искаше да си тръгва му се налагаше.Във родните покрайнини се чустваше по спокоен и някак си по-щастлив.Не,не,не не че във Сеул не му беше готино,но друго си е родния дом.След наградите MAMA ,на които присъстваха представители на семейството му ,Джианг беше останал с тях за още няколко дни.От Ес Ем му позволиха,което вещаеше ,че щом се върне го чака доста работа.
Полетът се оказа също толкова спокоен.На няколко пъти денсъра заспа,а през останалото време си пишеше по Viber с Чан Ми.Днес беше тяхната първа среща.Дам и китаеца по много старанен начи я бе поканил.Но какво да прави ,особено човече си беше.А и точно тя ценеше това му странно качество.Двамата доста си приличаха всъщност.
Както и очакваше на летището в Корея нямаше много навалица.Приятелите му отдавна се бяха върнали и бяха обрали цялото внимание.Сега обаче Лейката можеше спокойничко да се предвижи.Е не съвсем де.Явно някой фенове бяха забелязали ,че той не беше с останалите онзи ден когато те са пристигнали и са го чакали.Някой даже бяха с одеала на рамене.Сърцето на момчето се сви.Защо мръзнеха тези момичта?Само заради него?Това е не човешко.Стана му адски кофти защото не искаше феновете да се подлагат на това...
Щом успя да се добере до служебната кола на мениджъра и го инструктира ,тя потегли първо към Дорма на Ексо,после към компанията и ето че И Шинг вече беше свободен да тръгне към киното за срещата му с Блеки.Пак добре че беше мениджъра ,че щеше да се загуби някъде.
Еднорога стоеше до касите.Беше твърде студено да стои да кибичи отвън.Билетите за филма вече бяха във ръцете му.Оставаше Чан Ми да дойде и двамата да си вземат храна и да се наслаждават на времето им заедно.
-Еднорог оппа~!-беше първото което чу от нея когато я видя да върви срещу него.Тя му се хвърли на вратът заради което танцьора едвам не падна назад,но той се съвзе бързичко и също обви ръчички около нея.
Lay- SM Ent.
- БФФ : EXO ^_^
Половинка : -
Брой мнения : 122
Join date : 01.07.2013
Re: Киното
by The Black Queen Нед Ное 24, 2013 4:11 pm
Значи все пак късмета реши да й се усмихне. Вчера цял ден усмивката не слезе от лицето й. Тътреше се с еднорога, който Лей й беше подарил навсякъде където ходеше. Не го изтърваше дори за секунда от поглед.
А вечерта след като разбра какво пише под каишката опищя махалата. Родителите й влетяха в стаята й, но тя ги изгони и продължи да си пише с И Шинг. След което легна да спи, а малкия И Шинг, както беше нарекла плюшената си играчка, беше в ръцете й.
На сутринта още със ставането хукна към гардеробната си и започна да се рови за дрехи. Едва, едва успя да си избере какво да облече. Ако Уайт беше тук щеше да й удари едно рамо, но тя реши, че ще ходи на курс по готварство в Париж. Да, защото в цяла Южна Корея нямаше къде да го направи, че отиде във Франция. Всъщност си имаше причина да е далеч от Сеул, но за нея няма да говорим.
Понеже все още не й даваха да кара кола се налагаше да ходи със шофьора, който обаче я следеше изкъсо, защото такава е заповедта на майка й и баща й. Чан Ми вече знаеше как да му избяга. Беше много по-хитра от него.Излезе пред замъка и го видя в колата.
- Искам да ме заведеш до открития МОЛ. Ще пазарувам. - каза му Блек и се качи в колата на задната седалка.
Всеки друг би се учудил какво ще прави момиче с рокля и клин на открития МОЛ, но от сестрите се очакваше всичко за това и онзи нищо не каза. Шофьорът я остави отпред и тръгна подире й. Чан Ми влезе в първия магазин, който изобщо не беше случаен. Имаше заден изход, а онзи не влезе в магазина. Реши, че ще я изчака отпред. Още по-хубаво за нея. Набързо се измъкна през другия изход и си тръгна с голяма усмивка. Беше сигурна, че родителите й няма да го изгонят, защото много добре си познаваха дъщерята.
Киното не беше много далеч. За около пет минути пристигна там. Влезе вътре, защото навън беше доста студено. Огледа се и съзря прекрасната главица на И Шинг.
- Еднорог оппа~! - писна Блек и се затича към него. Хвърли му се на врата все едно не го беше виждала от години. Лей също обви ръцете си около нея. - Много ли ме чака?
След като приключиха с прегръдките, Блек забеляза, че той вече беше взел билетите. За това го хвана за ръка и го задърпа към щанда с храна. Беше твърдо решена, че тя ще плати и за това извади портмонето си, което не беше голямо колкото това на брат й. Беше по-малко. Не, че искаше да покаже колко е богата, просто не искаше всичко да бъде платено от Лей.
- Какво ще нагъваме вътре? Може и нещо за пиене да си вземем.. - попита го Чан Ми и го погледна в очите.
А вечерта след като разбра какво пише под каишката опищя махалата. Родителите й влетяха в стаята й, но тя ги изгони и продължи да си пише с И Шинг. След което легна да спи, а малкия И Шинг, както беше нарекла плюшената си играчка, беше в ръцете й.
На сутринта още със ставането хукна към гардеробната си и започна да се рови за дрехи. Едва, едва успя да си избере какво да облече. Ако Уайт беше тук щеше да й удари едно рамо, но тя реши, че ще ходи на курс по готварство в Париж. Да, защото в цяла Южна Корея нямаше къде да го направи, че отиде във Франция. Всъщност си имаше причина да е далеч от Сеул, но за нея няма да говорим.
Понеже все още не й даваха да кара кола се налагаше да ходи със шофьора, който обаче я следеше изкъсо, защото такава е заповедта на майка й и баща й. Чан Ми вече знаеше как да му избяга. Беше много по-хитра от него.Излезе пред замъка и го видя в колата.
- Искам да ме заведеш до открития МОЛ. Ще пазарувам. - каза му Блек и се качи в колата на задната седалка.
Всеки друг би се учудил какво ще прави момиче с рокля и клин на открития МОЛ, но от сестрите се очакваше всичко за това и онзи нищо не каза. Шофьорът я остави отпред и тръгна подире й. Чан Ми влезе в първия магазин, който изобщо не беше случаен. Имаше заден изход, а онзи не влезе в магазина. Реши, че ще я изчака отпред. Още по-хубаво за нея. Набързо се измъкна през другия изход и си тръгна с голяма усмивка. Беше сигурна, че родителите й няма да го изгонят, защото много добре си познаваха дъщерята.
Киното не беше много далеч. За около пет минути пристигна там. Влезе вътре, защото навън беше доста студено. Огледа се и съзря прекрасната главица на И Шинг.
- Еднорог оппа~! - писна Блек и се затича към него. Хвърли му се на врата все едно не го беше виждала от години. Лей също обви ръцете си около нея. - Много ли ме чака?
След като приключиха с прегръдките, Блек забеляза, че той вече беше взел билетите. За това го хвана за ръка и го задърпа към щанда с храна. Беше твърдо решена, че тя ще плати и за това извади портмонето си, което не беше голямо колкото това на брат й. Беше по-малко. Не, че искаше да покаже колко е богата, просто не искаше всичко да бъде платено от Лей.
- Какво ще нагъваме вътре? Може и нещо за пиене да си вземем.. - попита го Чан Ми и го погледна в очите.
The Black Queen- Pledis Ent.
- БФФ : The White Queen; Mei Li
Половинка : -
Брой мнения : 272
Join date : 21.05.2012
Re: Киното
by Lay Чет Ное 28, 2013 10:14 pm
Когато даде шанс на Чан Ми всъщност той даде шанс на себе си.Досега не е имал гадже и истината е ,че не знаеше какво да прави.Нямаше грам хабер как трябваше да действа или пък..Беше кръгла нула!Но от друга страна и от малкия си опит като страничен набюдадел знаеше ,че това само да се мляскат или да правят любов не е в основата на това да си с някой.Нямаше намерение да се възползва от метода на Джонг Ин.Но сега не ставаше дума за него .
- Много ли ме чака?-попита тъмнокосата и след като приключиха с прегръдките .Погледа попадна на стърчащите билети в ръката на китаеца.От своя страна той усмихнато поклати отрицателно глава и отби погледа от нейния.Винаги е бил притеснителен околу нея.Не искаше да греши във нито едно отношение щом точно тя беше до него.Да,той далеч не беше перфектен,но за нея щеше да го направи.Макар ,че не си го признаваше ,той буквално се беше вманиачил по нея.Не в психичния смисъл,разибар се.Просто постоянно му беше в главата и постоянно си представяше разни неща.Заради нея той кривна във пътя на нормалото си развитие.Не беше нормално да имаш чувството ,че живота ти зависи от една усмивка нали?Добре ,че Ким Чан Ми винаги се усмихваше~Хехе.
В очите на малката сестра на Сухо ,се мижитуркаше едно изгриво пламаче,както винаги ,но от скоро време Лей го беше забелязал у нея.Харесваше очичките й,особено когато блестяха когато се смее.Беше много красива.
- Какво ще нагъваме вътре? Може и нещо за пиене да си вземем.. –нетърпеливо попитя тя след като разгледа богатия избор на щанда.
-Ще ядем разбира се и ще пием!-отвърна й денсмашината след каето й се усмихна и също огледа храната.
-Меню за двама със кола.-поръча и извади вече заредения си с кеш портфейл.Пфууу добре че беше брат й!Той си беше жив банкомат.
-Да не си посмял!-дочу гласът на гаджето си ,което ровеше из своето сигурно тежко портмоне.
След кратко боричкане пред служиелките ,китаеца успя да натика банкнотите в ръката на жената зад касата .
-ХА!-каза леко самодоволно на Чан Ми докато чакаше рестото и платената поръчка.Нямаше да й позволи тя да плаща.Нали бяха на среща!Мъжакат част от половинаката плащаше винаги!Нямаше да изневери на този всеизвестен факт и това си е!Щом двойката взе голямата кутия с топли, добре ухаещи пуканки и контрастиращите спрямо тях , студени чаши с колата се отправиха към залата.Беше рано ,но какво пък толкова.И Шинг носеше внимателно напитките докато пък Блеки се тътреше зад него ,нацупена след борбата им за сметка ,прегърнала кутията с пуканки.
Двамата влязоха във леко осветената голяма зала и се изкачиха по стъблите към местата си ,които Лей умишлено беше избрал да са най-горе.От там се виждаше най-хубаво ,а и никой нямаше да ги замеря със пукнаки или да си слага краката на главите им.
-Чан Миии~-измръка нарочно щом се настаниха на меките седалки.-Яя..,не ми се сърди!-примоли се той,взе една пуканка й я постави пред устните на певицата.Блек го погледна ,но погледа й бързо омекна и почти се усмихна .Тяп онечи да хапне предоставената й храна ,но в същия момент Джианг рязко си дръпна ръката и метна пуканката в устата си.Щом я здъвка се ухили.
- Много ли ме чака?-попита тъмнокосата и след като приключиха с прегръдките .Погледа попадна на стърчащите билети в ръката на китаеца.От своя страна той усмихнато поклати отрицателно глава и отби погледа от нейния.Винаги е бил притеснителен околу нея.Не искаше да греши във нито едно отношение щом точно тя беше до него.Да,той далеч не беше перфектен,но за нея щеше да го направи.Макар ,че не си го признаваше ,той буквално се беше вманиачил по нея.Не в психичния смисъл,разибар се.Просто постоянно му беше в главата и постоянно си представяше разни неща.Заради нея той кривна във пътя на нормалото си развитие.Не беше нормално да имаш чувството ,че живота ти зависи от една усмивка нали?Добре ,че Ким Чан Ми винаги се усмихваше~Хехе.
В очите на малката сестра на Сухо ,се мижитуркаше едно изгриво пламаче,както винаги ,но от скоро време Лей го беше забелязал у нея.Харесваше очичките й,особено когато блестяха когато се смее.Беше много красива.
- Какво ще нагъваме вътре? Може и нещо за пиене да си вземем.. –нетърпеливо попитя тя след като разгледа богатия избор на щанда.
-Ще ядем разбира се и ще пием!-отвърна й денсмашината след каето й се усмихна и също огледа храната.
-Меню за двама със кола.-поръча и извади вече заредения си с кеш портфейл.Пфууу добре че беше брат й!Той си беше жив банкомат.
-Да не си посмял!-дочу гласът на гаджето си ,което ровеше из своето сигурно тежко портмоне.
След кратко боричкане пред служиелките ,китаеца успя да натика банкнотите в ръката на жената зад касата .
-ХА!-каза леко самодоволно на Чан Ми докато чакаше рестото и платената поръчка.Нямаше да й позволи тя да плаща.Нали бяха на среща!Мъжакат част от половинаката плащаше винаги!Нямаше да изневери на този всеизвестен факт и това си е!Щом двойката взе голямата кутия с топли, добре ухаещи пуканки и контрастиращите спрямо тях , студени чаши с колата се отправиха към залата.Беше рано ,но какво пък толкова.И Шинг носеше внимателно напитките докато пък Блеки се тътреше зад него ,нацупена след борбата им за сметка ,прегърнала кутията с пуканки.
Двамата влязоха във леко осветената голяма зала и се изкачиха по стъблите към местата си ,които Лей умишлено беше избрал да са най-горе.От там се виждаше най-хубаво ,а и никой нямаше да ги замеря със пукнаки или да си слага краката на главите им.
-Чан Миии~-измръка нарочно щом се настаниха на меките седалки.-Яя..,не ми се сърди!-примоли се той,взе една пуканка й я постави пред устните на певицата.Блек го погледна ,но погледа й бързо омекна и почти се усмихна .Тяп онечи да хапне предоставената й храна ,но в същия момент Джианг рязко си дръпна ръката и метна пуканката в устата си.Щом я здъвка се ухили.
Lay- SM Ent.
- БФФ : EXO ^_^
Половинка : -
Брой мнения : 122
Join date : 01.07.2013
Re: Киното
by The Black Queen Съб Ное 30, 2013 1:55 pm
-Ще ядем разбира се и ще пием! - отговори той на въпроса й.
Чан Ми започна да разглежда какво предлагат. Навдигна се леко на пръсти, защото за да види част от нещата трябваше да е по-висока, а семейство Ким, определено не се славеха с много високи представители. Дори Джун Мьон е един от най-високите.
-Меню за двама със кола. - той поръча и за двамата и също извади портмонето си.
- Да не си посмял! - каза му Блек.
Явно без бой нямаше да се разберат и набързо се сборичкаха пред касата. Други хора биха се сбили, за да не платят сметката, а Лей И Чан Ми се сбиха кой да плати сметката. Дай Боже всеки му такова гадже. Благодарение на това, че има дълги ръце И Шинг успя да даде парите на жената. Блек само извъртя очи. Сега щеше да му се сърди известно време.
След като Лей си взе рестото, двамата се натовариха с топлите пуканки и студените коли и се отправиха към салона. Настаниха се на отредените места, които се намираха на последния ред, а Чан Ми продължаваше да не говори на Лей. Щеше да му удари една голяма сръдня.
-Чан Миии~ - сърцето й се разхлопа като го чу по този сладък начин да произнася името й.
-Яя..,не ми се сърди! - продължи той с умилкването.
Блек обаче беше непреклонна. В момента се сърдеше буквално за една глупост, но не обичаше да пренебрегват желанията й. И Шинг постави една пуканка пред устата й. Беше толкова сладко, че Чан Ми за малко да се усмихне. Посегна да я изяде, но Лей набързо я метна в неговата уста и си изпроси един голям фейспалм от Блек. Явно Чен учеше всички на тролене. Краят Трол и поданиците му тролове. Дори Джун Мьон беше негов ученик, а Тао вече можеше да го обявят за дясната му ръка, обаче И Шинг и той се бори за тази позиция. Блек направи нещо още по-детинско. За да си го "върне" бръкна в неговата кутия с пуканки и изкара една шепа и най-нагло започна да яде като не пропусна да му се оплези преди това. След като изяде всичко отпи една глътка от колата си.
- Как върви работата? Много ли ви тормозят в S.M? - реши да попита тя преди да е започнал филма.
Беше чула от брат си, че ще имат някакъв коледен къмбек. Надяваше се да види Джун Мьон облечен като дядо Коледа. Щеше да го спука от подигравки и да му казва "добрият старец".
Чан Ми започна да разглежда какво предлагат. Навдигна се леко на пръсти, защото за да види част от нещата трябваше да е по-висока, а семейство Ким, определено не се славеха с много високи представители. Дори Джун Мьон е един от най-високите.
-Меню за двама със кола. - той поръча и за двамата и също извади портмонето си.
- Да не си посмял! - каза му Блек.
Явно без бой нямаше да се разберат и набързо се сборичкаха пред касата. Други хора биха се сбили, за да не платят сметката, а Лей И Чан Ми се сбиха кой да плати сметката. Дай Боже всеки му такова гадже. Благодарение на това, че има дълги ръце И Шинг успя да даде парите на жената. Блек само извъртя очи. Сега щеше да му се сърди известно време.
След като Лей си взе рестото, двамата се натовариха с топлите пуканки и студените коли и се отправиха към салона. Настаниха се на отредените места, които се намираха на последния ред, а Чан Ми продължаваше да не говори на Лей. Щеше да му удари една голяма сръдня.
-Чан Миии~ - сърцето й се разхлопа като го чу по този сладък начин да произнася името й.
-Яя..,не ми се сърди! - продължи той с умилкването.
Блек обаче беше непреклонна. В момента се сърдеше буквално за една глупост, но не обичаше да пренебрегват желанията й. И Шинг постави една пуканка пред устата й. Беше толкова сладко, че Чан Ми за малко да се усмихне. Посегна да я изяде, но Лей набързо я метна в неговата уста и си изпроси един голям фейспалм от Блек. Явно Чен учеше всички на тролене. Краят Трол и поданиците му тролове. Дори Джун Мьон беше негов ученик, а Тао вече можеше да го обявят за дясната му ръка, обаче И Шинг и той се бори за тази позиция. Блек направи нещо още по-детинско. За да си го "върне" бръкна в неговата кутия с пуканки и изкара една шепа и най-нагло започна да яде като не пропусна да му се оплези преди това. След като изяде всичко отпи една глътка от колата си.
- Как върви работата? Много ли ви тормозят в S.M? - реши да попита тя преди да е започнал филма.
Беше чула от брат си, че ще имат някакъв коледен къмбек. Надяваше се да види Джун Мьон облечен като дядо Коледа. Щеше да го спука от подигравки и да му казва "добрият старец".
The Black Queen- Pledis Ent.
- БФФ : The White Queen; Mei Li
Половинка : -
Брой мнения : 272
Join date : 21.05.2012
Re: Киното
by Lay Сря Дек 18, 2013 9:59 pm
Беше толкова приятно да е с Чан Ми.Винаги се е чувствал...щастлив и някак си се ,така цял и просто себе си.Обиковено никога не се е отпускал пред хората лесно защото винаги е имал чувството ,че ще бъде отхъврлен или зарязан.Хората правеха така винаги.Особено в днешно време.Думата „приятели” беше вече просто дума.Обаче ето ,че отново почнаха да се появават случаи ,като ...неговите братя.EXO. За него те не бяха приятели,колеги или познати.Те бяха ,семейство.Нямаше нужда от нищо ,освен от него.
Докато китаеца се подхилваше „под мустак” и се чудеше как да скрие усмивката си ,Чан Ми сърдито грабна цяла шепа от кутията му с топлите пуканки и ги налапа. Нослето й потперваше леко, „уж” ядосано със всяко сдъфкване .Беше толкова сладка.Дане би да взимаше уроци от Сун Кю ?Който и да е виновника ,беше си свършил работата перфектно.Въсщонт вно салдкостта й бее вродена.У денсъра пламна непроудолимото му желание да я хване за бузите и да я накара да каже „бухтичка”.Тя правеше така с него и винаги прихваше да се смее.Явно беше доста забавно,съдейки по факта че Джианг И Шинг не беше от сладките типове момчета,като Лухан.На него просто му избиваше на доброта.Добре де няма да се лъжем,Лей беше сладур.Хехе.
- Как върви работата? Много ли ви тормозят в S.M?-попита Блеки щом устата й вече беше празна.Може би вече сръднята й беше минала и не му се сърдеше.Старнното при тях беше ,че никога не се кареха за това си бяха свикнали на тези чести ,комични „сръдни” .Боже,нямаше по-странна двойка от тях.Кай и гаджето му Катрин бяха от онзи тип двойки ,които можеха да мълчат със часове и тишината да им е достатъчна.Случваше се да се карат ,защото и двамата бяха бойци по характер.Крис и Нана.Двойката ...някой би казал жирафи или великани ,но Лей би казал перфекшъни.Толкова си пасваха,че не можеше да се опише.Високи,сексави и уникални.И Шинг беше заклет фен на Крис.Тези двамата се допълваха идеално,чак нереално.Колко сладко.Другите двойки няма да ги коментираме сега.
Тъмнокосото момче налапа шепа кунки,като гаджето си и ги задъвка бавно.Започна да говори с плъна уста:
-Съсипаха ни....-преглътна.-Ох,даже дъвченето ме уморява.Айш!-симулира тежка умора -Честно.Но аз съм силен.-размърда рамената си и протегна ръце нагоре ,взъдишайки дълбоко .-Уморен съм.
Лей се отпусна назад в облегалката и придърпа Блеки към рамото си.Момичето не посмя да мръдне и като че ли даже не дишаше.Танцьора разтри рамото й и когато главата й се намираше на рамото му ,той издърпа ръката си и хвана нейната.Така щеше да им е по-удобно и на двамата.
-Ами ти?Как си?Напоследък нещо у хьонг ме притеснява.Всичко наред ли е при вас.Чен също нещо е...увяхнал?
Предполагаше с любопитство китаеца ,имаше тайното чувство ,че нещо не е наред.Сякаш предстеше буря ,а то виждаше облаците.Дано беше само чувство все пак.
Докато китаеца се подхилваше „под мустак” и се чудеше как да скрие усмивката си ,Чан Ми сърдито грабна цяла шепа от кутията му с топлите пуканки и ги налапа. Нослето й потперваше леко, „уж” ядосано със всяко сдъфкване .Беше толкова сладка.Дане би да взимаше уроци от Сун Кю ?Който и да е виновника ,беше си свършил работата перфектно.Въсщонт вно салдкостта й бее вродена.У денсъра пламна непроудолимото му желание да я хване за бузите и да я накара да каже „бухтичка”.Тя правеше така с него и винаги прихваше да се смее.Явно беше доста забавно,съдейки по факта че Джианг И Шинг не беше от сладките типове момчета,като Лухан.На него просто му избиваше на доброта.Добре де няма да се лъжем,Лей беше сладур.Хехе.
- Как върви работата? Много ли ви тормозят в S.M?-попита Блеки щом устата й вече беше празна.Може би вече сръднята й беше минала и не му се сърдеше.Старнното при тях беше ,че никога не се кареха за това си бяха свикнали на тези чести ,комични „сръдни” .Боже,нямаше по-странна двойка от тях.Кай и гаджето му Катрин бяха от онзи тип двойки ,които можеха да мълчат със часове и тишината да им е достатъчна.Случваше се да се карат ,защото и двамата бяха бойци по характер.Крис и Нана.Двойката ...някой би казал жирафи или великани ,но Лей би казал перфекшъни.Толкова си пасваха,че не можеше да се опише.Високи,сексави и уникални.И Шинг беше заклет фен на Крис.Тези двамата се допълваха идеално,чак нереално.Колко сладко.Другите двойки няма да ги коментираме сега.
Тъмнокосото момче налапа шепа кунки,като гаджето си и ги задъвка бавно.Започна да говори с плъна уста:
-Съсипаха ни....-преглътна.-Ох,даже дъвченето ме уморява.Айш!-симулира тежка умора -Честно.Но аз съм силен.-размърда рамената си и протегна ръце нагоре ,взъдишайки дълбоко .-Уморен съм.
Лей се отпусна назад в облегалката и придърпа Блеки към рамото си.Момичето не посмя да мръдне и като че ли даже не дишаше.Танцьора разтри рамото й и когато главата й се намираше на рамото му ,той издърпа ръката си и хвана нейната.Така щеше да им е по-удобно и на двамата.
-Ами ти?Как си?Напоследък нещо у хьонг ме притеснява.Всичко наред ли е при вас.Чен също нещо е...увяхнал?
Предполагаше с любопитство китаеца ,имаше тайното чувство ,че нещо не е наред.Сякаш предстеше буря ,а то виждаше облаците.Дано беше само чувство все пак.
Lay- SM Ent.
- БФФ : EXO ^_^
Половинка : -
Брой мнения : 122
Join date : 01.07.2013
Re: Киното
by The Black Queen Съб Дек 21, 2013 8:34 pm
Всичко това й се струваше сън от който никога не искаше да се събужда. Двете сестри не са били особено харесвани и обичани от околните, дори от собствените си родители. Това, че си богат не винаги може да ти помогне в света. Всъщност Блек и Уайт не бяха много лоши, просто трябва да ги накараш да те харесат, което изобщо не е трудно. Може да изглеждат много лоши и недобронамерени в очите на хората, но всъщност и те имаха сърца, които лесно се раняваха. Момичетата имаха нужда от малко любов, за да излязат от тази ледена черупка и да покажат заразителната си усмивка на бял свят.
И Шинг беше точно това от което имаше нужда Чан Ми. Ако един ден не чуеше гласа му, все едно света е свършил. Не минаваше ден без да се попита как е той, дали се е нахранил, дали не е прекалено изморен и какво ли още не. Той е първия за който тя мислеше по този начин.
-Съсипаха ни....Ох,даже дъвченето ме уморява. Айш! Честно. Но аз съм силен. Уморен съм.
Чан Ми направи тъжна физиономия. Не искаше той да е толкова изморен. Сега имаше чувството, че е лоша идея да излязат на среща.
И Шинг хвана Блек и тя се озова на рамото й. За момен сърдечния й ритъм все едно спря, заедно с това й дишането й. Неговата ръка се озова на рамото й и леко го разтри. Нито един СПА хотел нямаше да може да направи такова нещо.
-Ами ти?Как си?Напоследък нещо у хьонг ме притеснява.Всичко наред ли е при вас.Чен също нещо е...увяхнал?
Чан Ми леко си изправи главичката и го погледна право в очите.
- Аз съм повече от добре. Джун Мьон нищо не е казвал. Може да е направил някоя глупост и да са се скарали с Анна-онни. - тъкмо да се облегне пак на рамото му когато се сети нещо. Отново го погледна. - Възможно да е, защото родителите ни искаха да вкарат Чо А в психиятрия. И трета версия нямам.
Това я накара да стисне здраво зъби. Тя може да беше всякаква, но не беше луда. По-скоро родителите им трябваше да получат ВИП места и големи жълти книжки. Идеше й да ги хване и да омете Сеул, не направо света, с тях.
Изведнъж всичко сатана тъмно. Заради рязката промяна тя се изплаши и несъзнателно стисна ръката на Лей. Големият екран светна. Очевидно филма започваше и нямаше от какво да се плаши. Отново бавно върна главата си на рамота на И Шинг където беше меко казано удобно.
И Шинг беше точно това от което имаше нужда Чан Ми. Ако един ден не чуеше гласа му, все едно света е свършил. Не минаваше ден без да се попита как е той, дали се е нахранил, дали не е прекалено изморен и какво ли още не. Той е първия за който тя мислеше по този начин.
-Съсипаха ни....Ох,даже дъвченето ме уморява. Айш! Честно. Но аз съм силен. Уморен съм.
Чан Ми направи тъжна физиономия. Не искаше той да е толкова изморен. Сега имаше чувството, че е лоша идея да излязат на среща.
И Шинг хвана Блек и тя се озова на рамото й. За момен сърдечния й ритъм все едно спря, заедно с това й дишането й. Неговата ръка се озова на рамото й и леко го разтри. Нито един СПА хотел нямаше да може да направи такова нещо.
-Ами ти?Как си?Напоследък нещо у хьонг ме притеснява.Всичко наред ли е при вас.Чен също нещо е...увяхнал?
Чан Ми леко си изправи главичката и го погледна право в очите.
- Аз съм повече от добре. Джун Мьон нищо не е казвал. Може да е направил някоя глупост и да са се скарали с Анна-онни. - тъкмо да се облегне пак на рамото му когато се сети нещо. Отново го погледна. - Възможно да е, защото родителите ни искаха да вкарат Чо А в психиятрия. И трета версия нямам.
Това я накара да стисне здраво зъби. Тя може да беше всякаква, но не беше луда. По-скоро родителите им трябваше да получат ВИП места и големи жълти книжки. Идеше й да ги хване и да омете Сеул, не направо света, с тях.
Изведнъж всичко сатана тъмно. Заради рязката промяна тя се изплаши и несъзнателно стисна ръката на Лей. Големият екран светна. Очевидно филма започваше и нямаше от какво да се плаши. Отново бавно върна главата си на рамота на И Шинг където беше меко казано удобно.
The Black Queen- Pledis Ent.
- БФФ : The White Queen; Mei Li
Половинка : -
Брой мнения : 272
Join date : 21.05.2012
Re: Киното
by Lay Чет Дек 26, 2013 9:26 pm
-Аз съм повече от добре. Джун Мьон нищо не е казвал. Може да е направил някоя глупост и да са се скарали с Анна-онни.-отговори му Чан Ми докато вдигаше глава от рамото му.Не й ли беше удобно или?За малко И Шинг да се притесни ,че е прекалил ,но вместо това той реши да се вслуша в думите й.
- Възможно да е, защото родителите ни искаха да вкарат Чо А в психиятрия. И трета версия нямам.
Макар ,че човек може лесно да стресне Лей ,това му дойде като гръм от ясно небе.Дори и не подозираше какви ....проблеми може да има семейство Ким.Китайчето стоеше ,замръзнал на мястото си ,страхувайки се ,че дори едно малко движение ще влоши всичко.Точно тогава ,светлините угаснаха и в залата настана тишина.Всички явно се вълнуваха за филма защото атмосферата беше малко тежка и беше доста горещо или поне така му се струваше на денсъра.Ръката му беше стисната от тази на Блеки.Беше толкова сладко.От своя страна ,той също я стисна леко .Искаше тя да осъзнае ,че никога няма да я пуска.Независимо нищо.Винаги.Щеше.Да .Държи.Ръката й.Красивата й главица отново намери мястото си на рамото на Джианг.В тъмнината той се усмихна несъзнателно.
-Всичко ще се оправи ,Чан Ми.Сигурен съм.Не искам да се притесняваш.-каза й тихо и посегна с ръката си към личицето й.Погали нежно бузата й,подсмихна се ,отпусна се и се загледа в големия екран.
-Ееех.-каза пред въздишка.- Нека се насладим на филма!-след тази си реплика ,той набута една солидна шепа пуканки в устата си ,сдъвчи ги шумно и изсърба от колата си.
Началото на филма беше определно грабващо.В първите няколко минути беше настъпила гробна тишита ,но скоро тихи кискания започнаха да я прекъсват.Филма беше много забавен.По едно време ,обаче ,както и предполагаше,И Шинг откърти към страната на сънищата.От скоро често му се случваше да заспива.В 4-ти епизод на реалити шоуто на EXO – Showtime ,когато правиха онази класация за това кой ще плаче най-много....докато всички гледаха онзи тъжен филм ,нашият И Шинг беше откъртил яко проснал се на земята.По време на кулминацията на вечерта ,той,моля ви се, си подхъркваше тихо.Момчетата до него ронеха сълзи.Дори и Крис!!Казаха също ,че и Кьонг Су пуснал сълза.Колко сладко.
-烏姆 什麼??... 發生什麼事了?* -сепна се във съня си Джианг и се огледа със сънени ,очи.Нещо интересно и шумно се беше случило във филма и го беше събудило.По сънливия поглед на сестрата на Джун Мьон ,перфектно се виждаше ,че и тя досега е дремала.Двамата се спогледаха и едновремено започнаха да си търкат очичките.Щом приключиха ,се засмяха тихичко.Само те двамата на този свят могат да проспят срещата си!
* -Ъм,какво?..Какво стана?
- Възможно да е, защото родителите ни искаха да вкарат Чо А в психиятрия. И трета версия нямам.
Макар ,че човек може лесно да стресне Лей ,това му дойде като гръм от ясно небе.Дори и не подозираше какви ....проблеми може да има семейство Ким.Китайчето стоеше ,замръзнал на мястото си ,страхувайки се ,че дори едно малко движение ще влоши всичко.Точно тогава ,светлините угаснаха и в залата настана тишина.Всички явно се вълнуваха за филма защото атмосферата беше малко тежка и беше доста горещо или поне така му се струваше на денсъра.Ръката му беше стисната от тази на Блеки.Беше толкова сладко.От своя страна ,той също я стисна леко .Искаше тя да осъзнае ,че никога няма да я пуска.Независимо нищо.Винаги.Щеше.Да .Държи.Ръката й.Красивата й главица отново намери мястото си на рамото на Джианг.В тъмнината той се усмихна несъзнателно.
-Всичко ще се оправи ,Чан Ми.Сигурен съм.Не искам да се притесняваш.-каза й тихо и посегна с ръката си към личицето й.Погали нежно бузата й,подсмихна се ,отпусна се и се загледа в големия екран.
-Ееех.-каза пред въздишка.- Нека се насладим на филма!-след тази си реплика ,той набута една солидна шепа пуканки в устата си ,сдъвчи ги шумно и изсърба от колата си.
Началото на филма беше определно грабващо.В първите няколко минути беше настъпила гробна тишита ,но скоро тихи кискания започнаха да я прекъсват.Филма беше много забавен.По едно време ,обаче ,както и предполагаше,И Шинг откърти към страната на сънищата.От скоро често му се случваше да заспива.В 4-ти епизод на реалити шоуто на EXO – Showtime ,когато правиха онази класация за това кой ще плаче най-много....докато всички гледаха онзи тъжен филм ,нашият И Шинг беше откъртил яко проснал се на земята.По време на кулминацията на вечерта ,той,моля ви се, си подхъркваше тихо.Момчетата до него ронеха сълзи.Дори и Крис!!Казаха също ,че и Кьонг Су пуснал сълза.Колко сладко.
-烏姆 什麼??... 發生什麼事了?* -сепна се във съня си Джианг и се огледа със сънени ,очи.Нещо интересно и шумно се беше случило във филма и го беше събудило.По сънливия поглед на сестрата на Джун Мьон ,перфектно се виждаше ,че и тя досега е дремала.Двамата се спогледаха и едновремено започнаха да си търкат очичките.Щом приключиха ,се засмяха тихичко.Само те двамата на този свят могат да проспят срещата си!
* -Ъм,какво?..Какво стана?
Lay- SM Ent.
- БФФ : EXO ^_^
Половинка : -
Брой мнения : 122
Join date : 01.07.2013
Re: Киното
by The Black Queen Съб Дек 28, 2013 7:14 pm
-Всичко ще се оправи ,Чан Ми.Сигурен съм.Не искам да се притесняваш - опита се да я успокой и определено имаше ефект.
Когато усети ръката му на бузата си се усмихна. Всяко негово докосване я караше да се усмихва и поне за миг да бъде щастлива.
-Ееех. Нека се насладим на филма!
Чан Ми се съгласи с предложението му и замълча. Взе си колата и отпи няколко глътки от нея. След това започна да яде от пуканките си, но естествено не бързаше за никъде. Имаха цял ден на разположение.
Беше й толкова удобно на рамото му, че ... взе, че заспа. Мда, Ким Чан Ми за пореден път стъпна накриво. Докато си сънуваше в свят, който само тя казва какво да се случи, филмът си вървеше на големия екран. Нещото, което не знаеше е, че Лей също е заспал.
Нещо доста интересно се случи във филма и хората в залата започнаха да се смеят. Чан Ми се събуди на секундата. Нещото, което видя след като си вдигна главата, а преди това го чу да казва нещо на китайски. Май щеше да ходи на курсове по китайски. Двамата се спогледаха и започнаха да се смеят тихичко. Чан Ми разтърка леко очите си, за да може да го вижда по-добре. Както го гледаше колко сладко се усмихва реши да го целуне. Инстинктивно се приближи до него и го млясна по бузата. Веднага се засрами и заби погледа си в купата с пуканки. Взе една шепа и започна да дъвче нервно. Не, че й се яде, но просто не знаеше какво да направи.
- Какво стана с филма? - попита Блек без да го поглежда и след това се засмя тихичко, за да не наруши спокойствието на хората, които бяха седнали около двете гълбъчета.
Китайският момък и корейската девойка си приличаха много повече от колкото предполагаха. Според Чан Ми имаха някаква специална връзка. Напълно е възможно да са били заедно в някой друг живот. Може тогава връзката им да е била възпрепятствана и сега да изживеят онова, което не са успели. Знае ли човек? Какви ли не неща минават през главата на сънлив човек...
Когато вдигна главата си видя, че Лей се оглежда все едно търси нещо. Може пък наистина да е така. Я телефон, я ключови, я главата си (xDD)
- Търсиш ли нещо? Да помогна с нещо? - попита тихо Чан Ми и погледа й се промени на въпросителен.
Когато усети ръката му на бузата си се усмихна. Всяко негово докосване я караше да се усмихва и поне за миг да бъде щастлива.
-Ееех. Нека се насладим на филма!
Чан Ми се съгласи с предложението му и замълча. Взе си колата и отпи няколко глътки от нея. След това започна да яде от пуканките си, но естествено не бързаше за никъде. Имаха цял ден на разположение.
Беше й толкова удобно на рамото му, че ... взе, че заспа. Мда, Ким Чан Ми за пореден път стъпна накриво. Докато си сънуваше в свят, който само тя казва какво да се случи, филмът си вървеше на големия екран. Нещото, което не знаеше е, че Лей също е заспал.
Нещо доста интересно се случи във филма и хората в залата започнаха да се смеят. Чан Ми се събуди на секундата. Нещото, което видя след като си вдигна главата, а преди това го чу да казва нещо на китайски. Май щеше да ходи на курсове по китайски. Двамата се спогледаха и започнаха да се смеят тихичко. Чан Ми разтърка леко очите си, за да може да го вижда по-добре. Както го гледаше колко сладко се усмихва реши да го целуне. Инстинктивно се приближи до него и го млясна по бузата. Веднага се засрами и заби погледа си в купата с пуканки. Взе една шепа и започна да дъвче нервно. Не, че й се яде, но просто не знаеше какво да направи.
- Какво стана с филма? - попита Блек без да го поглежда и след това се засмя тихичко, за да не наруши спокойствието на хората, които бяха седнали около двете гълбъчета.
Китайският момък и корейската девойка си приличаха много повече от колкото предполагаха. Според Чан Ми имаха някаква специална връзка. Напълно е възможно да са били заедно в някой друг живот. Може тогава връзката им да е била възпрепятствана и сега да изживеят онова, което не са успели. Знае ли човек? Какви ли не неща минават през главата на сънлив човек...
Когато вдигна главата си видя, че Лей се оглежда все едно търси нещо. Може пък наистина да е така. Я телефон, я ключови, я главата си (xDD)
- Търсиш ли нещо? Да помогна с нещо? - попита тихо Чан Ми и погледа й се промени на въпросителен.
The Black Queen- Pledis Ent.
- БФФ : The White Queen; Mei Li
Половинка : -
Брой мнения : 272
Join date : 21.05.2012
Re: Киното
by Lay Съб Дек 28, 2013 8:33 pm
В последно време абсолютно всички го бъзикаха.Като почнем от Джонг Де и Шиумин и така до идиотите от Ексо Кей.Бил забравял!Ми какво да направи момчето!Запивал навсякъде...Ми какво да направи ,че лесно откъртва.Не те въобще не го натоварваха до пълна умора,не той не е обикновен човек ,нееееее.В продължение на сигурно минута Чан Ми и Лей се спогреждаха спрамежливо и се търкаха и чесаха .Китайското чедо погледна отново към големия екран.Хаха ,онзи готин снежен човек се беше появил.Ето защо цялата зала беше възкликнала така.Явно е била зашеметяваща проява.О дано скоро да изязат някакви плюшени играчки на него!Задължително щеше да купи и за себе си и на гаджето си.Засега им стигаха да си мачкат плюшените едроногчета.
Докато гледаше пред себе си и се усмихваше щастливо заради онзи снежен човек ,Лей почти не обръщаше внимание на момичето до себе си.Това беше лошо ,така че тъкмо да обърне обратно главата си към нея за да й се усмихне ,усети как тя го целуна по бузата.Беше една сладка ,голяма цунка!Денсъра премигна два пъти и постави ръка на бузата си,където допреди секунди бяха нежните й устни.Гледаше я доста втренчено ,което може би я притесни ,но не му пукаше.В момента беше щастлив.Благодарение на нея.
- Какво стана с филма? –попита Чан Ми след като безмилостно беше смляла една шепа солени пуканки перди това.Не го поглеждаше.Беше толкова сладкааа~ И Шинг се подсмихна и отново се облегна на седалката.
-Снежния човек се появи!Забавен е!-отговори на въпроса й китаеца ,изкиска се и също като нея си хапна пуканки.Сдъвка ги шумно. Преглътна ги със кола.Само на него ли не му беше неловко в момента?Всъщност никога не се е чувствал така щастлив в нейната компания!Принципно Джианг винаги е бил срамежлив ,но сега това не беше така.Двойката замлъкна загледана във филма.Всички останали във залата също бяха погълнати ,може би и затова не обърнаха много голямо внимание на шушуканията от задния ред.Изведнъж Лей се размърда.Задника му беше изтръпнал!ЯКО ИЗТРЪПНАЛ!Чак го болеше!Няхх!Мърдайки едва едва ,той търсеше някоя удобна поза в която да застане ,така че седенето да е не чак толкова болезнено.
- Търсиш ли нещо? Да помогна с нещо? –намеси се Чан Ми.Тя се извърна към него и също се огледа.Лей рязко се облегна назад и лепна една мазна усмивка.
-Ъхъхъхъ.-от устните му се изтъркули нервен смях.-Не аз просто....всъщност...забравих,това е да ..ъ,това е!!-смотеливи набързо.О ,ужас винаги е бил лош лъжец.Лъжите никога не са му се оттдавали..Блеки го усети и въпростилният й поглед се смени със притесен.Тя кимна ,и стисна устни.Наведе главата си леко надолу и изви едното краче на устните си в една измъчена усмивчица.Да беше усетила ,че я лъже.
-Не ,Чан Ми ...аз.- грабвайки ръката й тъмнокосия привлече отново погледа й.-Извинявай ,просто...дупето ми изтръпна...за това те излъгах и не исках да ти казвам .Съжалявам.
Точно това изречение дори и не подозираше ,че ще каже някога на гаджето си.Провал, И Шинг ,провал...
Докато гледаше пред себе си и се усмихваше щастливо заради онзи снежен човек ,Лей почти не обръщаше внимание на момичето до себе си.Това беше лошо ,така че тъкмо да обърне обратно главата си към нея за да й се усмихне ,усети как тя го целуна по бузата.Беше една сладка ,голяма цунка!Денсъра премигна два пъти и постави ръка на бузата си,където допреди секунди бяха нежните й устни.Гледаше я доста втренчено ,което може би я притесни ,но не му пукаше.В момента беше щастлив.Благодарение на нея.
- Какво стана с филма? –попита Чан Ми след като безмилостно беше смляла една шепа солени пуканки перди това.Не го поглеждаше.Беше толкова сладкааа~ И Шинг се подсмихна и отново се облегна на седалката.
-Снежния човек се появи!Забавен е!-отговори на въпроса й китаеца ,изкиска се и също като нея си хапна пуканки.Сдъвка ги шумно. Преглътна ги със кола.Само на него ли не му беше неловко в момента?Всъщност никога не се е чувствал така щастлив в нейната компания!Принципно Джианг винаги е бил срамежлив ,но сега това не беше така.Двойката замлъкна загледана във филма.Всички останали във залата също бяха погълнати ,може би и затова не обърнаха много голямо внимание на шушуканията от задния ред.Изведнъж Лей се размърда.Задника му беше изтръпнал!ЯКО ИЗТРЪПНАЛ!Чак го болеше!Няхх!Мърдайки едва едва ,той търсеше някоя удобна поза в която да застане ,така че седенето да е не чак толкова болезнено.
- Търсиш ли нещо? Да помогна с нещо? –намеси се Чан Ми.Тя се извърна към него и също се огледа.Лей рязко се облегна назад и лепна една мазна усмивка.
-Ъхъхъхъ.-от устните му се изтъркули нервен смях.-Не аз просто....всъщност...забравих,това е да ..ъ,това е!!-смотеливи набързо.О ,ужас винаги е бил лош лъжец.Лъжите никога не са му се оттдавали..Блеки го усети и въпростилният й поглед се смени със притесен.Тя кимна ,и стисна устни.Наведе главата си леко надолу и изви едното краче на устните си в една измъчена усмивчица.Да беше усетила ,че я лъже.
-Не ,Чан Ми ...аз.- грабвайки ръката й тъмнокосия привлече отново погледа й.-Извинявай ,просто...дупето ми изтръпна...за това те излъгах и не исках да ти казвам .Съжалявам.
Точно това изречение дори и не подозираше ,че ще каже някога на гаджето си.Провал, И Шинг ,провал...
Lay- SM Ent.
- БФФ : EXO ^_^
Половинка : -
Брой мнения : 122
Join date : 01.07.2013
Re: Киното
by The Black Queen Чет Яну 02, 2014 3:51 pm
След въпроса на Блек, И Шинг се облегна на седелаката си и се засмя нервно. Доста объркано добанви, че бил забравил. Тук имаше нещо гнило! Лей никога не се е държал така. Това беше сигурен знак, че я лъже. Момичето се притесни, че нещо лошо се е случило. Дори през главата й мина мисълта, че компанията й не му е много приятна.
Чан Ми леко се усмихна, но усмивката беше измъчена. Не искаше да подлага на съмнение думите на И Шинг.
-Не ,Чан Ми ...аз. - чу да излиза от устата на Лей.
Той я хвана за ръката и това накара Блек да вдигне главата си и да го погледне.
-Извинявай ,просто...дупето ми изтръпна...за това те излъгах и не исках да ти казвам .Съжалявам.
МОЛЯ?! Очите на Чан Ми щяха да изскочат от местата си. Никога не беше очаквала да чуе подобно нещо от гаджето си. Прехапа долната си устна, защото в противен случай щеше да се изхили брутално. На Лей изобщо не му беше до смях, но в главата на Чан Ми това звучеше супер откачено. Хем й беше странно, хем й стана смешно.
- Случва се - каза Чан Ми и отново прехапа устната си.
Всъщност не се случваше чак толкова често, но понякога от много седене дупето може да изтръпне. Когато пътуваш с часове например и си принуден да седиш на едно място. Чувството е неприятно.
- Съжалявам - извини се за държанието си,подсимхна се леко и се поклони. - Наистина съжалявам, оппа!
Колкото и да се опитваше да се кротне, идиотизма в нея наделяваше и все повече искаше да се изсмее с пълен глас. Облегна се назад и захапа единия си пръст. По този начин болката я накара да се успокой. Болката унищожи желанието й за смях.
- Виждал ли си Кристиян? - попита Чан Ми, за да смени темата рязко и да спре да мисли за това, което стана по-рано. Не, че я вълнуваше много, но от друга страна й стана любопитно дали малкия прилича на майка си или е копие на баща си. Ако е второто - не е добре. Дано да е взел нещо от мака си, че У Фан на моменти е голям задник, поне според Чан Ми. Джин А кой знае колко си е патила с него и ще продължава да си пати.
Чан Ми леко се усмихна, но усмивката беше измъчена. Не искаше да подлага на съмнение думите на И Шинг.
-Не ,Чан Ми ...аз. - чу да излиза от устата на Лей.
Той я хвана за ръката и това накара Блек да вдигне главата си и да го погледне.
-Извинявай ,просто...дупето ми изтръпна...за това те излъгах и не исках да ти казвам .Съжалявам.
МОЛЯ?! Очите на Чан Ми щяха да изскочат от местата си. Никога не беше очаквала да чуе подобно нещо от гаджето си. Прехапа долната си устна, защото в противен случай щеше да се изхили брутално. На Лей изобщо не му беше до смях, но в главата на Чан Ми това звучеше супер откачено. Хем й беше странно, хем й стана смешно.
- Случва се - каза Чан Ми и отново прехапа устната си.
Всъщност не се случваше чак толкова често, но понякога от много седене дупето може да изтръпне. Когато пътуваш с часове например и си принуден да седиш на едно място. Чувството е неприятно.
- Съжалявам - извини се за държанието си,подсимхна се леко и се поклони. - Наистина съжалявам, оппа!
Колкото и да се опитваше да се кротне, идиотизма в нея наделяваше и все повече искаше да се изсмее с пълен глас. Облегна се назад и захапа единия си пръст. По този начин болката я накара да се успокой. Болката унищожи желанието й за смях.
- Виждал ли си Кристиян? - попита Чан Ми, за да смени темата рязко и да спре да мисли за това, което стана по-рано. Не, че я вълнуваше много, но от друга страна й стана любопитно дали малкия прилича на майка си или е копие на баща си. Ако е второто - не е добре. Дано да е взел нещо от мака си, че У Фан на моменти е голям задник, поне според Чан Ми. Джин А кой знае колко си е патила с него и ще продължава да си пати.
The Black Queen- Pledis Ent.
- БФФ : The White Queen; Mei Li
Половинка : -
Брой мнения : 272
Join date : 21.05.2012
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Talk shit with the prettiest lips. Blow a kiss. Kick a hole in your speaker, and then split
» It's all about you
» @skycriessometimes
» Търся си бивши
» Приятели на форума, станете приятел.
» Ashley's Wardrobe
» H&M
» Money+Fashion+Fame= Namekawa Rin