Изоставения склад

by **Kris.** Вто Ное 20, 2012 2:36 pm

- Пусни ме ... ПУСНИ МЕ ИЛИ .... ЩЕ ХВЪРЛЯ ОВЦАТА В НЯКОЙ КОНТЕЙНЕР!!! - бунтуваше се в ръцете му русокоската. Фан я погледна отегчено.
- Няма да посмееш да го направиш! Асе струва повече от живота ти! - смигна й рапърът.
С всяка изминала секунда, все по-трудно я държеше. Това момиче не спираше да се бунтува като огън в ръчичките му. Накрая Крис не издържа, сложи си ръката на задника й и я преметна през рамото си. Женската от своя страна пък, започна да го налага с овчицата. Тая луда ли беше?!
Лидерът реши да я игнорира и се сети накъде да тръгне - изоставения, от 60 години на миналия век, склад. Вътре в него, едно дяволче се хилеше като пълно психо. Всъщност, и Крис беше донякъде такова, особено щом станеше въпрос за номера над другите мембъри на EXO.
"- Малко.. само още малко и ще бъдеш моя, Им Джин Ах." - помисли си У Фан щом наближи изоставения склад.
Крис блъсна тежката ръждясала врата с крак и влезе в помещението. По пода бяха накацали тръби, големи складови кутии. Абе с няколко думи - просто прекрасно място.
Рапърът остави Нана на една от по-високите кутии. Тя не можеше да слезе, беше прекалено високо за нейното слабо и крехко телце. А ако го направеше - най-малкото, което щеше да стане беше, че щеше да умре. Грабна от ръцете й плюшената играчка и свали от гърба си раницата. Прибра Асе в нея на сигурно и я остави на земята. Погледна към рапърката на After School.
- Виждаш ли какво става, когато откраднеш нещо мое? - гласът му беше студен и мрачен, изпълнен с огорчение и лека нотка на злоба. - Също така, и най-добрите ми приятели нямат право да крадат от мен.
С тези думи искаше да каже, че Джунг Су беше "откраднал" Нана под носа му. Точно под носа му. В денят, в който беше разбрал, че двамата излизат, лидерът на EXO-M беше решил, че ще му я открадне, точно както той я беше откраднал от него.

by **Nana~** Вто Ное 20, 2012 4:17 pm

След дълго и мъчително за Нана придвижване из града, при което момичето не виждаше абсолютно нищо, но това не я спря да налага мъжкото по гърба. След около 10 минути Крис най-накрая отвори една желязна врата, която изскърца доста силно. Явно не беше смазвана от години, даже от векове. Джин Ах успя да види пода, който целия беше в мръсотии, което я накара да си помисли, че У Фан е наркоман.
В следващия момент Нана се оказа на доста високо място и по-точно на нещо като кашон. Беше толкова високо, че Джин Ах нямаше да може да слезе от него сама.
"Мислиш си, че ще ме уплашиш?! Жестоко се лъжеш У Фан!" - помисли си Нана. Рапарът си взе овцата обратно и я прибра в раницата си. Погледна русата със страшния си поглед.
- Виждаш ли какво става, когато откраднеш нещо мое? Също така, и най-добрите ми приятели нямат право да крадат от мен. - каза Крис с променен глас. Сега звучеше мрачно, студено и дори страшно. Което леко изплаши Нана, но тя се опита да не го показва външно. Трябваше да е силна и безчувствена.
- И-и защо ми го казваш това? Аз не съм от приятелите ти, че да крада от теб! - отвърна му Джин Ах плахо.
Крис не спираше да я изпива с поглед, а всичко в русата започна да се преобръща. Хем се страхуваше, хем имаше някакво друго чувство в нея, което тя самата не можеше да опише. У Фан направи една малка крачка към нея, после още една и още една .. имаше съвсем малко разстояние между тях. Нана се мръдна леко назад, а по лицето и се изписа притеснение, но очевидно на Крис не му пукаше особено много.
- К-к-какво искаш от мен? - попита русата, но не получи отговор. - Плашиш ме! Моля те, свали ме долу! искам да си ходя - каза тихо Нана, но ехото в склада разнесе разтреперания й глас. Определено идеята да е безчувствена се беше изпарила от нея. Сега искаше само ИТък да е до нея и да я гушне силно.

by **Kris.** Вто Ное 20, 2012 5:24 pm

- И-и защо ми го казваш това? Аз не съм от приятелите ти, че да крада от теб! - едвам каза с треперещ глас Нана. Крис я погледна безизразно. Бавно се приближи до голямата складова кутия, на която беше оставил Джин Ах. Разстоянието между тях беше доста малко.
- К-к-какво искаш от мен? Плашиш ме! Моля те, свали ме долу! искам да си ходя. - ехото, което последва огласи отдавна изоставеният склад.
Крис се надигна и се качи до нея. Беше малко мърсно, но в този момент не му пукаше, че ще си изцапа прекрасните дънки. Погледна право в очите госпожичката. Погледът й показваше, че още малко остава, за да се разплаче.
- Не ме гледай така, няма да мине номера. Аз не съм Джунг Су-хьонг. - с тези думи й разби надеждите, че ще я пусне. - Откраднаха те от мен, но сега си моя.
Звучеше като психо, което е на ръба на отчаянието. Всъщност, изобщо не му пукаше като какъв звучи. У Фан си казваше това, което му е на сърцето. А пък Нана за какъвто си искаше да го смята, жива и здрава да е!
Рапърът се надвеси леко над нея. Устните им бяха на няколко сантиметра, ако ли не, милиметра разстояние един от друг. Той не издържа. Докосна устните й със своите. Очакваше в следващия момент да изяде някой шамар, ритник или юмрук, но не.. Им Джин Ах стоеше като препарирана. Крис искаше отново да вкуси от нея, за това отново я целуна. Този път беше настойчив, груб, искащ момичето под него, за това пусна и езика си в действие. Усети как Нана леко разтваря зъбки, за това си отлепи устата от нея и се доближи до ушето й.
- Ако смяташ да ми захапеш езика, по-добре недей. За твое добро е да ме послушаш. Ще ти се случи нещо много по-лошо. - изсъска У Фан и й намигна.
Погледът му се спусна по перфектно оформеното й тяло, по приятно заоблените й гърди, по извивките на дупето й.. Тогава нещо прищрака в главата му. Тя беше девствена. Тялото й издаваше този фактор.
"ИТък-хьонг, май не си върши работата като хората." - отбеляза наум лидерът на EXO-M и се подсмихна леко.
- Джунг Су май не си върши работата, а? - въпросът му дойде внезапно и разцепи застиналата тишина.

by **Nana~** Вто Ное 20, 2012 6:52 pm

За щастие на Нана той си тупна задника до нея, а не съ възползва от слабостта й. В очите й започнаха да напират сълзи и едва ги сдържаше да не се изсипят по лицето й.
- Не ме гледай така, няма да мине номера. Аз не съм Джунг Су-хьонг. Откраднаха те от мен, но сега си моя.
Джин Ах се същиса. Била негова? И от кога? Нана започна наистина много да се плаши от него.
У Фан се надвеси над нея. Устните им бяха на милиметри, а Джин Ах усещаше как дъха на Крис се забиваше в лицето й. Тогава той допря устните си до нейните. Като по чудо не изяде някой шамар, но в момента дори и самата Нана не можеше да се познае. По принцип русата би го хванала и би го издрънчала с някоя тръба по главата, да си плюе на петите и да отбягва всякакъв контакт с него. Китаеца разбра, че ще стане на неговата и отново я целуна. Този път беше грубо и дори й пусна език. Джин Ах си отвори леко зъбите, за да го захапе, защото той вече минаваше всякакви граници. Въпреки, че изпитваше наслада от целувките му всичко в нея знаеше, че това не трябва да се случва и се бореше с всичка сила. Изведнъж Крис прекъсна момента и отиде до ухото на Нана. Тя отново усети дъха му, а това я накара да настръхне до мозъка на костите си. Какво правеше този човек, че да я кара да чувства като принцеса?!
- Ако смяташ да ми захапеш езика, по-добре недей. За твое добро е да ме послушаш. Ще ти се случи нещо много по-лошо.
Той се отдели от нея, но с периферното си зрение Нана виждаше как той я оглежда от главата до петите. Така минаха няколко минути в тишина.
- Джунг Су май не си върши работата, а? - прониза тишината той.
Момичето веднага разбра за какво става дума и просто замълча. Той щеше да е последния човек на който да разказва какво е правила с приятеля си. Погледите им се засякоха и рапърът повдигна едната си вежда. Очевидно искаше да получи отговор на въпроса си. Нана пое дълбоко въздух и му отвърна.
- Не е твоя работа! Ти си последния човек на Земята на когото бих казала нещо за отношенията си с Джунг Су-оппа. - каза му Нана важно.
У Фан я погледна доста лошо. Явно не искаше тя да се държи така хладно с него, но Джин Ах си беше такава и дори й той не можеше да го промени. Поне така си мисли русата.

by **Kris.** Сря Ное 21, 2012 2:24 pm

Рапърката го изгледа с презрение и ненавист. Ама изобщо, ама изобщо не му пукаше как го гледа!
- Не е твоя работа! Ти си последния човек на Земята на когото бих казала нещо за отношенията си с Джунг Су-оппа. - гласът й беше строг и заплашващ. Ама така ли бе?!
Крис я погледна лошо. Тя на кого мислеше, че говори по този начин? На бъдещият си съпруг, може би? Чакай бе, човече. Кога пък търгна да й ставаш мъж?
- Достатъчно знам за отношенията ви, Джин Ах? Какво мислиш, че прави Джунг Су по цял ден? Постоянно говори за теб, та направо ни писна. И май скоро няма намерение да си свърши работата. За това може да му направя услуга, но първо ще те накарам да се държиш по-мило!
У Фан слезе от складовия кашон и свали и Нана. Внимателно проследи погледът й, той сочеше към вратата. Никакъв шанс бейби! Вече си в лапите на звяра.
Лидерът застана зад нея. Сложи ръцете си на талията й, като бавно започна да ги движи нагоре. Стигна до гърдите й. Махна едната си ръка и отмести косата от врата й. Започна леко да го целува, стараейки се да оставя хубава мокра пътечка. Усети как Джин Ах настръхва. От гърлото й се отдели лек стон.
С другата ръка умело й вдигна леко блузката и започна да гали коремчето й. Правеше палави и дръзки кръгове, така че да я накара да полудее. Точно това му беше целта - тя да полудее, да го иска.
- Това ИТък правел ли го е някога, а? - шепнеше й тихо в ухото. Нана поклати глава в знак на отрицание. - Имах си аз да не го е. Момиче, с него те очаква дълга и безинтересна връзка. Накрая ще ти писне от непрестанните гушкания и лигавения. Трябва ти нещо по-диво и дръзко, с което да изразходваш енергията си. И мисля, че зад теб стои подходящия.
След като завърши тази реч, Крис хвана с ръката, която галеше корема й, блузката и я дръпна. Само след секунда, Нана стоеше пред него само по дънки и сутиен.
- Така ми харесваш повече!

by **Nana~** Сря Ное 21, 2012 5:14 pm

- Достатъчно знам за отношенията ви, Джин Ах? Какво мислиш, че прави Джунг Су по цял ден? Постоянно говори за теб, та направо ни писна. И май скоро няма намерение да си свърши работата. За това може да му направя услуга, но първо ще те накарам да се държиш по-мило!
Джин Ах не посмя да го попита как ще я накара да бъде по-мила с него, защото отговора му със сигурност нямаше да й се хареса. Той слезе от кашона и после помогна на Нана да стъпи на земята. Тя погледна към вратата и започна да обмисля как да излезе или по-точно да избяга от Крис.
Изведнъж У Фан застана зад нея и сложи ръцете си на талията й. Бавно започна да ги качва нагоре и щом достигна до гърдите й, махна едната ръка от там и с нея отмести русите й коси. По врата на Нана минаха устните му. Това накара Джин Ах да настръхне, а от устата й се отдели тих тон на наслада. Определено никой до сега не я е карал да се чувсва по този начин. Ръката му която беше на гърдите й отново се спусна надолу и този път влезе под блузката й. Ръчичката му шареше, а Нана все повече започваше да губи контрол над себе си.
- Това ИТък правел ли го е някога, а? - прошепна й той в ухото.
Джин Ах поклати главата си и му показа, че никога не го е правил.
- Имах си аз да не го е. Момиче, с него те очаква дълга и безинтересна връзка. Накрая ще ти писне от непрестанните гушкания и лигавения. Трябва ти нещо по-диво и дръзко, с което да изразходваш енергията си. И мисля, че зад теб стои подходящия. - допълни Крис.
Тя за секунда затвори очи и се наслади на момента. Усети, че ръчичките на У Фан си преместиха и за секунди блузката на Нана беше на пода. Той отбеляза, че така е по-хубава. Джин Ах усещаше вятъра в гърба си, но сега той я разхлаждаше от топлите вълни от наслада, които Крис я накара да изпита.
Джин Ах се обърна към него и бавно започна да се движи назад. Знаеше, че колкото й да й е хубаво, това беше грешка. Крис я погледна леко накриво, но за момент остана неподвижен. Нана се молеше той да остане там, да не мърда, да не я накара да извърши някоя глупост, но У Фан нямаше такива намерения. Той с две големи крачки се озова точно пред нея. Крис я хвана през кръста и я долепи плътно до себе си. Сърцето й щеше да изскочи от гърдите й.
- Това е нередно. Не трябва да се случва! - едва промълви Нана.

by **Kris.** Сря Ное 21, 2012 6:37 pm

С малки крачки, Джин Ах тръгна назад. Най-вероятно искаше да избяга, но не беше познала. Тя нямаше къде да отиде. Не познаваше и района.
Тя стоеше на няколко крачки от него и го гледаше като уплашено зайче. Крис понече да се приближи до нея, но се спря. Поколеба се дали да го направи, да я обезчести и да направи една "услуга" на ИТък. Къде са KBS2 и SBS?! Къде са MTV и BBC?! Великият У Фан се колебаеше дали да се нахвърли на девствена госпожичка.. Е, не каква да е госпожичка, а неговата.. ъм... любов, така да се каже?
Накрая Крис реши, че това което ще направи е правилно и се приближи до нея. Обхвана кръстчето й с ръчички и я притисна до себе си.
- Това е нередно. Не трябва да се случва! - едвам-едвам промълви Джин Ах.
- Спокойно мила. - отново прошепна в ухото й. - Всичко ще бъде наред. Плюс това, Джунг Су няма нужда да разбере за нашата малка игра. Нали така? - китаецът я погледна право в очите. Нана премигна няколко пъти и кимна в знак, че е така.
По устните на У Фан се разнесе лека палава усмивка. Отново долепи устни до нейните. Дълго, страстно, с чувство. Накрая се отдели от нея. И двамата бяха останали без въздух, дишаха тежко. Докосна долната й устна с пръст и плъзна пръста надолу. Стигна до сутиенът й. Ръцете му минаха зад нея и откопча с лекота препятствието. След това разкопча и дънките й. Смъкна ги от нея, а тя се измъкна от тях. Крис прехапа едната устна.
- Хм.. и Итък все още не е открил това? Хьонг ме разочарова. - думите бяха казани с лека нотка на подигравка. Рапърката го изгледа с неодобрение. - Виж, не ми пука, че излизаш с Джунг Су. Ти си си моя, арасо?! Е, поне за сега си моя.
След тези негови думи, усети как Нана плъзва ръка по блузата му и я вдига нагоре. Това му се хареса. Значи, все пак беше решила да се позабавлява. Забавленията не бяха забранени, нали? Все пак, тя не беше съпруга на Джунг Су... поне все още не беше. От това, което говореше ИТък, всички оставаха с впечатлението, че този смята да й предлага брак. Определено имаше сериозни намерения към нея, но намеренията на У Фан бяха далеч по-сериозни!

by **Nana~** Сря Ное 21, 2012 8:25 pm

ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН АДМИСКИ КОНТРОЛ, РОЛ-ПЛЕЯ НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ЗА ГЕРОИ ПОД 18 ГОДИНИ!

- Спокойно мила. Всичко ще бъде наред. Плюс това, Джунг Су няма нужда да разбере за нашата малка игра. Нали така?
Джин Ах го погледна в очите и най-накрая поклати глава в знак на разбиране. Тя никога не би го направила, но той я караше да се чувства истинска, желана ...
Усмивка премина по лицето на У Фан. Отново се вкопчи в устните й. Двамата преплетоха езиците си в страстна и спираща дъха целувка. Той се отлепи от нея, но тя определено искаше още! Хареса й и искаше винаги да усеща аромата му. Крис докосна долната устна на Нана с пръст и от там слезе надолу. Щом стигна до сутиена й, прехвърли ръцете си отзад и го премахна без усилие. Ръчичките му слязоха надолу и разкопчаха дънките й. Свали ги до долу, а Джин Ах се измъкна от тях.
- Хм.. и Итък все още не е открил това? Хьонг ме разочарова. - Нана го изгледа доста накриво заради тази реплика. - Виж, не ми пука, че излизаш с Джунг Су. Ти си си моя, арасо?! Е, поне за сега си моя.
Джин Ах не каза нищо, просто реши да действа. Набра блузата му и му я свали доста бързичко. Погледна го в лицето и по-точно погледна устните му. Уви ръце около врата му и го целуна, преди да премине към следващата крачка. Въпреки, че нямаше голям опит, знаеше горе-долу какво трябва да прави. Едната ръка я махна от врата му и я спусна надолу по стегнатото му тяло. Вместо да разкопчае колана му тя спусна ръка към мъжеството му. Започна да прави нещо като масаж и започна да усеща как малкото му приятелче, започва да става доста голямо. Вдигна ръката си нагоре и разкопча колана му. Искаше да го подразни малко, за това започна да го вади от дънките му. Доста бавничко беше и определено мъчително за У Фан, но той издържа. Тогава тя разкопча панталона му. Навдигна се на пръсти и прошепна в ухото му:
- Направи ме твоя! Тук и сега!

by **Kris.** Сря Ное 21, 2012 9:32 pm

Тя го съблече. Е, вече беше само по дънки, които скоро също щяха да изчезнат. Уви ръцете около врата му и го целуна. Крис й отвърна. Значи можело, само трябвало женската да се отпусне. Поздравления У Фан!
Джин Ах спусна едната си ръка по стегнатото му тяло. Рапърът очакваше тя да му разкопчее коланът, но вместо това спусна ръката си към мъжеството му. Започна да го мачка. Това момиче го подлудяваше, измъчваше.. Крис леко си захапа долната устна и издаде един непринудителен и възбуден стон. Членът му вече притискаше дънките, беше нарастнал, а размерите му не бяха от най-скромните. Имаше толкова, колкото да не заспи женската. Е, добре де, тука излъгахме.
Скоро Нана реши да не го измъчва още и разкопча колана му. Най-сетне! Сега звяра щеше да подиша чист въздух. Но се беше излъгал. Джин Ах бавно и мъчително започна да му сваля дънките. Беше супер мъчително за него. Беше възбуден и го болеше при всяко движение, което правеше. У Фан издържа изпитанието, трябваше! След като Крисъс се отърва от дънките, Нана се надигна на пръсти и му прошепна:
- Направи ме твоя! Тук и сега! - той само и това чакаше.
- Е, тогава какво чакаме още? - китаецът се подсмихна и с лекота премахна бикините й. Вдигна я на ръце и я целуна с език. Тя му отвърна палово и безгрижно.
След като свършиха с целувката, езикът му се плъзна надолу до гръдта й. Вдигна я обратно на складовия сандък и се качи при нея. Джин Ах му махна боксерките.
- Сега, просто легни и се отпусни. - инструктира я Крис. - Ще боли само в началото. После ще се кефиш на макс.
Нана му кимна в знак, че му има доверие. Рапърът й се усмихна успокоително и се намести между нея. Първоначално проникна малко, колкото да успее да разкъса девствената й ципа. Джин Ах стисна очи и устни. Лидерът на EXO-M започна да й целува врата, за да я отпусне. Малко след като успя да разкъса ципата вкара малко повече.
- Когато свикнеш няма да боли, а и ще бъда нежен. Обещавам, а аз винаги държа на думата си! - Крис й намигна закрилнически и започна да се движи в нея докато тя свикне.

by **Nana~** Сря Ное 21, 2012 10:31 pm

- Е, тогава какво чакаме още? - попита закачливо Крис.
Той събу бикините й, а тя определено се срамуваше, но той я целуна доста страстно и уби всякакви срамежливи чувства в нея. Той я вдигна отново върху онова нещо и също се качи до нея. Тя свали боксерките му.
- Сега, просто легни и се отпусни. Ще боли само в началото. После ще се кефиш на макс. - Джин Ах поклати главата си. За момент се поколеба, но вече нямаше връщане назад.
Крис леко вкара органа си в този на Нана. Тя изпита силна болка и стисна очите си. Все пак не е лесно първият път да е с толкова масивен член. У Фан започна да я целува по врана, за да компенсира болката й. Няколко пъти го вкара толкова малко, а след това започна да навлиза все по надълбоко.
- Когато свикнеш няма да боли, а и ще бъда нежен. Обещавам, а аз винаги държа на думата си! - каза й У Фан и тя му повярва, не че нямаше друг избор, просто му повярва.
Той започна да се движи бавно и нежно в нея. Постепенно болката започна да изчезва, а на нейно място да се появява наслада от половия акт. Нана започна да се отпуска и У Фан го усети. Не започна да се движи бързо в нея, но за сметка на това започна да вкарва члена си до край. Първият път в който го вкара Джин Ах усети болка, но не го показа.
Тя уви ръце около врата му и прехапа едната си устна. Крис си стоеше все така над нея и се движеше нормално. Удоволствието започна да изчезва по простата причина, че и костенурките са по-бързи от него, ама и на Джин Ах не й се угажда значи! Хем иска той да е внимателен, хем иска да се движи по-бързи, аман от такима хора, нали?
По едно време Крис започна да забързва. Нана премести едната си ръка от врата му на косата му и вплете пръстите си в нея, като внимаваше да не го оскубе. Той наистина я караше да се чувства специална, а не просто една кучка, каквото беше сега тя.

by **Kris.** Чет Ное 22, 2012 3:03 pm

Джин Ах беше започнала да се отпуска. Крис го усети. Не забърза темпото, но за сметка на това започна да го вкарва целия. Знаеше, че я боли, но все пак това беше нещо нормално.
Китаецът продължи да се движи с умерено темпо в нея, докато й убие удоволствието. Нана обви ръце около врата му, а той започна плавно и полека да забързва темпото. Ръчичките й се преместиха от врата му в косата му. Рапърът си напъха инструмента докрай, като натисна. Женското присви очите си.
- Спокойно, скъпа. - каза й с успокоителен глас и й захапа долната устна. Езикът му плавно се спусна надолу.
Стигна до настръхналите й от студ зърна. Крис засмука леко лявото й зърно, като правеше кръгове с език. Леко го захапа и пак включи езика в действие. Същото направи и с другото й зърно.
Ръцете му докопаха гърдите й и започнаха да ги мачкат. Между временно, темпото му на забиване на ножа ставаше все по-бързо, а пъшканията и стоновете на Нана все по-чести.
- Мила, я ми обясни, как така решиш да ми довериш първия си път?

П.С. - Извинявай, че е малко.

by **Nana~** Чет Ное 22, 2012 8:32 pm

Китаецът вкара члена си докрай като натисна. Това определено накара Нана да изпита болка и да присвие очите си.
- Спокойно, скъпа. - каза й Крис спокойно.
"Как спокойно бе човек?!" - помисли си Нана, но не успя да го изрече по простата причина, че У Фан захапа долната и устна и от там се премести върху гърдите й. Първо засмука лявото и зърно. Направи няколко кръгчета с топлия си език и после го захапа лекичко. Направи същото и с дясната страна, а Нана чувстваше как я обзема силна възбуда. След това ръчичките му се оказаха на гърдите й и той започна да ги мачка. За капак започна да вкарва члена си по-бързо и да кара Джин Ах да издаде няколко стона на удоволствие.
- Мила, я ми обясни, как така решиш да ми довериш първия си път? - изведнъж попита Крис. Този определено много обича да бърбори по време на секс.
- Просто така. Няма нищо за обяснение - отговори му просто Нана. Не й се изпадаше в големи подробности, а просто искаше да се наслади на момента.
Без да се усети тя не мислеше за ИТък. Беше вкопчила погледа си в У Фан и не отделяше очи от него. Този китаец я накара да забрави всичко и да се почувства истинска жена. Може би беше доста странно, но тя започна да изпитва чувства към него ... може би това беше истинската любов?! С Джунг Су беше много по различно. Той беше романтичен и постоянно я обсипваше с комплименти, но това не й стигаше. Искаше страст!

by **Kris.** Съб Ное 24, 2012 9:54 pm

- Просто така. Няма нищо за обяснение. - отвърна му Нана.
Китаецът се изхили. Нямало нищо за обяснение. А пък той се казваше Хакерчо и по цял ден стоеше на компютъра.
Лидерът започна да ръчка инструмента си все по-бързо и по-бързо, по-надълбоко и по-надълбоко. Искаше я цялата, само и единствено за себе си! Е, но явно щеше да се наложи да дели с Джунг Су.. или Джунг Су да дели с него. Всъщност, на кого му пука кой с кого ще дели?
Всъщност, Джин Ах не беше ничия собственост. Тя не беше предмет, който да делят. Тя беше живо същество и не беше на никого.
- Хьонг има сериозни намерения към теб, сладурче. - каза й Крис и й смигна. - Той наистина много те обича. Да имаш финални думи преди да свършим?
Всъщност, Джин Ах нямаше време за реакции. Крисъс си го извади и свърши навсякъде другаде, но не и в нея и върху нея. У Фан се изправи и се зае с обличането на дрешките. Рапърката на After School стоеше като вкаменена.
- Джин Ах, може да се облечеш. А ако е за блузката, не се притеснявай. - той извади от раницата си една тъмносиня блузка с дълъг ръкав и й я подаде.
Женското най-сетне даде признаци на живот в мига, в който У Фан й подаде блузата. Тя се изправи и също започна да се оправя.
След около 4-5 минути и двамата бяха готови и излязоха от изоставения склад. Вървяха заедно до модната улица. През пътя до там, ръчичката на Крис се намираше през цялото време на талията й и я притискаше до себе си. Е, вече беше негова.. донякъде. Тя се беше оплела в паяжината му, все пак той я отвори. Нещо, което ИТък скоро нямаше намерение да направи.
- Надявам се следващата ни среща да е скоро, Айс принцесо. - подсмихна се китаецът, целуна я по устните и потегли към дорма на EXO.

by **Tae-Hyun** Чет Яну 02, 2014 4:24 pm

Самодовлната злобната усмивка не падаше от лицето на Те Хьон.Безизразните му студени очи бяха приковани право напред.Макар ,че беше напълно съсредоточен в пътя и караше любимата си нова кола. Hyundai Santa Fe модел 2013.Обожаваше това бебче.Беше бързо ,туниговано и безкрайно готино.Точно по вкуса на младия бизнесмен.Колата фучеше по пътищата предизвиквайки остри клаксони след себе си.Едни приятелчата от полицията им бяха осигурили сигурен път по който да минат и да не бъдат засечени от камери...които всъщност бяха изключени.За да е по уверен даже беше скрил номерите на всички коли които участваха в акцията.
-Благодрая господин ,Пак.Заслужихте си бонуса и тази година!Знаех си че мога да разчитам на вас!~- мъркаше с гърлен самодоволен глас .От другата страна на слушалката се чу тихо съгласие.Горкия Господин Пак нямаше избор.Кой щеше да пита точно него?Моля ви се.Беше принуден да работи,защото знаеше какво щеше да му се случи ако откаже.
-Еххх,колко е хубаво да побеждаваш!-изкефи се Те Хьон и включи радиото.Песента която вървеше беше на SNSD Genie.С лека усмивка ,мъжът започна да пее.От огледалото за задно виждане погледна и видя отпуснатото тяло на Лорън.Бяха я упоили.Само за всеки случай.Мацката се оказа много борбена.По време на отвличането май че смачка слабините на един от подкрепящия екип.
-Свържете ме с брат ми.-заповяда на мъжът на седалката до него.Оказа се че Дже Хий не вдигаше.Бравос.На тоя какво му ставаше?Все не вдигаше.
-Ще оставя гласово съобщение.-с това той се похвали на скъпия си брат и все така жизнерадосто продължи да кара припявайки със следващата песен.Хвърли още един поглед на Лорън.Все още не се събуждаше.Лицето й беше твърде спокойно.Е ,скоро нямаше да е така!Чонг се обърна и се усмихна само с едното си крайче на устините си.Чувстваше се толкова горд и в същото време развълнуван.Не че му беше за пръв път да участва в отвличане,просто сега можеше да си представи как ще реагира Чан Йон ,а и самия той щеше да доприпка като му се обадят.Горкия чак ушите щяха да му увяхнат от шок като разбере при кой е възлюбената му.Скоро паркира колата пред един от складовете.Даде заповеди хората му да обградят огромния склад.Всички бяха въоръжени с газови автомати.Всички от един бяха опитни убийци и половината бяха от Северна Корея жадни за кръв.
-Ти !Вържи ръцете на момичето и й счупи телефона !Ти .-посочи едни друго момче .-Вкарай колата вътре и я паркирай точно в средата,щом я паркираш заключи всики врати и затъмни бронираните прозорци....А и.. не изключвай радиото.-отново пусна една мазна усмивка и извади телефона си.Нямаше следа от Дже Хий. Тъмнокосия изцътка няколко пъти после отиде да облече бронираната си жилетка.
Изминаха няколко минути в пълна тишина.Те Хьон зареди пистолета си и го прибра.С ръце в джобовете се приближи до любимата си кола.Почука на стъклото
-Ооо,Лоръъъъъън~ Спинкаш ли красавице?-пропя и се изхили брутално обърна гръб на колата и се облегна все още кискащ се.-Не дей да простипаш ,купона ,скъпа...Тепърва се започва.

by **Lauren.** Чет Яну 02, 2014 4:57 pm

Беше си в тях и се излежаваше най-нагло да удобното си диванче. Заедно с кучето си гледаше една драма с актьора И Мин О. Този май щеше да и стане фаворит. Започна да разтрива врата си котаго й се стори, че чу нещо в коридора. Огледа се, но всичко й се стори нормално.
- Еди, ти чу ли нещо? - попита тя, но синеокото кучето естествено не можеше да й отговори.
Лорън само го помилва по главичката и се усмихна. Нещо обаче смути хъскито й и то хукна към кухнята. Сигурно беше гладно за това госпожица Хамилтън не го последва. Знаеше къде е храната и щеше да се оправи.
Усети студен полъх по гърба си. Стана и се отправи към коридора. Нещо не й харесваше там. Не беше спокойно както обикновенно. Щом се показа видя, че вратата е отворена.
- Какво по..? - промърмори си тихо тя.
Излезе на коридора и тогава видя няколко маскирани мъжки насреща й. Понечи да затвори вратата, но те се оказа по-силни и влязоха вътре. Единия я хвана през кръста и я вдигна от земята. Лорън започна да пищи и да рита във всички посоки. Успя да ритне няколко мъжки, а единия го нацели право в слабините, но това изобщо не й помогна. Последното, което видя беше как доближвата една кърпа до лицето й. Клепачите й натежаха и скоро изпадна в безсъзнание.

***

Отвори очите си бавно, а всичко, което виждаше беше една мъгла. Тя бавно започна да изчезва и разбра, че се намира в някаква кола. Опита се да помръдне, но не успя. Някакъв беше застанал до единия прозорец и се подсмихваше мазно. Идеше й да му цапардоса един шамар и да му махне мазната усмивка от лицето.
Радиото вървеше в колата. Звучеше някаква непозната песен за нея. Някаква мъжка група, но точно в момента не й беше до това. Искаше да разбере какво искат тези от нея. Дали пък Чаньол не искаше да я изплаши заради това, което направи? Не, той не беше такъв. Това не беше по силите на Пак. Той беше прекалено мил, за да го направи.
От очите й се стекоха няколко сълзи. Беше прекалено изплашена, за да може да мисли каквото и да било. Онзи все още седеше до колата.
- Какво искате от мен? - провика се Лорън през сълзи. Не успя да го изкрещи, защото е прекалено слаба. Не беше излязла напълно от упойващото действие на веществото върху кърпата.

by **Jae Hee** Чет Яну 02, 2014 7:51 pm

- Проблемът е в синовете ви, господин Чонг. - Дже Хи рязко спря бодрата крачка и отправи поглед към масивните, затворени врати. Приближи се тих като котка и се заслуша. Дочуваше така познатите мазни гласове на онези старци, помощниците на баща им. Всеки един го увещаваше в това, че младите мъже не са способни да управляват и само вършат глупости.
- Значи се следим, а? - изсъска ядно богаташчето, подпали му се фитила и тръгна да отваря вратите. Значи вече бяха започнали да настройват дъртия против тях? Няма да се разберем така. Той се спря, това не беше удачния начин. Искаше да ги смаже като буболечки, бавно и мъчително. Стисна зъби, и тръгна отново. Преди да се спре тъкмо си тръгваше. В главата му вече се въртяха отмъстителни планове. Но първо трябваше да разкаже и на Те Хьон. Двамата вече очакваха тези старци да им създадат проблеми, но не очакваха да е толкова скоро. Вече беше на паркинга и крачеше към колата, когато си погледна телефона, за да звънне на брат си. С изненада откри гласово съобщение, което го призоваваше към изоставените складове. Е, време бе за действие и поне едно интересно нещо щеше да се случи. Написа един бърз смс и се качи в колата. Беше получил координатите за безопасния път. Може би при него не бе толкова рисковано, но предпочиташе да не го виждат по камерите. Въведе данните в gps-а и потегли. Потънал в мисли, почти не усети кога е пристигнал на мястото. Целия склад беше въоръжен от опасни типове, които веднага бяха настръхнали, когато чуха приближаваща кола. Дже Хий слезе и двама тръгнаха да се приближават към него. Обърна се и ги изгледа остро, след което явно го бяха разпознали и мирно се отдръпнаха. Остави ключовете на един от хората им да се оправи с колата му и се обърна назад. Забеляза как една кола спира в далечината и от нея слизат двамата му довереници. Те се приближиха и останаха настрана на пост и мъжът влезе вътре. В средата на склада бе паркирана една от колите на Те Хьон, а той стоеше до единия прозорец, привидно доволен. Приближи се от другата страна, и тъкмо тогава чуваше отслабен женски вик, поднесен като въпрос. Лорън значи? Явно момичето не бе забелязало неговото присъствие все още.
- Имай търпение и може би ще разбереш. - отговори на въпроса и със равния си, сериозен тон. Явно нямаше да може да се отпусне и да се забавлява като брат си, защото го бяха ядосали. Изправи се и потупа капака на колата, след което заобиколи отзад и се намери при брат си.
- Изпуснах ли нещо интересно? - попита и един от хората му донесе бронирана жилетка като на Те Хьон, след което се оттегли. Дже Хи я сложи, след което напипа двата незаконни пистолета, които си беше скрил. Не се знае кога може да потрябват.
- Трябва да ти кажа нещо важно. Но първо, какъв е планът? - говореше достатъчно тихо, за да не може момичето в колата да го чуе, но и достатъчно силно за да го чува брат му. Острият му слух не изпускаше никой шум наоколо. В такива моменти сетивата на малко по - големия Чонг бяха изострени доколкото позволяваше човешкото тяло.

by **Tae-Hyun** Чет Яну 02, 2014 10:13 pm

Не можеше да види лицето на Лорън ,но подозираше ,че тя е доста уплашена в момента.Ама защо?Гаджето й не правеше ли точно същото?Всмисъл защо се впечатляваше ,след като и Чан Йол вършеше същите неща.Не,не,не по скоро Чан Йол виждаше какво правят хората на баща му,знаеше всичко и по-лошото беше ,че не ги спираше.О,дане би младото синче беше уплашено от баща си?От онези мутри ли?Браво Лорън мъж за приказ си имаш.
Те Хьон стоеше все така опрян до лъскавата си кола и не спираше да се подсмихва "под мустак".Щеше да си струва ако и мафиотското синче видеше тази усмивка.Засега му стигаше ,че момичето вътре я виждаше.Искаше да я запомни.
- Какво искате от мен? -проплака от вътре Лорън.Ооо,сърцето на Те Хьон се сви.Вече не беше онова смело момиче по телефона или онова което се семозащитаваше сега беше просто една малка уплашена Лорън.Младия бизнесмен беше напът да й се изсмее едно хубаво и да успокои ,но високата приближаваща фигура на брат му го възпря.Нова подканваща усмивка цъфна на лицето му.Сега когато и Дже Хий беше тук щеше стане още по-забавно.
- Имай търпение и може би ще разбереш. -каза той докато заобикляше колата.Малкия близнак се искиска тихо и проследи с поглед брат си.
- Изпуснах ли нещо интересно?-попита го ,но Хьон само ухилено поклати глава и кимна с брадичка към колата. Дже Хий също се навлече с една от бронираните жилетки и си провери оръжията.Явно и той като брат си се бяха подготвили.
- Трябва да ти кажа нещо важно. Но първо, какъв е планът?
Както винаги Дже Хий беше целенасочен и не увърташе.Това беше може би едиственото му хубаво качество.
-Сега звъня на приятеля ни да го поканя да се присъедини!Хаха.-отвърна му .-Пък като дойде ще решаваме в действие.Ти кажи сега какво е станало ,че чак си се притеснил.Пак ли онези дъртаци?-на лицето му самодоволността се изтри са секунди и на нейно място се настани сериозността.Тея старци които постоянно ходеха до дъртия задник на баща им вече прекаляваха.
-О въобще не ме изненадват тея отрепки..-хладно изкоментира Те Хьон щом му разказа за каков иде реч.-Мисля че е крайно време да им покажем от какво точно трябва да се страхуват.Прекаляват го и просто и аз ще се ядосам.-съскаше Хьон
След като приключиха този разговор дойде време.
-Звъня на Чан Йол!-каза през едвам притиснат злобен смях.Извади телефона си и набра номера и включи високоговоритяла.
Пак Чан Йол не знаеш какво ти предстои.
-Айде за много години бе Чаньо!-каза весело Те Хьон и прехапа устна за да чуе тоя какво ще каже.Или поможе би майка му щеше да вдигне този път.Минали път беше Лорън сега майка му или пък сестра му.Хах.

by **Lauren.** Чет Яну 02, 2014 11:57 pm

Защо беше всичко това? На никого нищо не беше сторила. Освен на Чаньол. За миг отново си помисли, че той седи зад всичко това. Искаше да й отмъсти за това, което направи, за начина по който го разиграваше няколко месеца, а той с времето й се довери и започна да я кара да се чувства като принцеса, като единствената на света. Това я накара да се разплаче още повече. Чувстваше се страшно виновна.
- Имай търпение и може би ще разбереш. - това още повече изнерви Хамилтън. Искаше да разбере целта на похищението по-скоро.
По радиото пуснаха песента на EXO - Wolf. Още в началото се чу галаса на Чаньол. Нямаше как да го сбърка. Прехапа устната си и заслуша песента. Беше прекалено съсредоточена, за да забележи, че в играта се е добавила още една персона. Тя само видя, че си шушукат нещо, но не чу какво точно. Говореха прекалено тихо, за да може тя да ги чуе. Плачът и започваше да намалява, а трезвото й мислене започна да се завръща. Огледа се внимателно от къде може да избяга и как. Нямаше големи възможности, защото навсякъде имаше горили. Този, който я отвлече извади телефона си и набра някой. За капак включи високоговорителя. Какво целеше...?
- Айде за много години бе Чаньо! - каза той.
Лорън подскочи от седалката на колата. Ето, че съмненията й се оказаха верни. Това похищение беше свързано с Чаньол. Той си вдигна телефона, но гласът му беше сънен. Скоро се е събудил или просто е много изморен. Мъжкия само произнесе името й. По всичко си личеше, че Чаньол се панира. Начинът по който говореше й беше познат.
- Не,не,не.Даже й отидох на гости сега сме заедно.Готино апартаментче.Мхъм. Лорън,искаш ли да говориш с Чан Йол?... - Хамилтън не обели и дума. Не искаше Чаньол да се върже на тея. - Е човек сори , няма да може.
- ТИ НОРМАЛЕН ЛИ СИ?!? - изкрещя Чаньол. Не сте в апартамента й! Кажи какво искаш и ще ти го донеса! Само не я докосвай или нещо друго..
- Нищо не искам...С Дже Хий ни се искаше таз година да има впечатляващо начало за теб...Като гледам си постигаме целта,а?
Чаньол с цялата си ярост го попита къде е. Лорън си мислеше, че той няма да дойде и все още беше на това мнение. Може би той щеше да прати няколко горили на баща си и въобще да не я потърси. Чернокосият продължаваше да се прави на интересен. В крайна сметка му каза къде е точното им местонахождение.
- Той няма да дойде! - каза им Лорън така, че да я чуят. Беше доста сигурна в думите си.

by **Jae Hee** Пет Яну 03, 2014 1:46 am

Дже Хи преразказа набързо това, което беше чул и направи един бърз анализ. Огледално на генва, който се прокрадна в близнака му, Дже Хи също го усети,но почти не му пролича. Само в огнения поглед, който шареше насам - натам. Тези копелета бяха започнали да предизвикват двамата младежи още преди да заемат високи постове дори. От десет километра се виждаше, че тези искат да завземат компанията, и баща им, който уж се пишеше за голяма работа им се хващаше на въдицата. Лично на по - големия Чонг му бе писнало от това. Бяха тръгнали по трънлив път тези задници. Занимаваха се с грешните хора, за които не знаеха какви могат да бъдат. Със сигурност близнаците можеха да направят всичко, и именно това тук го доказваше.
- Вече имам доста идеи, не се притеснявай. Те ни наблюдават, но аз тях също. Тези дни, през които те няма в компанията съм засилил наблюдението, и имам знам всички кирливи ризи. - съскаше на свой ред и Дже Хи.
- Та не мисли сега за тях, като скалъпя пълен план, ще си говорим пак. - завърши той, а след това брат му звънна на "приятеля им". Беше пуснал високоговорител, и така и двамата, плюс госпожичката в колата можеха да чуват.
Дже Хи с прикрит интерес следеше разговора. Само от гласа на Чан Йол можеше да се разбере за това колко е слаб в действителност. Чак звучеше жалко. "Кажи какво искаш и ще ти го донеса". Това беше изключително унизително. За пореден път той се убеди колко е хубаво да нямаш чувства. Заради това момиче мафиотското чедо вероятно вече се бе препотило поне три пъти и и си бе сменило емоционалното състояние също толкова пъти. Не го бе очаквал от него, но явно и тази слабост го застигна. Слабост, която поразява хората и ги прави по - слаби. Много често си мислеше за това как трябва да е благодарен на Су Джин за това, че не го остави да се привърже повече към нея. Не знаеше дали ще се влюби, за него това винаги е било невъзможно. Но не искаше да бъде слаб. Проявата на чувства е проява на слабост. В този свят трябва да бъдеш хищник, при това от едрите. Някакво си лигаво пубертететско чувство, което остава дори като станеш възрастен...за Дже Хи това беше смешно.
След като брат му затвори телефона, двамата се спогледаха многозначително. Отвътре се чу увереният глас на момичето, че той нямало да дойде. Дже Хий имаше слушалка, тикната в ухото, през която му се съобщаваха разни неща.
- Вече идва...- каза ниско той, достатъчно силно, че тя да го чуе. Или се опитваше да метне близнаците Чонг, или наистина не познаваше гаджето си достатъчно. Той знаеше, че идва, защото вече му яха съобщили това...
Мда, Чонг Дже Хи още преди да дойде беше изпратил човек, който да наблюдава действията на Чан Йол. И определено вече знаеше, че споменатият идва.

by **Chanyeol.** Пет Яну 03, 2014 1:46 pm

Беше толкова уморен... Първо се скара с Лорън заради лъжите й и й беше казал повече да не му се мярка пред погледа, а сега от S.M подхванаха EXO повече от всякога. С всичките тези концерти и глупости, му идеше да се хвърли от моста над река Хан. Имаше нужда да си почине, а фактически това нямаше да се случи скоро. Поне баща му вече не го търсеше за нищо и нямаше нужда да се разхожда до онази огромна сграда, където се случваха всички сделки, решения за престрелки, пренасяния и всякакви такива. Всъщност, баща му вече не търсеше нито него, нито сестра му. Беше станало ясно, че босът на корейската мафия скоро ще се оттегли от поста си. Явно беше оставил децата си, за да реши кой от двамата ще го наследи. Всички залагаха на Чаньол, но той не изгаряше от желание да ръководи мафията. Това означаваше да се откаже от EXO - новото си семейство, братята му и всичко за него. Досега никого не се беше интересувал толкова от него, както те. Обичаше ги и ги имаше за свои братя. Чувстваше ги такива. Та.. да се откаже от EXO, за да живее жалък живот изпълнен с опасности. Факт си е, че Пак Чан Йол е страхлив, но понякога ставаше нещо, което самият не можеше да обясни на себе си. Сякаш целият страх се изпаряваше и се трансформираше в машина за убиване.. Досега това нещо се беше случвало три пъти. При това винаги на разни престрелки между мафиите.
Рапърът най-накрая се добра до леглото си. Успя да задряма, когато телефонът му започна да звъни. Беше онзи от Хюндай - Те Хьон. Какво искаше пък сега? Чани направи физиономия и му вдигна.
- Айде за много години бе Чаньо! - изгърмя онзи от другата страна.
- Казвай направо какво искаш от мен. В момента не ми е до "прекрасната" ти особа - измрънка изморено Пак.
- Имам да ти кажа само една дума...Л-о-р-ъ-н.Хах.
Това накара Чаньол да подскочи от леглото си. Стисна бясно чаршафа на леглото си.
Моля? Какво за Лорън?! Да не си й направил нещо?!? - паниката в гласа му беше ясно доловима.
- Не,не,не.Даже й отидох на гости сега сме заедно.Готино апартаментче.Мхъм. Лорън,искаш ли да говориш с Чан Йол?...Е човек сори , няма да може.
Едно не успя да разбере за цялото си познанство с този и брат му - защо го правеха?!
ТИ НОРМАЛЕН ЛИ СИ?!? - изкрещя рапърът. - Не сте в апартамента й! Кажи какво искаш и ще ти го донеса! Само не я докосвай или нещо друго..
Добре, че не се беше преоблякъл. Обу се набързо и изчезна преди другите членове на групата да разберат какво стана.
- Нищо не искам...С Дже Хий ни се искаше таз година да има впечатляващо начало за теб...Като гледам си постигаме целта,а?Хехе.
- КАЖИ МИ КЪДЕ СТЕ, КОПЕЛЕ!!! - тръшна входната врата. - Защо винаги с онзи се стремите да ми вгорчите живота?! Къде сте?
- Уплашен съм!Ууу.И защо да ти казвам?
- Просто ми кажи проклетото място, дявол да го вземе! Лорън нищо не ви е направила!
- ...Ами дообреее. Чакам те в Южните квартали ,до складовата борса.Склад номер 75. А и...ще е добра идея да не идваш с мутрите на баща ти.Само съвет.Чао-чао - и му затвори преди да успее да реагира.
За момент мафиотският син спря по средата на пътя. Прибра мобилния си в джоба на якето, след което стисна юмруците си. Беше повече от побеснял. Двамата Чонг се стремяха винаги да му направят нещо гадно. В някои от тези моменти му идваше да си тегли куршума, но знаеше, че не си струва. Можеше единствено да ги съжалява за дето са станали такива отрепки.
След половинчасов път, най-накрая стигна до въпросния склад. Влезе с гръм и трясък, както би казал И Фан - със стил. Долната му челюст трепереше бясно. Както го бяха инструктирали - не беше дошъл с мутрите на баща си, нито пък с оръжие. Мястото беше обградено от разни опасни мъже с газови автомати. Призна ги! Този път се бяха ПРЕСТАРАЛИ!
Двама от въоражените се приближиха до него. Опряха оръжията си в гърба му, след което го поведоха към колата в центъра на склада. Стигнаха до нея, а прозорецът от страна на шофьора се спусна. Физиономиите на близнаците Чонг веднага лъснаха.
- Хайде, домъкнах се. Сега пуснете Лорън. И нямаше нужда толкова да се престаравате. Познавате ме по-добре и от собствената ми майка. Безобиден съм - въздъхна Чани.

by **Tae-Hyun** Пон Яну 06, 2014 11:11 am

Пхапхапха,значи по телефона сме много смели,а?През целия разговор Те-Хьон говореше с насмешка.Вълнуваше се толкова много ,че ще стъжни живота на малкия Чан Йол.Обичаше да дразни хората,но най любимо му беше да дразни точно него.Просто той му се връзваше и ставаше супeр яката ситуация.Може би щяха да са приятели ,но...о я стига та дой не беше достоен за Те-Хьон.В някой друг живот може би ,но не и в този и определено не й в този момент.Очиведно беше че малкия Чонг се забавляваше повече от брат си Дже Хий.Той беше нещо неразположен явно.Принципно също се кефеше ,но явно нещо го мъчеше сега.Разбираемо онези бастуни от компанията готвеха заговор срещу двамата наследници.Дърти мумии,нямаха си представа с кой се захващаха.Но това щеше да почака.
Ето че Пак Чан Йол вече припкаше като смел рицар за да спаси любимата си.Сигурно щеше да отмъкне някой бял жребец от Зоологическата градина,но всъщност по добре да беше яхнал приятеля си Крис,който само за това ставаше.Същата работа като коня щеше да върши.
- Той няма да дойде! –уверия глас на Лорън отекна в колата.Хьон щеше да прихне от смях.
- Вече идва...-отвърна с готовност Дже Хий.Ааа,ето го и стария Дже Хий ,къде се беше загубил?
Не им оставаше нищо освен да чакат и да чакат.Сериозно ,кон не се язди толкова бавно,освен ако не спретне и една каручка отзад.Скоро или по-точно след половин час ,стражата обградала склада се юрна на посреща спасителя.Дадоха сигнали на близнаците ,че уважаемият беше пристигнал.Нямаше как ,но на лицето на Те се разля самодоволна усмивка .Той заедно със брат си се отблъсна леко от колата на която се бяха подпряли .
- Хайде, домъкнах се. Сега пуснете Лорън. И нямаше нужда толкова да се престаравате. Познавате ме по-добре и от собствената ми майка. Безобиден съм
Ха,колко жалък беше само.Нима наистина Лорън беше с този.Може би беше лесбийка?
Ако не бяха баща му и гъзолизците му той щеше да едно нищо.Просто поредното страхливо богаташче.
-Е не толкова бързо де!-каза високо Чонг и пристъпи една крачка напред.-Носиш ли ни подарък?-не се стърпя и пита.Ами да ако освобождаването на Лорън щеше да е неговия подарък,а те на сухо ли ще останат?
Чан Йол измърмори нещо под носа си което въпреки всичко развесели още повече младия Чонг.Той се обърна към колата и почука на задния прозорец.
-Лорън...долу има едно копченце натисни го,прозореца ще се отвори.-мило я помоли .Скоро той се спусна и от там се появи главата на момичето.Тя повика Чан Йол и се опита да отвори вратата ,но тя беше заключена.Те-Хьон в както беше в гръб към Чаньо извърна главата си ,надкна през рамо и пусна една мазна усмивка на рапъра.
-Знаеш ли какво Чан Йол...искаш ли да ти кажа една тайна.За Лорън.Ама истинската Лорън-натърти знаеше коя е всъщност и знаеше абсолютно всичко за нея и семейството й.-Например едни интересен факт за семейството й.Хьонг защо не не му разсяниш.-погледна към Дже Хий. Дали Чаньо подозираше ,че семейството й беше избито заради баща му?Знаеше ли за схемите ,които тя се опитваше да изплете за да отмъсти?

by **Lauren.** Чет Яну 09, 2014 8:16 pm

Беше повече от сигурна, че Чаньол няма да дойде. Малко преди да посрещнат 2014 година тя му призна каква е истината за нея и каква е била първоначалната й идея на връзката им. Много добре знаеше, че Пак мрази лъжите, но все пак тя продължи да мълчи за всичко. Можеше да замълчи за това, но Лорън прецени, че не трябва да крие нищо от него. Искаше да е честна с Чаньол и ако връзката им стане по-сериозна да нямат тайни помежду си. Както обаче и очакваше той й каза да напусне живота му. Лорън нямаше друг избор освен да го направи. Чаньол беше в пълното си право да я изгони и да не иска да я вижда повече.
Единият от похитителите й каза, че той идва. Тя продължаваше обаче да е на мнение, че той няма да влезе през онази голяма врата в близко време.
Измина около половин час и се чу скърцане. Лорън се изправи и погледна през прозореца на колата. Нямаше как да не познае фигурата на Чаньол, който беше напълно сам. Няколко от хората на идиотите го обградиха. Лорън чакаше да види какво ще се случи. Не искаше Чаньол да пострада и дори би жертвала себе си, за да не го докосват.
-Лорън...долу има едно копченце натисни го,прозореца ще се отвори.
Момичето не беше толкова малоумно. Тези май не бяха наясно, че преди е живяла много по-добре от трите важни мъжки персони в склада взети заедно. Много добре знаеше къде се намират копчетата за отваряне на прозорец в такавва кола. Тя го натисна и нещото, което забеляза е две от горилите им, които бяха опрели автомати в гърба му.
- Чаньол! - когато видя двете оръжия, извика името му.
Направи опит да отвори вратата с вързаните си ръце, но не успя. Едва ли щеше да направи нещо съществено, ако излезе от колата, но поне можеше да опита.
-Знаеш ли какво Чан Йол...искаш ли да ти кажа една тайна.За Лорън.Ама истинската Лорън. Например едни интересен факт за семейството й.Хьонг защо не не му разсяниш.
Лорън го погледна тъпо. Този сериозно ли? Реши да не хаби речите на другия и преди да е успял да каже нещо тя проговори:
- Не се хаби, драги - посъветва го тя. - Знае, че семейството ми е загинало и знае точно как е станало. Също така знае защо аз бях с него.
Натърти на "бях". Не искаше да им достави удоволствие. Те се радваха, когато другите страдат от техните злини, с това се хранеха, с това живееха... Сърцето й се сви от болка когато го каза, но нямаше друг избор. За секунда погледна Пак и погледа й отново се върна в колата.

by **Jae Hee** Вто Фев 25, 2014 6:23 pm

По - големият близнак бе непоклатим в мнението си. И се оказа прав. Чаньол доприпка при тях при първа възможност. Не го мразеше. Защо да го мрази? Та той така хубаво забавляваше близнаците, когато имат нужда от това. Сега отново ставаше същото. Всички наоколо направо им вървяха по свирките. По лицето на Дже Хи се прокрадна бледа усмивка, отвътре със сигурност му беше забавно, но каменното му лице рядко изразяваше емоции.
След това изслуша внимателно и мълчаливо всичко, което се случваше около него. Също така попиваше всяка една емоция на влюбените гълъбчета. Ама те наистина изглеждаха като герои от сапунка или от някое супер сладникаво аниме. Сега оставаше ушатия звяр да се превърне в някоя свръхестествена бойна машина и да разгроми нас, "лошите". В душата на Чонг отекна смях.
Разочарова се малко, когато разбра, че господинчото знае за игричките на любимата си. Ах как му се искаше той да каже за скалъпените и планове. Явно все пак някои неща на този свят не попадат под влиянието на парите. Като случайностите например. Малката ги бе изпреварила и му бе споделила....голямата...тайна. Но все още беше забавно. Макар и да говореше смело, в гласа и се прокрадваше болка и тъга. В очите и още повече. Надарен с набито око за човешките емоции, Дже Хи винаги се забавляваше от такива събития. Съмнявам се и Те Хьон да оставаше по - назад. Също така и айдълът не успяваше да прикрие напълно болката си. Мислите, които се въртяха в главата му едва ли бяха приятни. Явно наистина тези двамата бяха хлътнали здраво. Колко сладко и напълно абсурдно....
Вътрешно Дже Хи се давеше в жлъч.
Пъхна ръце в джобовете на панталоните си и направи няколко крачки напред. Заби орлов поглед в "приятеля" им.
- Не изглеждаш като да си и простил, Чанйол. - заговори дръзко
- Но ето те тук. Заради лигавите си, идиотски чувства си готов да се тормозиш още? - крива усмивка се появи на лицето му. Ами няма как да не се тормози, едва ли срещите с двамата Чонг са като престой на плажа за него. Точно това ги радваше тях.
- Е, какво е чувството? Да разбереш, че безценното ти момиченце не е спало ден и нощ в обмисляне как да ти отмъсти, на теб и на родата ти? Защото пък именно твоя плът и кръв са я оставили сираче? - усмивката на големия Чонг напираше да се покаже пак. Част от забавлението я нямаше, но какво им пречи да сипят малко сол в раните на сапунените герои. Вероятно отдавна бяха осъзнали, че именно това доставя удоволствието на бизнес копелетата, но нямаше как да прикрият тъгата си напълно.
- Хмммм....дори да си простите един на друг дали ще има happy end за вас? Един въпрос ме гложди, Чани.....мислиш ли, че ако преглътнеш всичко това, ще успееш да и върнеш щастието, което е загубила заедно с загубата на родителите си? Ще успееш ли да компенсираш безсънните и нощи, пропити с горчива омраза? - докато говореше, той бавно се бе приближил до Чаньол. Не спираше да го изучава дори за миг. Очевидно думите имаха въздействие върху него. Застана точно пред него и се усмихна.
- Ще бъдеш ли добре...знаейки че след като те погледне, и напомняш за всичко това? - мъжът се изкиска тихо, врътна се и отново тръгна бавно към предишното си местоположение.
- Ами ти, Лорън? Ще успееш ли напълно да загърбиш тъгата, заради чувствата ти към него? Влюбена в синчето на убиеца. Какво ли биха си казали родителите ти....- бълвайки всичко това по "жертвите си", Дже Хи определено се чувстваше развеселен.
- Ти как мислиш, братко? Имат ли бъдеще двамата? - отново с прикрит интерес очакваше какво има да допълни брат му. Познаваше го, определено нямаше да остави цялата забава само на по - големия.

*извинете за закъснението -.- напълно изключих за това рп, mianhae T.T*

by Sponsored content

Изоставения склад

Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад

Re: Изоставения склад