Dorm [ Hyoyeon and Seohyun ]

by Гост Пон Ное 26, 2012 7:37 pm

by **Hongbin.** Сря Сеп 11, 2013 1:14 pm

Въпреки всичко което направи,въпреки всяка грешка след грешка,всяка запалена цигара и всяка глътка алкохол И Хюк Дже все пак ...все пак оцеля.Щеше отново да е жив,да се радва на прителите си и този път да оценява всяка секунда .Никога ,ама никога нмаше да повтори грешките си.И тежката диагноза Недребноклетъчния белодробен карцином помогна мъжът да се се осъзнае най-накаря,но и накара да се зачуди дали всъщност заслужаваше да живее?Толкова хора му казаха ,че трябва да спре цигарите!Да спре!Предлагаха му помощ ,а той..Тъпо инато магаре.Както и да е .Медиите така и не успяха да разберат за рискът и въобще за болеста на Хюки и това беше ъ супер.В момента той имаше нужда от любовта на феновете си ,не от състраданието им.След онзи ужасен ден –деня на операцията ,рискът намаляваше все повече и повече и рапарът усещаше че скоро щеше се завърне.Даваше всичко от себе си,слушаше лекарите,ядеше от ястита на майка си които тя приготвяше със помоща на Хьойон.Ох,тя горката колко ли беше преживяла.Първо гаджето й за малко да умре на масата,второ да седи със майка му.Второто беше наистина опасно.Жената просто толкова се беше ,уплашила ,че кой знае какви мисли са й минали през главата,лошото при нея обаче беше ,че тя държеше да ги изказва на глас.Господин И за това много се караше с нея.Но всъщност жената си беше такава ,нали?Притеснена ,любвеобвила ,готова да скочи дори от Еверест за детето си.Толкова много ги обичаше.
ЪнХюк прекара няколко седмици във реанимацията където успя да се възтанови.Сега обаче както казаха докторите възтановяването щяло да бъде до живот.В смисъл.Трябваше да избягва плуването,пушенето и всичко което натоварваше дробовете.Тогава танцьора стисна зъби и даде мъжка дума ,че ще спазва всичко.Просто...той просто си искаше живота,и нямаше да се откаже от него просто ей така заради една цигара.Освено това го чакаха сумати химиотерапии и лъчетерапии.Химиото го тъпчеха със силни лекарства ,които пречистваха организма му.Беше наиситна ефикасна защото след втората ,той се чувстваше горе-долу нормален.Е като изключим ,че беше отслабнал,че беше станал бял и че за съжление от лекарствата му изкапа косата.Да ,Хюки нямаше коса.Но това беше жертва която той с готовност направи.Благодарение обаче на стилисктите които направиха няколко мъжки перуки със някакво залепващо се дъно, маймунката на Супер Джуниър не повдигна съмнения.”Косата му” беше толкова естетвена .
Както и да е.Ето че поредната терапия мина.Хюк обаче остана в болницата защото му беше станало лошо.На другия ден всичко беше окей и той излезе.ОТ както мина операцията имаше един господин който беше някакъв санитар със специалност медицина и бойни изкуства който ходеше навсякъде с него.Беше нещо като застраховка ,като не дай си Боже му се случеше нещо.Господин Куон даже спеше у тях и в продължение на тези месеци бяха станали приятели.
-Как си,Хюк Дже?
Попити го след като влязоха във колата.Хюк се обърна и леко му се усмихна.В момента мислеше за нещо друго.
-Хей,Хьони...
Говореше по телефона.Искаше да се видят ,и му беше домъчняло.колкото и да се стараеше Хьойон си имаше ангажименти освен със групата ,които напарвиха къмебк със нов албум,но и подготвяха нов.А да не говорим за Dancing 9.Бяха натоварени момичетата.А й турнетата..Много,много работа.
След като се разбраха със Хьо ,колата замина първо към Ес Ем билдинг.Том остави докоменитета от болницата и от там отново във колата.Преди да тръгнат ЪнХюк удари едни телефон на Кю за адреса на Хьойон и СоХьон.Това дете знаеше всичко,бе.След като разбра адреса им шофьора тръгна на там.Както се надяваше минаха през едни пазар от където взеха един килограм грозде,няколко ябълки ,морков и лимони.Дано Хьо да имаше сокоистисквачка.Защото Хюки пиеше много,много такива сокчета.Понеже реши ,че само с плодове няма да ходи все пак рапърът все и някаква храна от онези малките сергийки със готвени ястия.Добре че поне предлага и услугата за вкъщи.Благодарение на господин Куон упяха да занесат торбите до колата и от там пак му помогнат за да ги струпат пред механизираната врата на колперацията където явно се намираше апартамента на момичетата.Хъм ,квартала беше наистина хубав.Мъжът натисна звънеца с номер 13 и зачака.Скоро се чу гласът на Хьойон
-Долу ли си?-попита тя.
Мъжът се изкиска.Как знаеше ,че е той?
-Дам ти ли ще отвориш вратата или...какво да натисна .-каза докато се оглеждаше.
-Чакай,отварям ти.
В същия момент се чу едни нещо като звънец звук.Хюки реагира бързо и бутна врата ,тя се отвори.В предишния му апартамент беше така.Тъкмо тръгнаха да влизат двамата с торбите когато денсъра се сети.
-Ааа,Хьони-ях ?...-каза .От домофона се чу отонво гласът й.-На кой етаж сте?
След като разбра ,двамата със господин Куон влязоха във коридора на партера на блока.Видя асансьора и се качиха.Защо му беше да взима толкова много неща.Торбите тежаха , а и той колкото и да се правеше ,дори едно толкова дребно нещо го изтощаваше. Лекарят забеляза това и щом стигнаха до етажа на момичета ,грабва торбите и излезе.Хьюк го последва без протести.Във коридора на етажа видяха Хьойон която ги чакаше усмихната.Вратата очевидно на нейния апартамет зееше отворена,а тя беше по чехли на...на онези готините миньони от детското „Аз,проклетника” Беше сладка. Хюк Дже й се усмихна и изчака господин Куон да внесе торбите във домът й.
-Благодаря ,хьонг.-каза танцьора,поклони се и му се усмихна.-Ще ти се обяда като тръгвам да дойдете със колата.-информира го после се обърна към Хьони кото също се покланяше на приятеля му.
Скоро двамата влязоха вътре.
-Уааа,много е хубаво.-каза весело той и се огледа.Торбите бяха струпани в страни от входната врата.Ех какъв добър хьонг си имаше.

by Гост Пон Сеп 16, 2013 3:39 pm

Умееше да чака. Имаше предостатъчно търпение, което `и беше от полза. Можеше да се справи с всичко, защото... ами просто защото това бе Хьойон. За всички тя беше силна, упорита и можеща всичко. Да, това беше вярно. Тя лично си беше изградила този авторитет в очите на другите. Но не винаги беше така. Имаше доста моменти, в които е била слаба и неуверена в себе си. Никой не знаеше за тези моменти, защото ги прикриваше доста добре. Единствено ЪнХюк я познаваше най-добре от всички. Единствено пред него си позволяваше да изпада в такива моменти и да изразява истинските си емоции... досега. Откакто се беше оперирал гледаше да не го занимава с нейните проблеми, а да го остави активно и спокойно да се лекува. Лично тя нямаше какво да направи повече от това, което правеха в болницата. Въпреки това му помагаше по нейн си начин като се грижеше за него и гледаше да е по-силна от него, за да може да се справи с всичко, което се случваше напоследък.
Заради терапията, на която ходеше и неговите и нейните ангажименти, двамата не се виждаха много често. Отдавна не си бяха прекарвали времето само двамата. Липсваше `и, не можеше да отрече. Но искаше той да оздравее, затова не се оплакваше и гледаше на се наслади на всяка една среща или просто поздрав, който си разменяха в компанията. Поради причината, че `и липсваше, много се зарадва, когато той `и звънна, докато си стоеше вкъщи и общо взето се чудеше какво да прави, защото имаше половин ден без ангажименти, в който да си почине. Искаше много да го види, затова му предложи да дойде в апартамента. Той се съгласи и това още повече я зарадва и `и оправи настроението.
Докато го чакаше да дойде, пооправи стаите, защото не искаше да го посрещне в пълна хавра. По принцип тя беше много подредена и гледаше всичко да е в ред, но понеже не се прибираше много често, не беше успяла да подреди и да следи дали всичко е чисто... Мина известно време и се чу иззвъняването на звънеца. Стана от дивана и бързо отиде до вратата. Вдигна слушалката.
- Долу ли си?
- Дам ти ли ще отвориш вратата или... какво да натисна? - попита той.
- Чакай, отварям ти.
Натисна копчето, което се намираше до слушалката и по този начин отвори вратата на сградата. Чу се в слушалката как се отваря и след това затваря вратата. Тръгна да оставя слушалката, но отново се чу гласа му, питайки на кой етаж е. Тя му каза и остави слушалката на мястото `и. Отвори вратата, за да разбере къде трябва да отиде и се облегна усмихната на рамката `и по пантофи... След минутка Хюки и лекарят му се появиха пред вратата `и. Лекарят внесе вътре торбите. Хюки му благодари и му каза, че ще му звънне, когато ще тръгва. Хьо се поклони на приятеля му. Двамата влязоха вътре и затвориха вратата.
- Уаааа. Много е хубаво. - каза той.
Момичето се усмихна.
- Радвам се, че ти харесва. - каза `и го целуна по бузата за добре дошъл. - Ако искаш разгледай и другите стаи.
Отиде и взе торбите. Занесе ги до кухнята и ги сложи на плота. Вътре имаше храна и плодове за сок. Знаеше, че той постоянно пие такива сокове. Имаше сокоизстисквачка, затова с радост щеше да му направи един.
- Всички плодове ли използваш за сока? - попита тя по-силно, защото той беше се запътил към една от стаите.

by **Hongbin.** Нед Сеп 22, 2013 1:57 pm

Хьойон му се усмихна и даже го целуна по бузата.
- Радвам се, че ти харесва.Ако искаш разгледай и другите стаи. –каза му .Нашия се оглеждаше наоколу с онази негова си усмивка която никога не напускаше лицето му.За известно време тя беше изчезнала ,най-вече когато беше периода след операцита.Нищо.Важното беше ,че тя вече си беше намястото.Госпожицата винаги го е карала да се усмихва.Може би това осмисляше връзката им.Дори тази мисъл го караше да се усмихва.Всъщност той наистина много обичаше това момиче.Чувставата му винаги са били серизни спрямо нея.И тя даже го осъзнаваше.Което беше похвално.Защото беше още млада ,а той си беше стар...
Хюк Дже си събу кецовете ,подреди ги и бос по чорапи тръгна на някъде.Тук си беше чисто и спретнато.Хах ,Хьони винаги е била подредена.И винаги обичаше да държи нещата под контрол.В няколко неща И Хюк Дже беше напълно наясно в момента.Първо –беше наистина влюбен във това момиче и второ – ох по-дяволите беше гладен! Танцьора се изкиска на себе си и продължи да разглежда апартамента.Миришеше на проветрено и свежо.Супер.Леле веднъж беше влязал във апартамента на братовчедка си и еднам не се закопа под паркета от ужасната смарад.Принципно жените бяха по-подредени от мъжете ,но това на неговата братовчедка беше просто непоносимо.Както и да е.
- Всички плодове ли използваш за сока?
Долетя гласът на блондинката.Мъжът се извъртя рязко и тръгна по посока гласът й или по точно кухнята.
-Да ,освен гроздето.С него ще ме храниш както са хранили боговете.-ухилено я подразни и се приближи до нея.-Виж тука има топла храна.Искаш ли първо да хапнеш?Сокът не е толкова спешен.
Довърши ,но явно момичето беше на друго мнение защото вече почна да мие плодовете.Докато беше с гръб към него го попита как върви при него.
-Ами ,всичко е окей..Донг Хе , РьоУк и Сънгмин ми помагат.Но...малко ме дразнят защото някак си отношението им спрямо мен се е променило.Станали са по внимателни и убиват забавата.Но аз не съм се променил чак толкова ..защо така правят?Сякаш ме съжаляват...сякаш съм станал безпомощен инвалид.-говореше докато изваждаше кутиите със хубаво миришещата и топла храна.Щом ги искара ги постави на масата.
-Скъпа,остави плодовете и ела да хапнем докато е още топла храната.-смени набързо темата докато вървеше към нея.Хвана я внимателно през талиятабеше нещо като прегръдка вгръб и я дръпна леко.Чу как певицата тихо се киска.Тогава той я завъртя към себе си.Усмихна й се.Зад тях водата от чешмата продължи да тече.Хьойон от своя страна предприе атака и постави мократата си длан на вратът му.
-Яяя!-каза той през смях докато бършеше мокрите следи със яката на суитчърът си.Хьони се хилеше насреща му.По едно време ЪнХюк хвана лицето й между двете си длани.Вгледа се във всяка една нейна черта която го караше да се усмихва.Очите й,устните й,бузките...
-Моля те никога не ме гледай все едно съм толкова безпомощен и жалък както правят те.-каза тихо защото беше достатъчно близо.Наведе се и я целуна по устните.Щом приключи със целувката точно посредата на романтичното той с едно рязко и бързо движение постави ръката си под водната струя от чешмата и после я обърса във нежното вратле на гаджето си. След забавата която си остроиха кухнята се напълни със подхилванията им.Но тогава ЪнХюк реши да дайства .Беше време.Той я повика тихо по име и щом тя му обърна внимание,той изкара от джоба си кутийката от джоба на дънките си .Специално беше спестявал за това Беше скъпичко ,но тя напълно го заслужаваше.
-Честит рожден ден.-каза със секси глас и я подаде на момичето.Дано я харесаше.Това герданче не представлваше нищо особено.Даже беше просто.Може би трябваше да мине през Chanel и от там да вземе дрънкулка ,но нито той нито тя си падаше по такива огромни огърлици.

by Гост Съб Сеп 28, 2013 2:54 pm

Хьо чу приближаващите му стъпки, въпреки че вървеше по пода по чорапи. Можеше за чуе, че е той дори от далеч, толкова добре го познаваше.
- Да, освен гроздето. С него ще ме храниш както са правили боговете. - подразни я той и се приближи до нея. - Виж тук има топла храна. Искаш ли първо да хапнеш? Сокът не е толкова спешен.
Тази идея не `и хареса. Не беше оставала от много време заедно с него насаме, затова повече искаше да го поглези и да се грижи за него, отколкото за себе си, защото го правеше всеки ден по много време.. Обърна се чешмата, с гръб към него, пусна водата и започна да мие плодовете един по един. Бяха хубави и сочни, затова щеше да стане хубав сок, който и тя щеше да опита.
- Как вървят нещата при теб? - попита тя.
- Ами, всичко е окей. . Донг Хе, РьоУк и Сънгмин ми помагат. Но.. малко ме дразнят, защото някак си отношението им спрямо мен се е променило. Станали са по-внимателни и убиват забавата. Но аз не съм се променил чак толкова...защо така правят? Сякаш ме съжаляват... сякаш съм станал безпомощен инвалид.
Взимайки да мие един портокал, си каза никога да не се държи с него така, както се държат момчетата. Нищо не му каза, защото не искаше да сменят темата и да не се натъжава и ядосва. Познаваше момчетата от групата и знаеше, че когато разберат, че той въобще не се е променил, ще се държат както винаги са се държали.
Хюк Дже смени темата като `и каза да остави плодовете и да дойде да ядат храната, докато е още топла. Тя не реагира и продължи да мие плода, но когато усети как я прегръща през кръста, остави плода в мивката. Дръпна я към себе си и момичето се подсмихна. Той я завъртя към себе си и `и се усмихна. В този момент момичето си намокри ръката от все още течащата вода и я постави на врата му, което го хвана неподготвен.
- Яяя. - каза той, докато бършеше врата си с суичера.
Ким се смееше на среща му. Реакцията му беше забавна.. По едно време той хвана лицето `и с двете си длани. В същият миг сърцето `и започна да бие по-усилено. Въпреки, че бяха заедно от дълго време, винаги ставаше така. Тя го гледаше право в очите и сърцето `и продължаваше да тупти силно.
- Моля те никога не ме гледай все едно съм толкова безпомощен и жалък както правят те. - каза го тихо.
Естествено тя успя да го чуе, защото той беше прекалено близо. И му обещаваше, че никога няма да се държи така.. Той се наведе и я целуна...След като прекъснаха целувката, Хьойон все още не се беше осъзнала и се изненада, когато той също сложи намокрената си длан на врата `и. Нямаше как да не `и го върне.
След забавата им, кухнята се напълни със смеховете им. Тя се обърна и спря чешмата. Хюки я повика и тя се обърна към него. Той изкара от джоба си кутийка. Певицата го гледаше с любопитство.
- Честит рожден ден. - каза със секси глас и `и подаде кутийката.
Тя се усмихна и отвори кутията. Вътре имаше едно колие, което беше прекрасно. Обходи с пръстите си цялото колие и отново се усмихна.
- Красиво е.
Все още с отворената кутия в ръка, отиде до него, целуна го по бузата и го прегърна. Изненадата му беше прекрасна.
- Благодаря ти. - каза тя и го прегърна по-силно. - Обичам те.
Тези думи не ги беше казвала отдавна и още `и беше странно да ги казва, но ако той поискаше, можеше да ги повтаря цял ден, само на него...

by Sponsored content

Dorm [ Hyoyeon and Seohyun ]

Dorm [ Hyoyeon and Seohyun ]

Re: Dorm [ Hyoyeon and Seohyun ]

Re: Dorm [ Hyoyeon and Seohyun ]

Re: Dorm [ Hyoyeon and Seohyun ]

Re: Dorm [ Hyoyeon and Seohyun ]

Re: Dorm [ Hyoyeon and Seohyun ]