Входът

Вървях съвсем нормално ,с изпъчени рамене и едвам се разминавах с хората по тротоара.Бях дълбоко замислен и до крайна степен вглъбен в рапа на Еминем .Цяла обяд слушах негови песни .На няколко пъти ,музата ме удари и не порпуснах да запиша някой друг стих ,който сътворих в главата си.Съвсем скоро имах среща с писателите от компанията ми и щях да им покажа текстове си туко виж са ги харесали.В последно време бях в пълен застой.Нямах почти никакво желание да правя каквото и да било.Върших си работа разбира се ,но не със същия хъс както преди.Знаех ,че това бе една от моите фази в които изпадах така,че не се притеснявах защото знаех ,че скоро ще се се променя.Беше просто въпрос на време.Промоциите ни в Япония баха свършили с неочакван край.Неутложен ангажимент ни принуди да се върнем в Сеул.До последно настоявах само аз да се върна ,но момчета твърдоглави както винаги и лепнати за гъза ми ме последваха.
-SM какво??-едва ли не възкликнах ,когато ми сервираха новината.Стоях напълно изненадан защото всичко което мениджъра ми каза ме бе потресло.Аз и Съни ,вече нямахме връзка.Всичко бе приключило отдавна.Да ,признавам си ,че се виждахме няколко пъти преди да заминем и да се потопим в работа ,но това не значеше нищо,а сега компанията й най-любезно ме молеше да прекратя каквато и да било връзка с нея?!
-Хьонг...това е напълно сбъркано,тези нормални ли са?-не успях да скрия възмущението си в дълбокия си глас,който сякаш бе паднал с още една октава заради рязката промяна в настроението ми.Не можех да повярвам .В следващите няколко минути бях принуден да да слушам молитвите на приятеля си,който почти отчаяно ме увещаваше да се успокоя и просто да преглъгна всичко .
-Банг ,просто не искам да имаш повече проблеми ,послушай ме.-продължаваше той настойчиво докато аз упорито отбягвах погледа му.Скришно бях свил юмруци .Винаги реагирах така когато става дума за Сун Кю.Бях си изградил навик да защитавам това момиче и когато усещах ,че има пречка между нас моментално я елиминирах.Това нашето не беше любов.Просто аз не можах просто ей така да я оставя ,когато скъсахме.Освен това тя имаше нужда от някой на който да разчита.
-Нищо не обещавам ,хьонг.Въобще не ми дреме какво искат тези ...-замълчах посред изречението защото усещах как кокълчетата на ръцете ми започват да изпукват заради силната хватка на юмрука ми.
-Знаех ,че това ще кажеш затова ,Йонгугк ,този път аз предприех мерки защото очевидно не мога да те контролирам и си ми писнал.
С тези думи Канг хвърли към мен лист хартия ,или беше документ.Щом го прочетох едниственото което можех да направя е най-сетне да го погледна невярващо в  очите.
Банг Йонгук нула точки - Мениджър Канг една точка.
Ето че вече стоях на входа на Олимпийския парк.Все още не махах слушалките от ушите си и просто се правех на приятно разсеян защото дори и през музиката чувах името си викано от някоя фенка.Въздъхнах дълбоко когато вече почваха да ме наобикалят.
-Оппа!Защо си тук!Чакаш ли някой!?Оппа!-осмели се да ...изкрещи някоя.На лицето ми се появи глуповата усмивка след което кимнах.Разнесоха се още писъци на които аз отвърнах с лек пресилен смях.В следващите няколко минути полагах всичките си усилия да не избягам на някъде защото, честно, в момента доста ми се беше събрално.

От устните ми се сипеха въздишки след въздишки.Винаги съм бил търпелив и нямах никакъв проблем със закъсняванията ,главно защото в половината от случаите ,аз се туткам.Просто не съм от хората ,които бързат.Това го бях на научил от баба си.Ще кажете ,как може мъж ,като мен да се занимава с пенсионерси философии .Това ,че ценя важните в живота ми хора може и да ме правеше скучен и задъстнен ,но често казано ,въобще и не ми пука за какъв ще ме вземете.Обичах семейството си и никой нямаше да промени това.Отностно това защо не бързам?Просто се наслаждавах на миговете си.На всеки един.Всичите за мен бяха  специални .Заради незбравимите спомените ,които ми подаряваха.Един миг ми бе нужен за да срещна Сун Кю,сякаш за един миг бях на сцената,вдигнал гордо глава ,изричайки съкровенните си мисли.Живота ми бе низ от мигове които щях да съхранявам завинаги.

Ето,че и поредния се запечатваше в съзнанието ми.Мигът в който тя застана плахо  пред мен.За секунда останах загледан в нея от части заради красотата й ,но най-вече за да се насладя на момента си.Мигът бе записан официално.

Гледах Юра с леко замъглен и сякаш замечтан поглед.Наистина беше хубава.Наложи ми се да поклатя  леко и дискретно глава за да се оттърся от мислите си.Пристъпих към нея внимателно,докато оформях непринудена ,лека усмивка.Надявах се ,че тя нямаше да е като всички останали и да се плаши от моята особа.Никога не съм целял  да плаша хората то било с гласът си или с грозотата си.Преди ситуацията да стане неловка ,побързах да мушна ръце в джобовете си , олюлях се леко на пети и секунди по.късно се сетих ,че трябва да й отговоря.Навярно съм изглеждал като полу -идиот през това време,зяпайки я така втренчено.

-Няма никакъв проблем.-опитах да накарам думите ми да звучат малко по-успокоително ,но заради дълбокия си глас те далеч не се доближаваха до представата ми за успокоение,затова просто се усмихнах по-широко .Без да искам извърнах очите си от нея и се огледах.Дам,вече се намирахме в средата на един кръг,наобиколени от момичета и момчета с камерти и телефони.Отново въздъхнах когато почнаха въклицанията около нас .Ситуацията можеше да стане доста неприятна ,в днешно време феновете понякога прекаляваха .Лично аз не веднъж съм имал едва ли се премеждия с такива като тях.Момчетата ми също.Веднъж за малко да отвлекат Джело и Джонг Ъп!

Без да се бавя застанах по-близо до Юра .Имах лошо пречувствие още от преди малко ,когато се струпаха феновете

-Мениджърът или бодигардът ти ..няма ли ги ?-почитах я дискретно докато въртях шапката на главата си за да скрия поне малко  лицето си.Опитах също да застана така ,че да я закрия малко от лудницата ,която се оформяше около нас.Внимавах разбира се и а личното й пространство,но съвсем скоро то нямаше да го има.Заради феновете аз и Дехьон едва ли се развихме клаустрофибия.А тези тук всеки момент щяха да ни смачкат.

Да ,си призная доста се разтревожих когато чух името й викано сред тълпата

Опредлено не беше най-добрата и умна идея да се видим с Юра точно тук ,сред всичките тези фенове и хора и население.Но очевидно нямах избор освен да послушам инструкциите на мениджъра си.Една от лошите ми страни е ,че всъщност не мога да отказвам.Просто думите "не" , "няма" или "не мога" просто не съществуваха в моя речник щом става дума за сериозни ситуации.Използвам ги в най-рядки случаи.
- Не, само ме оставиха и си тръгнаха.. -отвърна на въпроса ми Юри.Това никак не ми допадна.Как може да ми я поверяват съвсем непознато момиче така.Може би наистина изглеждах повече отговорен от колкото страшен.Не че имаше значене някога.Както и да е .Беше страшно непрофесионално да я оставят така сама.Нима не знаеха какви откачалки се скатаваха наоколо.Преди да се усетим вече ни бяха притиснали отвсякъде.Между нас и феновете около нас дори нямаше пространство.Добре ставаше сериозно вече.Не трябваше да става точно така.Моментално се притесних когато Юра за малко да се сгуши в мен след като я бяха избутали изотзад.Извърнах се към нея за да проверя дали е добре но не можах да видя хубаво лицето й.Лекия сблъсък между Юра и гърдите ми за малко не ме накараха да изсъска от болка.Новата ми татуировка все още не беше готова и болеше адски.Притеснението за болката ми изчезна когато усетих как момичето дръпна ръкава на тениската ми надолу.Погледнах към нея с леко сключени вежди.Наистина вече бях напрегнат заради тези фенове.Едвам се сдържах да не я обгърна с ръка и да я предпазя от всички около нас.Кой знае ,някой можеше да я наръга или да й направи нещо още по-лошо.Имайки предвит кой бях може би наистина живота й бе в опасност.Моя също!
- Да се махаме!-предложи А Йон и започна да си проправя пътя между телата на хората.Реагирах бързо и също я последвах плътно.Наложи ми се да изблъскам няколко момичета ,но им се извиних вяло няколко пъти и продължих напред.Скоро успяхме да се измъкнем от лудницата струпала се така изведнъж.Подтичвахме напред ,но всеки път щом поглеждах към Юра тя изоставаше с поне три крачки назад.Болката в гърдите ми бе станала вече остра.Спирах от време хем за да изчакам рапърката ,хем да си поемам по една дълбока глътка въздух.Накрая просто се отказах и просто се обърнах и я хванах за ръката и я притиснах леко към себе си.За опора.Притворих очи за малко и ги отвоворих бавно  след секунди когато осъзнах колко тихо бе станало.Вече минавахме през главната Алея и вървяхме на някъде.Не познавах паркът така че когато се уверих ,че е почти сигурно се спрях ,задъхан.
-Къде отиваме сега?-попитах я оглеждайки се наоколо.