Изкуственото езеро Lilly

by **Himchan.** Пон Апр 29, 2013 10:03 pm

Тази жега беше прекалена. Цял ден се опекох, а другите дори не ги знам къде са. Най - накрая имах възможност да се завърна к6ъм нормалните си задължения, но явно и днес нямаше да е този ден.
Пуснах си климатика, но взе че ми стана студено и го спрях. Следобедът настъпи, и аз реших, че след известно време ще изляза. Навън със сигурност беше по - приятно а и вече нямам никакво желание да стоя затворен.
Облякох черни дънки и сива тениска, запасих се с пари, телефон и ключове и излязох.
Навън беше оживено и все още малко топло. Точно сега едни хора се прибираха от работа а други отиваха. А аз като някоя кукувица...напълно сам...
Запътих се към парка и се спрях до езерото. Имаше хора около него, но не чак толкова оживено.
Едно момиче беше точно до водата, не знам дали се оглеждаше във водната повърхност или търсеше нещо...но от заблеяност не я видях и се блъснах леко в нея. Тя политна напред. Рефлексите ми се обадиха навреме и успях да я хвана за едната ръка и през кръста.
- Извинете....много съм невнимателен...- казах още преди да съм я пуснал.
Сега преспокойно можеше да ми се накара. Зачаках реакцията.

by **Kaeun.** Пон Апр 29, 2013 10:54 pm

Що за време беше това? Ако някой можеше да ми го обясни му свалям шапка! Вярно се говори за глобално затопляне, но това просто не е нормално!
В апартамента обстановката беше подобна. Другите момичета си имаха приятели и излязоха с тях, а Кевин и Сохюн се намърдаха в нас. Не исках да им преча за това си обух едни дънкени къси панталонки, едно потниче, взех най-важните неща с мен и ги оставих насаме.
Радвах се много за всяка една от тях, но аз се чувствах самотна. Исках също да си имам някой, но с този натоварен график щеше да е цяло чудо!
Докато си размишлявах над всичко това, незнайно как се озовах до едно от езерцата в центъра на Сеул. Доста влюбени двойки бяха накацали на околните пейки, което ме накара да се почувствам още по-зле. Ако продължавах така най-вероятно щях да изпадна в някоя депресия.
Отидох точно до водата и започнах да се вглеждам в нея. Патенцата в далечината правиха вълнички и не оставяха водата да заприлича на огледало. Тогава усетих как нещо ме бутна напред. Определено щях да се озова във водата, ако същото това нещо не ме хвана за ръката и не позволи да се цопна в езерзето. Когато се обърнах към него той започна да ми се извинява. Изглеждаше ми познат, но точно сега не ми беше до това кой е и от къде идва.
- Съжаляваш?! Знаеш ли какво щеше да се случи, ако бях паднала? - започнах да се провиквам аз. - Щях да умра!
Малко драматизирах в опита си да му дам нещо като урок, за да може следващия път да си гледа в краката.

by **Himchan.** Пон Апр 29, 2013 11:33 pm

След като се обърна към се отдръпнах една крачка назад. Не че беше навик на жените да ме шамаросват, просто за всеки случай. Тя се развика и с казаното ме накара да остана без думи и само да я гледам леко изненадано.
- Да умрете? Но това не е ли...силно казано? - казах със спокойния си монотонен глас.
Не че се оплаквах, аз си го заслужих. Но нали на всеки се случват подобни неща.
- Още веднъж съжалявам..- казах, защото просто не знаех какво друго да кажа.
Позволих си да и огледам лицето, и кой за бога не би разпознал Хюна? Изненадах се но се постарах да не го покажа. Тя беше една от най - красивите изпълнителки в Корея. Дори няколко пъти с някои от момчетата в групата и се възхищавахме по клиповете. Но не сме се запознавали.
- Мога ли да Ви се реванширам с нещо? - изтърсих накрая. Вероятно просто не исках да ме мисли за някой сакат глупак. Като оставим всичко настрана си бях джентълмен.

by **Kaeun.** Вто Апр 30, 2013 6:18 pm

Той продължаваше да ми говори на „Вие“. Малко ми беше странно, защото не всеки ден ми говориха така, но това показваше, че не беше поредният селянин в града.
Извини ми се доста пъти, но с право! Не можех да плувам и ако бях паднала щеше да ми се случи най-лошото, освен, ако някой не се беше престрашил да скочи и да ме спаси, но това се случваше само в най-романтичните приказки.
Той ме попита дали има начин по който може да ми се реваншира заради случилото се преди малко. Замислих се, но бързо го измислих. Нямаше време за губене ..
- Определено има. Първо да ми говориш на „ти“ и второ ще ме черпиш сладолед! – усмихнах се и го погледнах.
Човекът не очакваше да му изръся точно това със сигурност, но в тази жега и на двама ни щеше да ни дойде добре.
- Между другото аз съм Ким Хюна, приятно ми е! – подадох ръката си към него, за да се здрависаме. Беше ми интересно дали наистина го познавам от някъде, името може би щеше да ми подскаже нещичко.

by **Himchan.** Вто Апр 30, 2013 8:19 pm

Едва ли бих могъл да направя нещо, за да се реванширам, но не можех да избягам като страхливец. В такъв момент по - добре стой и си изтърпи наказанието. В моя случай не беше кой знае какво наказание. Даже да ми се кара, е удоволствие да я гледаш. Може да ме сметнете за луд, но смятам жените за красиви, дори да са много ядосани.
Само че това, което каза съвсем не го очаквах. Изгледах я изненадано, а тя се усмихна. Щом е така, нямам нищо против да се реванширам. След няколко секунди се усмихнах също и спрях да и говоря на вие.
- Както пожелаеш. - усмивката ми се скри и я погледнах сериозно
- Надявам се само да не се притесняваш за фигурата си, защото там, където ще те заведа няма да се разминем с по малко сладолед. - отново се усмихнах.
Аз самият бях огромен фен на сладоледа, аз си опитвах дори през зимата, но по малко, защото не е хубаво да си играя със здравето. А той може би калява, защото не се разболях.
Хюна реши да се представи, нещо, което възпитаната ми персона забрави да направи. Срамота.
- И на мен ми е приятно - стиснах леко ръката и, дори леко поклоних глава в знак на уважение. Често правех така, като не обръщах голямо внимание дали събеседника ми е по - млад или по - възрастен.
- Ким Хим Чан - довърших с усмивка.
След като пуснах ръката и, казах:
- Всъщност знам коя си. Почти всички наоколо вероятно знаят. Готова ли си да тръгваме? Аз водя!

by **Kaeun.** Сря Май 01, 2013 1:35 am

Не си падах маниачка на тема "идеалната фигура" и не ми пукаше колко ще изям. Единствения, който ме караше да съжалявам за това е фитнес инструктора ми. Не, че ме личи, ама кантара трябва винаги да показва това, което той иска. Въобще не му пукаше как изглеждаш.
Той пое ръката ми и леко я стисна. Кожата му беше доста особена на допир. Накара ме да настръхна. След като се представи моментално се сетих кой е той. Ама разбира се! Как можеше да съм толкова тъпа? Явно получавах слънчев удар или нещо такова. Да не позная член на една от най-известните групи, а именно B.A.P.
Хим Чан отбеляза, че ме познава, а аз като пълен идиот само кимнах с глава. Нямаше смисъл да го лъжа, че съм го познала, за да се направя на умно момиче. След като ме попита дали сме готови да тръгваме аз му се усмихнах.
- Готова по всяко време!
Щом заяви, че той ще води, нямах друг избор освен да го следвам. Ходихме си най спокойно под дебелите сенки на дърветата. Така определено повече приличаше на ден от месец април.
- Може ли да те питам нещо? - не дочаках да ми отговори, а директно го попитах. - Къде точно ще ме заведеш? - любопитството в мен надделя.
Исках да разбера къде точно ще отидем. Може да се окаже някой сериен изнасилвач, нищо не се знае в тези напрегнати времена! Може и някой таен агент на Северна Корея под прикритие да е. Да, определено корейските драми ми бяха дошли в повече тези дни!

by **Himchan.** Сря Май 01, 2013 12:39 pm

След като отговори, тръгнахме бавно под дебелите сенки на дърветата. Колко по - готино беше там... Никак не е приятно да се потиш като козел, особено пред жена. На мен лесно ми става неудобно от такива малки неща. А и напоследък след като се бях позастоял, лесно се изморявах...Все тая. Ще свикна.
Хюна ме изкара от тези прости мисли, като ме попита къде ще я водя. По принцип бих искал да е изненада. Но пък едва сега се запознахме и все още нямам право да и правя никакви такива изненади, защото в нашите времена не бива да се доверяваш на всеки срещнат по улицата. Особено ако си млада, красива и известна.
Затова реших да не премълчавам и увъртам, и направо и отговорих:
- На съседната улица знам страхотен магазин за сладолед. Мъничък е и звездите не ходят много там, но пък много изпускат - усмихнах се
- Сигурен съм, че ще ти хареса!
Имахме голям късмет, че магазинчето е толкова близо до парка. След като пресякохме, посочих щастливо.
- Ето там!
Магазинчето бе малко, с ухилен си мятащ сладолед във фунийка отпред. Веднъж дори се снимах с него. Вътре имаше климатик, и беше приятно хладно. На щанда имаше много видове сладолед, който можеха да ти смесят или да ти направят мелба, да сложат топинги и т.н.
- Здравейте- поздравих милата продавачка като кавалер оставих на Хюна да избере първа.

by **Kaeun.** Сря Май 01, 2013 10:30 pm

Каза ми, че знае един магазин, който е близо до парка. И идея си нямах за къде се намира, но пък щях да видя нещо интересно. Дано нямаше много фенове, защото можеше да ни се отвори голяма беля.
Пресякохме улицата, а Хим Чан ми посочи с къде се намира. Аз се усмихнах и двамата щастливо закрачихме към магазинчето. Не беше някой голям магазин, но имаше много интересна украса. Определено щях да посетя това място отново! Хареса ми и то много, а вътре обстановката беше още по-хубава. Беше хладно, благодарение на климатиците и както се казва - живее се. Доближихме се до щанда и там очичките ми светнаха. Имаше толкова много сладоледи, че ако имаше едно лесно щях да си взема от всички по много, но нямаше да мога да ги изям. Рапарът на B.A.P поздрави продавачката и очевидно остави на мен да избирам първа, ама е толкова трудно, че едва успях да си харесам.
- Не мога да си избера. - казах аз тихо.
- Мисля, че имам нещо като за вас .. изчакайте малко. - жената отиде до фризерът, който се намираше в другият край на магазина и извади една кутия. Взе нещо от нея и се върна. Когато се обърна забелязах, че носи два сладоледа. - Какво мислите за ето тези?
Щом ги видях очите ми останаха на тях. И това беше пикачу - моят любим покемон. Определено щях да си го хапна с удоволствие.
- Страхотни са! - усмихнах се широко и се обърнах към Хим Чан. Все пак нямаше само аз да ям сладолед. - Какво мислиш?

by **Himchan.** Чет Май 02, 2013 3:21 pm

Очите на Хюна светнаха, и се успокоих, че съм направил добър избор като дойдохме тук.
Тя явно не можеше да си избере, и продавачката я успокои, че има нещо подходящо. След малко се върна с два доста специални сладоледа, които ме накараха да се усмихна леко. Момичето се обърна към мен и поиска мнението ми.
- Мисля, че са идеални. - усмихнах се
Спрях погледа си върху този със котака, чието име отдавна бях забравил. Той винаги ме е радвал. Той беше и специален, не си спомням дали имаше друг говорещ покемон. Винаги съм го харесвал, нищо че той беше към лошите.
- Котака е за мен! - заявих доволно
Погледнах настрани. И двете маси бяха свободни. Не бих отказал да поседнем малоко тук.
- Искаш ли да ги изядем тук, а после като тръгваме, може да си вземем още нещо? - попитах с усмивка. Аз обичах да ям по много сладолед и един от тези бе нищо.

by **Kaeun.** Пет Май 03, 2013 2:50 pm

Той каза, че са идеални и се усмихна леко. Заплю си покемонът са котката.
- Супер! Аз пък искам Пикачу. - определено се разбрахме от раз.
Не беше тайна, че съм голям фен на "Покемон". И най-вече на жълтото мъниче Пикачу, бях готова да вдигна война, ако Хим Чан изявеше желание да го вземе, но се оказа, че вкусовете ни се различават.
Рапарът на B.A.P предложи да ги изядем тук. После можело да си вземем още нещо и да продължим.
- Много добра идея! - отбелязах аз.
Взехме си сладоледите и седнахме на една от масичките. Погледнах моето ледено изкушение и се зачудих как въобще ще го докосна. Беше като произведение на изкуството. Тогава се сетих да го снимам. Извадих телефона си и "щрак".
- Много са хубави! Шапка свалям на майстора им! - сигурно за 78890908 път казах, че са невероятни, но не се сдържах.
Хванах едното ухо на моят Пикачу с ръчичка и си отхапах от него. Беше направено от бял и кафяв шоколад.
- Как върви работата? Има слухове, че отново ще се завръщате, вярно ли е?

by **Himchan.** Съб Май 04, 2013 12:15 pm

Явно се разбрахме за сладоледите. Това ме накара да се усмихна. След като се настанихме, се сетих, че в интернет има клипчета на Хюна как говори като Пикачу. Зело се смя, но според мен беше адски сладко. Погледнах я с интернет и казах:
- Можеш ли да имитираш Пикачу? - засмях се широко. Едва ли и се е случвало мъж да я кара да имитира Пикачу.
През това време момичето повтаряше колко са хубави на външен вид и дори ги снима. Понякога се чувствах доста странно, че нямам този навик да снимам нещата. А доста хора около мен го имаха. Една моя приятелка като излезе и не може да спре да снима небето и облаците.
Дойде време да награбя котарака.
- Понякога не е хубаво да правят толкова красива храна - казах спокойно
- Сега ми е жал да го изям....
Взех нещото, забодено отгоре. Беше от онези вкусни подобия на бисквитка, които слагат по сладоледите и тортите. Хюна ме попита за работата. Преглътнах бисквитката и отговорих.
- Момчетата от B.A.P са винаги готови за завръщане - засмях се
- Разбира се, но все още не е минала манията на хората по сегашните ни песни. Скоро трябва да представя "One Shot" с момчетата за пръв път на живо. Не знам защо феновете го чакат с такова нетърпение. Помня, че видях много сълзи в очите им, когато излязох на "Rain Sound".
Тъй като се бях загледал в масата, тръснах глава и отново погледнах момичето.
- Ами при теб? Май не си почиваш много. Между другото, очарован съм от новото ви видео.

by **Kaeun.** Съб Май 04, 2013 10:50 pm

Винаги готови да се завърнат .. това ми хареса! Групата издадоха доста албуми за 1 година, но както е известно за всички феновете искат все повече и повече от идолите си, а те се стараят да задоволят капризите им.
Попита ме при нас как е. Също така отбеляза, че е очарован от новият ни видео клип. Това ме накара да се усмихна. Харесваше ми когато хората се радваха на новите ни песни и клипове. Стимулираше ме да работя по-усърдно.
- Тези дни е сме с наистина натоварен график. Днес е единственият ни свободен ден и се възползваме максимално от него!
След тези думи побързах да оближа сладоледа си, защото щеше да се разтече по масата. Дори и да беше хладно жаркото слънце, което напичаше през прозореца, се опитваше да сгорещи въздуха в заведението пък и не само. Хората по улиците също търсиха сянка под която да вървят.
- Преди малко ме попита дали мога да имитирам Пикачу. - усмихнах се и се постарах максимално да приличам на него. - Пи-Пикачу.

П.С. - Не знаех как точно да го опиша за това ... ;д https://www.youtube.com/watch?v=wygPzJodKf4

by **Himchan.** Вто Май 07, 2013 6:12 pm

Не се и изненадвам, че са с натоварен график. След къмбек ангажиментите са дори повече от работата преди къмбека. Хюна вероятно знаеше това по - добре от мен, защото е в светлината на прожекторите по - дълго от мен.
- Хубаво правиш. Аз пък изгарях от нетърпение да работя отново - споделих. Не че съм някакъв работохолик, просто харесвам работата си и ми е забавно.
Заех се бавно със сладоледа си, който беше доста вкусен. В едната си ръка прилежно държах нагъната салфетка, защото не исках да се омацам пред момичето и да ми се смее. Затова като усетех нещо такова около устните си, веднагически го премахвах.
Хюна се върна на въпроса ми за Пикачу и се постара максимално върху имитацията му.
Прозвуча много близко до неговото, да не кажа, че беше същото. Леко изцъклих очи, беше доста по - ефектно от на клипчето. Ухилих се и започнах да ръкопляскам доколкото мога. А да не казвам колко беше сладко. Хюна преспокойно може да разтопи някого с това.
- Наистина е същото като неговото. - вметнах
Напредвах със сладоледа си доста бързо, защото не можех да му устоя лесно. По едно време видях, че Хюна има малко сладолед над горната си устна. Зяпах я няколко секунди, докато си мислех как точно да и кажа.
- Ъъъ...имаш...- не довърших, а само посочих..
Тя ме погледна объркано, защото не и обясних като хората къде да изчисти.
- Не..малко по....по - вляво.... - ама и аз съм велик в такива обяснения просто...
- Чакай...-взех нейната салфетка, надвесих се над масата и избърсах нежно изцапаното. Сгънах салфетката и и я върнах, след което се облегнах пак назад и се усмихнах леко смутено.

by **Kaeun.** Пет Май 10, 2013 4:04 pm

Той започна да пляска колкото може, а аз се поклоних. След тази имитация двамата отново започнахме да нагъваме сладоледите и потънахме в пълна тишина.
Хим Чан се загледа в мен. Каза, че имам, но не поясни какво, а ме посочи с ръката си. Аз го погледнах леко объркано. Опитах се да се ориентирам по обясненията, но наляво-надясно, не стана работата. Така и не успях да разбера какво се опитваше да ми каже. Той ми взе салфетката .. какво по зайците правеше? Имаше си негова, защо взе моята? Посегна към лицето ми и я допря до горната ми устна, след което се облегна назад, а аз станах по-червена и от светофар. Биваше да се излагам, но това моето беше извън всякакви граници. Пълен кошмар!
- Благодаря.. – казах смутено и забих поглед в сладоледа си. – Коя е любимата ти драма?
По-тъп въпрос не успях да измисля, но така става като искаш да се отървеш от неудобна ситуация.

by **Himchan.** Пет Май 31, 2013 12:27 am

Малко започвах да се притеснявам, когато се окажа по - близо до момиче. Особено пък ако момичето е такава красавица...направо мога да откача. Добре че поне съм добър в преструвките, и не мисля, че ми пролича притеснение. Забелязах, че тя се поизчерви. Но предполагам не заради мен, а заради срама, че вероятно се е изложила. Няма такова нещо! Аз като съм си у нас се омацвам като прасе. Навън гледам да се държа прилично. Какво да направя, като общественото мнение за мен ме интересува толкова много?
Тя ми благодари, а аз се усмихнах и кимнах. Последва въпрос. Тук трябваше да се позамисля. Честно казано вътрешно ми се искаше да впечатля дамата...но не знам как. Ако и кажа, може да реши, че съм женчо като гледам драми. Ако пък кажа, че не гледам драми може да си каже, че съм глупак и не се вълнувам от чувства. Оф, това е толкова сложно.Примигнах и реших просто да бъда себе си.
- Не знам дали мога да избера една..но май ще е "Hong Gil Dong". Като се има в предвид, че съм фен и на новелата...- отговорих и и се усмихнах.
- А твоята? Кои са ти любимите актьор и актриса? - щом ме питаше за драми, предполагам и тя ги харесва. А и в нашата прекрасна държава те са ежедневие.
пс: Извинявай за закъснението

by **Kaeun.** Вто Юни 04, 2013 10:57 pm

Той се позамисли. Ами как няма да се замисли. Да не ми всеки ден да му задаваха толкова глуповати въпроси? Ама и аз съм една..
След като помисли каза, че може би любимата му драма "Hong Gil Dong", но отбеляза, че си пада по новелите. След това една усмивка огря лицето му. Определено този човек трябва да се усмихва повече!
След това ми върна въпроса. Също така ме попита за любими актьори и актриси. Не беше тайна за феновете, че доста харесвах Рейн, който за съжаление беше в казармата. Не знам за него дали е лошо или хубаво, но определено липсва на феновете си в което число съм и аз.
- Любимият ми актьор е Рейн. Любимите ми драми с негово участие са "Full House" и "Fugitive: Plan B". Иначе до утре мога да ти изброявам други, които са ми хванали окото. - реших да спестя на рапъра останалите, че вече се изложих достатъчно.
Нях, нях, нях~ Като се сетя колко съм си гризала ноктите на тези драми ми се прииска пак да ги изгледам, но пусто му свободно време при мен липсваше много. Сега звучах като някоя 40 годишна, която става и ляга на работното си място. Не, че се оплаквах от работата, но понякога ти дотяга от големият брой ангажименти.
Докато се усетя сладоледът ми беше свършил. Жалко за сладкия Пикачу.
- Може би имаш друга работа. Да не те задържам?

by **Himchan.** Нед Юни 09, 2013 12:09 pm

Аха, значи фенка на Рейн. Аз като се замисля имам няколко, но не и най - любим. Корейските актьори са адски талантливи и е трудно да си избереш един или една. Като се замисля може би ми допадат Han Ji Min и Park Shin hye.
Вероятно и на двама ни не ни оставаше чак толкова време за драми. Нито пък за каквото и да било. При нас само танца се тренира доста дълго време, всичко винаги трябва да е перфектно и ние винаги трябва да сме в най - добра форма. Имаме да печелим още фенове все пак. Е, аз поне имах време да си почина малко заради травмата. Но моите приятели не са се спирали.
Въпроса и ме изнесе от унеса.
- Ааа..не, не, не. - изстрелях веднага. Беше ми страхотно в компанията и и не исках да се разделяме. Може би тя иска да се отърве от мен, но не знае как да го каже...
- Ти...би ли искала да се поразходим някъде? - казах, като си рисувах с пръст някакви невидими фигурки по масата. Притеснявах се малко и не погледнах към нея. Не знам къде може да отидем, но ако се съгласи доста бързо мога да измисля.

by **Kaeun.** Нед Юни 09, 2013 7:32 pm

Моментално ми каза, че няма такова нещо. Аз се усмихнах лекичко и се облегнах назад. Може да си е помислил, че нещо не ми е симпатичен и искам да го разкарам, но въобще не беше така.
Очевидно нещо го тревожеше, защото не спря да прави разни кръгчета, правоъгълничета и разни други форми с пръста си. Да не би да направих нещо грешно?
Последва много интересен въпрос от него страна. Дали искам да се поразходим някъде. Компанията му ми беше много приятна за това без да се замисля му отговорих.
- Разбира се, че искам.
Извадих телефона си от джоба, а с него изпада и нещо друго. Наведох се, за да го взема от пода и се оказа, че съм прибрала онази малки снимка заради която се скарах с майка ми. На нея бях аз и още едно дете, с което бяхме като две капки вода.
Сложих я на масата и ако можех щях да я скъсам с поглед. Така и не получих обяснение кое е другото дете и защо си приличаме толкова много.
- Според теб тези две деца на снимката приличат ли си? - аз обърнах снимката и я приближих към него.
- Ако искаш може после да отидем в увеселителния парк. - вметнах аз, докато той зяпаше снимката.

by **Himchan.** Пон Юни 10, 2013 6:31 pm

Лекото ми притеснение бързо изчезна, след като прие. Покрай Хьона се чувствах малко като фен. Тя е толкова красива, известна, всички я харесват... и при мен ги има тези неща, но като че ли само на половина. Прогоних мислите и се усмихнах. Погледнах през прозореца, а през това време тя извади нещо от джоба си. Обърнах погледнах поглед отново към нея и тя ми показа някаква снимка. Попита ме дали двете деца на снимката си приличат. Взех я леко, за да я огледам по - добре. Да, определено имаше прилика. През това време момичето предложи, че можем да отидем в лунапарка, но аз не обърнах много много внимание, защото все още гледах фотоса.
- Да...дори бих казал, че са напълно еднакви. - отговорих и след краткия оглед.
Сключих вежди и вдигнах поглед към събеседницата си. Не просто двете деца си приличаха, но имаха и като нейните черти. Бих заложил на това, че са близначета.
- Много приличат на теб. Да не са ти роднини? - попитах
Снимката не беше нова. Ако децата на снимката не ми приличаха на близначки, щях да реша, че едното е Хьона, но тя няма сестра близначка. Светът би имал голям късмет, ако такава красота притежаваше не едно, а две момичета.

by **Kaeun.** Пон Юни 10, 2013 6:51 pm

Той доста време гледаше снимката и накрая заключи, че децата на нея са напълно еднакви. Ами и аз това казвам, но майка ми твърди, че няма никаква прилика.
Добави, че много приличат на мен и ме попита дали не сме роднини. Дори аз не можех да отговоря на въпроса му.
- Намерих тази снимка вкъщи и попитах майка ми кое е това дете, но тя не ми даде отговор. Сдъвка нещо от сорта на "приятелско дете", но надали едно дете на семейни приятели ще прилича толкова много на мен. Или баща ми е имал извънбрачно дете или имам близначка. - изпуфках от бестолък и погледнах през прозореца.
Всъщност какво знаех за миналото на майка ми и това на баща ми? Какво знаех за роднините си. Абсолютно нищо! Всичко около раждането ми и първите ми 2 години беше мистерия за мен.
- Нека да не те занимавам с проблемите си. - усмихнах се аз колкото е възможно. - Къде ще се разходим?

by **Himchan.** Пон Юни 10, 2013 11:20 pm

Е, явно животът и едва ли е толкова прост. Няма да се изненадам ако излезе наяве някоя интересна семейна история. Възможно е Хюна да си има близначка и да не знае за нея. Тук се пораждат още доста въпроси. Гледам доста мистерии и понякога се филмирам да мисля като детектив. Защо майка и премълчава нещо такова, след като очевидно са еднакви на външен вид. И как момичето, приличащо на Хьона не се е появило. Ако аз бях неизвестен, и осъзная, че една от най - обичаните звезди в Корея е мое копие...определено щях да привличам внимание. Е, то зависи и от характера на човека.
Приключих с размислите, като си припомних, че изобщо не ми е работа да си вра носа там. За щастие не изтърсих нищо на глас.
- За мен не е проблем. Може да не се познаваме толкова, но съм готов да те изслушам. Всеки знае, че ти олеква като споделиш проблема.
Не давам най - безупречните съвети, но пък винаги съм бил страхотен слушател.
За щастие се върнахме на въпроса къде да ходим, на мен определено не ми се стоеше повече тук. Иначе сладоледа ми дойде много добре. Утре мога да мина пак.
- Предложението ти за лунапарка звучи чудесно. Надявам се не се плашиш лесно от атракциите! - подсмихнах се
- Готова ли си да тръгваме? - изправих се от стола и и подадох ръка, за да и помогна да стане. Знам, че не е аджума, но да не забравяме джентълменските ми обноски.

(Ако искаш пиши направо там ^^)

by **Jessica.** Чет Ное 21, 2013 8:55 am

Все едно бе вече напълно различен човек...
Не е тайна за никого, че Чонг Джесика е злобна и заядлива личност, но дори и най-големите гадняри могат да се променят. Особено щом е замесена и любовта. Какво си мислеше, когато даваше втори шанс на връзката си с Хийчол? Че няма да се преобрази напълно ли? Е, явно е грешала. Миналият път това не се беше случило, но сега.. сега бе много по-различна. Не беше същата. Правеше неща, които не са типични за нея. Сякаш... изведнъж започна да обича света и даде шанс на самата нея да се научи да обича някого повече от себе си. И за това бе виновен единствено и само Ким Хий Чол. Моля, поздравления за виновника. Дълго ръкопляскане, също. Заслужава го.
Су Йон вървеше бавно към изкуственото езеро. Нямаше закъде да бърза. Много добре знаеше, че Хийним е по-голяма Примадона и от нея, така че щеше да й се наложи да почака известно време. Мислеше за снощния си разговор с Тейон. Като се замислеше, напоследък прекарваше времето си доста често с рапъра на Super Junior и бяха лесно забележими. Не беше ли усетила какво става, че трябваше да пита? Та то си е толкова явно и очеизвадно. Цялата компания знаеше, само сестра му не. Е, няма такова нещо просто.
Вокалистката на Girls' Generation се огледа. Беше стигнала до мястото. Седна на една от пейките, подпирайки глава с ръце. Типичният есенен ден за Корея - слънчицето грее, тук-таме се вижда някое облаче, лек ветрец подухва, но е приятно топло и подходящо за семейни разходки. Като се замислеше, тя щеше да бъде ужасна майка... Хах, надали някога това щеше да се превърне в реалност, но ако се случеше, точно това ще бъде. За себе си не можеше да се грижи като хората пък какво остава за още един живот. Не завиждаше на Съни, която вече 5 години беше с дете на ръце и без мъж, хъм, така и не стана ясно кой е бащата на Лайм.. Та, Сун Кю бе напълно различна от нея. За това й се справяше с всичко сама вече толкова време.
Леко подритна листата нападали около краката й. Ако Хийчол й беше вързал тенекия, определено тъпкано щеше да му го върне. Е, явно старата Шика все още не бе погребана напълно.

by **Heechul** Чет Ное 21, 2013 3:17 pm

Хийчол се беше събудил със задника нагоре. И буквално и преносно. Някой съсед олигофрен си правеше ремонта от рано. Под рано разбирайте 10 часа, а днес мъжът бе решил да спи до късно, защото му се бе отдала възможност. Еми не му се сбъднаха плановете. Беше готов да им се изцопа на онези по лилавките си фешън боксерки и да им вдигне скандал, но Кюхьон успя да го спре. Обеща да им погоди няколко номера за отмъщение, но така и не каза какви. Хийним бързо се отърси от това, защото се досети, че поне едно хубаво нещо ще се случи днес. Имаше среща с Джесика. Трудно би показал доброто настроение, което му носеше този факт. Със сигурност би го прикрил зад нещо друго.
Отново и се беше доверил. На никой, ама на абсолютно никой не би го споменал толкова лесно. Нито на момчетата от SuJu, нито на сестра си. Гордостта беше лошо нещо. След раздялата им той бе останал наранен и си беше изградил защитни механизми. В момента се..."пазеше" от Шика. Или поне се опитваше. Всичко се състоеше в това да се прави на не толкова заинтересован, колкото е всъщност. Беше го страх, че тя ще го нарани и после ще му се подиграва. Но каквото и да си говорим, той бавно и славно отново хлътваше по нея, както би хлътнал един мъж с поне 10 години по - млад от него.
Рапърът си даваше сметка, но се опитваше да не мисли за това.
Уж започна да се приготвя навреме, но ето, че отново закъсняваше. Не можеше да си намери подходящото горнище. Ах, как мразеше такива моменти. Много мразеше да ровичка из гардероба си и да не може да намери точно това което му трябва. После се забля в огледалото или по - скоро в собственото си отражение. Полюбува се малко и тръгна да излиза. По пътя към мястото на срещата отново си мислеше за нея. Знаеше си, че е красив, и с това привличаше срещуположния пол, но честно казано не всяка би успяла да изтърпи характера му. Щом Джесика се беше съгласила на втория шанс...значи все пак го обичаше...донякъде. Той постоянно си търсеше доказателства от този сорт. Не искаше и да си помисли за това, че може би любовта му е несподелена. Разбира се, трябваше още много...практика, за да заобича друг човек повече от себе си, но поне вече знаеше, че и това ще стане. Знаеше си, и че не иска втора раздяла с нея. Какво ще стане с тях занапред, никой не знае. Пристигна на мястото, паркира и започна да се разхожда из парка, оглеждайки се.
Тя вече беше на една от пейките. Божеее, как успява да бъде толкова бърза винаги? Сигурно подранява.
- Здравей. - каза спокойно господин супердива като се приближи. Наведе се и я прегърна. Много му се искаше да можеше да я целуне, но смяташе, че все още е рано. А и не знаеше как ще реагира.
- Хубаво местенце си избрала. Как си днес? - започна по нормален начин, искаше да види дали и всичко друго ще се развие по нормален начин. Обикновено се сдърпваха още на фазата "здрасти", което дори сякаш им повдигаше донякъде настроението. Настани се до нея. Мина му през ума, че сестра му може да е говорила и с нея, и му беше любопитно да разбере дали е така.

by **Jessica.** Пет Ное 22, 2013 9:43 am

Защо всичко ставаше толкова трудно? Променяше се и тя не знаеше дали е за добро или лошо. Някак си, бе успяла да стане по-мила и да погледне на света по един.... красив начин. Вече виждаше всичко по друг начин. Дори и мисленето й се промени. Сериозно, Ким Хий Чол, какво й направи?! Защо ти трябваше да се връщаш от Казармата и да сриваш напълно света на Чонг Су Йон?
И тук се появява въпроса - защо се беше съгласила на втория шанс? Вярно, че имаше чувства все още към него, не бяха погребани напълно. По-скоро беше нещо друго. Искаше да се научи да обича във всеки един аспект на тази проклета дума. Даваше сама на себе си втори шанс. Трябваше й още доста, за да се научи да го прави, но щеше да се научи! Каквото и да й струваше, тя трябваше да го направи. Не искаше да продължава по стария начин. Беше й писнало от всичко това. Писна й от мраморната маска, която бе сложила на лицето си, от ледът, който бе обвил сърцето й. Писна й всички да говорят за това колко ужасна е. Не можеха да разберат, че това бе един вид, защита от света. Пазеше се от болката, защото не искаше да я изпитва. Знаеше колко ужасно е и за това я причиняваше на другите. Само и само да не я усети тя.. А сега знаеше, че не иска отново да се разделя с Пепеляшко. За толкова кратък период от време, бе осъзнала много неща.
Гласът на Хийчол я изтръгна от мислите й. Джесика вдигна глава и се усмихна съвсем леко, когато той я прегърна.
- Здравей и на теб, оппа - певицата изпълни дробовете си с въздух. - Добре съм и съм в отлично настроение като никой път. А ти как си?
Шика притисна чантата до себе си. Вече започваше да се чуди коя е тя. По принцип винаги се сдърпаха след като единия от тях поздравеше. Това донякъде й вдигаше адреналина. Но сега нещата щяха да бъдат различни и тя щеше да даде всичко от себе си за успеха на тази връзка.
- Тейон снощи ми звънна и попита за отношенията ни.. Интересно ми е дали и на теб е звъняла. Имах чувството, че ще изкочи от мобилния и ще ме нападне с някоя възглавница - сподавен смях излезе от гърлото й, който бързо заглъхна.

by Sponsored content

Изкуственото езеро Lilly

Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly

Re: Изкуственото езеро Lilly