Nina Tower

Най - сетне. От толкова много време си мечтая за почивка. Не знам при другите групи как е, но нас ни скъсват от работа. Японския "One Shot" е вече факт. Работихме усилено, и резултатите са много хубави. Загрижен за здравето ми, моя хьонг ме убеди да се опитам да си взема няколко дни почивка. Разрешиха ми ги, и без това по принцип почти не съм си вземал отпуски, осен когато се бях контузил. А и сега наистина се се чувствам добре нещо.
Ето по тази причина съм тук, в Хонг Конг. Джеджунг хубаво ме натири тук, ама никак не ми е забавно сам. Имаше доста хубави хотели в града, а аз бях настанен в тази висока сграда. О, тук е доста хубаво и е високо, има красива гледка. Но пък е повече пригодена за работа, има доста офиси вътре. Стоя си вътре, дори нямам желание да се поразходя, защото по принцип ми е странно като изляза сам. Чувствам се като бавно развиващ. Но понякога и това се налага.
След достойно мързелуване пред телевизора и лаптопа, реших да се кача по - нагоре в тази сграда. Със сигурност колкото по -високо се кача, толкова по - хубава гледка ще има. Бях гледал коментари и отзиви относно новия клип и бях останал доволен. Това ми бе повдигнало доста настроението. Във високата сграда беше доста яко и се качих няколко етажа нагоре. Днес не беше чак толкова оживено, или просто аз съм свикнал с наличието на много хора. Намерих си една тераска и започнах да се наслаждавам на гледката. Тактично бях изчакал да стане вечер и всичко да светне. Обожавах градски пейзаж нощем. Несъзнателно се усмихнах, докато не погледнах надолу. Усмивката ми се стопи. На по - ниската сграда, на покрива и имаше човешка фигура. Тръснах глава, потърках очи и вперих поглед отново в нея. Надявах се да греша но...май имаше намерение да скочи от там. Аз не се бях качил на най - високите етажи на голямата сграда, и добре че не го бях направил. От там едва ли щях да забележа човешката фигура. Панирах се. Сега какво да правя? Хукнах през глава, едва успях да изчакам асансьора, както и после престоя в него. Преминах като хала през стъкленото мостче между двете сгради и по най - бързия начин се качих на покрива на по - ниската сграда. Надявах се да не съм закъснял. Набих спирачки и се огледах. Там наистина имаше човешка фигура, беше на момиче. Приближих се на няколко крачки.
- Извинявай, какво правиш? - попитах, все едно не съм тичал до тук заради това. Сега можеше да прозвуча като идиот, сякаш не е очевидно какво прави, но не можех да цъфна и да започна да крещя "Не скачай, не умирай" и така нататък.

От усилията се бях задъхал леко, но само за секунди успях да си почина. Не ми пукаше за колко нахален ще ме помисли това момиче. Човешкият живот е по - важен от едното впечатление, и винаги ми става адски кофти, когато чуя или прочета някъде, че млад човек си го е погубил, независимо по какви причини.
В началото не ми отговори, но после проговори. Изслушах я спокойно. Изглеждаше дори по - млада, отколкото си мислех. Наистина имаше доста трудности в живота и. Разбирах защо я боли, след като ми разказа, но дори сега не смятах опита и за самоубийство като правилно решение. Да убиеш или да се самоубиеш никога не е правилно решение. Последното и изречение беше зададено като въпрос.
- Разбира се, че има! - казах убедено
- Има смисъл да живееш. Не е нужно да се чудиш каква си била. Миналото си е минало, то няма да се върне. Важното е каква си сега и каква ще бъдеш. - никога не съм бил най - мъдрият, най - умният или най - убедителният. Но се надявах този път да успея да и повлияя с думи. Вероятно шансът да се видим пак е много малък, а шансът тя да пробва да се самоубие пак е голям.
- Тези така наречени непознати...тях вероятно ги е грижа. Дори сега да са непознати за теб, те ще те обичат и след време и ти ще ги обикнеш. Ами хората, които са те прибрали? Не смяташ ли, че поне малко ще ги заболи, ако научат за смъртта ти? Аз на тяхно място ще се почувствам виновен, и ще си помисля, че не съм направил нещо както трябва, щом си се самоубила. - замълчах за малко. В моето семейство имаше осиновени деца. Въпреки това има доста обич и разбирателство между нас. Мама и татко винаги са обичали мен, хьонг и нуните по равно. Факт е, че на този свят все още има добри хора, и надявам се споменатите от това момиче са такива.
- Със сигурност има хора, които ще страдат. Не пропилявай живота си и бъдещето си. Разрешавам ти да ме удариш за дързостта, но ще ти го кажа - въздъхнах
- Макар всичко, което ми разказа, все още смятам, че решението ти е адски прибързано и съвсем не е правилно! - заявих и зачаках реакцията и. Наистина не се шегувах за удара. Ако реши да го направи нямаше да се защитя. Наистина проявих известна дързост, казвайки и го, но беше истина.

Защо все аз попадам в подобни ситуации? Не съм най - велия психолог на тази земя, дори изобщо не съм добър. Как бих могъл да убедя някого в нещо толкова сериозно? Не е честно. С моите приказки най - много да и се иска да се самоубие още повече. Имах ли дори право да я съветвам, след като не знаех какво е да си на нейно място. Вероятно не. Но и самоубийството не бе решение, и вече го бях казал. Защо да пропилява живота си? Още толкова неща може да станат в него.
Не знаех дали да продължа темата. Имаше толкова болни и сакати хора, на този свят, които даваха мило и драго да живеят нормално. Ето в техните очи това би била наистина глупава постъпка. Та живота е пред нея. Още нищо не е изгубено напълно, има толкова много алтернативи.
Тя реши да не ме удря и ме попита за името. Явно просто не искаше да продължим с темата. Ами и на мен не ми беше особено приятна, но нямаше как да не и покажа своята гледна точка. Преди да отговоря ми каза ако не искам да не отговарям.
- Химчам...- казах спокойно
- А ти? - попита съвсем несигурно, спомняйки си за това, че не знае коя е. Е, все пак трябва да са и дали някое име, нали? След като му отговори, щеше да я покани да идат до заведението в по - голямата сграда. Нямаше да бъде спокоен ако я остави. Беше прекалено млада и красива, за да върши такива глупости.