Re: Мястото на провеждане на масовото

by **Taeyang.** Пет Сеп 21, 2012 1:31 am

Беше на втората си си чаша шампанско. Разбира се нямаше как да го хване само от това, но той и без това не планираше да се напива. Поне не тази вечер. А и все пак не бе Десънг.
Нарочно гледаше да държи погледа си далеч от Сънгри. Истината бе, че не знаеше как да се държи. Какво да направи, какво да му каже...Щеше да се почувства така и ако на мястото му бяха Десънг или ТОП. Чувстваше се някак...може би виновен. Но и не съжаляваше, и не мислеше, че е направил грешка.
Тогава дочу суматоха.
Теянг обърна глава по посока на различните звуци, които издаваха хората наоколо. Всички бяха вперили поглед в нещо, вероятно доста интересно за гледане. Чуваха се също възклицания и след това замлъкнаха, съсредоточени в "шоуто".
Очите на Йонг Бе се разшириха, когато забеляза как Сънгри забива юмрук в челюстта на Джи Ди, а той от своя страна пада на земята. Бом все още не беше сигурна дали да се намеси или не, а явно и никой друг наоколо нямаше такова намерение.
Теянг обаче знаеше какво трябва да направи. Може в момента да не бяха "бест френдс форевър", но нямаше да стои спокойно докато те се бият. Скочи от стола и след бърз спринт се оказа между двамата. Тъкмо спря Сънгри, който беше решил да не се размине само с два юмрука .
- Какво правите, по дяволите? - каза малко по - високо, но без да крещи
Някакъв папарак се беше промъкнал покрай тях и Йонг Бе усети как ги снимат. Може би бяха снимали и другите двама преди той да се появи.
Погледа му мина през лицето на бившото макне. В очите на Теянг можеше да се прочете някаква емоция...може би загриженост...
Но и решителност, повлияна от ситуацията.
- Не е тук мястото да се биете! - допълни, като се обърна към Джи Йонг и го хвана за ръката, за да се изправи.
Погледна и двамата. Сега отношенията между тях бяха объркани както никога преди. Е...зависи, но все пак.
Ако решаха да включат и Теянг в мелето, определено щяха да бъдат сензацията на всяка първа страница.

by Yoona. Пет Сеп 21, 2012 9:23 pm

След като дълго време Съни се чудеше какво да облече ... най-сетне избра една лилава рокля.Тя върза косата си на кок и седна пред тоалетката си.Гримира се, сложи малко блестящ гланц на устните си и се усмихна на себе си в огледалото.Постоя няколко минути ката и реши, че вече е време да тръгва.
Обу високите си токчетата и се качи в колата.След няколко минути път вече се озова в сградата на събитието.
Тя бавно влезе вътре снимана от многото папараци отвън дебнещи за нови новини.Тя се усмихна на камерите и побърза да влезе вътре... не искаше да се занимава много с тези нахалници, борещи се и готови на всичко за работата си... дори да унижат един човек до последната капка срам.
Тя влезе вътре и след това огледа.... Всичко беше прекрасно и изпипано до най-малкият детайл.Беше бляскаво, осветено от множеството скъпи лампи и полюлеи.
Изглежда всички бяха на групички.Само тя единствена беше самичка, сам сама.Това не я притесняваше много, защото знаеше, че все някой от S.M е дошъл също.Продължи да оглежда обстановката и гостите и както си помисли, забеляза ЙеСънг.Той изглежда беше леко притеснен и търсеше някого.Съни си помисли дали да отиде при него но бързо се отказа, когато забеляза съпругата му да идва.Тя не искаше да проваля срещата им.Помисли си единствено, колко са сладки заедно и взе една чаша червено вино.Определено го предпочиташе пред бялото.
След като се мина известно време и тя беше стигнала до втората си чаша видя, как се събираше малко меле в едната част на залата.Побърза да отиде и видя самият ДжиДи заедно със Сънгри, които си разменяха жестоки крушета.
Съни не знаеше за какво са се скарали, но нея и интересуваше много.Помисли си колко глупаво постъпват така - да се сбият на подобно място.Ами ако някой папарак се беше промъкнал и в момента снимаше!?Тя се огледа, но не забеляза нищо... след това отново впери погледа си в с главата, които може би бяха прекалили с питиетата си.
Съни си мислеше дали да се опита да им попречи, защото просто си беше такава - от една страна справедлива и винаги гледаше да няма спорове, гори това да е между двама съвсем непознати за нея.
За последен път тя обмисли варианта да се намеси, но какво можеше да направи!?Тя беше просто едно момиче, как щеше да спре двама мъже!?
По едно време от някъде излетя и ТеЯнг.Той хвана Сънгри за блузата и помогна на Джи да се изправи.
Тя беше зашеметена от него.... За първи път го виждаше в такава светлина.В сърцето и проблясна искра да го опознае още и да разбере много неща за него.

by **SuHo.** Съб Сеп 22, 2012 4:23 pm

Облече първото нещо което му попадна, но се сети, че Франческа ги искаше изтупани и се върна, за да облече нещо по-официално. Въобще не му пукаше, че ще закъснее. Вече нищо не е важно за него, дори и бъдещите му деца.
Напоследък Кий не е същия. След като направи две деца на две различни жени и с това загуби жената която обичаше и разсъдъка си. Някъде в миналото остана онзи Ки Бум, който помагаше на всички, а на негово място дойде един непознат. Джин Ки не веднъж се опита да му налее мозък, но имаше ли смисъл? Ки Бум нямаше за какво да стане по-добър.
Най-сетне се добра до партито. Влезе и се огледа. Видя много зелени неща, Джи Йонг, Кристъл, Фрьнческа, ония двамата идиоти от новата смесена група и точно на едно ръка разстояние от него беше онова грозно същество Че Рин. Какво толкова й харесваше Джонг Уон? Сега пък се беше облякла с някаква рокля, която държи на закачалка. Промърмори нещо за някакви си там тигани, но шумът беше прекалено силен. Кий искаше да коментира облеклото й.
- Защо вместо да облечеш тая закачалка не облече направо един гардероб? И с две чекмеджета за обувки .... щеше да си звездата на вечерта!
Онзи не го чу, просто се сля с тълпата. Кий от своя страна също продължи да оглежда и тогава до него се озоваха Джи Ди и Сънгри, който се сбиха. Ки Бум едвам не се изсмя от щастие. Та това щеше да е събитието на вечерта, а той беше точно до тях. До Ки Бум мина един сервитьор с чаши шампанско. Ким си взе една и продължи да гледа мелето. Тогава онзи Теянг се появи и започна да ги разтървава. Жалко ... купона свърши. Кий вече нямаше какво да гледа и се махна от там.
Както си вървеше и се оглеждаше за някой от бившите му дружки, кой знае може и те да са тук, но той се натъкна на нещо много по интересно - на Сън Йонг. Двамата не спираха да се движат един към друг, докато вече не бяха на броени сантриметри едни от друг.

by **G Dragon ♥** Нед Сеп 23, 2012 7:55 pm

Трябваше да намери начин да се измъкне оттук преди да е дал воля на емоциите си. Чувството бе странно.... повече от болка. Всички тези фенки можеха да си го представят- все едно техният така обичан " идол " да ги бе заплюл в лицето. Щяха да изпаднат в паника и да се откажат от всичко. Но това тук не бе просто някоя непозната известна личност, която си мислят, че познават до болка и е тяхната сродна душа, това бе човекът, който бе усмислил съществуването му с даряващата си твърде много болка усмивка.
Харесваше му чувството да се лъже, че може би има някакъв минимален шанс, нищожен, че ще признае чувствата си към Сънгри, ще долепи устни до неговите, а той ще заключи пръсти зад вратът му. Но тази надежда бе избита от главата му по най - ужасният начин, чрез крушета и кръв. Бе по - лошо от това дори и Сънгри да му бе отговорил, че не изпитва същото. Така все едно казваше " мразя те ". И бе най - ужасното нещо, което Джи - Йонг бе чувал. Още по - ужасно бе че дори и не го зачиташе като приятелът, който някога бе. Тогаващният лидер се бе превърнал в едно голямо нищо за мъжът, който дори и не се замисляше върху приятелството им или някаква надута идиотка, която щеше лекомислено да го захвърли настрани след два месеца.
Йонг - Бе му помогна да се изправи, а светлокосият бе твърде ушашавен, за да отреагира. Чувстваше, че всякаш всичките му органи бяха извадени наведнъж и бе спрял да функционира напълно. Бе изгубил всякаква надежда, а никой не можеше да съществува без нея. Когато я няма, човек се превръща в просто развалина без нито една капчица живот, без шанс отново да съществува.
Всичко пред очите му бе напълно замъглено, заради напиращите сълзи, които се стараеше да прикрие. Но се радваше за зрението си- не би искал да види загриженото лице на Йонг - Бе, пламналото такова на Сънгри, ушашавената Минт и всички останали, които горяха от желание побоището да продължи. Трябваше да се придвижи към тоалетните възможно най - бързо, където никой да не го види. Направи едва няколко тромави крачки, с гръб към зяпачите и " нападателят " си, когато Ли се откъсна от хватката на Теянг и се озова отново до Джи - Йонг. Всичко стана много бързо. Първо усети болката от Сънгри, дърпащ го силно за ръкавът на съкото му към себе си, а след това силният му юмрук забиващ се отново в челюстта му. Този път не смогна да падне на земята, защото Сънгри не отхлабваше хватката на лявата си ръка, вкопчена силно в сакото на Джи - Йонг. Но въпреки това, от устните на Джи се прокрадна ясно ридание. Не бе сигурен как, но успя да се отскубне от ръката на по - младият тичайки бързо към първата врата, която бе попаднала пред погледът му, надявайки се че все още има някой много заспал, който не е разбрал, че бившият лидер се е разплакал с глас.
Мина покрай тъмният тесен коридор пълен с малки масички и хора, които го зяпаха зашеметено, пропуснали голямото зрелище от преди малко.
Незнайно как намери задният изход и се оказа навън в прохладната вечер. Седна на ниското трупче до вратата, обвивайки краката си с ръце и позволявайки си да плаче колкото силно и с колкото глас може. Само от това имаше нужда в момента: не от прегръдка, не от мила дума, а просто да си поплаче. След всички преструвки и цялата злоба която бе изръсил това бе естественият завършек на нещата. Затвори очи, все още хлипайки силно, и избърса грубо кръвта от брадичката си.
Щеше да остане синьо доста време. Това бе едиственото нещо от Сънгри, което имаше в момента...
Ремената му продължаваха да се тресът неукротимо, докато Джи - Йонг се пробваше да си поеме дъх. Нямаше нужда от компания в това си преживяване....

by **Park Bom** Нед Сеп 23, 2012 9:34 pm

Това не беше правилно. Защо изобщо трябваше да му казва? Можеше да го излъже, че се е ударила някъде преди няколко дена. Той нямаше да разбере. Но не. Госпожица Парк трябваше да изтърси истината, като някое бебе, което се оплаква на майка си, защото едно лошо момче я е ударило. Каква глупачка беше само. Въобще не помисли,че може да стане нещо толкова лошо, като му каже. Глупачка, глупака...

И ето я сега, стояща далеч от мястото, където двамата мъже се сбиха. Не смееше, а и не знаеше какво да направи. А и беше момиче. Какво можеше да направи едно момиче като нея, освен да седи и да се моли някой да ги разтърве.
***
Когато Теянг се появи и ги разтърва, Бом се успокои. Вътрешно беше толкова благодарна на момчето. Беше сигурна, че по-късно ще му благодари за това, че ги разтърва. Певицата забеляза, макар и отдалеч, че Джи-Йонг е доста зле ударен от Сънгри. Въздъхна и отиде при тях. Сложи ръка на рамото на гаджето си и погледна бившия лидер на момчешката група с тревожни очи. Колкото и да го мразеше, все пак `и стана гадно като го видя така лошо ударен. Явно инстинктите на по-голяма сестра се бяха задействали. Джи-Йонг излезе преди тя да може да му каже, че се извинява от името на Сънгри...Обърна се с лице към него. Сплете пръсти с неговите и го погледна.
- Не трябваше да правиш това.

by **Mint~** Сря Сеп 26, 2012 9:35 pm

Може би това значеше да обичаш. Факта, че не можеше да помръдне нито една част от тялото си, за да я изпречи на пътя на Сънгри, колто и да й се искаше, да понесе крушетата му вместо Джи - Йонг, да удари на тъкмнокосият, един обратно със всичка сила. Но бе парализирана. Не можеше да си поеме дъх. Всеки път когато гърдите й се надигаха, за да си откраднат малко кислород гърлото й изфистяваше недоволно и оставаше все така без дихание. Може би бе заради заради роклята ?...
А най - странното бе, че се отпарализира няколко секунди след като Джи - Йонг изхвърча от стаята разплакан. Озърна се и всички си шептяха за побоят върху бившият лидер, а Кристъл бе изчезнала.
Стоеше безцелно в центъра на стаята, докато хората се движеха бързо покрай нея, не спирайки да бърборят за Джи - Йонг и Сънгри. Къде бе Франческа когато ти трябваше !?
Може би това значеше да обичаш... да приемаш факта, че Джи - Йонг щеше да прости всичко на Сънгри, че на по - малкият дори и нямаше да му се наложи да се извини. В интерес на истината, бе сигурна, че Джи вече бе простил на малкият Сюнхюн и обвиняваше Бом изцяло за случилото се.
А може би това, че мъжът бе твърде сляп за да проумее, че никога няма да бъде щастлив с този който иска, бе истинската любов. Това, че Джи - Йонг винаги щеше да иска да е в обятията на Сънгри, независимо какво правеше той. Можеше дори и да го убие, а бившият лидер щеше да въздиша по пандата от отвъдното и да му праща все добрини.
Сънгри се присмиваше над чувствата на Джи - Йонг. Не можеше да бъде толкова сляп и да не ги вижда. Бе изключено. Никакъв шанс. Сърцето на Мелъди запрепуска по - бързо при внезапният прилив на енергия. Сънгри му се подиграваше. Искаше да види как Джи - Йонг се погубва, за наказание за дето е разсипал групата. Връщаше му го. С Бом, с изпълнението сега.
Краката и този път се движеха без да ги командва и след две секунди вече бе грабнала сънгри за яката на бялата му риза, съвсем забравяйки морал. Не й пукаше. Обичаше Куон. Като приятел, но това бе дори и по - силно чувство.
- За кой се мислиш !?
Поредният скандал. Гостите само това и чакаха. Вечерта се очертаваше забавна.
- Неблагодарен тъпак ! Как може да се отнасяш така с Джи - Йонг! Заради някаква пачавра, която ти е проговорила за пърив път преди два дена искаш да убиеш човекът, който е пренебрегвал всички и всичко само заради теб, нещастно копеле ! Ще убиеш Джи - Йонг! ЩЕ ГО УБИЕШ ! УБИ ГО! УНИЩОЖИ ГО! Но знаеш ли какво !? Аз ще унищожа теб!
Минт опря свободният си показалец силно в бузата на Сънгри, усещайки зъбите му под кожата и продължавайки речта си, усети как чивт ръце я хващат силно за раменете и започват да я дърпат.
- Знаеш ли какво направи тукощо!? ЗНАЕШ ЛИ!? А, знаеш ли ? НЯМАШ И ПРЕДСТАВА, ЗАЩОТО СИ САМОВЛЮБЕН ТЪПАК И НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАШ САМО ОТ СЕБЕ СИ !! АЗАЗАЗМЕНМЕНМЕН. Джи не знаеше какво е " аз ". Знаеше само " Сънгри, макне, панда " , но ти бе твърде зает да забележиш, че се поболява заради теб, защото зяпаше задниците на всички курви в районна !
Топ вече я бе изтръгнал до половината път към главният вход, докато малката продължаваше да пищи, мятка ръце и крака под зорките погледи на всички останали. Рапърът не спираше да й повтаря нещо като " ела да пушим, ела да пушим ", но тя не му обръщаше внимание.
- ЩЕ СИ ПЛАТИШ, КОПЕЛЕ ШИБАНО !- с тези последни думи вече бе издърпана на студеният вятър

by **Kevin Kim** Чет Сеп 27, 2012 12:13 am

Пълна скука!
Още щом влезе попадна на първата разправия. Оная руса "кралица", която вече за щастие нямаше да му се появява пред очите толкова често, защото се премести в това зелено чудо на чудесата.
- Защо вместо да облечеш тая закачалка не облече направо един гардероб? И с две чекмеджета за обувки .... щеше да си звездата на вечерта!
Колко прав беше само! Сънг Хюн взе едно питие от минаващ наблизо сервитьор и му се искаше да поздрави този така противен пич, но той се изгуби някъде в тълпата. Ама само колко задушно беше ...
ШЛЯП!!!
Чу се как някой удари някой. Рапарът започна да се оглежда, но не видя нищо от огромната тълпа. Яки шамари се раздаваха и изведнъж дочу гласа на макнето им. Сънг Хюн се обърна по посока на Сънгри и тогава видя как пандата налага Джи Йонг с яки юмруци. От тълпата се появи и Теянг, който за щастие не се появи, за са влезе в боя, а за да ги разтърве. Каквото й да беше станало, то беше много сериозно, щом Сънгри е нападнал все обичания Джи Ди. Още един играч се появи на фронта - Минт. Тя започна да вика на макнето на BIGBANG как Джи Йонг мислел за него и как Сънгри бил егоист и дрън-дрън-дрън ...
Иглата взе да загрубява и тогава Биг Сънг Хюн се намеси! Отиде и хвана за раменете. Тя не спря да мели по адрес на егоизма на Сънгри. Рапарът си даде зор и започна да я дърпа по-силно, защото явно тя нямаше намерение да спре да си "лафи" със Сънгри.
- Стига си се обяснявала на тоя! Ела да пушим. Виж времето какво е хубаво, само за опъване на цигари е!
Най-сетне стигнаха до така желаното от ТОП място, а именно навън. Естествено Минт го поздрави едно хубаво като за довиждане точно в неин стил. Сънгри през цялото време стоеше и гледаше без да продума и думичка.
Сънг Хюн извади една кутия цигари и я подаде на Минт.
- Да те черпя една?
Момичето ги загледа, но не каза нищо. Тялом беше тук, но духом витаеше из облаците! Въпреки това Сънг Хюн продължаваше да държи кутията пред нея, надявайки се че ръката му няма да умалее.

by **Mint~** Чет Сеп 27, 2012 9:32 pm

- Да те черпя една ?
Бе дълбоко потънала в мислите си на тема " познавам ли хора с бухалки и боксове, които да пребият Сънгри и да запалят апартаментът на Бом " Но на вярно не.... Тя познаваше само 4-ма човека в цяла Южна Корея, а да повика братовчедите си от друг континент щеше да й е доста соленичко. Тоест...от къде можеше да си вземе бокс ?
В началото Минт изобщо не е отреагира на въпросът на мъжът. Всякаш срещу нея имаше просто стена с избледняли плакати. Моля !? Това бе първият път в който оставаха съвсем сами от... винаги. Никога не са се харесвали особенно честно казано и не доумяваше какво иска рапърът от нея.
Вдигна глава нагоре, проверявайки за закрепено над главата й тежко пиано. Нямаше такова. Тогава погледът й падна към кутията в ръцете му. Хм... това не изглеждаше правилно.
- С отрова ли са пълни ? Или ако запаля ще избухне в ръцете ми ?... Изплюл си се във филтърът ?...- предполагаше сръстила ръце пред гърдите си и придобила онзи специфичен неен поглед " нямам представа какво вършиш, но съм сигурна, че е незаконно "
Но Сънг Хюн не й отговори. Гледаше я... всякаш не се мразеха, а бяха съученици и понеже това им бе последната година в училище заедно трябваше да се сприятелят. И все така продължаваше да държи кутията срещу нея.
- Хмммм....- попринцип бе по леките цигари, но в момента нямаше голямо значение
Издърпа една от кутията, бавно, без да отделя поглед от високирят мъж. Това бе съмнително. Отбеляза ли вече, че не се понасяха ? Постоянно си търсеха начини да се заяждат един с друг " Дребна, дъртак "... такива работи, в които от верме на време се включваше и Сънгри. За щастие нямаше такива проблеми с Кара. Мразеше Сънг Хюн... още когато бе фенка. Имаше нещо твърде арогантно в него, и за щастие, повечето момичета от Ниън.Ем споделяха нейното мнение. Само рапърката се цепеше от колективът и то защото всяка от тях си обожаваше първообразът.
Върху лицето на мъжът се появи съвсем лека, подчти незабележима усмивка, когато Минт най-накрая прие поканата му. След това подаде към нея запалката си. Не го харесваше на толкова близо растояние. Трябваше да имат лично пространство- в неговият случай километър минимум. Съвсем скоро и той се включи, запалвайки своята цигара.
Настана кратко мълчание в което Мелъди бе твърде заета да се пробва да направи гръгчета с димът си, но все не й се получаваше.
- Не са отровни....- погледна към Сънг Хюн с изражение " Not bad "- ...или отровата е със забавено действие? ...хм?
Мъжът се изкиска тихичко и разтвори устни, за да каже нещо, но Мелъди побърза да го прекъсне:
- Моля те, не ме сръвнявай със Сънгри.- изражението й бе повече от сериозно- Неблагодарник... сещаш се какво ще се случи с Джи - Йонг, нали ?
Не я интересуваше, че трябва да добавя " оппа " на всяка втора дума и че точно този индивид държеше много на отчтивата форма. Измрънка едно " както и да е " и отново потънаха в тишина.
- Кажи ми честно...- дръпна си от цигарата и продължи след три - четири секунди- Съдите ли ме... че напуснах Уай - Джи ?... Групата. Аз съм персона нон-грата на компанията, нали ?

by Гост Пет Сеп 28, 2012 11:04 pm

За пръв път...за пръв път в живота си не знаеше как да постъпи. Мислите му бяха объркани. Думите, които Минт изрече постоянно се въртяха в главата му, заедно с въпросите, които си задаваше откакто тя беше издърпана от стаята от Т.О.П. Въпроси, на които не можеше да намери отговори. Речта, произнесена от певицата му даде причина да се замисли защо му трябваше да го удря? Защо трябваше да го наранява физически и душевно? Само заради едно момиче? Сънгри най-накрая осъзна каква грешка беше направил преди малко. Никога нямаше да разбере, ако не бяха думите на момичето, което го мразеше.
Огледа се. Ситуацията, в която се намираше никак не беше забавна. Стоеше по средата на залата. Пред него стоеше Бом, която беше сложила ръката си на рамото му и го гледаше с умоляващи очи. Не знаеше защо. Не беше чул нито дума от това, което му беше казала. До него стоеше Йонг-Бе, който дори не гледаше към него. Някои го гледаха с въпросителни изражения. Други с гневни погледи. Трети просто се забавляваха от случилото се. Франческа Грийн все още я нямаше. Това беше добре. Не искаше още някой да му крещи, заради случилото се.
Въздъхна. Погледна към Бом. Махна ръката `и от рамото си. Мина покрай нея и тръгна решително към входната врата, съпроводен от погледите на другите. Беше решил да го направи. Беше решил да се извини на Джи-Йонг за постъпката си...Излезе от залата. Сега вече беше сам. Нямаше кой да следи всяка негова стъпка. Не знаеше къде е лидерът. Огледа се. Нямаше го отпред. Със забързана крачка тръгна да го търси, защото искаше да го намери възможно най-скоро.
И го намери. Джи-Йонг стоеше на тротоара на няколко минути разстояние от сградата, където се провеждаше тържеството. С бавна крачка се приближи към него. Изведнъж смелостта му изчезна. Не знаеше как да му се извини. До преди малко знаеше, но сега не. Всичко беше изчезнало. Затова просто застана до него. Лидерът обърна главата си в негова посока. Сънгри забеляза, че синината е станала по зле. Но не каза нищо...
Двамата стояха в мълчание вече в продължение на няколко минути. Сънгри най-после се реши да го каже.
- Съжалявам.
Никаква реакция от страна на Джи-Йонг. Това и предполагаше, че ще стане.
- Съжалявам. - отново каза той. - Не трябваше да го правя. Аз... не знам какво ми стана. Не знам и как да ти се извиня. Просто се надявам да ми постиш за случилото се.
Сложи ръце в джобовете си и се загледа в земята.

by **G Dragon ♥** Вто Окт 02, 2012 10:40 pm

Не знаеше как го бе открил, не му и трябваше, но и не искаше да забере защо. За да го ступа още веднъж ? За да му се подграва ?... " За бога, Сънгри, така ли те възпитахме !? "- би казал със съркастичен тон и много възмутено Сънг Хюн поклащайки недоволно глава. Десънг щеше да се засмее, а Йонг - Бе щеше да го помоли да повтори, защото не е чул шегата, твърде зает да играе на Angry Birds на телефонът си.
Но сега на Джи - Йонг не му бе смешно, изобщо.
Погледът му попадна на безизразното бледо лице на Сънгри и точно под оскъдната жълтеникава светлина на уличният стълб забеляза колко се бе променил. Нямаше ги сладките пухкави бузи, на които дори и Сънг Хюн не можеше да устои и да не ги ущипе. Нито шоколадовите му очи имаха същият невинен блясък. Сега бяха по -скоро уморени, тъжни и просто...просто кафеви. Нищо по - специално в тях.
Подсмръкна за последен път преди да отговори.
- Винаги ти прощавам... - измърмори - ...колкото и да не искам.
Това бе ужасната истина. Каквото й да бе направил по - младият, Джи - Йонг винаги затваряше очите си за него. Намираше Сънгри, не за безглешен, а за просто дете. Никога нямаше да го приеме като мъж, каквото и да се случваше. Той винаги щеше да е малкото бебенце на Биг Банг чиито грешки трябваше да се прикриват, за да не се нарани. А той не искаше да го види наранен с цената на всичко, дори и на собственото си щастие. Въпреки, че от много време не бе изпитвал такова нещо: само завист, умраза, болка, тъга... Искаше си го обратно. Искаше Сънгри да е просто невинното макне. Искаше Бом да пропадне в дънземя, взимайки със себе си Шуджи.
И този път щеше да пренебрегне всичко, щеше да се направи, че дори и не си спомня какво бе направил Сънг Хюн. Винаги ставаше така. Не можеше да се бори със самият себе си. Нямаше нужда да съжалява, да се извинява. Още в секундата щом бе забил юмрукът си в лицето на Джи - Йонг всичко му бе простено.
-...винаги.- шепотът по - скоро казваше " къде събърках ". Това бе най - важният въпрос за Куон. Негова ли бе грешката ?... Къде бяха сбъркали всички ? Един вид Биг Банг отгледаха Сънгри. Как го бяха въспитали ? Как така й не му бяха вкарали нещо в главата и защо бе забравил всички саможертви на лидерът ?
Дясната част на лицето му започваше да изтръпва, но добрата страна бе че болката изчезваше. Джи - Йонг докосна съвсем леко подутината. Последва кратък стон и силно изхленчване. Кой му бе причинил това ? Няколко сълзи се спуснаха по зачервените му бузи и той скри лицето си в шепи. Остана така за няколко секунди преди отново да си поеме въздух и да продължи да гледа напред към нищото в тъмнината на тясната улица. Сънгри всякаш изобщо не бе там.
- С-сещаш ли се...като по - малък ние те...аз ти... - спря се, естественно че знаеше исторята
Като по - малък Джи - Йонг бе дал на Сънгри едно ужано.... хоби ? Макнето често имаше навикът да се порязва или удря, а когато това се случеше, в апартаментът наставаше ад. Започваше да пищи, крещи, тича в кръг. Все едно идваше краят на светът. Щеше да хване спин, да дойде крайът му, да дойде краят на Биг Банг, а това да доведе до краят на светът. Винаги се повтаряше едно и също. Този път се бе порязал на лист, а седмичните запаси от бинт само за Сънгри бяха свършили. " Ето какво ще направим ..."-бе казал Джи след като Теянг отказа на момчето да го закара до болницата, или по-точно направо в хирургията. Докосна показалецът на макнето внимателно с устни, за няколко секунди. Сънгри си бе въобразил, че има нещо специално в устните на Джи - Йонг, което го цери толкова бързо. Тези дни се бе порязвал поне по 16 пъти на час, за да може лидерът да целуне раненото място. Започна да преследва и другите момчета от групата, когато Джи се принуди да го излъже, че всички притежават тази специална способност, колкото устните му да си починат за три минути. Йонг - Бе и Десънг бяха положени на постоянен терор, а най - възрастният категорично бе отказал да целуне каквато и да част от Сънгри. Тъмнокосият се бе отучил от този навик след година, и колкото и никой да не си признаваше, им липсваше това да си мислят, че макнето им е просто невинно хлапенце.
- Сънгри, какво не направих за теб ?- изхлипа

by Гост Пет Окт 05, 2012 11:29 pm

Естествено, че помнеше. Помнеше всяка подробност от преживяванията си в детството с него. Никога нямаше да забрави историята за... хобито си. Беше толкова свикнал Джи да "лекува" раните му с устните си, че накрая нарочно се порязваше.
Спомни си и друга история. Случка, която нямаше да забрави никога. Когато бе по-млад беше решил да отиде на бар сам, въпреки, че ако другите знаеха, нямаше да му позволят. Беше отишъл и се беше напил като за последно. След, което беше си тръгнал залитайки по улиците. Близо до апартамента на пътя му се бяха изпречили двама яки мъже, които започнаха да го бият, по причина, която макнето не знаеше. Понеже беше пиян, той не можеше да се защити сам. В този момент, другите от групата, които тъкмо излизаха да го търсят, видяха сцената и се запътиха към него, за да го защитят от двамата непознати мъже. Бяха махнали Сънгри от ръцете на двамата и го бяха занесли обратно в апартамента, оправили раните му и му бяха помогнали. Той им беше много благодарен. Особено на Джи-Йонг. Но никога не му го беше казвал в очите.
Върна се в реалността, където стоеше близо до Джи-Йонг на улицата. Така беше потънал в мислите си, че беше забравил къде се намира. Отправи погледа си към по-големия до него. Искаше да му каже още веднъж, че съжалява. Но в този момент видя...Видя че Джи си пипа синината. Беше направил болезнена физиономия, по която Сънгри разбра, че много го боли. Сети се отново за нещата, които той правеше за него, когато се наранеше. Отиде пред него. Махна ръката от лицето му. Наведе се към него и целуна синината, както правеше Джи с неговите, когато беше малък. Светкавица на камера просветна в тяхна посока. Сънгри не обърна внимание. Отдръпна се и го погледна. Когато очите им се срещнаха, в Сънгри се надигна едно малко желание. Желанието да го целуне. Знаеше, че не беше редно и че някой можеше да ги види, но искаше да го направи. И го направи. Отново се наведе към него и го целуна, но този път по устата. Беше малка и кратка целувка, но запомняща се. Дръпна се назад. Не знаеше каква ще е реакцията на по-големия, затова застана до него с наведена глава...

by **G Dragon ♥** Нед Окт 07, 2012 10:15 pm

Тъпата синина болеше толкова много. И друг път го бяха удряли, даже по - здрави от Сънгри, но не го бе боляло толкова. Изглежда бе засегнал някакъв нерв, спукал кръвоносен съд... все, едно, Джи - Йонг не ги разбираше тези неща. Докосна подутината с върхът на пръстите си. Какво знаеше за лекуването на такива неща ? ... хм, все нещо майка му щеше да знае, но трябваше да е внимателен с думите си когато й звъни. Нали беше най - добра приятелка с майката на Сънгри, не трябваше да започват скандали.
И тогава...не можеше да си опише какво се случи. Устните на Литъл Сънг Хюн, студени от силният вятър, бяха долепени до нараненото място. Значи си спомняше...
Тялото на Джи - Йонг се стегна, гърбът му се изправи, мозъкът му спря да фукнцунира, а лицето му замръзна напълно в объркана гримаса с леко разтворени устни и ококорени шоколадови очи. Устните на момчето бяха нежни върху парещата кожа, усещаше топлият му дъх и всичко му се стори твъдре кратко.
Сънгри се отдръпна на сантиметри от лицето на Джи - Йонг, който все още усещаше диханието му. Очите им се срещнаха и бившият лидер бе толкова объркан, че дори и не се замисли какво виждаше в тях.
Още две бързи препускания на сърцето му и Сънгри го бе целунал повторно, но по устата.
Тогава всичко му се върна. Отново усещаше, чуваше, виждаше, при това най - прекрасните неща. Устните му бяха меки, нежни, крехки, точно такива каквито си ги бе представял милиони пъти и бе открадвал преди години уж на шега или докато мъничето спеше. Но сега бе различно, по - хубаво. Знаеше, че Сънгри го е поискал, че е бил буден, че не го е приел като поредната шега на батко си Джи. Когато Ви Ай се отдръпна на по - големият не му трябваше още много. Не бе вкусил достатъчно от сладкото опияняващо чувство. Но все пак- ОЛЕ, ВЗЕМИ ТОВА ШУДЖИ ! Нямало да се съберът дори и ако Джи - Йонг го молел на колене ?! Охохох, бичфейс! Това май му приличаше на целувка, а, неонке ?
Сънгри отклони поглед, взирайки се в скута си. Притесняваше ли се ?... О, колко сладко. Светлокосият павно протегна ръка към тази на Сънгри, и я задържа в своята. Реакцията която очакваше бе по - младият да вдигне очи към него и я получи. Не изгуби и секунда, долепяйки устни до неговите. Пухкавите устни на литъл Сънг Хюн се разтвориха, давайки на езикът на Джи пълен достъп. Дъхът му, лютива дъвка, примесена с миризмата на солена кръв (той винаги хапеше вътрешната част на бузите си когато е нервен и често се разкървавяваше) бе повече от замайващ. Обвивайки ръце около шията му, и усещайки тези на Сънгри около кръста си, бе повече от доволен, пробвайки да запомни всяка секундичка от случващото се. Тази целувка бе много по - продължителна от предишната и това се показваше от недостигът на въздух, който Джи - Йонг усещаше, но не се интересуваше толкова много от. Изстена нездържано, последва и втори стон, премествайки едната си ръка върху страната на Сънгри и притискайти се по - близо. Стори му се че нещо блесна, като светкавица, за трети - четвърти път, но тъй като бе със затворени очи го отдаде на синината, сигурно главата му се замайваше. Най - накрая се отдръпна от Сънгри, колкото и да не му се искаше, за да поеме въздух. Гърдите му горяха и вдишваше очудващо спокойно, отдалечен една на няколко милиметра от пухкавите червени устни на Литъл Сънг Хюн.
Доплака му се отново. Не можеше просто да го има, нали ? Винаги трябваше да го спрът... Но все пак усети голяма тежест да се изпарява от гърдите му, най - накрая вкусил от бленуваните целувки.
- Тя никога няма да те обича колкото аз те обичам, нали знаеш...? - прошепна
Не получи отговор. И двамата знаеха много добре истината за Бом и за това как дори и да го зарешеше, Сънгри не би отишъл при Джи - Йонг, защото бе страхлив. Дори и не знаеше защо попита, щом бе сигурен какъв ще е отговорът.
- Няма значение...- целуна го отново за две секунди и се усмихна съвсем леко
Усети как две капки се приземиха на носът му. Вдигна поглед към тъмното небе, изглежда щеше да вали доста силно. И докато още си го мислеше, дъждът се засили доста. Бързо грабна Сънгри за ръката и го задърпа надолу по улицата, все още усмихнат. Докато стигнаха отново до сградата на Грийн Ентъртеймънт вече валеше изведро. Джи - Йонг подмина всички гости, все още държеейки Сънгри за ръка водейки го накоре по стълбите, и надявайки се че няма да срещнат Бом или Кристъл по пътят.

by Sponsored content